ТВ Монополът превърна родния ефир в чалга

в. Атака | Магдалена ТАШЕВА | 2010-04-27 

Какво знаете за последните президентски избори в Австрия, скъпи читатели? В най-добрия случай – че там са преизбрали Хайнц Фишер за втори 6 годишен мандат. Това е нищо. Не знаете, че там казионните партии сключиха сговор срещу избирателя. Те не излъчиха свои кандидати, за да може 72-годишният Фишер – послушен и удобен клиент на брюкселската бюрокрация – да бъде "преизбран". Не знаете, че единствено австрийската Партия на свободата издигна свой кандидат, за да спаси лицето на демокрацията. Нямаше кой да направи очеизвадната аналогия с президентските избори в България през 2006 г. Нито да спомене, че в последните 2 години националистическите партии в Европа минаха психологическата 10 процентна граница на изборите и вече преодоляват 20 процентната. Вие не трябва да знаете това.
Някой може да каже: "Като не ти харесва, превключи на друг канал!" На кой канал да превключа, като всички са еднакви и говорят едно и също? Трите ефирни канала предават една и съща пошла, тъпа телевизионна манифактура, произведена като под индиго, в която новините и публицистиката са сведени до санитарния минимум. Останалото е пълнеж, който има една функция – кретенизацията на зрителя, превръщането му в примитив, чиито социални, духовни и интелектуални нужди са сведени до дразненето на сетивата му – силиконови цици и клозетно-полов хумор на шарен фон ала Слави Трифонов.
До 10 часа бТВ, БНТ и Нова едновременно четат пресата; канят 2-3 политици; съобщават времето. След това на екрана започва да се кълчи някаква полуумна и непременно полугола джофра, която обещава да ви даде 1000 лв, ако познаете с есемес кое цвете е закодирано в 4-те букви "РЗОА". Простотията продължава половин час, не защото никой не е познал, че това е "роза", а защото програмната директорка няма с какво да запълни това време. Пък и трябва да прибере своята лепта от милионите, които простодушно наливате в обирджийските каси на Глобул и Мтел. Следва "женско" предаване, което в полунощ се повтаря. Така 6 часа, т.е. 25% от денонощието, са запълнени с непоносим талаш, в който Гала се превзема, а Марта Вачкова се прави на Опра Уинфри. В останалите 50% от времето се въртят сериали, купени по 5 цента за кило. Турските пък са изобщо без пари. Може ли да се нарече "средство за масова информация" канал, който излъчва по 3 (три!) турски сериала на денонощие?! Ако това е телевизия, всеки от нас, скъпи зрители, може да стане собственик и програмен директор на една!
Вместо журналистически разследвания върху кое да е от 47-те поръчкови убийства при управлението на тройната коалиция, ни натрапват пошлотията "Биг брадър". Тя е изфабрикуваното "събитие", което става удобен повод за вторично производство на телевизионен пълнеж под формата на коментар на "Биг Брадър". Истината е, че в това "риалити" няма нищо реално – всичко е пошъл сценарий, роден от ограниченото въображение на набедени продуценти, включително и кой от участниците какви пари ще получи накрая. Вчера ни обещаха например, че скоро в "къщата" ще се пролее кръв, там щял пак да влезе и циганинът с уголемения пенис и уголемените цицки – защото се предполага, че вие, скъпи зрители, жадувате отново да видите циреите на задника му, които преди години в "къщата" ви бяха поднасяни като събитие. В една анкета в интернет 25% от хората отговарят, че не гледат новото риалити. Но дори гледаемостта му да падне на 1%, то самото няма да падне. През него се перат пари, узаконени като хонорари и се запълва времето, което би трябвало да бъде заето с реалните проблеми на България. Както вече сме писали, пълнежът в телевизиите е най-мощната цензура. Той реже истината за действителността. Той е и лоботомията, която изрязва онази част от мисленето ни, от която медийните манипулатори най-много се страхуват – социалната. Затова върху измерването на гледаемостта (пийпълметрията) е наложен драконовски монопол – двете фиктивни фирми принадлежат на един и същ човек. Ама много техен човек! Затова фактът, че ние, които никога не сме гледали нито едно риалити и нито един турски сериал, ставаме все повече и повече, никога няма да бъде публично признат. България има 2-3 малки новинарски телевизии, които аз лично предпочитам. Но моето предпочитание никога няма да бъде отчетено от тази "пийпълметрия". Дори тези новинарски телевизии да оберат 90% от аудиторията, тя няма да научи за това. Липсата на измерител позволява от 20 години да гледаме една и съща група "икономисти" на Сорос, които обикалят всички медии, сякаш в България други икономисти освен тях няма. Никой не слуша глобализационния им бълвоч, но какво от това? Следва ги дежурната група "социолози" – пак хора, на които се плаща, за да мислят по определен начин. Затова имената на работодателите им се крият старателно. Вместо веднага да ви каже, че гостуващият в студиото Антоний Тодоров получава заплата като съветник на Гоце Първанов, водещата го представя просто като "политолог". Така медийните послания, за които Първанов му плаща, биват пласирани като независими, обективни оценки на професионалист.
Вечер трите ефирни телевизии разиграват едно и също шоу, с омръзнали на всички ни физиономии на случайни хора, представяни като "комици". Има ли разлика между "Шоуто на Слави", "Шоуто на Иван и Андрей", "Шоуто на канала" и сваленото (слава Богу!) "Шоу на Азис"? Водещият на бюро, диван за госта, оркестър, с който водещият се закача и сам се смее на безсолния си вулгарен хумор.
Тази манифактура е рожба на изхабения, отвращаващ "елит" на прехода, заради чиито потребности от публичност синият екран в България пожълтя. Спомнете си гастролите на Доган и Първанов в "Шоуто на Слави". Политиката в България минава през шоуто, а не през публицистиката, защото тези, които трябва да правят политика, нямат идеи и визия, която да предложат на обществото. Ако можеха да правят автентична политика, щяха да имат нужда и от автентична публицистика. Те обаче не могат. А шоуто им дава възможност хем да се показват, хем да не им се налага да разсъждават. Тази имитация, естествено, не им излиза евтино. На Трифонов му се налага да крие милионите, които е спечелил от изпълнението на тези политически поръчки, в офшорна фирма, където мръсният им произход не се вижда. А и защо Дългия трябва да плаща данъци на българската държава? Откъде-накъде?! Политическият чадър му гарантира монопол и го поставя над закона.

Стр. 12-13

Leave a Reply