www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2010-03-29
Г-н Вапцаров, последните години успешно се изявявате като продуцент, но все пак екранът не ви ли липсва?
Ако има нещо, което ми липсва, това е публиката. Хората. Екранът е средство да достигнеш до тях. Той сам по себе си не ми липсва. Не страдам от болестта “телевизионен нарцисизъм”.
А мислите ли, че шоу “Невада” днес липсва на зрителите и има ли, според вас, аналог сред настоящите предавания?
Не мисля, че “Невада” би липсвала на някого. Успехът й се криеше в това, че тогава беше нещо ново и оригинално. “Невада” беше интересна с емоцията от сцената и големите награди. Днес наградите са още по-големи, но емоции липсват. Всичко е дежурно и скучно, като на събрание. Телевизията се напълни с активисти, а не с професионалисти. В това отношение все повече започва да прилича на Ленински комсомол. Все едно кой го прави, важно е да е от “наште”.
Какво мислите за тв продукцията, която медиите бълват – кое ни е в повече и какво ни липсва?
На мен ми е в повече липсата на вкус. Липсва ми елегантност и тънък хумор. Всичко е брутално, пресилено, преиграно и агресивно. Нагледахме се на какви ли не опити, кой ли не се опита, в това число и Азис, а нямаме нито един смешен сериал, нито едно истински забавно предаване, нито едно истински интелигентно шоу, нито един хубав телевизионен филм, театър или детско филмче, направени през последните 20 години. Аз лично да си призная нямам нито един любим телевизионен водещ. От класата на тези, които сме гледали по руската телевизия да речем. Тук разполагаме с царе на кича, в оплюването, в простотиите, в клюките и интригите, в пошлотиите и най-вече в маймунджилъците и чалга хумора. В телевизията редовно задавам въпроса: “Кои са лицата ви? Кой е отборът на водещите, които се очаква да бъдат любими и обичани от публиката?” Отговор няма. Задавал съм години наред този въпрос и на хора по улицата: “Имаш ли любим водещ?” Почват да викат “Амиии…”, да вдигат рамене и да мънкат. Много сме далече от света. Телевизиите са се капсулирали и дори и не забелязват, че никой вече не ги гледа. Поколението на 15-17 годишните въобще не гледат телевизия. Синът ми е във втори клас. Там темата телевизия и предавания е напълно непозната. Просто тези, които превзеха ефира, отвратиха хората напълно от това.
И все пак имате ли планове за авторско предаване?
Имам идеи. Години наред съм предлагал какви ли не. Сериали, игри, с милиони, без милиони и какво ли не. И не, и не. Тук е така, за едни може, за други не. Честно казано, на този етап съм отписал телевизията. Не храня особено големи надежди. Смятам, че истинските неща са добри, когато човек засее една малка семка и с много поливане и любов тя израсне голямо и стройно дърво, което да радва с вкусните си плодове. Лошото е, че тук каквото и дърво да отгледаш, все ще дойде групичка активисти и ще го отрежат из корен. Според мен днес липсват личности. Такива като Теди Москов и Сашо Морфов. Те нямат място в България. Аз, например, се разбирам от половин дума с хора навън. Но така или иначе животът ми е ситуиран тук и се опитвам да оцелявам у нас.