в. Дневник | Георги ЛОЗАНОВ* | 2010-01-06

Ако кажа, че новогодишните телевизионни програми бяха тъпи, няма как да сбъркам, защото в първите дни на януари всички се превръщаме в техни сърдити медия критици – и преди, и сега. Като интересното е, че един от основните доводи сега е, че програмите са по-лоши от преди, когато тя впрочем беше само една. Красноречив изразител на това колективно разочарование тази година например стана създателят на Пловдивската обществена телевизия Евгени Тодоров.
Той, не без доза ирония и при подчертан интерес, написа в своя блог: "Положението стана направо нетърпимо, другарят Живков, изглежда, се обиди и в края на 1989-а си събра багажа и каза: "А сега да ви видя каква програма ще направите за тази Нова година без мен?" Та видяхме каква стана. Появиха се толкова телевизии, че човек не знае какво да гледа. Освен това в новогодишната нощ хората, вместо да се радват, да слушат държавния глава и след това да тропат Дунавското хорце, хвърлят пиратки и псуват властта."
Може да е наивно, но не преставам да се чудя как времето направи от едни тогава доказано досадни новогодишни програми – сега желани. Дотолкова, че днешните телевизии се опитват да ги повторят като подходи и персони и често постигат такъв успех,
че се налага за всеки случай да хвърлиш око на календара
Сигурно влияе романтизиращата перспектива на миналото, както и това, че комунизмът най-трудно си отива от психиката. Но тук сякаш има нещо много по-конкретно. И то не е нито в качеството на програмите, нито дори в отсъствието на онзи смешник – др. Живков (както твърдеше старият виц, трима Тодоровци разсмиват България – Тодор Козарев, Тодор Колев и Тодор Живков). Първанов, стига да има кой да го слуша, е достоен заместник на третия.
Работата е там, че преди знаехме кой и защо ни забавлява. Държавата и дори направо Партията! Тя, след като преди това те е стягала в корсета на всевъзможни ограничения, по празниците го разхлабваше, пускаше банани и портокали по магазините, строеше сергии с вино и кебапчета по площадите и канеше наши и чужди изпълнители да те радват по телевизията.
Моделът на подобно забавление може да бъде наречен "развеселеният диктатор" – между скечовете, докато се смееш на друго,
можеше да поемеш глътка "въздух без власт"
Все едно да зърнеш отнякъде как Сталин изпълнява арии от опери. Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Емил Димитров, Стефан Данаилов и прочее в новогодишната нощ се превръщаха в образи на възможната ни свобода, без да е необходимо да правят нещо специално по въпроса – чист подарък от разпусналата се за кратко държава и лично от нейния Първи.
Вече няма как държавата да ни забавлява, дори само защото телевизиите са частни, а БНТ е загубила привилегированото си място сред тях. Очакването обаче се е запазило – на другия край на комуникативната верига да стои някой и да прави празнични жестове към теб. Иначе имаш чувството, че се забавляваш сам, и тогава за какво ти е телевизия – скачаш върху масата или се хващаш за пиратките.
Проблемът е откъде да се вземе този нов посткомунистически субект на забавлението, като решаването му, общо взето, може да дойде по две линии – от отделното предаване (със съответния му водещ) или от отделната телевизия като цяло. Тази година bTV се възползва по-скоро от първата, а НТВ от втората възможност.
bTV извади с празнични издания двамата си доказани играчи на този терен – "Шоуто на Слави" и "Комиците". Те бяха на собственото си ниво, а Слави даже напоследък – след доста неравното начало на "Шоуто на Иван и Андрей", което трябваше да го засенчи, си върна част от някогашната слава.
Проблемът обаче беше именно в това, че нивото, а и всичко останало, си беше същото. Тоест
липсваше изненада, онзи специален жест, който зрителите очакват
по Нова година.
На НТВ, която в конкурентна битка загуби основните си забавни предавания – "Господари на ефира" и "Пълна лудница" (кой знае защо новият им собственик bTV ги остави за следващия ден), й се наложи да превърне цялата си програма в новогодишно предаване. То се наричаше "Един ден с "Нова" с водещи първо Гала и Николай Дойнов, а после Део и Мамалев и беше нещо средно между новогодишните програми от времето на соца и празнично реалити. При това дуализмът преди-сега беше тематично разигран, като Део водеше в 2009-а, а Мамалев в 1979-а. Така телевизията, докато забавляваше, разсъждаваше върху сменящите се стилове на забавлението.
Риалити моментът – "Нова" с право вижда в него коронния си номер, се разгърна в своята пълнота, когато се появиха Иван и Андрей, за да изпитват красавици. Реалната телевизия у нас победи ли в навечерието на 2010-а социалистическата и това хубаво ли е или е лошо? Независимо от отговора въпросът си струва да бъде зададен. И независимо от недоизпипаните елементи в програмата на "Нова" тя имаше преимуществото, че е специално създадена за случая.
БНТ, може би заради мощната ретро вълна по повод на 50-годишнината си, този път заряза черно-белите цитати и след като отдаде дължимото на новия си любимец – чушкопекът, излезе, както обикновено напоследък, на площада. Новото беше, че в центъра на празника този път беше поставен един човек – емблемата на балканското забавление Горан Брегович. Но той, въпреки изключителната си артистична харизма и хилядите дошли да го слушат, не можа да овладее докрай ситуацията. Отсъствието на сценарий носеше повече случайност, отколкото свобода. Може би защото Брегович до министър-председателя, кмета и прочее трябваше да даде тон на официалното честване, а той така или иначе си остава ъндърграунд музикант.
А накъдето и да тече историческото време,
градусът на празника е пропорционален на постигнатата свобода
която естествено трябва да надвишава многократно тази на делника. Тя има два традиционни плана – секса и властта. В първия план телевизиите, вероятно от страх да не развалят празника с някоя неуместна простотия, бяха по-въздържани от обикновено. А във втория те от години стъпват на пръсти. Тук-таме се появиха политически майтапи, основно с Бойко Борисов, разбира се, но те не бяха по-дръзки от вицовете, които навремето Тато обичаше сам да пуска за себе си.
Въобще, разбирам го Евгени, липсва му онази глътка "въздух без власт", та дори да е само по Нова година.

*Авторът е медиен експерт и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ "Св. Климент