сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА, | 2009-11-27 

Медиите днес са невероятно силни – за първи път имаме власт, която се оглежда в първите страници и коригира поведение според силата на обществения дебат, казва главният редактор на в. "24 часа"

- Госпожо Гочева, кое е най-хубавото, което се случва в момента в българския печат?

- Малкото хубаво, което виждам във всекидневниците, е това, което правим с колегите ми в "24 часа". Преди година, на 6 декември, представихме вестника си след операция "редизайн" с една по-сложна графика, която е по-близо до списанията, с тематично профилиране на всеки ден от седмицата. Чрез редизайна някои от големите световни вестници реагираха на кризата в печата.
Иначе вестниците у нас днес станаха еднакво добри, но изчезна характерът на повечето от тях. Все по-малко време отделям за активно четене с молив в ръка и все по-рядко откривам тема, която друга медия да е разработила първа или по-добре от нас. Това не ме изпълва с професионално превъзходство, а със съжаление, че изчезват достойните конкуренти.

- Има ли автори, които сега, в кризата, обединяват нацията, които дават кураж на читателите? И изобщо смятате ли, че има нужда от такива хора?

- Усеща се сериозен дефицит за умни българи, които си струва да бъдат чути, и умора от няколко имена, които се появяват в двата вестника, в които си заслужава да пишеш, за да бъдеш прочетен.

- Каква е ролята на отговорните български медии? Каква е разликата с ролята им преди кризата?

- Колеги от Виена ми разказаха за среща на австрийски издатели, които обмисляли как медиите да преведат сънародниците си през кризата без сътресения, да "свият" на първите страници лошите новини и да зареждат с повече оптимизъм.
Не мога да си представя как и дали е необходимо и у нас да заработи подобен "морален медиен картел", но знам, че "24 часа" днес е по-светъл
и се усмихва по-често – от първа страница до "Оживление"-то на последна. Твърде претенциозен е етикетът "отговорни български медии", защото той предполага, че върху други виси етикетът на безотговорните, така ли е? Затова ви редактирам – по-сложна е ролята на тези медии, които влияят на българина при вземане на всекидневни решения. Днес е много по-трудно малките медии да оцелеят, защото при кризисното свиване на рекламния пазар тях просто ги зачеркват в медийното планиране. В същото време монополистите на пазара стават по-агресивни и евтино купуват влияние в тези икономически слаби медии.
Ще ви дам пример от онзи ден, когато единият от големите енергийни играчи пожела да "брандира" рубрика със съвети за пестене на ток в "24 часа". В същото време тече дебат за начина и периодичността на плащане на сметките за електричество, както и за неясния механизъм, по който те се формират. Във "Вестникарска група България" редакцията и рекламата са разделени, но след консултация взехме общо решение да се откажем от тази реклама, за да запазим независимостта на журналистите да играят на страната на потребителите в битката им срещу монополите. Това обаче може да си го позволи само голяма медия като "24 часа". Сега очаквам къде ще се появи подобна рубрика и как тя ще се отрази върху съответната редакционна политика на тема енергетика и потребители.

- Като че ли истински качествените мениджъри, включително и тези, които в трудни времена постигат сериозни успехи, не попадат често под светлината на прожекторите, не са сред героите на времето. Коя според вас е причината за това?

- Двайсетте години, в които българинът не получи отговор за първите милиони на лицата от първите страници. После се забави осветяването на милионите, спечелени в политиката. Въобще не се разбра чия пералня върти милионите на знакови фигури от подземния свят. И така правенето на бизнес се превърна у нас в занимание не за почтени хора, в което вина имат и медиите.
Точно кризата обаче ще ни провокира да търсим оцеляващите в бизнеса, които да ни изтеглят напред.

- Кризата разделя ли вестниците, или ги обединява?

- И преди, по време, а и след кризата ще има вестници, които печелят само от издателски бизнес, какъвто е "24 часа". Затова и начинът на разпространение на продукта, който произвеждаме, е едно от нещата, които могат да обединят печата. Съюзът на издателите и Столичната община работят върху нов модел за разпространение, който ще освети продажбата на вестници, ще направи местата, където те се предлагат, по-европейски. Ако този модел е успешен, ще продължим в Бургас, Пловдив и Варна.
В кризата е важно да стимулираме четенето сред тийнейджърите, ако искаме вестникът на хартия да удължи живота си поне с 20 години. Издателите могат да обединят усилия, както колегите във Франция са съдействали за 10-минутно четене на вестници още в началното училище. Колегите им в Белгия пък делят разходи е министерството на образованието и купуват за всяко училище по два национални всекидневника, които на всеки три месеца се заменят с други заглавия.
Истината е, че младите са в мрежата и всеки издател търси път да намали средната възраст на читателите, които отварят хартиения носител на новини. "24 часа" днес си купуват хора между 40 и 55 години, а в световен мащаб границата е около 60. Затова атакувахме мрежата с новини, с възможности за дебат, но правим вестника с повече истории, които само "24 часа" разказва.
Интернет изданието на "24 часа" се развива невероятно интензивно. Ако през април имахме 166 000 посещения, през октомври вече са 913 722, а през първите 10 дни на ноември – 350 000, което означава близо милион читатели.
Убедена съм, че вече свършва и времето на анонимните издатели. При толкова много заглавия на сергията е важно за читателя и рекламодателя кой стои зад едно издание, за да си обясни присъствието или отсъствието на определени теми и лица от първите страници.
Първият доброволен опит да поставим разделителна линия беше етичният кодекс на българските журналисти, вторият е публичният регистър на издателите. Вече може да се стигне по-далеч и да се търсят например данъчни облекчения за медии, чиито издатели са предоставили данни в този регистър.

- Кои са най-силните страни на "24 часа" в конкуренцията с другите медии?

- Просто е различен – позитивен, ироничен, акумулира постоянен дебат с читателя. От него тръгват обществени дискусии, които са важни за живота ни.
Още виждам по автомобилите стикерите с развеселеното скелет-че, с които протестирахме срещу пияните убийци на пътя: "Ако си пил – слез, искам да стигна жив". Точно тази акция принуди парламента да въведе по-сурови наказания за шофьори с промили в кръвта. На една от дискусиите с изумление установиха например, че никога у нас не са били санкционирани дрогираните шофьори. Точно заради една майка – Светлана Торова, която дойде и разказа как наркоман убил на пешеходна пътека нейната дъщеря, в закона бяха дописани санкции. После пък се оказа, че полицията не разполагат е дрегери, които да разпознават дрогираните, и започнахме акция за събиране на пари.
Ние вкарахме преди 4 години с първия рейтинг на университетите в България необратимо в обществения дебат идеята, че качественото образование се прави с конкуренция и съобразяване с нуждите на бизнеса. При криза образованието е особено важно и тази година правим за пети път рейтинга. Ако има победител в битката срещу монополите, това е "24 часа", който промени Закона за енергетиката и Наредбата за изчисляване на сметките, като ги направи по-разбираеми за хората.
Ние сме по-различни и с медийните коалиции между вестник и електронни медии. Една от тях – с "Дарик радио" – вече трета година посочва най-добрия град за живеене.
Подобна активност прави вестника по-различен, а читателя – съпричастен към важни неща за живота му: образование, здраве, пътища, монополи…

- Задължително ли е вестникът да бъде коректив на политическата власт?

- Не е задължително вестникът да се изживява като власт, но е задължително да контролира всяка власт.
Има една добра новина в тази криза – никога българските медии не са били толкова силни, защото досега не бяхме имали управляващи, които да се оглеждат така внимателно във вестниците и да коригират своето поведение според първите страници.
Имали сме премиери, които публично са обявявали, че не четат определени вестници. Други се обиждаха за цял мандат на журналистите, а чрез тях и на избирателите. На трети им беше труден българският и предпочитаха да разказват историята на своя род, вместо да обясняват политиката си.
За първи път се появява власт, която коригира поведение и намерения според силата на обществения дебат. Спомнете си как се разви и провали идеята за увеличение на годините за пенсия или отказът да се вдигне акцизът на алкохола. Важното е как ще се развие тази връзка след първите 100 дни, когато взаимното опознаване и ухажване приключи.

- Случвало ли се е да налагате автоцензура и ако "да" – в какви ситуации?

- Най-често когато бихме наранили дете, спестяваме детайли от историята, скриваме лицето му или се отказваме от снимки.
Преди дни се въздържахме да посочим банката, която е била подкрепена преди година от държавата, защото стабилността на финансовата система при криза е по-важна от едно чело на първа страница.

- Моделът на списване, който "24 часа" наложи през 90-те години, беше изключително успешен и ви спечели много читатели и, разбира се, големи тиражи. Какво ще е развитието на вестника оттук нататък, за да запази позицията си?

- Този модел беше копиран от доста български вестници, което не бе здравословно за целия печат.
Не разбирам тази конкуренция, която просто пренася едно твое приложение от един ден в друг и очаква да срази с това "24 часа".
Не приемам тази конкуренция, която се бори с "24 часа" със слухове за продажби, сливания, уволнения, а в същото време не плаща заплати, не осигурява своите служители, има неясни издатели, води политика, която се влияе силно от корпоративни и политически интереси.
Обвинявам включително и себе си в прекалена толерантност към двама-трима шумни неудачници, които съзнателно внушаваха, че вестниците са паднали жертва на официална, политическа информация. Читателят на "24 часа" го разпознава на сергията точно по различната първа страница, с по-различните теми, с умни анализатори. Ако през 1991 г. стартирахме е "Новините каквито са", днес търсим всичко зад новините. Това е оцеляването на класическия вестник -добре разказани, проверени, истински истории.
"24 часа" наложи модела на допълнителните качествени продукти, които са също част от бъдещето на вестника.
Над 2 млн. диска с български филми има в домовете ни, в семейните библиотеки са подредени сериозни колекции със световни романи. Преди месеци стартирахме невероятно успешния "Атлас на патриота" и убедихме българина, че има десетки места, които си струва да посети. Правим го вместо Агенцията по туризъм, която не зная точно как харчи своите бюджети.

- Измени ли се вкусът на българина? Какво предпочита да чете?

- Признавам, леко съм смутена, че на българина, на когото сутрин удрят силна доза тв политика, по обед му размекват главата с турски сериали, много му се иска да прочете как и известните страдат – изоставят ги, ограбват ги, мамят ги. Без да се интересува кое точно е истина и кое измислица. Познавам хора, които купуват подобни издания, за да се забавляват.
Аз вероятно трудно бих се справила, защото не бих написала, че "Мениджър" и "Плейбой" се сливат, с ясното съзнание, че не е вярно, и да не потърся мнението на шефовете им Максим Майер и Христо Кьосев.
Но виждам вече и истински, проверени новини и опити за разследвания в някои от тези издания, което показва добра посока. Както не
виждам и нищо лошо в това, че в сериозните вестници също се появяват добре разказани и достоверни "жълти" истории.
Преди година стартирахме промените след сериозно проучване на GFK за аудиторията на "24 часа" и очакванията, която тя има към нас. Нашите читатели са в големите градове, с добро образование и самостоятелен бизнес. Свободни хора, които искат да пътуват, интересуват се от култура, от лайфстайл. Редизайнът започна от съботно-неделните броеве, където на практика се появиха два нови вестника -"Екстра" и "Виж как", в които водещото маркетингово послание бяха достоверни истории за хора и стил на живот.
В четвъртък предложихме пътеводителя за култура и забавления "Виж къде", а в останалите делнични дни – приложенията за лични финанси и технологии "Джоб" и "Джаджи". Оставихме най-доброто здравно приложение в печата "Докторе, кажи!". Читателският вкус е динамичен. Понякога уцелваш рецептата и количеството, но може и да прекалиш с разнообразното меню и да ти върнат чинията. Тогава почваш наново.

- Много от най-добрите български журналисти са излезли от "24 часа ". Изпитвате ли известна ревност, че по някакви причина сте ги изпуснали и не работят за вестника?

- "24 часа" е марка за качествена журналистика и място, където се научаваш да работиш на високи обороти. Колега, който ръководи едно от големите списания у нас, сподели, че във всеки екип рязко се отличават журналистите, минали през "24 часа". На тях няма нужда да им обясняваш какво искаш, те знаят как да го направят.
Идва обаче момент, в който решаваш, че си стигнал тавана, че ще направиш нещо по-добро извън "24 часа", или пък ритъмът – три планьорки на ден от неделя до неделя - ти е прекалено динамичен и търсиш друго.
Не харесвах едно неписано правило, което беше наложено през 1993-1996 г. – всеки, който си тръгваше, не можеше да се върне обратно и се превръщаше във враг за "24 часа". По онова време собствениците подценяваха силата на екипа.
Аз през 1996 г. също затворих вратата на "24 часа" зад гърба си и ми трябваха 6 месеца, за да убедя себе си, че животът ще върви и без този вестник. След още 6 месеца продажбата на "24 часа" на германската медийна група ВАЦ ме върна обратно в редакцията. Оттук тръгнаха и две нови редакции – на "Сега" и "Монитор". Съжалявам, но се усеща, че част от колегите, които ги създадоха, вече не са в тези издания и потърсиха нов път за себе си.
През последните години, в които съм главен редактор на "24 часа", не само изпитвам ревност, а приемам за личен провал всяко напускане на колега, на когото държа. Въпреки че все по-рядко се разделям с някого - вероятно остаряваме… Това лято ми се случи да се разделя с част от екипите си във Варна, Благоевград и Стара Загора, тъй като кризата ни принуди да направим съкращения. Написах може би едно от най-трудните си писма и не съм убедена, че получателите ме разбраха.

- Има ли журналистическа гилдия? Усеща ли се подкрепата й?

- Няма. Вероятно защото липсва и силен журналистически съюз. Единственото място, където действащи журналисти водят реален дебат по професионални теми, е в двете етични комисии за печат и електронни медии.

- Освен главен редактор вие сте и мениджър. Лесно ли се управляват едновременно журналисти звезди и начинаещи репортери? Как поддържате баланса в екипа?

- Като в семейството – когато трябва да отстъпиш, го правиш така, че другият да оцени жеста и да го върне при следващата битка на характери. А когато победиш, празнуваш тихо, за да не засегнеш самочувствието на загубилия. И помниш, че винаги си силен само в отбор. Независимо дали той е от звезди, или от стажанти. В семейния тим имам повече стаж от мениджърския и затова не съм сигурна, че винаги в редакцията постъпвам правилно и справедливо. Но имам усещане, че повечето хора се чувстват добре заедно в редакцията. При криза цената на професионалната сигурност не може да се определи.
Вече не приемам така тежко предателствата и обидите от тези, на които съм давала най-често шанс и съм помагала.
Никога не хапя и търся вината в себе си. Промених се само в една посока – не искам да ме харесват на всяка цена и може би вече съм готова да приема, че не може всички за всичко да ме харесват. Затова, ако се страхуват от мене, ще намерят поне едно нещо, за което да ме харесват. Последния съвет го прочетох в някаква книга, която би трябвало да те направи успешен мениджър. Мене лично ме правят такава хората, с които работя.

- Разкажете един случай, за чието решаване "24 часа" е помогнал и това ви е донесло лично на вас истинско удовлетворение.

- Не преставам да се изненадвам, че когато разкажем за нечий проблем във вестника, се обаждат поне десетина с предложение да помогнат. Последното, което се сещам, е историята на джипито от смолянското село Арда, който не престава да лекува своите пациенти и пътува по няколко пъти в седмицата за хе-модиализа. В деня, в който написахме за д-р Алекси Деянов, колегите му от лекарския съюз изведнъж се сетиха, че имат такъв член, и започнаха да събират по левче за трансплантация на бъбрек. Кметът на Каварна Цонко Цонев, без да познава джипито, се отказа от свои хонорари в една наша рубрика.
Много добри неща се случват чрез вестника и вероятно най-емоционалното е класацията "Достойният българин" в края на всяка година. Най-ценното в нея е, че отсъстват политиците, а присъстват нормални, обикновени хора, номинирани от други нормални, обикновени хора за нещо добро.

***

ВЕНЕЛИНА ГОЧЕВА е главен редактор на в. "24 часа". Завършила е история във Великотърновския университет, има диплома за мениджмънт в медиите от Университета в Кардиф, Уелс. Работи във в. "24 часа" от първия му брой – от 18 май 1991 г. – досега с едногодишно прекъсване през 1996-1997 г. Тогава е шеф на борда на "Обединени журналисти" АД, дружеството, което издава в. "Континент". Във в. "24 часа" е била правителствен репортер, шеф на отдел "Вътрешна политика", зам. главен редактор, първи зам. главен редактор и от 1999 г. -главен редактор. От 2000 г. е зам.-председател на Съюза на издателите в България, а от 2001 г. е и председател на борда на Фондацията за етична журналистика, която обединява всички български медии.

Стр. 122 – 123, 124 – 125, 126