в. Дневник | 26.01.2011
"Скорост на разпространение на информацията: Twitter ~5 минути, радио ~30 минути, Lenta.ru ~1 час, ТВ ~2 часа", написа потребителят YuliaOfficial, докато основните руски медии пазеха пълно мълчание за атентата, отнел живота на 35 души.
За минимално време миниблогърите се похвалиха, че "президентът Медведев научи за атентата от Twitter и свика извънредно съвещание", но както _kiradee отбеляза саркастично: "И двамата държавни ръководители реагираха оперативно.
Сложиха спирачка на телевизиите." В решаващите първи часове след експлозията в най-натовареното руско летище жадните за информация чужди медии започна да се свързват с блогъри от Москва. Би Би Си и Си Ен Ен предаваха новини на сайтовете си, докато "нашата тв продължава да весели и забавлява електората", отбелязва kkirilll.
Съвети за ранените, наставления за прииждащите демонстранти, координиране на по-нататъшните действия и не на последно място – осведомяване на света. Безпристрастно или с повечко емоция, с наситена и обилна информация вече втора година потребителите на Twitter показват, че 140 знака са в състояние да предизвикат по-големи последствия в сравнение с традиционните професионални медии и да реагират по-адекватно при форсмажорни обстоятелства, особено в държави, където свободата на медиите е критикувана.
"144 – Молдова, несвободни медии… 175 – Русия, несвободни медии… 186 – Тунис, несвободни медии… 187 – Иран, несвободни медии", гласи годишният доклад за 2009 г. на "Фрийдъм хаус" относно свободата на медиите по света. В него се включват 196 държави по света. (България е класирана на 76-о място, а съседна Гърция – на 63-о.)
Освен че първи съобщиха за атентата, миниблогърите алармираха за рязкото увеличаване на цените на такситата и се организираха в помощ на хората на "Домодедово". "Който отива в #domodedovo, там бъркотията е пълна, разпечатайте на А4 с големи букви "КАРАМ БЕЗПЛАТНО", написа zakharoff kathrina и десетки хора последваха съвета й. Така руските блогъри за втори пореден път (след атентатите в московското метро от пролетта на 2010 г.) реагираха най-бързо и адекватно в родината си, като не дочакаха да се задейства държавната машина.
Само десетина дни по-рано в друга част на света гражданските медии допринесоха за свалянето на 23-годишна диктатура, в последните години на която медиите в страната бяха изложени на засилващ се държавен натиск.
Докато властите в Тунис не позволиха дори на арабската телевизия "Ал Джазира" да снима по време на протестите, светът научаваше почти всичко от туитовете на младите тунизийци, включително от първите заседания на новото правителство. В него като министър на културата влезе блогърът и активист Слим Амаму, който предаваше от решителните за социалния мир в страната първи заседания след изгонването на президента Бен Али.
През пролетта на 2009 г. режимът на Махмуд Ахмадинеджад бе буквално разлюлян от демонстрации, недоволни от резултатите в президентския вот. Хилядите протестиращи предаваха на света през Twitter в надежда да повторят това, което месеци по-рано бе определено като опит за спонтанна "студентска онлайн революция" в Молдова.
Стр. 9