сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-09 | 00:01:01

По празниците телевизиите се надпреварваха да ни возят в машини на времето. Пътуването не понесе на част от пасажерите.

В граматиката има глаголна форма "бъдеще време в миналото", а в ефира – телевизионно минало в настоящето. При първата действието се получава от добавяне на "щях да" към глагола, а при втората – от смесване на стари новогодишни програми с нови. Ретрото е живо и не просто мърда, а расте и не старее, доказаха нагледно отминалите празници. Най-назад в годините се върна Нова телевизия, където на 31-и "Царете на комедията" се оказаха пред прага на далечната 1980-а със скечове за Тодор Живков, милиционери и т.н. Часове преди това в телевизията гостува и вечната Лили Иванова, която на Коледа по традиция бе в bTV. Веднага след полунощ "Нова" излъчи концерта на композитора Стефан Димитров по случай 60-годишнината му. На 1 януари БНТ отвърна на всички удари със спектакъла "100 години Тодор Колев", който ветеранът изнесе за 70-ия си юбилей през август. Така големите медии се преизпълниха с гласове и мелодии, които хората около 30-те не помнят. Въпреки това накрая повечето изказаха задоволство от рейтинга си.
По празниците най-гледаните канали се състезаваха кой ще вкара повече пътници в своите машини на времето. На част от аудиторията полетът не й понесе. "Едно време всяка новогодишна програма се запомняше с по някой "бисер" -написа зрителка във форума на all.bg на 2 януари. – В последните години няма нищо запомнящо се – нито блестящи актьори, камо ли "гвоздей". По всички канали – скечове за Бойко Борисов, за да се отчете актуалност."
"Ако днес Министерският съвет забрани вулгарните майтапи и вицовете за политици, Слави Трифонов и Иван и Андрей ще трябва да мълчат в 90 на сто от времето – допълни друг. – Специално тази Нова година най-трагично бе "Шоуто на Слави", което мина всякакви граници на цинизма и простотията."
Видялата повечко новогодишни програми публика с носталгия си спомня рубрики от миналото като "Експрес танго", мюзикхол, песните и скечовете на големите ни артисти. Публиката не може да забрави и крилатите фрази, които те раждаха – легендарното "Аз съм от Твърдица, ти си от Париж" на Стефан Данаилов и французойката Вероник Жано, "Чичо, защо кашляш?" на Тодор Колев, "Въх, уби ма!" от телевизионната екранизация "Криворазбраната цивилизация", дуетът "Дай, рибо, рибо, рибо" на Люби-ша Самарджич и Коста Цонев и т.н. Зрителите помнят и че едно време те са плащали, за да присъстват на празничните представления, докато сега продуцентите поддържат професионална публика, за да им е пълна залата.
Времето на пищните новогодишни програми безвъзвратно отмина и няма да се върне, категорични са по-опитните телевизионери. "За днешните комерсиални канали празниците са бре ме, което просто трябва да се отметне – смята Хачо Бояджиев, автор и шеф на кампаниите за Нова година на БНТ от 1971-а до 2002-а. – Затова техните шефове предпочитат да налагат лиидта на телевизията, на които така и така плашат, отколкото актьори, както правеше БНТ едно време. Това е едновременно и търговски похват, и пестене на пари. А както знаем, добрата телевизия се прави не просто с пари, а с много пари. Преди генералният директор на БТ Иван Славков още през юни ми казваше: "Започвай новогодишната програма." И повече не говореше по този въпрос докъм 15 декември, когато заснетият материал минаваше на дирекционен съвет. Празничният блок тръгваше в 8 на 31-и и траеше до ранни зори на 1-и с едно-единствено прекъсване – концерта на Виенската филхармония в първия ден от годината. Бюджетът на телевизията по онова време бе 128 милиона лева (днес е между 60 и 70), което сега би се равнявало на над половин милиард. От тях 40 милиона отиваха за сериали в студио "Бояна" – "На всеки километър", "Капитан Петко войвода" и т.н. С 30 снимаха документални филми. Останалите решаваха ежедневните ни задачи. Споменавам суми, за да стане ясно, че не сме имали никакви ограничения за празничната програма. По норматив всяка главна роля на български актьор се плащаше двойно в сравнение с други участия – по 560 лв. Така за една кампания големите артисти, които играеха по 3-4 централни персонажа, получаваха по 1500-2000 лв. За времето си това бяха много пари. Хонорарите на чужденците се договаряха отделно. Никой не ми е пречил да каня както артисти от соилагера, така и западни звезди. Освен Вероник Жано за участие в новогодишната програма дойдоха Янис Петропулос през 1977-а, Андрей Миронов, сърбите Мия Алексич и Любиша Самарджич и др."
Според Бояджиев старите ленти се помнят и днес, защото хуморът в тях е бил езоповски. "Смехът с "да ти… майката" не е смях, той бързо се забравя. Затова повечето днешни програми са еднодневки. Хората помнят крилатите фрази, които казват всичко с малко думи. В ония години сценаристите бяха големи автори – Йордан Радичков, Мирон Иванов, Васил Цонев. Един от мюзикхоловете го направи Джоко Росич – също човек с изключителен усет към езика. Лично аз съм направил три спектакъла на Радичков – "Козя пътека", "Пеещи каруци" и "Яйцето". В третия се разказваше как хората се чудят какво ще се излюпи от едно гигантско яйце. Той бе изключително иносказателен и раждаше много въпроси и съпоставки. Затова един бивш заместник генерален директор на БТ искаше да го цензурира. Започна спор. Реших да извикам самия Радичков за зашита. По това време той вече бе изключително популярен – и сред народа, и сред управляващите. Йордан влезе в кабинета на заместника и каза: "Може ли едно кафе?" Никой не отвори и дума за преработка на материала. На Нова година "Яйцето" мина 1 към 1 според замисъла. Единственият път, когато наистина свалихме скеч, беше в една "Телерезада". В него Калоянчев играеше арабски шейх, който вади петрол от обикновен кладенец. Някой направи коментар, че така не можем да се майтапим с приятелите от Близкия изток. Това беше единственият случай, в който сюжет за Нова година е бил цензуриран. Хората, които работеха, знаеха как да изпипат нещата така, че никой да не може да каже нищо друго, освен собственото си мнение."
На съвременните програми им липсва послание, смята Бояджиев. "Въпреки че му бях режисьор, според мен концертът за 60-годишнината на Стефан Димитров не трябваше да се излъчва на 1 януари – пояснява той. – Участниците се постараха много и представлението се получи, но въпреки това то не носеше духа на Нова година, защото се състоя през декември. Просто трябваше да му бъде намерено друго време."

***

В празничната нощ на 1983 срещу 1984-а БНТ не излъчила изпълнението на Тодор Колев от новогодишните концерти в НДК

***

Въпреки че "Криворазбраната цивилизация" на Хачо Бояджиев (вляво) вижда екран през 1974-а, по-възрастните зрители и досега помнят играта на Георги Парцалев no-добре, отколкото на съвременните актьори

Стр. 55 – 56, 57