в. Труд | Радомир ЧОЛАКОВ | 21.06.2010

Пак започнаха да се пишат медийни закони. Пак настана жега. Винаги е така. И зимно време да се пишат – пак е жега. Сега обаче е особено напечено, защото за първи път кутията на Пандора е толкова широко отворена. БНТ има проблем – финансов, управленски и всякакъв. Държавата има проблем с цифровизацията. Частните телевизии имат проблем с цифровизацията. Всички телевизии имат предстоящ проблем с разпространението след цифровизацията. При печатните медии, където преди не е имало проблем, сега има едновременно със собствеността, с финансирането и с разпространението. С рекламата има проблем, че няма реклама.
Жега. Е, няма как, в такава ситуация да се каже: пише се нов закон за медиите и да не скочат всички. Едни да защитават достиженията, други да им пречат, трети да хващат риба в мътна вода и т. н.
Като кажеш "закон за медиите", отваряш всички фронтове. Почва суматоха, която обикновено завършва с едно голямо нищо. Проблемите се замитат под
килима до следващия път. Целият ми жизнен опит ми казва, че и този път ще стане така. Само някакви остатъци от идеализъм ме карат да мисля, че може пък да стане. Ако, омаломощени от десетилетни битки, всички ключови играчи седнат на масата и се разберат кой -докъде. Под арбитража на държавата, която да пази играчите да не се изпотрепят на финала на прехода и да отстои малко обществен интерес. Така ще се види къде в законодателството има нужда от пипане и къде няма. Ако се отдели сухото от суровото.
Засега, ситуацията с "писането на медийните закони" е следната. Има готов проект за изменение на закона за задължително депозиране на печатни произведения, който чака ред в Министерския съвет. Проект от едно изречение, в което се казва, че всеки издател на вестник или списание в първия брой за всяка година трябва да каже кои са му действителните собственици физически лица. Кой получава печалбата.
Това изменение ще се приеме, защото не може да не се приеме. И ще стане ясно, че физическите лица -собственици на вестници, са ясни. Проблемът не е тук. Той е другаде. И решението му не е в "медиен закон". То е във финансовите, данъчните и антикартелните закони и волята да бъдат прилагани. Дори и да се тръгне директно към закон за печата, който никой не иска, решението на
проблема пак ще се прехвърли към споменатите закони. Въпрос на законодателна техника. Печатните медии просто трябва да настояват държавата да прилага законите. Няма нужда да се пише закон, за да се изключат офшорки от ме-дийното пространство. И сега може. Иска се малко здрав разум и чувство за самосъхранение и да видите, как правните механизми изведнъж ще се намерят.
Друг въпрос е, че може да се състави Закон за разпространението на печата, но явно още не му е дошло времето.
Второ. Ще се пише нов закон за радиото и телевизията. Няма как. След като 12 години го разсипаха от подигравки и поправки, ясно е, че ще трябва да се маха. Зашото просто дразни. Въпросът е, като се махне, какво ще се появи на неговото място? Кое в стария закон всъщност ни дразнеше, за да оправим него, а другото да не закачаме?
Много ни дразнеше процедурата за лицензиране на частни електронни медии, ама то лицензирането свърши. Който взе честоти – взе. След цифровизацията ще ги връщат, щото вече няма да трябват. Ще има цифрови канали, повече, отколкото пазарът може да поеме. Досега имаше проблем на дефицита, в бъдеще ще има проблем на излишъка.
За лицензирането беше закачен проблемът с разпространението на радио- и телевизионните програми. Т. е. то не беше проблем. Проблем беше да вземеш честота, вземеш ли – разпространяваш. Сега вече честоти ще има бол. Големият въпрос е, ще се установи ли монопол върху разпространението? Ще създаде ли някой изкуствен дефицит там, където има излишък?
Ако това се случи, някои момчета ще ги призная окончателно. Да станеш ЕРП-то на цифровата ера! Евала! За това обаче да му мислят телевизиите. Ако са о’кей, значи ще стане. Ако не са, да кажат на държавата да регулира.
Но същинският, вечният проблем на медийния преход е какво да се прави с БНТ? Даже не с БНР, а най-вече с БНТ? Щели да обединяват БНТ с БНР? Преди точно 15 г. написах първия си закон за радиото и телевизията. В него БНТ и БНР бяха обединени. Тогава що бой отнесох, само дето не ме изгониха от държавата.
Сега същата идея се привижда като нещо ново, оригинално и спасително. Притеснителното е, че както тогава идеята се отхвърляше, без да се мисли, сега се прегръща, пак без да се мисли.
Хора, структурата НЕ прави програмата. “Правната рамка" НЕ прави програмата. Проблемът на обществените медиине е как да се гарантира общественият характер на юридическото лице, а на програмите. БНР и БНТ може да са отделни и програмата да е обществена.Както може да са обединени и да не е. Решението и на този проблем всъщност е на едно друго място. Нека подскажа метода, пътя за намиране на решението.
Методът е, че когато властта седне да пише закон за радио и телевизия, тя трябва да мисли за себе си все едно, че е в опозиция. Не да мисли като как чрез закона да яхне медиите,а какво би станало, ако същия този закон го яхнат тези, които сега са извън властта?И го обърнат срещу бившите управляващи? Закон за радиото и телевизията се пише не с воля за власт, а с чувство за самосъхранение. И в центъра на самосъхранителната система са обществените медии. БНР и БНТ. Ако те не са стабилни, всичко друго в държавата е нестабилно. Защо според вас в Европа си пазят обществените медии като свещени крави? Защо са ги оставили извън общностните регламенти? Явно знаят нещо, което ние не знаем. Че те са балансиращият фактор на цялото общество. Може да са с половин процент рейтинг, няма значение. Тяхната цел, тяхната мисия е друга.
И точно поради това в новия закон за радиото и телевизията не трябва да има ни най-малък намек за приватизация на БНР и БНТ. Ама никакъв. Такива идеи вече вървят. Внушават лекичко на властта, че като махне БНР и БНТ, ще има един проблем по-малко. У нас всички най-важни инфраструктурни предприятия се приватизираха не защото така трябва, а за да се скрие немощта те да бъдат управлявани. Като не знаеш как да го управляваш, го продаваш, за да прикриеш собствената си несъстоятелност. Накрая го купува някой, който го обръща срещу теб. Като приватизираха ЕРП-тата, намаляха ли проблемите на властта? Така че по-кротко с БНР и БНТ. Когато приватизират ВВС и RAI, тогава.
Та, така с медийното законодателство. Всъщност да виждате някъде нерешим въпрос? Малко здрав разум и чувство за самосъхранение и работата може и да стане.

Стр. 14, 15, 18