в. Уикенд | 2010-02-12 

"Щом критикуваш смело – оди си на село!"

Така звучи един от каламбурите на големия Радой Ралин, с които омайваше хората и бъркаше право в обществените рани. Изглежда да приемеш стреличките на критиката върху своя образ и поведение, не е за всяка уста лъжица. Да си недосегаем от изразеното в публичното пространство мнение, означава, че си прост, малокултурен и необразован.
Интелигентният човек първо би се замислил с какво предизвиква критиката и, ако се чувства засегнат, не би реагирал по първобитния начин, по който например халтураджията Тончо Токмакчиев се нахвърли върху покорната ти тв наблюдателка, любезни ми зрителю. "Тая жена пише на пияна глава – всички я знаем каква е!" – джентълменски заяви той на страниците на любимия "Уикенд", с което окончателно циментира неприятната си слава на грубиян.
На свой ред деликатно ще премълча впечатленията си от неизтощимия и лаком артист, особено по повод на организираното от него тържество на легендарното "Ку-ку", където някогашната свежест, остроумие и бръснещи хрумвания на младите смелчаци се сринаха под водопада от вулгарност и клишета.
Същият този водопад лее черните си води от Нова тв в кредобанияша клониращите се пигмеи
Иван и Андрей, обсебили някога хубавата телевизия, днес превърнали я в свой бастион на пошлост и неграмотност. Напомпани и с мътни мозъци, те се самозабравиха дотам, че ръгат под един
знаменател де що им се изпречи пред очите – от попфолк звезди, манекенки и травестити до… политици! С удивление видяхме миналата седмица премиера Бойко Борисов, срещу когото се гърчеха невъзпитаните и абсолютно неподготвени хлебарки. Човекът си вършеше работата, беше интересен и откровен както винаги, но те, о, Боже, те бяха неописуеми!
Впрочем, драги ми зрителю, напоследък ярко се засили влечението на държавниците към диванчетата в ефира. Медийните изяви са задължителна част от работата им, но те небрежно не подбират при кого
сядат, защо и как. В родното тв пространство съществуват определени, утвърдени и задълбочени политически предавания, чиято трибуна трябва да е истинското място на българския политик. В Ню Йорк изповедник на върхушката е Пари Кинг, в Москва – Владимир Познер, в Лондон – Дейвид Фрост, у нас – преди Гарелов, сега Бойко Василев в БНТ, Светла Петрова в Би Ти Ви, Цветанка Ризова в Нова. Утвърдени журналисти и имена от класа. И ако става дума за шоу -Обама седна не при кого да е, а при Джей Лено.
Флиртът на Слави, Иван и Андрей, Росен Петров и други с ръководните и отговорни личности на страната е прозрачна демагогия, изтъкана от фалш, която се превръща в лавина от празни приказки и лафове и опасно подкопава крехкия рейтинг на нашите държавници.
Не бива българските електронни медии да се превръщат в изтривалка на кухи амбиции, не бива да ставаме свидетели на политизиране, но без ограмотяване, на политически липосукции и езикови силикони. Страшно е когато на територията на шоута, където се вихри чалгата и пошлотията, диванчетата да търкат първите хора на родината, и то пред самозабравили се стресирани водещи без ясна представа за най-сложната материя – държавната политика.
Политиканстването взе размерите на каламитет. Сутрешните блокове преливат от политици, политолози, социолози, които чудничко те зареждат, скъпи ми зрителю, пред нелекия ти, опнал се пред теб делник и го тровят със собствените си политически комплекси. Синдромът обаче не стихва, а се разраства и вместо да си осведомен за най-важните неща, засягащи теб и семейството ти, вместо да ти помогнат да се ориентираш в потребителския и културен лабиринт, от зарантате хвърлят Смътните води на политиката и после се чудиш защо на работа си нервен и същата тази работа нещо не върви.
Политическата епидемия в електронните медии издава няколко неща. Подмазването на властта е открай-време български патент. Изведнъж се оказаха свръхпопулярни и безпочвено издигани хора, които е срамно да наречеш журналисти, само защото с тъпоумни въпроси препитват политици.
Нещо повече – същите тези "личности" се самозабравят дотам, че си позволяват да кроят и порционират баницата на властта, злоупотребявайки повече от енергично с изконните правила на медиите. Те не се съобразяват ни с етични кодекси, ни с регулаторни органи, ни с медийни комисии. Връзкарство, подлизурство – вчера се кланят на едни, днес – на други, вдругиден – на трети.
Фактор е и случайният подбор на водещите по принцип. Повечето са взети буквално от улицата, без образование, без подготовка, без никакви достойнства и показатели за вършенето на тази отговорна и на показ работа. Веднъж пъхнали се под кожата на чорбаджиите, те постепенно обсебват екрана, нагло се натрапват и се идолозират сами. Рейтингманията, у нас напълно безпочвена и спекулативна, оголва хищнически зъби и няма пощада за способния и талантливия, ако не е простак с остри лакти.
Така се чалгализира обществото, така се манипулира общественото мнение, така се спуска желязна завеса пред неординерното, пред интелигентното и най-вече грамотно информиращото в ефира. И като се прибави грубата комерсиализация на телевизионния политически живот, игричките и далаверите – положението хич не става розово.
Същият този политически живот у нас става все по-интересен, все по-открит, все по-разширяващ географските и социалните си граници. Трябва да се търсят умни и начетени хора за диалог с управници и политици, да се намират други ракурси, да се извлича необходимата информация и да се подлага на безпощаден анализ свършеното и несвършеното в тази държава.
А има, има и още как има свестни журналисти – младото поколение гледа на живота с очите на глобализиран гражданин, вярвай му, мили зрителю, защото то е нашето бъдеще и на него ще разчитаме да измете от екрана нелицеприятните и кретенизиращи те персони, чието самочувствие надхвърля летвата на разумното. Образование, национално самосъзнание и професионализъм- това е базата на добрата тв журналистика, която ни е дала и, дай Боже, още да даде прекрасни примери.
Че иначе ще разбият здравето и психиката ти чалгата и цинизмът, все по-настъпателни на домашния ти екран.
Но за това – друг път.
ТВОЯ ВАСА

Стр. 1, 29