в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-02-18 

Третият сезон на “Форт Бояр” стартира тази вечер в 20 ч и ще се излъчва всеки четвъртък по същото време. Общо 13 епизода ще могат да видят зрителите. Тази година на форта ще са само лица на Би Ти Ви. От медията строго пазят в тайна кои са участниците, но "24 часа" разкри, че май сред тях са Марияна Векилска и сутрешният репортер Антон Хекимян. Специално за старта на тазгодишното звездно състезание у нас вчера пристигна Мосю Рошел – на снимката вдясно. Името му е Филип Льоре и е роден близо до Бретан. По професия е оператор и има особен вкус към екстремното. Освен че всяка година опитва новите изпитания на “Форт Бояр”, той предприема и много пътешествия за снимките на различни документални филми. Преди години загадъчният господар на крепостта стига и до Лапландия с кучешки впряг. Продуцентът на играта Мартин Захариев разкрива в аванс за читателите на "24 часа" какви са новите моменти и как са протекли снимките. Захариев е също известен издател, собственик на медии и човек с активна обществена позиция.

- Стартира новият сезон на “Форт Бояр”, какво ще му е различното, че го рекламирате с мотото "Още нищо не сте гледали"?

-Третият сезон на "Форт Бояр" в България ще бъде само с лица, познати от ефира на Би Ти Ви, но поставени в комични или напрегнати ситуации. Много е забавно.

По повод 20-годишнината на френското издание участие са взели Ева Лонгория и съпругът й Тони Паркър. В Дания водещ е легендарния вратар на "Манчестър Юнайтед" Петер Шмайхел. За Латинска Америка предаването се продуцира от компанията на Рики Мартин. Това е – хората искат да гледат известните! Някои, защото ги харесват, други от любопитство, трети – за сеира!

- За първи път отборите са само български. Как успяхте да спечелите това доверие у френските продуценти?

- Продуцентите от френската компания ALP специално ни поздравиха още през 2008 г., когато снимахме втория сезон и безпрецедентно българите спечелихме 11 победи от 12 мача! Миналата година отново ни признаха, че с нас работят особено приятно и професионално. Доверието между нас – "Айвижън", като изпълнителни продуценти, и французите се е доказало в работата ни през годините. По повод на 20-ия рожден ден френските домакини направиха само с нас страхотен купон на самата крепост, почерпиха с шампанско и торта с формата на форта. Работата с тези хора е удоволствие. Прекарахме страхотно заедно и зрителите ще усетят настроението от екрана.

- Как подбрахте тази година участниците, ще има ли някакви интриги между тях?

- Вижте, "Форт Бояр" е единственият истински позитивен риалити формат. Целта на тази игра е да преодолееш себе си, фобиите си, комплексите си, да се състезаваш отборно. По-просто казано – да си докажеш, че още ставаш. Интриги, казвате… Невъзможно е да има при този кастинг, а кастинга направихме заедно с мениджмънта на телевизията. Искам специално да благодаря за това на Люба Ризова, Вики Бехар, Рени Викторова и другите отдели. Телевизията е отборен спорт.

- Като продуцент как коментирате 12-те процента квота за програми на български продуценти, която записаха в поправките на медийния закон?

- Като продуцент и юрист по образование считам, че България като държава-членка на ЕС не е транспонирала европейската директива за аудио-визуалните медийни услуги в нейната цялост. В противоречие с директивата чл. 19а от ЗРТ дава правото на излъчващите оператори да преценяват дали за тях е практически възможно да запазват минимален процент от програмното си време за европейски произведения и за български произведения на независими продуценти. Директивата дава право на държавите – членки на ЕС, и на техният законодател да преценят практическата приложимост на това изискване, но не и да предоставят тази преценка на самите телевизионни оператори, както се получава в българския случай. Практически отказът на държавата да насърчи създаването на оригинална българскапродукция не подпомага развитието и популяризирането на българската култура. Уважаваният председател на правната комисия в НС, г-жа Искра Фидосова пред депутатите обясни, че не може да се запише "българска продукция" в закона, защото било в противоречие с международните норми в ЕС и не може да има дискриминационни текстове на национална основа. Това не е ли абсурд според вас! Въобще между първо и второ четене на закона в медийната комисия се случиха много странни неща, присъствах и на двете заседания. Приемете обаче, тази страница за затворена.Засега! Ще очакваме новия ЗРТ през 2010 г., както обещаха "отговорните фактори".

- Нова се продаде, ТВ2,"Диема" – също, Би Ти Ви е пред сделка. Какво става – районът ни ли е непривлекателен за инвестиция, или кризата отнесе от БГ ефира медийните магнати?

- Най-вече ни липсва пазарът, защото сме малка държавичка с бедни хорица. Какво да правят големите тук? Гръцката "Антена" продаде Нова тв на MTG за 620 милиона евро, ама преди кризата, когато телевизията имаше 18% дял при групата 18-49-годишни. Нещо повече – пазарът на тв реклама тогава в България се водеше за най-бързо растящ в Източна Европа и Нова държеше 32% дял от 125 милиона евро нет за 2007 г. И какво стана 6 месеца по-късно в пика на кризата? През януари 2009 г. и двете водещи телевизии намалиха цените си с 1/4 и работата се закучи. Днес Би Ти Ви е пред продажба и с нетърпение очаквам публичната информация за параметрите на сделката, тъй като купувачът СМЕ е публична компания и е длъжна да я оповести. За СМЕ, след като купи "ПроБГ" и "Ринг" с такъв малък пазарен дял, няма друг полезен ход, освен да придобие и пазарния лидер Би Ти Ви. Иначе инвестицията им в България се обезсмисля! СМЕ все пак е 33% Warner.

От цялата история обаче разбрах едно – в търговията с медии най-важното е кога продаваш, а не какво.

- Вие сте издател, а списанията едва кретат след бума, който преживяха преди години. Има ли още хляб в този бизнес?

- Аз взех своето от издателския бизнес през последното десетилетие, но 2009 г . ми излезе през носа и добре, че е вече в историята. Хляб няма, има само трохи, и то ако имаш портфолио от списания, единичните играчи си отиват. Това беше година на глобална рецесия и беше богата на уроци за играчите в медийния бизнес. Печатът затъва, твърдят, че интернет разцъфтява, но не и в България. Докато от една страна вестниците харчат много пари, за да осигурят оригинални истории и информации, от друга, радиото и телевизията ги предлагат безплатно, та даже и на интернет страниците си. След това ги вземат и останалите интернет медии и ги предават на "посетителите си" чрез линкове или като копират цели текстове. Тези, които се стараят да стигнат до оригинални информации, поддържат сгради, редакции, и онези, които правят интернет изданията си на два компютъра вкъщи, се борят за едни и същи рекламодатели.

Е, кой кого ще надвие в тази работа? Анализаторите казват, че медийната индустрия бавно ще започне да излиза от рецесията през тази година.

Издателствата трябва да създадат портфолио от печатни и дигитални издания, предназначени за различни аудитории. Те може да бъдат групирани по пол, възраст, социално-икономически статус, интереси, етнос, важното е да познават и разбират аудиторията си. Новите технологии са важният съюзник за издателствата днес. Те са свързани с всички звена в печатната медия – чрез тях може да се повишат приходите от реклама, да се подпомогне разпространението, намаляване на разходите, подобряване на комуникацията и повишаване на качеството на продукта.

- Как ще се отрази на тв бизнеса отпадането на ограничението собственици на рекламни агенции да имат медии?

- Аз лично съм доволен от тази либерална поправка, която много ми пречеше, докато бях собственик на Ретро радио. Забранителната разпоредба оцеля цели 13 години и целта й беше да ограничи възможностите за монополизиране и влияние на едни и същи играчи на целия пазар. Но според мен не проработи, защото беше умело заобикаляна през годините.Никой не кара рекламистите насила да стават собственици в медии, но сега клиентите им вероятно ще получават по-добри цени в медиите, където агенциите имат участие.

- Били сте главен секретар на КРС, толкова ли са натоварени комисарите, че трябваше да се увеличи бройката им от 5 на 9, и приемате ли сегашната нагласа на правителството да свие състава на регулаторите?

- Не само че я приемам, ами я аплодирам! Предишното правителство, водено от БСП, искаше да опикае като свое и това борче! Да, ама не! КРС е много сериозно институция, но като колективен орган може спокойно да работи и с 5 членове, защото разполага със сериозен административен и експертен капацитет. По съвсем друг начин бих ви отговорил,ако от тази година управляващите решат с новия ЗРТ да закрият СЕМ и да направят регулаторния орган конвергентен.

Стр. 24