Сп. Икономика | Татяна ЯВАШЕВА | 08.06.2012

Христо Христов е интернет предприемач. Основател е на "Дарик уеб" и е собственик на дружеството за събиране на вземания "Мост финанс мениджмънт". Работил е в Дарик радио и е бил на стаж в световната редакция на ВВС, където обстойно дискутирали тенденциите на развитие на медийния бизнес. От Лондон се върнал със своя представа какво да се прави и успял да развие визията си за бъдещето.
Той е само на 28, а вече управлява над 15 сайта и не спира да разработва нови проекти. В портфолиото са dariknews.bg, gong.bg, darikfinance.bg, vremeto.bg, lex.bg. Също така поема ангажимент да участва в управлението на външни проекти, в случай, че идеята е вдъхновяваща. Негова е компанията "Уеб рисърч", която следи в дълбочина поведението на интернет потребителите, докато преглеждат новините, докато са във Фейсбук или четат форуми. Платформата дава възможност бизнесът да наблюдава интереса към себе си, както и ефекта от свои рекламни кампании, без да се следи поведението на конкретен потребител. В момента обаче в по-голяма степен от това се възползват обществени личности, политици и партии.
Христо Христов е завършил право, но бързо видял деформациите в прилагането му и решил да заложи на номер две в своите интереси – интернет. Убеден е, че уеб базираният бизнес дава възможности за бърз растеж. Стандартният начин на развитие включва представителства, офиси, търговци, много служители, което изисква големи разходи. Всяка година "Дарик уеб" постига растеж въпреки кризата. Ето защо основателят на компанията твърди, че в уеб с малък екип лесно може да се стигне до момента, в който нещата да потръгнат. За 6 години и половина развитие служителите, ангажирани с компанията му, са почти 40. Данните сочат, че всеки трети интернет потребител в България чете поне веднъж месечно сайтовете на ,Дарик уеб".

Посоката

Проучванията показват, че в момента се наблюдава миграция към интернет. Затова все по-малки вестници ще се четат, а списанията ще поддържат интереса на определен кръг от потребители. Когато някой иска бързо да получи информация, той отдавна не чака до утрешния ден, за да отвори вестника, а влиза в мрежата. Но читателят изисква анализ, дълбочина, коментар, различна гледна точка. Онлайн медиите много бързо поднасят новината, но вече се появяват и такива, които предлагат и експресен анализ. В ерата на интернет оцеляват онези офлайн издания, които дават повече от новината, и това са списанията, а до известна степен и седмичните вестници.

Диригентът

Стандартните медии също отиват в интернет. Но това, че всички са в мрежата, съвсем не означава, че всички правят пари в нея. Подобно на балона в имотите, се образува и интернет балон. Правят се все повече уеб базирани проекти. Проблемът е, че за голяма част от хората то е просто хоби, тъй като прекарват много време в интернет, но това не е техният бизнес. Наливат се пари, които обаче не носят очакваната възвръщаемост. Интернет е много динамична среда и за да успееш, трябва да си готов за непрекъсната промяна.,Дарик уеб" има сайтове, които сме направили или придобили, но година по-късно Facebook е пуснал същата функционалност и това ни убива. Освен че трябва да се борим с конкуренцията, трябва да водим битка на световния пазар, която е много по-сериозна. Youtube "отвя" българския сайт за Видеосподеляне VBOX и нито една социална мрежа не можа да се развие като Facebook. Опитите на локално ниво да се повтори нещо от триумфа на фейсбук се оказаха безрезултатни. За да успееш, трябват много познания. От идеята до реализацията пътят е труден и има много подводни камъни, които трябва да се избягват. Освен всичко трябва да се следят и най-новите тенденции, с които да сте в крак.

(Без) граници

Освен малкия мащаб друг минус на българската уеб индустрия е, че няма достатъчно дизайнери и ГГ специалисти. Образованието не се стреми да навакса с този дефицит.
Плюсът на българския уеб е, че може да се стартира с малко пари. В годините на криза от 2008 г. насам българската уеб индустрия няма нито една година, в която да няма ръст на продажбите. Миналата година беше малко по-слаба като растеж, но той пак е между 6 и 12%, като има групи, които бележат и по-голям ръст. Това е индустрията, която се развива динамично. Най-голямата златна мина на нашия уеб е, че с местния ресурс – работна ръка, хостинг, наем, които са евтини, може да се направи продукт, който да се пусне в целия свят. Въпросът обаче е да уцелиш нуждата на пазара в дадения момент. Но парадоксът е, че за да стане това, трябва да си на онзи пазар, за да усещаш осезаемо пулса му. Иначе е много трудно да налучкаш от какво има нужда той и какви са тенденциите там.
Но вече има българи, пуснали сайтове, които работят някъде по света – например за онлайн игри, за обмен на файлове, за запознанства и др. Не е никак лесно да се направи пробив навън, но пък има успешни примери, финансовата подкрепа от бизнес ангели или фонд обикновено идва на по-късен етап, когато нещо от разработката вече е налице. Ако някой реализира уеб проект с голям потенциал, няма как той да остане незабелязан. Фондовете за рисков капитал, както и някои индивидуални играчи, натрупали значителен финансов ресурс, се оглеждат за перспективни Възможности.

Прилив и отлив

Разработваме две нови концепции с прицел зад граница. Те ще стартират скоро, като в рамките на 3 месеца ще се тества на Вътрешния пазар и тогава на външния. Горчивата истина е, че от много на брой проекти само един успява да се развие, да стане атрактивен и печеливш. За експеримента да се направи нещо значимо за уеб средата често не са нужни огромни суми, но колкото повече и по-компетентни хора са ангажирани с разработката, толкова шансовете за успех на начинанието нарастват. Но дори да успее, няма гаранция, че след 1-2 години някой от световните гиганти няма да вземе идеята, да я развие и усъвършенства с огромния си екип. Не е изключено, разбира се, да ви бъде предложено партньорство.

Рязко напред

Пари от българския уеб се правят, но трябва да имате практика зад гърба, да разполагате със специалисти, нужно е да развиете голям сайт, в който влизат много потребители, без значение дали е новинарски, спортен, услуга поща, за запознанства и т.н. Но за да се радвате на голям трафик, трябва да предлагате на аудиторията новости и удобство. Решите ли да правите нещо вече познато, трябва да се придържате към принципа на Стив Джобс: Като си изостанал, не бива просто да догонваш лидера на пазара, а трябва да го изпревариш със значителна преднина. Трябва да се постигне съвършенство на продукта или услугата. Белегът на една иновативна компания е не само това, че първа измисля идеите, тя знае също как да дръпне рязко напред.
Всеки опитва да предлага повече социални възможности, за да се създаде добра среда за комуникация в неговия сайт, и всеки гледа да отнеме някакво късче от най-голямата социална мрежа. Но започва да се усеща как вече се търси следващият голям играч в
тази ниша. Това няма да е аналогична социална мрежа, защото няма нужда от подобия. Успешната социална мрежа е онази, в която са хората, тъй като в нея има нещо, което ги привлича и задържа. Причината, поради която Facebook порасна, е причината, заради която Facebook забавя темп, тъй като се усеща пренасищане. Докато в социалната мрежа си свързан само с приятели, всичко е наред. Но колеги, роднини, стари познати също ти предлагат приятелство, което вече те кара да се ограничаваш – и започваш да не качваш снимки, които би ти се искало да споделиш с приятели. Това лавинообразно разрастване на Facebook малко по-късно може да преобърне играта. В момента се появяват много пофокусирани мрежи по интереси. Нишови сайтове за комуникация и обмен на идеи ще започнат да откъсват потребители от Facebook.

Пътища на успеха

Проблемът на България е, че пазарът е много малък, затова трябва да се търсят Възможности навън. Тук трафикът е ограничен, а и населението като цяло не е много платежоспособно. Интернет пазарът е за 20-30 млн. лв. и ако в продължение на 20 години един играч расте с по 20% годишно, той ще има устойчив растеж, но няма да порасне много. Най-добрата рецепта е "стабилна основа на българския пазар с повече трафик и професионалисти, с които да се правят опити за излаз навън". В България се отделят сравнително малко средства за интернет реклама – официално около 5% от общия микс. Още преди две години във Великобритания интернет рекламата надмина телевизионната, а в САЩ се очаква това да стане през тази година. Но дори и у нас се усеща, че процесът на промяна вече върви.
В България се прилага и изкуствено увеличаване на трафика, което става чрез заплащане. Ползват се различни групи, които движени от финансови стимули, започват да влизат на даден сайт. Това може и да не е морално, но не е незаконно. То обаче не остава незабелязано за хората от бранша.
Има само един устойчив начин да генерираш голям трафик – това е сайтът да е добър. Не поддържаш ли интереса на потребителите, те не се връщат отново. Продуктът трябва да се развива и колкото по-интересен е той, толкова по-висок ще е резултатът. Това не става бързо, но гарантира ефект. Интернет дава възможност за проследимост на резултата.
Българският предприемач трябва да мисли как да направи уникална разработка. Не бива да копира чужд продукт, а да направи свой, който може да намери пазар навън

Стр. 86, 87