в. България днес | Иван БАКАЛОВ | 17.02.2012
Медиите, издържани c държавните пари в Корпоративна търговска банка, разширяват монопола си
Тошо Тошев и Делян Пеевскн щели да правят нов Съюз на издателите, оповестиха техните вестници.
Трепнаха от радост сърцата и на читателите, и на журналистите. Най-после! Сега интересите на всички ще бъдат защитени. В един юмрук се събират великият журналист Тошо Тошев и великият издател Делян Пеевски. И той ще се стовари с цялата си мощ върху корумпираната българска политика и пороците на хората на власт.
Може да си помечтаем още малко в тази
посока…
Докато тези издатели се налудуват, организацията "Репортери без граници" обяви, че България е стигнала дъното си, откак я включват в класацията за свобода на печата – 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле. Пряка връзка има между сегашната власт и ограничената свобода. И слагаческите медии, разбира се.
За кого работят издатели като Пеевски и Тошев? Няма никакво съмнение, че са обслужващи властта на Борисов.
Сега реално този нов съюз иска да повтори "най-доброто" от стария – флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Пешо Пешев, пардон, Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се заплаща щедро, и т.н.
И като допълнителен резултат – мемоарни книги, които дават
МАТЕРИАЛ ЗА АНАЛИЗ ОТ ПСИХИАТЪР
Тошо Тошев създаде стария Съюз на издателите и чрез него се опита да дърпа конците на всички вестници в България. Създаде един своеобразен монопол, от който страдаха най-вече журналистите и авторитетът на вестниците.
И Тошев логично беше отстранен от вестник "Труд", който затъваше с него от години. Сега се прави отново на издател, след като някой му даде пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой – личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и сдружаването на двамата в нов съюз. Зад всички тези издания седи Корпоративна търговска банка, която е
НАТЪПКАНА С ДЪРЖАВНИ ПАРИ
И се получава така – държавата дава пари на една банка, за да издържа тя медии, а те да хвалят правителството на Борисов. И новият Съюз на издателите ще утвърждава тази новаторска практика в световния печат. И страната ще постига нови успехи в свободата на словото, отчетени от " Репортери без граница" и "Фридъм хаус".
Ето какво е написала бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни в секретна грама за вестниците, тогава още сдружени в Съюза на издателите начело с Тошев:
"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.
Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество.
С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика.
Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори.
Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.
С появата на нови медии и безброй вестници "еднодневки" много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите.
Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях.
В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите."
(От "Уикилийкс"- сайта "Биволъ" със съкращения)
Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се
налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му
ЛЪСКАТ
ГЕНЕРАЛСКИТЕ
ЛАМПАЗИ
Но в доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев още като главен редактор на "Труд", макар и да не е споменат поименно:
"…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – "Труд" и "24 часа", с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като
чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори."
Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне.
Ей такива Тошевско-Пеевски вестници сега ще се сдружават.
Стр. 30