в. Монитор | 22.08.2012

Анонимността предлага лесен достъп 

Джими Уейлс е включен в тазгодишната листа на стоте най-влиятелни хора според списанието "Тайм" – с обосновката, че е "пророк“ на "потребителско-генерираните съдържания“ и на "интернетския егалитаризъм".
Вярно е, че като институция "Уикипедия" е в много отношения егалитаристка и основно демократична – но от друга страна ние сме и елитарни. Ние вярваме, че някои хора са идиоти и че е по-добре, ако те не участват в писането на една енциклопедия. Една от най-важните ми задачи е развитието на платформата "Творческото съсловие" (Creative commons), чиято цел е създаването на юридически модели за размяна и по-нататъшно развитие на свободни лицензии. Там обаче ние се намираме в самото начало. Необходимо беше първо да се стекат редица обстоятелства. Вярно е, че технологията беше на разположение още през 1995 година, но измина още известно време преди потребителите да започнат да разбират как социалните общности в интернет биха могли да функционират и как би могла да бъде постигната някаква значимост. Това обаче важи и за останалите общности в мрежата. Лейниър ни упреква в дигитален маоизъм. По този повод написах една малка реплика, но истината е, че нямам ни най-малка представа за това какво Лейниър има пред вид с тия думи. От нашата гледна точка нещата изглеждат точно обратно: ние, уикипедийците, сме индивиди, ние се познаваме и уважаваме – и ние поемаме отговорността за онова, което вършим. Ако Лейниър се крие зад някой анонимен IP адрес, и без всякакво обяснение изтрива все едни и същи думи, то ние автоматично изхождаме от предположението, че някой си прави лоши шегички с нас – и съответно възстановяваме първоначалната версия. Така функционира социалният контрол в "Уикипедия". Той просто е трябвало да се обади със собственото си име и да остави съобщение. Статията веднага щеше да бъде променена. В този случай самият той се е държал като анонимната маса и е отказал да проведе с нас човешки диалог като с индивиди. Разбира се, грешките в "Уикипедия" са досадни, но когато се открие грешка, първо е необходимо да разберем, че за нея са отговорни индивиди и че те съответно трябва да бъдат третирани като такива. Ние не сме неконтролируемо чудовище. При немската версия на "Уикипедия" например повече от половината от над 400 000 статии са създадени от по-малко от 500 автори. Към по-тясното ядро (по нашето определение това са уикипедийци, които създават или променят по повече от 100 статии месечно) принадлежат около 800 до 900 немскоезични автори. Предлагаме анонимни автори, защото анонимността предлага един чудесен, много лесен достъп до "Уикипедия". Повечето от нашите много активни автори признават, че в началото са започнали с анонимно отстраняване на дребни грешки. След това проектът им е харесал и те са си направили потребителска сметка. Ако ние бихме направили задължителна предпоставка от потребителската сметка, бихме имали много по-малко нови автори. Освен това повечето анонимни статии са конструктивни и смислени. Аз искам от нашите проекти да произлезе нещо добро и това, което се питам, е по какви практически начини можем да постигнем целите си. Ние желаем
открита обмяна на информация, широко обществено участие и концепция, която да служи като противовес на съществуващите закостенели концепции за разпространяване на знанието. Ние дефинираме "Уикипедия" като общност на отговорни индивиди. Важни са социалните правила и норми, както и уважителното общуване едни с други. Но само до една определена точка: щом някой създава повече неприятности, отколкото полза, той трябва да бъде отстранен от общността. Създаването на една такава общност е непрекъснат процес – но ние изхождаме от принципа за доброто у хората. Дори и когато между участниците се появяват конфликти, ние винаги първо приемаме, че и двете страни желаят най-доброто за проекта, а именно да създават достъпно за всички знание. Вярвам, че досега имахме успех с този наш принцип.
Обикновеният потребител в нета е добър човек. Този мироглед е нашата база. В историята на интернет ние сме преминали през различни фази и отчасти те все още съществуват и протичат паралелно. Има много форуми без ръководство, в които луди или гневни участници буквално се бият вербално; има и форуми, в които се разменят единствено баналности. Когато човек прекарва времето си по такива места, то напълно възможно е да се стигне до извода, че потребителите на интернет са или зли, или просто глупави. Но това е изкривена картина на общността. В реалния живот ние по принцип изхождаме от разбирането за доброто у човека въпреки всички правила и закони. Когато стоя на края на перона, аз с право предполагам, че следващият минувач няма да ме блъсне под влака. Такива неща се случват изключително рядко, това е поведение, което се възприема от общността като перверзно, което създава вестникарски заглавия и бива наказвано. Защо тогава в една интернетска общност би трябвало да се излиза от лошото у човека? Защо да конструираме интернетските страници като кафези? Ние се опитваме да залагаме възможно най-много на принципа на откритост.