в. Сега | Божидар Божков | 01.03.2011
Да работиш в държавна медия, когато навън се стреля, си има своите тънкости
Народни или не дотам, революциите съсипват спокойствието не само на политиците, но и на редица телевизионни босове. От Румъния преди 20 години, през Киргизстан м.г., до Либия сега промените в обществата, минали през бунтове, си личат най-ярко по това, доколко са засегнали и националните им телевизии. Да работиш в такава медия, когато навън се стреля, освен че е опасно за живота, си има своите тънкости. Държавният тв канал, подразбира се от само себе си, трябва добре да налучка момента кога да спре да слави отиващия си вожд и да мине на страната на враговете му. Там, където телевизионният шеф е по-хитър, съответно и тв каналът му успява елегантно да извърши този маньовър.
В Тунис например държавната телевизия се държа до последно за полата на Зин ел Абидин Бен Али, когото години наред обслужваше най-подробно. По негово време половинчасовата централна новинарска емисия на първи канал беше кошмарна. Всяка вечер близо 15 минути задължително се заделяха за репортажи, обгрижващи президента. Още десетина се занимаваха с поредните благотворителни дейности на жена му Лейла Трабелси. В останалото време пускаха по някоя световна новина и спорт. А и самият канал, макар и първи, въобще не се казваше така. Името му бе ТВ7, понеже това е любимото число на Бен Али. След преврата на 7 ноември 1987 г., когато Али свали безкръвно първия президент на Тунис Хабиб Бургиба, той провидя в седмицата знак свише и обяви на народонаселението, че това ще е нещо като национално число. Седмицата влезе в названията на много улици, магазини и държавни фирми. Авиокомпанията на Тунис бе прекръстена на "Севън еър". В банкнотите бе изрисувана седмица, та чак в паспортите на тунизийците имаше изографисани седем гълъба. Логично бе и държавният канал да се впише в тази всенародна любов към датата на преврата.
На 15 януари, когато Бен Али избяга от Тунис, телевизионното ръководство най-напред изчисти логото. На негово място се появи прекалено дългия надпис "Национална телевизия на Тунис". Следващата стъпка на медийните босове бе да опитат да се пречистят пред зрителите си. Те организираха директно предаване, което продължи около три денонощия
Курдисаха пред камерите на канала всички онези водещи на новини, които години наред славеха избягалия вожд. Пуснаха преки телефонни линии, на които всеки можеше да звъни в студиото – нечуван лукс до този момент, и оставиха клетите водещи да разговарят по телефона със зрители и да се потят пред народната "любов". На третия ден сложиха ново лого на канала и той вече се казваше ТВ21 – демек, влязохме най-сетне в новия век. И за да е промяната както трябва, телевизията започна по пет пъти всеки ден да излъчва азан – ислямски призив за молитва. В годините на Бургиба, а и след това при Бен Али, държавният канал поддържаше светски дух, като си позволяваше да пуска само по няколко сури от Корана. И то сбутани между американски филми, безкрайни турски сериали и бляскави музикални програми.
Като че най-елегантно завоя от любимия диктатор към новата власт взе египетската държавна телевизия ERTU. Тя и до деня на оставката на Хосни Мубарак бе малко по-свободна от тази в Тунис, защото и авторитарното управление на Мубарак напоследък бе поомекнало. Още в края на януари, в разгара на протестите на площад "Тахрир", тв босовете взеха кардиналното решение да спрат да се правят, че нищо не се случва, и пратиха камерите да излъчват директно. Обичайните предавания по първи и втори канал, сателитния, както и на третия – "Нил", бяха прекратени и телевизията премина в 24-часово пряко излъчване от студиото. Известно време египетската медия стоеше разкрачена между властта и улицата
Едновременно излъчваше глупавите и понякога заплашителни речи на управляващите, но канеше в студиото си и представители на интелигенцията, подкрепяща протестите. Последният напън на ERTU да подпомогне отиващия си президент бе на 7 февруари. Тогава в ефира й бе прочетено заявление на министъра на информацията Анас ал Факи, на когото медията протоколно е подчинена, че протестиращите на "Тахрир" били до един хомосексуалисти. Това предизвика тълпата да поеме на поход към сградата на телевизията. Усмириха ги два танка, които армията превантивно вече бе разположила там.
За разлика от всички останали държави, където напоследък има народни или псевдонародни революции, в Египет армията отрано придърпа телевизията към себе си. Първоначално с танкове, а сетне и съвсем официално. Миналата седмица бившият началник на Генералния щаб на египетската армия ген.-майор Тарек ал Махди бе назначен за генерален директор на ERTU. Старият шеф Усама аш Шейх бе уволнен, а после и арестуван. По ирония на съдбата вкараха го в същата килия, където преди него бе тикнат и специалистът по хомосексуалисти ал Факи.
Безспорно най-забавно развлекателно протичат последните дни на ръководството на Либийската радио-телевизионна джамахирийска корпорация, която за по-кратко ще наричаме Джамахири тв. В държава, където за 42 години власт на Муамар Кадафи народните протести бяха рядкост, а следователно почти не е имало сложни ефирни ситуации, медийните босове се сблъскаха с неразрешим проблем – как да реагират. Докато в останалите държави от арабския свят уличните протести по никакъв начин не смутиха интернет излъчването на държавните медии, Джамахири тв още далеч преди да проехтят първите изстрели в Бенгази
изчезна от световната мрежа
А когато бунтът в Либия започна не на шега, спря и сателитното й излъчване. То бе подновено едва когато нещата в Джамахири тв взе в свои ръце синът на вожда Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам. Той се появи на екран на 21 февруари с една объркана реч, след което повече не излезе от телевизията. Напълно объркана стана и програмата на Джамахири тв. Всякакви новинарски блокове и предварително обявени предавания бяха свалени от екран. На тяхно място се настаниха музикални програми, в които ухилени изпълнители на фона на портрети на Кадафи възпяваха щастието, че живеят покрай него. Така вероятно, без да искат, шефовете на канала допринесоха още повече за бунта. Едно е телевизията да се прави, че нищо не се случва, а друго – допълнително да подстрекава протестиращите, като ги облъчва с пропаганда.
В средата на миналата седмица тази безкрайна музикална възхвала на Муамар бе изненадващо прекъсната и на екрана цъфна отново Сейф ал Ислам с някои съображения. Наобиколен от служители на медията, той им разясни, че трябва да са горди, защото целият свят ги гледа и им се възхищава: "Вие излъчвате единствената истина за страната". След това в ефир отново се появиха новини. Видеозаписи от улицата, в които всички обичат Кадафи, се редуват с екзотични репортажи, в които вождът е ту в бричка с чадър и съобщава, че всички журналисти, без тези в Джамахири тв, са кучета, ту в любимото му място в Триполи – бомбардираните от САЩ през 1986 г. казарми "Бабал Азиза". От време на време има и включвания от болниците на Триполи, където медицински сестри стискат юмруци и изразяват готовност да защитават революцията (не сегашната, естествено), но най-вече шефа й. По адекватност ръководството на Джамахири тв много прилича на босовете на някогашната сръбска телевизия в месеците на бомбардировките на НАТО. Любим сюжет в новините бе:
сръбски репортер търчи
по опустелите белградски улици и гони подплашените случайни минувачи с очакван въпрос – "Мадлийн Олбрайт каза, че Милошевич е въвел у нас диктатура, вие как мислите, наистина ли ни управлява диктатор". На което подплашените случайни минувачи отговорят: "Ама как може? Каква диктатура! Няма, разбира се".
Стр. 14
