БНР, От петък до петък | 2010-03-12
Водещ: Депутати-ски-Първанов – с такова заглавие излизат днес колегите от 24 часа. Да обясним за онези, които не следят толкова разправията между г-н президента и управляващата партия ГЕРБ, че иде реч за битка отново за телевизионно време. Казвам отново, защото нали цялата работа почна от едно телевизионно шоу. Та битката беше за ефира на БНТ, намеси се и спорта, Гармиш Партен Кирхен, едно много такова хубаво място. Та така, не знам, може би ще се намери някой талантлив човек, който да направи хубав сценарий за комедия българска. Арман Бабикян, здравейте.
Арман Бабикян: Здравейте.
Водещ: Вчера беше много … е няма да кажа тази дума, която исках да кажа, но беше странно. Парламента премести контрола си заради ските, след това Първанов премести часа на пресконференцията си заради парламента. Всъщност най-пострадал ще бъде един филм за Фидел Кастро по телевизията от 14 часа. Сериозно.
Арман Бабикян: Да. Комично е това и надявам се не очаквате от мен да напиша сценария за тази комедия. Аз мисля, че политиците, за които говорите достатъчно талантливо пишат този сценарий и без да им помагаме и може би ще трябва да се отдадат по-скоро на това – на писане на сценарии за комедии, защото другото очевидно не им се удава толкова добре.
Водещ: Питам се обаче кому беше нужна тази действително свирепа битка за ефира. Сега официално от ГЕРБ, от парламента казаха – ами да, ние се съобразяваме с това, че националната тлевизия трябва да излъчи спортното си предаване, ама някак си изелзе като номер, скроен на президента.
Арман Бабикян: Ами очевидно е номер. Доста плоска лъжа, която няма достатъчно публика, която да се хване на тази лъжа, защото когато има подобни спортни събития и националната телевизия се обръща с молба към парламента, това да припомня не е първия случай с подобни искания, обикновено излъчването на парламентарния контрол се премества на сателитния канал.
Водещ: Така беше и по време на олимпиадата впрочем.
Арман Бабикян: Така беше и по време на олимпиадата и при много други случаи, така че това никога не е водило до разместване на дневния ред на най-важната по конституция институция в България, а именно парламента, който да седне да си мести парламентарния контрол с 2 часа само и само да могат благодарните граждани да наблюдават въшпросите и отговорите в пленарна зала. Очевидно, че идеята е друга. И ако трябва да подходим не комедийно, а сериозно, аз бих я нарекъл битка за левия електорат, защото кой гледа БНТ в 9 или в 9.30 или в 14 часа дори. Това са или хората, които са безработни или хората, които са в пенсионна възраст. Почти всички социолози смятат, че горе долу това е таргет групата на левицата. До каква степен това отговаря на действителността е друг въпрос, но поне се смята, че е така.
Водещ: Добре, тук да кажем, съзираме някакви мотиви на президента Първанов да се изяви точно по този начин. Имам предвид пресконференция, защото в интерес на истината той би могъл съвсем спокойно да използва конституционното си право за обръщение към нацията примерно по националните медии около централните емисии или в парламента, защо не, или пък в президенството, но просто като обръщение, като изявление. Той прави пресконференция.
Арман Бабикян: Той няма драма, за да даде пресконференция. Още повече, че той я беше обявил още преди 2-3 дни, така че обявенаа от него медийно събитие, а именно пресконференция, не е новина за никого. Изненадващ ход беше тази случка с програмата на дневния ред на парламента, за което г-жа Цачева упорито отрича да има някаква връзка с президенското мероприятие, но опитни парламентаристи знаят, че подобни неща са правени и преди. По енеригйната стратегия по времето на Станишев, по времето на Костов се правеха тези номера. Най-вероятно някой от тях е подсказал на неопитните хора от ГЕРБ как се правят тези общо взето номера от квартални вечеринки и за това са постъпили по този начин. Ефекта от това упражнение е доста спорен. Като изключим смеха и подигравките, защото това е доста плоско всичко това, което се разиграва пред очите ни. Да се мести дневен ред, пресконференцията от своя страна също да се мести часа си на излъчване. Но аз бих поставил по-сериозен въпрос, който според мен е съществения, защото тази игра на шикалки днес е безмислена, особено в началото на 21 век, когато човек иска да научи нещо, той има начин да го научи, независимо от играта с часовете. По-сериозния и по-тежкия и по-неприятния въпрос е защо скриха вчера народните представители изявленията на министър Дянков по икономическаа ситуация в страната.
Водещ: Между другото имаше предложение в пленарна зала това да се излъчва. Имам предвид предложение от опозицията, обаче не мина.
Арман Бабикян: Точно така. И мисля, че това беше наистина тежкия, важния въпрос, за който трябваше цялата нация да получи възможност да наблюдава това. Още повече, че прозвуча една уникална вест, отново от устата на финансовия министър, че ние почти излизаме от кризата и общо взето се усеща свежия повей на изхода от икономическата криза. Нещо, което никой друг в страната не усеща, но очевидно той има подобни данни и сведения и мисля, че за всички щеше да е интересно да чуят неговото изявление вчера в пленарна зала.
Водещ: Както и да чуем обяснението защо след като се чувства този пролетен вятър на промяната към по-добро трябва да се вдигат вноски.
Арман Бабикян: Да, много и то много тежки въпроси и мисля, че точно това беше най-висшия обществен интерес по отношение на информирането на публиката. А точно това не се случи. Това излъчване беше отказано от народното представителство, начело с мнозинството от ГЕРБ, разбира се, защото нищо не може да се гласува в тази посока без тяхното желание и бз желанието на г-жа Фидосова, г-жа Цачева. Но ето точно финансовия министър по най-тежкия въпрос насред икономическата криза – не беше излъчено. И ако трябва да се задава някакъв въпрос за употребата или неупотребата на държавните, както обичаме да ги наричаме, обществени медии, мисля че това е тежкия въпрос, а не днешното надиграване кой кога ще се появи от екрана.
Водещ: Всъщност днешния епизод е част от цялата тази буря в бульона на опарин, съжалявам за грубия изказ, и се питам дали с днешната пресконференция президента гони приключване на поне първо действие или по-скоро това е увертюрата към по-съществените случки.
Арман Бабикян: Ами предстои да разберем. Предполагам след час-два всичко това ще стане ясно. Както и да продължи това, това са вече политически ходове, които просто ще получат медиен израз, нищо повече. Но медийното надиграване беше смешно, в интерес на истината. Аз смятам, че президента Първанов ще потърси по-скоро излаз към политическите си тези или поне заявката е такава, по отношение състоянието на нещата в страната, от колкото да се занимава повече с определенията, които е дал или пък е дал да се разберат хора като Симеон Дянков и т.н. Мисля,ч е едва ли ще се занимават повече с това. Но това, което ви казвам вече е само мое предположение. Какво ще се случи ще видим.
Водещ: Всъщност цялата история започна да прилича на един много тегав и бавно влачещ се като действие филм, в който зрителя преспивайки от време на време и поспивайки в кино залата забравя от къде е тръгнала цялата работа. Да не говорим, че покрай всичкото това ещо аз лично имам усещането, че голяма част от обществото стана тотално резистентно към всяка информация, която излиза от институциите. Ако такъв е бил замисъла – браво, успяха.
Арман Бабикян: Да. Може би това е бил замисъла. Но все пак зси мисля, че ссоциалната тегоба над обществото ще държи хората будни и всички тези номера от селски вечеринки наистина няма да минат. Няма как да не ги държи будни при нарастващата безработица, при обедняването, при опитите за увеличаване на социални тежести, при нелепите опити за увеличаване ако щете на облагането на микрофирмите в България, което слава Богу вече сме на път да се отървем …
Водещ: Грешка било.
Арман Бабикян: Да. Та подобни ходове, които следват като градушка през няколко дена, няма как да оставят обществото да заспи или пък да се заблуди и тези, които си правят тези тънки сметки ще сбъркат.
Водещ: Въпроса е, че в тази … как да кажа, гъста каша, няма невинни, както винаги, защото от друга страна президента тръгна да стреля по муха с картечница, имам предвид този сюжет, който беше до такава стпен надут, че в един момент действително излезе от някакви нормални рамки. Аз се опитах да си спомня дали през последните години съм чувала в някаква друга държава за нещо подобно. Разбира се в Италия има безкрайно много такива скандали, разправии, които забавляват публиката, пълнят страниците на жълтите вестници. В съседните ни дръжави сщо има немалко забава, която се поражда от политиците, обаче чак пък такова нещо не се сещам някъде да е станало. Да се тръгне към сваляне на президент, заради… какво беше, всъщност заради едно кимване. То това беше.
Арман Бабикян: Ами спорен е въпроса, дали е кимване, не е ли кИмване, въпроса е какво чувство е останало у хората. Но по-съществения въпрос е с това ли трябва да се занимаваме. Общо взето това, което се опитват да направят е през 3-4 дена да ни поднасят нови водевилни сценарии, с които ние ртябва да се забавляваме, а през това време се случват всички нещастия в икономиката и в социалната сфера и в здравеопазването – всичко това се случва пред очите ни, сигурно вече никой не си спомня, че имаше някаква история с октоподи…
Водещ: Нагли, крокодили, трактори…
Арман Бабикян: … с всякакви драми, които са владели цялата ни държава, а това беше само преди няколко седмици. Забелязвате ли с какъв интензитет се сменят сценариите на филмите, които ни прожектират и опита всъщност всички да живеем в един вечен театър продължава.
Водещ: Добре, обаче почти всички анализатори и коментатори застъпват точно тази теза, че това е безсмислено, че това е смешно, че това е контрапродуктивно, че има много по-сериозни проблеми, разбира се всеки би могъл да открие в тази ситуация белези на политическото, тоест да се екстраполират някакви неща върху по-сериозни размисли за политическото бъдеще на България, но в такъв случай се питам защо продължават двете страни да участват в това. Кому е нужно, след като публиката просто не желае да гледа това.
Арман Бабикян: Всяка една от тези две страни има своята нужда. На въпроса кому е нужно, всяка една от двете страни наистина има своята нужда. Ако президента Първанов има нужда да се преидентифицира като единствен властови център, който служи за коректив на днешното управление, в най-мекия вариант на тази дума, защото би могъл да бъде наречен и алтернатива, може би след около половин или една година и може би това е целенасочено поведение, от другата страна също има изгода от подобен тип водевили по простата причина, че реалната политика не върви. Истината е, че това, което беше обещавано, това, заради което ГЕРБ получи доверието на публиката не се случва. Няма как една дясна партия или поне предстаявяща се за подобна да увеличава осигурителната и данъчните тежести и да твърди, че това е дясна политика, особено в условията накриза. Изключвам всичките останали фактори, които са свързани със световната икономическа криза, но така или иначе заявеното пред публиката само преди 8 месеца не се случва и когато не се случва, то има нужда от заместител. Таак че това е изгодата пък на управляващите. По този начин и двете страни имат сметка да разиграват този театър пред публиката с идеята, че тя няма да се сети за какво всъюност тези хора се намират на тези места и получават заплатите си.
Водещ: Ами да спрем до тук в очакване на както се казва следващото действие. Само да кажа за нашите слушатели, че ако бързат да гледат ските от Гармиш Партен Кирхен да не бързат, още не са почнали. Няма, върви филм на "Дойче Веле". Благодаря, Арман Бабикян.
Снимка: БНТ
Пепи Иванова стана прес офис мениджър на банка "Пиреос" България. Тя ще отговаря за корпоративните комуникации и в частност за връзките с медиите на банката и дъщерните й компании – "Пиреос лизинг" България, "Булфина", "Пиреос авто лизинг", "Пиреос застрахователен брокер" и "Пиреос бест лизинг".
