www.trud.bg I Светлана ДЖАМДЖИЕВА I 21.02.2011
- Е, как се чувства ергенът, който досега се грижеше само за себе си, а изведнъж се сдоби с голямо семейство?
- Да, има ирония на съдбата. Може би така ми се пада (смее се).Всъщност много се вълнувам и очаквам с нетърпение за първи път да стана баща. Тепърва има какво да науча в тази сфера. В момента се уча да общувам с децата на Моника, да говоря с тях. Искам да знаят, че могат да разчитат на мен. А мисля, че мога и да ги уча на някои неща. В сряда например играхме на държави, разделихме се на мъжки и женски отбор и мъжкият естествено би.
- Следващия път играйте на мода… Кога всъщност започна вашата история?
- Запознахме се през 2006 г., покрай президентската кампания. После пак работихме в една друга кампания на Министерството на финансите през 2007-а – “Бъди активен”. Моника работеше заедно със Съюза на издателите, КРИБ, Българска стопанска камара и други. Кампанията беше много навременна и добре организирана, участваха всички министри, които имаха оперативни програми, правехме срещи с кметове, с бизнеса, с неправителствени организации…
- Тогава ли станахте гаджета?
- Не, до изборите имахме изцяло професионални отношения.
- ???
- При нея професионалната страна е толкова силно развита, че трудно биха се развили лични отношения. Професионално дори се карахме – тя си има своя позиция и не отстъпва, спорим… Всъщност тя ме консултираше като министър-председател през 2008 и 2009 г.
- Пазиш се да не те обвинят в конфликт на интереси…
- Абсурд е да говорим за конфликт на интереси. Щеше да бъде конфликт на интереси, ако сега я поканя да прави кампания на БСП, което няма как да се случи. Сега пред нея стоят по-важни събития и тя изцяло иска да се концентрира върху това, което очакваме напролет. Но с нейния характер друг тип отношения не можеха да се развият, не е професионално.
- А ти все пак пробва ли?
- Виж, имам слабост към красивите жени, имах интерес към нея, но тя винаги се е държала дистанцирано. Макар че се лаская от мисълта, че може би съм и допадал, защото прие работата доста навътре и доста емоционално…
- И какво стана след изборите?
- Ами… нещата се развиха по друг начин… Беше в един много труден за мен момент… Какво ли не се изговори и изписа. Беше много масирана пропагандна кампания за демонизиране. Понякога, като четях това, което медиите отразяваха, си задавах въпроса това аз ли съм. Кой съм аз изобщо!? Бях подложен на много политически атаки. Имах и труден период на самоанализ – къде съм сгрешил аз, какви проблеми е имало, защо не получихме повече доверие… Всъщност причините за загубата не са в кампанията. Тя си имаше своите плюсове и минуси…
- Стоп. Няма да говорим за политика. Когато беше премиер, ти хвърляха в очите, че човек, който не може да поеме отговорност за собствено семейство, трудно може да го направи за цяла държава. Не се ли изкуши да го направиш?! Елена Йончева би подобрила имиджа ти като премиер…
- Това започна още през 2004-2005 г. НДСВ имаха агресивна кампания и това бяха основните акценти – този човек няма семейство, няма административен опит, не гласувайте за БСП. Моите ми казваха: ако сега се ожениш, ще постигнеш по-добър резултат. Но никога не съм приемал да подчинявам личните си отношения на политическа целесъобразност. Когато човек се обвързва с някого, трябва да го прави, защото така го чувства. А не защото така ще спечели нещо като политически дивидент. Смятам, че сега съм намерил човека до себе си.
- Е, все пак ще харесат ли твоите избиратели Моника?
- Ще трябва да се постарае… Като я гледам, би трябвало да я харесат.
- Но тя работи и за новото правителство. Това дразни ли те?
- Разбрали сме се много ясно – тя не се бърка в моята работа, аз – в нейната. Тя има своите отговорности, хората в нейната фирма, които зависят от нея, работят и тя трябва да им осигурява прехраната. Аз имам своите.
- Как приема майка ти събитията?
- Много е радостна, че ще има внучка. Тя никога не ми се е месила и не се е опитвала да ми внуши какво да правя, макар че в нашето семейство тя е центърът, около който гравитираме всички. Двете с Моника имат добър диалог, уважават се.Майка ми е силен и минал през много изпитания човек.
- Решихте ли вече как ще се казва дъщеря ви?
- Знам как няма да се казва. Някои имена никак не ми харесват. Ровехме с децата в интернет, за да четем различните имена, техния произход и значение. Защото и в това има някаква символика и Бог знае отразява ли се някак върху човека. На мен ми се иска името да бъде ясно, да няма много производни и умалителни от него.
- Изглеждаш малко глуповато щастлив…
- Ами да, щастлив съм и много влюбен. Не знам как изглеждам, но това е едно невероятно изживяване – да ти предстои да бъдеш баща… Създава се вселена от усещания, преживявания – да усещаш как рита това бебе..
- Страх ли те е? Можеш да се окажеш не особено годен за работата "баща".
- Не, не ме е страх. Мисля, че ще бъда много добър баща. Може би защото вече съм на 44 години. Като ти се роди бебе на 20 – ти почти нищо не си видял още от живота, иска ти се да живееш. А сега изцяло ще се отдам на усещането да бъда баща. Невероятно е. Как рита, когато му пускам музика…
- На кого?
- На бебето. То вече чува. Чета книги на тази тема. Забелязвам, че най-много реагира на Моцарт, на Глинка – увертюрата на "Руслан и Людмила", на Чайковски – мисля, на "Полонеза".
- Значи има вкус.
- Мисля, че има. Аз му подбирам музиката, формирам вкуса чрез това, което му пускам, по начина, по който то реагира…
- Надявам се, няма да експериментираш с "Рамщайн"…
- Не, категорично. Най-много Рахманинов, известния концерт за пиано и оркестър…
- Мислил ли си, че създаваш едно дете с предварителна биография?
- В смисъл?!
- Зад това дете винаги ще ходи "дъщеря на Сергей Станишев", както зад теб – "син на Димитър Станишев".
- За всяко дете е така. Предполагам, че ако тя не се занимава с политика, няма да има значение. Има толкова много време, докато порасне. Няма да има значение, ако се занимава с езици, литература, архитектура, каквото и да е. Още повече колко хора ще помнят, че Сергей Станишев е бил министър-председател на България?!
- За първи път демонстрираш такава липса на самочувствие.
- Не е липса на самочувствие, просто гледам трезво на нещата. Това не е епоха, като епохата на Тодор Живков – 35 години. Цели поколения са израснали само при един ръководител.
- Как се отнасят бъдещите кака и батко към събитието.
- Интересно им е, вълнуват се.
- Не ревнуват ли?
- Не, напротив, радват се. Тук пиарът в Моника, която е приседнала за малко при нас, не издържа: Добре, защо не отговаряш пряко на въпросите, които ти задават?!
Станишев: Нали ти обяснявам как ме ръководят… Сега разбираш защо не може да се занимава с пиара на БСП…)
- Каква реакция очакваш? Личният ти живот ще бъде обект на коментари.
- Да, знам. Приятелите ми и колегите в партията би трябвало да се зарадват. Опонентите кой знае какво ще кажат, но това няма никакво значение за мен.
- Каква реакция очакваш от Бойко Борисов например?
- Джентълменска. При раждането на дъщерята на Цветанов той отправи обръщение да създаваме повече деца…
- Тогава да сложим заглавие на интервюто "Изпълнявам заръката на министър-председателя"…
- Е-е-е, хайде, няма нужда да му правим допълнителен пиар. Мисля, че си има достатъчно. Още през 2007 г., когато той беше лидер на нова партия и тя вече се беше появила на европейските избори, имахме разговор с него. Казах му: ние сме политически опоненти, ГЕРБ е дясна партия в опозиция, БСП е лява партия и е в управлението. Но трябва да има някаква мярка и почтеност в отношенията, чисто човешки. Мисля, че до този момент съм спазил това. Мисля, че като цяло и двамата сме спазвали това.
- А-а, ти май си подсъдим… за едни загубени папки. Да не забравиш бебето, докато го разхождаш? Като папките…
- Сигурен съм, че няма. А и тези папки не за загубени – има показания на Петко Сертов, че съм му ги предал, но той просто не ги е отметнал.
- Край с политиката. Каза, че не си безразличен към красивите жени. Моника ревнива ли е?
- Ревнива е. Ревнива македонка. Но аз съм си поживял достатъчно. Може да се каже, че съм влюбчив, но винаги съм искрен в емоциите.
- А ти ревнив ли си?
- Като цяло не. Може би малко, но тя не ми е давала никакви поводи като поведение и отношение.
- Ще се жените ли?
- Нормално е да се оженим, но сега е най-важно да се роди детето.
- Отговори ми на въпроса: Ти искаш ли да се ожениш за Моника?
- Аз вече й предложих да го направим, още преди раждането, но тя смята, че трябва да изчакаме. Наистина има толкова неща, които трябва да направим.
- Можеш ли да изкъпеш едно бебе?
- Ще се науча – с нейна помощ. И понеже ме питаш дали ме е страх, единственият ми предстоящ кошмар са нощните събуждания на бебето. Още отсега си ги представям, наистина със страх.
Оригинална публикация
