сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА I 13.06.2010

Те напомнят на клубове по интереси и успешно заменят предишните пищни събития


НАСКОРО СЕ ВИДЯХ с една позната и от дума на дума стигнахме до кризата. Всички говорят за нея, всички за нея мислят, все тя ни е в устата. И както разсъждавахме по темата, изведнъж и двете споделихме, че почти цялата година е била изключително спокойна, без да се налага да ходим от събитие на събитие, за да уважим всички. И двете смятахме, че това е една добра последица от настаняването на кризата в нашия живот. Вероятно не са на същото мнение всички онези компании, които организират такива събития, но сега няма да мислим и за тях.
С което изобщо не искам да кажа, че тази ситуация пречи на организирането на събития. Или поточно на определен вид събития. Ако се огледаме в музикалния свят, ще видим, че толкова много концерти не е имало друго лято. И то все такива, които човек не би си позволил да пропусне.
Но няма как да се каже същото за фирмените тържества. Разбира се, има такива, които никой не би си позволил да пропусне и тук. Но как бихте погледнали на фирма, която съкращава 15 на сто от служителите си, а в същото време организира пищен коктейл по случай осмия си рожден ден? Аз с изкривеното си пиар мислене не бих погледнала с добро око. Може би и други като мен няма да одобрят подобна постъпка. И тук стигаме до разковничето при фирмените тържества. Никой не би си и помислил, че една просперираща компания ще пропусне да отбележи своя 5., 10., 15. и т.н. рожден ден подобаващо и ще уважи всички, които имат принос за успеха на бизнеса. Но мнозина биха простили, ако за 8. рожден ден това не се случи.
Но ако се огледаме не само сред музикалния свят и забравим за малко за кризата, ще видим, че в света на събитията има много нови моменти и постоянно се случват страхотни неща. Защо смятам така?
Първо, компаниите имат повече време да помислят върху събитията, които организират. Така те стават и по-интересни, и по-забавни, и по-смислени. Кризата не попречи на M-Tel да връчи първите си журналистически награди и да покани за специален гост на церемонията френския писател фредерик Бегбеде. Това е прекрасен пример как с креативен подход и избор на подходяща гост-звезда едно събитието може да се превърне в новина. Второ, хората имат повече време да ходят на различни мероприятия, семинари, неформални събирания, при това не защото етикетът го изисква, а защото те искат да го направят. Трето, социалните медии ни "сближиха" и вече "познаваме" много повече хора, около които се случва нещо, за което бързо научаваме.
Уверихте се, нали. Събития има. Но това не са онези събирания, без които светът би продължил напред, без дори да се усети, че нещо не се е случило, а събития, от които хората имат нужда. Огледайте се колко литературни четения и представяния на книги се случват напоследък. Огледайте се колко групи в социалните мрежи се превърнаха в истински общности, които на свой ред организират събития -масовото четене в Южния парк например. Огледайте се колко клубове с най-различна тематика се създават и как – ако това, което ги обединява, си струва – те се разрастват и завладяват различни градове. Неформалните събирания, които напомнят на клубове по интереси, са в своя възход както никога досега. "Лига на разказвачите" – събитие, на което хората се срещат, за да си разказват истории по предварително зададена тема, се радва на страхотен интерес. Появиха се и клубове за споделяне на идеи и обмяна на знания – например клуб "Спри и помисли". Примери със сигурност има много. Потърсете и ще намерите онова, което досега ви е липсвало – събитие, на което да срещнете съмишленици. В рамките на по-малко от година се случиха две мероприятия в сферата на специалните събития за първи път: форум за организаторите на събития – MICE България, и EventEX 2010 – изложение за изложители. Проведе се за първи път и Webit Expo & Conferences 2009. И това са само няколко от многото инициативи. Ако компаниите държат на имиджа и репутацията си, те не навеждат глава в очакване на по-добри времена, а оптимизирайки средствата, отново правят така, че хората да се насладят на техните форуми без дори да усетят, че преди година същото събитие е било доста по-напудрено. Защото най-важна за гостите е възможността те да се превърнат в общност, фестивалите и другите важни годишни срещи не спират. Просто наблягат на съдържанието вместо на формата. А от това печелят всички.
Благодарности към госпожа Кризата, която ни помогна да преодолеем суетата просто да правим събития и ни накара да се замислим как и защо да ги правим. При намалени бюджети нещата стават по-адекватни. А изборът под натиска на търсенето на максимална ефективност с минимални вложения ни направи по-креативно мислещи. И това си е направо чудесно.
Сега не е време да се отказвате от събитията. Те са чудесен начин да се срещнете с важните за вас хора, да поговорите, да им разкажете това, което искате. Просто никой не очаква това да се случва в най-луксозната среда и сред най-скъпите питиета. Но дори и луксът може да бъде премерен и поднесен така, че да не дразни с излишъка си. Всичко е въпрос на планиране и
правилно поставяне на целите. А истината е, че са все по-малко тези, които имат едни излишни пари и ще ги похарчат за събитие, от което няма никакъв смисъл. И пак се връщаме към полезните ефекти от срещата с кризата – тя ни помага да се върнем към основните принципи. А в теорията на специалните събития се казва, че преди да решим да правим едно събитие, трябва да си отговорим на въпроса "Защо?". Защо трябва да го направим и какво би загубил светът (или поне нашата част от света), ако то не се случи. И ако, търсейки отговор на въпроса "Защо?", не намерите достатъчно причини да го направите, помислете какво в него може да се промени. Събития ще има, защото хората изпитват нужда да общуват с други хора. Ако прекратите традицията и не направите своето, някой друг веднага ще заеме освободеното място и когато решите да се върнете, то вече ще е заето. Така че върнете се към събитията си, просто се вгледайте по-надълбоко в тях, за да можете да ги направите по-добри, по-ефективни и по-неустоими за гостите си.

ДЕСИСЛАВА БОШНАКОВА ВЕЧЕ Е ДОЦЕНТ по политология. Един от най-(обичаните автори на "Мениджър" от 10 години преподава управление на пиара и управление на специални събития в Нов български университет. Директор е и на магистърските програми "Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността" и "Международна комуникация". Автор е на книгите "Проговорки" и "Политически пиар 2.0". Освен това е собственик и управител на пиар агенция ROI Communication, която се занимава и с издаването на специализирана литература. Завършила е управление на пиара в НБУ. "Мениджър" й желае много успехи на научното поприще.

Стр. 88 – 89