БНР, Преди всички | 30.01.2012

Водещ: Набира ли сила отпора срещу Международното търговско споразумение за борба с фалшификациите, наричано за кратко ACTA. В края на миналата седмица и България сложи подпис под това споразумение. То е подписано от 22 страни от Европейския съюз. Припомням Ви, че миналата седмица американският Конгрес се отказа от два закона срещу интернет пиратството. ACTA все още не е в сила, защото е необходимо решение на Европейския парламент. Това трябва да стане през лятото. Няколко организации пък вече събират подписи за проестна петиция до Европарламента. Подписите в тях са над милион. Надига се реакция и в България. Насочва се вниманието към твърде рестриктивните или пък твърде общи текстове на това споразумение. Къде е основният проблем? Какво би означавало прилагането на текстовете, които се съдържат в него, за интернет потребителите? За това ще говорим сега с Константин Павлов, по-известен в интернет пространството като Комитата – блогър, член на „Електронна граница”. Здравейте, г-н Павлов!
Константин Павлов: Здравейте!
Водещ: Да кажем в началото за нашите слушатели къде е основният проблем на това споразумение?
Константин Павлов: Ами, да Ви кажа, то в това споразумение друго, освен проблеми, аз не виждам. Поне що се отнася до нещата, свързани с интернет. Но трябва да се знае нещо – че ние всъщност не знаем много за това споразумение, защото то се подготвя в пълна тайна от няколко години, при абсолютна непрозрачност, абсолютно скриване на конкретните текстове от обществеността. Все едно се касае, нали, за нещо от сорта на борба с тероризма или нещо подобно. Нашето правителство, то е, как да кажа, от възможно най-ретроградните и възможно най-непрозрачните. Буквално то е било обсъждано с едно изречение в Министерски съвет, когато се е взимало решение да се подпише през месец ноември. Така че това, което може да съдим за споразумението, е от чужди източници. Нали, казах Ви вече, че текстът не е публикуван никъде. А иначе, това, което се предвижда – доставчиците на интернет да следят трафика на клиентите си и евентуално, ако забележат нарушение на авторски права, веднага да докладват. Същото важи и за доставчиците на хардуер. Тоест, на тях им се вменява отговорност на това, което ползвате и правите в интернет. Друг проблем е, че дефиницията на авторските права са твърде широки. Тоест, пак не се знае какво точно се защитава и какво, против какво точно се бори закона, т. е. …
Водещ: Ами, основното е, нали, че се бори, как беше, с контрабандата, фалшифицирането на стоки, защитата на авторските права. Нали, това е максимално широката формулировка.
Константин Павлов: Да. Първо, че се слага, в една кошница се слагат ябълки и круши, т. е. на едно място се слага, както защитата на т. нар. интелектуална собственост, така и съвсем други работи, фалшификации и т. н. Това е типичен подход на тази индустрия, която непрекъснато се опитва да пробутва някакви такива закони. Буквално преди седмица, ако си спомняте, имаше дрги два закона в американския…
Водещ: Да. Аз затова припомних, да, които предизвикаха протести и които бяха, нали, на този етап поне спрени.
Константин Павлов: Ами, да. Спрени, слава Богу, но не и отменени. Тоест, там също може да очакваме развитие. Докъде стигнахме?
Водещ: Да. Всъщност, това означава на практика… Аз затова исках да обясня за нашите слушатели на практика какво означава за потребителите, ако тези текстове, които никой не знае какви точно са, влязат, бъдат одобрени?
Константин Павлов: Означава, че целият интернет трафик, цялата кореспонденция, всичко, което правят в интернет, ще се следи много зорко не само от полицията, но и от техните доставчици случайно да не би да направят някое нарушение на…
Водещ: Това на практика възможно ли е, г-н Павлов, обаче? По принцип, по света и бих искала и на българска почва да кажем това как би се случило.
Константин Павлов: Значи, това е възможно с огромни разходи. На цената на огромни разходи и то не за сметка на държавата, а за сметка на конкретните интернет доставчици. И е възможно при ограничаване на на нашите конституционни права, драстично ограничаване на нашите конституционни права, т. е. такива неща като тайна на кореспонденцията, презумпция за невинност, свобода на словото до голяма степен ще бъдат ограничени. И ако тия две неща, нали, се изпълнят, тогава е възможно. Трябва ние да решим дали сме готови да жертваме тия свободи за нещо, което ще има много съмнителен ефект.
Водещ: Добре. Тогава защо го подписват това споразумение 22 страни, на този етап, от Европейския съюз, между които и нашата страна?
Константин Павлов: Ами, според мен, всичко се дължи на натиска на лобито на големите звукозаписни, филмови компании. Те имат изключително влияние върху правителството на САЩ. От там правителството на САЩ вече упражнява голям натиск върху развитите страни в света. Ако сте чели, да речем, грамите на Wikileaks, вътре се отдава голямо значение на това споразумение, въобще на борбата с пиратството. Така че за мен там е скрито разковничето на въпроса.
Водещ: Да. А ще позволи ли обаче, според Вас, Европейският съюз да има такава сянка на съмнение, че някакви текстове, някакво споразумение всъщност е в резултат на лобиране, на силно лобиране?
Константин Павлов: За съжаление, процедурите в Европейския съюз и в Европейския парламент са доста тромави. И честно да Ви кажа, аз, не ми се иска едно гласуване в Европейския съюз да е единствената ни гаранция срещу това, че нашата демокрация няма да бъде застрашена. По принцип досега такива закони са били падали в Европейския съюз или са били смекчавани. Но от друга страна, ако се сещате, имаше една директива за задържането на данни, която в България беше, няколко пъти беше опитана да се въведе ту като наредба №40, ту като промяна в закона за електронните съобщения.
Водещ: Да. Това голяма битка беше. Мисля, че е хубаво да си го спомнят и нашите слушатели.
Константин Павлов: Да. Която дойде точно от, дойде точно от Европа, от Европейския парламент. Така че това, което може да ни се случи, е там да мине позитивно гласуването и ние да се изправим пред още една такава битка.
Водещ: На местна почва тук, защото това са текстове, които трябва да намерят приложение в българско законодателство. Нали, това е схемата?
Константин Павлов: Аз не съм юрист, за съжаление, и международното право ми е съвсем, така, труден въпрос. Но това, което аз съм чувал – че международните споразумения имат предимство пред българските закони, т. е. може би няма да се наложи дори те да бъдат по някакъв начин тук гласувани или прехвърлени, а ще се, това право ще се прилага директно. То и затова е толкова опасно. Защото първо се гласува абсолютно непрозрачно. Тоест, ние не знаем, досещаме се, имаше някакви неща, които изтекоха в пресата, но все пак това не може да бъде сериозно, нали. И въпреки че е толкова тайно и непрозрачно, то ще има директно действие в България.
Водещ: Добре. А тогава привържениците на едни такива по-рестриктивни мерки биха казали: как да се води тогава борбата с интернет пиратството?
Константин Павлов: Ами, вижте! Значи, интернет промени целия начин на живот. Интернет направи някои бизнес модели, и по-специално бизнес моделите на развлекателната индустрия, до голяма степен неактуални, архаични, недействителни. Просто, не трябва непрекъснато тук да се атакува демокрацията с такива ретроградни закони, а някои хора просто трябва да вземат и да си съобразят бизнеса със съвременните реалности. Това е въпросът. Иначе, тази битка ние ще си я повтаряме, както сме я повтаряли досега – веднъж на шест месеца всяка година и то по различен повод, за различен закон и т. н.
Водещ: Да. Смятате ли, че според Вас гражданският натиск – защото споменах, че има вече такива няколко петиции, които събират милиони подписи, вероятно ще бъдат събрани, вероятно и реални действия ще се случат. Имаше такива в Полша в деня на подписването всъщност, 26-ти. В България се чува, че се подготвят подобни протести. Това ще…
Константин Павлов: В България е имало вече веднъж подобни протести. Мисля, че бяха през 2007 г., през пролетта. Така че не е чак толкова невъзможно. Но действително гражданският натиск е изключително важен тия неща да не се случат и аз се надявам и в България нещата също да… да се организират протести. Вижда се, че нашето правителство е доста податливо на протести. Така че ако те се случат, много вероятно е и ние да успеем да предприемем нещо по въпроса.
Водещ: Да. Сега тук без да Ви вкарвам в този разговор, защото нито Вие, нито аз разбираме – би ли могло например да бъде оттеглен този подпис на нашата страна, който е поставен? Чисто… каква стъпка би могла да бъде стъпката назад?
Константин Павлов: Знаете, че всеки, който положи даден подпис, би могъл да го оттегли след това. Така че аз мисля, че подписът спокойно би могъл да бъде оттеглен. За съжаление, там играят много по-големи интереси. Тоест, България евентуално би била санкционирана за едно такова.
Водещ: А смятате ли, че случайно, така, тихомълком и у нас се случи това или то е било преднамерено? Или просто министрите много не са се замислили какво точно…
Константин Павлов: Разбира се, че е било преднамерено. Не, не, не. Вижте! Нека не ги изкарваме толкова, не изкарваме толкова невинна нашата администрация. Аз пак Ви казвам, прочетете грамите на Wikileaks. Вътре имат много дълга история 4-5-годишна дълга история на лобиране на организации, свързани с авторското право американската администрация тези въпроси, включително и по въпроса за това споразумение. Просто, вътре се вижда как работят нещата. Оправданията – ние не знаехме, особено пък що се отнася до правителството, абсолютно не работят в случая.
Водещ: Да. Ние не сме и чули какво мисли правителството или представител на управляващите до този момент. Вероятно днес или в следващите дни това ще се случи, за да чуем аргументите за този подпис, това присъединяване.
Константин Павлов: Ами, вижте! За съжаление, в това споразумение, пак ви казвам, смесени са ябълки и круши. Тоест, вътре има полезни неща, като борба с ментетата и т. нар. интернет пиратство, което е нещо съвсем друго, като явление. Това се случва често. Знаете, интернет, набутват тия неща заедно с детската порнография, с тероризма, с какво ли не, нали, само и да се съгласим с тия промени.
Водещ: Да. Смятате, че и в случая това е така. Ще видим какво ще бъде развитието. Предстоят решения, разбира се, и унас и на европейска почва. Благодаря Ви за този коментар!
Константин Павлов: Благодаря Ви и аз!
Водещ: В ефира на "Преди всички" Константин Павлов, блогър, член на „Електронна граница”.