За фотографа Васил Къркеланов снимката се случва, преди да натиснеш спусъка

в. Сега | Милена ДИМОВА | 15.10.2011

Майсторът на обектива, прочут с еротичните сесии за Playboy, все повече се отдава на арт проекти

Васил Къркеланов е роден през 1969 г. в Чирпан. Завършва Софийската математическа гимназия, две години учи в МЕИ, а през 1996 г. се дипломира в НАТфИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Кино и TV операторско майсторство". Работил е като оператор в НТВ, а по-късно прехвърля професионалните си интереси към модната и рекламната фотография. Снима за елитните списания Playboy и Eva. През 1999 г. създава "Студио Къркеланов" за постановъчна рекламна фотография. Продуцира документални филми и телевизионни предавания
Какво трябва да направи един мъж, за да накара най-красивите жени в България охотно да свалят дрехите си и да заемат прелъстителна поза? Да бъде Васил Къркеланов, разбира се. Така поне си мисли целокупното мъжко население с откровена завист към известния ни фотограф. 120 сесии за списание Playboy, хиляди кадри, запечатали звездите на модния подиум, стотици портрети на секс символи от шоубизнеса… Но това е само бляскавата страна на неговата кариера. Другата е по-прозаична – работа, размисъл, разочарование, напрежение, удовлетворение, но именно тя превръща работата на Къркеланов от занаят в творчество.
"фотографът е един вид профайлър – казва той. – Ако искаш в снимките ти освен композиция, експозиция, регистрация на дрехи, на части и на тела да има и човек с излъчване и присъствие, то трябва да работиш психологически с него. С опита идва лекотата, с която фотографът преценява хората, преди още да застанат пред обектива му; още по лицата им добива представа за характера, за възможните реакции и съответно определя подхода си."
Но… в началото бе математиката. Като възпитаник на Математическата гимназия Васил Къркеланов съвсем логично продължава образованието си в някогашния Машинно-електротехнически институт (МЕИ). Дотук фотографията е присъствала в живота му само чрез подареното му в четвърти клас апаратче "Смяна 8" и щракането на приятели-по купоните. "МЕИ не беше за мен, макар че си вземах всички изпити без проблем – връща днес лентата фотографът. -Просто не се чувствах щастлив. След две години вече бях наясно, че тази професия не е моята. Един месец преди изпитите реших да кандидатствам "Кино и TV операторско майсторство" в НАТфИЗ и сам се подготвих. Не ми и хрумна да потърся преподавател или да запиша някакъв курс".
Младежът е приет, завършва успешно, но все още е далеч от истинското си призвание. След дипломирането си започва работа като оператор в Нова телевизия, която тогава – през 1994 г., е наистина "нова" и попада в екип от млади, забавни и ентусиазирани хора. През 1995 г. арт директорът на телевизията лансира идеята да се направи албум с портретни снимки на водещите, предимно женски лица, които да бъдат използвани за PR цели. Задачата е възложена на Васил. "Ето тогава разбрах, че имам по-особено отношение към фотографията -спомня си той. – Започнах да намирам своя стил, да усещам как работата ме увлича, дърпа и задържа. Всяка вечер, след като приключеха новините, отивах в студиото в "Дианабад" и правех по една сесия с водещите. Усещах, че ми е приятно да работя с хора, да ги манипулирам, да ги провокирам, да разглеждам после снимките, да отхвърлям едни, да избирам други, да следя реакциите… Това определи бъдещето ми."
След Нова телевизия Васил Къркеланов вече никога не се ангажира като наемен работник на заплата където и да било. От медията обаче си тръгва не само с откритието за професионалното си призвание, но и с един от моделите си – журналистката Ирен Леви. "Добре че още в началото се влюбих и се ожених за свой модел, че така, както се развиха нещата после…", смее се фотографът, намеквайки за десетките еротични сесии. Преди тях обаче са много други ангажименти: едно от първите модни лайфстайл списания -"Идея", за което Къркеланов снима портрети, интериори и екстериори; списание Eva, където негово дело са всички корици и модни сесии; рекламни кампании. Междувременно с Ирен Леви правят студио за телевизионни продукции и стартират предаването "Небивалици" по Би Ти Ви, след това "Сръчно" – за домашни майстори, "На ръба" – за екстремни спортове; захващат се с документално кино… Така че Playboy се вмества някъде между всички тези дейности, но пък за добро или за лошо превръща Васил Къркеланов в легенда.
"С издателя на Playboy Мартин Захариев се срещнахме покрай една сесия на Лили Иванова за първия брой на списанието. След нея получих нов ангажимент, след него друг и така… над 120 сесии, публикувани не само в българското издание, но и в чужбина – разказва фотографът. -Постепенно публиката започна да ме идентифицира изключително с Playboy, с красавици и с еротика. Еротиката всъщност е много особена област и не всеки може да работи в нея. Тук нещата опират почти изцяло до общуване с модела. Първо, човек, останал без дрехи, заобиколен от прожектори, кабели и непознати хора, не се намира в обичайното си състояние и ти си този, който трябва да го предразположи така, че да се върне към автентичния си характер, към собственото си излъчване, за да не се усеща голотата като преграда. Второ, и най-съвършената жена се притеснява от някакъв дефект, макар той да съществува само във фантазията й, и пак ти си онзи, който я кара да преодолее мисълта за физиката си и да извади на показ вътрешния си свят, защото еротиката е именно в него".
Питам възрастта от значение ли е за постигане на еротично излъчване и получавам изненадващ отговор: "С младите момичета се работи най-трудно. Едно 18-годишно девойче още не е преживяло нещата, които му предстоят в живота, в секса, във взаимоотношенията, то е по-бедно откъм състояния и емоции. Да, може да използваш наличните му качества, да надградиш малко, но не може да направиш чудеса с някого, който не е интересен. Затова зрялата жена е по-обичана от обектива – в нея има цял спектър преживявания. А еротиката не е само голота; тя е преди всичко въображение; възприема се от подсъзнанието и е провокирана от него. Разбира се, свързана е с физиката, но тя в никакъв случай не е определяща. Говоря за истинската еротика, а не за комерсиалните продукти, каквито са попфолкът и подобни евтинии".
А вярно ли е, че Васил Къркеланов не снима мъже? "Вярно е. Както се казва, не ми върви с мъжете – шегува се той. – Наистина, никога не съм бил съвсем наясно как да бъде заснет един мъж. Може би защото аз самият съм такъв и собственият ми пол не ми е интересен. В списание Eva Калин Руйчев снимаше мъжете, защото на мен просто не ми се получаваха."
Друг препъникамък са близките хора. Семейният албум на Къркеланови е дело почти изцяло на Ирен. Съпругът й охотно отстъпва фотоапарата със следния мотив: "Когато си твърде близо до един човек, ти виждаш и най-малкия детайл, но вече не може да го възприемеш цялостно, няма загадка, няма предизвикателство. А фотографът – посредник между модела и възприятията на зрителя, трябва да бъде в ролята на откривател, да възпроизведе първите си впечатления от дадена личност. Това няма как да стане, когато снимаш жена си или приятели от детинство."
Но към децата Васил Къркеланов насочва с радост обектива си. "Снимал съм много кампании с деца. С тях най-важното е да си търпелив, да се забавляваш и да ги поощряваш да бъдат естествени. Няма нищо по-зареждащо енергийно от свободно играещи деца – от теб се иска само да щракаш в подходящите моменти; не бива да ги режисираш – тук застани, това направи. И трябва да направиш много добър кастинг. Без "абе, снимай детето на шефа" или хлапето на мениджъра. Някои деца имат дарбата да стоят добре в кадър, други – не".
Но фотографът признава, че е леко уморен от поръчките, с които години наред е бил засипван, и все повече търси вдъхновение в собствения си свят. "Прииска ми се да снимам чисто художествена фотография, чрез която да се изразя – признава той. – Доста съм работил за медии и за рекламната индустрия, но човек може да разкрие себе си само чрез самоцелните си арт проекти. Иначе все се съобразяваш с работодателя, колкото и да налагаш собствения си вкус." Васил пази в тайна заниманията си в тази насока, но мъничко повдига завесата, като издава, че снимките отново ще бъдат свързани с хора и с мода, но в съвсем друг, изненадващ ракурс. Другата му амбиция, която също е в процес на подготовка, е фотографска школа, която смята да открие със свой приятел. Тя също ще е различна от съществуващите такива – ще е за професионалисти, които искат да се насочат към портретната фотография, и освен стабилна теоретична и практическа подготовка, свързана с технологията на фотографската професия, ще акцентира върху психологическата работа с модела. "Един фотограф има нужда от Две неща -казва Васил Къркеланов. – Първо, от някого, който да го научи на занаят, да му даде основите, а те са в химията, във физиката, в изобразителното изкуство. И второ – от друг (това може да е и същият човек), който така да го вдъхнови, че да му Държи цял живот. Напоследък, След навлизането на цифровите апарати, фотографията стана супер масова. Твърде много хора намериха хобито си в нея, което е добре. Лошото обаче е, че това доведе до профанизирането на тази професия."
Именно във връзка с новите технологии подпитвам фотографа за отношението му към фотошопа, който, освен че масово се използва от колегите му, отдавна вече се включва във смесените техники и на изящните изкуства. "Нямам драматично отношение към този продукт – казва той. – Разглеждам го като светломера, обектива, въобще като който и да било друг инструмент. В крайна сметка всеки е свободен да прави каквото си иска – да снима и да рисува отгоре или да създава снимка след рисунката, но това не е фотография, а съвсем друго изкуство, което може да се развие в бъдеще. Нека не ви прозвучи ретро, но за мен фотографията се случва, преди да натиснеш спусъка. Тя включва всичко – модела, осветлението, оптиката, камерата, теб самия, и ако след това снимката се нуждае от твърде много доработки, то говорим вече за съвсем друг продукт. Това, което прави една снимка интересна и те кара да я отбелелнш с чавка сред стотици други, се случва преди щракването на затвора."

Стр. 13, 14

Leave a Reply