сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2010-04-11

В администрацията е най-добре да действа лекарският принцип: ако не можем да помогнем, най-важното е да не навредим, казва генералният директор на Българското национално радио

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ е роден на 25 август 1956 г. в Силистра. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Още като студент води предавания по програма "Христо Ботев" на БНР, пише за централния печат и е зам. главен редактор на в. "Софийски университет". От 1981 г. работи в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР, където последователно е литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, водещ на новините и на вечерните обзорни предавания, отговорен редактор, завеждащ редакция, зам. главен редактор, и.д. главен редактор. Като специален пратеник на БНР е отразявал най-важните събития на прехода в Източна Европа – първите демократични избори в Унгария. Румъния, Албания, Украйна, разпада на Югославия, края на Варшавския договор. Той е най-добрият ни специалист по проблемите на ОНД и Русия. Автор е на документални филми за БНТ за драматични етапи от развитието на Русия, както и на многобройни публикации в българския и чуждия печат. От януари 1993 до октомври 1997 г., след спечелен конкурс, е кореспондент в Москва на БНР, а също и на БТА. След завръщането си в България е отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване на програма "Хоризонт" – "Нещо повече", после за кратко е директор на програма "Хоризонт". От януари 1999 до април 2006 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва, по същото време е и кореспондент на БТА. След това е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. През 2007 г. печели конкурса за генерален директор на БНР. Владее руски, немски и английски език. Женен е, има син.

- Господин Тодоров, в период на криза обществените медии като че ли са в по-добра позиция от частните. Гарантираната държавна субсидия компенсира намалената реклама. Така ли е?

- Не е така. Нашето финансиране също е намалено – веднъж като субсидия, втори път като приходи. При това ние не можем да ограничим или занемарим обществените си функции, нито да снижим качеството заради по-малкия бюджет. Ако за една търговска медия хората са склонни да направят компромис относно качеството и професионализма, на обществените медии не прощават. Като данъкоплатци си казват:

"Това са моите пари, имам право да изисквам". И понеже сме на темата за парите. Мисията на обществените медии е различна от търговските. Две трети от рекламното време на БНР например отива за подкрепа на обществено значими културни, образователни, музикални инициативи. Ние сме и най-големият медиен партньор на социално отговорни проекти. Нищо от това, което получаваме, не ни е предоставено като подарък. Освен това водещата част от бюджета на БНР само минава през нас и отива в БТК ("Виваком"), която монополно притежава предавателните съоръжения, чрез които излъчваме. Това впрочем е парадокс, защото водещата практика в света е държавата или обществените медии да имат свой контрол върху телекомуникационните съоръжения.

- Във форумите наричат БНР последния мохикан, който все още не е увреден от слугинажа пред Негово Величество Търговията и от тенденцията към ожълтяване и изпростачване на медийния ни пазар. Цената на този ореол каква е?

- Ценностната система на обществените медии е различна от тази на търговските. Целта ни е да произведем качествен продукт в качествена опаковка, с превес на обществения над търговския интерес, което изисква двойно по-големи усилия. БНР изпълнява изключително трудоемката функция на пазител на паметта и традициите на нацията. Записваме и архивираме всичко най-важно, случващо се в политическия, социалния, икономическия и културния живот. Освен радио ние сме и една много голяма културна институция: имаме 6 музикални състава, излъчваме на 11 езика за целия свят, развиваме издателска дейност… Само през последната година издадохме 20-ина диска с уникални записи от различни области, организирахме фестивал на духовата музика, детски празници, много разнообразни извънстудийни прояви, но най-важното е, че възстановихме културните салони на програма "Христо Ботев". Те събират под наш покрив писатели, художници, фотографи, хора от различни области. Така някога радиото е започнало да развива обществената си функция в подкрепа на българската култура. През последните две години имаме забележим напредък в много направления. Успяхме да удвоим аудиторията на всички наши програми. "Хоризонт" държи вече 38% от радиоаудиторията и има 2,5 млн. слушатели. Внедрени са нова техника и технология, сред които и цифровото излъчване по технологията DRM, променена е изцяло организацията на работа, утвърдено е продуцентското начало в програмите. Открихме две нови регионални радиостанции (от 5 станаха 7), което не се беше случвало от 1973 г. насам. Вкарахме в действие 66 нови собствени радиопредавателя, което не се беше случвало през последните две десетилетия на прехода, внедрихме нов уникален звукозаписващ пулт с цифрова настройка в концертното ни Първо студио, внедрихме нова автоматична телефонна централа, като включихме в обща нискотарифна мрежа всички наши комуникационни връзки, сред които 12 подвижни радиостанции от ново поколение, единствени в страната. Пуснахме в действие два нови продуцентски студийни комплекса, аналогични на този в Първо студио – в Радио Пловдив и Радио Благоевград. В момента преоборудваме основните студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев". При това всичко в рамките на дадената ни субсидия. В същото време в "Хоризонт" стартираха 15 нови предавания, 14 нови в "Христо Ботев". "Христо Ботев" е единственият в страната продуцент на детски предавания и на радиодраматургия. Освен че успяхме да си върнем младите слушатели, увеличихме и времето на слушане на нашите програми. Имаше време, когато БНР беше предпочитано от по-възрастната, по-улегналата аудитория, но вече е с подмладен профил. Имаме популярни предавания, например предаването "Аларма" на "Христо Ботев", музикални линии на "Хоризонт", които събират в откритото ни студио и в ефир активна аудитория от 15 до 30 години. При нас работят хора с уникални професии и способности, каквито няма извън нас. Радиото по принцип е най-персонифицира-ната медия. Между журналиста и микрофона няма посредник. В живото предаване имате две оръжия – вашия глас и вашата мисъл. Никой освен собствената ви некомпетентност или неувереност не може да ви ограничи. Аз много уважавам радиото именно заради професионалната свобода, която дава, и заради професионалния стандарт, който налага. Но имаме изключително чувствителна аудитория – по гласа тя разпознава степените на откровеност, настроението, подготовката, фалша. Може да сравним това усещане с диагнозата по ретината на окото.

- Как си обяснявате, че БНТ не успя да си възвърне предишния престиж, много от зрителите загубиха навика да я гледат, докато БНР устоя на промените и си остана водещото радио?

- При телевизията натискът винаги е бил по-силен и затова степента на разрушение там беше по-голяма. Резките промени в телевизията доведоха до изтичане на кадри, до демотивация, а екипното начало е много важно. Аз и досега не мога да разбера защо трябваше да бъде отнет един от каналите на БНТ, за да се осигури равен старт с една друга телевизия, която дойде с капитали, които многократно надвишаваха капитала на БНТ. По-справедливо щеше да е да се отдели друг честотен ресурс, а не да се разрушава нещо готово. Радиото винаги е било по-неспокойната електронна медия, но с по-стабилно и по-независимо медийно поведение. Може би защото е майката на всички електронни медии… Получи се така, че ние захранихме с кадри, технологии и като школа много от националните медии. Но и БНР премина през криза през 2001 г. Преди това бяха ликвидирани програмите "Знание" и "Орфей". Последствията от това и досега се усещат, както се чувства и дефицит от една професионална музикална програма.

- Има ли нещо, което не успяхте да изпълните от програмата, с която спечелихте конкурса за изпълнителен директор преди три години?

- До края на мандата си ще изпълня обещаното, дори малко повече в някои области.

- Кое беше най-трудното?

- Винаги най-трудното е да ви повярват. Втората трудност е смяната на манталитета. Да накараш човек, който е свикнал да заобикаля проблемите, да ги преодолява.
Да го убедиш, че това е по-неудобната, но по-печеливша позиция. Защото резултатът мотивира. Когато виждате как със смяната на техниката и технологиите, нещо, срещу което сте се съпротивлявали, се променя и личната ви мотивация, хубавите нещата се случват по-леко. Нормално е човек да се плаши от всяка промяна, да си задава въпроса ще се справи ли, ще успее ли да се наложи в новата конкурентна среда. Щастлив съм, че успяхме в консолидирането на този корпоративен дух.

- Кое е специфичното в мениджмънта на обществените институции?

- В един такъв на пръв поглед скучен процес като мениджмънта много важна е правилната дозировка. Трябва да се намесваш само тогава, когато е необходимо. В администрацията най-добре е да се действа като в лекарската практика. Когато лекувате някого, важно е да не предозирате намесата, за да не навредите на пациента. Защото може всички да виждат заболяването, но не всеки може да лекува.

Стр. 108 – 109, 110