Вестник СТАНДАРТ I 10.02.2017

В тази кампания ще чуем най-големите небивалици за целия ни преход

Професията описвам като солта във водата – на глед прозрачна, на вкус – солена, казва Велислава Кръстева

Велислава Кръстева е завършила СМУ "Панайот Пипков" в Плевен със специалност виолончело. Магистър по политология на Нов български университет и бакалавър по икономика и управление на социокултурните дейности на ЮЗУ "Неофит Рилски".
В 38-ото НС Велислава Кръстева е била главен съветник в Комисията по труда и социалната политика. В началото на 2004 г. е поканена да поеме връзката с медиите на ДПС. Като гост-лектор Велислава Кръстева изнася лекции на теми, свързани с политическата система и медиите, както и националната сигурност и медиите пред студенти от Нов български университет и от Академията на МВР. Кръстева е била член и говорител на ЦИК. В правителството на Пламен Орешарски заема поста заместник-министър на културата с ресор "Културно наследство, музеи и галерии". Като ресорен заместник-министър е председател на борда на директорите на НДК. През 1995 г. е била главен редактор на всекидневника за Северозападна България в. "Конкурент" . Преди това работи последователно във в. "Шанс Експрес" и Дарик радио. През 2000 г. създава политическото месечно списание "Политика". Като политически анализатор работи във вестниците "Стандарт" и "Монитор". Автор на редица публикации, анализи и интервюта.

- Г-жо Кръстева, работите като политически PR от много години, какво е за вас тази професия?

- Да си политически PR е начин на живот, въпреки, че аз самата не приемем това определение, макар, че е добило гражданственост и , доколкото е възможно, хората разбират за какво иде реч.

- Какво трябва да е определението за вашата професия?

- По начало този занаят американците, които са така да се каже бабата и дядото на управлението на комуникации, наричат spin doctorТs. Защото ние в политическите партии сме хем връзката с обществеността, хем сме прилежащи към целия образ и същност на партията. Защото няма PR сам по себе си. Винаги го казвам, макар, че в самата ни гилдия не е прието да се говори така, вероятно от професионална суета, но това няма значение.
Няма PR сам по себе си, той не е самостоятелно явление и нещо, което съществува извън политическата партия или какъвто и да е субект политически.. Няма сам по себе си успешен или неуспешен PR. Има успешни политики, успешни партии, които са добре комуникирани. Това смятам аз за правилно определение.

- Какво означава да работите точно в Движението за права и свободи?

- И това е начин на живот, тъй като още преди години, когато започнах работата си с ръководството на ДПС, никога не съм се изживявала като нещо самодостатъчно. Като нещо, което може да формира само по себе си образ или послания да речем.
Освен това аз се смятам за голям късметлия – да работя в екипа на д-р Ахмед Доган е повече от късмет. Учила съм се от него и до днес се уча. Ето затова говоря, че няма PR сам по себе си – лидерът прави и образа и решенията, и чертае посоката и задава посланията, визията за развитие като цяло. Той създава Колективното тяло, каквото е партията Движение за права и свободи.
За разлика от колегите в институциите или корпорациите, политическият PR трябва да споделя каузата, да е разпознал собствените си ценности в нея, за да е пълноценен. Когато собствените ти виждания се припокриват с тези, на този с когото работиш, тогава става химията. Или иначе казано – това е моето разбиране за професионални стандарти и професионална хигиена, ако щеш.

- А какво е различното на професията PR в България?

- В България това е необходима професия както в институциите, в бизнеса, така и в партиите, защото съвременните комуникации са супер важен аспект от цялостното позициониране, репутация, доверие и т.н. Специално в партиите тази професия означава да си изкушен от политиката въобще. Това означава да смяташ, че политиката е важна и интересна, да участваш в правенето на политики. Това е съвсем различно занимание поне по начина, по който аз го разбирам.

- Как приемате ударите под кръста в тази професия и как отговаряте?

- Тук, в тази професия ударите под кръста са по-силни отколкото ударите във всяка друга професия, знам го, защото съм в нея от 15 години. Преди години когато ми се искаше да теоретизирам професията разбрах, че добрия PR е като сол във водата – гледаш я прозрачна, вкусваш я – солена. Пределно абстрактно занимание е този занаят. И много удобно оправдание за общи неудачи. Както се шегуваме с колеги – ако нещо се издъни, виновен е PR-а, но ако нещата се получат добре – той няма отношение към този резултат. Това, естествено е шега и всяко съвпадение с лица и събития е случайно.

- Как се прави политическа кампания у нас?

- Поначало се намираме в етап, в който политика трудно се прави в България. Защото разбирането за политика много се промени през последните няколко години. Давам си ясна сметка за това нещо. През последните години политиката стана, общо казано, поле за реализация на случайно попаднали хора. На хора, които не идват от партии, които се спускат от някъде, хора, които не носят отговорност и най-вече – не е ясно откъде идват идеите им за политиките, които водят или заявяват, че искат да водят. Затова при утвърдените демокрации дори и в моменти когато е дошло време за пренареждане и на промяна, системните партии остават относително стабилни. Устойчивостта на партийните системи е предпоставка за устойчиви и добри практики при взимането на решения и правенето на политики като цяло, както и на ясни отговорности. И в този смисъл в търсене на устойчивост, но и на нови лица, ново начало и какво ли още не ново…. сега се оказваме в една ситуация, в която дейността е силно компрометирана, а хората са много объркани от фалшиви послания. Стигнали сме до една точка на безумни, безотговорни послания във всякакви посоки. В тази предизборна кампания ще чуем най-големите небивалици за целия ни преход и смятам, че не е пресилено това твърдение. Тук не става дума само за популисткото говорене, а за напълно безхаберното говорене.

- Как се правят послания?

- Много е трудно да се правят послания. Защото те трябва да носят в себе си отговорност и да бъдат реалистични, изпълними. Защото всеки здраво мислещ човек, още повече политиците, би трябвало да знае, че не може така да се хвърлят обещания. Въпреки, че хората… "хората" е израз който аз не харесвам и не защото не харесвам хората, а защото тази дума описва безотговорно отношение към обществото и държавата. Не може така фриволно да се използва израза "хората" – ми хората казаха това, ми хората искат онова. Кой и защо си позволява да говори така от името на народа?! Между другото има много ясен критерий как се измерва доверието на "хората" – с избори. В нормалния, демократичния свят така се мери – какво хората харесват се измерва с програмите на партиите и колко ги харесват – с гласа на Негово Величество Избирателя. Това е единственият легитимен измерител на доверие – с демократични избори. Чрез вота, освен това, се задават и моделите, по които трябва да се развива държавата. Та да се върнем на обещанията – гражданите сигурно искат високи заплати и пенсии и ако ги попитаме, те ще кажат "да, искаме". Но майсторлъка е откъде да се вземат тези по-големи пенсии и високи заплати, образно казано. Майсторлъкът е да знае една партия какво иска да постигне, как да го направи, с кои свои кадри да го направи и как да го каже. А не да се хвърлят фалшиви и лъжливи обещания преди избори и след това да се търсят виновните за това, че е пропиляно доверието. В ДПС много държим на това на избори да отидем при избирателите ни с програма, с която сме отговорили на всички техни желания, тревоги и предложения с ясни и точни ангажименти. И най-важното – само идеи и предложения, за които знаем как и можем да изпълним!

- Има ли ситуация, в която не сте знаела как да реагирате?

- Нито бих си признала без бой, но ако е имало такава ситуация, а сигурно е имало, съм се справила или просто не е трябвало да реагирам. Професионализмът изисква и това.

- Бихте ли станала отново PR, ако се наложи да избирате професия?

- Винаги и всеки път, ако трябва да избирам отново, защото както казах, това е начин на живот!

Оригинална публикация

Webcafe.bg I 23.06.2016

Предизборният щаб на Доналд Тръмп изглежда точно така, както си го представяте: разположен е на терена на старо студио, в което преди години се снимаше The Apprentice ("Стажантът"). Сглобяемите стени в студийното пространство са изработени от шперплат, а плакатите и табелите с лозунги на Тръмп запълват украсяват временните преграждения. Навсякъде е пълно с картонени фигури на Тръмп в цял ръст.

Комуникационният "зъл гений" зад кампанията на Тръмп обаче няма нищо общо с представите ви.

Позицията се заема от 27-годишната Хоуп Хикс, родена в Грийнуич, Кънектикът. Тя е бивш специалист по PR, която се преквалифицира в прес-секретар и днес стои зад медийната кампания на Доналд Тръмп.

В детството си Хоуп Хикс се снима като модел за Ралф Лорън, по-късно завършва Южния методистки университет през 2010 г. и навлиза в света на връзките с обществеността през 2012 г. Получава шанс да работи за компанията на Тръмп – Trump Organization – през 2014 г.

Без да има какъвто и да е практически опит в политическия PR, за няколко месеца Хоуп Хикс се превърна в един от най-важните мениджъри в предизборната кампания в САЩ. И дотук с публично достъпната информация за нея.

Хикс не дава интервюта, не застава пред камерата, винаги стои на крачка встрани от основния център на вниманието – Тръмп.

Единственият случай, в който дава съгласие за разговор, посветен на самата нея, е за репортера на GQ Оливия Нуци. И съгласието си има условие: Тръмп трябва да присъства по време на цялото интервю.

Така, под погледа на работодателя си, Хикс разказва за себе си и за собствената си гледна точка спрямо противоречивата кампания на The Donald.

Хикс признава, че преди включването си в екипа на Тръмп, не е имала политически опит. Определя се като "безстрастна републиканка", която дори не е помагала като доброволец в предизборните щабове, камо ли да менажира цялостната кампания на партиен кандидат.

Въпреки че имиджът на "аутсайдер" допринесе доста за успеха на Тръмп при предварителните избори, самият той не смята за предимство липсата на опит на пресаташето си.

Все пак той хвали Хоуп Хикс заради лекотата, с която се адаптира към ролята си.

"Тя успя бързо да натрупа политически опит. Получи се много естествено. А много хора не могат да наваксат, тъй като политиката се движи с твърде бърза скорост. Политиката е по-бърза от всичко останало", казва Доналд Тръмп.

Всъщност, отначало Хикс започва да работи за съвсем различен член от фамилията Тръмп.

През 2014 г. тя е част от екипа на нюйоркската компания за връзки с обществеността Hiltzik Strategies, която е наета за кампанията на Иванка Тръмп при разширяването на обхвата на модната й линия.

Хоуп и дъщерята на Тръмп се сближават, най-вече затова, защото Иванка е "рядко срещан корпоративен лидер – жена, която е учтива спрямо останалите жени и привнася дух на компетентност, която сякаш смекчава грубостта на бранда Тръмп", както посочва Оливия Нуци.

Когато професионалните взаимоотношения между Хикс и Иванка се задълбочават, Доналд я забелязва и я "краде" от Hiltzik през есента на 2014 г.

Всички "алфа-мъжкари" от щаба на Тръмп решават да се държат с нея както Дон Дрейпър спрямо Пеги Олсън от Mad Men.

Такъв е случаят с бившия политически съветник на Тръмп Сам Нънбърг. Когато тя се присъединява към екипа, Нънбърг й подарява книгата "Ръководство за предизборни кампании" и започва да я нарича със захаросания прякор "Hopesicle" (игра на думи между името на Хоуп и "popsicle" – близалка).

По-късно когато Нънбърг е уволнен заради стари расистки тиради в профила си във Фейсбук, именно Хикс обявява изключването му от кампанията, като пише унищожителното прессъобщение, в което той е определен като "консултант от ниско ниво на непълно работно време".

Хикс не си представя, че може да остане като прес-секретар за целия период на предизборната кампания. Тя предпочита да се върне към корпоративната централа на Тръмп и дори казва на ръководителят на щаба Кори Левандовски, че ще трябва да си намери нов човек.

Отговорът му е "Току-що направи огромна шибана грешка, за мен ти вече не съществуваш".

В крайна сметка, Хикс преосмисля решението си, след като лично Доналд Тръмп я убеждава да остане.

По едно съвпадение – Левандовски беше уволнен точно в деня, в който GQ публикува репортажа си за Хоуп Хикс. Отново тя беше човекът, който обяви отстраняването му от предизборния щаб.

Самата Хикс познава много добре грубия характер на Доналд Тръмп. Всяка сутрин Тръмп получава между 30 и 50 новини от агрегата на Google, свързани с името му. След това той коментира всяка от дописките, като посочва какво му харесва и какво не му харесва в тях.

Статиите със забележките се сканират и се изпращат обратно до съответния журналист, който ги е писал, със заглавие на мейла "От Офиса на Доналд Дж. Тръмп".

А когато Тръмп е особено раздразнен, с огромно удоволствие забранява достъпа на набедения журналист до целия щаб. А кой отговаря за "черния списък"? Хикс, разбира се.

Тя няма нищо против да изпълнява функциите на медиен пазач на Тръмп – включително, да охулва всеки, който си позволява да критикува нейния кандидат.

Лоялността й е преди всичко към шефа.

Няма проблеми да ограничи достъпа до Тръмп или грубо да игнорира всички издания, които се опитват да се заровят малко по-дълбоко в изявите на евентуалния кандидат-президент на Републиканската партия.

Оказва се, че точно тя е била идеологът на опитите за омаловажаване на твърденията на папа Франциск, който обяви за "не-християнски" плановете на Тръмп да построи стена по границите на САЩ. Когато репортерката Мишел Фийлдс обвини Кори Левандовски във физическо посегателство по време на пресконференция на Тръмп, Хоуп Хикс директно я нарече "лъжкиня, която се опитва да привлече внимание".

Извън кампанията, колегите на Хикс коментират, че челният й сблъсък с политиката може да се окаже разочароващ.

"Тя направи избор да работи за един от най-фашизираните кандидат-президенти в новата американска история. Всеки, който я познава, я съветва да спре и да не свързва името си с тази кампания. Един ден ще съжалява за всичко, което е казала и направила. Но не мисля, че го осъзнава", споделя неназован политически PR пред GQ.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I Слав ОКОВ I 1.04.2013

Ричард Мърфи е специалист по политическа комуникация, управляващ директор на Communication Strategy & Management Ltd. Занимава се с обучението на британски партийни активисти в техниките на работа "на терен". Работи над 20 години за британската Консервативна партия,участвал е в кампаниите на Маргарет Тачър и Джон Мейджър.

Обучавал е и партийни активисти в Украйна, Молдова, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора в рамките на проекти на Уестминстърската фондация за демокрация.

Препоръчвате на политиците по време на кампания да стоят "колкото се може по-близо до хората". Какво означава това?

- Предизборните кампании включват две основни групи дейности. Едната е т.нар. Air war – война в ефира. Това са телевизията, радиото, вестниците. Другия вид във Великобритания наричаме ground war – войната на терен. Това е пряката комуникация с избирателите.

Аз съм член на Консервативната партия във Великобритания. Работя с тях повече от 20 години. Но едно от нещата, които научих от нашите опоненти – либералдемократите – е не просто колко е важна кампанията сред избирателите, но и колко необходимо е това да става непрекъснато, а не само преди избори. Това е и тяхно мото – "кампания през цялата година, не само преди избори".

Научихме от тях, че е необходимо да си говорим с хората, да звъним на вратите на домовете им, да им казваме: "Аз съм член на Консервативната партия. Ако нещо изникне, ако нещо ви безпокои, обадете ми се." Важно е хората да знаят, че ги търсиш не за да гласуват за теб, а за да им помогнеш. Може дори да им го кажеш: "Не искам да гласувате за мен…"

Освен това често политиците си мислят, че знаят отговорите на всички въпроси. Същевременно избирателите са истинската сила, защото проблемите са при тях, те се сблъскват с тях всеки ден. Затова ми се струва важно да ги търсим в домовете им и да ги питаме как можем да им помогнем. Не да им казваме.

Опитвам се да прилагам този подход – първо, да питаме хората какви са проблемите им, а след това да градим кампанията си върху техните отговори. И държа да се знае какво сме направили – често някоя партия помага например да се ремонтира болница, а избирателите дори не знаят кой го е направил. Затова отново звъним на вратите на хората, отново говорим с тях…

Повечето хора в България, и не само, не обичат да им звънят на вратата, а още по-малко да им говорят за политика. Самото споменаване на думата "партия" ги отвращава.

- Аз разбирам живота по този старомоден начин: по-вероятно е да не те изгонят, когато ти вярват. Не ме разбирайте погрешно, аз съм консерватор. Ако питате мен, когато става дума за политики, либералдемократите са трагични. Но се възхищавам на начина, по който правят кампаниите си. Те са дисциплинирани, професионалисти и едно от нещата, които правят, е, че преди да кажат на хората какво мислят за техните проблеми, проучват много дълго време какви са те. Не казват: "Какво мислите вие по този въпрос, ние вярваме в това, ние вярваме в онова…", казват просто "Здравейте, аз съм либералдемократ, това е визитката ми, тук съм, за да ви помогна. Така че ако има нещо, от което имате нужда, каквото и да е – обадете ми се." И хората си мислят: ето политик, който не иска нищо от нас!

По същия начин не е нужно да говориш на хората по места за ядрени електроцентрали или справяне с организираната престъпност в страната. По-важно е да видиш, че уличната лампа мига, и да смениш крушката. Или да запълниш дупката на улицата, за да не си разбие някой носа. Така хората си казват: "Ето, те вършат нещо. На място, в квартала." Този подход не прави хората по-бедни или по-богати и все пак подобрява живота им. Така се гради лоялност. Мисля, че консерваторите не умеят да правят това. Дори много стабилни в парламента, на местно ниво те са ужасно непопулярни.

Затова, когато дойдат изборите, хората ще си кажат – точно както в България – "Писна ни от политиците!", и въпреки това ще гласуват за онзи, който е поправил мигащата лампа или е запушил дупката.

Този механизъм работи успешно при мажоритарната избирателна система, защото кандидатите на партиите са обвързани лично с избирателния си район. В пропорционалната не е така.

- Така е, едно от предимствата на нашата избирателна система е в тази обвързаност. Тя има и обратната страна – кандидатите печелят лично от всяко нещо, което партията свърши в района.

Но на много места, в които системата е пропорционална, партиите правят една ключова грешка – разместват кандидатите по места. Разбирам вътрешнопартийните борби, наясно съм с политиките на партиите. Но от гледна точка на политическия PR в дългосрочен план това е грешка. Когато кандидатите не познават избирателите си и обратното, не може да се гради доверие.

Каква е стратегическата разлика в кампаниите на партиите и на независимите кандидати?

- Разбира се, независимите кандидати нямат огромната партийна машина зад гърба си. Това е сериозен недостатък. Трудно е и да се уцели подходящият момент, в който независим кандидат да се включи в надпреварата в един район. Затова има много кандидати, които се впускат само когато има конкретен проблем за решаване – "кандидат за един проблем". Тогава въпросът е как те ще имат необходимото влияние, за да решат проблема. Но партиите също невинаги предлагат решения.

Един проблем както на двупартийните, така и на многопартийните системи – какво трябва да направи една малка партия, за да се включи ефективно в политическия живот? В България в момента има около 300 партии. 

- Исторически погледнато, Великобритания има двупартийна система, макар че и аз не знам колко партии съществуват официално. Либералите са били много силни преди век и половина, но с възхода на лейбъристите остават извън системата за дълго време. И в един момент решиха да възприемат коренно различен подход – работа по места, говорене с хората, обикаляне – това, за което говоря. Спряха се на районите, в които биха могли да пробият, и с работа на терен спечелиха всичко, което имат. Те печатат брошури с темпото, с което ние вдишваме и издишаме. И макар че отне много време – сега са в управляващата коалиция. За нашата система това е голям пробив.

Нещо повече – те са много стабилни. След скандала с министъра на енергетиката Крис Хюн, който лъга в съда и беше осъден за това, на национално ниво те загубиха много. Но в неговия собствен район либералдемократите продължават да са основна сила – той беше една от най-популярните фигури в партията. Ако това се беше случило с консерватор, много трудно щяхме да запазим депутатското място.

Това изисква и много пари…

- И да, и не. Много от политиците във Великобритания работят друго и нямат чак толкова високи доходи. Либералите са добри и в евтината кампания – например те не печатат лъскави цветни брошури, пускат бели, с черни букви, на евтина хартия. И създават онова усещане, което избирателите много обичат, че предизборните материали са правени от нечии честни ръце в домашни условия, от някого, на когото му пука за това какво се случва в квартала. А не в някоя богата партийна централа с професионални PR-и. Така се пести доста…

Консерваторите трудно могат да си позволят евтини брошури, защото губят доверието на традиционните си избиратели.

- Да, в това отношение сме в по-неизгодна позиция.

Работили сте с политици в Украйна, Сърбия, Босна. Как се прави кампания в страни, в които върховенството на закона не функционира? Това има поне две последици – първо, изборите са манипулируеми и, второ, няма гаранции за свободата на медиите.

- Такива неща има в много страни. Определено не се работи лесно. Във Великобритания от години имаме проблеми с изборите в Северна Ирландия, а Тони Блеър много улесни гласуването по пощата, което преди беше ограничено само за хора със здравословни проблеми и такива, които работят в друго населено място. Това улеснение доведе до много манипулации, цели улици с празни къщи, с несъществуващи избиратели се бяха регистрирали и бяха гласували по пощата.

Просто трябва да работиш както можеш, да измъкваш максимума, който средата позволява. Няма друго решение.

Като си помисля къде беше България преди 20 години, разбирам, че демокрацията е процес, който се разгръща с времето и никога в крайна сметка не изглежда както трябва.

По отношение на медиите нещата във Великобритания наистина стоят по съвсем различен начин. И все пак винаги ще има партии, които да кажат, че медиите заемат нечия страна и не предоставят думата на другата – това дори не зависи от свободата на печата. Освен това, дори свободни, медиите никога не могат да представят информацията съвсем обективно.

Това трябва да се превъзмогне. Дори може да се избегне. Най-простият начин е партиите да печатат собствени вестници в районите, в които искат да имат влияние. Когато са направени както трябва, тези издания са много ефективни.

Така че съветът ми към партиите е: направете си вестник, който изглежда така, сякаш бихте платили за него. С нормални текстове и шрифт, написан не в първо, а в трето лице – да няма "ние" и "те", да не изглежда като партиен орган, да изглежда независим.

Слагате в него собствените си хора, големите заглавия, аргументите на своята партия. Наскоро разглеждах един такъв – името на партията, която го издава, се споменава само веднъж с малки букви на първа страница. В целия брой! И излиза шест пъти в годината. Така че всеки, който го чете, няма да обръща внимание коя партия го издава, но ще знае всичко за кандидата на съответния район, какво той прави за района и избирателите и така нататък.

Няма начин да получите толкова внимание от националните медии, дори ако те са на ваша страна – така получавате 100% контрол над медийното съдържание.

Къде е балансът между онлайн и офлайн кампанията? Все повече средства се инвестират в социалните мрежи и форумите. Ефикасен ли е този подход?

- Със сигурност и двете имат своето място, много важни са и не могат една без друга. Кампаниите в интернет са страхотни, имаме примера на Арабската пролет, никой не оспорва влиянието им. И все пак трябва да сме внимателни. Има много хора, до които те не достигат.

Във Великобритания имаме едни от най-добрите онлайн кампании в света. Те обаче не влияят на майка ми, нито пък на жена ми. Влияят на децата ми. Брошурите в пощата влияят и на майка ми, и на жена ми. Децата ми не им обръщат внимание. Трябва да знаеш какво правиш и да използваш и двата варианта. Това е.

Всичкото това внимание към социалните мрежи и дигиталните кампании тръгна от Щатите. Когато мислим за политически PR, веднага се сещаме за американците.

Но когато попитаха Джим Месина, който ръководеше кампанията на Барак Обама за последните избори, кое е донесло победата на демократите, той не отговори "интернет кампанията". Отговори: говорихме си с хората. Раздавахме брошури. Старомоден подход.

Оригинална публикация

Тема: Кризисен ПР
Гост: Деница Сачева, ПР специалист

Водещ: Ще продължим сега с Деница Сачева, специалист по политически ПР от там, докъдето стигнахме преди малко с журналиста Иван Бедров, а именно, здравейте, за това на какво е равно мълчанието в една ПР стратегия по време на криза.
Деница Сачева: Добър ден. По време на криза мълчанието може да се окаже много опасно, тъй като това, от което имат нужда хората по време на криза е точно обратното – те имат нужда да разберат какво се случва и имат нужда някой да им посочва правилната посока, пътят, накъдето трябва да вървят. Обикновено вакуумът на информация, вакуумът на комуникация никога не остава незапълнен. И в моята практика, обикновено, когато се мълчи при криза, това е, така, се създава много добра среда за слухове, за митове и за много по-голяма паника.
Водещ: И съответно за увеличаване на напрежението, което пък точно в такава ситуация предполагам, че не е най-добрата перспектива. Ако пренесем това, което казвате конкретно върху начина, по който говорят политиците, техните действия около протестите, струва ли ви се прекалено много да искаме и да очакваме от тях, че в такава ситуация трябва да има един стратегически поглед напред, а не да се върви след онова, което казва улицата? Какво имам предвид? Може би не го обясних много ясно…
Деница Сачева: Разбрах ви. Вижте, много дълго време в България беше разграждана държавността и институциите девалвираха. Твърде дълго време политиците очевидно не са били представители, изразители на интересите на народа или поне една голяма част от политиците и всъщност се получи тази разрез, който виждаме в момента. Защото без съмнение част от протестите са организирани, но друга част от тях са напълно спонтанни. В момента емоциите надделяват със сигурност над разума. Защото разумни послания в момента трудно могат да пробият и трудно могат да бъдат чути. Това е доста дълго време, в който е имало период на лъжа и на самозаблуда за това кое е и какво е политика. Позволихме, особено през последните четири години за политика да се говори по един доста циничен и грозен начин. Политиката не само стана мръсна дума, но и напоследък започна да се олицетворява с глупост, което наистина разруши много сериозно сърцевината на обществото.
Водещ: Откривам една…
Деница Сачева: … И в момента политиците трябва да бъдат отново не хора, които да бъдат част от народа, а трябва да бъдат лидери, трябва да бъдат водачи, трябва да сочат посоката на това накъде да се върви и какво да се прави, и трябва обратно да върнат доверието си, че те са представителите на народа, на хората. Защото тези всички граждански квоти, които ние искаме, имам предвид хората, които протестират, всъщност в крайна сметка са желание за работа и за политика. И обратното ,политиците пък всъщност за какво сме ги избрали – те трябва да представляват гражданите. Те затова са политици. В момента отново се объркват основни понятия и смятаме, че с граждански квоти ще заместим политиката. Според мен, това е невъзможно. По-скоро трябва много ясно да си дадем, да разберем какво значи политиката и да започнем да изискваме от политиците да бъдат истински политици.
Водещ: Да, това е много важно. Аз смятам, че политиката се учи. Тя не е просто като да дойдеш от някаква професия и да отидеш в парламента и да бъдеш политик. Откривам едно много интересно проучване, не знам кога е публикувано от ПР Репортер, според което само 14% от кризите представляват случайни и неочаквано събития. 86% и повече процента са по-предвидими и могат да бъдат прогнозирани. Това ме кара да се запитам, тъй като тук имаше много изненадани хора. Не са ли много, много далеч политиците ни и от този тип ПР, да го наречем най-общо кризисен ПР?
Деница Сачева: В комуникациите, предполагам, че и не само в този сектор, а въобще вероятно в бизнеса от години не се говори толкова за управление на кризи, колкото за управление на риска. Така че мисля, че е крайно време и в политиката да започнем да говорим за управление на риска. Защото в голяма степен това, което се случва днес, то можеше да бъде предвидено. Можеше да бъде предвидено, че рано или късно хората няма да могат да издържат на цялата тази политика на абсолютно игнориране на малкия и средния бизнес, на цялата тази политика на рестриктивност на доходите, на това в икономиката да просперират хора, които имат съмнителни качества и съмнително образование. Рано или късно просто нямаше как да не се стигне до тук.
Водещ: За малкия и средния бизнес ще говорим след малко. Благодаря ви. Чухме Деница Сачева, специалист по политически ПР. 

в. Банкер | Слава АНАЧКОВА | 02.03.2013

Г-жо Сачева, успя ли някой да си направи пиар от оставката на правителството?

- Доколкото пиарът означава управление на информацията и комуникациите, никой не успя да извлече дивидент, тъй като никой не управляваше ситуацията. Но ако говорим за пиара като публичност – да, страшно много хора, които от години не бяхме виждали и дори бяхме забравили, изпълзяха на повърхността и изведнъж се представиха за гражданско общество. България в момента е истински Вавилон – има недоволни не само от сметките за ток, но и от застрояването на Банско и Пирин, има хора, които искат екологично чиста храна и по-добро здравеопазване, други се бунтуват срещу банките, на протест излезе дори един фалирал строител, защото бизнесът му е съсипан. Според мен една част от тези протести са напълно спонтанни, други са организирани, но те никога нямаше да станат толкова масови, ако в дъното на нещата наистина нямаше недоволство. Получава се лавина, което означава, че тотално е скъсана връзката между това, което се случва в живота на обикновения човек, и това, което се рисува като политическа реалност в страната.

Къде се крият причините за това разминаване?

- Оказа се, че твърде дълго време политиците и медиите си бяха самодостатъчни. Политиците си мислеха, че техните избиратели са медиите, а медиите смятаха, че техните читатели и зрители са политиците. И се създаваше впечатлението, че всичко е наред и няма никакъв проблем, докато очевидно в държавата е вряло и кипяло. Случващото се днес е резултат на активна глупост и пасивен ум. Някак си глупостта се издигна в култ, а простотията се превърна в институция. Колкото по-глупаво се изразяваха политиците, толкова повече ни се обясняваше, че това е нормално говорене и автентична политика. И това започна лека полека да разлага институциите, медиите и цялото общество.

Предсрочните избори ще ни извадят ли от тази криза?

- Нека говорим прагматично – какво ще се случи при служебен кабинет! Десетки проблеми реално няма да могат да се решат. Говори се, че дори след изборите няма да е никак лесно да се сформира кабинет – партиите ще дискутират, ще се коалират, ще се изнудват… Което означава, че през следващите пет-шест месеца България ще е забранена територия за инвестиции – и чуждестранни, и местни. Междувременно през периода на служебното правителство уличните протести и крясъци за възмездие така ще блокират държавната администрация от страх, че тя няма да изпълнява задълженията си. Почти съм сигурна, че голяма част от българските компании, които очакват пари по различни европейски програми, ще имат сериозни проблеми с получаването им. Просто цялата държава ще буксува.

Значи не одобрявате оставката на правителството?

- Смятам, че това е абсолютна абдикация от отговорност. Бойко Борисов подаде оставка, защото отново мислеше за своя пиар, а не за това, което трябва да направи като премиер. И който го е излъгал, че като докара камион с прасета в своя подкрепа и напише "Бойко Борисов кръстник на свиневъдите", ще му направи страхотна услуга, много е сбъркал. Това може би е логичен завършек на сегашното правителство, но в никакъв случай не създава добър имидж. Борисов вероятно си е мислел, че като се оттегли, ще спечели огромна червена точка, а хората ще започнат да се вайкат и да го молят да се върне, защото е единствен. Но реално погледнато се случи точно обратното. Той влезе в ролята на пожарникаря, който заряза държавата точно когато имаше пожар. И за пореден път Борисов показа, че не е смел. Сега толкова много проблеми ще излязат на повърхността, че всички политици ще стоварят вината върху него и хората накрая пак него ще мразят. Собствените му депутати също ще започнат да го изоставят, защото на много от тях вече им мирише на провал. Едно от доказателствата за това са проблемите в здравеопазването, които в по-голямата си част се коренят в Закона за бюджета на Националната здравна каса и благодарение на ГЕРБ нейният управител е изцяло подчинен на Народното събрание. А утре като нямаме парламент, кой ще регулира проблемите в сектора? Хората, които не познават технологията, по която работи държавата, смятат, че оставката действително е била единственият изход, но изобщо не е така.

А какъв е изходът?

- Отговорното поведение беше друго – Бойко Борисов трябваше незабавно да представи план за излизане от кризата с няколко мерки и да изкара мандата докрай. Най-лошото в тази ситуация е, че основни фундаменти на демокрацията, благодарение на които България се появи на картата на европейските държави и стана част от Европейския съюз, бяха сериозно компрометирани. Затова ролята на всеки интелигентен човек в момента, независимо дали е граждански активен или не, е да обяснява какво представлява държавата, какво означава демокрацията и общо живеенето. Необходимо е всеки мислещ да ограмоти поне трима немислещи, за да си спасим държавата. Разбирам всеки един, който е беден и гладен, съчувствам му, но той трябва да знае, че неговият гняв и неговият глад могат да направят нещата много по-лоши. Агресията нерядко е майка на глупостта и апелът ми към протестиращите е да не са толкова безпардонни, а вместо това да проверяват добре компроматите, която им размахват пред носа. В този ред на мисли всички опити да се прави пиар от ситуацията ще бъдат пометени, защото сега изобщо не става въпрос за опаковката – съдържанието е нарушено много дълбоко.

Но политическите лидери дадоха и дават всичко от себе си да извлекат дивиденти от случващото се и ако съдим по речите им, предизборната кампания определено вече е в ход…

- Не откривам особен смисъл в говоренето на Бойко Борисов, а поведението му на консултативния съвет при президента Росен Плевнелиев и начинът, по който три пъти го прекъсна, смятам за абсолютно скандално. С говоренето си Цветан Цветанов пък винаги се е опитвал да надскочи собствения си интелектуален потенциал, в резултат на което думите летят над мислите му без всякаква връзка между тях. Що се отнася до Сергей Станишев, той направи толкова рязък завой към популизма, че неговият вербален комунизъм ме плаши много повече от реалния вандализъм на улицата. Иван Костов също доста промени своето говорене, напоследък звучи изключително прагматично и се опитва да насочва към конкретни неща. Но създаденият му образ на човек, който не е правил добри неща за България, пречи на хората да възприемат думите му. Изключително добър оратор, може би един от най-добрите в парламента, е Лютви Местан. Лично аз имам своите задръжки по отношение на партия ДПС, но речта на лидера й при дебатите за оставката определено беше доста съдържателна. В момента Росен Плевнелиев също се опитва да промени поведението си, защото той пък се бори с голяма доза обществено неодобрение. Да, много хора гласуваха за него, но компромисно. Малцина са тези, които убедено вярват, че той е президентът на България. И в тази кризисна ситуация много си личи липсата на обществен опит при него. Той беше успешен бизнесмен и като такъв беше успешен регионален министър. Но определено не беше подготвен за ролята на обществен балансьор, който да осигурява най-висшата хармония в обществото. Много е важно какво ще направи Плевнелиев през следващите седмици. Ако не съумее да се справи със ситуацията, ако си изиграе глупаво козовете и действително си позволи да предложи съветниците си за правителство, както се говори, може да се окаже първият президент, на когото ще му бъде поискана оставката.

Основните протести повлякоха други след себе си, но в деня, в който Борисов подаде оставка, пред парламента имаше 2-3 хил. души. Кога толкова малко хора са сваляли правителство?

- Борисов според мен си подаде оставката, защото спря да има международна подкрепа. Той самият призна за телефонен разговор с Путин, а градските легенди разказват, че непосредствено преди оттеглянето си е бил в американското посолство. Какво наистина се е случило вероятно ще разберем след време, но при всички положения нито протестите, нито окървавената глава свалиха кабинета. Личното ми мнение е, че след като успя да пренесе принципа "тука има-тука нема" от Министерството на вътрешните работи през местната власт до Министерския съвет, той се опита да го приложи и в международен план, но абсолютно сбърка. Борисов се озова в менгемето между САЩ и Русия, без да е полезен нито на едните, нито на другите. Опита се да скрие този факт, но не успя, защото след оставката му последваха редица неадекватни прессъобщения от Министерския съвет. Първото известие, според което Бан Ки Мун му пожелава успех на изборите, бе опровергано от говорителя на генералния секретар на ООН. Следващото съобщение беше, че израелският премиер Бенямин Нетаняху също му пожелава успех и понеже не всеки у нас владее иврит, не успяхме да разберем дали информацията е автентична. Но когато поздравлението на британския министър-председател Дейвид Камерън за позицията на българското правителство за "Хизбула" беше представено като лична подкрепа за Борисов на предстоящите избори, стана абсолютно ясно, че премиерът в оставка се опитва всячески да внуши, че продължава да има международната подкрепа, която на практика е загубил.

Каква личност е способна да спечели доверието на избирателите на предстоящите предсрочни избори?

- Всяка политическа сила, която поддържа разумно, спокойно говорене, но се отвори и за гражданска квота, ще има успех. Хората имат остра нужда да чуят нещо по-разумно, защото твърде дълго слушаха пълни глупости. Лично аз бих вярвала на човек, който е добронамерен към света, но може да бъде решителен и когато е необходимо, да вземе и по-твърди мерки. Хората искат решенията да се взимат сега, веднага. Не е коректно непрекъснато някой да ги лъже, че нещо се прави за тях. Затова съм против идеята за нови лица в политиката. Тя се нуждае от светли умове, а не от нови лица – сменихме достатъчно до момента. И Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов бяха нови лица. Политиката е арена за хора, които са напълно себереализирани и са в онзи етап от живота си, когато искат да дават и да правят нещо за другите. Лица, които тепърва ще учат, ще ходят на специализации, ще структурират бизнеси или ще си купуват апартаменти, няма как да са полезни за обществото. Най-голяма нужда от това политиците в България да са умни има бизнесът. Защото умните политици създават условия за качествен бизнес, а той от своя страна – условия за качествен живот на хората. И това е нормалната логика, която трябва да се следва.

Стр. 12

Водещ: Скандалът с евентуалното покушение срещу Ахмед Доган трябва да бъде много сериозно огледан, за да остане инцидент, а не да слага началото на политическа практика и това не може да стане без отговор на въпроса на кого беше изгодно да се случи онова, което видяхме в събота на форума на ДПС в НДК. Както беше казал Ленин, кому въйгодна? Това е основополагащият въпрос. От него ще зависи и кой какво печели, кой какво е организирал, ако, разбира се, е имало инсценировки, за което се съмняват поне половината българи. Това търсене на истината, разбира се, е работа и на прокуратурата, но и на обществената ни чувствителност. С политическия PR експерт Арман Бабикян ще се опитаме да видим кой как продаде този политически продукт. Здравейте!
Арман Бабикян: Здравейте!
Водещ: Има ли някой, който да спечели от тази работа? Освен че станахме за посмешище в Европейския съюз с тази практика и сме топ световна новина.
Арман Бабикян: Да, доста срамно и доста грозно беше. Аз не знам кой си е правил сметката да спечели от това, но едно е сигурно – всички загубихме от това. И тук не загубиха и не бяха накърнени чувствата само на хората, които подкрепят ДПС или пък гравитират около тази партия. Срамът е за всички, които са в България. Под напрежение са поставени и държавните структури и органи, които са длъжни да изяснят максимално бързо мотивите на извършителя, евентуалния поръчител, ако има такъв и т. н. В смисъл, колкото по-бързо това се изясни, толкова по-добре, сякаш, за изход от създалата се ситуация. Всяка неизвестност би тегнала още повече.
Водещ: Има ли основания да се смята, че това е покушение срещу демокрацията, както го нарекоха в декларацията си БСП или пък другите, които смятат, че посегателството срещу лидера на ДПС е всъщност посегателство и срещу авторитета на ГЕРБ, като партия, която знае всичко за сектора сигурност?
Арман Бабикян: При всички положения не е комфортно за ГЕРБ, но посегателство срещу демокрацията при всички положения поставя сериозен въпрос пред демокрацията, защото в нито една страна, която претендира за демократичност, не е добър белег политическите й лидери да бъдат заплашвани, отстранявани или п пък господ знае какво по този начин, независимо кой политически лидер, независимо колко е обичан или мразен, от кого, колко и т. н. Това при всички положения е лош знак за демокрацията. Той така или иначе изразява чувствата, представите и въжделенията на някаква част от хората с български паспорт в рамките на тази страна.
Водещ: Сега има един сериозен процент от българи, ако съдим по мненията в интернет форумите, социалните мрежи, отзвука в медиите, които смятат, че това е инсценировка за стягане, предизборно, на редиците на партията, за изчистване на имиджа на лидера Ахмед Доган, който така или иначе си отива от председателския пост на партията и създаването на нови пътеки към нови коалиции от страна пък на неговите приемници в ДПС. Има ли PR политически специалисти, които биха могли да посъветват своя партия-клиент да прибегне до такава радикална мярка за постигане на подобен ефект?
Арман Бабикян: Лично аз не смятам, че е така. Нито смятам, че всички тези набързо възникнали и доста повърхностни слухове на тема „Ами, те сами си го направиха”, защото няма какво да се крием – точно това се тиражира в интернет пространството. Не смятам, че това почива на някаква сериозна основа. Не вярвам някой да седне да прави точно това. Нито пък смятам, че имиджът на Ахмед Доган се е изчистил от тази случка. Опитът да бъде представен за борец, герой и т. н., който видиш ли юнашки се е справил с един лош човек, който го е нападнал, много трудно ще почисти имиджа му в рамките на 24 часа. Не смятам, че това е адекватното лекарство за случай, за човек с образа на Ахмед Доган. Не смятам, че това е PR практика, нито техника, която има смисъл. Ако някой е правил такава сметка – дълбоко се надявам да не е така – със сигурност е сбъркал. По-скоро бих намекнал нещо друго, което мога да изкажа само като хипотеза, като нищо друго. Така или иначе в тази партия голяма част от ръководството се оказа принадлежаща към бившите служби на Държавна сигурност или най-малкото се оказа идентифицирана като хора, които са сътрудничили на тази служба. Никой не е далеч от мисълта по какъв начин е съчетан букетът от от имена по върховете на тази партия и с какви мотиви точно тези хора са застанали начело на партията, която събира в едно представителството на едно етническо малцинство в България. Това, което на практика се случи, според не PR технологията, а според други технологии, на други служби, с други професии, общо взето се нарича изпращане на предпоследна телеграма.
Водещ: Говорите за специалните служби?
Арман Бабикян: Да, за това говоря. И ако някога някъде си натоварен с някаква функция и е дошло време за смяната ти, а ти не се усещаш, обикновено получаваш съобщения.
Водещ: Това обаче…
Арман Бабикян: Най-простият език, на който може да се преведе това съобщение, е следващия път пистолетът няма да е празен.
Водещ: Така де, но това предупреждение изглежда излишно, като се има предвид теча на информация, съвсем официален, че Доган този път наистина ще си отиде, дни преди конференцията.
Арман Бабикян: От една страна може да е предупреждение към това той уверено да извърши тази стъпка, от друга страна – към този, който го наследява, да е сигурен с кого и как трябва да работи.
Водещ: Това е интересна версия.
Арман Бабикян: Не казвам, че това е версията. Казвам, че това е хипотеза.
Водещ: Да. И аз наричам интересна версия, а не версията. Какво да си кажем в заключение? Този път ще си научим ли политическите уроци за това, че всяко прекаляване води до бумерангов ефект? Както преяждането с власт, така и високомерието, така и използването на езика на омразата.
Арман Бабикян: Със сигурност да. Опитът да се консолидира ДПС на база отново на тема етнически мир, език на омразата и всички останали, цялата останала фразеология, която обикновено ползват, за да сплотят редиците си, с която обикновено сплотяват редиците на "Атака" и ВМРО от една страна и своите от друга страна, в случая е абсолютно безсмислен и лековат. С този случай са засегнати много по-сериозни устои на демокрацията в България и практики. Това не е начинът, по който трябва да изглежда европейска България. Така че който и да си е правил сметката, със сигурност прекали и то прекали доста грозно – пред очите на всички и на цялата цивилизована част от света. Да, сега ще има много претенции, много хипотези, но резултатът, този, който е сигурен, независимо дали ще се прави международно разследване, българското разследване и т. н., е със сигурност отрицателен знак за България. И ако трябва да се мисли за нечий имидж в момента, това едва ли е за едно или друго политическо лице, а по-скоро е за имиджа на страната ни.
Водещ: Мислите ли, че някой от тези, които бяха призовани да си мерят приказките и да не използват случилото се за пропагандни предизборни цели, действително осъзнават, че е минато билото на поносимост, на търпимост и че вече вреди на България?
Арман Бабикян: Колкото по-бързо го осъзнаят, толкова по-добре. Наистина егоизмът да се калкулира всеки случай за собствена политическа сметка в такива мигове трябва да отстъпи една крачка назад.
Водещ: А ако не отстъпи, да се надяваме, че българското правило – всяко чудо за три дни – ще попрекърши, така, мерака да се печели от нещастието на политическия опонент.
Арман Бабикян: А, това е сигурно. Българският народ, слава Богу, има свойството бързо да забравя и понякога се ядосваме на това, но в подобни случаи, слава Богу, е добре.
Водещ: Благодаря Ви! С Арман Бабикян, политически PR експерт, заключихме, така да се каже, темата на анализите около покушението срещу лидера на ДПС Ахмед Доган, извършено буквално пред телевизионните камери на живо в събота в НДК по време на Националната конференция на партията. 

в. Торнадо | Васил ВАСИЛЕВ | 22.03.2012

Политически пиари в партийните централи се вманиачиха да заливат с изпразнени от всякаква информация и смисъл имейли до медиите. С писмата шефовете на пресцентровете си навлякоха гнева на журналистите, които спряха да следят какво им се пуска в пощата, заради физическата невъзможност да прочетат абсолютно всичко. Парламентарните репортери вече дори се шегуват, че не получавали прессъобщения, а стрессъобщения, между които понякога губят важни писма със сигнали на зрители, слушатели или читатели. Заради върволицата от писма от пиарите често се триели важните съобщения.
Манията да се задръстват електронните пощи на репортерите вече е облъчила всички партии. Преди избори и конгреси пък настава истинска пиарска логорея. Понякога има дни, в които от партийните централи се получават по 15-20 писма. Ако изчислим, че има 4-5 основни партии, то репортерите трябва да се занимават единствено с прессъобщения.
Коронният номер на медийните дразнители е следният. Изказва се лидерът на някоя формация. Минути след това се пуска част от речта, малко по-късно нови имейли с останалите парчета. Честа практика е и да се канят журналисти на партийни сбирки в малки градове или в районни организации, които не се отразяват от никого, освен ако на тях не присъстват ръководни партийци. Сред най-активните спамъри са евродепутатите, чиято дейност в Брюксел остава в сянка заради слабия медиен интерес. Ако човек прочете всички писма, които влизат в репортерските пощи, ще реши, че пратениците ни в Европарламента се скъсват от работа. Истината обаче е друга. Понякога е по-добре да си замълчиш, за да не ставаш за резил. Най-често в имейлите европредставителите ни падат на колене, за да им се отрази срещата с някой еврокомисар, на която са присъствали, се оказва, още 50 негови колеги.
Пиарите на нашите в Брюксел често атакуват репортерите и по телефона. Практиката е следната: пише се SMS, който се изпраща на всички медии. Съобщенията завършват винаги с "моля за съдействие при отразяването". От съобщенията пък става ясно, че повлияни от своите колеги в Европарламента, нашите депутати там се занимават с каузи и инициативи, които във време на световен икономически срив са маловажни. Последният подобен апел дойде от Слави Бинев, който се раздели с Волен Сидеров и "Атака". Архонтът и екипът му помолиха с SMS медиите да отразят идеята му във всички училища в ЕС шахът да бъде въведен като спорт
Два дни по-късно се появява ново съобщение, което гласи, че декларацията му по тази тема е приета в Европарламента. Попитахме друг негов колега дали от ЕП имат право да му откажат. Оказва се, че нямат, освен ако има административни пропуски по процедурата. Колежка на Бинев от редиците на ПЕС пък изпраща прессъобщенията си по два пъти в рамките на 3-4 дена. Вероятно, за да е сигурна, че всички ще получат информацията за поредната среща, която не представлява интерес за страната ни. След събитията пък пиарите й пускат пълен отчет какво се е случило. В крайна сметка обаче всичко остава в пощата като непрочетено писмо. У нас по брой изпратени писма на ден рекордьори безспорно са социалистите които не могат да бъдат бити дори от партията на Бойко Борисов, който е обвиняван от опозицията, че е окупирал медиите.
От пресцентъра на столетницата ежедневно пускат между 10 и 15 мейла. В тях се преразказват речите на соцлидерите и на депутатите в парламента. Често се получава куриозната ситуация да се пишат писма за събития, които започват до 10 минути на "По-зитано" 20 и на които никой няма физическата възможност да отиде от самото начало. Вероятно синхронът между администрация и пресцентър е нарушен.
След БСП по брой имейли на ден се нареждат управляващите от ГЕРБ. От Министерски съвет валят писма като из ведро за щяло и нещяло. Описват се досадни едноминутни речи на властимащите, които са отрязали лента на завод и са казали няколко думи заради задължителния протокол, но в същото време нямат никаква информационна стойност. Най-честите "тъпкачи" на електронните пощи са премиерът Борисов, вътрешният Ш министър Цветан Цветанов и земеделският министър Мирослав Найденов.
Последният пример за престараването от страна на герберските пиари е свързан със скандалното посещение на бизнес делегацията ни в Катар, след която изгоряха двама министри. На 14 март от щаба на ГЕРБ е изпратено писмо до всички медии, които са дали заявка да получават новини по мейла. То гласи следното:
"Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откри българския щанд на изложението Агритек в Катар. България участва за първи път на това изложение. На откриването дойдоха още министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, както и кметът на София Йорданка Фандъкова. На щанда те опитаха българско сирене, кашкавал, мед, розови продукти, телешка и пилешка пастърма, телешка луканка, биволски суджук и др."
Само няколко минути преди това в пощата си журналистите са получили същото писмо, само че подател не е земеделското министерство, а пресслужбата на Министерски съвет.
Малко по-късно в пощата на журналистите връхлита информация, че в Катар на изложението е пристигнал премиерът. След още няколко съобщения стават ясни всички официални гости на изложението в Катар. Междувременно социалистите също са запилили клавиатурите и пишат ли пишат за посещението на Мая Манолова в Кюстендил, където ще се среща със симпатизанти.
Най-големите бомбардировки през седмицата са винаги са в четвъртък, когато пиарите от всички партии пускат почти едни и същи съобщения – на кои министри ще бъдат задавани въпроси по време на петъчния парламентарен контрол, както и кои са народните представители, които ще излязат на трибуната да питат властта за това и онова.
Ежеминутните досадни съобщения на свой ред работят само във вреда на политиците, тъй като само малка част от агенциите късат депутатското клеймо, за да видят какво е яла Йорданка Фандъкова или каква е програмата на депутата X в Симитли. От няколко години насам в журналистическия факултет се преподава специалност пиар, в която обикновено влизат студенти с по-нисък бал. Преди няколко броя на в. "Торнадо" телевизионната легенда Величко Скорчев заяви категорично, че подобни специалности трябва да бъдат закрити, защото провалят студентите с липсата на каквато и да е практика по време на 4-годишното обучение.

"СИНИТЕ" И "АТАКА" СА ОТЛИЧНИЦИ КУНЕВА – ИНТЕРНЕТ ТЕРОРИСТ №1

Синята коалиция и "Атака" са сред парламентарно представените групи, които най-малко злоупотребяват с репортерското търпение. Двете формации пускат имейли само когато лидерите или депутатите им организират брифинг, на който имат да кажат нещо важно. Пиарите им пишат кратки текстове, с които не досаждат никому. С популяризирането на социалните мрежи Twitter и Facebook на родните политици им хрумна да атакуват безмилостно симпатизантите и феновете си всеки ден с по няколко съобщения. Най-големите досадници в това отношение са Ивайло Калфин и бившата еврокомисарка Меглена Кунева. Всеки ден и двамата пишат постинги по няколко реда, с които задръстват стената на хилядите си приятели в мрежата. Сред най-активните от страна на правителството е министърът по еврофондовете Томислав Дончев, който при всяка свободна минутка влиза в социалната мрежа, за да каже по някоя мъдра мисъл или пък да пусне поредното самопризнание, че е бил хванат от МВР да кара без фарове през зимата.

Стр. 44

Fakti.bg I 27.02.2012

Бих препоръчала от все сърце премиерът Бойко Борисов да изисква от своите ПР-специалисти детайлен и задълбочен анализ, по същество, на кампанията на Владимир Путин. Удивително много полезни неща могат да бъдат извадени от там. Това заяви в ProИнтервю експертът „Публични комуникации“ Аня Дайнова.

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 05.11.2011

Кои бяха клишетата и PR гафовете по време на изминалите избори

"Градим България." "Създаваме по-добро бъдеще." "Силен президент за достойна България." Призрачно кухите слогани от изминалите избори още ни преследват. Лепкави са и дълго кънтят в тъпанчетата ни. Не предполагат избор, защото нищо не казват.
А комуникацията в политиката е почти толкова важна, колкото самата политика. Тя би следвало да облича в образи и послания идеите, да дава плътност на обещанията, да проследява изпълнението на ангажиментите и да обяснява действията на политиците. Добрата комуникация увлича и вдъхновява (спомнете си Обама), лошата (мислете за избори 2011) увеличава броя на песимистите.
Попитахме няколко специалисти в PR бранша (такива, които работят по политически кампании, и хора, които избягват да го правят) какви бяха слабостите по време на кампанията от гледната точка на политическия маркетинг, кои уроци не бяха научени от предишни избори и кои грешки се повториха. Равносметката, независимо какви са резултатите от вота, е, че съдържанието липсваше. А то би трябвало да е нещото, което в крайна сметка мотивира хората да отидат до урните.

Къде отидоха истинските послания

"Тази кампания беше вяла, без идеи и каузи. Липсваха програми, които да се обсъждат, и избирателите бяха лишени от правото си да вземат информирано решение", категорична е Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.
За PR експертите публичните дебати между кандидатите и личните срещи с избирателите имат най-голяма тежест в кампанията. Според тях фактът, че в тях отсъстваха сблъсък на идеи и енергия, е един от най-сериозните недостатъци. Управляващият мениджър на V+O Communication България Светлана Савова задава поредица от риторични въпроси: "Имаше ли въобще спор и с каква дълбочина? Спор ли е, ако се повтарят едни и същи послания, които дори понякога стоят странно в устата на говорещите?"
А когато отсъстват качествен разговор и послания, хората избират свой представител по косвен признак – лична симпатия, за или против Бойко Борисов и т.н. "Ако попитате редовия избирател с какви идеи дойдоха на власт избраните кметове и президентската двойка, дълбоко се съмнявам, че ще получите конкретни отговори", коментира управляващият директор на IntelDay Solutions Деница Сачева. Според нея е погрешно схващането цялата политика да се насочва към малкото – една дупка, едно куче, една детска градина, едно дърво, един човек. "Едното е работа на всеки един от нас – наш ангажимент. На политиците работата им е цялото", убедена е Сачева.
Тя дава пример със столицата, тъй като работеше за кандидата за кмет на "Синята коалиция" Прошко Прошков. "Дебатите за София отново бяха забити в дупките и кучетата. А кметът на София управлява град, в който се движат 2 милиона души и почти 2 млрд. лева. Ако кметът на София не говори визионерски, ако няма политика в главата си, ако не говорим за това как управлява парите на града – дупки и кучета ще има още 100 години", отсича Сачева. Според нея иначе избираме не политици, а хора, които заемат длъжности.
Управляващият директор на Intel Day Solution насочва вниманието и към друг проблем, който опорочи смисъла на самата кампания – платените медии. В този период те са не просто трибуна за посланията на политиците, а имат пряко влияние върху решенията, които хората вземат. Затова медиите би трябвало да са отговорни и да не публикуват PR съобщения, маскирани като журналистически текстове. Всъщност бяхме свидетели тъкмо на това. "Платените медии бяха най-големият кошмар на тези избори", коментира Деница Сачева. Тя е категорична, че редакционното съдържание не трябва да се продава, а само рекламата.

Върволица от клишета

Скуката и посредствеността в комуникацията си проличаха най-добре при подбора на думите – от слоганите и лозунгите в предизборните клипове до езика, с който си служеха кандидатите по време на медийните си изяви. Попитахме PR експертите кои от клишетата, които чухме, дотолкова са се изтъркали от употреба, че вече ама-съвсем-нищо не казват на избирателите и можем да ги съберем в своеобразен речник на политическото празнословие. И те изброяват: "ние сме алтернативата за по-добро бъдеще", "нуждаем се от промяна", "работим в условията на прозрачност", "нулева толерантност към корупцията", "европейска столица" и "евроатлантически партньори" и т.н. Светлана Савова от V+O Communication България обръща внимание, че някои от тези фрази биха могли и да имат значение, но когато в тях няма съдържание, няма аргументи, няма отговор на въпросите как и защо, те просто звучат като "да живее международното положение".
Върволицата от клишета всъщност издаде, че предизборната кампания не се опита да мотивира хората да отидат до урните, не им предложи истински избор. Неслучайно почти никой от политиците не се опита да адресира в изказванията си нямото мнозинство от активни и мислещи хора, които не гласуват, защото не вярват нито в автентичността на лидерите, нито във възможността за промяна. "Впечатлението ми е, че националните кампании се правеха за хората, които вече са решили за кого да гласуват – сякаш бяха създадени по-скоро да "мобилизират електората", отколкото да привлекат нови хора към каузата", коментира Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants.
А Деница Сачева, която е натрупала доста опит в политически кампании, признава, че негласуващите са група, от която политиците странят. Причините, разбира се, се крият в това, че това са хората, чието привличане изисква систематични усилия, сериозно изследване и картографиране. Освен това по думите й пропастите между поколенията в момента са толкова големи, че да измислиш едно политическо послание, което да е валидно за всички, е невъзможно. "Младите имат нужда от свобода, по-старите – от сигурност", дава пример тя.
И все пак, ако имаше опит да се адресират онези, които не мислят в традиционната опозиция ляво-дясно, то това се случи в кампаниите на Меглена Кунева и Светльо Витков. Но докато образът на последния провокира непукистите, бунтарите и тези с цинично отношение към политиката и живота като цяло, то Кунева се заигра в комуникацията си с онзи тип избиратели, които възприемат промяната и като лична отговорност. "Тя положи основите на една по-различна кампания и се надявам примерът й да зарази и други политици", коментира Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.

PR експертите са единодушни, че в комуникационно отношение това беше една от най-слабите кампании. Не че българската политика има сериозни постижения в областта на политическия маркетинг, но като че ли след тези скучни избори стана ясно, че експлоатацията на гнева на хората не е устойчива платформа. И по пътя към следващата кампания различните кандидати ще са тези, които ще вдъхновяват, вместо да ни карат да избираме между голямото и малкото зло.

КОЙ БЕШЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ PR ГАФ НА ИЗБОРИТЕ?

Светлана Савова, управляващ директор на V+O Communication: "Че Росен Плевнелиев ще топли нечий стол за 5 години. Изказването на Сергей Станишев, че се чувства победител. След подобни изказвания минава доста дълго време в изясняване какво точно "е искал да каже авторът". Но остава резултатът: в първия случай – политическа арогантност, във втория – проява на лош вкус."
***
Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication: "Липсата на истински дебат за градовете и за президентския пост. Такъв просто не се състоя. И мисля, че е време изборният закон да се преразгледа по отношение на медиите, които сега на практика са лишени от това да представят обективно кампанията, освен чрез платени публикации и реклами. Мнението на журналистите отсъстваше."
***
Деница Сачева, управител на IntelDay Solutions: "Изказването на Цветан Цветанов за подкупа на Плевнелиев. От гледна точка на политическата комуникация това беше поведение на човек, който е отритнат, който се е разсърдил, че не е получил поста, който е очаквал. Много малко хора смятат, че изказването му е било случайно. Повечето смятат, това беше несръчно отмъщение като политическа реакция. Това изказване показа, че в ГЕРБ нещата не са единни. Всъщност те никъде не са – просто само в Синята коалиция най-много си го показваха."
***
Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants: "Изненадващо беше, че държавните медии не дадоха свободен достъп на всички кандидати – или поне хората останаха с такова впечатление. Поведението на спечелилите и изгубилите изборите на заключителните пресконференции беше на границата, ако не и отвъд добрия вкус."

Стр. 34

M3 Communications College I 4.11.2011

„Кампанията започна с една доста незряла заявка: „Ще уволня Бойко Борисов!“, така Жанета Дядовска, управляващ директор, Propaganda Public Communications, постави началото на ноемврийския PR Thursday и на разпалената дискусия по темата.

А приключи с много критики към организацията на самия изборен процес, към медиите и по-ниската избирателна активност (под 50%) в сравнение с 2009 г. (малко над 60%).

Дядовска постави акцент върху планирането в една кампания и проблема в България, че кампаниите започват много късно. Оскъдното време не позволява на PR специалистите да извадят най-добро.

Деница Сачева, изпълнителен директор, IntelDay Solutions, потвърди мнението на мнозина, че и тази година нямаше реална защита на политически тези, но определено тези избори бяха по-добри от 2009, когато шоуелементът беше силно застъпен, политиците танцуваха и какво ли не още.

Дискусията се разгорещи бързо, което красноречиво показа, че темата е много интересна за гостите и приятелите на M3 College. Всички бяха на мнение, че тези избори изобилстваха от гафове, нямаше реален сблъсък на политически идеи, а кандидатите за власт бяха по-ангажирани с частното, а не с цялото, както би трябвало да бъде. Стратегически неправилно е да се говори за конкретните неща. Нужно е да има повече политици с цялостна визия и идеи.

Предизборните телевизионни дебати бяха неуспешни както заради неефективното говорене на кандидатите, така и поради грешки в организацията им. Сачева конкретизира, че имаше прекалено малко дебати за кандидат-кметовете за столицата, по-точно само 3 – по радио К2 и по националните телевизии bTV и БНТ 1. Този по bTV трябваше да се състои в началото на изборната седмица, но по стечение на обстоятелствата бе преместен в петък, последния активен ден, което доведе до невъзможността той да бъде анализиран. Същото се случи и с дебата по БНТ 1 – в петък вечерта, непосредствено преди деня за размисъл.

„Предизборната кампания е сложна амалгама, която изисква много умения и качества“, обобщи доц. Иванка Мавродиева, преподавател по публична реч, убеждаваща комуникация и PR в СУ „Св. Климент Охридски“ и в M3 College. Според нея на първо място са личността, моралът и моделът на поведение и после умението да говорим ефективно в различни ситуации. Тя обясни, че на изминалите дебати бяха представени различни модели на противоборство. Дебата с кандидат-президентите по ТВ7 с Бареков беше по американски модел, наречен телевизионна демокрация. А в дебата по bTV, по модела с двама водещи, за съжаление не видяхме нужната стиковка между водещите. И в двата случая дебатите бяха неуспешни.

Доц. Мавродиева изтъкна също, че по време на кампаниите имаше плурализъм на монолози, отсъстваше обратната връзка с електората, нямаше и въздействащи контрааргументи. На тези избори категорично имаше дефицит на ефективно говорене.

Като цяло отразяването на предизборните кампании в медиите не беше достатъчно. Проблем се оказа ясно видимата практика да се плаща за това. Според Деница Сачева липсата на отразяване доведе до използването на социалните мрежи и блоговете, което има своя чар и принос, но не беше печелившо и не помогна.

Според доц. Мавродиева и в блоговете нямаше ясни послания. Според нея богатството на мисли води до богатството на думи. Тъй като политиците ги нямат, те използват заучени фрази. А така няма как да достигнат до младите хора, било то и чрез блоговете и социалните мрежи.

Основна техника на изборите и тази година бяха плакатите, които се отличиха с безинтересното си съдържание. В малките общини плакатите и листовките са изключително важни и работещи, но в големите градове плакатната война вече е абсолютно безсмислена и не е интересна.

БСП направи много, за да мотивира твърдите си избиратели да гласуват за нея. Участието на Стефан Данаилов в изборите определено спомогна за това. Посланието „Срам ме е“ говореше главно на възрастните хора, за които определени морални ценности означават много. Но това послание и образът на Данаилов нямаше как да привлекат гласоподаватели сред младите хора.

И специалистите, и гостите се обединиха около тъжната равносметка, че в кандидатпрезидентската кампания нямаше съдържание. Имаше само маркиране на опорни точки, но не и развити тези. Не се случи обществен дебат.

Изводите, направени по време на PR Thursday вчера, са за едни неуспешни в комуникационен аспект предизборни кампании. Има какво да си вземем като бележки за следващите избори.

„Илюзия е да смятаме, че избори се печелят с PR. Печелят се със съдържание. PR само помага“, каза още в началото на вечерта Деница Сачева.

Оригинална публикация