Умира ли телевизията?

www.topsport.bg | 30.06.2016

Мнозина предричаха края на телевизията преди пет години, но днес през 2016, тя продължава да бъде предпочитания начин за забавление на мнозина. Това не пречи подобни прогнози да бъдат отправяни и до днес.

В началото на годината, един от директорите на YouTube – Робърт Кинцл, предрече: "телевизията умира, но не и телевизионните мрежи". Според него, дигиталното видео ще доминира в избора на потребителите, но това не означава, че телевизиите ще спрат да съществуват. Прогнозата му е, че все по-голямо значение ще има не кой е произвел съдържанието, а как потребителят го достъпва. Очакванията на Кинцл са, че огромната част от телевизионното съдържание просто ще бъде гледано на компютър, телефон, таблет или друго устройство, което е различно от телевизор. Прогнозата му е, че това ще се случи до края на десетилетието, когато 75% от видео съдържанието ще се гледа на устройство различно от телевизор. Макар да не го споменава конкретно, прогнозата му вероятно се отнася за САЩ.

Според изследване на Hubspot (на пазара в САЩ), 86% от зрителите пропускат телевизионните реклами. Правят го като сменят канал или извършват дейности по време на рекламните блокове. Това означава, че дори дадено предаване да има огромна аудитория, то това не е гаранция, че рекламните послания изобщо достигат до зрителите. Рекламата е основният източник на приходи за повечето телевизии и това не е добра новина за тях.

Въпреки това, в доклад на EY става ясно, че хората гледат повече телевизия от всякога. Но не го правят по традиционния начин. Все повече хора гледат "на запис" или когато им е удобно. Това е технология известна като DRV (digital video recorder), а в България налагана на пазара като "върни назад".

Бизнеси като Netflix, Hulu, а в България Voyo, Nova Play и донякъде VBOX7 залагат на концепцията, че хората искат да гледат това, което им е интересно, във време, което им е удобно. Или така нареченият VOD (video on demand) модел. В Нова Зеландия 66% от 15-24 годишните гледат видео онлайн, докато едва 30% гледат телевизия. Предвид факта, че доклада от юни 2014, вероятно съотношението се е променило и едва ли е в полза на телевизията. Младите просто не гледат телевизия.

В своя доклад, EY обръщат внимание на шест ключови тенденции, които ще променят телевизионната индустрия.

Мултиплатформено изживяване

Представете си, че гледате любимият си сериал по телевизията. Там дават диалог между двама от героите, случващ се на определено място. Сега си представете, че можете да гледате какво се случва при други герои от същия сериал, които се намират на друго място. За целта обаче трябва да използвате второ устройство (напр. телефон).

Макар да звучи в известна степен шизофренично, предвиждането е, че подобно изживяване на съдържанието ще повиши ангажираността на зрителите, а от там и тяхното внимание към най-важното за телевизиите: рекламите.

Съдържание за всеки екран

Ако снимате филм или сериал, който е предназначен за телевизор, дали същия би имал успех на компютър, таблет или лаптоп? Може би, но EY посочват, че създателите на съдържание трябва да се фокусират върху това съдържанието им да бъде еднакво удобно за гледане на всяко едно устройство.

От бизнес гледна точка, това означава, че по същият начин следва да процедират и рекламодателите. Тоест или да създават реклами, които ангажират вниманието на всяко едно устройство или да създават различни реклами за всяко едно устройство.

И ако зрителите биха били склонни да изгледат 30 секунди рекламен клип преди 30 минутна емисия новини пред телевизора, дали биха били склонни да изгледат същия рекламен клип, преди репортаж с продължителност от 1 минута в интернет?

Събитията на живо стават все по-социални

Анализи на EY показват, че планирани събития на живо (напр. спортни прояви), все по-често се гледат организирано от групи хора. Тоест приятели се събират, за да гледат футболна среща или пък наградите Оскар. Подобно линейно съдържание на живо остава сред най-големите козове на телевизиите и обичайно събира най-висок рейтинг.

Някои телевизии експериментират в създаването на събития, които са свързани със съдържание, което не се излъчва на живо. По този начин те се опитват да ангажират аудиторията (и рекламодателите), да гледат конкретен епизод от сериал, в конкретно време. Телевизията Syfy излъчва шоуто Defiance. Defiance е едновременно телевизионно шоу и видео игра, но двете се развиват едновременно и между двете има връзка. Тоест ако играете играта, за да се справяте по-добре в нея, трябва да гледате и шоуто.

Телевизорът е само монитор

Ако всичко изброено дотук касаеше по-скоро създателите на съдържание, тоест телевизиите, то тази тенденция би трябвало сериозно да притеснява друг ключов играч в този бизнес – кабелните оператори.

Макар телевизорите да стават все по-умни, с все повече функционалности, има една негова част, която почти не търпи еволюция през последните 60 години. Става дума за дистанционното.

Да намериш търсеното съдържание на SmartTV е кошмарно заради липсата на еволюция в това устройство. За това и все повече телевизори биват използвани единствено като по-големи монитори. А сигналът се излъчва от компютър, таблет или телефон, където е много по-лесно да намериш желаното съдържание. Замислете се колко време би ви отнело да пуснете клип от YouTube на SmartTV и колко време на телефона ви. И когато вече никой няма нужда от дистанционното, вероятно никой няма да има нужда и от кабелна телевизия в класическия и вид.

Повече и по-реални данни

Телевизиите ще трябва да спрат да разчитат на класическия модел на измерване на рейтинга. С преминаването към дигитални платформи, те ще имат възможност да знаят много по точно колко се гледа всяко едно съдържание, от кого, кога и как. И това вероятно ще ги накара да преосмислят стратегията си за съдържание.

А това ще има много пряко отражение и върху рекламата. Телевизиите няма да могат да запазят тези данни само за себе си, а ще трябва да ги споделят и с рекламодателите. Което пък вероятно ще ги накара да преосмислят рекламните си стратегии.

Новите играчи на пазара ще променят правилата

Когато има нови играчи на пазара, те ще променят правилата, тъй като ще се опитват да вземат по-голям пазарен дял чрез иновации. Филмите например имат жизнен цикъл, който е наложен от големите студиа. Те първо трябва да минат през кината, после през видеотеките (в САЩ това все още е голям бизнес), после през платените канали като HBO, през другите телевизионни канали и едва след това могат да бъдат излъчени в интернет. Това накара компании като Netflix, вместо да чакат да мине целият жизнен цикъл, за да успеят да се сдобият с качествено съдържание, просто да създадат собствено. Сериали като House of Cards се излъчват приоритетно в интернет и това обръща с главата надолу целият телевизионен бизнес.

В България се появи 7 Talents, което е подразделение на Netinfo и Nova Broadcasting Group, които снимат съдържание, което е ексклузивно само за интернет.

Най-показателен е примерът със списанието Vice, което от медия излизаща на хартия се превръща в един от големите производители на видео съдържание и изцяло залага на разпространението в интернет. Но по-любопитното е, че Vice дори не се опитва да разработва технологично решение за това, а използва най-голямото налично – YouTube.

Навиците се променят

Промяната в навиците на хората, особено на по-младите, неминуемо ще накара телевизиите също да се адаптират. Като цяло те за сега са по-скоро бавни, мудни и не желаят да изпуснат контрола, който имат върху съдържанието. Което обаче ги прави и по-неатрактивни, отново особено за по-младите.

В САЩ едва около 3 милиона гледат емисиите с новини или около 1% от населението. Което в никакъв случай не означава, че хората не гледат новини, просто не го правят по традиционния начин, по който са свикнали да работят телевизиите. Защото когато настъпи централната емисия новини на която и да е телевизия, вероятно зрителите са изгледали всичко, което ги интересува по-рано през деня в интернет.

Любопитно е, че както в България, така и по света, по-адаптивни са по-малките играчи. Опитайте се да намерите предаване на БНТ от преди три месеца. Вероятно ще изпитате сериозни затруднения. Докато компании като Пайнер, осъзнаха достатъчно рано, че не са в състояние сами да се справят с тази промяна в навиците и предпочетоха да използват чужди платформи като YouTube и VBOX7, вместо да изграждат собствени.

Ще умре ли телевизията?

Телевизиите ще трябва да се адаптират. Както това се наложи на вестниците. Някои успяха, а други не. Тези, които успеят да се адаптират ще оцелеят и дори вероятно ще вземат лъвския пай от стремглаво растящият пазар на онлайн видео. Тези, които обаче не успеят, вероятно ще последват съдбата на вестниците, които не успяха да се адаптират.

Може би при телевизиите този процес ще бъде по-дълъг, но вероятно и по-болезнен. Защото кой има нужда да гледа телевизия, когато дори извънредните новини пристигат много по-бързо през социалните мрежи, сайтове за видео споделяне, приложения за размяна на съобщения (Viber, Messenger, WhatsApp, Skype).

Оригинална публикация

Leave a Reply