в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 2010-02-12

Първото интервю във Всяка неделя" беше с Бойко Борисов

Не съм агент на ДС. Контактувал със с тайните служби само за визи

Напуснах БНТ, защото започна да ми липсва свободата

В последните няколко години Веселин Дремджиев е звезда на ТВ7. Основен водещ е на информационните емисии в частния канал, но не на тях дължи популярността си сред българите. Дремджиев се прочу още през 90-те, когато четеше новините в "По света и у нас" на Канал 1 и "Днес" на Ефир 2. Ще припомним, че на "Сан Стефано" 29 той се изявяваше и като лице на "Всяка неделя". Веселин бе водещ на шоуто на Кеворк Кеворкян в периода 1994-1996 г.

- Г-н Дремджиев, работили сте в доста медии. Кога и къде се чувствахте най-популярен и напълно в свои води?

- Най-популярен съм се чувствал в БНТ в "По света и у нас" и "Всяка неделя". Но това бяха времената на монопола. В свои води – когато получих възможността да създам новините на ТВ7.

- В ТВ7 сте шеф на новините. Трудно ли ви беше от редови журналист, пък макар и известен, да станете началник?

- Не, защото не се възприемам като началник. Играещ треньор съм. Правя новините заедно с екипа и ги представям в 19,00 часа. Не възприемам началничеството в смисъл някой да командва, а друг да изпълнява.

- Подчинените ви как разбират, че сте ядосан?

- Личи си. Ще ви излъжа, ако ви кажа, че никога не съм избухвал. Хубавото, е че ми минава много бързо. Зодията ми е Овен.

- Помните ли първия си тв ефир?

- Да, беше много отдавна. Заедно с Вяра Анкова се редувахме на сутрешните новини в събота по БНТ. Ралица Василева пък беше на обедната емисия.

- Кои са най-големите ви телевизионни гафове?

- Срутването на СССР – времето, когато Елцин изместваше Горбачов. Тогава нямаше лаптопи
в студиата и всичко се носеше на листчета
Не можах да вкарам в емисията указа на Елцин за разпускането на Руската комунистическа партия. Важното за мен е една новина да бъде представена с бекграунд, да бъде обяснена защо се случва, а не само да я съобщиш първи.

- Като водещ на "Всяка неделя" разбирахте ли се с Кеворкян?

- Добре се разбирахме. Той беше продуцент и имаше последната дума за това, кой да бъде събеседник по коя тема. Аз пък разполагах със свободата да водя разговорите по начина, по който смятам за необходим. Имаме взаимно уважение един към друг с Кеворкян. Спорили сме, но никога не се карали.

 - Казват че Кеворкян е диктувал на водещите си е слушалките какви въпроси да задават. И на вас ли суфлираше? Не се ли дразнехте?

Така беше, но при водещите след мен. Аз никога не съм имал слушалка в ухото. Кеворк не ми е диктувал въпроси. Няма кой да ми нареди какво да говоря и какво да питам.

 - Кое беше най-инфарктното ви интервю в онзи период?

Във "Всяка неделя" не си спомням да съм имал инфарктно интервю. От уважение
към програмата направих сватбата си в събота, а не в неделя. От времето на Тато
най-инфарктният ми момент беше интервюто ми с царя по Ефир 2. Той беше в студиото в Мадрид, а аз – в София. Излязохме в ефир, започнах да говоря и да обяснявам, че ни предстои да осъществим пряка връзка.
Говорех, говорех… връзката я нямаше
Закъснението от 3-4 минути ми се стори вечност…

- А от кое свое интервю сте най-доволен?

- От тези със съпругите на световноизвестни политици - жената на Хавел, на Митеран, на Арафат, на Милошевич… Беше интересно да се разбере как те допълват мъжете си. Това беше висш пилотаж. Между другото първото ми интервю във "Всяка неделя" беше с Бойко Борисов.

- Как попаднахте в БНТ?

- Съвсем случайно. Асен Агов ме покани, когато стана шеф на новините. Познаваше ме като журналист международник, какъвто впрочем беше и той. Подхвърлих му, че не може така да се правят новини – просто да се лепи текст върху видео картина. Агов тогава се засмя: "Абе, айде ела ти да ги направиш!". Отидох.

- А защо напуснахте БНТ?

- Липсваше ми свободата. БСП беше дошла на власт след СДС, а нали казват, че държавната телевизия върви след победителите.

- Има ли нещо, заради което бихте сменили телевизията?

- Аз бях няколко години кореспондент на Радио Франс Интернасионал, бях зам.-главен редактор на в. "Капитал", направих сп. "Бакхус". Смятам, че въпросът не е да си на екран, а да правиш нещо, което хората харесват и е достойно. Това, че сега съм на екран не означава, че ще го правя цял живот.

- Телевизията какво ви отне?

- Нищо не ми е отнела, даде ми невероятни усещания. Но журналистиката ми отне възможността да бъда неангажиран. Когато хората те познават и ти вярват, нямаш право на компромис, нямаш право да си счетоводител към професията си.

- Твърдите, че френските медии са вашите учители в журналистиката? Защо точно френските?

- Роднините ми по бащина линия живеят в Белгия. Френският е семеен език при мен. Завършил съм и френска гимназия. Беше логично да слушам френското радио. В горещите дни след падането на Берлинската стена и на Живков предложих на Радио Франс Интернасионал да работя за тях и те ме одобриха за кореспондент в България. Смея да твърдя, че френската журналистика е най-близка до българската. Ако гледате Си Ен Ен, ще видите, че и там възприеха най-доброто от европейската и "средиземноморската" журналистика – разкрепостени са, усмихват се. В България обаче се натрапва нещо подобно на стария англо-саксонски модел – двойка хора стоят седнали или прави в
студиото и не е ясно защо. Впрочем двойка водещи на новини има само в България. Просто е старомодно, но това не е единственият кусур на новините тук…

- Стана дума, че след БНТ и преди ТВ7 сте работили в пресата. Не ви ли беше трудно да смените жанра – воденето на новини с писането?

- Напротив. Това е голямата школа. Вестникът дисциплинира. Да синтезираш текста, да създаваш образи със слово и да бъдеш ударен с точната дума е нещо, което много помага на работата. Кореспонденциите за френското радио са максимум 1 минута или дори 50 секунди. Ако не можеш да синтезираш и анализираш новината за това време, системата те изхвърля. Между другото новият американски посланик в България, който пристигна тези дни, каза на летището: "Научих български, като гледах новините на TV7!". Това е много висока оценка за работата ни.

- Как и къде стартирахте кариерата си? Някой напътстваше ли ви?

- Като ученик направих репортаж за радио "Варна". Журналистиката е занаят – учи се с гледане и крадене
В момента, в който получих достъп до добрите световни образци, ми стана лесно.

- Разкажете за детството си. От какво се интересувахте в онези години?

- Детство в стил "Синьо лято". Живял съм край морето. Баща ми е капитан на кораб. Карал съм яхта, след това – уиндсърф.

- А майка ви с какво се занимаваше?

- Беше шеф на учебния отдел на Медицинския университет във Варна. Може би от тогава имам поглед "зад кадър" как стоят нещата в областта на здравеопазването.

- Днес консултирате ли се с родителите си по важни въпроси? Съветват ли ви те в професията?

- Понякога родителите ми са моят истински коректив. Както и жена ми Ралица. Аз изслушвам хората, приемам критика. Но най-добрият съдник съм си аз.

- Със съпругата си Ралица от колко години сте заедно?

- От 17 години сме заедно. Съдбата ни запозна покрай телевизията. Имаме силна връзка, която устоя на времето с много любов и компромиси. Тя е стилист. Работи в едно голямо дамско списание.

- За какво са най-честите ви спорове?

- Другият клон на роднините ми е от Гръцка Македония. Бързо кипвам. С жена ми например спорим за това, кога човек трябва да се ядосва и кога да бъде над нещата.

- Децата ви колко пораснаха? Ще ви наследят ли в журналистиката?

- Едната ми дъщеря е в 7-и, а другата – във втори клас. Не мога да кажа дали ще станат журналисти. Не съм от родителите, които ще определят какво да учи и работи детето им.

- Как реагираха в семейството ви, когато ви обявиха за агент Богдан на ДС?

- По никакъв драматичен начин. Дядо ми е бил царски офицер. Роднините ми и сега продължават да живеят в Белгия и в Италия. Баща ми пък е пътувал много зад граница. Системата ДС не беше изненада за никого.

- Агентурното ви минало притеснява ли ви?

- Аз нямам агентурно минало. Имал съм контакт със системата, за да ме пусне да отида в чужбина.
Сътрудничество с ДС при мен няма. Всеки път, преди да изляза от България, съм минавал през системата. Тя ти дава или не паспорт или виза. Оттам нататък какво е влизало в досието ми, което е унищожено, не знам. А ми е интересно да видя какво е писано за мен. Защото впрочем по онова време беше жива и наша леля в Чикаго. Явно всичко около нас и за нас е било следено. Не се смятам за жертва на онази система. Защото имаше хора, съдби, които наистина бяха смазани.

Стр. 22 – 23

Снимка: в. СЕГА