www.faktor.bg I 14.02.2014

 Предизборната борба започна, но това, което наблюдаваме напоследък, са по-мръсните й форми. Това са скокове на политически тролове, които хвърлят нещо в публичното пространство и после изчезват, като Румен Петков, който това го умее добре. Това звучи като криминален филм. Така коментира по Би Пи Ви политическият пиар експерт Арман Бабикян. 

Водещ: За края на кабинета Борисов и началото на кабинета Райков ще говорим в следващите минути с Деница Сачева и Арман Бабикян. Първо искам да ви поздравя, не знам как да го нарека, няма да употребявам груба дума, с изречението: Ахмед Доган – главен секретар на МВР, това, което излезе тази седмица. В смисъл, представям си го. Той Бойко Борисов размахваше едни черни кожени пури на една (…), докато беше главен секретар и си представям в тази опаковка Ахмед Доган. Хубаво. По-интересното е кой според вас му организира на Бойко Борисов тази измама? Както се казва, кой го качи на тази динена кора и защо той се хвана?
Деница Сачева: Той според мен сам си организира тази измама, защото очевидно той е имал достъп до този лист, както беше представен въпросния документ от главния прокурор. И според мен той е знаел съдържанието, но както винаги в неговите публични изяви, в цялото му поведение на човек, който се опитваше да бъде политик през последните 12 години, той винаги е правил това, той винаги е манипулирал, използвал е много малка част от някакъв факт, за да измисли някакво изречение или да измисли цяла фабула, която да забавлява хората или по някакъв начин да предизвиква зрелища.
Водещ: И какво спечели от това? Смешна история в крайна сметка. Даже главният прокурор, който по принцип пази едно каменно спокойствие, вчера просто не се сдържа и се смя откровено.
Арман Бабикян: Тя стана смешна вчера, след като нещата излязоха на бял свят. Иначе Борисов просто, ако някой е поставил динена кора, той сам си е поставил тази динена кора и явно смятайки, че нещата така ще минат. В смисъл, казана дума, ама не е много хвърлен камък, защото много често в диалозите си, не само Борисов, защото то се превърна в стил на говорене въобще на партия ГЕРБ, когато някой излезе със сериозни аргументи и изрази някаква последователна, логична мисъл по отношение на дадена политика или даден факт, общо взето, срещу него се изправя някой, който му казва: Да, бе, ти пък си грозен. Горе-долу този тип реакция, която е характерна за децата до 4-ти – 5-ти клас. Тя хваща сигурно и на хората им става интересно, ей, гледай какво му каза. Горе-долу беше и типът реакция с, да, ама ти пък си ме поръчал. Естествено, че прекрасно е знаел, че няма такова нещо. Нито пък Ахмед Доган иска да става главен секретар, нито шеф на БАН. Вероятно няма желание да оглави и Софийската опера. Така че това са пълни глупости, които по някаква причина, раздразнен, той е решил, че му вършат работа за деня. Политиката от ден за ден беше характерна по време на целия мандат. Сменянето на мнения от ден за ден по фундаментални и то въпроси като ДДС и т.н., виждахме я през цялото време, та колко му е до едни думи. Думите отлитат.
Водещ: Отлитат-отлитат ама не съвсем.
Деница Сачева: Думите бяха всъщност най-големият враг на това правителство, защото те така и не разбраха за какво служат думите, какъв е смисълът на думите и редица представители на кабинета Борисов доста често говореха неща, които не разбират, говореха неща, които не мислят и говореха неща, които в крайна сметка разрушиха много сериозни фундаменти. Защото да говориш 4 години глупости и да вкарваш тези глупости в масовото съзнание в крайна сметка доведе до една много сериозна разруха.
Водещ: Като стана дума за смяната на мнения, което в общи линии в един момент имам чувството, че хората станаха резистентни, в смисъл, Бойко Борисов си сменя мнението по пет пъти на ден. Ами да, сменя си го по пет пъти на ден. Сега тук напоследък обикалят разни видни представители на ГЕРБ из медиите, отчитайки мандата на парламента, правителството и т.н., и казват, ами ние си променяхме мнението, защото се вслушвахме в гласа на хората. Е хубаво де, ама нали тези хора ги свалиха от власт? В смисъл, аз нещо, започвам да имам усещането, че…
Арман Бабикян: …дето всичките министри си писаха 6, само един си писа 5, или някакви такива глупости.
Водещ: Всички министри са отличници, те са си променяли мнението и политическата позиция за куп важни неща по няколко пъти, защото са се вслушвали в гласа на хората. Хората ги свалиха. В същото време всички се държат така като че ли преди това не е имало управление. Нямате ли такова усещане? Все едно не е имало мандат…
Арман Бабикян: Ама те това го заявиха още като дойдоха, че не е имало управление преди това.
Водещ: Не е имало управление, значи тези 3 години и половина, не знам къде е била държавата, не знам какво се е случвало с тази държава. Ако не дай си боже, някой нещо им каже, добре де, вие що направихте еди-кво си, те ще кажа: тройната коалиция, Иван Костов, международното положение, извънземните, рептилите и т.н. И това нещо като че ли се приплъзна и към служебното правителство, от което се очаква не знам точно какво да сътвори за два-три месеца.
Арман Бабикян: Тази фундаментална глупост да излизаш накрая и да казваш колко си велик малко преди да рухнеш от власт, за нея също сигурно и те не са виновни. Ето сега можем да поадвукастваме малко на ГЕРБ. Сега ще опитам и ще ви кажа защо. Тази глупост с този тип отчети, тя започна, и тя е много преди тях и те сигурно там лошо са се подвели. Имаше един такъв календар на успехите по времето на Иван Костов, като им свършваше мандата и казваха, ето го календарът на успехите, вижте колко сме велики. После, след като царят приключи мандата си и те направиха нещо подобно, та чешми се редиха, та чудесии и пак се обясняваше, вижте, какви чудеса постигнахме, пък преди нас ужас. След нас рай. Май, Станишев забрави да го направи, и ако се бяха сетили, може би щяха и те да го направят. И ето го, Борисов е третият, който препоръчва на министрите си да се наредят в редичка и всеки да каже, че си е подписал 6.
Деница Сачева: Аз тука мъничко ще се различа обаче от Арман, защото през 2001 г. за първи път наистина имаше такъв календар на успехите. Сега, той, че се наричаше календар на успехите, може би по някакъв начин е раздразнило много хора, но е факт, че това беше първото правителство, което предложи публичен отчет. Този публичен отчет може да бъде намерен и до момента на сайта на МС в архивите.
Арман Бабикян: Е тези какво направиха, пресконференции на успехите…
Деница Сачева: Да, но в този публичен отчет имам много сериозни данни, много сериозни цифри, много сериозни факти, въобще не става въпрос за това, вижте какво беше преди, вижте какво е сега. Малко по-различно е. едно е когато правиш такъв тип отчети, от сорта на това, ние почнахме да строим магистрали, ние въведохме нов морал, ние сме нови лица, това са общи приказки.
Арман Бабикян: Те ме замерят с брой километри, моля ви се… Предният толкоз километри, пак аз, ако знаете, колко километри, пък Лиляна Павлова как спала до валяците. Недейте така.
Деница Сачева: Става въпрос, че ние не трябва да искаме и да очакваме политиците да не дават отчет за дейността си.
Арман Бабикян: Не, не, да дават, но не бива да ми се представя всичко като успехи.
Деница Сачева: Добре, нека да не се представя като успех, но едно от нещата, които разрушиха статуквото в това отношение и което всъщност доведе и до това, което се случва в момента на улицата, е самият факт, че управлението на ГЕРБ беше без управленска програма. Нямаше никаква управленска програма. Ние в момента не можем да ги държим отговорни за нищо, защото не реално обещаха някакви неща в предизборната си програма, след което тази програма изчезна от публичното пространство. Те нямат управленска програма… За първи път имаме управление, което не може дори да даде истински отчет, защото в същност то никога не е работило по някакви нормални правила, където и да е по света, независимо дали говорим за НПО, за корпорация или за правителство, ние говорим за някакъв тип план, програма, за поставяне на конкретни цели, за поставяне на конкретни резултати, които трябва да бъдат постигнати. Тук се говореха само общи приказки през цялото време.
Водещ: Това е абсолютно логично, като имаме предвид каква е представата на Бойко Борисов и г-н Цветанов, защото в крайна сметка това са лицата на тази партия, та каква е тяхната представа изобщо за организацията на обществото и държавата. Там няма разделение на властите, там няма закони, там няма ред, няма някакво съобразяване с елементарни правила, да не говорим пък за ЕС и разни други такива неща. Просто там има едни добри намерения, едно, дайте да дадем, ние сега ще бием тия, после ще бием ония. След това ще бием на мачле.
Ще си изкъпем охраната с маркуча и т.н. Това е и всъщност лично за мен, аз си признавам през тези години като журналист, ужасяващото усещане, че държавата руши най-важната си клетъчна система, арматурата на държавата, кой, кой е, кой за какво отговаря, кой какво иска да направи, кой с какви лостове го постига и т.н. Какъв парламент…?
Арман Бабикян: Ако трябва да сме честни и малко по-самокритични в този анализ, вината за това явление, което засегна наистина арматурата, не е само в Бойко Борисов.Вината е в нас.
Водещ: В никакъв случай. Имаше страшно добра хранителна среда.
Арман Бабикян: Вината е във всички други традиционни партии, защото вождизмът при управлението на определена партия, а такива има достатъчно в България, в случая се пренесе и в държавното управление.
Водещ: Абсолютно вярно е това.
Арман Бабикян: Имали сме го и преди в държавното управление.Той не е първият човек, на който това му се случва, но тук, понеже нивото на експертизата се оказа много ниско и изведнъж това наистина вече удари арматурата на обществото и на държавата. Иначе чисто като случка, това вече ни се е случвало и то наистина тръгва от самите формации.Те така биват управлявани. Колко демократична е „Атака” като партия? Всички знаят, че един човек решава примерно. Мога да изредя още 5 партии, пък да не вземат да се обидят сега националистите.
Водещ: Е, кажи и ДПС за всеки случай.
Арман Бабикян: Добре.Ето казвам и ДПС е по същия начин. По същия начин изглеждат десетки, десетки други партии.Е, какво очакваме да се случи, когато те възседнат държавата или ок, не я възсядат, ами ги избират? Изведнъж да се превърнат в демократи. Стигнахме до една формация, която е на по-ниско експертно равнище и този падишахски тип управление се оказа управлението на държавата. Някакси много по-фундаментални неща имаме да решаваме.
Водещ: Да. Като каза много по-фундаментални неща имаме да решаваме, служебното правителство е ГЕРБ2, правителство на ГЕРБ 2 или е някакъв самостоен играч на сцената?
Деница Сачева: Служебното правителство е избор изцяло на президента на републиката, на Росен Плевнелиев. Част от кабинета,разбира се, е свързан с политическа партия ГЕРБ, независимо дали са членове или не са членове.
Водещ: Да. По някакъв начин.
Деница Сачева: Но по това дали това ще бъде ГЕРБ2 или не, ние ще разберем по техните решения, които те предстои да вземат в близката една седмица, особено що се отнася до политическите кабинети, до областните управители, до начина, по който ще бъдат организирани изборите. По това какви ще бъдат първите решения на МС ние ще разберем дали този кабинет наистина има претенцията да бъде надпартиен и да свърши конкретна работа, която наистина е важна за държавата или просто ще бъде изпълнител, ще довърши някои от черните дела на предишните, защото аз няколко пъти по различен повод повтарям това и мисля, че това е много важно, да му се обърне много сериозно внимание, какви бяха последните решения на кабинета „Борисов”, какви бяха последните закони, които НС прие.Докато хората протестираха, докато хората се опитваха да кажат дали партиите са нещо добро или нещо лошо, докато те самите наместваха в главите си понятията за това кое е правилно и кое не е правилно, междувременно политиците натвориха нови сделки, нови решения, които ще бъдат един ден скандали, след примерно 2-3 г. отново. Имаше много такива скандални решения и по отношение на Черноморието и на застрояването, и по отношение на ДДС и облекченията, които получи онлайн хазарта и по отношение на изхарчения близо 1 милиард за 10 дена, т.е. договорените 1 милиард за 10 дена и т.н. и т.н.
Водещ: И по отношение на закона „Янев”, който изисква имуществени декларации от кого ли не?
Деница Сачева: От НПО.
Водещ: Това падна май на второ четене?
Деница Сачева: Няма значение.Въпросът е, че беше предложено.То падна…
Водещ: Да. Това беше паралелна реалност. Хората отвън и тези вътре в парламента. Просто…
Деница Сачева: Да. Абсолютно, бяха 2 различни реалности.
Арман Бабикян: За пореден път се опитаха да използват ръцете на Янев, за да прокарат нещо, което те искат.
Водещ: Да.
Арман Бабикян: И то при положение, че се опитваш да казваш, че искаш да пуснеш гражданското общество във властта и ти всъщност блокираш точно гражданското общество, което обикновено е форматирано в неправителствените организации и ти блокираш точно него…
Водещ: Поне там е експертизата, ако не друго.
Арман Бабикян: Като стана дума за крайбрежието, това, което каза Деница, понеже се чухме вчера по телефона, от три дена дъвчат името на същата заместник-министърка, която подписа за дюните, скандалните. Дали да не е пак заместник-министърка. Извинявайте, трябва да си тежък политически самоубиец, за да мислиш, че ако оставиш Светла Боянова в кабинета, всички ще забравят, примерно зелените.
Водещ: Там поне се носи някакъв … информация, че работата е много дебела в това министерство, специално с тази дама, но както и да е.
Арман Бабикян: За да подкрепя думите и наистина ще се разбере какъв е кабинетът от това дали тези хора замазват следите или са склонни да одитират. Не казвам нещо друго.
Водещ: Да. Между другото, опозицията, както има и много и от протестиращите хора и наблюдатели от онези недолюбвани НПО,и искат одит. Това служебно правителство всеки в ресора си да каже, абе, вижте какво, това и това и това.
Арман Бабикян: Това е нормално и дали ще правят нормални избори.
Водещ: Да.
Арман Бабикян: Да видим Или пак ще се преследваме по секциите, по тъмнините с чували и няма да прилича това на избори, а на някакво такова среднощно премеждие.
Деница Сачева: В този смисъл, по отношение на изборите, може би е много добра новина, че министър Цветанов, освен, че вече няма да бъде министър на вътрешните работи и няма да бъде вицепремиер, може би е много добра новина, че няма да бъде и национален координатор на ромската декада, защото смятам, че…
Водещ: Твоята болка?
Деница Сачева: Да, защото смятам, че неговата роля като координатор на ромската декада беше преди всичко да създаде един криминализиран образ на ромите и да използва тази си позиция, съчетана с поста на МВР шеф, да направи всичко възможно да злоупотреби именно с тази комбинация, така че да накара много ромски гласове да отидат за политическа партия ГЕРБ.
Водещ: Ще видим.
Деница Сачева: Така че ще видим дали сега отново ще има такива…
Водещ: Какво ще се случи. Аз знам, че много ще липсва г-н Цветанов.
Арман Бабикян: На кого?
Водещ: Така задълбочено четеше г-жа Цачева днеска интервюто му в „24 часа” и цитираше…
Арман Бабикян: Той е покъртен от това, че никой не е консултирал с него бъдещия кабинет.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Да. Аз не знам защо той смята, че някой трябва да консултира с него бъдещия кабинет, обаче…
Арман Бабикян: Някой трябва да се престраши да му каже, че най-вероятно и в следващите кабинети няма да ги консултира…
Деница Сачева: Аз настрана от многото, разбира се, неточности и въобще изказа на…
Водещ: Да, там трябва превод.
Деница Сачева: Искам да обърна внимание на нещо, което обаче наистина е много важно.Аз се впечатлих основно от това изречение. Нашата политическа формация е функция на гражданския сектор. Наистина политическа партия ГЕРБ беше партията, която успя да претопил най-много представители на гражданското общество и да ги извади извън обувките им и хора, които сме познавали в годините и във времето като хора, които са имали относителен опит и експертиза, някакси започнаха да служат на глупостта много бързо.
Водещ: Нона Караджова., Дияна Ковачева, те дойдоха от NGO, нали така?
Деница Сачева: Те дойдоха от NGO.Това същност мисля, че и самият Мирослав Найденов беше представител на NGO, така че това е едно явление, което по никакъв начин не трябва да се допуска за в бъдеще.
Арман Бабикян: Министърът на еврофондовете.
Деница Сачева: Да. Просто да се претопява по този начин гражданският сектор е наистина нещо, което е страшно опасно. Настрана от това, че беше разрушена държавата и бяха разрушени основни фундаменти, това също е част от общата разруха и от това да се твърди, че ето, ние сме представители на гражданското общество, ние слушаме народа. За мен ум, който съзнателно пълни с въздух глупостта, за да се възползва от нея или пък съзнателно приема да бъде служител на глупостта, в крайна сметка, рано или късно ще пасе патки, така че призовавам всички хора, които смятат себе си за умни и независими, да не допускат да бъдат използвани по такъв начин.
Арман Бабикян: Не.Всички сме част от един цирк, за неме.Този номер с НПО, която живяла, живяла, та сюблимирала в партия, го правиха вече от НДСВ го правиха, от ГЕРБ го правиха.
Деница Сачева: Това като „Червената шапчица”.
Арман Бабикян: Г-жа ти Кунева го направи сега. ТО вече толкова пъти има римейк целият този цирк, че на никой вече не му е интересно.
Водещ: Не. ГЕРБ откровено си привлякоха конкретни хора от конкретни места.
Арман Бабикян: Не. Те самите бяха сдружение, ако си спомняте. Те не бяха партия.
Водещ: Да, сдружение.
Арман Бабикян: НДСВ също.
Водещ: Да, да.
Арман Бабикян: Г-жа Кунева също беше движение, каквото и да значи това нейното.
Водещ: Да. Тя в началото обясняваше как партиите са едно отвратително нещо и не щеше да го направи, да.
Арман Бабикян: Цялото това упражнение, то тече повече от 17-18 г. и мисля, че зората му пукна някъде в зората на вестниците на моя приятел Петьо Блъсков, който тогава говореше за синьо-червената мъгла, ако си спомняте. Как всичко е едно и а също, партиите са едно зло и всъщност готините хора са тези, които не са в партиите. Сега, понеже няма как да са в партиите, дайте ще правим НПО, пък те после временно ще се появяват като партии преди избори.
Деница Сачева: Ама сега се получава…
Водещ: Трябва да свършваме.
Арман Бабикян: Нали чувате какво става по улиците? Всички казват партиите вън, политиците долу. И как ще се явяват на избори? С дамски хорове или с ловни дружини?Няма как!
Водещ: Това с хоровете е специалитет на министерството на икономиката.
Арман Бабикян: Да, вече да.
Водещ: Двама министри, двама от Хасково, двама пели в хора.Там има вече профил.
Арман Бабикян: И трябва да намразиш политиците и партиите…
Деница Сачева: Което също е много опасно. Политика се прави с политици, държава се прави с граждани. Нещата трябва да бъдат много ясно разделени.
Арман Бабикян: Естествено. Няма нищо по-нормално от това да вкараш тази енергия в партиите, а не да ги отблъскваш
Водещ: Приключваме засега. Да видим какво ще направи служебния кабинет в близката седмица и както се вижда, пак ще говорим и пак ще го гледаме. Деница Сачева Арман Бабикян, мерси.          

Водещ: Скандалът с евентуалното покушение срещу Ахмед Доган трябва да бъде много сериозно огледан, за да остане инцидент, а не да слага началото на политическа практика и това не може да стане без отговор на въпроса на кого беше изгодно да се случи онова, което видяхме в събота на форума на ДПС в НДК. Както беше казал Ленин, кому въйгодна? Това е основополагащият въпрос. От него ще зависи и кой какво печели, кой какво е организирал, ако, разбира се, е имало инсценировки, за което се съмняват поне половината българи. Това търсене на истината, разбира се, е работа и на прокуратурата, но и на обществената ни чувствителност. С политическия PR експерт Арман Бабикян ще се опитаме да видим кой как продаде този политически продукт. Здравейте!
Арман Бабикян: Здравейте!
Водещ: Има ли някой, който да спечели от тази работа? Освен че станахме за посмешище в Европейския съюз с тази практика и сме топ световна новина.
Арман Бабикян: Да, доста срамно и доста грозно беше. Аз не знам кой си е правил сметката да спечели от това, но едно е сигурно – всички загубихме от това. И тук не загубиха и не бяха накърнени чувствата само на хората, които подкрепят ДПС или пък гравитират около тази партия. Срамът е за всички, които са в България. Под напрежение са поставени и държавните структури и органи, които са длъжни да изяснят максимално бързо мотивите на извършителя, евентуалния поръчител, ако има такъв и т. н. В смисъл, колкото по-бързо това се изясни, толкова по-добре, сякаш, за изход от създалата се ситуация. Всяка неизвестност би тегнала още повече.
Водещ: Има ли основания да се смята, че това е покушение срещу демокрацията, както го нарекоха в декларацията си БСП или пък другите, които смятат, че посегателството срещу лидера на ДПС е всъщност посегателство и срещу авторитета на ГЕРБ, като партия, която знае всичко за сектора сигурност?
Арман Бабикян: При всички положения не е комфортно за ГЕРБ, но посегателство срещу демокрацията при всички положения поставя сериозен въпрос пред демокрацията, защото в нито една страна, която претендира за демократичност, не е добър белег политическите й лидери да бъдат заплашвани, отстранявани или п пък господ знае какво по този начин, независимо кой политически лидер, независимо колко е обичан или мразен, от кого, колко и т. н. Това при всички положения е лош знак за демокрацията. Той така или иначе изразява чувствата, представите и въжделенията на някаква част от хората с български паспорт в рамките на тази страна.
Водещ: Сега има един сериозен процент от българи, ако съдим по мненията в интернет форумите, социалните мрежи, отзвука в медиите, които смятат, че това е инсценировка за стягане, предизборно, на редиците на партията, за изчистване на имиджа на лидера Ахмед Доган, който така или иначе си отива от председателския пост на партията и създаването на нови пътеки към нови коалиции от страна пък на неговите приемници в ДПС. Има ли PR политически специалисти, които биха могли да посъветват своя партия-клиент да прибегне до такава радикална мярка за постигане на подобен ефект?
Арман Бабикян: Лично аз не смятам, че е така. Нито смятам, че всички тези набързо възникнали и доста повърхностни слухове на тема „Ами, те сами си го направиха”, защото няма какво да се крием – точно това се тиражира в интернет пространството. Не смятам, че това почива на някаква сериозна основа. Не вярвам някой да седне да прави точно това. Нито пък смятам, че имиджът на Ахмед Доган се е изчистил от тази случка. Опитът да бъде представен за борец, герой и т. н., който видиш ли юнашки се е справил с един лош човек, който го е нападнал, много трудно ще почисти имиджа му в рамките на 24 часа. Не смятам, че това е адекватното лекарство за случай, за човек с образа на Ахмед Доган. Не смятам, че това е PR практика, нито техника, която има смисъл. Ако някой е правил такава сметка – дълбоко се надявам да не е така – със сигурност е сбъркал. По-скоро бих намекнал нещо друго, което мога да изкажа само като хипотеза, като нищо друго. Така или иначе в тази партия голяма част от ръководството се оказа принадлежаща към бившите служби на Държавна сигурност или най-малкото се оказа идентифицирана като хора, които са сътрудничили на тази служба. Никой не е далеч от мисълта по какъв начин е съчетан букетът от от имена по върховете на тази партия и с какви мотиви точно тези хора са застанали начело на партията, която събира в едно представителството на едно етническо малцинство в България. Това, което на практика се случи, според не PR технологията, а според други технологии, на други служби, с други професии, общо взето се нарича изпращане на предпоследна телеграма.
Водещ: Говорите за специалните служби?
Арман Бабикян: Да, за това говоря. И ако някога някъде си натоварен с някаква функция и е дошло време за смяната ти, а ти не се усещаш, обикновено получаваш съобщения.
Водещ: Това обаче…
Арман Бабикян: Най-простият език, на който може да се преведе това съобщение, е следващия път пистолетът няма да е празен.
Водещ: Така де, но това предупреждение изглежда излишно, като се има предвид теча на информация, съвсем официален, че Доган този път наистина ще си отиде, дни преди конференцията.
Арман Бабикян: От една страна може да е предупреждение към това той уверено да извърши тази стъпка, от друга страна – към този, който го наследява, да е сигурен с кого и как трябва да работи.
Водещ: Това е интересна версия.
Арман Бабикян: Не казвам, че това е версията. Казвам, че това е хипотеза.
Водещ: Да. И аз наричам интересна версия, а не версията. Какво да си кажем в заключение? Този път ще си научим ли политическите уроци за това, че всяко прекаляване води до бумерангов ефект? Както преяждането с власт, така и високомерието, така и използването на езика на омразата.
Арман Бабикян: Със сигурност да. Опитът да се консолидира ДПС на база отново на тема етнически мир, език на омразата и всички останали, цялата останала фразеология, която обикновено ползват, за да сплотят редиците си, с която обикновено сплотяват редиците на "Атака" и ВМРО от една страна и своите от друга страна, в случая е абсолютно безсмислен и лековат. С този случай са засегнати много по-сериозни устои на демокрацията в България и практики. Това не е начинът, по който трябва да изглежда европейска България. Така че който и да си е правил сметката, със сигурност прекали и то прекали доста грозно – пред очите на всички и на цялата цивилизована част от света. Да, сега ще има много претенции, много хипотези, но резултатът, този, който е сигурен, независимо дали ще се прави международно разследване, българското разследване и т. н., е със сигурност отрицателен знак за България. И ако трябва да се мисли за нечий имидж в момента, това едва ли е за едно или друго политическо лице, а по-скоро е за имиджа на страната ни.
Водещ: Мислите ли, че някой от тези, които бяха призовани да си мерят приказките и да не използват случилото се за пропагандни предизборни цели, действително осъзнават, че е минато билото на поносимост, на търпимост и че вече вреди на България?
Арман Бабикян: Колкото по-бързо го осъзнаят, толкова по-добре. Наистина егоизмът да се калкулира всеки случай за собствена политическа сметка в такива мигове трябва да отстъпи една крачка назад.
Водещ: А ако не отстъпи, да се надяваме, че българското правило – всяко чудо за три дни – ще попрекърши, така, мерака да се печели от нещастието на политическия опонент.
Арман Бабикян: А, това е сигурно. Българският народ, слава Богу, има свойството бързо да забравя и понякога се ядосваме на това, но в подобни случаи, слава Богу, е добре.
Водещ: Благодаря Ви! С Арман Бабикян, политически PR експерт, заключихме, така да се каже, темата на анализите около покушението срещу лидера на ДПС Ахмед Доган, извършено буквално пред телевизионните камери на живо в събота в НДК по време на Националната конференция на партията. 

Водещ: Едно от най-обсъжданите събития в социалната мрежа е новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев. Първото обръщение опит, поне моето усещане беше такова, лично, опит да даде надежда на хората, опит да е по-различно, действително, обстановката…
Водеща: По-малко клишета.
Водещ: По-малко клишета. В същия момент явно старанието да се онагледява и с картина това, за което се говори, конкретиката, изигра нелепа шега, не знам дали е шега, но да видим една карикатура на Чавдар Николов.
Водеща: Може би трябваше да започнем с откъса от словото…
Водещ: „Скъпи колорадски българи!”
Водеща: Защото това, което ще видите сега е откъс от речта на президента Росен Плевнелиев, която беше излъчена от всички национални телевизии в новогодишната нощ, в която когато се онагледяваше онази част от речта за красивите природни дадености на България, освен Царевец, разбира се кадър от Царевец, осветен от онова шоу „Звук и светлина”, следващият кадър беше на красива планина и ненаблюдателните са решили, че това е една от красивите български планини.
Водещ: И това нещо възбуди страхотно количество коментари. Както видяхте и карикатури. Ние показахме от в. „Преса” на Чавдар Николов карикатурата. Тук виждате търсачката Гугъл, че и това излиза – Родопите. Явно и за Гугъл нещо повторено, лъжа, сто пъти става истина.
Водеща: …сайта на „Балкантурист” и след малко ще ви дадем думата и ще представим и гостите.
Водещ: Става истина това, което се повтаря сто пъти като лъжа…
Водеща: Очевидно е взел, очевидно тази снимка от щата Колорадо, роки маунтийнс, скалисти планини и т.н., взел тази снимка „Балкантурист”, за да рекламира българските Родопи в случая.
Водещ: От хубаво, от хубаво е дошло, от желание да рекламира българските Родопи. Арман Бабикян и Найо Тицин да ви представим, наши гости.
Водеща: И оттам насетне администрацията на президента, или поне онези хора, които са се постарали да напудрят с кадри речта на президента, са взели този кадър, смятайки, че това, щом е на сайта на „Балкантурист” и рекламира Пампорово…
Водещ: Пак е от хубаво.
Водеща: …е българска гледка. Само че ние такива скалисти планини на пръв поглед, май, в България нямаме. Мисля, че, май, нямаме…
Арман Бабикян: И такива полета от жълт кантарион също нямаме.
Водеща: И от там социалните мрежи се взривиха.
Водещ: Коментарът ви?
Найо Тицин: Ами за мене всъщност има нещо много дълбоко символно в тази грешка. Оставям настрана чисто техническото или чисто взаимстването на снимка от друг континент, представяща красотите на България. По-скоро символът е за едно предупреждение за самосбъдващо се пророчество, в смисъл такъв, че ако тази година само планината сме сбъркали, може както сме тръгнали с дюните на Несебър, догодина в обръщението на президента да не може м дори морето да покажем или някаква красива българска природа, защото просто някой, който е овластен няма отговорност. И знаете ли, в този символ на тази грешка много умело аз видях случайно съвпадение, но както знаете няма нищо случайно, в текста на обръщението на президента, където той казва: „Нека през 2013 г. бъдем по-активни и отстояваме своето право на справедливост и солидарност! Това ще засили гражданския контрол върху дейността на политиците, защото демокрацията е свобода и отговорност.” Именно тук според мене е силното послание на тази грешка. Гражданският контрол да внимава и да бъде на своето място, за да ограничава…
Водеща: Призивът на президент е чут.
Найо Тицин: Призивът на президента е чут, като под микроскоп с този гаф, онагледяващ Колорадо вместо Родопите, защото изведнъж прикова вниманието на това дали след време ще можем да покажем и нещо от българска истинска красота, природна.
Водещ: Може Червено море да покажем.
Найо Тицин: Например. Всъщност това самосбъдващо се пророчество вече се доказва именно от сайта на „Балкантурист”. Ако не се беше случил този гаф, ако не бяха ползвали тази снимка от този сайт, най-вероятно тази снимка щеше да продължи да си стои с месеци, може би години наред, рекламираща България. никой нямаше да забележи тази грешка. Слава богу, че се случи тази грешка.
Водеща: Аз сега ако вляза в сайта на „Балкантурист”…
Найо Тицин: Вече е изтрита, не се безпокой, проверих снощи към…
Водещ: Ето я снимката, Арман?
Водеща: Иван Гарелов по телефона ни слуша и ще го включим и него.
Водещ: Трябва ли да бичуваме президента за тази грешка или трябва да му се прости, или въпросът е съвсем друг?
Арман Бабикян: Ами и да го бичуваме, и да му се прости е все тая общо взето, защото човекът, който е недогледал, не е той. Въпреки че в края на краищата той произнася тази реч. Сама по себе си тя като текст никак не е лоша. Въпреки че бих добавил друг абзац, различен от този, който Найо посочи, ще го перефразирам, където се казва, че няма нужда всеки път да започваме отначало, хайде сега да не се хабим. Общо взето, нищо, че идват избори, карайте нататък.
Водеща: Е, друго беше посланието.
Арман Бабикян: Добре, всеки може да го прочете по начина, по който му се струва. Но така, общо взето, наистина текстът не е лош. Нямаше нужда да стои в стаята на една известна компания, която продава телефони, нали, да бъде инсталиран в такава ситуация. Речта беше достатъчно добра и завладяваща, за да може той да ме гледа в очите и да ми я казва на Нова година.
Водеща: Под герба и знамето ли, където сме свикнали да я гледаме?
Арман Бабикян: ОК, той може да стои и като Атанас Семов в своето предизборно слово, когато уволняваше един човек…
Водеща: …книгите, осветлението и…
Арман Бабикян: …в същото кресло до една консервативна лампа, както се снимат половината хора във Великобритания. Нали, достатъчно беше и това. нямаше нужда да ми се въртят картинки като на презентация на фирма… да гледам снимки и да познавам, а да, това е планина…
Водеща: …хората около президента да сложат и картинки е било излишно, достатъчно е било фокусирането на вниманието върху новото, виждаме президента в друга обстановка?
Найо Тицин: Да, да, самото послание…
Арман Бабикян: Посланията са в думите му.
Водещ: А добре, обстановката подразни ли ви? Все пак не беше толкова…, все пак беше различно.
Арман Бабикян: Би била чудесна, ако не се въртяха тези картинки отстрани.
Водещ: Според вас това е било в повече като PR специалисти, а иначе обстановката?
Найо Тицин: Обстановката беше ОК. В интерес на истината известно време се чудих точно къде е – студио или не е студио…
Водеща: Да пуснем поне като покритие обстановката, за която говорим от доста време, да я припомним.
Найо Тицин: Има едно чудене в първата половин минута, точно дали е в студио, дали е в автентична библиотека. Някак си, май, си пролича, че е в…
Водеща: Пуснете обстановката, колеги, от речта на президента!
Найо Тицин: Няма лошо, наистина, трябва да признаем и да уважим стремежа за различност. Тази различност беше постигната със студиото, както казах, и със самата реч. Наистина, речта имаше доста повече човешки елементи, норамлност някаква, изчистена от клишетата, както казва Ани, и това беше достатъчно. Наистина това онагледяване, на времето като репортер си спомням, че едно от първите неща, на които са ме учили, е да не се прави чушка – чушка, копче – копче. Като казвам чушка, няма нужда да показваш… Защото думите трябва да допълват.
Арман Бабикян: А това беше като за олигофрени, той казва планина и се вижда планина. Вярно, не тази, но все едно. То и нюйоркската стокова борса я има там.
Найо Тицин: Да, това също беше нелепо.
Арман Бабикян: Пълна глупост, това не е софийската стокова борса. Но както и да е…
Водещ: Какво, какво, това сега ми е ново?
Арман Бабикян: Вижте картинките…
Водеща: Най-накрая ще пуснем ли тази реч…
Найо Тицин: Има я, където става дума за предприемчивостта на българите…
Арман Бабикян: Просто не искам да издребнявам. Забележете какво говореше Меркел по Нова година, какво говореше Обама, какво говореше Оланд. Всеки беше зает с важните неща. С това каква година идва, а не да ми обяснява как да възпитавам децата си. Аз нямам нищо против…
Водещ: Това обаче ми се струва, че се хареса на хората, че пък им дава примери конкретни, ето Марио – Марио, спасителя – спасителя.
Водеща: Искаш ли да си разменим местата, да се опиташ да се добереш до интернет?
Водещ: Ще опитаме, въпросът е, че Иван Гарелов ни чака от доста време…
Водеща: Хайде, аз ще започна разговора с Иван Гарелбов, ти опитай да се добереш до интернет…
Водещ: Да го чуем Иван Гарелов преди да…
Водеща: Защото искам да пуснем…
Водещ: Не знам какво търсим обаче.
Водеща: Речта.
Водещ: Речта ще я има в ЮТюб. Имаме ли право да пуснем ЮТюб?
Водеща: Да покажем поне обстановката от речта. „Балкантурист” дали са платили на роки маунтийн права.
Водещ: Няма връзка с интернет. Да се чуем с Иван Гарелов, докато не му е паднал мобилния телефон. Здравейте! За много години!
Водеща: Вашият коментар като дългогодишен телевизионен журналист, защото имаше и телевизионерство в тази реч, и естествено, като човек, който прави имиджа на много политици към днешна дата. Вашата гледна точка към това, което видяхме.
Иван Гарелов: Аз мисля, че става дума все пак за един приемлив гаф, на който не трябва да се обръща много голямо внимание, тъй като той няма обществено значение. И това ме връща 25 години назад, когато по времето на социализма телевизионерите трепереха от всяка грешчица, не дай боже да стане, защото много лошо ги наказваха, особено ако грешката е с някой големец. Сега би трябвало повече внимание да обръщаме не на техническите гафове, а на съдържанието. И когато вече говорим за съдържанието, наистина виждаме в речта на президента опит да избяга от шаблоните и да каже нещо по-смислено. Но аз забелязвам нещо друго, този фон, тази библиотека. Значи това е пак чисто снобски подход, и въобще при президента, независимо, че той е един модерен и културен човек, има остър дефицит откъм добър вкус. Да припомня, че онова прочуто позлатено яйце грамадно, което той подари на папата, все едно, че отива при мафиотски бос, с тази библиотека случаят е същият. Ако си застанал пред тази библиотека, утре може да те попитат колко книги си прочел от нея.
Водеща: Ама защо библиотеката е притеснителна?
Иван Гарелов: …ако ми позволите, защото не знам дали пак ще ме включите, истинският въпрос е този – трябва ли въобще да има такива приветствия от президента в 12 без 5, когато, първо, много малко хора вече слушат внимателно какво им се казва? Всички са пийнали, всички са почерпени, еуфорията е съвсем различна. Това е един остатък от живковско време, когато трябва непременно да застане бащата на масата и да каже големите неща. По-добре (…) в друг ден и час. Второ, при нас все още продължава тази двойнственост на властта. От една страна, президентът се изказва, от друга страна, пък министър-председателят търси възможност някак си и той да се изкаже по това време. Забелязах там по медиите как той, уж, излиза от МС, пък случайно го срещнали, пък там му задали въпрос, но след малко пък се оказа, че говори в кабинета му. Пък според друг вестник те били специално поканени избрани репортери, но във всеки случай да направи и той своето изказване и да не остане по-назад. Всичко това са излишни неща. Оставете хората да се веселят, оставете хората да се отпуснат и когато имаш нещо да им кажеш ценно и важно, тогава им го кажи.
Водещ: То големият въпрос е трябва ли ни реч и обръщение в 12 без 5, Иван Гарелов поставя наистина и този въпрос.
Найо Тицин: Аз честно казано, тъй като очаквах да има една различност, един опит за бягане от стериотипа, наложен 22-23 години, очаквах изявлението на президента да бъде примерно в 8 часа. Някак си в по-нормален час. Т.е. за да се избяга и от тази наистина наследена от Тодор-Живково време традиция да ни се показва най-паче човекът в най-паче момента.
Водеща: Не са искали да рискуват, традицията е президентът, държавният глава, честита Нова година, после Дунавското хоро и така.
Арман Бабикян: Наистина има някакъв резон, защото в 8 ч са по-трезви. В 12 може да пропуснеш планините.
Водещ: А понеже по телефон е Иван Гарелов, усещам, че още нещо иска да допълни?
Иван Гарелов: Аз казах, за мен това е най-важното. Аз следях и репликите на хората, които бяха тук, почти нищо не се чуваше от самото изявление. Веселбата си вървеше, това е един фон, останал така настрани. Наистина, нека, ако иска да е модерен човек новият президент, каквито опити виждам, по-добре да се отказва от всякакви шаблони и навици на миналото.
Водеща: Никога реч на президента, новогодишна, не е коментирана толкова, но както се казва, различното боде очите. И затова го правим. Така че постигнал е целта си, различен е.
Арман Бабикян: Всъщност (…) начин да си различен. Но вижте, БТВ направи чудесен обзор на годината. Един ваш колега го водеше, обзор на събитията от годината, въртяха се кадрите…
Водеща: Люба Ризова, шефът ни.
Арман Бабикян: Да, не го казвам, защото ви е шеф. На мен това ми приличаше, кадрите ми приличаха на обзор на годината.
Водещ: А, не се е монтирало тук.
Арман Бабикян: Не казвам, че тук се е монтирало, но президентът не ми е журналист.
Водещ: …като излишен опит да обобщава той годината?
Арман Бабикян: Речта му беше достатъчно добра, за да ми изпрати някакво послание като баща, майка или леля на нацията, все едно. Но тези кадри ми даваха усещане за журналист, който се опитва дам и прави обзор. Той не е.
Найо Тицин: Това, което преди да почне ефира споделихме, може би много по-подходящо би било да се включи един жестомимичен превод, примерно за нечуващите хора, и това би показало една по-силна социална ангажираност от страна на президентската институция, отколкото това, както Арман каза, като пауърпойнт презентация. Чушка – чушка, планина – планина, войни – войни, знаме – знаме.
Арман Бабикян: Особено като говорим за съпричастност в речта си.
Найо Тицин: Да, вижте, наистина, позицията на лидера, на политика, който води нация е от своя първо лице да каже някакви неща и да ги гледа хората в очите. В момента, в който сложиш нещо да се върти около него, ти забравяш да го гледаш в очите и изгубваш истинския контакт, който би трябвало да се случи между политика…
Водеща: Това е грешка обаче на екипа…
Найо Тицин: Така, така, така, не, не, в интерес на истината, наистина прекалено…
Арман Бабикян: Да, да…
Водещ: Сега ще ги обезсърчим толкова, че ако го сложат пак догодина на онова местенце, на онзи стария вариант…
Найо Тицин: Не, не, не става дума за това. Освен това, нека да си кажем, че аз, честно казано, доста се изненадах от смелостта, с която започна да се охулва това новогодишно послание на президента, като буквално седмица преди това той имаше доста по-спорни политически действия, примерно, за които не бяха предизвикани такива реакции, дори в социалните мрежи, да кажем.
Арман Бабикян: Това е абсолютно вярно.
Водещ: Ами така е, винаги е така.
Найо Тицин: Т.нар. едни проправителствени медии, други, изведнъж се охрабриха да говорят какъв страхотен гаф е това на президента, а никой не смееше да говори седмици наред преди това за проблемността на избирането, примерно на членове на конституционен съдия, Конституционния съд и т.н.
Арман Бабикян: …да речем, се изправи в цял ръст и каза, че е срещу проекта "Белене". За това със сигурност отделиха по-малко ресурс, отколкото за речта му по Нова година. Той каза гласно това, което управляващата партия, от която той произлизаше, нарочно казвам минало време, защото би трябвало вече да представлява нацията…
Найо Тицин: Има опит за еманципация…
Арман Бабикян: Еманципацията той ще я доказва. Имам предвид, че той все пак е длъжен да представлява нацията в момента, затова казвам, че… ОК, президентът направи това, което вие не казвате. Вие казвате, ами ние така, Цецка Цачева така, пък Червенкондев така, а президентът излезе, това е държавният глава и каза становището си по толкова важен въпрос, по който дори ще се прави референдум. Нямаше толкова коментари.
Найо Тицин: Да. Никой не обърна дори толкова голямо внимание върху това, че президентът подписа указа за назначаване на главен прокурор в последния час на последния работен ден на годината. Не се прави така. Т.е. това ако е смело и голямо събитие, то се прави много по-тържествено…
Водеща: Ние решихме да направи тази тема, и то (…) заради значимостта и социалните мрежи, вие най-вероятно сте видели какво е, това са всички интернет сайтове, най-четени, ако направиш справка в новинарските сайтове, най-четени… във Фейсбук, ни казват приятели, че е нещо страшно. Всички социални мрежи. Решихме да я направим, което може би отваря една друга тема, за сетивността на хората в мрежите за значимо и незначимо, за енергията, която се изразходва по една тема и липсата изобщо на енергия по друга тема, която… отношение и разбиране може би по друга тема. Но това е друга тема.
Найо Тицин: Защото в крайна сметка това е доста повърхностен въпрос. Много по-лесно е да видиш една такава видима грешка…
Арман Бабикян: Лесно се коментира това.
Найо Тицин: Лесно се коментира и е нещо, което не е опасно за коментиране също, нека да го кажем.
Водещ: Да чуем Иван Гарелов, защото мисля, че още е на линия.
Иван Гарелов: Аз мисля, че, слушах много внимателно разговора и бяха казани, основните неща бяха казани от моите колеги. Аз само се връщам на това, че нека да използваме случая да се опитаме наистина да наложим една корекция в тази втръснала традиция точно в 12 ч да се обръща бащата на нацията. Аз мисля, че на този инцидент по-скоро трябва да гледаме като на един етап от утвърждаването наличността на президента, защото на него очевидно му липсва все още опит, липсва му истинско самочувствие. Човекът се е постарал да бъде нещо по-различен, очевидно в него има такива опити, нека да не го отчайваме. В края на краищата гафът си е гаф и толкоз.
Водещ: Благодарим.
Водеща: Да, наистина.
Найо Тицин: Да, да, аз лично приветствах опита за различност, и още повече приветствам тази случайна грешка, която ни дава повод, особено на нас като граждани да сме много по-бдителни над безобразията, които се случват.
Водеща: Честно казано, аз от години на ред за първи път се загледах и заслушах, като видях различната обстановка увеличих телевизора, заслушах се. Така че може би ефектът е постигнат. И фактът, че говорим в момента за това.
Арман Бабикян: Да, Иван, общо взето, по един възпитан начин каза, не стреляйте по пианиста. Но да, наистина предизвика явно внимание. Оттук нататък следва да си помислим от това, което се произвежда като политика и послания, пък било то и новогодишни, независимо в колко часа, всъщност кое тежи – опаковката или съдържанието?
Водещ: Благодаря ви!          

БНР, 12+3 | 21.11.2012

"Медии без филтър – страхът и свободното слово" – дискусията, организирана от Агенция БГНЕС, фондация Фридрих Науман и Института за модерна политика. За нея ще ни разкаже Светослава Кузманова.

Репортер: Незавидното 80-то място в класацията за свободата на словото, което отреди на страната ни Репортери без граници още в началото на тази година беше трън в очите на участниците и в тази поредна медийна дискусия. Писмото на еврокомисаря Нели Крус от края на октомври до премиера Борисов и срещата ѝ с български журналисти по тяхна молба през септември бяха коментирани за пореден път и на този дебат. Председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков, който беше eдин от организаторите днес смята, че корпоративните медии са новите бухалки на олигарсите. Според Никола Кицевски, свободата на печата у нас е умряла в следобедните часове на 14 декември 2010 г.
Никола Кицевски: Когато немската група ВАЦ се изтегли от бизнеса у нас, немския концерн, който се занимава само с печатни издания напусна, защото видя, че у нас вече няма бизнес в печатните издания. Тоест от вестникарство не може да се печелят честни пари. Когато се изтегли ВАЦ, това беше знак, че една епоха, тоест че от вестникарство не могат да се печелят пари, съответно притежателите на вестници вече имат съвсем други интереси. Интереса най-точно може да се определи като търговия с властта, разправа с конкурентите, помощ на приятелите, но не в интерес на читателите, а по-скоро в свой личен интерес.
Репортер: Според Кицевски, вестникарството е в криза и умира.
Никола Кицевски: Нюзуик приключи, сега издаде последните си броеве, вчера беше съобщено, че немското издание на Financial Times има 250 млн. евро загуби. Просто хартиените поколения наистина си отиват.
Репортер: Медийния експерт Иво Инджов посочи, че България съвсем устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация.
Иво Инджов: От една страна нямаме цензура в класическия смисъл на думата. Цензур, който да стои в редакциите и да казва – това става за публикуване, това не става за публикуване. Има по-прецизни средства за цензуриране. Например когато министър-председателя праща SMS-и на журналисти и изразява своето несъгласие с едно или друго предаване, с една Или друга позиция. Други техники на цензуриране. Публична тайна е, че министри се обаждат в редакциите и изразяват несъгласието си с една Или с друга Публикация. И ако на главния редактор не му стиска съответно публикацията се променя. След това, финансирането с държавни средства, с парите, които са предназначени за пропагандиране на европрограмите. На едни се дава, на други не се дава. Големия проблем обаче е автоцензурата, дори не толкова политическия натиск, концентрацията и монополизацията.
Репортер: Юлияна Методиева, главен редактор на сп. Обектив, издавано от БХК цитира току що приключило изследване, което включва мненията на 22 български журналисти от национални и регионални медии.
Юлияна Методиева: Които изразяват изключително тревожните си изводи за това, че няма свобода, те не могат да правят информацията такава, каквато да бъде полезна на обществото, правят такава, каквато е полезна, удобна за корпоративния контекст. Към този момент ние Имаме печалният резултат с автоцензурата, която добива застрашителни размери, пак позовавам се на интервютата на журналисти. Те са потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект Бойко Борисов, който успя да въведе в редакционните политики нещо неподозирано. Преди той да вдигне телефона, те вече знаят какво той иска.
Репортер: PR експерта Арман Бабикян смята, че ситуацията сега в България прилича на ситуацията от 89-та. Страната пак е пред фалит, има 15-20 торби с пари и някои хора са си купили по една медия за всеки случай. Без да назовава имена, Бабикян цитира журналисти, които му споделяли по софийските кафенета, че ходят с отвращение на работа.
Арман Бабикян: Хората са омерзени от самите себе си дори, защото са наясно, че са направили онзи избор. Себе си ненавиждат дори и факта, че упражняват това. До там са стигнали нещата, че се наложило да избират между това да се препитават или да правят журналистика. И те са наясно, че са направили онзи пошлия избор. Може би националното радио и 2-3 медии останаха, които може човек да се заслуша и да чуе нещо. Едно време се шегувахме 97-98-ма година, като погледнеше човек списъка на българското футболно първенство можеше да се направи списък на групировките в България, по собствеността. Сега с медиите е горе долу същото. Само че не са онези едричките момчета с шлифованите дървета, ами са белите якички, които носят големите торбички. Горе долу така се получи с медиите. 

БГНЕС I 25.06.2012

Някой вмени на журналистиката, че е обслужващ персонал, а някой вмени на пиарите, че са просто гара разпределителна за средства, а не хора, които се занимават с комуникация. Това каза Арман Бабикян, специалист по политически маркетинг и пиар за БГНЕС.

Според него обаче границата между журналистика и пиар не се размива днес, тъй като ясна е каква е задачата на всяка една от двете професии. "По-скоро се случва нещо много тъжно и в двете професии по отделно. Журналистиката е призвана, все пак да има, освен търговски успех на съответните издания, има и сериозен обществен ангажимент, свързан с обществения интерес, с обществения морал, ако щете. Докато при пиара това е по-скоро отделен занаят свързан не толкова с обществения интерес, не е делегиран по този начин в публичното съзнание. Въпреки това има криза и в двете професии.

"Това, което силно се забелязва е, че голяма част от медиите работят като платени поддръжници на някои политици като обясняват на клиентите си, че това е пиар и под клиентите им разбирам политиците или определени корпоративни кръгове", каза Бабикян. Според него медиите не работят като пиари на определени политици, защото те не могат да правят това. Експертът обаче е категоричен, че тук не трябва самите медии да бъдат сочени като самостоятелни виновници, защото много често това е продиктувано от собствениците на тези медии. "Говорим за търговия с влияние, само че под формата на това: аз ще ти помогна с моите медии, а ти ще ми се отблагодариш със… Това е упражнение доста далеч от професията пиар, общо взето преди 22 години се наричаше отдел "Пропаганда и агитация" на БКП", направи сравнение Бабикян.

Той е категоричен, че и с просто око може да се види как определени медии доизглаждат образа на определени политици. "То ясно се вижда как винаги се пише за Цветан Цветанов, как винаги се пише за Борисов, как се пише от известно време за Кунева, как се пише за определени министри и хора на добри позиции в политическия елит на страната. Това се вижда с невъоръжено око, вижда се и кои издания го правят и кои медии", заяви пиарът. Според него обаче, "лустросването на политиците по този начин никога не е давало добри резултати". Но политиците бързо забравят този урок. "Такива процеси имаше и във времената, когато Иван Костов беше министър – председател, подобни процеси, в по-мека, но достатъчно настойчива форма имаше и по времето на Симеон Сакскобургготски, след това по времето на Тройната коалиция. Не е новина това. Може би сега е в малко по-крещящи тонове картината, малко по-чалга измерение има цялото упражнение, малко по-безкритично и нахалост се хвали. Просто защото е разпредено да се хвали", определи ситуацията днес той. Според него днес "малко повече се обръща внимание на въпроса колко, отколкото на въпроса как да бъде хвален някой от поръчаните за хвалене политици".

Оригинална публикация 

Тема: Лобизмът и скандала „Хохегер”
Гости: Нидал Алгафари, PR експерт, Арман Бабикян, PR експерт, Аня Павлова, PR експерт

Водещ: Тези дни много дълбоко от килера, вероятно с конкретни политически цели, беше изваден един стар политически скандал. Говорим за парите, които е плащала старата власт на лобисти, за да подобрят имиджа ни, каквото и да означава това – имиджът ни пред света, имиджът ни пред самите българи. Сключвани са договори за милиони левове и този случай е любопитен по много причини. Първо, като държавата е платила 3 млн. Лева за подобряване на имиджа. Какво е получила? Дали по-добри доклади на Европейската комисия, дали повече инвестиции, дали катарският бизнес например е разбрал за тоя договор от 3 млн. Лева. Второ, подкупвани ли са чужди политици? Заговори се и е разпитван в момента в Австрия бившият техен вътрешен министър. Трето, как е подбрана точно фирмата на Моника Йосифова, когато днес живее на семейни начала с тогавашния премиер Сергей Станишев? За лобизма, PR-а на държавата разговор с PR експертите Аня Павлова, Арман Бабикян и Нидал Алгафари. Добро утро!
Арман Бабикян: Добро утро!
Аня Павлова: Добро утро!
Нидал Алгафари: Добро утро!
Водещ: Да започнем от там. Вие по такива хубави договори работили ли сте – за 3 млн. Лева или може би дори и само в българската му част за скромните 300 000 евро?
Нидал Алгафари: Не, не. Сега това ми звучи като някакъв, като наказателен съд, като нещо, като народен трибунал … с Моника.
Водещ: Не е наказателен съд в никакъв случай.
Нидал Алгафари: Значи, Моника се появи на хоризонта на PR-а преди години. Лека полека успя да превземе този пазар. Не смятам, че е благодарение само на Сергей Станишев, затова, че тя е имала връзка с него. Много…
Водещ: Тя обясни. Започнала е от Царя, продължила е при Сергей Станишев и сега пак работи с настоящето правителство.
Нидал Алгафари: Да, работи тя. По принцип фирмата, която има, много поръчки има. Не е само тази. И това, смятам, че за 3 млн., където казвате, това не е от най-големите й договори, които ги има. Тя държеше, доколкото си спомням, около шест министерства и много голяма част от агенциите в България.
Водещ: Значи, Вие тук признавате, че тя е най-добрата на пазара?
Нидал Алгафари: Аз не мога да кажа дали е най-добрата, но най-добре, явно, се е пласирала. Значи, не всеки го може. Значи, трябва да си добър. Освен да си добър, трябва да можеш да се пласираш добре. Някои са успели, някои не толкова. Но дали е вършила работа или не, аз също не мога да го оценя, защото това е било в чужбина и там нямам поглед върху това.
Водещ: Добре. Искам да уточня. Не казвам, че сумата е толкова голяма и че не е трябвало да бъде плащана. Хората обаче, обикновените хора – ето, и преди малко говорихме с Тома Диков – не разбират какво работите Вие. PR е равно на викач в една… търсят се експерти по морето – сервитьор, барман, PR, в скоби, викач. И когато кажеш на хората, че за PR са похарчени 3 млн. Лева за подобряване на имиджа на България, опитваме да разберем срещу тези 3 млн. Лева случило ли се е нещо. Случило ли се е, според Вас?
Аня Павлова: Ако ми позволите, тук наистина няколко неща, по които аз бих искала да говоря. Не знам дали ще успея по всички от тях. Това, че хората неособено добре запознати със спецификата на професия PR, е проблема на гилдия. В известна степен това е така. Тоест, това означава, че…
Водещ: PR за самия PR трябва да…
Аня Павлова: PR за самия PR. Това означава, че трябва да се замислим, да поработим в тази насока. Второ. Това, което трябва да разберат хората, управлението, българите като цяло – без комуникации, без PR няма нормална цивилизована съвременна държава. За PR трябва да се отделят пари, за държава трябва да има репутация…
Водещ: Защо?
Аня Павлова: … по това трябва да се работи, за да има репутация.
Водещ: Защо? Защото когато ние не разбираме, единственото, което ни става ясно, е, че едни 3 млн. Са излети някъде, че пък после са се върнали част от тия пари в удобни български фирми – е съмнението на хората.
Аня Павлова: Ама само искам да припомня следното. Как и по какъв начин беше избрана фирмата партньор в България, вероятно предстои да се провери. Но аз съм … на идеята, че PR е локално знание. Тоест, когато се сключва договор с чужд специалист, чужда фирма, съвсем нормално, в реда на нещата партньорът да бъде от мястото, за което се сключва договора, т. е. да има български партньор. Щом е избрана Моника, значи партньорът е преценил, че е достатъчно ценна, достатъчно добра. Договорът е сключен. Тя е получила 150 000 от милионния бюджет. Това означава 15%. В света между 10 и 20% се отделя за PR по проекта – в рамките на нормалното. Договорът е предаден, парите са платени, отчетът е подаден, претенции не постъпиха. Значи добре си е свършила работата.
Водещ: Бихте ли ми обяснили, ако е възможно, най-простичко, когато се прави една инвестиция – инвестицията в PR е инвестиция, нали така – се поставят конкретни цели. Какво получаваме срещу инвестицията 3 млн. Лева и реализирани ли са тия цели? За да знае българският данъкоплатец, който е платил 3 млн. Лева всъщност какво е получил срещу тях – за наемането на лобиста Хохегер и връщането на част от парите в България, с които да оперира Моника Йосифова. Арман Бабикян.
Арман Бабикян: Значи, има две неща, които трябва да изясним преди това. Г-жа Йосифова вчера имаше доблестта да обясни какво е работила тя срещу нейните…
Водещ: 300 000 евро грубо.
Арман Бабикян: … 150 или 300 000 евро. Какво се е работило до другите 3 млн., не е тя човекът, който трябва да дава обяснения.
Водещ: Добре, добре. Не говорим за нея. Говорим за PR-а и за лобизма.
Арман Бабикян: За PR-а и за лобизма ще говорим, когато българските политици решат да приемат закон за лобизма, който се търкаля в устите им от повече от десет години.
Водещ: Обаче, преди да са приели такъв закон плащаме 3 млн. За това.
Арман Бабикян: Така. И по тази причина договорът, както забелязвате, е оформен не точно като плащам по лобистка услуга…
Водещ: А как?
Арман Бабикян: … а като плащам за подобряване на имиджа на, защото няма законова възможност България да ангажира свои лобисти. Тук не казвам кой е министър-председателя. Аз съм последният, който може да бъде обвинен в пристрастие към лявата идея тук. Принципно няма как човек да плати такива пари, комуто и да е, просто защото в България няма закон. Това нещо още от времената на ранното създаване на новото време – ако не ме лъже паметта, а може и да бъркам – се постави въпрос в парламента ще има ли закон за лобизма, няма ли да има, дрън-дрън…
Водещ: И отиде на кино този закон. На Емил Кошлуков беше.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: Срещу тези пари, 3 млн., аз лично не смятам, че съм получил нищо.
Водещ: Ами, добре.
Нидал Алгафари: Едно голямо кръгло нищо. Сега, това, което е правила Моника вътре в България, да, видно е, ясно е какво са направили. Въпросът е този Хо…, какъв беше там човечец…
Водещ: Хохегер.
Нидал Алгафари: Да, Хохегер. Този човек какво е допринесъл за нас?
Водещ: А какво трябваше да получим срещу 3 млн.?
Нидал Алгафари: Нищо.
Водещ: Какво трябваше?
Нидал Алгафари: Значи, най-вероятно идеята е била нещо като калайджия, да изчисти някакъв имидж тогава на…
Водещ: Някаква мръсотия.
Нидал Алгафари: Някаква мръсотия или нещо, което те го обясняват, че имало… това с този, филма за, как се казваше, това сиропиталище, където едни дечица, дето имаше там.
Водещ: Аха, на BBC.
Нидал Алгафари: Въпросът е, че не можеш да го изчистиш това нещо. То е толкова видно това и каквото и да ходиш да лъскаш, няма как.
Водещ: Аз разбрах съвсем различно нещо. Аз разбрах, че… айде да минем и към следващата, към следващия аспект по тая тема – че всъщност, по-скоро правосъдие и вътрешен ред е била целта на това, на този лобизъм.
Нидал Алгафари: Не. Това е във връзка с министъра, там, на вътрешните работи…
Водещ: Министърът, австрийският,на вътрешните работи е трябвало нещо да помогне за подобряване на работата на нашата полиция.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: … и гледаме. Докладите, които ги получаваме до ден днешен, са отвратителни. Тоест, значи ако не бяха тия пари дадени там, представете си какво щеше да бъде.
Водещ: Какво?
Нидал Алгафари: Или още по-зле – толкова зле, че да ни изхвърлят от Европейския съюз или благодарение на тия пари са те толкова отвратителни, но не чак толкова.
Водещ: добре. Казвате ли Вие в крайна сметка – тия пари са похарчени грешно?
Нидал Алгафари: Да, аз смятам, че са похарчени грешно.
Водещ: А Вие?
Арман Бабикян: Аз не мога да кажа, че те са похарчени…
Аня Павлова: Да, и аз не мога да кажа.
Арман Бабикян: … по простата причина, че ние не знаем какво пише в останалата част от договора. Дайте си сметка! Ние видяхме онези 15%.
Водещ: Няма и да разберем.
Арман Бабикян: Ама недейте така. Станишев каза, че този договор стои от три години в Министерски съвет.
Аня Павлова: С отчета.
Арман Бабикян: Искам да излезе този, който заяви пред една национална телевизия преди няколко дни и каза, че няма нищо общо с този скандал и той засяга само вътрешнопартийни крамоли в БСП.
Водещ: Не Ви разбирам.
Арман Бабикян: Говоря за министър-председателя Бойко Борисов. И каза, че него това въобще не го засяга, той няма нищо общо с това и те вътре, видиш ли, ще се избият.
Водещ: Скоро и по нашата телевизия го каза.
Арман Бабикян: Така. Какво се случи на следващия ден само? Понеже си говорим за лъжата, за истината, за почтеността и т. н. На следващия ден излезе някакъв човечец на име Главчев или нещо такова от парламентарната група и започна да развява скандала. След два часа излезе някакъв човек на име Валентин Николов, започна да прави същото. След това излезе министъра.
Водещ: Какво искате да кажете?
Арман Бабикян: Сега ще Ви обясня. След това излезе министърът на земеделието и започна да държи речи на тази тема. Вместо да си говорим за яйцата, каза той, дайте да обсъдим това. След което излезе министърът на вътрешните работи. Опитвам се да Ви кажа, че в рамките на 24 часа всичко, до което има общо Бойко Борисов, скочи, за да говори за скандала. А видите ли, Георги Първанов защити Сергей Станишев, Румен Овчаров защити Сергей Станишев. Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че няма никаква вътрешна игра, а си беше точно удар на министър-председателя и на водената от него партия.
Водещ: Срещу Сергей Станишев.
Арман Бабикян: Срещу Сергей Станишев. И това е очевидно за всеки един PR, седящ на масата и на нестоящите на масата.
Водещ: Добре. А като PR-и, които седите на масата, във вътрешната игра няма ли някой, който да печели дивидент?
Арман Бабикян: Страхотна услуга извърши г-н Борисов – сплоти БСП преди конгреса. Точно се бяха разделили на лагери. Уникална услуга.
Водещ: Не знам. Така ли мислите и Вие?
Арман Бабикян: Уникална услуга. Вече са на едно мнение.
Нидал Алгафари: Поне със сигурност мога да кажа, че това не е от страна на Георги Първанов или на някой от лагера около Георги Първанов.
Арман Бабикян: Е, нали за това говорим.
Нидал Алгафари: Няма причина да го прави това Първанов. Първанов ако иска да вади кирливи ризи, това не е кирлива риза, с която би могъл да удари Сергей. Има неща, които са във вътрешнопартиен план, които биха могли много по-тежко да бъдат срещу Сергей.
Водещ: Това не е лоша кирлива риза, с която да бъде ударен Сергей.
Нидал Алгафари: С такава кирлива риза могат да се удрят всичките един по един. Всеки по един или друг начин се е опитвал да потърси някакви услуги на някакви компании, включително на приближени – дали ще бъдат на Георги Първанов или на Сергей Станишев. Тук проблема го разделям аз на две. Едното нещо е опитът да се вкара в тоя поне за мен безумен скандал с това, че нищо не сме получили от тези пари, които сме ги давали на някакви неясни лобисти.
Водещ: Което е по-важният въпрос.
Нидал Алгафари: По-важният въпрос. Това, че Моника е била там, че тя е участвала, че тя нещо е правила, има такива, много фирми, наши, са работили. Заявявам. Може да не са на такива големи договори, но и други големи наши PR-ове са имали такива сделки. Това не е толкова страшно. Това значи някой да ти даде за обслужване на…
Водещ: Не, не, не.
Арман Бабикян: Нидал, кажи си. И в момента има такива фирми.
Нидал Алгафари: O. K. Хубаво, има.
Водещ: Да. Обаче искам да се свърши работа, нали така? Аз, като данъкоплатец.
Арман Бабикян: Г-жа Йосифова показа и в чужбина какво е вършила. Знаете ли колко ще е дълъг списъка на фирмите, които биха взели 300 000 и колко е къс списъка на фирмите от бранша, които имат капацитета да изпълнят тая поръчка?
Аня Павлова: Само да допълня Нидал.
Водещ: Въпросът е дали ги получават най-добрите или ги получават по някакъв принцип?
Аня Павлова: Тези, които одобряват клиенти – това бизнес закони. А клиентът, ако е доволен, както стана в този случай, други въпроси не може да има. Това, че хората не знаят какво са получили, е проблем на тези, които не оповестили хората, т. е. не Моника, а този, който не е разказал на хората какво се очаква от тази сделка.
Водещ: Добре.
Аня Павлова: Но само да припомня на Нидал. 2008 г. именно върховен главнокомандващ тогава излезе и каза, че парите в политиката се перат през PR агенции.
Водещ: Аха! Това е не само на Нидал, а и на г-н Бабикян, който смята, че Георги Първанов няма нищо общо.
Аня Павлова: Само припомням какво е направил върховен главнокомандващ. Тогава PR гилдията го помоли и поиска той да назове конкретни агенции, конкретни PR-и, конкретни факти.
: И той взе, че ги назова.
Аня Павлова: Той взе, че не ги назова.
: Чудно.
Аня Павлова: И ето ти минават четири години и изведнъж…
Водещ: Дали не ги назовава сега?
Аня Павлова: … започва да има ситуация, която до болка ми напомня 2008 г.
Водещ: Не, не. Тя казва съвсем различно нещо на вашите твърдения – че явно зад атаката стои по-скоро Георги Първанов, отколкото…
Аня Павлова: Не, не казвам това. Припомням кой какво е казал през 2008 г.
Водещ: Припомняте факти, достатъчно добре подредени, че да разберем това.
Аня Павлова: А, и на PR-а никога не слагайте думите в устата. Казвам това, което съм казала.
Водещ: Добре, добре.
Аня Павлова: През 2008 г. главнокомандващ казва следното, непотвърдило се с факти. Четири години по-късно изведнъж, когато има напрежение или състезание между бившия главнокомандващ и настоящия председател на партията и се явява … по средата.
Водещ: Буф!
Нидал Алгафари: Тоест, какво искаше да кажеш?
Аня Павлова: Това, което разказах. Картинката разказах.
Нидал Алгафари: Ама ти разказваш, значи, нещо, което го е казал преди много години президентът Първанов тогава. В един момент, когато излиза този скандал и не от Първанов излиза. Значи, че Първанов би могъл да го ползва и би могъл да си развее байряка … може да го направи.
Арман Бабикян: Да, но видяхте, че не го направи.
Нидал Алгафари: В един момент даже точно обратното.
Арман Бабикян: Напротив. Той се изказа в Благоевград и каза съвсем друго.
Нидал Алгафари: Точно обратното.
Водещ: И аз така бих направил на негово място.
Аня Павлова: Казвам, че съм категорично против който и да било в тази държава, независимо от позицията си, да ползва PR-а като инструмента за решаването на политическите или квазиполитическите си проблеми. Това ми е тезата.
Нидал Алгафари: Ами, ние какво – да умрем от глад ли, бе Аня, тогава? Недей така. Това ни е работата.
Водещ: Добре. Дайте друго – работата на австрийския вътрешен министър. Нормално ли е това да плати една голяма лобистка компания 100 000 евро на един министър? Дори айде да не се фокусираме върху сумата. Да се плати на един министър за нещо. Аз веднага си зададох въпроса – да речем, на нашите министри плаща ли се да подобрят имиджа на Македония или да подобрят имиджа на Сърбия, а на Румъния?
Арман Бабикян: Дайте да се оправят нашите министри първо, защото видяхте какво стана в Катар, нали?
Водещ: За практиката.
Арман Бабикян: Моля Ви се!
Водещ: Да. За практиката да поговорим. Какво е трябвало да свърши тоя човек?
Нидал Алгафари: Значи, такава практика я има, особено в Съединените Американски Щати, където се смята за нещо съвсем логично. Обаче там има, както каза Арман, закон.
Водещ: За лобизма.
Нидал Алгафари: При ясни условия. Значи, аз ще ти дам такива пари, за да направиш това, за да ти подкрепя кампанията и т. н. Проблемът в…
Арман Бабикян: И в Европа го има.
Нидал Алгафари: Но ако е бивш министър на вътрешните работи.
Арман Бабикян: Тогава е O. K.
Водещ: А той си е бил действащ човекът.
Арман Бабикян: Ако е бил действащ, тогава нещата стоят по друг начин.
Водещ: Нидал!
Нидал Алгафари: Това, което на мен ми прави впечатление, е съвсем друго. Защо точно на вътрешен министър? Значи, там, което е свързано със служби, с много информация и т. н. Той с какво би могъл да…? Значи, ако беше платил на някакъв директор примерно на телевизия, щях да го разбера, но на вътрешен министър. Какво може да направи той? Почвам да се замислям, че той е… Като PR какво може да направи той? Да излезе нещо ли? С кой да говори ли нещо? Тоест, той няма лостовете, за да може да промени имиджа на тази държава.
Водещ: И тогава?
Нидал Алгафари: Единственият начин е да фалшифицира. Тоест, ако има някакъв доклад, който трябва да се гласува нещо, и той да каже – не, аз с очите си, със собствените си, видях, разбрах това. Значи, за такова нещо по-скоро може да бъде и тогава вече това не е никакъв лобизъм.
Водещ: А тогава това е престъпление?
Арман Бабикян: Престъпление.
Водещ: Тогава това е престъпление.
Нидал Алгафари: Престъпление. Просто, трябва да видим в края на краищата този министър какво е направил за България, ама да го видим явно. Да ни го обяснят.
Арман Бабикян: Гадаем пак върху тази част от договора, която не сме виждали.
Водещ: Ясно, че гадаем, обаче понеже обяснението е да се оправи работата на българската полиция и не знам си какво, пък очевидно…
Арман Бабикян: От преди да влезем нали видяхте почти всичките материали, които вчера ни показаха или по-голямата част бяха Меглена Кунева и Сергей Станишев, Сергей Станишев, Меглена Кунева и т. н. Нали, към онзи момент това е било актуално, трябвало е да влезем в Европейския съюз, после да се чувстваме по-добре. От тогава до днес си влачим глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Така че има някаква логика, може би, но това е гадание в момента.
Водещ: добре.
Аня Павлова: А ето защо трябва да се отделя внимание на т. нар. GR, т. е. правителствена комуникация.
Водещ: Government…
Аня Павлова: Government PR, да. За да не се работи на парче, за да няма изненади, трябва да се приеме стратегия, трябва да се изберат специалисти, трябва да се гласуват бюджети, трябва да се работи професионално, както прави целият цивилизован свят.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!
Арман Бабикян: Значи, според мен, г-н Цветанов да наеме г-жа Моника Йосифова, за да решат проблема…
Водещ: Ама тя казва, че е наета и от сегашното правителство, така че…
Арман Бабикян: … проблема в „Правосъдие и вътрешни работи” и взаимоотношенията му със съдебната власт. И мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
Водещ: Е, защо да наема г-жа Йосифова?
Арман Бабикян: Има опит, а тия очевидно не се справят.
Нидал Алгафари: Тя не е Йосифова от доста време.
Водещ: Тя е Янова, да, на всичкото отгоре. Добре. Благодаря Ви за този разговор! Интересен беше, според мен. Дано да е било така и за хората!          

vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 21.10.2011

Старите играчи на имидж терена си избраха нови партии

В предизборната битка копието държат пиарите. Сезонът за тях е инфарктен, колкото и за самите кандидати. Телефоните им пушат от стотици разговори – с медии, политици, общественици. Знаейки силата на медийните стратези, политиците се надпреварват да ангажират обучени хора, които да ги изведат в челните редици и да им осигурят максимум обществено внимание.

На повечето от тях имената се превръщат в марка. Те са се доказали в люти битки на политическия фронт. На него пиарите воюват както воюват бъдещите президенти и кметове. И за тези избори кардиналите на словото са популярни. Само някои са сменили партиите.

ГЕРБ: Росен не е артист – и 10 000 имиджмейкъри не действат

Управляващите знаят силата си за тези избори и са убедени в успеха си. Не разчитат на тежки имена и гласуват доверие на изпитания си експерт Севдалина Арнаудова. Тя, заедно с Никола Николов, са хората, които всички журналисти познават.

Няма нито една пиар агенция, която да стои зад кампанията на Росен, нито зад кампанията на кметовете ни в страната, държи да се знае Севдалина Арнаудова. И конкретизира, че 6 човека, а не 36 агенции, работят за управляващите в тази кампания. Плевнелиев само е прибавил към екипа си пресаташето от Министерството на регионалното развитие Мария Иванова, а Маргарита Попова – нейното – Ирина Гъркова. По кампанията работи и Елен Герджиков, кандидат-общински съветник в София, който от години помага в кампаниите на ГЕРБ.

Всички са категорични, че агресивната намеса на имиджмейкъри само ще наруши възприятието на хората към Плевнелиев. Росен се държи абсолютно естествено и няма никакви имиджмейкъри. Просто е от хората, които ако не вярва в нещо, и десет хиляди имиджмейкъри да му излязат, няма да го накарат да се държи по друг начин. Той не е артист, разпалено обяснява Арнаудова.

Хората от екипа му са против да му се пришива изкуствен образ, тъй като той не е професионален политик. Не може до вчера да е бил експерт, конкретен, извън политическото говорене и сега изведнъж да го превърнем в големия политик. Колкото повече работиш върху един човек и го превръщаш в нещо, което не е той, не е добре, не се колебае Арнаудова.

Не е изключено обаче кандидат-президентът Росен Плевнелиев да получи напътствия и от премиера Борисов. “Заради строежа на магистралите и пътищата ти беше мой много добър пиар. Отсега нататък аз ще съм ти пиарът”, обеща премиерът на Плевнелиев при огласяването на кандидатурата му.

Войнственият Каракачанов си осигури вещата в политическия пиар Аня Павлова

Шефката на CNR-comunications и на Асоциацията на имиджмейкърите Аня Павлова е родена в Москва. Завършва Художествената академия в София. Била е независим наблюдател на парламентарните избори в Украйна през 1998 г. и на президентските избори в Русия през 2001 г. Участник в редица изборни кампании в България и Русия, Аня отдавна е надълбоко във водите на пиар-стратегиите. Ефектна и скандална, с винаги остра фраза, московчанката винаги е бягала от клишето. Има тънко чувство за хумор, и особен афинитет към гротеската. Телефонният й секретар доскоро отговаряше, че г-жа Павлова в момента е на среща с Путин.

Политиците се надпреварват за вниманието й, тя пък си знае цената. Аня водеше третата кампания на кмета Стефан Софиянски, за което печели наградата на Българското дружество за връзки с обществеността през 2003-а. Мотото е “Добър кмет – най-важното за София”.

Аня дълго време се занимаваше и с имиджа на бившия лидер и бизнесмен Пламен Юруков, частично продължава и сега. Омъжена е за Юлий Павлов – брат на медийния бос Любомир Павлов, след развода с дългогодишния си спътник в живота Евгений Дайнов.

ОДС и СДС заложиха на бившата шефка на синия пресцентър Анна Гочева

Бившата шефка на пресцентъра на СДС дава ценни съвети на целия Съюз на десните сили в момента, заедно с кандидат-президента Румен Христов. Магистър по връзки с обществеността, Анна беше в пресцентъра на СДС още по времето на кабинета Костов. Впоследствие между 2000 г. до 2002 г. го оглави. След кратък интервал, в който се обучаваше в Политическата академия за Югоизточна Европа, тя отново оглави пресцентъра на сините, вече с лидер Пламен Юруков.

За разлика от доста хора в бранша, Ани залага на трезви и здравомислещи стратегии. Позите са й чужди и я дразнят. Без излишни украшения и изкуствени приказки, има страхотен нюх към ситуацията и в това е ненадмината, казват колегите й. Работила е и за национални, и за местни избори. В началото на кариерата си, Анна е била и учител. Може би затова й е особено лесно да преподава на политиците – почти като на ученици. Те пък нямат против да я слушат.

Мария Капон неотменно след пиара си Арман Бабикян

Обигран в техниките на поведението, Арман Бабикян се сражава на политическия фронт не от вчера. Радиокадър. В радиожурналистиката тръгва още като гимназист. Работил е в БНР и “Свободна Европа”, създател на “Канал Ком”, управител на радио “Атлантик”.

Арман заряза журналистиката и се отдаде на пиара с работата по кампанията на синия кандидат-кмет на Варна Христо Кирчев през 1995 г. Сътрудничи на Надежда Михайлова като водач на листа във Варна. Горд е най-вече с кампанията си за кмета на Русе Елеонора Николова през 2003 г., признава за най-трудна битката с балотажа на Румен Рашев във Велико Търново през същата година.

Шефът на “Атака” Волен Сидеров се сдоби с нов експерт

30-годишният Живко Андонов, завършил пиар и комуникации, е в орбитата на шефа си от около година. От Пазарджик е и е роден през 1981 г. Всъщност тази кампания е и първата работа по специалността и затова е много амбициран да се докаже, коментират хора около него.

Иначе младежът е очевидно деен. Той е и собственик на столичният пиано бар “Вчера”. Бившата пиарка Милена, която имаше интереси в киното, напусна. В отпуска по майчинство излезе пък другата – Миглена, която вече роди и най-вероятно ще се завърне в “Атака”.

Така или иначе, Волен е човек, който трудно се вслушва в глас извън своя. Но немалко хора твърдят, че най-яркият имиджмейкър е била съпругата му Капка, която го съветвала за всичко, включително и за облеклото и поведението му.

Меглена Кунева чака на американците

За приземяващия имидж на Меглена Кунева отдавна стана ясно, че се грижи и Слави Трифонов. Говореше се, че Кунева е дала сериозна сума на шоумена, за да се погрижи за пиара. Отделно Кунева е наела американския пиар екип на „Лофтъс Маркуард”, което се говори, че ще й струва по 30 000 лева месечно. От компанията твърдели, че са само приятели на екипа на Меги и нямат нищо общо с кампанията й.

Компанията е притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард. Кунева отрича да ги е наела, но признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори.

“От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала “не”. Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас”, отби атаките Кунева.

Бившият еврокомисар твърди, че предизборната платформа е изработена от нея и инициативния комитет и нито една пиар агенция няма нищо общо.

Нидал Алгафари склони на скандалния Алексей Петров

Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-ку”, бивш изпълнителен директор на БНТ, Нидал Алгафари пое пътя и на политическия пиар. Българинът с баща сириец, е женен за не по-малко популярната психоложка Мадлен Алгафари.

В политическия пиар той твърдо зае острова на социалистите. Не крие, че има леви идеи. Стана легендарен с работата си по кампаниите на социалистите, както и на първата кампания на президента Първанов. Оказа се и с досие, разкрило го като агент на Шесто управление на ДС.

В един момент Алгафари заяви, че да работи за предизборната кампания на социалистите, е било експеримент. Мнозина му приписват качества на истински строител на интриги, на играч. Той насмешливо обяснява, че постоянно крои интриги.
Последно се раздразних, когато на пленума на БСП, на който трябваше да предложи проектокабинета, Станишев не беше намерил и време да пита, а се появи с бяла риза на бял фон, ядоса се Алгафари.

Общо взето, екипите, пиарите това правят – големи грешки, и след това ги приписват на кандидатите си, не се церемони експертът. На въпроса как е излязъл от амплоато си на режисьор и е влязъл в ролята на пиар на Алексей Петров, Алгафари отговаря: ”Взаимно се избрахме”. Сега казва, че за него тази кампания е най-интересната от всички останали, защото ще започне от -95. Няма да има фойерверки, обеща Алгафари. Не стана ясно дали е предизборен трик оплакването на пиар експерта, че е подслушван заради работата си с Алексей Петров. Освен, че Петров все повече се държи като строг политик, дори успя да смени стайлинга си и да боядиса косата си.

Синьото гуру на Костов Мишо Михайлов прави Кадиев демократ

Този път социалистите, опарени от изтичането на бесните пари, хвърлени за израелски фирми през 2009 г., решиха да се справят на родна територия. И направиха сензация – заложиха на легендарния пиар на Костов – изборния фокусник Михаил Михайлов. Актьорът от Русенския и Държавния пътуващ театър, след това зам.-председател на УС на творческия фонд към Съюза на артистите, мениджър на „Сфумато”, още в 90-те заряза театралната кариера, за да се посвети на стратегиите в политиката.

И го направи с фойерверк. Като медиен съветник на двама премиери – Стефан Софиянски и Иван Костов. Ценните напътствия на Мишо Михайлов държавниците искаха и в най-трудните моменти на кариерата си. А Михайлов доби името на експерт с невероятен нюх и интуиция в сложните политически драми.

През 1997 г. Михайлов вече действаше като съветник на премиера Софиянски по медийните въпроси. В същата година е назначен за генерален директор на Нова телевизия. Година по-късно вече е директор на национална кабелна телевизия „София кабел”. От ноември 1999 до юни 2000 г. оглавява дирекция „Информация и връзки с обществеността” в Министерския съвет. Напуска поста след появата на прословутата касета ММ. Тя беше извадена от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев и разкриваше, че висш чиновник е поискал подкуп от 10 000 долара за издаване на далекосъобщителен лиценз. Компроматът визираше времето, в което Михайлов беше секретар на Временния съвет за радиочестоти и тв канали и като експерт на Комисията по радио и телевизия. За Михайлов отново се чу миналата година, сега пък като промоутър на участието на Миро в “Евровизия”.

Кадиев ще разчита и на чаровницата Нели Жекова, която ще бъде неговата връзка с медиите. Младото момиче е завършило пиар в Лондонски университет. На нея политическият пиар ще й е за сефте.

Започва кариерата си като радио журналист и водещ, работи в няколко телевизии като репортер и редактор. През последните 3 години е пиар на Нико Тупарев и продуцентската му къща Old School Productions, като през това време е пиар експерт на тв продукциите му и съветник на водещите Ники Кънчев, Ути Бъчваров, Витомир Саръиванов, Марта Вачкова, Маги Желязкова и Азис. Пиарства и на театрални формации.

Изключително коректна, дружелюбна и лоялна, представят я хора, които са контактували с нея. Кадиев тръгна с много активна кампания. Очевидно го съветваха да бяга от клишето, и да изпълни докрай образа си на демократ сред червените.

Журналистката от “Труд” Михайлина Димитрова – до Калфин

Бившата журналистка от “Труд” е сигурна опора на кандидат-президента Ивайло Калфин. Свързваха я дори с по-близки контакти с шефа на бившето 6-то на ДС Димитър Иванов.

Михайлина Димитрова е родена на 12 август 1970 г. в София. Работила е като редактор в Международния отдел на в. “Дневен Труд”, преди това в “Дело” или “Дума”. Не винаги журналистите получават каквото искат, защото Михайлина пресява строго достъпа до кандидат-президента Ивайло Калфин. Възпитаничка е на Испанската гимназия.

Прошков взе вярната на синята идея Деница Сачева

Съветва Прошков в лично качество. В момента е в отпуска от собствената си пиар агенция, която действа от 10 години. Правила е кампанията на Мартин Заимов, когато е бил кмет на София. Има различни проекти в областта на политическия пиар за много хора.

Кампаниите й обаче са свързани с ДСБ и Синята коалиция. Била е шеф на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев, по времето на правителството на Иван Костов. Едно от най-големите предизвикателства в живота ми беше да опитам да правя пиар на здравната реформа в България, на здравната каса.

Чувствам се идейно свързана с тази концепция и затова го правя, нямам договор. Познавам Прошко от времето, която правихме кампанията на Мартин Заимов, казва самата Сачева.

Оригинална публикация 

в. Банкер | 01.10.2011

Арман Бабикян: Никой не забеляза другия тип поведение

Не приемам тезата, че Всички политици продължават да повтарят грешки от предишни предизборни кампании. За съжаление обаче публиката се е Взряла в двама-трима играчи, които бяха изтикани на повърхността, а останалите са в периферията и никой не им обръща Внимание. Причината е, че социолозите сервираха по този начин информация на публиката. Не подлагам на съмнения нейната обективност, но това не означава, че погледите трябва да са насочени само и единствено към онези, които проучванията са показали, че имат най-голям шанс за победа. Неадекватно е да отваряш арткафенета като червения кандидат или пък да пускаш балони и да Веселиш избиратели с "Комиците" в ден, в който хората скърбят. Да, не беше обявен национален траур, но цялата страна бе Вперила поглед в Катуница и след трагичния инцидент едва ли имаше нещо по-неадекватно от това с овехтели и идиотски рецепти да откриваш кампания. Друг е Въпросът, че неадекватно бе и поведението на институциите.
Разбира се, имаше и друг тип политическо поведение, което обаче не бе нито забелязано, нито отразено.

Нидал Алгафари: Кампания "Пълна лудница"

В откриването на предизборната им кампания имаше два абсурда. Първият е – когато ти управляваш страната и си министър-председател,
да поканиш хора, които правят "Пълна лудница", да играят твоята роля. Тоест ти показваш, макар и подсъзнателно, че управлението ти е "Пълна лудница". При това положение няма проблем да наричаш хората тюфлеци.
БСП пък абсолютно обърка хората с издигането на по-силния кандидат за Вицепрезидент. Абсурдно беше обяснението на "Позитано" 20, че Стефан Данаилов отказал да бъде кандидат за президент, щото той не ставал за държавен глава. Тогава Възниква Въпросът: ами ако нещо се случи с президента, тогава няма да има подготвен държавен глава. БСП искаше да покажат друг ракурс, но забрави, че може да има и друго тълкуване.
В кампанията на Меглена Кунева говорят за нещо, което чисто математически не може да се случи – твърдят, че при обиколките из страната тя се ръкувала с два милиона българи. И това се прави заради Внушението, че тези хора ще гласуват за нея.
Волен Сидеров яхна ненавистта и това бе логично.
Сините не знам дали имат кампания Въобще. Те имат кандидат, за когото седесарите се питат кога е Влязъл в редиците им, как се е появил. Иначе изкараха една хубава песен на Дани Милев – много европейска, много Весела, за което ги поздравявам.

Аня Павлова: Ноу-хау са обиколките в чужбина

В предизборните кампании този път има и нови похвати. Това, което за мен е новина – ноу-хау за правене на национална кампания с обиколките в чужбина – Визирам водещата двойка кандидат-президент и Вицепрезидент. Това е революционен похват.
А това, че големите партии правят пищни концерти, не е изненада. ГЕРБ е богата партия, има достатъчно голяма субсидия, така че хората са им платили този концерт. Лошото е, че той съвпадна с преобръщането на дневния ред на България.
Меглена Кунева започна кампанията си най-рано от Всички, което би трябвало да е нейният плюс. Тя твърди, че е направила доста обиколки из страната и би следвало в началото на същинската кампания да е по-наясно от Всички кандидати какви са болките, исканията и желанията на хората. Сегашното й позициониране в рейтинг листите и изследванията обаче показва, че тя не е първенец в очите на хората. Може би в хода на кампанията трябваше да промени ритъма на самата кампания.
За сините Вече е късно да стягат редиците.

Стр. 14 

в. Show | 21.09.2011 

Иван Гарелов, Мишо Михайлов, Нико Тупарев, Нидал Алгафари и бившата зам.-министърка на държавната администрация Мария Дивизиева са хората, които ще се облажат най-много от изборите, носи кулоарната мълва. Медийните експерти са поели пиар кампаниите на кандидатите за кметове и президент вместо доскорошните любими външни консултанти. Всички партии твърдят, че ще разчитат на собствени сили, но представители на предизборните щабове с охота се топят как са чули, че опонентите им ще платят милиони за експерти и пиари.
***
Официално за изборите средствата не надхвърлят разрешените по закон. В партийните централи обаче има отворени "черни каси", пълнени от големия бизнес, но до тях достъп имат само лидерите. Те са и единствените, които знаят точно колко ще им струват кампаниите и колко пачки ще бъдат раздадени в "пликове" под масата.
Неуспели кандидати за експерти твърдят, че на тъмно се харчат милиони, но нито кандидат-кметовете, нито общинските съветници могат да разполагат с тях, за да плащат на свои хора. "Всички пари за изборите се държат от партийните вождове. Те еднолично решават кой може да спонсорира кампаниите и на кого да се плаща за отразяване. От бюджета за изборите, който им се полага по закон, се отпускат символични суми, с които кандидатите да си отпечатат плакатите."
Парите за изборите обаче са по-малко от предишни години, категорични са всички експерти. Това личало от започналите кампании. "На този етап са много вяли. Правят това, което се е правило досега. Няма нито една интересна кампания, включително и за софийския кмет, което си е изненада. Има твърде много соцреализъм, а днешното време не търпи това. Хората вече са други, а не каквито бяха преди четири години", коментира пред "ШОУ" Максим Бехар.
За президентска кампания ЦИК гласува максимум до 2 млн. лева, а за местния вот партиите могат да похарчат законно 8 милиона. Според врели и кипели експерти по политически маркетинг една добра кампания за президент на България струва най-малко 4 милиона, от които три отиват за медии, реклама и пиар, а останалите са за наблюдатели, застъпници и купуване на гласове.
Колко да се похарчи за местния вот, зависи от населеното място.
Най-скъпо струват избори край морето и в планинските курорти, както и по местата, на които има концесии и могат да се получават обществени поръчки.
Едно от най-резултатните за партийните посредници по изборите пера от бюджета е това за сувенири. Най-големите комисиони са взимани от поръчителите на шапки, шалове, чаши, фанелки, химикалки и торбички.
Типичен пример в това отношение е пиар консултантът на претендента за столичен кмет Георги Кадиев – Мишо Михайлов. Като пиар на партия "Лидер" бившият говорител на Иван Костов поръчал толкова много картонени шапки, че след изборите в щаба били заринати от рекламните материали. От акцията на Михайлов се възползвали някои заможни застъпници на партията на Ковачки, които ги обрали, за да си палят камините с тях.
Може би от комисионната от картонени шапки Михайлов е горд собственик на къща в Барселона, бъзикат го опоненти.
Михайлов може да се похвали с изключителни "успехи" като пиар. Той успя да провали участието на Миро на "Евровизия", "намазал" и Костов.

Сивите кардинали на новата политика

Пиарите, както и социолозите, започнаха да се изживяват като Петата власт. Вместо да се съобразяват с клиентите си и да отговарят на реалните събития, те създават събитията и вкарват клиентите си в собствени политически схеми. Като легенда на "Позитано" се разказва подслушан разговор, в който на въпроса "колко ли е взел Андрей Райчев, за да лансира Меглена Кунева?", се получава отговор: "Нищо не е взел. Целта му е да си изработи собствени конструкции и да вкара политиците в тях."
Месец преди изборите обаче, вместо да трупат дивиденти, пиарите провалят най-личните кандидатури, показа проверка на "ШОУ".
Най-емблематичен е примерът на подведената от американските пиари на НДСВ "Лофтъс Маркуард" Меглена Кунева.
Кунева даде специално интервю за първото издание за новия тв сезон на предаването "Горещо". Кадрите с облечената в жилетчица от камилска вълна кандидатка за президент обаче се редуваха с почти голата Черна Златка. От това обаче спечели само плеймейтката, която затвърди образа си на мокър мъжки блян, а Кунева изглеждаше като истинска страстоубийка.
Независимият кандидат за президент е ангажирала за кампанията си "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард.
Меглена Кунева признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори, но те не работят за нея. Попитана дали те са й давали съвети, бившата еврокомисарка отговаря: "От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала "не". Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас, слушам инициативния си комитет. Предизборната платформа е изработена от мен и от инициативния комитет и нито една PR агенци няма нищо общо с нея".
От "Лофтъс Маркуард твърдят, че са само прия тели на екипа на Кунева нямат нищо общо с кампанията й. Те обаче казват също, че са правили кампанията на американския президент Барак Обама, а последните проверки показват, че само са носили кафетата в предизборния щаб. Чужденците не могат да се справят с форсмажорно събитие, каквото са избори в България, категоричен е пред "ШОУ" Красен Кралев. В България са се опитвали да правят избори гръцки, френски, английски, американски и израелски компании, но до една са си тръгнали с пълен провал и подвити опашки.
"Чуждите компании пристигат у нас с гръм и 1 трясък, искат страшно много пари и стига да се намери глупак, който да им ги даде, си тръгват след изборите ни лук яли, ни лук мирисали", казват политически анализатори.
Управляващата партия ГЕРБ също направи политически гаф. Те нямат пиар и сами си организират кампанията. Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането. Заблудени вероятно от факта, че Бойко Борисов сам си е пиар, в партията му явно смятат, че също нямат нужда от такъв. Ако обаче се бяха доверили на професионален медиен съветник, Цветан Цветанов вероятно нямаше да направи гафа с изказването за невзетите подкупи на Росен Плевнелиев и да вкара най-силния засега претендент за президент в капан да дава публични обяснения.
За най-добри специалисти по политически пиар и маркетинг в България са смятани Джими Найденов, Нидал Алгафари, Красен Кралев, Диана Дамянова, Моника Йосифова и Арман Бабикян. От тях обаче единствено Алгафари ще участва в президентската надпревара като пиар на кандидата Алексей Петров. По жълтите павета ще се разхождат още Михаил Михайлов и Иван Гарелов като пиари на Кадиев, бившата любовница на последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов – Михайлина Димитрова като медиен съветник на Ивайло Калфин. Старата имиджмейкърка на Стефан Софиянски Анна Гочева ще наставлява ОДС, дъщерята на генерал Бриго Аспарухов Светла ще гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Големите спецове са насочили усилията си към местния вот, където ще са и големите пари.
В провинцията обаче истинският харч ще бъде за купуването на гласове, което въпреки взетите предварително мерки няма да може да бъде овладяно.
Според експертите изборите на 23 октомври ще бъдат решени от националните телевизии, "жълтите" издания и интернет. Някои политици вече са хванали тенденцията. Затова и Меглена Кунева гостува в "Горещо", Румен Христов – в "Модерно", а президентът Първанов – в "Станция Нова".
Въобще – шоу на колела. Или пълна лудница.

Стр. 10, 11