От днес вече официално са известни всички участници, които ще премерят покер умения във VIP турнира на PokerStars. На 26-ти февруари в Пловдив един срещу друг ще се изправят Елеонора Манчева, Наско Сираков, Орлин Павлов, Нико Тупарев, Иван Христов от “Шоуто на Иван и Андрей”, Стефан Щерев и Богдан Русев.

В четири часа сутринта на 17-ти февруари неочаквано седем чужденци от нигерийски произход, задържани в СДНВЧ*, Бусманци са били извадени от леглата си, за да бъдат откарани на аерогара София за полет два часа по-късно с цел депортация в страната им на произход.

Как да създадем успешна компания в сектора на мобилните комуникации? Какви са особеностите на мобилния бизнес в сравнение с останалите технологични сектори? Отговорите на тези въпроси ще потърсим в рамките на първото за тази година издание на форума MobileMonday Sofia, което ще се проведе на 22 февруари 2010 г. в зала Мати, НДК.

сп. Maxim | 2010-02-17

Г-н Силвестър Силвестров, преди известен като театрален актьор, после брат Мангасарян, а сега – най-свежото попадение на телевизионната Пълна лудница! Време беше и за сериозно интервю в Maxim, стига само смешки

Вярно ли е, че като малък си гледал актьорите и си се срамувал вместо тях за публичната им излагация?

Абсолютно! Е толкова ли държеше да се излагаш, че стана актьор? Нали знаете, че когато нещо много те дразни, изведнъж се оказва, че трябва да се занимаваш точно с него. А моето семейство е много сериозно, родителите ми държаха да се занимавам с икономика, защото бях добър математик, късах ремъци просто! Но в един момент интересът ми угасна. Между другото, сега имам голямо влечение към квантовата физика, няма майтап! в един момент нищо чудно да стана физик -така или иначе, докато не станах сравнително известен, никой не вярваше в това, което правя
Т.е. В "мазохистичния ексхибиционизъм", както му вика Лорънс Оливие? Лорънс Оливие е пълен ненормалник!

Колко ненормално комплексиран трябва да бъде добрият актьор?

Много. Всъщност, за да бъдеш актьор, трябва да си изграден само от комплекси

Чел ли си какво пише в Уикипедия за теб? Че от всичко правиш главна роля. Коментирай

Чувал съм го няколко пъти от колеги. Да, дори да изляза на сцена само за две минути, искам всички да ме запомнят. Суета, не друго Защо Пълна лудница е сред най-успешните комедийни предавания? Много ясно – Пълна лудница трябва да се излъчва седем дни в седмицата по 24 часа, ако искаме да докоснем един процент от нещата, които заслужават пародиране

Кой от типажитс в предаването най ти е на сърце? Може би циганите, тях ги снимам най-бързо, от раз!

При циганите задачките са вътре в самия образ, има характерни особености – жестове на говорене, на тялото. Това улеснява нещата. Турският май също ми се получава (смее се) Не спираш да се лендзиш, а за комедийните актьори казват, че са тъжни хора Всеки, който иска да е тъжен, може да е тъжен, независимо с какво се занимава. Аз съм избрал да гледам по-нестандартно на нещата, но може би точно това трябва да е стандартът за мислене. Имам чувството, че хората просто не искат да бъдат щастливи – предпочитат да се оплакват, да гледат на нещата прекалено сериозно. И аз съм имал периоди, в които съм бил в разни дупки и депресии, и от там знам, че това състояние е лавинообразно. В момента, в който се разсърдиш, че някой те засича с колата, се появява друг, който прави нещо още no-дразнещо, и т.н. Въпросът е в твоята нагласа. Ако мислиш готино, ти се случват готини неща! Точно затова много ми харесва квантовата физика – защото във вселената абсолютно всичко е свързано. Аз, вие, столовете на които седим, кварталите ни, земята, планетите -всичко е едно. Струва ми се, че обществото ни страда от много тежко раково заболяване – всеки гледа сам за себе си. Ето, човекът си допушва цигарата и я мята на улицата, защото повече няма да мине оттук и не му пука. А трябва да се мисли мащабно. Животът е, да речем, 70, 80, или сто години, но не свършва с нас, ние сме просто част от натрупването на опит в общото цяло

Това малко ни измори. Кажи по-добре Мария (съпругата му Мария Силвестьр, позната с телевизионните си изяви и очите, сини като фланелките на Ман Сити – б.р.) успява ли да те надговори?

А, вкъщи е ужас. 1/1 двамата говорим едновременно, а синът ни, въпреки, че е само на три годинки, е другият говорител. Добре, че с Мария никога не става дума за работа, това по някакъв начин ни спасява. Защото в момента сме тотална конкуренция – различни продуцентски къщи, различни телевизии. Но пък имаме няколко интересни общи проекта, ориентирани към интернет – кратки филмчета от по 5-6 минути

А Братя Мангасариян няма ли да се завърнат с продължение на епичното "Теро-реро"?

В момента работим върху чисто ново парче. Казва се "Дъвка с вкус на чипс" и е посветено точно на това, за което стана дума преди малко – масовото затъпяване. Квартално парче, според мен е тотален хит, и то още преди да сме го пуснали. В момента впрочем Братята сме двама – без Сашо, който си има други проекти

Живял си в Перник – дай сега да разбием стереотипите за "пеунишкия" манталитет

Там са едни от най-свестните агенти, които познавам. Както навсякъде има красиви хора, така и в Перник има много ценни. Но пък, ако направиш кофти впечатление на някого, ще бъдеш изхвърлен завинаги. Иначе легендите и на мен са ми забавни. Най-вярното е, че в Перник прекалено много се пие

А къде пътят ти се пресече с този на Рачков, че и съквартиранти станахте?

В Сливен. Когато завърших ВИТИЗ, бях поканен в местния театър за няколко проекта. Заминах за три месеца, а останах девет. С Рачков реално живеехме в една гримьорна – имахме квартира, но никога не стигахме до нея. Каква е файдата за зарежеш купона и да излезеш от барчето на театъра в 4 сутринта, за да спиш три часа? После, като се преместихме в София, пак поживяхме заедно… Въобще, стабилно съжителство спретнахме

Ако трябва да си избереш изтезание, какво би предпочел – час с албумите на Веско Маринов или час турски сериал?

Турски сериал, това е идеалното изтезание {смее се)

Много тъпи въпроси ли ти зададохме?

Най-умните в живота ми

Добре, чакай да се поправим – защо Мечо Пух и Тигър са яки пичове?

Щото бабите им никога не са гласували за БСП! {смее се) Това е самата истина!

Още от Силбестър – на ziumbiulsilvestars.bloqspot.com

Стр. 38-39

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-02-18 

Третият сезон на “Форт Бояр” стартира тази вечер в 20 ч и ще се излъчва всеки четвъртък по същото време. Общо 13 епизода ще могат да видят зрителите. Тази година на форта ще са само лица на Би Ти Ви. От медията строго пазят в тайна кои са участниците, но "24 часа" разкри, че май сред тях са Марияна Векилска и сутрешният репортер Антон Хекимян. Специално за старта на тазгодишното звездно състезание у нас вчера пристигна Мосю Рошел – на снимката вдясно. Името му е Филип Льоре и е роден близо до Бретан. По професия е оператор и има особен вкус към екстремното. Освен че всяка година опитва новите изпитания на “Форт Бояр”, той предприема и много пътешествия за снимките на различни документални филми. Преди години загадъчният господар на крепостта стига и до Лапландия с кучешки впряг. Продуцентът на играта Мартин Захариев разкрива в аванс за читателите на "24 часа" какви са новите моменти и как са протекли снимките. Захариев е също известен издател, собственик на медии и човек с активна обществена позиция.

- Стартира новият сезон на “Форт Бояр”, какво ще му е различното, че го рекламирате с мотото "Още нищо не сте гледали"?

-Третият сезон на "Форт Бояр" в България ще бъде само с лица, познати от ефира на Би Ти Ви, но поставени в комични или напрегнати ситуации. Много е забавно.

По повод 20-годишнината на френското издание участие са взели Ева Лонгория и съпругът й Тони Паркър. В Дания водещ е легендарния вратар на "Манчестър Юнайтед" Петер Шмайхел. За Латинска Америка предаването се продуцира от компанията на Рики Мартин. Това е – хората искат да гледат известните! Някои, защото ги харесват, други от любопитство, трети – за сеира!

- За първи път отборите са само български. Как успяхте да спечелите това доверие у френските продуценти?

- Продуцентите от френската компания ALP специално ни поздравиха още през 2008 г., когато снимахме втория сезон и безпрецедентно българите спечелихме 11 победи от 12 мача! Миналата година отново ни признаха, че с нас работят особено приятно и професионално. Доверието между нас – "Айвижън", като изпълнителни продуценти, и французите се е доказало в работата ни през годините. По повод на 20-ия рожден ден френските домакини направиха само с нас страхотен купон на самата крепост, почерпиха с шампанско и торта с формата на форта. Работата с тези хора е удоволствие. Прекарахме страхотно заедно и зрителите ще усетят настроението от екрана.

- Как подбрахте тази година участниците, ще има ли някакви интриги между тях?

- Вижте, "Форт Бояр" е единственият истински позитивен риалити формат. Целта на тази игра е да преодолееш себе си, фобиите си, комплексите си, да се състезаваш отборно. По-просто казано – да си докажеш, че още ставаш. Интриги, казвате… Невъзможно е да има при този кастинг, а кастинга направихме заедно с мениджмънта на телевизията. Искам специално да благодаря за това на Люба Ризова, Вики Бехар, Рени Викторова и другите отдели. Телевизията е отборен спорт.

- Като продуцент как коментирате 12-те процента квота за програми на български продуценти, която записаха в поправките на медийния закон?

- Като продуцент и юрист по образование считам, че България като държава-членка на ЕС не е транспонирала европейската директива за аудио-визуалните медийни услуги в нейната цялост. В противоречие с директивата чл. 19а от ЗРТ дава правото на излъчващите оператори да преценяват дали за тях е практически възможно да запазват минимален процент от програмното си време за европейски произведения и за български произведения на независими продуценти. Директивата дава право на държавите – членки на ЕС, и на техният законодател да преценят практическата приложимост на това изискване, но не и да предоставят тази преценка на самите телевизионни оператори, както се получава в българския случай. Практически отказът на държавата да насърчи създаването на оригинална българскапродукция не подпомага развитието и популяризирането на българската култура. Уважаваният председател на правната комисия в НС, г-жа Искра Фидосова пред депутатите обясни, че не може да се запише "българска продукция" в закона, защото било в противоречие с международните норми в ЕС и не може да има дискриминационни текстове на национална основа. Това не е ли абсурд според вас! Въобще между първо и второ четене на закона в медийната комисия се случиха много странни неща, присъствах и на двете заседания. Приемете обаче, тази страница за затворена.Засега! Ще очакваме новия ЗРТ през 2010 г., както обещаха "отговорните фактори".

- Нова се продаде, ТВ2,"Диема" – също, Би Ти Ви е пред сделка. Какво става – районът ни ли е непривлекателен за инвестиция, или кризата отнесе от БГ ефира медийните магнати?

- Най-вече ни липсва пазарът, защото сме малка държавичка с бедни хорица. Какво да правят големите тук? Гръцката "Антена" продаде Нова тв на MTG за 620 милиона евро, ама преди кризата, когато телевизията имаше 18% дял при групата 18-49-годишни. Нещо повече – пазарът на тв реклама тогава в България се водеше за най-бързо растящ в Източна Европа и Нова държеше 32% дял от 125 милиона евро нет за 2007 г. И какво стана 6 месеца по-късно в пика на кризата? През януари 2009 г. и двете водещи телевизии намалиха цените си с 1/4 и работата се закучи. Днес Би Ти Ви е пред продажба и с нетърпение очаквам публичната информация за параметрите на сделката, тъй като купувачът СМЕ е публична компания и е длъжна да я оповести. За СМЕ, след като купи "ПроБГ" и "Ринг" с такъв малък пазарен дял, няма друг полезен ход, освен да придобие и пазарния лидер Би Ти Ви. Иначе инвестицията им в България се обезсмисля! СМЕ все пак е 33% Warner.

От цялата история обаче разбрах едно – в търговията с медии най-важното е кога продаваш, а не какво.

- Вие сте издател, а списанията едва кретат след бума, който преживяха преди години. Има ли още хляб в този бизнес?

- Аз взех своето от издателския бизнес през последното десетилетие, но 2009 г . ми излезе през носа и добре, че е вече в историята. Хляб няма, има само трохи, и то ако имаш портфолио от списания, единичните играчи си отиват. Това беше година на глобална рецесия и беше богата на уроци за играчите в медийния бизнес. Печатът затъва, твърдят, че интернет разцъфтява, но не и в България. Докато от една страна вестниците харчат много пари, за да осигурят оригинални истории и информации, от друга, радиото и телевизията ги предлагат безплатно, та даже и на интернет страниците си. След това ги вземат и останалите интернет медии и ги предават на "посетителите си" чрез линкове или като копират цели текстове. Тези, които се стараят да стигнат до оригинални информации, поддържат сгради, редакции, и онези, които правят интернет изданията си на два компютъра вкъщи, се борят за едни и същи рекламодатели.

Е, кой кого ще надвие в тази работа? Анализаторите казват, че медийната индустрия бавно ще започне да излиза от рецесията през тази година.

Издателствата трябва да създадат портфолио от печатни и дигитални издания, предназначени за различни аудитории. Те може да бъдат групирани по пол, възраст, социално-икономически статус, интереси, етнос, важното е да познават и разбират аудиторията си. Новите технологии са важният съюзник за издателствата днес. Те са свързани с всички звена в печатната медия – чрез тях може да се повишат приходите от реклама, да се подпомогне разпространението, намаляване на разходите, подобряване на комуникацията и повишаване на качеството на продукта.

- Как ще се отрази на тв бизнеса отпадането на ограничението собственици на рекламни агенции да имат медии?

- Аз лично съм доволен от тази либерална поправка, която много ми пречеше, докато бях собственик на Ретро радио. Забранителната разпоредба оцеля цели 13 години и целта й беше да ограничи възможностите за монополизиране и влияние на едни и същи играчи на целия пазар. Но според мен не проработи, защото беше умело заобикаляна през годините.Никой не кара рекламистите насила да стават собственици в медии, но сега клиентите им вероятно ще получават по-добри цени в медиите, където агенциите имат участие.

- Били сте главен секретар на КРС, толкова ли са натоварени комисарите, че трябваше да се увеличи бройката им от 5 на 9, и приемате ли сегашната нагласа на правителството да свие състава на регулаторите?

- Не само че я приемам, ами я аплодирам! Предишното правителство, водено от БСП, искаше да опикае като свое и това борче! Да, ама не! КРС е много сериозно институция, но като колективен орган може спокойно да работи и с 5 членове, защото разполага със сериозен административен и експертен капацитет. По съвсем друг начин бих ви отговорил,ако от тази година управляващите решат с новия ЗРТ да закрият СЕМ и да направят регулаторния орган конвергентен.

Стр. 24

в. Дневник | 2010-02-18 

Издателят на "Стандарт" Тодор Батков и доайенът в журналистиката Петко Бочаров се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност. Те бяха обявени вчера от Комисията по досиетата заедно с още 12 души след допълнителната проверка на работещите във вестниците.Батков е бил нещатен сътрудник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), привлечен през 1977 г. Вчера той не отговори на мобилния си телефон, но публикува официално изявление в сайта standartnews. "Малко хора знаят какво означава III управление на ДС.
Някои ще кажат където трето, там и 6-о управление. Но разликата е от небето до земята. Ако някои
са разбивали човешки съдби с политически доноси, Трето управление на ДС бе военното контраразузнаване. Всяка държава има ВКР. Аз съм горд, че имах възможността да работя за националната сигурност на България, изпълнявайки своя воински дълг. Не са ме питали дали искам да служа, нито къде да ме разпределят. През 1977 г., след като завърших с пълно отличие Школата за запасни офицери, бях изпратен да служа като старшина-школник във ВКР. Служих достойно и нямам нито един повод да се срамувам. От прекараната една година ми останаха добрите спомени. След като се уволних през октомври 1978 г., не съм имал и нямам отношения с никакви служби, управления, агенции и т.н.", обяснява Батков. Той твърди още, че комисията продължава да крие други сътрудници на ДС. 91-годишният Бочаров е бил вербуван през 1946 г. от Второ управление на ДС (контраразузнаването). "Не се чувствам засегнат от решението на комисията, тъй като още преди пет години сам обявих, че съм имал вземане-даване с ДС", заяви пред "Дневник" Бочаров. Той изрази несъгласие всички, които са били обвързани с ДС, да бъдат слагани под един знаменател.
Сред останалите обявени вчера са: Тодор Коруев (като зам. главен редактор на в. "Дума"), Евгений Станчев (като главен редактор на "Дума"), Петър Манджуков (бивш издател на "Дума", обявяван вече), Валери Найденов (бивш главен редактор на в. "24 часа" и "Класа", обявяван вече), Кеворк Кеворкян
(сега е обявен, защото е проверен като автор на "Труд"), Валентин Бояджиев (бивш отговорен редактор на в. "Уикенд"), Георги Готев (бивш зам. главен редактор на "Стандарт"). Сред собствениците на медии, "осветени" досега като агенти на ДС, са още Димитър Иванов (в. Земя"), Красимир Гергов (като собственик в "Класик ФМ радио"), Тошо Тошев ("Медия холдинг"), Радосвет Радев ("Дарик радио"), Красимир Узунов (агенция "Фокус"), Петър Пунчев и Константин Тилев (радио "ФМ+", "Мила ФМ", "Орфей медиа ФМ"), Георги Агафонов ("Вяра тв", "Хип хоп тв" и "Хот тв"). Следващата проверка ще е на работещите в списанията и регионалните вестници.
пълен списък на обявените агенти в медиите, изявлението на Батков
Тодор Батков
е издател на Вестник "Стандарт". Той контролира над 90% от акциите във футболен клуб "Левски" и е в надзорния съвет на "Мобилтел". Батков е юрист и ръководи адвокатската кантора "Батков и сие". Той беше адвокат на Майкъл Чорни, като представляваше неговите интереси и пое част от бизнесите му в България. Преди два дни Батков обясни пред "Дневник", че продължава да е консултант на Чорни, но по проекти в чужбина и по делото му срещу Олег Дерипаска в САЩ. През 2008 г. получи орден "Стара планина -първа степен" от президента Георги Първанов.
Петко Бочаров
91-годишният Петко Бочаров стана известен с фразата си "Да, ама не", произнесена през 1992 г. в предаване на БНТ Тои започва кариерата си в БТА през 1952 г., където достига до зам.-главен редактор. От 1981 г. до 1993 г. е коментатор във "Всяка неделя" води рубрики в радио "свободна Европа" и "Дойче веле" Член е на редакционния съвет на в. "Про&Анти".

Стр. 5

www.prkernel.com | 2010-02-18

От 20 февруари по телевизия PRO.BG стартира съботно-неделен сутрешен блок от 8 до 10 часа. Предаването ще е по-скоро Lifestyle, ще има новини за красота, здраве, известни личности, светски гости и любопитна информация от цял свят. Водещи на сутрешния блок ще са Вяра Деянова и Денислав Борисов. Вяра получи през 2007 г. голямата европейска медийна награда EuroMedia – Erasmus за продукцията "Шест месеца от живота", която проследява първите шест месеца от членството на България в ЕС. Денислав е бакалавър по журналистика и магистър по PR.

Оригинална публикация

www.e-vestnik.bg | Иван БАКАЛОВ | 2010-02-18

“Той и Бакалов си е от бившите служби. Скоро ще го разбереш”

“Бакалов, ченге гадно. Досието ти е пълно с доноси, в които клепаш колеги и приятели”

Това са два постинга от форума на e-vestnik в последните дни. Отнасят се за редактора, тоест за мен. За последните близо 3 години имаше доста такива.
Обвинението, че си ченге, е сериозен аргумент в споровете от 20 години насам. Ей, Богу, аз не съм. Ще трябва да ми измислят други етикети…
Но през годините ми се случи да ме заплашват, че имам досие. Не само анонимно, във форумите…
Вчера оповестиха за пореден път имената на журналисти и издатели на вестници, които са били агенти или са били обвързани по някакъв начин с ДС. Има нови имена (Тодор Батков, Георги Готев, Петко Бочаров), има и стари, проверявани по-рано заради други медии (Кеворк Кеворкян, Валери Найденов, Васил Станилов).
Моето име го проверяват за трети път. Този път ми казаха от в.” Галерия”, че пращат името ми в Комисията по досиетата, защото пиша при тях коментари всяка седмица. Не съм на щатна работа там, но са ми дали името на комисията като наблюдател на вестника.
Веднъж ме проверяваха заради в. „Новинар”, където бях зам.-главен редактор и член на т. нар. редакционен съвет. И веднъж – заради в. „24 часа”, където бях шеф на отдел. Впрочем за „24 часа” не знам нищо – никой не ме е уведомил. Но със сигурност името ми е пратено на комисията, защото не се съмнявам, че главната редакторка там няма да ме пропусне за такава проверка. Имам основания да съм сигурен…
И сега, след третата проверка, пак се оказа, че не съм агент. Макар да знам много добре какво съм правил преди 20-30 години и съвестта ми да е чиста, право да си кажа, изпитвах известен страх, че ще ме изкарат агент… Смятах, и досега смятам, че досиета се подправят. И при тоя калпав закон за досиетата… Историята с тях се оказа доста мръсна.
Кашата е голяма. За някои принадлежността към тези служби в миналото е гордост. За други – срам.
„Това момче ми се издигна в очите” – така неотдавна заяви сегашният министър на българите в чужбина Божидар Димитров, който е бил агент на ДС в културно-историческата област, по повод разкритията за общинския съветник Владимир Каролев, че е бил свързан със службите.
Не знам трудно ли е да носиш клеймото „агент”. Приятел съм с колеги, които са обявени за “агенти” и отношението ми към тях не се е променило, защото аз знам какви са те и съм сигурен, че не са извършили нищо недостойно.
Не знам и в какво точно се състои зависимостта на един бивш агент – дали още работи за някои свои бивши водещи и вербуващи офицери, които вече работят за някой друг, извън службите? Дали той още е убеден сътрудник на някакви структури, мотивиран с пари и или нещо друго? Или служи по навик и привързаност на довчерашните си водещи офицери? Предполагам, повечето т. нар. агенти се отнасят с отвращение към миналото си. Мнозина са били въвлечени в тая мръсотия против волята си, понякога съвсем случайно и не са направили нещо лошо никому. “Агент е временно състояние на личността”, каза веднъж в интервю пред мен бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов.
“А на другите, които биха се запитали защо съм се съгласил с любезната покана да сътруднича, ще им препоръчам да намерят някой дядо или баба, учили и завършили преди войната Американския колеж (като мен) и все още неизкуфели (като мен), и да ги питат какво е било у нас през 1952 г., например… Не съм бил агент – оцелявал съм през тези години, оцелявал съм…” – така казва доайенът Петко Бочаров за своето сътрудничество на ДС. Не всички случаи са като неговия, но си заслужава да се помисли…
И със сигурност върху такива бивши агенти е оказван натиск, че ще ги издадат, че имат досие и така са ги карали да изпълняват някакви поръчки. Да, преди години никой не смяташе, че ще дойде момент да отворят всички доисета. И сигурно лесно са шантажирали. Самите бивши хора от службите лъжеха някои от бившите си агенти, че са им унищожили делата. Както се оказа, има такива попрочистени дела. А дали има унищожени?
Но доносите от папките не са в един екземпляр – ако папката на някой фаворит на службите е прочистена, копия от неговите съчинения се намират в папките на неговите жертви. Понякога те са много. И няма как да проследиш и прочистиш всички папки, за да заличиш следите на агент Х. Тази драми на архивите не са толкова важни…
По-интересно е, че има опити да се шантажират хора с обвинения, че имат досие, без те да имат. Моят случай се оказа такъв.
За пръв път това се случи през 1997 г. По време на т. нар. Януарски събития написах няколко коментара в “24 часа”, където работех тогава, които не се харесаха в тогавашната конюнктура. Парламентът беше обсаден, разбит и потрошен, замерян с павета. Колите пред него бяха смачкани и подпалени. За мен това не беше революция или справедлив протест, а вандализъм. Тълпа чупи и пали. Ама сред тях имало съвсем искрени и честни хора, които протестирали… Да, имаше и мои приятели. Имаше ударени и набити от полицията съвсем почтени хора. Но това не ми попречи да не харесвам т. нар. революция и типове като Евгени Бекърджиев, станал по-късно министър. В тия акции нещо миришеше на пари и организация от мутри. Въпреки справедливото недоволство от тогавашното правителство на Виденов.
Както и да е. След някакъв подобен коментар ми звънна стар колега, за когото се знаеше, че е ченге, беше работил в милицията преди години. Не бях го чувал отдавна. Поразпита ме това-онова, каза нещо весело и по повод това, което пиша, ни в клин, ни в ръкав изтърси: “Ти имаш досие, аз съм го виждал”. Срязах го на секундата. Толкова нагло се опита да ме шантажира. Попитах го има ли какво друго да ми каже и му затворих. Тогава много не ми пукаше. Както се казва, преместих си го от единия крачол в другия. Но ми направи впечатление, че бившото ченге беше на страната на синята вълна и се опитваше да ме шантажира, защото пиша против “революцията”. Поне така беше разтълкувал той моите коментари – той или онези, които са го накарали да ми се обади.
Много добре знаех, че съм чист и няма за какво да се срамувам. Но след години един друг ми намекна нещо подобно. Тогава още нямаше Закон за досиетата, никой не знаеше какво е това агент и какво може да има в едно досие. След години законът беше приет. И като започна едно вадене на досиета… Излиза списък, в който примерно до генерал Бриго Аспарухов и други кадрови офицери от службите, са наредени разни нещастни агенти, зорлем вкарани в някакви списъци, картончета и т. н.
Агент “Алберт”, колегата журналист, автор на вдъхновени доноси срещу колегите си от университета (виж тук), беше в един списък с хора, които дори не са подозирали, че са агенти. Някой някъде в тъмното социалистическо минало ги вписал в документите, за да отчете дейност. Ходил някой в командировка в чужбина, върнал се, а при него се явил някакъв от службите – “Я ми напишете тук къде ходихте, с кого се срещахте, питаха ли ви нещо” и т. н. Човекът пише, къде ще ходи, няма да го пуснат повече. И – хоп, агент. И в един кюп, в общата каша влизаха полковници, офицери – дори следователи от следствието, заедно с мръсници-доносници и невинни жертви на шантажите на ДС по времето на Тато.
Чак тогава се замислих, че в тая каша можеш много лесно да попаднеш и да ти лепнат етикет “агент”. А аз имах “честта” да служа в казармата в …поделение на разузнавателно управление на МНО, както се казваше тогава. Не съм го избирал. Отидох войник след като завърших университета. Вместо да ме пратят в школата за запасни офицери в Плевен, както други колеги вишисти, ме пратиха в радиоразузнаването в с. Мусачево край София. Изкарах 6 месеца в учебна рота, колкото да науча каква щуротия беше това комунизма и неговите военни. Поделението беше прелюбопитно. Цялото поле наоколо беше накичено с грамадни антени по десетки метри на високи стълбове, по които кацаха враните. Такива антени бяха пръснати и другаде из Софийското поле. Работата беше проста – подслушваше се всичко в ефира на НАТО от Лондон до Кайро. 24-часови дежурства на старшини и сержанти първокласни радисти, които познаваха по “почерка” кой предава и по силата на сигнала и честотата се ориентираха откъде идва. Безкрайно писукане на морзовите сигнали, от което се изписваха цифри, цифри, цифри… Запълваха едни дълги редици с колонки от цифри, които се пращаха в някакъв друг отдел, някъде, който да ги разшифрова. Какво и дали нещо е било разшифровано от тия купища цифри, които бълваха дежурните в денонощието, не се знаеше. Други дежурни слушаха всякакви радиостанции на летища, военни, граждански. И новините от чуждите радиостанции. И когато засекат, че на летището в Кайро кацат американски транспортни самолети “Гелъкси”, това заминаваше някъде нагоре, където го съпоставяха с други новини и Бог знае какво още. И вероятно са пишели едни доклади, които са заминавали и за великия СССР.
Когато малко по-късно гледах филма “Бразилия” на Тери Гилиъм, кадрите с неговото Министерство на информацията нещо ми напомниха моето поделение в Мусачево. Но аз нямах честта да остана дълго там и да се насладя на цялата тази дейност. След учебната рота изкарах още един месец служба, който премина главно в палене на печките на офицерите сутрин, преди да дойдат на работа, ме преместиха във Военна киностудия като ценен кадър журналист и телевизионер (работил бях и в БНТ преди това). И там се оказа, че съм много ценен, защото имам най-висока степен “допуск за секретност” – идвах от разузнавателно управление. И ме пращаха на снимки на всичките им секретни филми. Обиколих почти всички полигони, видях всички чудеса на съветско-българската военна техника, към която сега изпитват носталгия разни мечтатели по социализма (голям боклук беше, много сте заблудени, да знаете), видях с очите си учения, в които се разиграваха сблъсъци на армии с “ядрен” и “безядрен” вариант и т. н. – неща, за които тогава въобще не се говореше. Класифицирана информация, както се казва сега. И покрай тия секретни филми имах много неприятности. Всяка видеокасета, всяка кутия филм, с която се снимаха тия щуротии, бяха секретни. И аз отговарях за тях. Имах не един случай да рискувам да изчезне нещо. Видях, че ме и топят, и по този повод взеха дори да ме следят, викаха ме веднъж да давам обяснения. Шпиономанията не беше празна приказка в онова време.
След години сe замислих дали по Закона за досиетата няма да ме накиснат като агент. И дали нечия глава в тия служби навремето не ме е посадила по някакъв начин в техните архиви и разчети. Като нищо можеше да го отнеса. Има много такива случаи – писали някого агент, в нарушение дори на тогавашните закони – без да е подписвал декларация за сътрудничество, без да е написал дори един донос. Но излиза в списъците като доносник. Както и да е.
Не знам сега да се радвам ли, че не съм агент? Или да съжалявам? Толкова известни хора се оказаха агенти, че това се превръща в някакъв шик.
По-странното е, че още веднъж, преди година и нещо, една мастита колежка индиректно се опита да ме шантажира. Бях написал статия за вестниците, засягаше основно “24 часа” и “Труд” (виж тук). И по този повод ми се обаждаха, опитваха се да ми оказват натиск да изтрия материала от сайта. И въпросната колежка съобщила на друг човек, с ясното съзнание, че ще стигне до мен – “Бакалов е агент, като отворят сега досиетата, всичко ще стане ясно”. Не знам откъде идва тази увереност у някои хора, откъде знаят? Или просто блъфират, за да окажат натиск.
Това са двата по-съществени случая, в които са се опитвали да ме шантажират с досие, каквото нямам. Но сега, като се замисля, това ми е повлияло.
Не знам какво ли е ставало с тия, дето имат досие и са писали доноси…

Оригинална публикация

www.cross-bg.net | 2010-02-18

Помня всичко, бях в съзнание до шокова зала и тогава съзнателно си взех довиждане, защото усетих, че се спуска тъмнина. Това разказа пред БТВ журналистът Огнян Стефанов, който описва преживяното в новата си книга „Кома". „Описани са неща, които изглеждат така, сякаш са писани последните два дни, но тя е писана година и половина", сподели авторът. „Всяка дума се изстрадва и те връща в този филм".
Факт е, че част от героите в книгата са и част от героите на операция „Октопод" – Алексей Петров, ДАНС и отношението на Стефанов с тях. „Постарал съм все да бъда пределно откровен – да представя нещата такива, каквито съм ги видял, разбира се, това е моята гледна точка", каза Огнян Стефанов. По думите му, и до днес той няма отговор на въпроса как един обикновен човек като него се превръща във враг на държавата.
Въпреки усещането за опасността, която е надвиснала над него месец преди побоя, журналистът казва: „Тези хора изпълняват присъди без колебание, защото живеят с усещането, че над тях е само Господ. Никой не е в състояние да ги спре, до онзи ден те бяха недосегаемите. Доста преди тази седмица, аз съм си мислил, че арестът на Петров трябва да се случи, мислил съм, че подобно нещо няма да ме изненада, ако се случи рано или късно. Не съм с тази убеденост, че да твърдя, че той стои зад опита за убийството, но той е една от възможните версии", споделя Огнян Стефанов.

Оригинална публикация

 

Стартират първите три обучения от кампанията "Добро утро, работа!": "Представяне на таланта"; "Планиране на кариерата"; "Умения за добра работа".