в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 21.05.2011
Телевизионна импотентност се е настанила трайно в българския телевизионен ефир. Разгърнала се е в такава мащаби, че зрителят май вече няма никакъв шанс да се почувства пълноценен пред малкия екран. Тоест да може да избира какво да гледа, стига разнообразието да му се предлага в програмата на отсрещната страна. Остава усещането, че каналите си мислят за аудиторията като за някакви малоумници, на които каквото и да им подхвърлиш, трябва да кряскат щастливи, защото им било безплатно. Дали пък постепенно не възпитаха някакви зомбита, които като "цъкнат" на единия канал, трябва винаги да гледат едно предаване, а като преминат на следващия -да виждат неговата реплика?
Идващата есен отново ще зацикли в същата посока – двете най-големи телевизии у нас ще посветят праймтайма си на един и същ тип предавания. Както са свикнали да го правят, водени от разбиранията си за конкуренция. Ако по Би Ти Ви пеят, и по "Нова телевизия" правят същото. Ако по едната танцуват, няма как и другата да не почне да се движи в същия ритъм. В момента по едната вечерно време готвят. Не се съмнявайте, ще готвят и останалите. И така – до откат. Въпреки че често гледам телевизия, толкова съм обременена, че едва ли мога да си спомня по коя точно вървеше "Мюзик Айдъл", по коя "Пей с мен", после имаше някакви "България търси талант", "Денсинг старс", VIP Dance, после "Великолепната шесторка" се изправи срещу "Байландо" – абе всякаки измислици…
Когато преди няколко седмици стана ясно, че "Нова телевизия" пак ще прави музикален формат, меко казано, се учудих. Все пак и наблюденията ми, и рейтингите показваха, че модата на този тип предавания отмина. В разговор с хора от бранша бях готова да се хвана на бас, че няма да се сбъднат техните прогнози. А именно, че Би Ти Ви ще отговори със същия тип предаване. Е, щях да загубя.
"Нова" обяви, че наесен в най-гледаното си време ще пусне "Х-Factor". То ще бъде издържано по каноните на този жанр – кандидатите за слава ще се надпреварват в предварителни кръгове, ще си има жури от известни хора, ще пеят и пред публиката, която пък няма да бъде лишена от възможността да пуска SMS-и, за да избира своите любимци. Нищо по-различно от всичко гледано досега. Дотук добре – искали, направили го. Защо обаче и основният конкурент реши да репликира с подобно предаване? След като преди четири години екипът на Слави Трифонов се провали в правенето на първото издание на "Мюзик Айдъл", сега "Седем-осми" пак ще се пробва в подобно начинание. Управата на медията му е поверила шоуто "Гласът на България" (в оригинал The Voice Of…), което също ще гледаме в есенния праймтайм. И в него ще се търсят музикални дарования, с тази разлика, че ще са само професионалисти. С други думи, няма да има онези фрикове, с които "Мюзик Айдъл", правено от продуцентската компания на Иван Христов и Андрей Арнаудов "Междинна станция", натрупа популярност. Подборът в "Гласът на България" ще става, без журито да има визуален контакт с участниците на сляпо, само по гласови данни. За уморената от този тип истории публика остава "утехата", че ние ще сме четвъртата страна в света, която ще направи това толкова "уникално" риалити. Както и че първото издание на шоуто в Холандия през сезон 2010-2011-а е регистрирало такъв тотален успех, че е утроило пазарния дял на телевизията, по която се е излъчвало – RTL4. Успокоително на българската аудитория трябва да повлияе и фактът, че форматът сега чупи гипса в САЩ, тъй като NBC мачка конкуренцията, и че до края на годината ще бъде излъчено в още шест държави.
Подобно еднотипно съперничество между същите български тв канали се очаква и на кулинарния тепих. В момента екипът на Трифонов прави опити да ни впечатли с едно неясно като регламент и послание шоу като Lord Of The Chefs. В него иначе симпатичната актриса Елен Колева определено се провали като водеща заради тоталното й безличие, продиктувано може би от сценария. Впрочем най-интересното в него е, че победителят ще получи ресторант в центъра на София. На това "Нова телевизия" подготвя отговор с "Черешката на тортата", която тръгва на 6 юни. Всяка делнична вечер една известна бг личност ще приема в дома си четири други популярни лица. Домакинът ще прави парти в тяхна чест. В края на работната седмица те ще гласуват помежду си при кого да отиде наградата – плакет "Перфектният домакин". Победителят ще бъде оценяван не само като кулинар, но и дали умее да забавлява гостите, дали е нестандартен и т.н. Водещият е избран измежду няколкостотин кандидати, а малката подробност е, че подобно предаване, но с четирима, и то неизвестни участници, имаше преди години по една малка и несъществуваща вече телевизия – GTV, и се казваше "Перфектната вечеря".
Сам по себе си нито един от тези проекти нямаше да е чак толкова лошо лекарство за аудиторията. Стига да му се подбира правилно времето. Проблемът е друг. Тъкмо усетихме някаква кислородна глътка и се заредихме с оптимизъм, че двете водещи телевизии няма да ни мъчат с еднаквата си програма, и хоп – отново същият филм. След края на благотворително-музикалните си формати "Великолепната шесторка 2" и "Байландо" (също категоричен пример за преписване) те сякаш тръгнаха да търсят собствената си идентичност. "Нова тв" реализира "Метрополис", но бързо установи, че няма смисъл да играе срещу турските сериали в праймтайма на Би Ти Ви и го прекрати. Подобна може би ще е съдбата и на играта "Аз обичам България", която също няма шанс срещу рейтинговото заглавие "Забраненият плод". Защо обаче се върнаха към старите си настроения и с музикалните риалита? Нали уж беше дошъл сезонът на българските сериали? След успеха на "Стъклен дом" се появи "Столичани в повече", а и "Под прикритие" по БНТ1…
Няма спор, че двете частни национални телевизии растат по едно време (БНТ е друга бира). Но вече им е време да спрат да преписват така елементарно една от друга, да се усъвършенстват, да намерят собствени марки, които да ги идентифицират и направят разпознаваеми и уникални. В самоцелното си желание да се прецакат медиите пораждат съмнението дали в крайна сметка не играят от един отбор срещу аудиторията в желанието си да окупират рейтинг класациите и благоразположението на рекламодателите. Но докато не се отърват от досадната си програмна импотентност, аудиторията все повече ще предпочита компанията на някой трети, както и на профилираните канали.
Стр. 36
