в. Труд | 22.11.2010

- Г-н Хомбах, пресата се изживява като четвъртата власт. Споделяте ли това високо самомнение?

- Медиите на практика са душата на демократичния процес с разкриващия характер на продукта си. За политиците няма нищо по-респектиращо от заплахата, че нещо ще стане публично – което те не желаят. В днешните медии вече не работи императивът отпреди "И какво, всички го правят", а работи, "А какво ще стане, когато се разчуе?".

- Все по-често "хора с влияние" придобиват контрол върху медии.

- Загрижен съм от този процес – когато медии принадлежат на хора, които никога не са сключили една нормална и прозрачна сделка. Това важи с особена сила за Югоизточна Европа. Тези олигарси са изкарали парите в други сфери. И държат да разполагат с медии, за да могат да прокарват свои политически и икономически интереси.

- ВАЦ притежава медии в Югоизточна Европа, вкл. в България. Но и в Русия. Там мафията е особено активна – как при това положение може да се прави чист бизнес?

- Вижте, винаги има опасност. Но човек не трябва да си цапа ръцете. Тръгнеш ли по наклонената плоскост, губиш опора под краката си. И процесът е без край…

- Често медиите съобщават за нередности, които е вършил даден политик. Често се споменава и името на Берлускони. Но той си остава на власт, независимо какво се пише за него.

- Медиите нямат мандат да превеждат мнението на една или друга страна. Те са глашатаи, правят публично достояние информацията.

- ВАЦ има етичен кодекс. Как работи той?

- Имаме омбудсман, който ни предупреждава за възможни грешки.

- Някои бизнесмени заплашват медиите, че ще спрат рекламите си за тях, ако има негативни публикации за техни предприятия. Как медиите се бранят от такива посегателства?

- Преди две години определени фирми намалиха рекламите си към нашия концерн. Защото сме били критични към тях. В крайна сметка се оказа, че щетите за тях са били по-големи, отколкото загубите за нас.

Стр. 24