сп. Business Lady | 24.03.2011
Петя Гагова е магистър по публични комуникации. Тя притежава дългогодишен опит в работата си по изготвяне на цялостни комуникационни стратегии, организиране и ръководене на различни събития, отчитане на постигнатите резултати. Кариерата й започва в Сиела Софт енд Паблишинг, където ръководи отдел "Маркетинг и реклама". По-късно продължава работата си в сферата на комуникациите в една от най-големите агенции в България – МЗ Communications Group, Inc. Опитът, който е натрупала към момента се дължи на работата й по множество проекти на български и международни организации като: UNDP, Tishman International, Lockheed Martin, Mall of Sofia, Cinema City, Пикадили, Българска уеб асоциация и dp. Към момента тя ръководи собствена компания за ПР и маркетингови услуги и обслужва в сферата на комуникациите компании като AES, НЕК, Sanofi Aventis, Сиела, Книгомания и др.
В XXI век конкурентно преимущество за повечето компании е възприемането на ценността на бранда, а не функционалните предимства на продукта или услугата, която те предлагат. Все по-често компаниите се конкурират чрез своя бранд. Доколкото в днешно време те изграждат положителния образ на фирмата, което чувствително повишава нейните материални и нематериални активи, дейностите по изграждането и лансирането на лоялност към бранда се превръщат в най-важните дейности, които фирмата трябва да може да управлява.
Редица изследвания показват, че потребителите предпочитат продукти и услуги с марка, която познават и на която вярват. Те са готови да заплатят средно между 9 и 12% повече, за да ги притежават.
Факт е, че финансовият капитал на фирмата се умножава с ценностния капитал на бранда и става обект на сделки, но с нова, доста завишена цена. Затова все повече специалисти в тази област работят усилено за създаването на силен бранд на своята организация, продукт или услуга.
Съвременните брандове са важни компоненти от дейността на компаниите, своеобразни символи на търговската им активност. Те символизират доверие, стабилност, определен набор от очаквания от страна на потребителя.
Практиката на корпоративното управление разглежда бранда като обект за стратегическо инвестиране. Но за разлика от традиционните видове инвестиции (оборудване, технологии и др.), инвестициите в бранда обикновено не
довеждат до краткосрочни резултати. Те са разчетени за дълъг период и са съпроводени с висока степен на риск. Въпреки това, практиката на водещи световни компании показва, че грамотно управляваните брандове осигуряват на фирмите неоспорими конкурентни преимущества на пазара. Според списание Business Week през 2010 година класацията за брандове с най-висока финансова стойност изглежда така:
1. Coca-Cola – 70 млрд. $
2. IBM – 64 млрд. $
3. Microsoft – 60 млрд. $
4. Google – 43 млрд. $
5. GE – 42 млрд. $
6. McDonald’s – 33 млрд. $
7. Intel – 32 млрд. $
8. Nokia – 29 млрд. $
9. Disney – 28 млрд. $
10. HP – 26 млрд. $
Преимуществата от развитието на технологията на бранда се доказват в практиката на водещи световни компании: повишена конкурентоспособност, повишаване на печалбите и стойността на фирмените акции, разширяване сферата на дейност на компанията, развиване на нови отрасли на производство – това са само част от преимуществата, които брандовете осигуряват на своите притежатели. В съвременната икономика, където всяко, даже най-незначително преимущество става основа за конкурентоспособност на фирмата, брандингът преминава в ръцете на специалистите.
Последователното развитие на пазарните отношения, засилената конкуренция и усложнена реализация на продуктите способстват за внедряването на нови управленски подходи, функции и стратегии. Необходимостта от грамотно, научно обосновано управление на марковите активи, допринася за формирането на бранд мениджмънта като самостоятелно направление в управленската дейност на компаниите.
Бранд комуникациите са от съществено значение за изграждане на успешен бранд. Най-общо бихме могли да ги разделим на комуникации за привличане на вниманието и осведомяване за бранда и на комуникации за изграждане на лоялност към марката. Всяка компания избира комуникационните средства, които да използва, но най-често срещаните са: реклама, пъблисити и ПР, фирмения сайт, социалните мрежи, сейлз промоушън или стимулиране на пазара, електронна търговия, ребрандинг и други.
За всички изброени по-горе инструмени на бранд комуникациите сме чували, използвали сме ги, но какво представлява ребрандингът? Определението, което Уикипедия дава за ребрандинг е следното: процес, при който съществуващ продукт или услуга, разработени от един бранд, компания или продуктова линия, се продава или дистрибутира с друга идентичност. Понякога това включва сериозни промени на логото, името, маркетинговата стратегия, рекламната политика и цялостния имидж на бранда. Често се правят и усъвършенствания на самия продукт или услуга или се създава нова, по-свежа и съвременна опаковка, която да отговори на изискванията на младото поколение потребители. В резултат на това се постига ново позициониране на съответния бранд. Един от най-добрите примери за успешно корпоративно ребрандиране е това на Samsung. В средата на 90-те висшият мениджмънт на компанията взема важно решение – Samsung няма вече да предлага елекронни стоки за широко потребление на водещи супер- и хипермаркети, включително и на Wal-Mart, а ще се фокусира над разработването на иновативен дизайн на продуктите си и ще насочи усилията си към превръщането на компанията в глобален бранд. Компанията започва усилена работа по нововъведения в продуктовата си линия и стратегии за дизайн на бранда и отчита огромно повишаване на продажбите и стойността на бранда само за няколко години. Трансформацията на имиджа на Samsung от производител на елекронни стоки за масово потребление в продуктов иноватор и лидер, му осигуряват огромен международен бизнес.
Според класацията "Годишен доклад: Глобални брандове" на Interbrand за 2010 година, Samsung е деветнадесетият най-ценен бранд от общо сто световноизвестни глобални бранда. Стойността на бранда е оценена за 19.491 млрд. долара. Промяната на опаковката е също начин за ребрандиране. Компанията P&G, например, създава нова опаковка за продуктовата си линия Head&Shoulders. Със съмременна опаковка, намаляваща размера на продукта, и по-висока цена, аргументирана с по-голямото количество противопърхотни съставки, новопозиционираният бранд се превръща от обикновен шампоан в моден козметичен продукт.
Всички тези примери показват, че ребрандирането е все по-често срещано явление. Според изследване на Interbrand за състоянието на брандинга, проведено сред бизнеса в САЩ, 66% от анкетираните компании са преминали наскоро през процес на ребрандинг, като за целта са инвестирали средно по 7.4 млн. долара.
Благодарение на него, животът на дадена марка, на продукт или услуга може да бъде значително удължен. Чрез ребрандингът, компаниите задържат лоялните си клиенти, отговаряйки на техните потребности и очаквания.
Стр. 114, 115
