сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 2009-11-01
Няма как да посетите всички подобни събития, нито пък е необходимо. Но няма начин и да пропуснете всичките. Защото те са важни за професията, в която се развивате, за индустрията, в която работите, организирани са от важна институция или пък просто ще срещнете важни за вас хора.
ЗАЩО ДА ХОДИМ на семинари? Този въпрос, разбира се, не ме връхлетя случайно. Това се случи, след като благодарение на възможностите на новите канали за комуникация прочетох мнения за последните няколко големи подобни събития у нас.
Когато си отворите пощата, вътре има доста покани за обучения и лекции. Всеки иска да отидете на организираното от него образователно събитие и ви уверява, че именно то ще промени вашия живот. Няма как да посетите всички подобни мероприятия, нито пък е необходимо. Но няма как и да пропуснете всичките, защото те са важни за професията, в която се развивате, за индустрията, в която работите, организирани са от важна институция или пък просто ще присъстват важни за вас хора.
Причини хиляди да отидете или да не отидете. Добре е внимателно да изберете кое ви интересува, защото времето е може би едно от малкото неща, които не можем да си купим. И не е приятно, след като сте отделили цял един ден от натоварената си работна програма, платили сте, за да присъствате, да се окаже, че не е имало никакъв смисъл от цялото това начинание. Говоря за смисъла от гледна точка на човек, организирал подобни събития, макар и не мащабни. Не е приятно след края да установиш, че има разочаровани. Тук не говоря за недоволни, а за хора, на чиито очаквания не е отговорено. Не е добра атестация да се прочетат мненията на хора, които искрено споделят, че не са научили нищо ново от "голямото" събитие, на което са били. И понеже организаторите стават все по-добри и подобри и канят все по-известни и любопитни лектори, ще се опитам да вляза в кожата на клиент и да споделя моята стратегия за участие в подобни събития. Няма гаранция, че разочарованието няма да ви сполети и вас, колкото и титулуван да е лекторът.
В повечето случаи съм склонна да се съглася с онези, които не са получили това, което са очаквали. Ще кажа обаче, че винаги има едно но… Именно това "но" трябва да ни помогне да си обясним причините за случващото се.
В нашия живот, дори и на някои да не им се иска, се налага постоянно да учим. Всеки ден научаваме нещо ново за себе си, за професията, за света, за какво ли не. И няма как да бъде иначе, защото светът се променя и за да сме адекватни, трябва и ние да се променяме и да трупаме нови знания. Много често научаването на нещо ново се свързва с посещението на семинар, конференция или друго събитие.
Малко ще се отклоня и ще ви припомня колко много деца са искали да научат урока си, като сложат учебника под възглавницата и заспят сладко-сладко. Те очакват на сутринта написаното да е влязло в главите им. Сигурно някой ден и това ще бъде възможно, но днес все още не е.
Винаги съм се учудвала, когато някой очаква да научи каквото му трябва за един ден в рамките на едно събитие, в което той е просто човек от публиката. Вероятно и вие като мен сте си дали сметка, че и гуруто на гурутата да е лектор, трудно ще научите всичко, което той знае, само от една лекция. И тук идва желанието ми да споделя с вас как успях чрез промяна на нагласата си да научавам нещо ново от всеки семинар, конференция или еднодневно обучение.
Първо, винаги отивам подготвена. Това не е задължително, но помага. Повечето известни лектори имат издадени книги и в рамките на подобни събития говорят за идеи и концепции, които са споделили с нас в написаното в тях. Ако сте подготвени, ще знаете за какво ще говорят и какво може да чуете. Благодарение на социалните медии може дори да изгледате някоя видеолекция на този човек и да добиете още по-точна представа за това, което ви очаква. Второ, никога не смятам, че за един ден ще се случи чудо. По-скоро приемам подобни събития като начин да си сверя часовника. Така на практика винаги ми е интересно, защото слушам внимателно и търся онова, което знам, онова, което съм разбрала сама, и си отбелязвам какво съм пропуснала.
Трето, приемам подобни събития като уникален шанс да поддържам и развивам мрежата си от контакти с колеги и партньори. Споменавам този факт на трето място, но ако искате винаги да ви е приятно на подобни събития, трябва да се съсредоточите върху него. Важно е да присъствате, за да ви видят другите. Както и вие да ги видите. Важно е да присъствате, защото освен лекции има и паузи, където се запознавате с нови хора, срещате се с колеги, обменяте мнения, идеи и какво ли още не. Така че няма причина да се откажете от следващата голяма конференция, широко рекламиран семинар или друго образователно събитие. Просто отделете достатъчно време и подходете към участието си в него като към конкурс за спечелване на нов клиент. Помислете доколко темата на събитието е свързана с вашата работа. Дори и да не е, може да е по тема, която ви е интересна, или да е нещо, в което смятате да навлезете. Тогава е повече от задължително да сте на събитието, защото там се събира гилдията и може да видите кой кой е в новото ви поприще. След като сте преценили, че трябва да отидете, спрете се и си кажете сами на себе си каква е целта на вашето участие. И ако искате да научите тънкостите на даден занаят, се откажете от еднодневния семинар – по-скоро потърсете по-дълъг курс, литература и места, където наистина ще придобиете знания и умения. Така че ако сте решили, че ще участвате, последвайте съвета ми и се подгответе. Но все пак не мислете много дълго, защото повечето големи събития имат по-изгодна такса за участие, ако се запишете и платите по-отрано.
Поставете си реалистични цели. Много често те са свързани с изграждане на вашата мрежа от контакти, запознаване с ключови фигури от дадена сфера и най-важното – списък с идеи, които да приложите в работата си. Този списък е може би най-важната полза на всеки от нас от участието в семинари, конференции и обучения. За да можем обаче да изготвим ценен списък с идеи, трябва да отидем подготвени. Е, забравих и още нещо. Личната среща с лектора. Можеш да прочетеш книгата му, да гледаш филмче с него, но не всеки ден може да го чуеш на живо. А и защо не да получиш ценен автограф. Вместо край ще ви кажа, че ако всичко това е свързано и с пътуване в страната или в чужбина, моят съвет е изобщо да не се замисляте, стига да имате време.
стр. 108, 109