На Калоян Тодоров могат да завиждат повечето български политици. Съсобственикът и изпълнителен директор на Special Events Group (SEG) е общувал с фигури като Тони Блеър, Бил Клинтън, Герхард Шрьодер, Виктор Клима, вече покойниите Йорг Хайдер и Ясер Арафат и още редица европейски и световни политически лидери. Тодоров е имал тази възможност, защото вече 14 години е част от, по неговите думи, "тихата армия", която стои зад техническото обезпечаване и поддръжка на някои от най-големите политически и корпоративни събития като Световния икономически форум в Давос, срещите на Г-8 и много други. Там входът е единствено с покани, освен ако не се грижиш за техниката. Като партньор на "Конгрестехник Австрия" компанията на Тодоров прави точно това.
SEG е наследник на две фирми – "Конгрестехник България" и "Сценио", както и на марките "Некст левъл" и "Ново 20". SEG обединява в една обща структура всички основни дейности – техническа поддръжка, осигуряване на техника за симултанен превод и презентации, построяване на сцени, декори, мебели под наем, цялостни концепции за събития и т.н. В "Конгрестехник България" собствеността е 50% австрийска, а другите 50% са разделени между Калоян Тодоров и съпругата му Невена в съотношение 60:40. Във всички останали компании двамата имат по 50%.
По думите му досега Тодоров е видял само положителните страни на семейния бизнес. "Преди години имах проблеми с първия си партньор, който после ми стана конкурент, но когато работя със съпругата си, се чувствам сигурен", обяснява той. Двамата са си разделили задачите в управлението – тя се занимава с оперативния мениджмънт, а той – с търсенето на нови клиенти, предлагането на нови услуги и стратегическото развитие на компанията.
Изглежда, се справя повече от добре: "Тук, в България, успяхме да се разгърнем доста и отдавна надхвърлихме обема на компанията майка, която ни захрани в началото. Те все още са фирма с 10 служители, макар и с големи поръчки, докато ние сме вече 40 и предлагаме много повече услуги", обобщава постигнатото за девет години изпълнителният директор. В момента компанията е лидер в своя сегмент в България с около 30% пазарен дял и 2000 събития годишно.
Къде започват и къде свършват вашите отговорности при организацията на едно събитие?
Ако си представим събитието като торта, ние сме няколко резена от нея. Необходими са локация, храна, настаняване на хората, зала, техника, самолетни билети, евентуално забавна програма и други в зависимост от конкретния случай. Ние се грижим за техническата, много често и за развлекателната част, тоест за показната страна на събитието. И сме едно от основните пера в организацията, защото в 99% от случаите е необходима техника. Вече не е като преди, когато само с един проектор можехме да обезпечим технически дадено събитие. Изискванията на клиентите вече са много по-големи, затова техниката е само една от услугите, които предлагаме – осветление, специални технологии, мултимедия… При нас особеното е, че вършим всичко сами и не искаме да имаме подизпълнители, затова и толкова сме разгърнали портфолиото си. Вече сме взели пет-шест резена от тортата и в това ни е силата.
Как решихте да развивате подобна дейност в България?
Работейки в австрийската "Конгрестехник" години наред, стигнах до едно ниво, от което нямаше накъде повече да раста – компанията беше малка. Чрез мен компанията видя възможност да стъпи на българския пазар. Взехме решението една вечер по време на световния икономически форум в Давос. Впрочем "Конгрестехник Австрия" от 10 години поддържа всички системи за превод на това събитие, а от пет години и ние изпращаме екипи.
Когато се върнах в България през 2001 г., тук пазарът изобщо не беше развит. Имаше три-четири съвсем малки фирми. И всяка се беше специализирала в нещо – една имаше озвучаване, друга – компютър, трета – мултимедия, четвърта – осветление, и т.н. Само всички заедно можеха да организират едно цяло събитие. Срещнах се с мениджърите на по-големите хотели и всички те затвърдиха впечатлението ми, че няма компания, която да предлага пълно техническо обслужване.
Трябваха ми няколко месеца да организирам нещата с помощта на моите партньори от Австрия, които инвестираха в оборудване. Купихме най-модерната конферентна техника и кабини за превод – световно ниво, каквито до този момент нямаше в България. Бяхме първите, които предложиха всички елементи на услугата наведнъж и, което е много важно – поемахме конкретни отговорности. Защото, когато имаш много подизпълнители, отговорността се размива, всеки си върши неговата работа и не се интересува какво прави другият. Така нещата не се съгласуват и има пропуски. Което е една от причините да не обичаме да работим с подизпълнители.
Още първата година бяхме приети като партньор от петзвездните хотели в София, където де факто се провеждат по-голямата част от събитията. И до ден днешен най-големите хотели в София са наши клиенти. Работим също с конгресни центрове, PR агенции, други корпоративни клиенти, неправителствени организации и държавни институции.
Оправдана ли е инвестицията в най-модерно оборудване за малък пазар като българския?
Длъжни сме да купуваме най-качествената техника. Първо, защото работи безотказно и второ, защото всички институции в ЕС работят със същата техника и когато организираме проява за тях в България или чужбина, те искат точно такава. Не можем да рискуваме с китайски аналог, който струва два пъти по евтино, но не знаем как е направен и колко време ще можем да го ползваме.
От друга страна е факт, че на българския пазар техниката се изплаща по-бавно, отколкото в по-развитите страни. Примерно, един най-обикновен приемник за симултанен превод струва 150 евро, слушалката – още 20 евро. Цената е същата и в Белгия, и в Австрия. Разликата е, че ние даваме това оборудване под наем за 2 евро на ден, а в Австрия го дават за 5, в Белгия – за 8 евро. Тоест там този продукт се изплаща четири пъти по-бързо отколкото при нас.
Често има и запитвания за много скъпи уреди, за които в България просто няма пазар. Примерно един HD мултимедиен проектор от много добър производител струва между 60 и 80 хил. евро. Ние бихме го купили, но в България няма кой да го наеме, тъй като, за да има възвращаемост, трябва да го даваме срещу наем от 2-3 хил. евро на ден. В най-добрия случай ще го наемат веднъж или два пъти в годината и инвестицията ни никога няма да се изплати.
Големият проблем на нашия бранш е, че в София и България като цяло няма големи зали. Това е страшна спирачка за бизнеса, защото при големи събития се наема повече техника. Много рядко ни се случва да организираме прояви за над 1000 души. Под рядко имам предвид четири-пет пъти на фона на пазар от 3500 събития годишно. Масово проявите са за 100-200 души, защото такива зали има много. Но за прояви над 1000 души локациите са само две – НДК и Интер експо център.
Ние сме член на една световна мрежа от фирми, които паралелно с основната си дейност отдават техника под наем помежду си – Congress Rental Network. Помагаме си, когато някой има нужда от по-голям ресурс за извънредно голямо събитие, защото би било неоправдано да се инвестира в техника, която ще се ползва само няколко пъти в годината. Така че ние имаме ресурсите да осигурим оборудване за десетки хиляди хора. В България обаче не можем да се възползваме от него, защото тук не се правят големи събития. Преди година-две в Истанбул например имаше събитие с 16 хил. архитекти. Тогава от цял свят трябваше да съберат 15 хил. приемника за превод. В Париж пък имаше конференция с 20 хил. лекари, 40 конферентни зали, с по четири кабини за превод в зала. Ето за такива мащаби става дума.
Как променихте бизнес модела така, че да е печеливш в нашата страна?
Преди нас е имало фирми, които са произвеждали декора от скъпи материали като алуминий. По този начин цената на всичко е излизала, да речем, 50 хил. лв. Практиката е била клиентът да си купува сцената и декорите. Тоест след събитието компанията организатор си има сцена и декори за 50 хил. лв., които никога повече няма да използва, чуди се какво да ги прави и как да ги заприходи. Ние бяхме първите, които започнахме да правим рекламните знаци и надписите за декорите от еднократни материали. Освен това ние не ги продаваме на клиента, а му ги даваме под наем. Така цената е не 50 хил., а 5 хил. лв. След събитието изхвърляме всички рекламни знаци и надписи и си прибираме съоръженията, които отдаваме на друг с нови цветове, надписи, знаци и концепция. Тоест ние успяхме така да смелим услугата, че да я направим достъпна за клиентите – хем да си позволят сценография, хем да не дават толкова големи суми за нея.
Вече предлагате пълна гама от оборудване и услуги за всякакви конференции и подобни събития, които могат да се проведат в България. Накъде виждате развитието си оттук нататък?
Миналата година и аз си задавах този въпрос. Но постоянно излизат някакви новости, които можем да усвояваме и да предлагаме на нашите клиенти. Ние всяка година реинвестираме. Влагаме цялата си печалба в оборудване. Бихме могли примерно да растем откъм брой прояви за година. През 2001 г. сме правили по 150 събития, сега правим по 2000. Въпреки че кризата спря тази тенденция на нарастване. Като цяло кризата ни ограничи дотолкова, че спря растежа ни. В началото имахме годишен ръст между 20% и 30%, после станаха 15-20%, в момента почти не растем. Но като цяло не мога да кажа, че кризата е намалила събитията. Дори миналата година имахме около 30-40 събития, свързани с нея. Тоест ние печелим от кризата. А и има индустрии, които изобщо не са засегнати като фармацевтичния бранш. Специално там се генерират много прояви – всяко лекарско съсловие си има конгрес.
Имате ли амбиция да организирате цели събития – да вземете цялата торта?
Няма как да сме подизпълнители и в същото време да сме една от многото такива агенции на пазара. Ако се превърнем в агенция за организиране на събития, ще обърнем сегашните си клиенти и партньори срещу нас. Не бива да се превърнеш в конкурент на ръката, която те храни. Ние, когато мислим за собственото си разрастване, винаги се питаме дали клиентите ни не биха се почувствали застрашени, че ще изпълняваме и някоя от техните дейности.
В нашия сегмент не искаме да ставаме още по-големи. В момента можем да направим 25 събития за един ден. Никоя от другите компании в бранша не може да направи повече от пет-шест. Искаме да продължаваме да сме тесни специалисти в нашата сфера и да сме новатори, да купуваме и предлагаме възможно най-новите технологии, най-хубавите мебели, да правим най-интересните сцени и дизайнерски решения, с които да изненадваме клиентите си.
В компанията работят 40 души. Това не е ли малко за толкова много събития?
Не, успяваме да се справим. При нас има пикове, в които много се работи, но пък има и месеци, в които няма работа. През лятото събитията намаляват. Затова и заплащането е на акорден принцип – когато има повече работа, съответно служителите получават повече пари. Понякога служителите може да са работили повече заради недостига на хора, но тогава винаги им плащаме повече. През годините винаги правилно сме преценявали кога е моментът да наемем нов човек. Затова и не ни се налага сега да съкращаваме. Бизнесът ни не е балонен – да сме назначили наведнъж 100 души и като падне оборотът, пак изведнъж да уволним половината. Опитваме да планираме тези неща максимално добре, за да не назначаваме хора, които този месец ще ни трябват, но следващия трябва да държим без работа.
Помага ли ви в управлението натрупаният опит като технически специалист?
Да. Именно заради това познавам много добре лошите и добрите страни на тази професия. Не съм бил цял живот мениджър. Мисля, че знам на всеки къде му е тясна обувката, какви са му проблемите. Имам личен опит с лош мениджмънт. В интерес на истината единият от моите бивши началници и сегашни партньори от Австрия например често забравяше събития. Неговият офис беше един тефтер в колата. Случвало се е да ми звънне в 3 часа през нощта и да ми каже, че в 8 сутринта имаме събитие. Аз ставам и отивам на работа. Това се случваше поне веднъж в месеца. Дори като се върнах в България, години наред имах фобия, че телефонът ще звънне посред нощ, за да отивам на работа. Това нещо ме дразнеше и още тогава си казах, че ако един ден имам бизнес, няма да съм такъв мениджър. Сега се опитвам да не причинявам на хората си всички тези неща, които тогава не са ми харесвали.
