www.capital.bg I Лилия ПОПГАНЧЕВА I 30.06.2011
Реклама, сърф и още нещо или историята на една обикновена жена с необичаен живот
Радостина Ганчева е мацка на около 40 години. Почти през целия си съзнателен живот е собственик на рекламна агенция BBM Advertising, която основава, когато е била на двайсетина, а от 6 години е може би единствената жена в България в бранша екстремни спортове, която си изкарва хляба от сърф училище. Освен това по нейните думи от малка има син (Александър, 23 години, който в момента е в Канада) и от малка е разведена с баща му, режисьорът Светослав Дойчинов. Когато я попитах дали може да й направя профил, реакцията беше: "verno li?? ne moga da poviarvam, v tur. sam sega shte te dobavia v skype i shte porovia za snimki… ami mnogo se radvam… napravo neveroitano, az sam dosta obiknoven chovek…" Давала е интервюта, но в един минал живот, когато е била в рекламния бизнес, и не е очаквала, че един ден в ролята си на представител и вносител на сърф оборудване NAISH и собственик на сърф училище Crazy Island на военния турски остров Гьокчеада, ще бъде още по-интересна… Срещнах Тина преди 4 години на острова и нейната история ме накара да се замисля къде и как искам да живея. Тя е интригуваща заради избора си, но най-вече заради спокойствието и липсата на претенция. Харесва ми, че освен очевидната импулсивност и емоционалност, е прагматична и уравновесена.
Новият живот на Тина започва от една изгубена новела, на ръба на леглото преди 6 години. Пише тази новела и после затрива компютъра, а в новелата главният герой отива на безлюден остров… По същото време в реалния живот сестра й Теодора решава да се учи на кайтсърф, а Тина на уиндсърф, и, изтискани от "слугинския рекламен бизнес", отиват за уикенда до къмпинг "Градина", за да се научат набързо. Пристигат след бясно каране – нали имат само два свободни дни – събличат се до колата, влизат във водата и започват да се учат. Любезни хора им обясняват, че условията не са подходящи за тях и че сами не могат, но Тина имала самомнение, напомпано от всичко, което днес вече не може да понася в рекламния бизнес. "Казах си – аз ей сега ще го направя, след малко. И така стигнах до другия край на залива, влачих си сърфа наобратно и седнах мирясала. Природата ми натри носа. Върнах се засрамена…" Прибират се при важния си бизнес в София, защото не си представят да дадат повече време просто ей така на вятъра и морето, но са запленени. Скоро след това Тина отива отново на "Градина" и вече за по-дълго, взима курс за начинаещи и споделя с ново гадже на плажа за главния си герой от изгубената новела. Той й казва, че знае точно такъв остров, и то наблизо.
Приказката продължава на острова Гьокчеада на Дарданелите в Турция. Тя е втрещена от липсата на инфраструктура, дивотия и неуредици, но и очарована от природата. В момента островът е неузнаваем – има вече два разработени спота, няколко училища и е все по-любима дестинация за българи, а отскоро за турци и румънци. Единственото нещо, което не се променя, е вятърът. Това е достатъчно да я убеди, че освен емоция в приключението, в което се впуска, има и хляб. Един начинаещ уиндсърфист решава да направи училище за сърф на див военен турски остров. През нощта измислят името и понеже тогава има интернет само на една точка на острова, вдига се дотам, за да го запази веднага. Така се ражда Crazy Island.
Фотограф: Дилян Марков
Много пъти се опитах да я върна към 15-годишната й история в рекламата. Отговаря, но с половин уста, без интерес и разсеяно, но все пак разбирам, че преди кризата е имала сравнително големи бюджети, клиенти, интересни креативни решения, била е част от журита и е имала интересен живот. Успехът на BBM й дава шанс да направи сериозна инвестиция в хубаво оборудване, да изгради училището, както и да устои финансово на факта, че близък й открадва част от първоначалното ново оборудване. Кризата отрезвява много хора и според нея има дългосрочно положителен ефект. В момента оборотите на агенцията са ниски, но за нея вече е по-важно да може да си позволи да избира с кого да работи. "Вече не е онази безумна гонитба и работим с много малко хора." Според Радостина Ганчева в България творческият труд все още не се оценява и заплаща подобаващо и дори директно се краде.
Сърф центърът в момента е най-успешният й бизнес. "Ще е логично и смислено от бизнес гледна точка да намеря друг спот за зимните месеци, но комуникацията е много сложна с подобни места, които са и много отдалечени от България."
Crazy Island
На въпроса кога е решила да направи сърф център на острова – дали на момента, спонтанно, тя отговаря, че не е било съвсем веднага: "Реших го категорично не от първи поглед, но в първите няколко дена и след като запазих името, почнах да разглеждам подобни училища по света и да търся марка, която да ми допада и я няма в България, на която да стана представител." Спретва "презентацийка" за пазара и пише писмо на NAISH – какво има на пазара, какво няма, какво се продава, възможности, конкуренти и в общи линии пише такава прогноза за годишна продажба на кайтове, сърфове, платна и дъски, каквато още не е продала за последните години. Естествено, целта не е била да ги заблуди, просто реалностите на пазара внезапно се променят.
"Вярвах, че да продаваш нова марка на толкова малък пазар е много по-лесно, отколкото се оказа". Концепцията на Тина била да не се бори с конкурентите да вземе от пазарния им дял, а просто да разшири пазара. "Това обаче се оказа брутална битка – нямам думи!" Хората са много малко, има непрекъснати проблеми с паралелен внос, а колегите й от други марки и центрове са клекнали напълно и продават почти без печалба. "Не е върхът, но това е обективната реалност. Самият Роби Неш много ми харесва, както и марката– не е напъната и ни подкрепят, колкото и нищожен пазар да сме за тях."
"…Например правим вече четвърта година Naish team rider, както и други състезания и събития, клиники с уникални професионалисти. Първите две години аз ги спонсорирах от другия ми бизнес, миналата година имахме спонсор, тази година ще видим. Засега сме обявили уиндсърф клиника с Рубен Петрис за фристайл, слалом и фрирайд, 14-16 юли. Много се гордея, че събитията, които правим, са без паралел в България и че успяваме вече да съберем хора не около марката, която внасяме, а около спорта", казва Тина.
От една страна, Тина бяга от града, надпреварата и амбицията, но, от друга страна, със замах и целенасочено, или направо амбициозно развива своя център и полага усилия да развие и самия спорт като цяло. Тази година е мислела за сноукайт състезание на Витоша, както и за СЪП (Stand Up Paddle) събитие в езерото Ариана. СЪП-ът е новата мания тази година – става не само за спорт, но и за превозно средство по канали, реки, езера и заливи. "Може спокойно да си събуеш обувките, навиеш крачолите на костюма и да се придвижиш. Много е готино." (Повече за СЪП в следващия брой – бел.ред.)
Питам я за големината на училището, защото ми се струва най-голямото на острова. Оказва се, че може и да е вярно, макар и на фона на световните стандарти това да не е голям център. По-важно за нея като дизайнер е да поддържа ниво и нова екипировка (най-старите неща са от 2009 и са малко, а основната част са 2011 и 2010 г.). Обяснява, че целта не е да има огромен център – такива с по 200 сърфа и кайта, в света има няколко, но тогава работата става конвейер и убива духа на самия спорт и на този начин на живот, превръща се в ширпотреба. "За да съм вярна на себе си – стандарти и ценности, трябва да отделя специално внимание на всеки човек. Всеки напредва различно, има нужда от различно обгрижване, за да се чувства добре в този все пак екстремен спорт. Има много неща за съобразяване и за да се получи, трябва подходът да е индивидуален", категорична е Тина.
Защо се маха от града… "Хората са създадени да живеят на големи пространства – животът сред простора ти дава възможност да усетиш, че си малък, но без това да те потиска, защото тук ти си част от нещо голямо." За Тина това е най-ценното в тези спортове и начин на живот. "Всеки ден карането е една малка победа. Всеки път минавам границата поне малко." В града често и лесно се живее със заблуда за значимост. Това се лекува с някакъв досег с природата – море, вятър, планина…
"Най-интересно ми е това, което хората, клиенти в центъра, разбират за себе си." По принцип съприкосновението с този тип спорт променя живота или поне начина на живот. Тези, които имат желание да продължат, чувстват наистина безкрайно удовлетворение. В определен смисъл резултатът е не само научаване на нов спорт, а промяна на живота или поне начина, по който изкарваш свободното си време, както се развива способността и да увеличаваш свободното си време. Другото най-освобождаващо е, че на плажа всички са равни. Някои от тях са много успешни в професиите си и могат да си позволят да инвестират време и пари в този спорт, а други не са особено амбициозни и пак могат да си го позволят. Разговори, свързани с бит, професии, работа, пари, изчезват като по неписано правило.
Питам за сина Александър. "Не съм сигурна че съм го учила на това, което той е искал, но съм се опитала да бъда добър пример, да му предам моите ценности." За Тина е изключително важно човек да е честен и почтен, лоялността за нея е най-важна, оттам нататък са смелостта и креативното отношение към нещата от живота, да се мисли извън рамките. Опитала се е да накара сина си да се интересува от спортове, но признава, че се е провалила. Той губи интерес към спортовете много бързо, но има интересна професия, от която тя нищо не разбира, но се радва, че се занимава с нови технологии и се чувства доволен. На този етап нещата, които за нея са интересни, на него не са му толкова важни, но Тина споделя, че синът и я приема, харесва това, което прави, и е чувала, че е най-яката майка…
Дали изборът й е продиктуван от страха, че остарява, или защото е останала сама, след като Александър пораства… "Остаряването ми изглежда далечно и загадъчно – това ще е последното ми приключение с еднопосочен билет до някое място с вятър, вълни и топло време."
Фотограф: Дилян Марков
crazy-island.com