Туитър

БТВ, Отпечатъци | 30.01.2011

Водещ: В студиото са Любомир Аламанов, специалист в областта на комуникациите, директор и съсобственик на PR агенцията АПРА; и журналистът от „Капитал” Огнян Георгиев. Седмицата даде неопровержими доказателства за силата на социалната мрежа Туитър. Тя се оказа ай-бързият информационен канал в света, оставяйки далеч зад себе си световните агенции, радиата, сайтовете, телевизиите. Защото първо в Туитър се появиха съобщенията за кървавия атентат на московското летище Домодедово. Дори руският президент, твърдят, научил от Туитър, а не от руските спец служби за взрива и свикал съвещание. Подобни сюжети видяхме и в Тунис и Египет, където най-истинските и най-вътрешни новини се получават точно от туитъри. Сега аз си признавам, че не бях много наясно какво представлява Туитър отвътре и си направих един вътрешен рисърч, едно лично проучване. Затова искам да ви питам най-напред какво представлява Туитър и как се стигна дотук най-бързо светът да се осведомява през Туитър какво се случва в горещите точки? Вие тъй като ги познавате отдавна и сте там много активно.
Огнян Георгиев: Отдавна е силно казано, Туитър не е толкова отдавна медия, за да представлява толкова стар феномен. Но това, което се случва в Египет, в Москва, в Тунис и на други места също преди това, в Иран поминалата година, е, че Туитър действа като медия, точно така, като най-новата медия, като най-бързата медия, защото това всъщност представлява един нефилтриран канал, в който много хора говорят в случая с тези събития, те говорят за едно и също, т.е. това е някакъв нефилтриран разговор, в който много хора вкарват всеки своето си – слухове, информация, това, което е видял, това, което е чул, това, което е…
Водещ: Е заснел много често.
Огнян Георгиев: Да. И това е много полезно, защото представлява един общ разговор, в който ти можеш да се включиш, можеш само да четеш и да участваш, но той е абсолютно свободен, той е нефилтриран, той е нецензуриран, той се случва в реално време, т.е. ти научаваш нещата сега пред компютъра докато стоиш.
Водещ: Друга специфика на Туитър, Любо, е това, че всичко е много минималистично там, в смисъл, че трябва да се събереш в много кратък отрязък…
Любомир Аламанов: 140 символа, точно толкова са оставили. Това е започнало, доколкото знам, първоначално идеята е била хора с есемеси просто да пускат къде се намират и какво правят. И тъй като мисля, че есемесите бяха до 160 символа, те са решили да оставят 20 символа за името и да се получат 140 символа полезна информация. Което кара съответно хората да мислят малко повече преди да пишат, за да успеят да се съберат в тези символи.
Водещ: И да се редактират и съответно да бъдат по-внимателни в информацията. Каква е разликата с Фейсбук? Защото Туитър е феномен много познат, много добре познат по света, но малко познат в България, където обаче Фейсбук вече има много, набра голяма скорост и вече има много потребители и ползватели, почитатели също…
Огнян Георгиев: Ами от моя гл.т., това, което аз ползвам като Туитър, и хората, които следя и хората… защото в Туитър ти можеш да избереш хората, които следиш, които всъщност са твоят канал на комуникация, те са твоят прозорец към света, ако искате. Ти можеш да ги подбереш, това е малко като да си подбереш социалния кръг, ти подбираш хората, които искаш да чуеш, неща, които са ти интересни, важни и съответно разчиташ, че те ще ти доставят тези неща ежедневно. Т.е. ти по някакъв начин ще можеш да участваш в това, което те виждат, чуват, мислят и т.н., което е малко по-различно от Фейсбук. То е доста по-стегнато, доста по-бързо и доста по-неангажиращо, да кажем, от това да седиш в една страница по цял ден и да правиш някакви неща. Той наистина е малко като информационна агенция, но твоя лична.
Водещ: Пести време освен това.
Любомир Аламанов: А и Фейсбук е малко по-шарено. Там като влезеш веднага виждаш много снимки, много видиа, изисква по-малко усилия. Докато в Туитър, колкото и да имаш линкове и информация, ти трябва да кликнеш, да отидеш някъде, в смисъл, да положиш малко повече усилия. Фейсбук е доста шарено, има много игри, хората пасат овце и т.н.
Водещ: Добре, но аз не разбирам защо, например холивудските звезди, или пък президентите, хората, които обитават Белия дом или Кремъл предпочитат Туитър като комуникация в момента? Не говоря например за Обама преди кампанията си, по време на кандидат-президентската си кампания, говоря за сега.
Любомир Аламанов: Това е директен канал. Той говори директно на хората. Хората се чувстват поласкани, че могат да му задават директно въпроси. Даже мисля, че преди ден или два имаше интервю на Обама в Ютюб. Където няколко дена преди това Ютюб имаше надписи, хора, задайте си въпросите, те ще бъдат зададени на Обама, т.е. колкото и да звучи лошо донякъде за вас, по някакъв начин старите медии леко остават встрани и започва един директен разговор. Т.е. това е още един комуникационен канал на политиците, звездите или големите компании за разговор с хората.
Водещ: „Капитал” е един от първопроходците в ползването на Туитър, именно като нова медия и интегрирането на Туитър в тъканта на самия вестник. Какво показва твоят опит, Огняне, на това поле? Тъй като вие имате, пускате и туит на седмицата и последователи имате изключително много, вече като, така да се каже, официалният сайт, туит на „Капитал” има много последователи…
Огнян Георгиев: Ние започнахме да го ползваме именно с цел любопитство донякъде, донякъде желание да научим и ние повече и желанието да комуникираме по-добре с хората, които ни четат. Получи се, смея да кажа добре, защото учейки се, ние всъщност развихме този тип комуникация. Много е важно да имаш интеракция с хората, които четат. Т.е. не само да им даваш информация, но и да умееш да получаваш обратно информация от тях. Туитър е много добър в тази сфера. Най-вече зарази 140-те символа. Защото когато се събираш в 140 символа, ти по някакъв начин съумяваш да събираш информацията по-добре, по-кратко, да дадеш повече от това, което знаеш. И се получава много добър канал, който понякога е ефективен, понякога не толкова, но винаги е нещо различно.
Водещ: А споделяш ли мнението на PR-специалиста като журналист, че всъщност всичко това става за сметка на традиционните медии, на хартиените вестници, на радиата и телевизиите също така, на агенциите..?
Огнян Георгиев: Това е въпрос, който между другото тормози и старите медии от едно известно време насам. Аз лично мисля, мисля го заради Уикилийкс примерно, които се случиха миналата година, мисля си, че старите медии няма да загубят място, защото те имат друг тип функция. Този тип функция на прякото свързване на властта с хората, те вече няма да я имат, факт. Властта има много други начини, по които да се свързва с хората, но те остават сертификаторът на информацията, т.е. Туитър е много, както казах, като общ разговор. Все едно си на маса, на която много хора казват много неща. На някои от тези хора ти можеш да вярваш, на други не можеш. Някои говорят истини, други не. В този свят медиите, тези медии, на които разбира се ти лично вярваш и ти си избрал да вярваш, тези медии още играят ролята на сертификатор, т.е. те са това, което ти казва тази информация ние я интерпретираме така, и тя е вярна. В този ред на мисли за медиите също е много важно да започнат да работят с тези медии, както „Капитал” се опитва, защото ние разбираме по този начин повече и умеем да влезем в този дебат по някакъв начин. Не ни се получава винаги, но…
Водещ: Искаш нещо да допълниш ли?
Любомир Аламанов: Репутация, това е важната дума. Независимо дали онлайн или офлайн медии, независимо дали стари или нови медии, репутация – това е най-важното. Ако съответният акаунт в някоя социална мрежа няма репутация, никой не му вярва.
Водещ: И обратно. Ако например става дума за жълт вестник, който е дискредитиран откъм информация се получава…
Огнян Георгиев: Това е също принцип на Туитър, хората те следят, все повече хора те следят, защото все повече хора искат да чуят това, което ти искаш да кажеш, и ти вярват. Колкото повече хора искат да чуят това, което ти казваш, толкова повече нараства твоят авторитет.
Водещ: Затова аз съм ви поканила, именно защото вие имахте много последователи в Туитър. Сега още един въпрос, доколко това може да бъде спирачка, имам предвид този вид нови социални мрежи, медии, могат да бъдат спирачка срещу цензурата от страна на властта, срещу криенето на информация, срещу опитите да се заглуши и да се запуши, да се скрие истината? Питам ви, защото тази седмица именно с това се отличи, че освен бързината, например в Тунис и в Египет бяха направени опити, особено в Египет, да се, просто да спрат достъпа до всички социални мрежи.
Огнян Георгиев: Да, финалното нещо, което египетското правителство направи като видя, че не може да се справи, просто спря интернета в страната, изключи страната от интернет…
Водещ: Точно, дръпна шалтера.
Огнян Георгиев: Което се оказа също непродуктивно, защото разбира се интернет служи за много други неща освен за Туитър, и съответно бизнесът в страната започна да надига вой, та се наложи да го пуснат отново. Истината е, че няма начин да цензурираш този тип говорене. Защото той не се случва от един човек към друг човек, той се случва от много хора към много хора. Т.е. както любимата фраза на мисля, че Линкълн, можеш да спреш много хора за кратко време, или малко хора за много време, но не можеш да спреш всички винаги.
Любомир Аламанов: Това е така, още повече, че политиците имам чувството, че не са осъзнали силата все още на социалните медии, независимо дали в България, или по света, някои от тях разбират, но като цяло много малко са проумели, че е настъпила някаква тотална революция. Малко ми прилича ситуацията като на първата световна война, където старите генерали не разбирайки, че има нова техника, изпращат войниците по стария начин – атака на щик срещу танкове – което е безумие. Те тогава не са разбирали, както и сега не разбират, че ситуацията е революционна. Имейлите бяха забързване на писмата, но тук в случая всички хора могат да бъдат провайдери на информация, ситуацията е коренно различна.
Огнян Георгиев: Между другото причините да се случи тунизийската революция бяха именно Туитър и Фейсбук, защото човекът, който, всъщност единственият канал, който отразяваше какво се случва беше „Ал Джазира”. Единственият канал, по който „Ал Джазира” получаваше информация беше през Туитъри Фейсбук, когато един журналист постваше нещата, които получаваше и хората разбираха за тях по този начин. Т.е. няма начин, винаги ще се намери каква е истината.
Водещ: Добре, по принцип владеенето на информацията и на информационните канали е предпоставка за така да се каже победа във войните. Имам предвид, ако се върнем в миналото и си спомним защо Византия е била толкова силна като империя, защото те си съобщавали чрез огньове военноначалниците и войските през хълмовете например кой е победен, кой е завладян, кой е победил и т.н. Същото е с телеграфа, който изигра много важна роля в гражданската война в Америка. Може ли да се каже, че сега Туитър и Фейсбук, но особено заради бързината си Туитър, е на път да направи революция за пореден път в информационната ера, и че е място, откъдето тръгват революциите, като родилен дом?
Огнян Георгиев: То е вече факт, това, което се случва реално в арабския свят се случва заради, и заради това. То се случва заради много други неща, но това е начинът, по който по някакъв начин се подсилват тези фактори. Той вече прави, фактът, че Китай например е забранил изцяло Туитър. И Китай има две версии свои на Туитър, които разбира се са цензурирани от правителството, в които между другото от вчера думата Египет не може да бъде открита. Показва, че тези, които всъщност цензурират, разбират това нещо. То наистина се случва, то е реалност в момента.
Любомир Аламанов: Жалко за усилията на ЦРУ, които 60 години се опитваха да направят нещо, но сега Фейсбук и Туитър го направиха за две години.
Водещ: А добре, как изглежда българското мини блогърско общество отвътре, вие като негови представители, какво най-бного се обсъжда в българския Туитър?
Любомир Аламанов: Всичко се обсъжда, това е хубавото нещо на Туитър, че всеки може да обсъжда или да казва какво му е интересно по всяко едно време. ние все още както се казва пишем правилата, все още се учим как се комуникира. Аз самият често правя грешки, извинявам се. Въпросът не е ти да стоиш и само да пишеш нещо, въпросът е да участваш в този разговор, който се случва в Туитър.
Водещ: Аз лично откривам в собствената си комуникация през социалните мрежи, нямам акаунт в Туитър, но ще си направя след този разговор, защото ми стана интересно, е това, че няма и някакъв вид етикет, някак си не съществува етикет все още в тези социални мрежи. Никой не е написал правилата, както ти казваш, и понякога стават недоразумения, обърквания, някои хора се сърдят, изобщо има драми.
Любомир Аламанов: Етикетът се прави все още. Той най-вероятно няма да бъде написан, но вече има такива установени правила, които повечето хора, които комуникираме се знаят. Както е невъзпитано да плюеш на улицата, така е невъзпитано да обиждаш в Туитър. Така че тези неща се долавят интуитивно. То е както в детската градина децата се събират и почват да си говорят, те много бързо установяват социалните норми на поведение кое е разрешено, кое не е разрешено. Вече имаше няколко повсеместни туитър-атаки срещу хора, които комуникираха по правилния начин, които крадяха идеи, или поне не се извиняваха за това, така че обществото постепенно създава тези правила. Дали ще бъдат написани някога – по-скоро не, но пък винаги има такъв кодекс…
Огнян Георгиев: Да не излиза, че Туитър е някакво страшно място, където някакви хора седят и дебна какво ще направят другите хора. Просто истината е, че то е като всеки нов социален кръг, в който ти влизаш и се научаваш на правилата в него.
Водещ: Да, но в същото време моето собствено заравяне в постовете в Туитър, направи ми впечатление, че най-обсъжданата тема напоследък е разбира се политиката, разбира се подслушванията, и че там е пълно с остроумия по адрес на властта, шеги, вицове политически и т.н. Това ли е някак си в момента характеристиката на Туитър? Говоря за злобата на деня, за най-актуалния момент.
Любомир Аламанов: То е актуално, защото това е тема на цялото общество. В смисъл Туитър, това не са някакви фрикове, които говорят някакви различни неща, вътре се обсъжда това, което се обсъжда по вестниците, което си говорят хората на улицата, каквото си говорят в кръчмата. Факт е, че там става малко по-публично, повече хора го виждат. Но да, като има скандали в политиката, това нещо се обсъжда вътре. Като спират тока, това се обсъжда вътре. Както хората ругаят за сметките някои компании, така в Туитър хората си пишат, еди-коя си компания ми изпрати пак много гадна сметка и пуска нещо малко по-нецензурирано.
Огнян Георгиев: И колкото по-интелигентно е да кажем, остроумно можеш да го напишеш и да споделиш това, което мислиш, на деня, толкова повече хора ще те ритуитнат, което означава просто да разпространят това, което ти казваш.
Водещ: нека да излезем сега конкретно от социалните мрежи и да минем изобщо към интернет. Какво е вашето впечатление, в момента съобразява ли се властта с факта, че можеш навсякъде в интернет да откриеш записи от подслушванията и СРС, изобщо има много нефилтрирана информация, която прониква в интернет, и фактически това обезсмисля всеки опит за цензура. Говоря вече за България и българските власти. Всеки опит да се запуши гласът на медиите или да се прокарват определени тези нарочно.
Огнян Георгиев: то пък е същото като принципния разговор в Туитър. Да, цензура не може да има, но от друга страна някакви неща, които се… твърде многото информация пак е объркваща. В смисъл, ако ти имаш твърде много информация, която част от нея е вярна, а друга част не е, пак ще стигнем до същия проблем. Така че…
Водещ: Т.е. остава си изискването за сертификата?
Огнян Георгиев: Ами според мене винаги остава.
Водещ: И в българския вариант.
Любомир Аламанов: Абсолютно, абсолютно е така. Според мене политиците, има някакво разделение, в смисъл, донякъде се съобразяват, в смисъл вече много трудно, както е имало опити преди време, да се обадят на главен редактор или на шеф на новини и да кажат: спри това, не пускай онова и т.н. Защото в момента цялата тази информация спокойно движи навсякъде. Точно от тази гл.т. наистина вашата работа на журналистите е доста по-лесна, защото вие спокойно може да кажете: как да го спрем, като то е навсякъде.
Огнян Георгиев: Информацията не може да бъде спряна вече.
Любомир Аламанов: Информацията вече не може да бъде спряна.
Водещ: Добре, значи нека да завършим с това послание. Информацията вече не може да бъде спряна, важното е тя да бъде сертифицирана, и така да се каже потвърдена от източници с репутация, нали, и от сериозни?
Огнян Георгиев: Да, всеки сам решава кое е важно за него, това е хубавото всъщност на новите медии, там всеки сам решава.
Водещ: Благодаря ви много!

Leave a Reply