Валерия Велева: Мадам В. е моята награда!

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 08.04.2011

Валерия Велева ни посреща в уютния си апартамент в столичния квартал "Стрелбище" по пантофи. Журналистката, която наскоро екранизира популярната си вестникарска рубрика "По пантофи" в ефира на Нова телевизия, за първи път показа уникалната си колекция от миниатюрни обувчици, част от които са златни бижута, сребърни уникати, накичени с камъни "Сваровски" или пък просто пухени чепици и цървули.
Валерия разтвори и шесткрилния си гардероб, където една до друга са подредени десетки рокли, шити от самата нея. "По време на Лукановата зима бях изключително елегантна. Всеки ден сменях тоалети, а времената бяха жестоки… Колкото до Мадам В. – тя не успя да ме събори. Мадам В. е моята награда", коментира Валерия.

- Как се чувствате в ефира на Нова телевизия под ръководството на двама младежи, Иван и Андрей, които са продуценти на предаването ви?

- На тях им е приятно това, което аз правя. На мен също. Те ме потърсиха. Бях изненадана, когато ми казаха, че са се сетили за рубриката ми "По пантофи" в "Труд" и ми предложиха да я реализирам в телевизионен вариант. Приех, защото много по-въздейст-ващо е камерата да улавя емоционалните състояния на събеседниците. Поканата дойде на втория ден от излизането ми в дълга отпуска от вестника. И вместо да замина на далечно пътешествие, за да се разтоваря, останах тук и релаксирам, променяйки заниманията си. Това е ново зареждане за мен.

- Чу се, че новите собственици на "Труд" искат да ви уволнят от вестника?

- Никой официално не ми е съобщил това. Пък и не знам какъв мотив ще измислят.

- Според Огнян Донев – за нелоялност към фирмата.

- Шегувате се! Аз – "нелоялна" към "Труд"! Има ли по-голяма нелепица от това? Винаги ще защитавам правото на журналиста да може да изразява свободно мнението си. Щом имаме свободата да критикуваме политиците, трябва да имаме смелостта да погледнем и себе си. Не аз сътворих огромния медиен скандал в момента, който за съжаление нанася непоправими вреди на журналистиката като цяло и е демонстрация на върхова нелоялност към професията и към марката "Труд", която е изграждана 75 години, 19 от тях – и с моя труд и преданост към вестника. А ако някой си мисли, че може да сплашва журналист за назидание на колегите му, значи има проблем с изповядването на демократичните норми. През 1992 г., в зората на демокрацията, бях уволнена от Асен Агов от телевизията заради интервю с Иван Славков. Сега, в уж развитата ни демокрация, ако пак бъда уволнена за изразяване на мнение, това означава, че за 20 години не сме постигнали нищо.

- Притеснявате ли се, че Иван и Андрей могат да използват имиджа ви на Мадам В.?

- Това е минало, което слава Богу, успях да преживея, благодарение на колегите и приятелите си. Бях уязвена заради критична публикация. Година по-късно времето доказа, че съм била права. Мадам В. всъщност е моята награда!

- Смятате ли, че бихте могли да прескочите Мадам В.?

- Защо да го прескачам? Мадам В. не успя да ме събори. Няколко бръчки повече на лицето, няколко бели косъма повече в косата – човек се гордее с преживяванията си. С времето те му стават някак скъпи, мили… Всички знаят, че аз никога не съм правила поръчкови материали, никога не съм писала под диктовка. Макар че, често заради крайните ми позиции съм чувала подобни клевети. Цветята са единствените "подкупи", които съм приемала. Когато отбелязвахме с колегите от "Труд" 13-годишнината на рубриката "По пантофи" във Военния клуб, събрах букети, които пренесох с два микробуса.

- Ползва ли пантофи авторката на "По пантофи"?

- Разбира се. Имам любими розови и жълти пантофи, бели, сини, всякакви. Сменям ги в зависимост от настроението. Притежавам и няколко изящни статуетки на пантофки: стъклени, сребърни, с камъни "Сваровски". Мънички златни пантофки ми подариха тогава от КНСБ. Рубриката ми "По пантофи" в "Труд" се радваше на огромен успех. Хората ме свързват с нея и сега, когато тя вече не съществува по страниците на вестника. Бяха наистина запомнящи се интервюта, защото преди 10-15 години никой не смееше да говори с политиците за човешките им драми, за любовни истории, за жени, разводи. Е, аз го направих.

- Какви са слабостите ви?

- О, имам си слабости. Прекалено емоционална съм. Понякога хората около мен страдат заради това. Заплесвам се по цветя, обичам да ги засаждам, пресаждам. Смятам, че докосването до пръстта е вълшебство
Имам усещането, че тя изцежда от човешкото тяло негативната енергия и пречиства. Обожавам мушкатото, целият ми балкон е със саксии мушката.

- Каква е историята на дрехите, които сама сте си ушили?

- Отново заплесване. Аз израснах на столичната улица "Граф Игнатиев", срещу Съюза на журналистите. Завърших 127-о училище, после 7-а гимназия и имах щастливо детство. Всяко лято карах ролкови кънки в градинката пред хотел "Рила" – невероятно удоволствие. В училище, освен литературата, много обичах часовете по "Трудово обучение". Там се научих да шия и да готвя. Идваше ми отръки. По-късно започнах да си купувам редовно списание "Бурда". Свалях кройки, преработвах ги според фантазиите ми. Благодарение на умението ми да рисувам, почнах сама да си измислям тоалети. И сядах на шевната машина. Беше ми интересно, защото по това време у нас нямаше дизайнерски фирми, колекции, освен "Лада". Измислих си рокля за бала и сама си я уших. Така в годините на нямането, аз имах доста дрехи, изработени и скроени от мен. Е, имах и неуспешни опити. Майка ми дълго време пазеше тези "грешки на растежа" в скрин. Мога да шия всичко – от панталон до бална рокля. Най-голямото ми постижение е зимно палто.
В трудната Луканова зима, когато по магазините нямаше нищо, аз бях елегантна, благодарение на умението да шия. Сега вече нямам време за шевната машина, лък и по-лесно ми е да вляза в един бутик, или да отида при някоя от любимите ми дизайнерки и бързо-бързо да сменя визията си. Имам два шесткрил-ни гардероба, които всяка пролет "прочиствам", като нося дрехи или в църквата или ги раздавам на приятелки или пък на напълно непознати хора. Спазвам правилото на елегантната дама – всеки ден съм с различен тоалет. Дори по време на криза не си позволявам два дни да ходя с един и същи костюм.

- Вашите баници са почти исторически. Повечето политици и журналисти са ги опитвали. Донесоха ли ви късмет?

- За късмет – не знам. Но че са доставяли удоволствие на всички, които са ги опитвали, в това съм сигурна. Умението да правя баници наследих от баба ми по майчина линия. Моите корени са от Габрово-Севлиевския край. Стар род сме – нашето родословно дърво е с 200-годишна история.
Имам деди, участвали в Априлското въстание
Един от тях е бил сред съратниците на Левски. След потушаването на въстанието е заточен в Диарбекир. Връща се в родината с отрязани пети. Негова праправнучка е моята баба Велика, на която съм кръстена и която беше невероятна жена и домакиня. Всъщност тя ме е отгледала като малка, почти до 7-годишна възраст. Ходеше нагиздена с наниз от осем златни пендари.
В неделя, когато се виеше хорото на мегдана, баба слагаше обувки на ток, обличаше атлазено елече и задължително рокля от черно кадифе. Изключителна жена. Може би приличам мъничко на нея по цвета на очите – зеленооки сме. Тя ме научи да правя и козунаци, как да бухват на височина една педя. Всяка година меся козунаци почти в промишлени количества – за семейството ми, за колеги и приятели. Приятно ми да черпя с козунаци, с баници и сарми. Особено на рождения ми ден това се е превърнало в ритуал. Аз готвя само за удоволствие. Не съм всеки ден над печката, нямам такова време. Но каня ли гости, се развихрям и задължително кулинарствам с биопродукти.

- Оттам ли тръгва легендата, че имате селски имоти, в които отглеждате плодове, зеленчуци, че дори и животни?

- Имаме фамилна къща в едно софийско село. Тя е 100-годишна, поддържана в копривщенски стил, с чудна градина. В нея съм засадила над 50 зюмбюла, има повече от 100 рози.
На чардаците й съм направила цветен водопад от сакъзчета. Истински земен рай. А за животните -отглеждам само една персийска котка.

- Пазите в тайна личния си живот. Нищо не се знае за бившия ви мъж. Кой е той?

- Той е научен работник. Работеше в БАН, биолог е. Отдавна сме разделени, но сме в прекрасни отношения. Оженихме се по голяма любов. Аз бях на 24 години. На 25 родих сина ни. За съжаление, работата ми в телевизията стана причина да се разделим. Не успях да направя баланса между професия и личен живот. Впрочем, всички мои връзки са били плод на голяма любов. Никога не е било просто влюбване. Когато емоцията ме "завихри", отдавам й се напълно. А пък, когато настъпи раздялата, остава приятелството. Времето лекува болката от нараняванията. И ни държат хубавите спомени. Имала съм късмет да бъда винаги с интелигентни мъже, с които заедно сме надживявали страстите си. Моите родители никога не са си повишавали тон в мое присъствие. Баба и дядо също. Макар да са имали много тежки моменти в живота си – след 9 септември 1944 г. дядо ми, богат търговец, е бил пратен на лагер на язовир "Копринка". Колкото и да съм го питала, какво е преживял там, никога не ми е разказвал. Запази достойнство с мълчанието си. Не позволи омразата да стане част от живота ни.- Срещнахте ли голямата любов, или продължавате да я търсите?

- Съпругът ми е моята голяма любов. И тази голяма любов прерасна в невероятно приятелство.

- После, при другите връзки, какво се получаваше?

- Почти същото…

- С композитора Найден Андреев изкарахте дълга любов…

- С него се запознах в телевизията. Впечатли ме с музиката си. Както се казва – грабна ме. Той ме накара да пропиша стихове. Невероятен талант е. Иван Гранитски, който още от онова време познава стиховете ми, настоява сега да ги издам. По тези стихове Греди Асса направи 12 великолепни еротични графики. Когато наскоро се "престраших" да покажа стиховете си на Любо Левчев, той остана доста изненадан. Това са поетични изповеди на жена разкъсвана между работа, семейство, дете. По някои от тях Найден създаде много хубави песни. За съжаление, и връзката ми с него, продължила много дълго, се разпадна, износи се някак си. Но пък останахме приятели. Сега се чуваме по телефона, виждаме се, говорим за професионални проекти. Свързват ни медиите, изкуството.

- Влюбена ли сте в момента?

- (Смее се.) Не. Сега няма мъж до мен.

- Не ви вярвам! Цялата сияете!

- Така е, не съм влюбена. Имам много приятели и дори не ми стига времето за всички. Не крия годините си, не ги чувствам, приемам всякакъв вид преживявания. Чувала съм да казват, че мъжете трудно допускат силни жени до себе си. Вероятно е така. Вероятно има някакъв респект, някаква бариера. Сериозната журналистика те кара винаги да държиш сметка за контактите си, за средата, в която се движиш. Случвало се е да ми признават след време мъже, че са ме харесвали, но не са имали смелост да ми го кажат в очите. И сме се разминали… Сигурно е било просто увлечение, а не онзи химически взрив, без който любовта не може да пламне. Ухажори много, но емоционална връзка нямам.

- Сама ли живеете?

- Да, но през деня срещам толкова хора, че вечер искам да си почивам. Защото изживявам и проблемите им, и историите им.
Не усещам самота, не живея в тъга, напротив – в хармония със себе си съм. Имам много работа, подхванала съм няколко проекта. Дописвам книгата си за Йосиф Цанков, големия български композитор. Разнищвам в детайли любовните му, житейски и професионални драми и започвам да правя документален филм за този голям, но уви, забравен български творец.

- Синът ви с какво се занимава?

- Има рекламна агенция, иска да живее извън моята сянка и аз го разбирам. Има си приятелка, но като го гледам, не е тръгнал да се жени. Радвам се, че споделя всичко с мен за момичетата, за проблемите си. Не му давам акъл. Знам, че сам трябва да изживее и да открие всички тайни на любовта – дали ще се опари или не, не зная.

- Политиците, с които сте направили стотици интервюта, не ви ли изкушават с предложения за членство в партия, или за ръководен пост?

- Имала съм няколко покани, но винаги съм ги отказвала. Не ставам за политик, защото съм прекалено откровена и директна. Искрена съм. И затова съм била атакувана. Харесвам работата си като журналист, времето доказа, че това е моето призвание. Баща ми искаше да стана детска лекарка – не се получи. Животът ми е журналистика!

Стр. 24-25, 70 

Leave a Reply