в. Конкурент, Враца | ИСКРА МАЛЧЕВА | 2009-11-20

Като чукна 50 лета, подобно на всяка дама, и БНТ навлезе в критическата си възраст, и то с пълна сила и страст. Вместо обаче да дари радост за предстоящия си половинвековен юбилей, телевизията се превърна в кошмар за журналистите от новините на "По света и у нас". Причината е, че заради пазени в дълбока тайна аргументи от ръководството решили да удължат времетраенето на и без това прекомерния брой новинарски емисии.
В нюзрума на "Сан Стефано" 29 беснеят, че колегите им в конкурентните Би Ти Ви и Нова телевизия реализират по една 40-минутна емисия на ден, а те трябвало да правят по три, и то през час и половина. Гневът им стигнал апогея си, след като шефовете удвоили времетраенето и на обедната емисия, а дългоочакваното премахване на тази в 16 часа така и не се състояло.
Заради негативните емоции почти всеки ден новоназначената главна редакторка Милена Цветанска, която идвала на работа с широка усмивка, си тръгвала с остро главоболие. Притеснена задушевното и физическото оцеляване на колегите си, тя често им казвала, че знае за опасността всички в новините на БНТ да си намразят любимата работа. Тешала ги с чаша студено вино след централната емисия и с думите, че единственият им лек е да работят още или да отидат на друго място, където да почиват повече. За спазване на Кодекса на труда не искала и да чуе, защото според думите й в "По света и у нас" не работели чиновници, а творци, които може и да получават малки заплати, но пък телевизията ги дарявала с престиж. От монолозите й половината от подчинените й си тръгвали без настроение, пребледнели и със сърцебиене. Дори не искали и да попитат защо не получават полагащите им се по закон ваучери за храна, каквито раздавали всеки месец на колегите им в медията на Мърдок. Друга част от "нюзрумците" отдавна пък страдали от безсъние.
Най-голям проблем сред тях имала сестрата на червения политик Румен Овчаров – Таня Харизанова, но не от липса на пари. Въпреки че е известна със спокойния си нрав, тя не можела да мигне заради напрежението в работата по цели нощи. Преди години проблемът й изплашил ръководството и то решило да я "излекува", като й възложило да е отговорен редактор на централните новини във всички дни, когато на главата й има по-малко хора.
Горещо масло в огъня наливал и фактът, че "клетниците" от 4-ия етаж на "Сан Стефано" 29 били със замразени заплати. Възнагражденията им винаги са били поне двойно по-ниски от тези в другите национални телевизии и приличат на чиновнически заплати в някои отдели на държавната администрация. Напрежението в иначе доста тесния нюзрум се подклаждано и от това, че за да направят репортажите си, понякога журналистите си спретвали един на друг зрелищни скандали.
Особено често си изпускали нервите опитни репортери като Иво Никодимов и Мария Чернева. Вместо да излеят негативната си енергия в нюзрума, те вдигали кръвното на техническия и творческия персонал. Трудно сдържала стихията на емоцията си и известната с нахакания си нрав братовчедка на Димитър Цонев.
Примата на правителствените новини Ирина Цонева била омилостивявана от президиума на БНТ с чести задокеански командировки въпреки незавидното финансово дередже на телевизията. За да пести нерви, самата тя идвала на работа за 2-3 дни в седмицата. Ядовете на репортерите били веднъж, за да се уредят до свободен компютър и работещ принтер, и друг път, за да се домогнат до свободна апаратна за видеомонтаж. На последното, но не и по важност място настъпвала истинска лудница, ако операторът, който обикновено е със самочувствие на звезда от ВИП-небосклона, не си е свършил работата докрай.
След всяка от петте новинарски емисии главната редакторка Милена Цветанска постоянно успокоявала колегите си, че адът ще приключи, щом се нанесат в новия нюзрум. Там ги очаквала закупена за цели 6 милиона лева модерна система за обработка на репортажите. По неофициална информация истинската й стойност едва ли надхвърля 800-900 лева. На обещанията на Цветанска обаче от година никой не обръщал внимание, тъй като готовата луксозна стая за журналисти трябвало да отвори врати още през пролетта на 2009 г. Сега техниката
стояла заключена заради честите кражби на изгладнели телевизионери. Това се случвало въпреки 24-часовото масирано полицейско присъствие.
Истерията в новините не свършва дотук. Терзанията на репортерите се допълват и от исканото от десетките редактори пренаписване и премонтиране на един и същ репортаж за всяка от петте емисии. Това задължително водело и до постоянни гафове в ефир. От редакторското съсловие всявали допълнително напрежение заради вечното си недоволство от постигнатите резултати. Сред първенците била бившата синдикална репортерка, а сега редактор Вирджиния Славчева. Конкурирали я само колежките й Геновева Радева и Кармелита Тонева. Освен заради постоянното си капризничене Геновева срещала намръщени репортерски погледи и заради това, че трябва да се грижат да"напълнят" половинчасовата й "частна емисия" в неделя по обед. Репортерите завиждат на колегите си в Би Ти Ви и Нова телевизия, че в събота и неделя не се трудят, защото първите им емисии са едва след 7 часа. Тонева пък, която в миналото била енергиен репортер, е из-
вестна като редактор с изострено "кризисно" поведение преди всяка от емисиите си в 18 часа.
Заради това наскоро се отдала на дълъг отпуск. Така вместо да се потопят в творческа атмосфера, репортерите, редакторите и видеомонтажистите в новините на БНТ често работели в атмосфера на хаос и крясъци.
"Знаем, че в новини се работи под голямо напрежение, но това тук не се издържа, дано да няма покосени от инфаркт или инсулт", чука на дърво редова репортерка. "Засега само авторитетът на институцията ни възпира да си налетим на бой заради нечовешките условия, в които работим", допълни думите й една от десетките дежурни редакторки. "Репортерите слизат при нас и имат вид на премазани от влак", цъка с език състрадателна видеомонтажистка.
В целия "телевизионен театър" на новините се намесвали и няколко режисьори на пулт. Те, по подобие на редакторите, били също в пъти повече от необходимото и за да им се уплътни работното време, в малките паузи между емисиите разнасяли касети. В новинарското шесто студио от години били назначени и 10-на човека, които вкарвали касетите с академичните постижения във видеомагнетофоните. За длъжността им мечтаели мнозина, но малцина в държавната медия имали досег до иначе, меко казано, странната за съвремието ни професия. Резултатът от наричаната от мнозина през годините "мелачка" е, че вместо да се конкурират с качеството на добре свършената си работа, новинарите трябвало да се червят като великденски яйца пред колегите си от другите медии поради недотам изпипаните си репортажи.
Според източник от ръководството на телевизията несимволичното набъбване на новинарските емисии се дължало на страха от съкращения. На прицел били редакторите, чиито брой е в пъти по-голям от нужния. Въпреки това те все опявали, че трябват още и още хора, защото били малко. Загрижена за опасността от увеличаване на безработицата и водена от силния си майчински инстинкт, шефката на дирекция "Информация" Вяра Ликова им уредила двойно повече работа. Само и само за да ги опази от заплахата да се озоват на борсата по труда.
Като ненаситни деца срещу по-голямата си заетост редакторите поискали от нея да получат увеличение на мизерните си заплати. На уж случайни срещи из коридорите репортери също спирали Вяра и искали от нея същото или поне символични хонорари за всеки премонтиран
обект. Въпреки че изразявала съчувствие, Ликова се проявила като мащеха и попарвала желанията им с често сочене на вратата за изход от БНТ. На по-дръзките дори предлагала алтернатива, като ги питала откъде предпочитат да напуснат – през улица "Сан Стефано" или през стария вход на улица "Тулово".
Според запознати "майката на новините" увеличила работата в редакцията, за да защити и съществуващите доста странни длъжности. Отделен служител пишел по 8 часа на ден графика на новинарите, а друг пълнел принтерите с хартия и следял за икономия на тока. На други "пчелички" единствената им работа била да разнасят ръчно написаните "заповеди" за заснемането на репортажи от 4- ия на 1-ия етаж в сградата.
Щастливците на тези постове получавали същата заплата като на редакторите от късните и обедните новини. Според друг източник от телевизията "пренатягането" било заради непрекъснато падащия рейтинг на 50-годишната телевизия и икономическата криза.
Последната мълва из кулоарите на обществената медия гласи, че "подаръкът" от вида "мечешка услуга" идвал направо от баш шефката Уля на Пръмова. Според тв-кадрите по този начин тя искала да отмъсти на света, задето е заплашена от уволнение заради крещящите злоупотреби по време на двата й мандата. Подчинените й никак не харесали "армагана" й и приказките на Уляна за обществената мисия на телевизията.
Дори обмисляли стачка срещу нестандартните п решения, които ги обричали на безпаричие и постоянно късане на нервите, а също и до пръкването на нови некролози по фасадата и вратите.

18.11.2009

Стр. 7