в. Седмичен Труд | 2010-04-07

Професор Юлиан Вучков не се нуждае от специално представяне. Обичан, защото казва истини, които народът иска да чуе. Мразен, защото казва истини, които властта не иска да чуе. Проф. Вучков е автор на десетки книги за радостите и горчилките на живота, той бе дългогодишен главен редактор на списание "Театър", преподавател в УНСС, доктор на филологическите науки, и човекът, който вдигаше рейтинга на всяка телевизия, в която звучеше острото му слово. Той е автор на рубриката ни "Залповете на професор Вучков".
След 1989 година здравето на българите като цяло се влошава всекидневно. Отклоненията от тяхното нормално психофизическо състояние са многобройни, най-различни и съкращават живота им. Затова ние заемаме първото място по смъртност в Европа. А този факт ни стъписва, защото до началото на прехода нашата страна се е отличавала с безплатно и добро медицинско обслужване. Днес неверните диагнози се увеличават даже в здравните заведения с добри традиции, пак защото там не се работи достатъчно отговорно. Пациентът се разкарва от медиците в продължение на много дни, дори седмици, че и месеци, докато му се каже най-после какво причинява значителните му болки. Стига се до престъплението едни да казват, че му няма нищо, въпреки сериозните му оплаквания. А други пък му препоръчват да се оперира веднага, макар че той се нуждае от по-продължително лечение, а не чак от хирургическа намеса. И всичко това се случва, след като се знае, че оперирането може да има доста неприятни последствия, дори и ако е извършено от талантливи специалисти.
Горкият пострадал човек нерядко е принуден да се разхожда в няколко здравни заведения, докато състоянието му се влоши още повече и го тръшне на легло и вече се хронифицира.
Тази липса на кадърност да се открие коренът на загубеното здраве често е резултат от факта, че не се правят достатъчно лабораторни изследвания. А когато се опре до тях, поръчващият ги не може да ги разчете правилно и да стигне до най-точния извод за източника на значителната човешка болка, до нейното своевременно атакуване. Обикновено в този случай медиците си противоречат и не могат да кажат ясно, категорично какво точно става с вас. Такава трудност възниква, особено когато изпитваното от вас е сложно и доста сериозно, мъчно за квалифициране. Тогава аз, драги читатели, ви съветвам да се срещнете с едни от най-ярките специалисти в областта му и да ги последвате, щом са единодушни в преценката си за него.
Понякога и най-големите лечители в бели престилки могат да допуснат грешка в диагностицирането. Защото те са авторитети, често и чудотворци, но не са богове. Има много силно напреднали, а и буквално неспасяеми положения. Но болният и най-близките му нерядко твърдят най-безотговорно, че те са лечими и обвиняват лекаря, заявяват, че бил бездарен. Въпросът е да се работи така, че да се изключат неверният извод и ту безполезният, ту вредният подход към страдащия човек. Напомням всичко това, защото ние ще бъдем клеветници, ако забравим, че и днес в страната ни работят надарени медицински доктори, които не жалят силите си и могат да се поздравят с много успехи в лекуването на пациентите си. Странно е, че нашите власти продължават да не се вълнуват сериозно от здравеопазването, макар че то всеки ден отива все към по-лошо. Помня, че само през месец октомври 2007 г. си отидоха 15 мои колеги под 70 години. От рак на гърдата се разболяват около 3500 жени за около една година. Вече дълго време те не вземат животоспасяващите ги или поне удължаващи съществуването им скъпи, но пък безплатни лекарства. А държавата е длъжна да им ги осигури своевременно. Тези драматично болни хора събуждат уважението ми, но и голямата ми тъга, когато наблюдавам колко системно и все по-задружно се борят да вземат полагащото им се. Страданието им е силно. Но вече доста от тях не се отчайват и продължават да се надяват, че поне ще отложат смъртта за повечко време. Аз им се покланям, особено като се сетя, че много напълно здрави човеци нямат техния дух, тяхната воля да надвият далеч по-малки трудности.
През последните 20 години "Българите съкращават живота си с цели 7 години
А други европейски държави са го удължили с 8 лета. Според Световната банка тази наша трагедия сполетява народа ни, защото мнозина нямат достъп до каквото и да е, дори слабо медицинско обслужване.
Голяма вина за многото заболявания в България носят и нейните граждани. В моите телевизионни предавания са били редица светила от всички области на медицината. По силата на мои наблюдения, но и от техните гостувания съм разбрал, че народът ни няма здравна култура. Той не обръща внимание на психофизическото си състояние. Често отива на лекар, след като е късно. Българинът няма нищо общо с редовното предпазване от болестите. Нерядко не си мие ръцете, не проветрява къщата си поне два пъти на ден. Общува с кихащи, сополиви, лошо зачервени близки и непознати. Купува си лекарство без рецепти. А би
трябвало да се посъветва с медик, който ще прецени кой е най-подходящият медикамент за възможно най-бързото излизане от неразположението му.
Редица нашенци желаят да отслабнат, като вземат препоръчан от лекарите препарат, без да придобият реална представа за въздействието му. А би трябвало да се разделят с вредното дебелеене преди всичко с режимното, диетичното хранене. Тъпчат се безразборно и бързо, без да се запитват поне от време на време какви са особеностите на погълнатата хранителна стока. Други са противно нехайни към увреденото си състояние. Имат влошено кръвно налягане. Но не го мерят редовно. Гълтат хапчета, само докато то спадне. Изобщо не подозират, че то често се вдига, без да го усетят, че затова именно трябва да употребяват медикамента постоянно или поне достатъчно дълго. Хората от този тип не знаят или пък им е казано, но не помнят, че то може да е доста повишено, без да имат главоболие. Тогава те може да не чувстват абсолютно нищо неприятно. Те постоянно забравят, че то се влошава, защото поемат много сол, съвсем мазни продукти, като свинско и агнешко месо, овче сирене. Безконтролно поемат захарни изделия. И затова никак не е чудно, че повишават холестерола си много и стигат до внезапните инфаркти, инсулти и до смъртта
Пълното обездвижване поради дълго лежане или дълго седене на стола от работното място, липсата на разходки, телесни упражнения, разтривки, масажи също обезсилват организма, поболяват особено костната система. А така се ражда предпоставката и за влошаването на другите физически органи.
Народът ни се изнервя от непрестанното драматизиране и дори фатализиране на уж много страшни и уж масово разпространени заболявания, като птичия грип, японската пневмония, лудата крава, свинското грипозно състояние. С гръм и трясък се съобщава, че всички трябва да се ваксинираме незабавно, защото иначе лошо ни се пише. Така търговци, но особено производители от фармацевтичната област, пълнят бездънните си чували с пари. Предполагам, че всичките им реклами се въртят от телевизиите срещу високи суми. И ако това наистина е така, дали не трябва да се разтревожим за липсата на морал? Важното е, че застоялата стока от инжекции, спринцовки се пробутва и се ликвидират всички загуби от нея.
Постоянно се оказва, че броят на пострадалите от тези драматизирани заболявания е много нисък, почти незначителен, че умиращите например от класическия грип са далеч повече. Някои страни даже вече съдят или заявяват, че ще заведат дела срещу този брутален финансов грабеж на фармацевтичната хайка.
Нашата власт вече над 2 десетилетия затваря здравните звена от-най-различна категория. Изобщо не се интересува от факта, че редица клиники са претъпкани с болни и човек нерядко трябва да чака освободеното легло, докато се изнерви, докато влоши още повече състоянието си, докато то се хронифицира и не му докара най-страшното – смъртта.
Особено през най-последните години се закриха болници в много малки, а и в средноголеми градове. Така тежко страдащи хора бият над 60, че и повече километра, докато стигнат до здравното заведение за лечение на сложни случаи. Вярно е, че има медицински звена в селища с малко жители. Затова именно те не са достатъчно натоварени. Но те можеше да бъдат оставени с качествен, но силно намален медицински състав и в доста по-малки сгради. Така пак можеше да спестят пари за бюджета на бедната: държава, за нейните неотложни нужди извън медицинската помощ.

Стр. 9