Трябва ли да се контролира съдържанието на вестниците и сайтовете?

Нова телевизия, Здравей България | 18.10.2012

Водещ: След предаването „На кафе” вчера се родиха някои идеи, които провокираха и днешния разговор в студиото на "Здравей, България!". Темата е трябва ли да има орган, който да контролира съдържанието на вестниците и сайтовете. Гости са ни председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов, изпълнителният директор на Съюза на издателите Радомир Чолаков и журналистът Иван Гарелов. Добро утро!
Водеща: Добро утро!
Иван Гарелов: Добро утро!
Водеща: Г-н Гарелов, Вие сте един от хората, които много отдавна водите битка с жълтите издания, сега обаче като че ли дойде време, така, голяма част от обществото също да я продължи. Разкажете ни за началото, защото преди малко казахте и нещо интересно – че има промени в тази насока.
Иван Гарелов: Значи, промени има. Практически аз мога даже заглавието тогава, когато написах това е война, а не шоу. Когато Слави започна най-напред битката и то масово, срещу много издания, аз тогава го подкрепих, бях свидетел на няколко от делата и се подготвих и аз. Тогава с адвокатите решихме просто да изчакаме неговите дела първо да завършат, за да е по-продължителен боят. Плюс това, аз водих и други дела. От тогава досега наистина настъпиха значителни…
Водеща: Какво стана с тези дела? Има ли шанс да се спечели дело и какво се случва след това?
Иван Гарелов: Две към едно е да се случи. Горе-долу на три дела две се спечелваха, едно се губеше.
Водеща: И какво – човек остава с моралното удовлетворение ли? Вие сте го играли вече този филм и можете да ни разкажете от първа ръка.
Иван Гарелов: Не. Не, вижте какво. Да, значи… за съжаление, процедурата е толкова бавна, че удовлетворението е… сам не може… ако ти обществено не си реабилитиран, ако обществото не е разбрало за какво става дума, удовлетворението е много частично. Тоест, случва се след година, две или три да излезе решение и я се появят два-три реда в медиите, я не, че си спечелил делото и някакви пари там си получил, които… колко нерви, колко пари пък си похарчил да ги такова… Така че много бавно става, но става. Значи, все пак е нещо. Аз лично смятам, че от тази реакция тогава промени настъпиха. Не само под влияние на нея, но сигурно и под нея. Значи, жълтите издания по-рано, спомнете си, те пишеха само измислени неща, на 99 на сто бяха измислици. Сега пишеха Иван Гарелов, чакай сега какво да напишем – тези пък пишат, че съм стиснат, друг път пишат, че съм много ларш, подарявам картини по 10 000 лева примерно на Гого Лозанов – нещо от тоя род. Сега промяната е такава, че те започнаха, взеха си някои уроци, започнаха да пишат повече истини. Разбира се, жълта истина, но и такава от любопитно, от живота, но истини. Даже подозирам, че много от звездите сами си дават тия факти само и само да присъстват по някакъв начин. Нещо любопитно ще кажат за себе си, нали, уж не знаят, че са такова… но те сами са го казали. Лоши промени също настъпиха. Значи, докато по-рано те се занимаваха само… значи, докато по-рано се занимаваха само със звездите от шоуто…
Водещ: Шоубизнеса.
Иван Гарелов: … естрадата и т. н., сега започнаха да се занимават и с бандитите и с политиците и всичко. От тук започват минусите. Те се превърнаха във фактор от политическата борба и в корпоративните битки също. Жълтите вестници играят вече важна роля в политическите битки чрез компромати, чрез акции, големи, чрез масирани такива кампании. По същия начин това важи и за корпоративните. И вече от тук тяхното влияние, бих казал, че нарасна – не намаля, а нарасна.
Водещ: Добре. Сега ще включим за секунда Гала, откъдето всъщност, от разговора вчера тръгнаха нещата. Гала, роди се в твоето студио тази, така, концентрирана идея в крайна сметка за контролен орган, който да контролира не само електронните медии, какъвто е и в момента, но такъв и за печата.
Гала: Да. Не знам дали се роди в моето студио тази идея. Аз предполагам, че се върти в публичното пространство от доста време. Тук като че ли точно това, което ти каза, концентрирано и много конкретно заговорихме за нея, как си представяме с гостите ми и как ни се иска да се случи. Но Вие знаете, г-н Лозанов е при Вас, колко стриктни санкции има за нас, как ни следи СЕМ дали спазваме закона за радио и телевизия. Такова нещо няма за печатните медии. За мен това е недопустимо и дори не знам как до момента продължава да е така. Не успях да чуя добре разговора Ви с г-н Гарелов, но много мои колеги водят дела. Срещу кого по-точно и колко дела трябва да заведе човек? За мен почти няма жълт вестник, в който да не излиза през седмица нещо. Колко дела? Срещу кого да заведа? И кой е законът, който ще ме защити? Защото когато водиш дело, трябва някак си да имаш юридическо основание за това. Аз срещу какво водя дело и срещу кого, като повечето от статиите не са подписани? Има неща, които ние… това, което си говорихме и решението, до което стигнахме, е, че е добре да има, освен такъв регулаторен орган, е добре да има много конкретни санкции, високи суми и бързо производство срещу хора, които задължително трябва в закона да се настоява, не да се настоява, а да е категорично упоменато това, че те трябва да пишат материали, под които да застават с имената си.
Водещ: Благодарим…
Водеща: Гала, само още един въпрос. Не се ли притесняваш? Вчера в студиото при теб имаше много включвания на известни българи. Аз съм сигурна, че ще бъде доста широка тази кампания. Но ти не се ли притесняваш примерно, че тя е много тежка? Защото искаме или не да го признаем, това са медии с доста големи тиражи. Явно битката ще бъде или на имена или на чест и достойнство, но няма да бъде от най-чистите и от най-леките.
Гала: Калина, успях да чуя от тук само това, което ме питаш – дали се притеснявам. Не се притеснявам. Аз предполагам, че малко повече ще присъствам на страниците на жълтите вестници заради това, което започваме, но това така или иначе ми се случва. Жертва ще бъдат отново близките ми, приятелите ми и хората около мен и аз самата. Това се случва на всички ни. Надявам се, че тръгвайки по този път, ще стигнем до края му, защото много мои колеги са тръгвали по някакъв начин. Зад нас стои една сериозна медия. Телевизията ни застава зад това, което правим и се надявам, че заедно ще успеем да го направим.
Водещ: Благодарим ти, Гала! Г-н Лозанов, г-н Чолаков, как ще коментирате липсата на регулаторен орган и нуждата от закон, който да определя строги правила, както за телевизията и радиото, при пресата?
Доц. Георги Лозанов: Така, понеже въпросът беше към двама ни едновременно, аз ли да… Аз отдавна водя този експертен разговор, инициирал съм го, за това, че трябва да има общ закон за медиите въобще. От тази гледна точка ми се струва малко патетично сега да говорим, че това е за пръв път, че ще бъде война – такива едни силни…
Водещ: Това всъщност е поредната война.
Доц. Георги Лозанов: Да. Това е един разговор, който върви, в който… като този разговор тук има недостатъка, че тръгва от личн казуси, което винаги е…
Водеща: Да де, но не сте ли съгласен, че след като…
Доц. Георги Лозанов: … винаги е лошо. Аз съм водил този разговор принципно.
Водеща: Вие сам казвате, че този разговор е започван много пъти и явно има необходимост от регулация.
Доц. Георги Лозанов: Има.
Водеща: Защо такава до момента не е направена?
Доц. Георги Лозанов: Аз нямам съмнения в това, че има нужда от регулация. Нещо повече. Този разговор е минавал вече на ниво подготовка на проект или поне подготовка за подготовка на проекти, като принципът е ясен. Регулирането на съдържанието трябва да бъде независимо от платформите, по които то се разпространява. Съвсем очевидно е, че има една асиметрия по отношение на електронните медии. Тя е много… има много повече принципи, които са превърнати в законови норми, включително професионални принципи. По отношение на другата част от пространството ги няма. И се получава така, че другата част от пространството се превръща в някакъв смисъл във водеща, задаваща тона, защото там има много повече възможности да престъпваш определени правила и да бъдеш в авангардна позиция и това се отразява на…
Водещ: Като заговорихме за престъпване на правила…
Водеща: Г-н Лозанов, нормално ли е…
Доц. Георги Лозанов: … и това се отразява по обратен ред и на електронните медии. Сега естествено, че тя е много по-регулирана и в тоя смисъл много по-комуникативно с принципи гарантирано пространство, но заедно с това има и много подходи на… в различни формати, които са близки до тези на жълтата преса. Не бива да правим толкова сериозна разлика между електронни медии и преса, жълта преса, което е още едно основание да говорим за обща регулация.
Водеща: Нека да чуем и друго мнение. Г-н Чолаков, въпреки че живеем в демократична държава, г-н Лозанов казва, че да, трябва да има свобода на словото, но е вярно и това, което Гала каза. Когато новини, публицистични предавания и всякакви други са санкционирани, ако споменат едно или друго име…
Доц. Георги Лозанов: Не, аз не казвам, че … свобода на словото без регулация, напротив.
Водеща: … нормално ли е други медии да могат да пишат, каквото сметнат за добре и по този начин да правят тираж или съответно рейтинг?
Водещ: Всъщност, самите вестници имат проблеми помежду си заради липсата на регулация.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Аз се боя, че ще Ви разочаровам, но ще кажа така – регулация на печатните медии може да има, но регулаторен орган, който да следи съдържанието на печатните медии не може да има и няма да има. Няма никъде в Европейския съюз, няма и да има. Това е просто постулат. Това е принципно положение, защото вестниците, като класическата медия, са тръгнали като свободни и те ще останат свободни.
Водещ: Какъв е начинът за регулация?
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Сега ще Ви кажа. Значи, обстоятелството, че има регулаторни органи за електронните медии е в исторически контекст. То е защото някога трябваше да се раздават лицензите. Регулаторните органи в медиите в цяла Европа са създадени, за да раздават лицензи, а не за да упражняват цензура върху съдържанието. И доколкото схващам тенденциите в самата Европа и в цивилизования свят, самите регулаторни органи за електронните медии лека полека сменят функциите си, минават като конвергентни органи и прочее. Значи, вижте, проблемът е в България. Г-н Лозанов между другото е абсолютно прав – ние така, инцидентно, като възникне казус, започваме дискусията, след което се уморяваме и я спираме. И това, може би, се дължи на абсолютно правилната забележка на Иван Гарелов, че… вижте, абсолютно не е невъзможно да съдиш вестници. Аз съм юрист на вестници и знам колко пъти се е случвало. Не е невъзможно да се съдят вестници. Успеваемостта дори е доста по-голяма, отколкото се предполага, но наистина сроковете са много дълги. Значи, ние имаме чисто процесуален проблем и той е, че стандартното съдебно производство, било за вестници, било за някакви други граждански дела, се движи с едни и същи бавни темпове. Значи, това, което наричате регулация на медиите в западния свят – има такава регулация в закони, които предвиждат съкратени съдебни срокове по дела, свързани с медии, защото както каза Иван Гарелов… вижте, Гала е засегната и Гала трябва да защити достойнството си, честта си веднага.
Водеща: Аз мисля, че има много засегнати. Искам да Ви задам един друг въпрос, тъй като Вие казахте, че имате практика. И какво се случва след като Иван Гарелов или лицето X осъди медията Y? От там нататък, на мен доколкото ми е известно, тази медия, тя може да продължи да си бълва и можеш да се съдиш за всяка следваща статия и няма абсолютно никакво значение…
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Аз съм сигурен, че след като Иван Гарелов е осъдил дадена медия, тя вече внимателно използва името му. И колкото повече хора го направят, толкова повече хора ще бъдат в бъдеще защитени. Значи, вижте, струва между 5 и 10 000 лева, да Ви кажа направо, едно такова нещо.
Иван Гарелов:
Водещ: Защото е граждански иск.
Иван Гарелов:
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Не, не. Исках да кажа, че печалбата на… ако осъдите вестник, между 5 и 10 000 лева може да изкарате от тая работа в днешно време.
Водеща: А каква е моралната печалба, ако…
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Моралната печалба, това е, което каза Иван Гарелов – просто, тя идва прекалено късно. Значи, след три години вече няма никакво значение за моралната Ви…
Водеща: То е възможно тогава да са спрели да пишат за теб.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Може да са спрели да пишат. Така че въпросът е как…
Иван Гарелов: Искам да кажа нещо.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: И само още едно изречение, Иване, искам да кажа и с това ще приключа. Вижте, знаете ли, аз пък доста често пледирам за това. Ние в медийната общност сме общо взето едно семейство и се познаваме. И нали, като говорим за регулаторни органи, за някакви такива анонимни чиновници, които ще ги сложим, пък там ще се жалваме, пък те ще налагат административни, глоби, санкции… Вижте, отварям всеки ден карето, нали, мисля, че там е проблемен вестник и виждам един Миро Боршуш, Светльо Дукадинов. Ами, това са ми хора приятели. Ние се срещаме с тях, ние се познаваме. Отдавна пледирам… вижте, дайте да спрем да си говорим в нашата медийна среда като високодоговарящи страни или като че ли не се познаваме. Ами, дайте да им кажем – хора, не е хубаво това, което правите, бе.
Водеща: Ами, да де, но те много хора казват, че не е хубаво, ама то не спира. Г-н Гарелов?
Иван Гарелов: Понеже не се спомена дотук думата саморегулация, а тя е любима на колегите от печатните издания. Значи, има Съвет за…
Водещ: За електронни медии.
Иван Гарелов: … по електронните медии, който…Не, не говоря за СЕМ. Аз говоря за този, как се нарича… Съвет за…
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Национална асоциация за журналистическа етика.
Иван Гарелов: Не, бе, не. Този който е само за телевизия?
Водеща: Явно са много.
Доц. Георги Лозанов: Има етична комисия…
Иван Гарелов: Етична комисия, да. Тя решава проблеми. Аз съм прибягвал до нея. … една телевизия, те ме защитиха, след това отидох на съда, като вече си имах обаче мнението на комисията. Това в… такава комисия има и за печатните медии. Обаче при това разделение, което съществува сега, при това вече разцепване дори на Съюза на издателите, как да действа една такава комисия? Всеки трябва да си има своя комисия. Естествено, че няма да съди своите хора. Разбирате ли? Аз съм много голям песимист по отношение на…
Доц. Георги Лозанов: Това е проблем, което казва Иван. Обаче те и преди не действаше, Иване.
Иван Гарелов: Ами, въпрос значи… значи, не е достатъчна регулацията.
Водеща:
Иван Гарелов: Ако мога, само едно изречение искам да кажа. Закон за печата у нас не иска да чуе никой и мисля, че не е бедата в закона. Въпросът е в една държава дали има достатъчно демокрация или не. Когато има достатъчно демокрация, всеки закон действа за добро. Когато няма демокрация, всеки закон се използва за лошо. Един закон за печата може да бъде използван за това да бъде потискан печата.
Водеща: Благодарим Ви много! Това … е тема, която…
Доц. Георги Лозанов: Може да бъде използван един закон да бъде потискан, но може да бъде използван и за да… така да се каже, направи по-съвременна комуникацията и отговаряща повече на професионалните стандарти. Вижте, законите…
Водеща: Г-н Лозанов, за да отговаряме на стандартите на СЕМ, трябва да приключим разговора.
Водещ: Защото ще ни глобите.
Доц. Георги Лозанов: … обаче законите се пишат за конкретни социални отношения. Според мен, социалните отношения в нашите медии в момента са такива, че изискват един нов цялостен закон за медийната среда.
Водеща: Чудесен финал на разговора ни, който без съмнение ще продължи. Продължава и "Здравей, България!".          

Leave a Reply