Рекламират еврофондове с билбордове в нивите

в. Телеграф | Елена ИВАНОВА | 26.10.2015

Земеделските производители трябва да поставят рекламни табели за това, че са получили безвъзмездно финансиране от ЕС в нивите си.

Това предвижда нова европейска схема, която ще се прилага при договори през следващата година, съобщи британското издание "Телеграф,,. Разходите за изработване и поставяне на рекламите ще са за сметка на фермерите. В случай, че табелите се повредят, фермерите трябва да ги подновят за тяхна сметка. Ако не ги стопанисват, ще трябва да връщат европари. Тези, които откажат да ги поставят, също ще трябва да връщат финансирането от ЕС, предвижда новата схема.
Условия
Според нея фермерите, които получават повече от 500 000 евро субсидии, трябва да поставят билбордове с размери 4 на 6 фута, което е 122 на 182 сантиметра, в нивите понеделник 26 октомври си. Стопаните, които взимат над 50 000 евро пък трябва да сложат табели не по-малки от един квадратен фут, тоест 30 на 30 см. Земеделците,
Брюксел задължава фермери да слагат рекламни табели в нивите, които взимат 10 000 евро, пък са ангажирани да поставят плакати с размер A3.
Изискване
В момента изискване за поставяне на табели имат строителните фирми, които изграждат сгради и пътища. Например на строежите се поставят информационни знаци, които посочват данните за проекта, времето за изпълнение, финансирането и изпълнителя, броя на работещите и други данни. При пътищата пък се описва и размерът на еврофинансирането.

Стр. 15

Втори скандал “Хохегер” се надига откъм Европа

в. Сега | 08.01.2014

Предизборната борба между леви и десни в Европейския парламент (ЕП) е на път да създаде главоболия на председателя на ПЕС и лидер на БСП Сергей Станишев и съпругата му Моника. Германската дясна евродепутатка Инге Гресле, член на комисията по бюджетен контрол, е поискала проверка на договор между ЕП и рекламната фирма на Моника Йосифова заради съмнения за конфликт на интереси, съобщи германското списание "Шпигел". Договорът с "Актив Груп" ЕООД е на стойност 60 000 евро за финансиране на дейности, свързани с популяризирането на европейските избори. Изданието акцентира върху факта, че Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти, която издигна Мартин Шулц за председател на Европейската комисия. "Това мирише на фаворизиране и ще поискаме прецизна проверка на процедурата за обявяване на конкурса", е коментарът в "Шпигел" на Инге Гресле, избрана от листата на Християндемократическия съюз. Цитирана е и позицията на комуникационния отдел на ЕП, който не вижда конфликт на интереси в случая и не е знаел за връзката между Сергей Станишев и Моника Йосифова при възлагането на поръчката. Това е вторият подобен скандал след аферата "Хохегер", когато кабинетът "Станишев" сключи рекламни договори на стойност над 1.5 млн. евро с австрийския лобист Петер Хохегер, като значителна част от сумата се върна към пиар фирмата на Моника Йосифова като подизпълнител.
Информацията за съмнителния договор между съпругата на Станишев и ЕП бе публикувана още в края на октомври на сайта "Биволъ". Част от 60-те хиляди евро са използвани за интернет страницата razberiep.eu, създадена от фирма на Моника Йосифова. Сайтът е изработен с безплатния софтуер WordPress, а графичната му визия струва 60 долара, разкри "Биволъ". Другите части от проекта са организиране на конференция в Софийския университет и конкурс за детска рисунка. Финалът на проекта ще е непосредствено преди евроизборите, когато ще се проведе симулация на работата на Европейския парламент.

Стр. 2

Разговор с Маги Халваджиян и Кремена Халваджиян

Нова телевизия, Карбовски: Директно | 26.01.2013

Тема: Еврофондове на четири колела
Гости: Маги Халваджиян, продуцент, Кремена Халваджиян, стилист

Водещ: Маги и Кремена Халваджиян. Много ми е драго, че ви виждам. Вие сте мечта на все по-рядко семейните хора в България, нали? Здравейте.
Кремена Халваджиян: Здравей.
Водещ: Ти си взел едни пари от европейски фондове, а ти имаш нова кола. Поне разбрах от една друга телевизия и понеже тя не ви дава право на отговор, сега ние си правим самички право на отговор. Нещо такова. Имаш ли такава кола?
Кремена Халваджиян: Да, имам. Даже тематично съм се облякла.Виждам, че…
Водещ: Да. Щях да кажа „Ягуар” в момента, десети „Ягуар”, така да го наречем?
Кремена Халваджиян: Постарах се.
Водещ: Да. Хубава ли е колата? Можеш да кажеш, че е много зле, за да не …
Кремена Халваджиян: Да, доста приятна кола.
Водещ: Да. Е, защо сега, ти имаш пари от Европа и на жена си кола? Редно ли е това?
Маги Халваджиян: Откъде да започна? Малко по-отдалеко или как да стане, защото може би има и хора, които не знаят за какво точно сме се събрали тука днеска. Може би да почна малко…
Водещ: Да. Кажи кой какво е казал, къде?
Маги Халваджиян: В една телевизия, в една телевизия, една PR-ка, журналистка, казва, че става въпрос нещо за европейските фондове и тя казва, почти дословно цитирам. Един много известен продуцент спечели пари от Европа и първото, което направи, беше да купи „Ягуар” на жена си. Водещата казва, така ли? Учудена и тя казва, е, всички се сещаме за кой продуцент става въпрос. Моето име не е цитирано там, но пък аз съм единственият продуцент, който преди една година… жена му има „Ягуар”.
Водещ: Който има жена?
Маги Халваджиян: Нали, това е ясно. За кой става въпрос. Прегря ми телефона. Почнаха журналистите да ми въртят и т.н., логично. В такива случаи, когато се изрече една лъжа по адрес на някого или за нещо, има закон, който казва, че можеш да поискаш право на отговор. Аз поисках право на отговор от въпросната телевизия. Тя 3-4 дни не ми отговаряше, защото по закон трябва моментално да стане този отговор и още в следващото предаване, аз да бъда поканен. Това не се случи. Аз сезирах СЕМ. Казах, моля ви, накарайте едни хора да спазват закона, след което 2 дена по-късно получих писмо от въпросната телевизия, в която ми се отказва право на отговор, защото името ми не било споменато. Аз мога да кажа единствено и само, че трябва да имат хората достойнство, особено хората, управляващи медии, защото хората трябва да имат доверие на медиите и когато едни хора, които стоят зад едни медии, нямат чест и достойнство, да се извинят, когато сбъркат, тогава започвам да се съмнявам в цялата политика на медиите и за мен това не е ок. А истината, по отношение на цялата тази работа е следната: Всъщност ние спечелихме, заедно с повечето продуценти, кандидатствахме по тази програма.Спечелихме пари от европейско програми.
Водещ: Аз обаче не помня, само ми напомни?
Маги Халваджиян: Преди 2 г.
Водещ: Преди две години?
Маги Халваджиян: Да. Процедурата беше много дълга, сложна, тежка и т.н. Спечелихме въпросните пари, след което обаче, понеже процедурата беше дълга, ние поискахме да сменим част от техниката, която сме поръчали, защото всъщност ние не взимаме пари, взимаме техника и се оказа, че ние не можем да подменим вече морално остарялата техника, която сме поръчали, защото срокът беше дълъг. Казаха ни, не може. Вие това сте поръчали, това трябва да вземете с тая субсидия. Ние казахме, ами тогава ние ще се откажем, защото тая техника, тия камери не ни трябват. ТО има много по-нови модели и ще кандидатстваме пак.
Водещ: … Как ще се откажете?
Маги Халваджиян: Не, не сме. Ние просто спечелихме и оттам…
Водещ: чакате да си получите техниката?
Маги Халваджиян: Трябваше оттам нататък да се задейства процедурата. Ние казахме. Не искаме, така че истината е следната…
Водещ: Каква беше техниката? Има ли автомобили в нея?Да не би да…
Маги Халваджиян: Не. Техниката е осветление, камери, пултове, всякакви неща, свързани с нашата дейност.
Водещ: Това не е кеш пара, защото и аз започнах да ревнувам моите продуценти? Викам, те са взели половин милион, заради…
Маги Халваджиян: Процедурата е много особена. На практика ти си финансираш цялата тази работа и когато докажеш, когато ти доставят техниката, с фактурите ти доказваш какво си купил и тогава на практика ти идват парите, което всъщност е 60% от стойността. Т.е. тая техника струва със 60 % по-малко, което е изключително добра помощ, но знаеш ли кое е най-якото в този случай, че парите, с които всъщност уж аз съм купил „Ягуар” на жена ми, истината е такава, че ние всъщност се отказахме от тази сделка. Ние въобще не сме взимали пари от ЕС и изобщо такъв случай няма.
Водещ: Ти не си взел от ЕС?
Маги Халваджиян: Не.
Водещ: откъде взе парите за кола на жена си?
Маги Халваджиян: Това вече, ако искаш, мога и друго да ти разкажа. Преди 1 г., когато подпукаха всички медийни личности…
Водещ: Ти си длъжен, между другото…
Маги Халваджиян: Ама аз няма какво да крия, бе, човече. Аз съм един от най-отворените личности в тая държава. В живота си нямам един лев откраднат…
Водещ: … подпукаха, медийните?
Маги Халваджиян: Затова мога да говоря. Когато НАП, помниш ли тоя период, подпука медийните личности?
Водещ: Помня, да.
Маги Халваджиян: Защото всички, които са в медийното пространство и показват все пак някакъв начин на живот…
Водещ:
Маги Халваджиян: НАП веднага ги подбра. Аз бях един от тях.
Водещ: Което е добре.
Маги Халваджиян: Много добре, много добре. НАП ни направи пълна проверка, 5 г. назад. Лично на мен, за фирмите няма да ти говоря, защото там се правят непрекъснато някакви ревизии, но лично аз имам документ от НАП след тая проверка, която продължи 4 или 5 месеца, тия ме върнаха 5 г. назад. Изровиха абсолютно всичко и аз имам документ, че съм проверен и съм абсолютно чист, така че няма какво да обсъждаме на тая тема.
Водещ: НАП разбра на кого е колата? Откъде е взета?
Маги Халваджиян: Абсолютно, да.
Водещ: Какво мислиш ти за това?
Кремена Халваджиян: …Соня еди коя си, очевидно много им е ясно…
Водещ: Кой го каза това?
Кремена Халваджиян: Някоя си Соня, която и да е тя.
Водещ: … Соня Момчилова. Аз много я уважаваме…
Кремена Халваджиян: Е, чудесно. Аз не се познавам с нея, нито тя с мене. Аз ще засегна един друг аспект на цялата тая работа. Мен ме вбесява, когато някакви хора адски компетентно обясняват какво се случва в моята къща, в моето семейство, с нашите пари, с това какво нося, какво си купувам.
Водещ: И откъде са ти парите.
Кремена Халваджиян: Откъде са ми парите, най-важното. Аз не коментирам. Не съм излязла пред медиите, не, че нямам тая възможност, да обяснявам Соня от кой кирковски пазар си купува обувките и никога няма да направя нещо такова.
Водещ:
Кремена Халваджиян: Ама не. Аз, както и да го свалям, аз постоянно чета някакви хора, как адски компетентно твърдят, че аз нося това, отишла съм еди къде си, направила съм еди какво си. Истината я знам само аз, защо правя нещо.
Водещ: Знаеш ли защо ги дразниш? Защото по едно време имаше една кола, която беше ретро ли каква беше?
Кремена Халваджиян: Аз още я имам.
Водещ: „Морган”?
Кремена Халваджиян: „Морган” се казва и тя е…
Водещ: Кой И аз си викам, брей,к ой кара такава кола? Това е някоя мутра. Гледам готина жена вътре и викам, леле, тая с кого ли живее?
Маги Халваджиян: Някоя мутряга.
Водещ: Някоя мутряга. И тогава и медиите така жлъчно. Усеща се , българите имат такова…
Маги Халваджиян: Не е до българите. Ще ти обясня защо е така. Явно между другото, смятам, от една страна в мен има нещо, което се казва гордост за това, че сам си изкарвам парите, че не съм получил от никой подарък за нищо, че работя толкова години и всичко съм направил сам. Работя много.
Водещ: Да.
Маги Халваджиян: Питай Кремена, последните дни се прибирам в 2 през нощта вкъщи. Излизам сутринта и се прибирам в два.
Водещ: Някога питала ли те е къде си ходил?
Кремена Халваджиян: Готвим ново предаване…
Маги Халваджиян: Новото с Нова телевизия.
Кремена Халваджиян: … всяка нощ. Аз в скоби да кажа, че за сведение на всички, които са адски информирани, с това количество работа, което той полага и ние полагаме, аз трябваше да карам 18 „Ягуара”и то преди 18 г.
Водещ: Много нахално в една държава…
Кремена Халваджиян: Много е нахално действително. Сами сме си изкарали парите и аз не искам да се чувствам виновна пред никой за това.
Водещ: Ще кажат, че е нахално това, което казваш? Цитирах тия същите от същите вестници.
Кремена Халваджиян: Защо да е нахално?
Маги Халваджиян: Нека да ти обясня…
Водещ: как ще караш 18 коли едновременно?Просто не можеш?
Маги Халваджиян: Нека да ти кажа какъв е проблемът. От една страна, аз като интелигентен мъж си казвам следното: Изкарал съм си сам парите. Не дължа на никой нищо. Каквото съм направил си е мое, защо пък да не си го показвам? От друга страна си казвам: В тая бедна държава, в която има хора, които не могат да си плащат парното, чак пък е неприлично ти да се чувстваш или пък почваш да се срамуваш да си добре…
Кремена Халваджиян: Чак е неприлично да се ожениш втори път,с също за това бяхме виновни. Защо аджаба, се женим…
Водещ: Това също е малко така компрометиращо е някакси.
Кремена Халваджиян:
Маги Халваджиян: Знаеш ли? Знам, че животът е тежък, знам, че не са добре нещата. Ние също сме имали страшни кризи и в компанията и като по-млади с нейни пари не сме имали кафе да купуваме, ама никога не съм плюл някога, заради това.
Кремена Халваджиян: Да.
Водещ: Аз пък ще кажа нещо и мен малко да ме мразят. Който работи, не е закъсал. Забелязвам, който работи, ама работи така устремно, активно.
Маги Халваджиян: Прав си.
Водещ: Не работи малко и да каже, малко изкарах. Работи с години. Ама то не може да не се върне.
Маги Халваджиян: Така е.
Водещ: Само че вие сега правите някаква грешка. Вие сте толкова готини имиджово, двойка хубави, млади, успешно. Сега в един момент ще се окаже…
Маги Халваджиян: Млади, благодаря ти. Млади, ок, добре, приемам.
Водещ: Сега ще се окаже, че сте богати, което е изключително неприятно за вашия ..
Кремена Халваджиян: Изключително тъпо.
Водещ: Изключително тъпо се издънихте. Просто не разбирам. Защо пък трябва и да сте богати? Просто щастливи бъдете?
Маги Халваджиян: Ние бяхме щастливи, когато нямахме един лев с нея и продължихме да бъдем щастливи, когато имахме…
Кремена Халваджиян: Не. Аз мога да кажа, аз вече толкова почват да ми вгорчават всичко, че не знам дали съм толкова щастлива наистина.
Водещ: Бяга ли ти се … Теди Москов, бяга ли ти се?
Кремена Халваджиян: Аз за съжаление, съм се прибрала. Не ми се бяга, защото се прибрах. Аз не мога да живея никъде другаде, да му се не види, въпреки че това лято имах вече една крайна…
Водещ: Защо, защо? Защо тук/ Погледни къде е? Вие можете да живеете и на това място, нали?
Кремена Халваджиян: … мярка. Защото е хубаво. Това е. Аз не мога. На мен мие прекалено. Аз мога да изкарам 2 години..
Водещ: Продаваш бизнеса и отиваш и купуваш тая колибка, която предполагам, струва, колкото бизнеса ти, така, за да си е твоя?
Кремена Халваджиян: Тази, да. Иначе, ако е по-масивна, ням да…
Маги Халваджиян: Искам да ти кажа, че аз лично бих се махнал утре от тая държава и винаги съм можел да го направя, защото аз съм космополит. Аз … учел в Москва. Живял съм в Италия..
Водещ: Добре. Защо да се махаш от тая държава? С 2 изречения…
Маги Халваджиян: Точно заради това. Когато честно, достойно си изкарваш парите, всички ти гледат в купичката и те плюят непрекъснато. Не го разбирам това. Знаеш ли, имах един разговор с Дянков. Мога ли да го цитирам много набързо?
Водещ: Да, ако не те е срам нещо?
Маги Халваджиян: Не. Не ме е срам въобще. Видяхме се по работа беше нещо, свързано нещо със закона за киното и т.н. и това беше по времето, когато с вертолети, НАП бяха снимали къщи, разни. Помниш ли го тоя период?
Водещ: На мен ми хареса тая…
Маги Халваджиян: И аз ще ти кажа, да, и на мен ми хареса, но ще ти кажа кое не ми хареса. Там една от къщите беше моя и аз му казах на Дянков. Г-н Дянков, когато правите такива показни акции, това е много добре, но покажете и двете страни, за да дадете и добрия пример. Кажете, ето тая къща долу, която виждате, е на един, който си изкарва парите с дрога, с проституция и ние сега ще го вкараме в затвора и ще го изровим и ще му изровим всичко. Тази обаче къща, също толкова хубава, е на един човек, който си е изкарал парите честно и достойно и не е излъгал никой. Искам да видя и добрия пример. Не става, нали?
Водещ: В България двете къщи са абсолютно еднакви на хората…
Маги Халваджиян: Не става така. Ако искаме, слушай ме, ако искаме да вървим напред, трябва да взимаме пример от достойно успелите хора в тая държава и да си казваме, и аз мога така, а не да гледаме мутрите, които крадат и да казваме, а, колко им е лесно. И аз сигурно мога така.
Водещ: Виж какъв лозунг имаме в нашето предаване?
Маги Халваджиян: Слушай арменци и много ще живееш?
Водещ: И дълго ще живееш. Вие непрекъснато нарушавате закона. Изключително ми е неприятно, но ще трябва да ви изложа днеска. В. „Всеки ден” отново.
Кремена Халваджиян: Не се чувствам изложена, да ти кажа.
Водещ: Много ми харесва, ако правиш нещо, протестно пушене във всяко заведение, където ходиш.
Кремена Халваджиян: Нарича се гражданско неподчинение. Не е тайна, че ние сме основали съвсем наскоро гражданско сдружение…
Водещ: С Андрей?
Маги Халваджиян: С Андрей, с Хилда.
Кремена Халваджиян: С Андрей, с изключително много хора, Хилда, Джоко Росич, Орлин Горанов.
Водещ: Наистина ли пушиш напук на всичко?
Кремена Халваджиян: Аз обичам да правя напук наистина, но това дали не съм пушила и в кое заведение са пушила, е съвсем друга тема. Ние водим много честна и открита борба, за разлика от „България без дим”, която ни отвръща по най-доносническия и подъл начин.
Водещ: То пък тия…
Кремена Халваджиян: Да.
Водещ: Има го и…
Кремена Халваджиян: Но ясно е, че законът е изключително дискриминационен и изключително…
Водещ: Абсолютно съм съгласен. Може ли само да разкажа…
Кремена Халваджиян: Големи щети нанесе, да.
Водещ: Нанесе. В бар „Опиум”, сега ще направя реклама на един бар на „Пето авеню”, аз казах, не ме интересува. Бях нещо много ядосан и ще запаля цигара, защото съм нервен и защото съм българин. Сега ще запаля една цигара и дойде един много черен и много як човек и каза така: Виж сега, сега тебе, че ще те глобят, на мен не ми пречи, но мен ще ме глобят, моля те! Много учтив беше много яко. Мен ще ме глобят.
Маги Халваджиян: Да.
Водещ: Моля те, не я пали! Ще пострадам аз. Това каза черния и аз тогава излязох наистина навънка, обаче пък излязох с чашата и тогава искаха да ме арестуват, защото съм излязъл с чашата… Нали се сещаш, че…
Маги Халваджиян: Знам го това. Там не може с чашата.
Кремена Халваджиян: Има места, където нещата се случват по по-възпитан и нормален начин. Като например този закон, аз казах няколко пъти, отвори широко вратите за корупцията отново за искане на 50-100 лева, та 5000 лева,официално, неофициално, еди как си.
Водещ:Стек цигари и подкуп също..
Кремена Халваджиян: На тоя закон много неща му куцат, но ние сме се заели с адвокати да показваме къде и какви са му слабите места, но факт, че такава злоба и омраза между хората, така разделени на две, никакъв закон не съм видяла да направи нещо с хората…
Водещ: … Според мен, референдим е по-добре да се прави, отколкото референдум.
Кремена Халваджиян: Ние референдум не искаме, колкото и странно да звучи. Трябваше народът да бъде попитан, преди да се вкара този закон, а не сега. Още повече, аз като чух колко струва тоя референдум…
Водещ: Виж как те нападат. Вергиния Георгиева Чевракова: Как така тия публични лица си позволяват да застанат зад смехотворната кауза против тютюнопушене на закрити места? Защо да е смехотворна каузата? Обикновен оса си каузи. Това бунтарство ли е или противопоставяне на властта?
Маги Халваджиян: Това е борба за права.
Водещ: Или имате комерсиални цели?
Маги Халваджиян: Това е борба за права и хората трябва да разберат едно просто нещо. Аз като пушач изобщо нямам желание да отида да пуша при непушачи, ама въобще. Нека да си живеят кротко и мирно. Не искам, но искам и в моята къща да ми идват пушачи, които да ми казват, недей да пушиш, защото това се случва в момента.
Кремена Халваджиян: Да, ама в твоята къща, това е на някакъв малък процент места, … части от помещения или някое заведение да се пуши, в 10 да не се пуши.
Водещ: Да.
Кремена Халваджиян: Аз съжалявам, че те прекъсвам, но понеже това е много по моята тема. Не ми чети тези коментари…
Водещ: Чакай, има и хубави!
Кремена Халваджиян: … най-малоумното е, че те никога не разбират за какво говорим.
Водещ: Има и хубави коментари.
Кремена Халваджиян: Винаги въпроса отива за това за или против пушенето. Никой не поставя така въпроса. Става въпрос да има помещения, части и помещения, за всички, да имаш право на избор.
Водещ: За всички.
Маги Халваджиян: Разбира се. Защото и аз лично съм го виждал и във Виена и в Прага, врата до врата са. Ресторант, в който се пуши и ресторант, в който не се пуши. То си пише на вратата. Където искаш влез, никой на никой няма да ходи да досажда.
Водещ: У нас няма да има за непушачи.
Кремена Халваджиян: То, ако остане един квадратен метър на тази земя, защо на него трябва да има право да застане непушач, а не пушач, защо?
Водещ: Така, малко по-надолу.Надя, пусни Пламен Нетовски, защото има Жанета Корфанозова ви казва, че сте много успешни, великодушни. Още много любов ви пожелавам. Това знаете, че не е новина. Пламен Нетовски казва: Да ви попитам, защо, според Кремена, чалгата не трябва да се слуша, при положение, това казала ли си го някъде, при положение, че тя е по-близо до фолклора и балканския манталитет, а трябва да слушаме негърските джаз грачения? Слушай сега. Ако граченето, саксофон е по-добро, защо има 20 фена джаза, а пък Азис имам 7-милионен народ. Между другото, съксофон, не идва от съкс, нещо гадно на английски…
Кремена Халваджиян: Защото е съксофон, затова. Това е отговора. Какво да ти кажа? Ето, това са географските ширини и аз знам, че тая битка не може да се спечели, за съжаление, но това е кръвна група. За мен чалгата е кръвна група.
Маги Халваджиян:
Водещ: Просто е, ясно е.
Водещ: Всички сме нулева.
Маги Халваджиян: Просто и ясно е. Няма как да сравняваш класическата музика и чалгата. Аз не знам какви сравнения точно прави този човек…
Водещ: С джаз. Джазът е негърско грачиние.
Маги Халваджиян: Това е една от най-гениалните въобще музики. Този човек няма сега как да му обяснявам такива неща, но ние се намираме на Балканите. Тук ще се слуша винаги това. Ние някога няма да бъдем в това отношение Европа. Аз лично съм се примирил с това. Бях много краен в това отношение. Снимал съм навремето чалги, говоря ти 90-те г., когато започвах. То нямаше друга музика и аз съм снимал това. Заснел съм страшно много чалги.
Водещ: Да, ама почва да дразни,че това почва да става държавна и европейска политика. Ако наистина „Пайнер” вземе тия пари, … държавна политика?
Маги Халваджиян: С това не мога да се съглася с тебе, съжалявам. Аз не мога да се съглася…
Водещ: Аз какво съм казал? Казах, че това ще бъде държавна политика, защото едни пари от Брюксел… и се разпределят…
Маги Халваджиян: Да де, ама ти така го казваш, все едно някой умишлено дава пари за това. Аз не вярвам, че това е така. Освен „Пайнера”, пари са взели още 50 фирми в тоя сектор, които по същата причина, представете си, това е дискриминация. По същия начин може да ми кажете на мене – ти няма да вземеш парите от ЕС, защото ти правиш не знам кое предаване и то еди какво си.
Водещ: Така е. … е така.
Маги Халваджиян: Няма как.
Водещ: То не е културно примерно.
Маги Халваджиян: Ама не може да се правят. Това са пари. Тези пари от европейски програми не са за култура. Те са за техника..
Водещ: Говорих си с Лили Иванова преди малко, виж как хубаво го вметнах това, тя каза, абе, аз защо на мен никой не ми дава държавни пари? Защо дават на Халваджиян?
Маги Халваджиян: Мога да отговоря… Ще ти кажа. С Лили сме в много добри отношения и ще ти кажа. Лили, със сигурност, не е кандидатствала и мога да я посъветвам какво да направи. Ако Лили реши, че иска да си организира сама концертите, да си ги снима, да си има сцена, да има собствено осветление,не да го наема…
Водещ: Да.
Маги Халваджиян: Тя го наема. Прави една концепция. Наема една фирма, която обяснява коя е Лили Иванова, какво прави тя, какви пари си изкарва, кандидатства и може да й дадат пари.
Водещ: Всеки ли може?
Маги Халваджиян: Всеки може да го направи. Искам да ти кажа, че процедурата, ние самите не се справихме с тая процедура. Ние наехме фирма, която да направи проект, защото се оказа, че това е изключително сложен процес. 3 букви сбъркваш вътре и ти връщат документите и можеш никога да не ги видиш тия пари.
Водещ: Аз съм кандидатствал 13 проекта и то не сам, с една израелска фирма и ги сложих в 1 кашон. Беше преди 10 г. разбира се. Тогава жестоко се отчаях, разбира се. Сега какво, загубих 3 месеца да…
Маги Халваджиян: Сега мога да ти кажа, че е много по-лесно, защото парите стоят. Наистина ги има и се връщат пари, защото не се усвояват и при това неусвояване на пари, ние да крещим срещу някого, че е взел 2 милиона и ги е взел, защото той работи. Всъщност всички знаем, че той работи, Бога ми, не защитавам чалгата. Не мога да я понасям, но този човек работи. Този човек е кандидатствал за пари, за да си купи техника, камери и каквото му трябва там и го е спечелил. Ами той утре може да не прави чалга тоя човек. Той може да произвежда поп музика, рок музика. Кой казва, какво, че той ще прави това след 3 г.?
Водещ: Това е едно изключително добро по желание и към Лили и към Пайнера. Заповядайте, това е подарък към тебе. … Си нарушавала законите, бунтар си.
Кремена Халваджиян: Много благодаря.
Водещ: Хубаво е понякога да се съпротивляваме. Много ви благодаря за тоя разговор.
Маги Халваджиян: Ние ти благодарим за поканата.
Водещ: Прекрасни сте. Малко си разбихте имиджа на прекрасна светска двойка.
Маги Халваджиян: Ние сме хора, които знаеш покрай скандалите преди години, това лято, което мина с една друга телевизия, то още тогава тръгнаха. Те се постараха тези хора от тази телевизия да ни развалят имиджа, защото това е част от играта. Когато ти си прав за нещо и застанеш на една пресконференция и си кажеш позицията, за да не ти повярват хората, трябва да те омаскарят. Едни други хора, да кажат, а, този алчен, арменец, не го слушайте. Той само за пари мисли. Това беше целта. Донякъде я постигнаха, но аз все пак имам 20 г. история зад мене в медиите и хората ме познават от това, което съм правил и е много трудно…
Водещ: … и алчен арменец… Да си алчен българин някак си звучи нормално, че си арменец супер гадно. Последно искам да ти кажа на тебе. Някой път много ти харесвам прическите, друг път не ги разбирам.
Кремена Халваджиян: Моите ли?
Водещ: По принцип, които правиш на Гала…
Кремена Халваджиян: Радвам се, че е така. Трябва да има винаги…
Маги Халваджиян: Това е, заради експериментите. Когато непрекъснато експериментираш и търсиш нещо ново, винаги понякога можеш и да сбъркаш. Може и да не те разберат, но важното е да продължава да се експериментира и да се търси нещо ново.
Водещ: и да се работи.Благодаря ви още веднъж.
Маги Халваджиян: Точно така, нонстоп.
Кремена Халваджиян: И аз благодаря.
Водещ: Реклама.
Маги Халваджиян: Беше ми драго.          

И кметове влизат в рекламния бизнес

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 17.11.2012

За рекламните и пиар агенции криза няма. През последните две години държавата им даде толкова милиони левове покрай множеството си мероприятия за популяризиране на различните мерки и дейности по европейските фондове, че безспорно се превърна в основен спонсор на рекламния бизнес у нас. Но докато подобни акции бяха запазена марка на министерствата и най-вече на земеделското, сега в раздаването на пари ударно се включиха и общините. Само от началото на октомври са обявени една дузина обществени поръчки за информация и публичност, а очакванията са през декември и януари да има истински бум на тези процедури.
Кметовете поначало разполагат с доста по-дребни суми в сравнение с министрите – все пак рекламната кампания е на местно ниво. Освен това се популяризира конкретен проект, като ремонт на училище или улица например. Но от друга страна, общините са стотици и всяка една от тях има по няколко проекта, така че в крайна сметка те ще налеят много повече средства в агенциите и медиите от правителството. А ако някой смята, че целият този финансов ресурс ще бъде използван само за популяризиране на съответните обекти, определено е в голяма грешка.
Сред най-активните кметства в сферата на рекламите засега е Сливен. Още с първите две процедури градът под Сините камъни излезе на сцената с бюджет от над 620 хил. лева. Това е така, защото кметът Кольо Милев (БСП) е обединил в един търг информационните кампании на всички проекти по оперативната програма "Регионално развитие" на общината. В случая 496 хил. лв. от цялата сума са именно за това направление. Парите ще отидат за отразяване на проектите, изработване и поставяне на билбордове, обяснителни табели, банери, пана, брошури, диплянки, постери, както и изработка на радиосъобщения и излъчване на репортажи в местни телевизии.
За рекламната кампания на "Пътуване през времето, във времето и с времето – интегриран проект за развитие на природни, културни и исторически атракции и туристическа инфраструктура в Сливен" и "Регион Сливен – кръстопът на традиции, култури и епохи" са предвидени и допълнителни дейности. За "пътуването" е необходимо да се заснеме промоционален 12-минутен филм със субтитри на пет езика, да се направи специализиран луксозен каталог и да се излъчи телевизионна и радиореклама . Заложени са също публикации в онлайн издания и туристически списания. Победителят в надпреварата ще трябва да направи и мултимедийна презентация, интернет сайт на дестинацията и да организира официалното откриване на обекта.
По втория проект пък ще се прави рекламeн 20-минутен филм със субтитри на три езика, както и два телевизионни клипа с продължителност 15 и 30 минути. Предвидена е и кампания с платена реклама по националните телевизии и радиостанции, публикуване на статии в специализирани чуждестранни издания, рекламни банери в социалните мрежи, изработване на пътеводител и карти, както и разработване и внедряване на туристическо мобилно приложение за смартфони и таблети.
Останалите рекламни пари на Сливен са за популяризиране на водния цикъл на града. Офертите на кандидатите за тази кампания ще бъдат отворени на 20 ноември, като победителят ще разпространява брошурите и диплянките до края на 2014-а.
Зимният курорт Банско също ще стане любима дестинация на рекламните агенции. Управляваният от Георги Икономов (ГЕРБ) град вече е обявил две процедури за информационни кампании и предстоят още няколко. До 26 ноември например общината приема оферти за осигуряването на комуникация и публичност на проекта за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в Банско. За целта са предвидени 38 565 лв. без ДДС, като победителят ще трябва да изпълни кампанията най-късно до 31 януари 2015-а. В случая от избраната фирма ще се иска да информира обществото за началото, изпълнението и завършването на строителството, както и за постигнатите резултати. Това ще стане чрез публикации в медиите и промоционални материали (брошури и листовки по 250 бройки). Предвидени са още два билборда и няколко обяснителни табели, поставени на видни места в курортния град. Сред задачите на победителя в надпреварата ще е и организирането на три конференции с участието на медиите и две официални церемонии – първа копка и откриване на обекта. Заложено е още разработването на промоционален филм, който да се разпространи чрез 100 DVD-та.
Паралелно с това върви и търгът за публичност на проекта "Идентифициране и внедряване на добри практики в областта на управлението на човешките ресурси чрез обмяна на опит и практически знания между община Банско и община Кройдън". Предвиденият бюджет е 24 хил. лв. без ДДС, а мероприятията са: две конференции и подготовка и публикуване на шест рекламни съобщения в национални или регионални печатни и електронни медии. Кандидатите да извършат тези дейности могат да подават документи до 6 декември.
С две открити процедури за наемане на рекламни и пиар агенции е и Кюстендил. С над 57 хил. лв. кметът Петър Паунов ("Атака", СДС и др.) ще се хвали пред съгражданите си за реконструкцията и разширението на канализационната и водопреносната мрежа. За първия етап на проекта са предвидени 500 брошури и две пресконференции, а за втория – 800 брошури, четири билборда, четири информационни табели, четири платени публикации и излъчвания в печатните и електронните медии, официални церемони за откриването, както и още над 300 рекламни материала.
Други 12 600 лв. са предвидени за популяризирането на центъра за настаняване от семеен тип в Кюстендил и за проекта за оптимизиране на образователната инфраструктура в града. От победителя отново ще се искат брошури, тефтери, химикалки и др. рекламни материали. Предвидени са и публикации в местните медии, както и няколко пресконференции.
Плевен също ще пръсне сериозни суми за реклами. Близо 100 хил. лв. ще отидат за информационна кампания на проекта за модернизация на градския транспорт. Като освен задължителните диплянки, билбордове и плакати ще се прави и специален уебсайт.
Приблизително на толкова пари ще могат да се надяват фирмите и от община Карлово. Подобно на сливенския си колега кметът Емил Кабаиванов е обединил всички проекти по програма "Регионално развитие" в една поръчка.
Списъкът с общините, които навлизат на рекламния пазар, може да бъде продължен с Габрово, Казанлък, Панагюрище, Монтана… Несъмнено през следващите месеци към тях ще се присъединят и големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив и Русе, чиито рекламни бюджети ще са по-внушителни. Интересно ще е да видим обаче кои фирми ще се облагодетелстват и дали това няма да са същите играчи, които редовно обслужват министерствата.

Стр. 1,20 

Властта дава милиони на медиите

БГНЕС I 4.07.2012

Министерства дават милиони на радиа и телевизии, като сключват договори за популяризиране на европейски програми и различни кампании. Така бюджетът на някои медии набъбва с пари от ведомствата, става ясно от документи изпратени до Народното събрание от самите министерства, с които БГНЕС разполага.

Парите обикновено са европейски, въпреки това обаче остава открит въпросът: Доколко медия, която получава пари от дадено министерство е безпристрастна спрямо него?.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Лиляна Павлова, както и много от другите ведомства заявяват, че от 2010г. до февруари 2012г. не са сключвали договори с медии и агенции за популяризиране на работата му. Пари за такава дейност не са заложени и за тази година. Обикновено ведомствата дават пари на медии, за да се популяризира дадена дейност. Така нареченият комуникационнен план за информация и публичност всъщност е задължителен документ за всяка оперативна програма. Така за популяризиране на Оперативна програма "Регионално развитие" МРРБ сключва и изпълнява "дейности по информация и публичност". За "осигуряване на достъпност, публичност и прозрачност на ОПРР, чрез електронните медии" от декември 2010 до февруари 2011г. от МРРБ са сключили договора с 3 радиа и 1 национална телевизия. С БНР договорът е за 99 650 лв. без ДДС, с радио "Фокус" 97 344 лв. без ДДС, но с това радио е сключен и нов договор за 120 000лв. без ДДС, с Дарик радио – 99 992 лв. без ДДС. Националната телевизия, на която е платено, за да популяризира програмата е TV7. Стойността на договора е 120 000 лв. без ДДС. Всеки договор е с продължителност 1 година.

От Транспортното министерство заявяват, че за медийно отразяване и пиар обслужване от бюджета на ведомство от август 2009г. до февруари тази година са похарчили 13 899,20 лв. 10 399,20 лв. са дадени за информационна кампания за безопасност на пътя. През 2010г. министерството е платило 3 500 лв., за да се направи анализ какви са обществените нагласи към дейността му. За популяризиране на дейността на Оперативна програма "Транспорт", "чрез сътрудничество с електронни медии" обаче са дадени 1 719 338 лв. Проектът, по който са сключвани и изпълнявани договорите е с продължителност 35 месеца, започнал е август 2010г. и приключва юни следващата година. Така е сключен договор с БНР за 216 174,72 лв. с ДДС. По два договора за 583 200 лв. с ДДС са дадени за информационна рубрика от 15 минути и кратки спотове в Дарик радио. С БНТ има договор за 300 192 лв. С TV7 е сключен договор за 200 064 лв. За 6 документални филма от по 20 мин., които трябва да излъчи до края на тази година пък транспортно министерство е сключило договор за 419 707, 36 лв. с "Нова броудкастинг груп" АД.

10 250 375,04 лв. е изразходвало Министерство на земеделието и храните на Мирослав Найденов от юли 2009г. до февруари тази година за медийни и пиар инициативи по мярката Техническа помощ. Ведомството, управлявано от Мирослав Найденов също посочва, че не са давали пари и не са подписвали договори за медийно отразяване и пиар дейност. Но и там имат договори по европрограма програма, за която отговарят – Програмата за развитие на селските райони. Парите се дават от Техническа помощ на ПРСР, като комуникационния план е 15% от целия бюджет или 18 477 193 евро за периода 2007 – 2013г. мярката. МЗХ е сключил след юли 2009г. 3 договора с електронни медии (радиа и телевизии) и похарчило по тях 446 800 лв., през 2010г. договорите са вече 8, а стойността им 756 999,84 лв.

Двойно повече са тези договори през следващата година – 16. Стойността им е близо 2 млн. лв. С пари по Оперативна програма "Околна среда" от Министерство на околната среда и водите пък са направили две кампании. По време на първата през 2010г. за дадени 300 594 лв. ,за да бъде направен ТВ клип и той да се излъчи по БНТ, бТВ и Нова телевизия. За втората кампания през 2011г. са дадени 1 660 966 лв. за 3 клипа звук и видео и тяхното излъчване. Така те се пускани по 6 радиа – БНР, Дарик, БГ радио, ФМ+, Фреш, бТВ и телевизиите БНТ, бТВ, Нова телевизия. От ведомството на министър Нона Караджова заявяват, че самото министерство не е сключвало договори за медийно отразяване с пиар агенции. Социалното министерство също заявява, че тази година не е заделило пари за това, но по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" са сключени договори с 8 радиа и телевизии. На БНТ за договор от 2011 до 2013г. са изплатени 182 300 лв., на бТВ за 2011 – 207 648,20 лв. на "Нова броудкастинг Груп" АД – 217 000 лв., на Телевизия Европа 80 990 лв., на TV7 – 110 080 лв., на БНР 59 928 лв. на Дарик радио 214 450 лв., на "Фокус-Нунти" ООД 99 795 лв. Към 20 февруари тази година са подновени договорите с последните две и на Дарик е изплатена 4 600 лв. /БГНЕС Властта дава милиони от европроекти на медиите Подопечното на Симеон Дянков министерство пък е дало малко над 400 000 лв., а здравното министерство 6,5 млн. лв.

Оригинална публикация

 

Изгря нова PR звезда

в. Банкер | 30.06.2012

Отдавна известен факт е, че под булото на неправителствените организации лидерите им успяват да въртят успешен частен бизнес и да се вредят за солидни обществени поръчки с най-екзотичен предмет. Така например наскоро Министерският съвет е решил, че е жизненоважно да похарчи едни близо 40 хил. лв., за да може една частна компания да организира "дейности за информация и публичност"… на проект. Самият проект пък е озаглавен "За предоставяне на консултантски услуги в изпълнение на проект "Създаване на капацитет за бъдещето – провеждане на студентски стажове в държавната администрация".
В регистъра на Агенцията за обществени поръчки открихме и компанията, която ще организира тази публичност. Това е регистрираното в кв. "Люлин – 5" еднолично дружество с ограничена отговорност "Меркурий 97", собственост на Розалина Николова. Тя участва и в сдружение "Публичност и прозрачност" и в "Обединение на УО" на ОПАК (управляващия орган по оперативната програма "Административен капацитет"), където управляващ е Стоян Ставрев.
В официалната информация за дейността за едноличното дружество в регистрите се казва, че то организира "конференеции, симпозиуми, семинари, фирмени представяния, делови срещи, изложби, културни събития – фестивали на изкуството и културата, спортни събития – първенства, турнири, състезания и спортни фестивали".
С други думи – пенкелер. Да се чуди човек каква точно публичност е необходима, за да научат младите хора, че в нашата администрация могат да се карат и стажове?! Нима не е редно тази информация да се качва на сайтовете на всяко отделно министерство…?! Странно на фона на призивите да затягаме коланите за всичко останало.

Стр. 3

Колко струва любовта на медиите

Капитал Daily I Ани КОДЖАИВАНОВА I 22.04.2012

Обемът на непрозрачно разпределяните евросредства за реклама расте всяка година

Над 3.5 млн. лв. само от министерството на земеделието са получили през последните три години 18 български телевизии и радиа по директни договори, т.е. без обществени поръчки. Средствата са европейски – за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони.
При изключително свития рекламен пазар в последните години държавното (европейско) финансиране стана ключов ресурс и за медиите. Ако се спазваха всички правила за прозрачност и честна игра, достъпът до тези пари щеше да е еднозначно добра новина. Практиките при разпределянето им обаче, дори и регламентирани като законни, повдигат множество въпроси. Достатъчно е да се спомене, че в много случаи за публиката остава скрит фактът, че информацията, която й се предоставя, е платена с рекламна цел.

Избягването на конкурсите и обществените поръчки съвсем не е "запазена марка" на министерството на Мирослав Найденов. Така се прави и при "популяризирането" на програмите "Развитие на човешките ресурси", "Околна среда", "Регионално развитие" и др., за които отговарят други ведомства. Агроминистерството обаче има най-голям бюджет за комуникация и е особено активно в тази насока.

Неравни през закона

Докато всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време".

От Агенцията за обществени поръчки казаха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват от телевизии и радиа програмно време за "излъчване на консултантски рубрики", "излъчване на специализирани рубрики" или "излъчване на видеоклипове".

Въпреки че ЗОП е променян десетки пъти в последните години, включително и в началото на настоящата, тази "вратичка" остава широко отворена. "Регламентирано е законодателно и е ясно, че ведомствата ще го прилагат. Въпросът обаче е защо тези дейности са извън обхвата на закона, след като става въпрос за европейски обществени средства, при това не малко", коментира за "Капитал Daily" адвокат с опит в сферата.

Пари и медии – в градация

А средствата наистина не са малко. През 2009 и 2010 г само агроминистерството е сключило договори с осем медии на обща стойност съответно 930 хил. лв. и 750 хил. лв. без ДДС. През 2011 г. числата се удвояват – 1.8 млн. лв. за 16 медии (виж графиката за подробности). Плановете на ведомството за тази година са още по-впечатляващи – предвиждат се договори с над 35 медии за около 4 млн. лв.

Други министерства, макар и по-скромно и по-отскоро, следват примера. Миналата година министерството на регионалното развитие е сключило договори за специализирани рубрики по програма "Регионално развитие" с ТВ7, радио "Фокус" и "Дарик радио", като телевизията е получила 200 хил. лв., а двете радиа – по 100 хил. лв.

По програма "Околна среда" през 2011 г. екоминистерството е купило програмно време в "Нова тв" и БНТ съответно за 325 000 лв. и 230 000 лв., както и в пет радиа на стойност между 20 хил. и 250 хил. лв.

Съмнителни тайни

Тези данни не изчерпват всички директни договори с медии по европрограми. Ведомствата обаче не са словоохотливи по тези въпроси.
Въпреки че е може би единственото, което все пак е публикувало списък на проектите си, който в голяма степен осветлява картината с директните договори, от земеделското министерство отказаха да предоставят подробна информация за тях, позовавайки се на Закона за защита на личните данни, както и на клауза в договорите, според която не може да бъде предоставяна информация по договора без изричното съгласие на двете страни. Според Агенцията за обществени поръчки ведомствата не са длъжни и да оповестяват сключените договори в Регистъра на обществените поръчки.

Разпределянето на евросредства без обществена поръчка, макар и с вратичка в закон, е на първо място срещу философията на самите еврофондове – заради непрозрачния избор и практическата неравнопоставеност, която създава. Обяснението на земеделското министерство, че се съобразяват с рейтинга и аудиторията на медиите, не променя картината. Оттам не казаха как и кой точно взима решенията.

Остава отворен въпросът дали държавата или съответното ведомство всъщност не си гарантира медиен комфорт чрез финансова зависимост.
При положение че няма прозрачност и конкурентни правила за разпределянето на тези средства, не е ли по-логично едно ведомство да сключва договори само с "приятелски настроените" медии и да подминава критичните?

"Известни притеснения"

Въпреки че Брюксел не е давал официални становища по темата, в едно свое писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия коментира, че директните договори са "изкривяване на тълкуването на закона". Източници на "Капитал Daily" сред управляващите казаха, че в правителството има известни притеснения и се обмисля централизиран начин, по който различните администрации да харчат парите за реклама на европейските програми.

Действащият програмен период изтича, а ведомствата не са усвоили милиони евро за комуникация. Само агроминистерството например разполага с 13 млн. евро по това перо до изборната 2013 г. И ако през 2009 г. по план са били предвидени пари за 7 медии, през тази година са над 35.

Съвсем отделен е въпросът доколко ефективна е тази дейност и за кого. Данните сочат, че темпът на усвояването на средствата от програмата за развитие на селските райони не е твърде добър – към края на 2011 г. е договорен около 50% от бюджета й или 1.3 млрд лв, а са разплатени около 25%. И при другите европрограми картината не е твърде оптимистична – неотдавна една от мерките за енергийна ефективност, управлявана от регионалното министерство, отчете почти нулев интерес от страна на евентуалните бенефициенти, за разлика от интереса към съпътстващата "популяризация".

Земеделското министерство – крупен рекламодател

Чрез директни договори с телевизии и радиа се харчат само една част от средствата за популяризиране на европейските програми. Друга част стигат до медиите чрез рекламни или пиар агенции, спечелили обществените поръчки по комуникационните кампании. Електронните медии са двойно облагодетелствани, доколкото се възползват и от двете практики. Но и печатните не са за окайване.

Само преди дни приключи срокът на поръчка на земеделското министерство за публикуване на рекламни и информационни материали в национални, регионални и специализирани печатни издания на стойност 1.82 млн. лв. Победителят все още не е известен, но през 2011 г. по същата задача на стойност 1.74 млн. лв. е работила агенция "Арчър айдиас". Тази поръчка, както и няколко други, станаха причина министерството на Найденов да влезе директно на 4-то място в класацията на най-големите рекламодатели в пресата за миналата година с вложени 2.187 млн. лв., или 624% повече от предходната година.

Предстоят и традиционните поръчки за външна реклама, за телевизионни и радиоспотове, имиджови клипове, интернет реклама и т.н. В комуникационния план на министерството за тази година има и 50 хил. лв. за създаване на facebook и tweeter профили на програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Целият бюджет за комуникация по програмата на агроведомството е 18 млн. евро до 2013 г. За годините 2008, 2009 и 2010 обаче са похарчени само около 3 млн. евро. вместо планираните 10 млн. евро. През 2011 г. усвояването е по-активно – около 2 млн. от предвидените 3 млн. евро. За тази и следващата година министерството ще разполага с около 13 млн. евро за комуникация по ПРСР.

Пари за комуникация

Към всяка европейска програма има зачислени средства за популяризиране и комуникация, средно около 0.6% от цялостния й бюджет за периода до 2013 г. Тяхното изразходване става по генерален план, одобрен от Брюксел в началото на програмния период, и по конкретни годишни планове, които включват дейности като изработване на рекламни клипове за телевизии и радиа, публикации в печатни медии, външна и интернет реклама, информационни брошури и др. Те обикновено се възлагат с обществени поръчки, но понякога и без – в случите на директните договори с електронните медии. Практиката сочи, че ведомствата не успяват да изпълнят годишните си планове. Данните към края на 2011 г показват, че от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама по всички еврофондове до края на 2013 г., са усвоени едва около 10%.

Оригинална публикация

Регионалното министерство се оплете в пиар и реклама

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 17.03.2012

Въпреки абсурдните грешки и купища неясноти станалата вече пословична обществена поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за рекламиране на оперативната програма "Регионално развитие" все пак стигна до отваряне на техническите оферти на кандидатите. Съвсем очаквано, след предишните гафове, този път съобщение до медиите нямаше, нищо че става дума за раздаването на стотици хиляди левове. А иначе, както научи "БАНКЕРЪ", документи са подали три фирми – "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс", "Грейн адвъртайзинг" и консорциумът "Арген – Апра". Те се борят за 540 хил. лв., срещу които се очаква да извършат планиране на печатните издания, да подготвят, организират и разпространят рекламните публикации, както и да направят анализ на постигнатите резултати. Какви са ценовите оферти на участниците и кой ще прибере парите ще стане ясно на 12 април. Но по-всичко личи, че надпреварата ще е изключително ожесточена.
Мажоритарен собственик на "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс" е Добромир Дочев, а негов съдружник е Красимир Кандев. Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с пиар и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са "Зак Аутдор", "Чап медия", "Монодизайн", "Агропро" и "Дрейв". Не е за пропускане и фактът, че през 90-те Добромир Дочев бе в обкръжението на о.з. ген. Любен Гоцев като изпълнителен директор на "Чап холдинг". Чрез "Зенит адвъртайзинг" той и преди е печелил държавни поръчки. През септември 2011-а, като част от консурциума "Зак и Ко", в който влиза още "Скриин Брадърс" на Женя Йорданова и Николай Василев, Дочев е взел близо 100 хил. лв. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изработване на рекламни материали на оперативната програма "Транспорт". С фирмата си "Монодизайн" пък е спечелил конкурс на културното министерство за авторски надзор при ремонтните работи на Оперно-филхармоничното дружество в Русе.
По-интересно обаче е, че този претендент е в доста близки отношения с другия кандидат в търга – консорциума "Аргент – Апра", в който влизат медийните агенции "Аргент 2002" и "Апра". Съсобственик с Йоана Даракова и управител на "Аргент 2002" е Владимир Денев и според фирмения регистър "Дакси" той е бил партньор на Дочев в "Дрейв" ООД.
Дали това е от значение за сегашната процедура, трудно може да се каже, но фирмата на Денев и Даракова също не е за подценяване. През 2010-а, като част от ГД "Консорциум Евроинфо", в който влиза едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева", "Аргент 2002" взе от Министерството на земеделието 720 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. Компанията е печелила и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. Тя участва и в редица други консорциуми като например "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, и през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка.
Колкото до "Апра", и тя е сред редовните печеливши на държавните търгове. Последният договор с нея е подписан от Министерството на земеделието и храните на 22 декември 2011-а. Той е за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции за популяризиране на програмата за развитие на селските райони. За изпълнението му фирмата, чиито собственици са Томислав Цолов и Любомир Аламанов, ще вземе над 300 хил. лева. Преди това тя е организирала информационни и промоционни кампании за насърчаване на здравословния начин на живот по поръчка на Министерството на физическото възпитание и спорта (за 650 хил. лв.). Големият й удар обаче е през 2009-а, когато "Апра" получава близо 2.4 млн. лв. за организиране и провеждане на информационната кампания за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта на страната. Възложител на тази поръчка е бил Министерският съвет.
С не по-малко богат опит е и третият кандидат в търга на регионалното министерство – "Грейн Адвертайзинг". Едноличен собственик на фирмата е Мартин Батков, брат на известния адвокат, собственик на футболен клуб "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. Той държи 70% от дяловете и в "Грийн Мастърс", която се е занимавала с популяризирането на мерки по програмата за селските райони, като за целта е получила над 930 хил. лева. "Грейн Адвертайзинг" участва и в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова. Любопитното е, че споменатата вече "Аргент 2020" и "Прайм тайм" са били регистрирани в консорциум, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Който и да спечели поръчката за популяризиране на програмата "Регионално развитие", със сигурност ще бъде поставен в доста объркана ситуация. На първо място в документацията на търга като задължително условие е посочено рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Само че какво разбират чиновниците под "високотиражни", така и не е обяснено. Дефиниция за това понятие няма. Нито законова формулировка. Днес у нас с най-висок тираж са т. нар. жълти издания. Всъщност отворен остава и въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и медия планиране лесно могат да се промъкнат нетолкова подходящи издания, но близки до определени хора.
Има и още нещо. В задължително посочените чуждестранни издания Economist и Financial Times не може да бъде договорена отправка на платената публикация на първа страница, каквото условие фигурира в изискванията за изпълнение на обществената поръчка. На практика чиновниците на регионалното министерство ще си измият ръцете с победителя, който ще трябва сам да прецени как да реагира в случая.
"Текстът на търга е готов и не може да бъде променен. Ще разгледаме офертите на тримата кандидати и ще видим какви са техните предложения", обясниха за "БАНКЕРЪ" от оценителната комисия. Изглежда, че хората, които ще ги оценяват, не са запознати с проблема. Още по-голямо учудване буди фактът, че някои "експерти" дори не знаят какво точно означава изискването, записано в тръжната документация – "Публикуваните материали, следва да бъдат с отправка на първа страница".
От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните издания изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница заложените 540 хил. лв. изглеждат крайно недостатъчни. Още повече че с тях ще е необходимо да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим, че срокът на поръчката е 34 месеца и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължително популяризиране само в "подбрани" издания.
"Не сме правили предварителен анализ за броя на материалите. Това е работа на кандидатите, които би трябвало да са изчислили в техническите си оферти какъв ще е броят на публикациите и колко ще струват. Всяка от фирмите например може да предложи по-високи цени за публикуван текст, което на свой ред ще намали техния брой и обратното", заявиха от оценителната комисия.
Дали обществото ще стане по-информирано за програмата "Регионално развитие" ще разберем през лятото, когато се очаква да се появят първите платени публикации и реклами.
***
Изисквания
Пиар публикациите и рекламите на оперативната програма "Регионално развитие" ще трябва да се подготвят в срок до 48 часа след подаването на заявка от регионалното министерство. Одобрените материалите следва да се публикуват на 3-а, 5-а или друга вътрешна страница, като е задължително да имат отправка на първа страница. Размерът на публикациите в националните медии не бива да е по-малък от половин страница. Когато текстът е придружен със снимка, визуализирането не трябва да надвишава 50% от общия размер на публикацията.

Стр. 26

Блатото „Държавни поръчки”

KremenaGeorgieva.com I 15.03.2012

Патово положение и за PR, и за рекламата

Кризата подтикна целия PR сектор да повиши вниманието си към държавните поръчки. Естествено – когато бюджетите на компаниите стават все по-стеснени, алтернативата да организираш „пресконференции” или „информационно обслужване” за десетки хиляди, няма как да не звучи особено атрактивна. Въпреки възможната идиличност на подобен сценарий, който да протече по класическите: „качествен брийф от страна на институцията, следван от креативен пич – от страна на агенциите и на финала – звън на лед в чашите за уиски, с които се отпразнува сделката”, нещата у нас никак не седят така розово. Най-често конкурсите се печелят от едни и същи хора, които естествено никак не са „никому” не познати и почти е невъзможно с чист креативизъм и творчески ентусиазъм да се спечели една или друга поръчка, дори и кандидатът да е представил най-нисък бюджет. Защото, за разлика от частните конкурси, при държавните „бюджетът” никак не е водещ за резултата от конкурса. За съжаление – не са водещи и „креативната идея” и „талантливият подход”. Водещи са единствено връзките. И въпреки, че големите „играчи” в PR бизнеса често предпочитат да помахват с ръка и да сменят темата, когато разговорът наклони в посока „държавни поръчки”, фактите са си факти.
Срещата на CHIVAS 12, посветена на “Рекламата” и проведена неотдавна, показа, че освен в PR, картинката и при усвояване на държавни поръчки в сектор „Реклама” е доста сходна. Вероятно, защото на финала на секторите „Връзки с обществеността” и „Реклама” седят едни и същи специалисти „Маркетинг и реклама”, от които зависи кой какво ще получи, кой какво ще даде и кой каква кампания, ще успее да изфабрикува. Ситуацията е повече от патова за сектора – едни и същи пари достигат до едни и същи хора, на които им липсва каквато и да е мотивация да правят креативни неща и, извинете ме за грубия израз, но най-често реализират кампании лишени от тотален смисъл, идея или въображение. Просто, защото там някъде има едни пари, които трябва да се усвоят и те ЕДИНСТВЕНО и САМО трябва да се усвоят. Без значение по какъв начин. И проблемът, както казва във видеото от срещата (гледай тук: http://video.chivas12.bg/advertising/) и режисьорът Стоян Радев, не е в злините, които са направили онези, които са снимали един или друг глупав клип – държавна поръчка, а в пропуснатите възможности да се реализират добри неща с тези наистина големи бюджети.
Няма нужда да обясняваме кой за какво е виновен или да изследваме причините защо се е стигнало до тук. Факт е че тази ситуация ще продължи да битува, докато всички ние, участниците и в двата сектора, не й дадем масова гласност. Силно се надявам, че тази среща на CHIVAS, която на финала завършва с Меморандум, ще се превърне в първа крачка към масова кампания (надявам се подкрепена от браншовите организации), която да генерира buzz по темата и с упоритост, малко по малко, да успее да стигне до вниманието на когото трябва и тежкото и тромаво колело най-после да се задвижи. Със сигурност МНОГО недоволни от тази публичност ще има, защото интересите са огромни. И битката ще е ожесточена, но… нима възможността да правим добре платени креативни кампании не си заслужава усилието? Съмнявам се.

Оригинална публикация 

Рекламата на еврофондовете – апетитни и лесни пари, от които едва 9% са усвоени

www.mediapool.bg I 6.11.2011
 
ТВ 7 е предпочитаният канал за комуникация на средствата от ЕС
 
"Мечтаете да работите за себе си, да имате своя фирма….." "Бъдете активни" – оперативна програма "Човешки ресурси" ще ви помогне." Това е част актуална реклама, която се върти по телевизиите.
Телевизионните клипове са само част от мерките за "Публичност и информираност", които са длъжни да реализират седемте оперативни програми, заедно със земеделската. Другите форми на информационната кампания са карета във вестници, списания, сайтове, тематични предавания в електронни медии. Към тях се добавят семинари, дни на отворени врати, изложения и социологически проучвания. Раздаването на сувенири като чаши, химикалки, тефтери, календари, шапки, тениски, часовници, чадъри и т.н. също е част от кампанията, която трябва да убеди хората в полезността на еврофондовете.
Оказва се обаче, че дори и тези на пръв поглед лесни пари не се усвояват. Отделен е въпросът за качеството на продукта, който произвеждат спечелите изпълнители по проекти. Сравнени с креативността, находчивостта и изпълнението на повечето комерсиални реклами, тези за комуникиране на еврофондовете изглеждат като правени от чиновници за чиновници, за отбиване на номера или просто за отчитане на "едни пари".
Средства за публичност и информираност
Програма бюджет в млн. лв. изплатени средства в млн. лв.
Транспорт 23.5 1
Околна среда 21.8 2.9
Регионално развитие 20 1.3
Конкурентноспособност 11.3 0.1
Човешки ресурси 15.6 12.2
Административен капацитет 4.2 1.3
Техническа помощ 31.3 3.4
Селски райони 36.1 3.9
Рибарство 1 0
Общо 165 15.1
Източник: МС и програмите
Към момента са усвоени едва 15 млн. лв. от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама на еврофондовете до края на 2013 г.. Това показват обобщените данни, предоставени на Mediapool от кабинета на министъра по еврофондовете Томислав Дончев.
Изискването да се отделят такива средства е задължително според правилата на ЕС. Целта е информацията да достигне до повече хора, които да се заинтересуват и евентуално да кандидатстват. В края на програмния период пък трябва да се покажат успешните проекти и ефекта, който те са имали върху гражданите.
Средно оперативните програми са заделили 0.6% от бюджетите си за реклама, като средствата се осигуряват от техническата помощ. Двойно повече отделя единствено най-малката програма "Административен капацитет", която дава пари за "експертите в действие" (според слогана им) от държавната и общинска администрация.
Нито една от седемте оперативни програми, както и земеделската, не могат да изпълнят заложените годишни бюджети за реклама, залегнали в комуникационните им планове. Те започват от 300 хил. лв. по "Административен капацитет" и достигат до 6 млн. лв. по "Селските райони" за 2011 г. Стойността им зависи от размера на бюджета на програмата, както и планирането й по години през програмния период.
На различни скорости
Програмите, по които се усвояват най-много средства, се справят най-добре и с пропагандирането им, показва изпълнението на комуникационните планове. Това се дължи основно на успешно проведени обществени поръчки още по времето на управлението на тройната коалиция.
Най-плътно до прогнозирания бюджет е "Административен капацитет". При заложени 3.3 млн. лв. до 2012 г., вече са усвоени над 1.3 млн. лв. като медийната кампания течеше по времето на министъра на държавната администрация Николай Василев в периода 2008 – 2009 г. Кабинетът на ГЕРБ тепърва ще показва успехите на програмата, макар че най-мащабният проект – този за електронното правителство – изостава с една година.
Програмата за развитие на селските райони е изхарчила за информационна кампания близо 4 млн. лв., което е близо шест пъти по-малко от заложеното до 2012 г.. По "Човешки ресурси" са усвоени 2.2 млн. лв. при планирани близо 9 млн. лв. за първите пет години.
Двете програми са единствените, които направиха информационни кампании по времето на правителството "Станишев" – начална и кабинета "Борисов" – с показване на успешни практики.
За сметка на тези три програми всички останали закъсняват тотално с изпълнението на комуникационните си планове. Клиповете на "Околна среда" и "Транспорт" тръгнаха едва на петата година от влизането ни в ЕС. Отделен е въпросът доколко бяха необходими.
"Конкурентноспособност" пък е единствената, която няма телевизионна реклама. Причината е в провалената обществена поръчка още от времето на икономическия министър Петър Димитров. Тя беше прекратена от наследника му Трайчо Трайков по настояване на Еврокомисията, след като сред един от печелившите консорциуми имаше бивши служители на програмата участвали в писането на правилата. В момента се провежда нова обществена поръчка.
Пълна катастрофа пък е представянето на рибарската програма, където за пет години не е похарчен и един лев за информация какво става с нея и усвояването и на средствата съответно клони към нулата.
Съгласно заложените критерии, ефективността на пропагандата се измерва с броя на излъчените рекламни спотове и клипове по радиа и телевизии, карета в печата, банери в електронните медии, изпратените прессъобщения, както и аудиторията, до която са достигнали. Правят се и социологически проучвания, за да се види дали аудиторията научава за възможностите, ползите и ефектите.
Поне публично досега не е обявявано, че някоя от кампаниите е неуспешна или дори не особено успешна.
ТВ 7 – любимата медия на оперативните програми
Данните сочат, че предпочитаният канал на комуникиране на почти всички оперативни програми е телевизията на депутата Делян Пеевски – ТВ 7, следвана от бТВ, която е свързана с медийния и рекламен бос Красимир Гергов. Предпочитаните радиа са Дарик на Радосвет Радев и Фокус на Красимир Узунов.
Не може да се посочи всяка медия колко общо средства е получила, защото някои оперативни програми отказаха да предоставят данни за изплатените суми.
Най-активно на малкия екран се представя Програмата за развитие на селските райони, която популяризира дейността си по седем канала. Нова телевизия и бТВ са получили по 250 хил. лева. Рубриката "И ние го можем" по БНТ САТ струва 50 хил. лева.
БНТ, ТВ Европа, ТВ 7 и вече несъществуващата PRO.BG, която бе погълната от бТВ, са получили по 60 хил. лв. Постоянни консултантски рубрики земеделската програма има по "Хоризонт" на БНР и по радио Фокус, като двете радиа са взели по 60 хил. лв., а Дарик получава 200 хил. лв. за година.
Програма "Човешки ресурси" рекламира най-много в БНТ, бТВ, Нова телевизия, ТВ 7 и ТВ Европа, също така на БНР, Дарик радио и радио Фокус. От програмата не казаха какви средства са дали на телевизиите. В комуникационния им план е посочено, че са предвидили близо 4 млн. лв. за популяризиране на програмата по телевизиите за 7 години и още 800 хил. лв. по радиа.
Оперативна програма "Транспорт", която има годишен бюджет от 3.7 млн. лв. за реклама през 2011 г., рекламира в телевизиите БНТ и ТВ7 и БНР и Дарик радио. От програмата отказаха да посочат какви суми са платили.
"Регионално развитие" има специализирана рубрика в ТВ7, като за излъчванията за една година в сутрешните блокове "Бодилник" или в предаването на Кошлуков през уикенда, телевизията ще вземе 200 хил. лева. Радио Фокус и Дарик получават по 100 хил. лв. за специализирани предавания, които ще излъчват в продължение на една година.
Единствената оперативна програма, която не е избрала ТВ 7 е, "Околна среда". Тя е предпочела да излъчва рекламата си за кампанията "Зелена България" по бТВ, като за три клипа е платила над 445 хил. лева. За излъчването три клипа по същата кампания бТВ радио е получило 43 хил. лв.
До края на годината дейността на "Околна среда" ще се пропагандира с двуминутни репортажи или дискусии по Нова телевизия и БНТ, като за половингодишните договори двете телевизии ще получат съответно 325 475 лв. и 230 000 лв.
По пет радиа текат клипове или специализирани рубрики за програма "Околна среда". Това са Дарик радио, БНР, БГ Радио, ФМ+ и радио Фреш. Договорите с тях са за периода от 16 май до края на годината, а сумите са различни. Най-много средства получава Дарик радио, с което единствено са сключени два договора – един за клипове за 51 700 лв. и друг за 20 специализирани предавания за близо 250 хил. лв.
Оперативните програми и тази за селските райони присъстват активно и в националните всекидневници. Някои от тях – предимно за селските райони и "Човешки ресурси" – пускат карета и в регионалната преса. Като цяло бюджетите на програмата за реклама в пресата са сравними с тези, които отделят и за използването на радиата, показват комуникационните планове на някои от програмите.
Разпределянето на поръчките
Изпълнението на кампании се възлага с обществени поръчки, като в средите на PR и рекламните фирми обикновено се знае предварително кои ще са предпочетените изпълнители.
Данните в публичния регистър за поръчките по оперативните програми от 2007 г. досега не са пълни, защото някои министерства не са подали информация в регистъра за победителите по някои от поръчките.
Рекламата на "Административен капацитет" по времето на министър Николай Василев беше поверено на консорциум "За диалог с администрацията", управляван от Моника Йосифова, собственик на "Актив груп". Те взеха над 1.2 млн. лв. за едногодишен договор. В момента тече избора на друг изпълнител за 350 хил. лв., който трябва да организира събития в продължение на година и половина. Офертите на кандидатите са отворени на 1 август, но в регистъра няма информация за избран изпълнител.
Няколко поръчки за избор на изпълнител текат в момента и по програма "Транспорт". Едната е за 830 хил. лв. за популяризирането на програмата в пресата до края на октомври 2013 г.. Другата е за 300 хил. лв. за избор на социологическа агенция, която да прави проучвания до края на октомври 2013 г. Въпреки че офертите са отворени още през лятото, изпълнителите все още не са избрани, казаха от Министерството на транспорта.
"Студио Златен век" на актьора Калин Сърменов е спечелило два договора за над 500 хил. лв. по Програмата за развитие на селските райони по времето на земеделския министър Мирослав Найденов. Единият е за пропаганда на биоземеделието, а другият е за рекламни клипове. Разпространението на тв клиповете за 550 хил. лв. е спечелено от обединение "Тандем – Труд". А това са репликите в един от клиповете, които поставят точна диагноза на състоянието на българското село:
"- Тоя рейс не стига, че идва веднъж седмично и пак закъснява.
- Аз, ако имах пари щях да си купя автобус и да ви возя всеки ден до града.
- А аз щях да оправя водопровода и уличното осветление.
- Лекарски кабинет трябва да направят на село, че да ни прегледат всичките.
- Че кой ще ни даде пари?
- Чакайте, Европа дава пари по програмата за развитие на селските райони".
Ако този диалог ви се струва тъповат или абсурден, си спомнете друг, който се въртеше за пропагандиране на програма "Околна среда":
“- Много ти е хубаво това зелено костюмче.
- Е-е-е, нали спечелихме проект по оперативна програма "Околна среда“. Сега работим общината да стане по-зелена”.