Вестникарската “Фукушима” зарази журналистиката

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 09.04.2011

Грозният скандал за собствеността на двата най-влиятелни (до неотдавна) всекидневника"Труд" и "24 часа" се превърна в нещо като вестникарска "фукушима". Той "избухна" между разтърсваните от противоречия собственици и предизвика внушителни компроматни цунамита, обвинения в кражби, в лъжи и т.н. Те пък удариха журналистическия труд във вида му на достойно занимание на свободни хора. И по подобие на фукушимската ядрена трагедия медийната експлозия ще отделя вредни "емисии" у нас за неопределено време.
Засега взривът във вестникарската централа успя единствено да разедини отношението на издатели и журналисти към причинителите. Медийната група на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, чрез изданията си "Телеграф" и "Монитор", сякаш зае страната на "отлюспения" съдружник Христо Грозев. Дни преди това Любомир Павлов намекна, че Грозев искал да вкара в "Медийна група България Холдинг" точно тези издатели чрез подставени фирми.
"Капитал", чийто мажоритарен издател Иво Прокопиев не се диша с Пеевски, "по случайност" първи алармира за медийното бедствие. Да рече човек, че двамата са се сдружили срещу Любо Павлов и Огнян Донев. Но не би! Павлов изтъкна, че първата "вредна емисия" се е "полепила" по страниците на "Капитал", защото нереализираният му съдружник Грозев обещал на автора Иван Михалев да стане главен редактор на "Труд". В интервю пред жълт вестник Огнян Донев пък заяви, че на Михалев било обещано да оглави седмичника "168 часа".
Някак незабелязана в общата суетня по броенето на жертвите остана една публикация на "Пари", според която Донев имал и резервен вариант за участие в сделката – заедно с предшественика си в конфедерацията на индустриалците (КРИБ) Иво Прокопиев.
Бившите ВАЦ-ови всекидневници – "Труд" и "24 часа", както можеше да се очаква, защитиха честта на пряко наблюдаващите ги началници – Любомир Павлов и Огнян Донев.
В един момент ситуацията заприлича на взрива пред вестник "Галерия", когато обществеността и медиите се разделиха в две посоки – според едната взривното устройство било инсценирано за привличане на внимание, а според другата – безпрецедентен акт срещу свободата на словото.
Какво обаче си казаха в случая опонентите?

Дребен комисионер, с блясък в очите

Ако в началната фаза на конфликта (в първите дни на април) активната страна от тандема Любомир Павлов – Огнян Донев бе бившият председател на надзорния съвет на Общинска банка, то във втората думата изцяло иззе председателят на КРИБ. Павлов спази обещанието си пред Би Ти Ви повече да не коментира скандала. Така докторът по икономика Огнян Донев, новакът в издателския бизнес, насити с няколко свои интервюта медийния гама-фон.
Шефът на "Софарма" обясни в пространно интервю пред радио "К2" как основната му цел, влизайки в сделката с 16 млн. евро капитал, е била да "не допусна монопол на медийния пазар". Подобна теза обаче защити и Христо Грозев, заявявайки пред Росен Петров по Би Ти Ви: "Знаехме, че покупката е рискова инвестиция. Нашата цел беше пресгрупата да не попадне в ръцете на групата около Делян Пеевски и да се запази независимостта на редакциите."
Донев разкри дебютните си впечатления от Грозев пред вестник "Шоу", характеризирайки го като "млад човек с блясък в очите". Още на първата среща във Виена с останалите съдружници – Даниел Руц и Карл фон Хабсбург, му станало ясно, че тримата преговарят с ВАЦ за продажбата на вестниците им в България, но нямали необходимата сума. И още тогава Донев им предложил да получат дял до 30% спрямо сумата, която осигурят.
"… Първоначално не знаех точния процент на средствата, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше, че от мен се очаква да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А г-н Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане", каза бизнесменът.
За "БАНКЕРЪ" орташкото начинание прозираше от самото начало, затова и озаглавихме първата си публикация "За няколко милиона повече", които всъщност са и причината за труса.

Изборът на главните редактори

Вестникарската "Фукушима" понася първия трус при избора на главните редактори на двата всекидневника, който Грозев определи като еднолично решение на Любомир Павлов. Донев пък изстреля, че Руц и Хабсбург не били активни в преговорите, за разлика от Грозев, и служели по-скоро като параван. Но и тримата искали незабавната смяна на старите главни редактори Венелина Гочева и Тошо Тошев, защото били свързани с комунистическата система. Той и Павлов били против и настоявали Гочева и Тошев да станат вицепрезиденти в издателския борд. Затова направили и конкурс.
"Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите (б.а. -за главен редактор на "Труд" и "24 часа"). Аз не знам наистина защо г-н Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли – не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание", допълва пред в. "Шоу" шефът на "Софарма". Всъщност по думите на Донев бившият му съдружник Грозев обещавал на много хора подобни постове. Той не настоявал гласът му да е съществен при вземането на решението кой да оглави двата всекидневника, но дал съгласието си за сегашните главни редактори. От своя страна Грозев сподели: "Аз самият се почувствах доста дискомфортно от това решение, след като на първата пресконференция обявихме, че именно техните личности са една от причините за купуването на двата вестника".
Междувременно избухна още един "реактор" Христо Грозев бил обещал на журналиста от "Капитал" Иван Михалев да оглави "168 часа". Това отбеляза Огнян Донев пред "Шоу", а според дешифровката на интервюто му пред радио "К2" обещанието важало, но за вестник "Труд".

Съдбата на "централата"

Въпреки че не беше мегаактивен медийното си присъствие през изминалата седмица, Христо Грозев очерта пред Би Ти Ви бъдещето на всекидневниците от "Медийна група България Холдинг": "Възможно е разделяне на групата на два вестника, което е трудно, но е въпрос на преговори. Възможна е и продажба на един стратегически инвеститор, който да докаже, че целите му са само медийни, а не други". Шефът на "Софарма" обаче контрира, че за разлика от Грозев, който според публичните му изяви бил влюбен в "Труд", той не се влюбвал във вестници. Освен това идеята за разделянето на групата била невъзможна. Както и тази за намирането на чуждестранен инвеститор за препродажба.
"Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма и да позволя спонсорите на г-н Грозев да диктуват правосъдието в България", подчертава Донев пред "Шоу".

Награда за печелившия

Огнян Донев предизвика още един трус с думите си: "Да му мисли г-н Грозев, на когото му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!". Бизнесменът категорично отрече да има заложени активи на компанията, но призна, че има намерения да се тегли оборотен заем от "УниКредит Булбанк". "Кредитът, за който говори г-н Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга. Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, тъй като имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема."
И докато всички търсеха кой какви награди ще раздава, Христо Грозев избухна с друга версия за спора – отказал на Любомир Павлов да се хвърли в политиката.
Успоредно с това "радиационната" обстановка обхвана и Агенцията по вписванията, която за трети път отказа да впише в Търговския регистър новото дялово участие на Любомир Павлов и Огнян Донев в "Медийна група България Холдинг". Както е добре известно, двамата си разпределиха съответно 40 и 43 на сто от дружеството, оставяйки останалите 17% за Грозев и "Принтмедия" като такава.
Журналисти на бившите ВАЦ-ови издания няколко пъти питали защо се отказват вписванията, заради което Министерството на правосъдието започна проверка. Изявлението на Огнян Донев пред БНТ също провокирало инспектората да започне проверката, писаха "Труд" и "24 часа". Точно на техните страници атаката срещу Грозев продължи. Той бил придружаван до Агенцията от адвоката Геро Андреев от "Авиора консулт", която обслужвала правно и издателя Делян Пеевски. Така индиректно намекнаха за общи интереси с депутата от ДПС.
Нямаше как Огнян Донев да не стигне и до въпроса защо му пречат да си впише собствеността и влияе ли се Министерството на правосъдието от медийни изяви? "Аз нямам разправии с лицето Христо Грозев. Ако обществеността не е разбрала, подложен съм на огромен натиск и атака от два вестника, един седмичник, две телевизии и т.н., които дори ми отказаха право да участвам, при мое потвърждение, в тяхното студио с лицето Грозев", посочи в собствените си вестници шефът на КРИБ.
Грозев също не остана със скръстени ръце и заведе два съдебни иска. Но и на двата не бе даден ход, тъй като не платил съдебните такси. За второто дело те съвсем не били символични – около 3.8 млн. лева. Опонентите му намекнаха, че няма такива пари, а Христо Грозев отрече. Наред с това в информационната агенция "Блиц" той публикува извадки от Етичния кодекс с аргумента, че му се полага право на отговор в "Труд" и "24 часа" като засегнато от неточна информация лице. При все че самият той бе обявил, че Даниел Руц е напуснал медийния холдинг още на 15 февруари заради различия с останалите съдружници, но за "Блиц" Грозев каза, че Руц се връща в България и че двамата очаквали среща с германския посланик у нас, за да тълкуват проблемите със собствеността между партньори. По същото време пък австрийският вестник "Стандард" съобщи, че Карл фон Хабсбург планира да се оттегли от холдинга, ако неговото управление не бъде поверено на професионалисти, каквито той явно не припознава в българските си партньори.

Дим и пепел

Всички тези атаки и контраатаки са само фрагменти от вестникарската "Фукушима", в която основните герои използват медиите преди всичко за собствените си цели. За първи път през последните години аудиторията надниква, без да иска, толкова навътре в медийното задкулисие, но е безспорно, че част от истината няма да излезе скоро в публичното пространство.
Промените в Закона за депозиране на печатните издания от 2010-а се оказаха недостатъчни, за да ги предпазят от вредни за здравето им разправии. Изпариха се и обещанията за налагането на нови журналистически стандарти, с които новите собственици на бившите ВАЦ-ови издания у нас дойдоха през декември 2010-а. Да не забравяме все пак, че медиите ни печелят предимно от влиянието си, което е особено важно в предизборна обстановка. Така големият губещ от вестникарската "Фукушима" остава преди всичко журналистиката като такава.

Стр. 36

Leave a Reply