в. 24 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 25.02.2011
Няколко чужди медии, сред които и българският "24 часа", взеха интервю от разследващия журналист
Люк Херман е съавтор заедно с Пол Морейра на документалния филм " Уикилийкс: война, лъжи и видео ". Двамата пътуват до Лондон, Вашингтон, Рейкявик и Париж, за да се срещнат с журналисти и хакери на " Уикилийкс", които се борят за прозрачност и оспорват всеобхватните правила за военните тайни.От създаването на сайта до настоящите твърдения за конспирация документалният филм проследява историята на основателя на сайта и новия враг номер едно на Пентагона – Джулиан Асанж, по хронологичен ред. Асанж е интервюиран ексклузивно за филма, за мотивите зад организацията "Уикилийкс" и въздействието, което тя има по целия свят.
Лентата ще се излъчи на 27 февруари от 21,55 ч по "Дискавъри ".
- Г-11 Херман, обвиняват "Уикилийкс" в това, че е шпионски проект. Какви е целта на сайта?
- Срещнах се за първи път с Джулиан Асанж през юли 2010 г. в Лондон. Участвахме в конференция за разследващи журналисти, а Асанж беше един от говорителите там. Аз също изнасях лекция. Не мисля, че самият Асанж е шпионин. Не е доказано, че той е изровил или е откраднал който и да е от документите.
Работи така – получава информацията и решава, че трябва да стане публична. После прави екип с отлични репортери, идващи от водещи медии. С разрастването на "Уикилийкс" Джулиан Асанж започва да си партнира с водещи вестници, първоначално с Guardian, после с New York Times, Der Spiegel в Германия и накрая с Le Monde във Франция и испанския El Pais.
Така че не мисля, че Асанж е шпионин Никога не е обвиняван в престъпления и не е доказано, че е влизал в поверителни компютри и е откраднал документи от определена организация, правителство или международна компания.
Целта на уебсайта, както можете да прочетете и в манифеста, който Асанж е публикувал много пъти, е да извади много документи с един вид хирургически, научен, журналистически подход, за да докаже наистина, че определена правителствена агенция, армия или международна компания е направила нещо нередно и това вреди на демокрацията.
- Има ли някакви политически цели?
- Не мисля. Хората на Асанж са публицисти. В началото са започнали като хакери, а сега рекламират. Представят се като издатели просто защото издават документи. Някои от тях се виждат и като анархисти. Един от хората, които интервюираме в документалния филм и с когото се срещнахме в Берлин, се казва Даниел ДомшайтБерг. Той е вторият човек след Асанж от началото на уебсайта. Беше отстранен миналия септември от Асанж и сега започва свой подобен сайт – Openleaks. Интервюирах го миналия декември. Той сам казва за себе си, че е бивш ха-кер и е анархист, който иска да извади наяве доста поверителни документи. Не всички са правителствени. Той е за свободната демокрация и знаейки това, според него някои неща трябва да останат поверителни за сигурността на демокрацията.
Той защитава идеята, че има прекалено много тайнственост в нашите правителства и международни компании. Така че не мисля, че са шпиони и работят по политически поръчки.
- Основната битка на Асанж е срещу секретността, а той самият е доста потаен – вие сблъскахте ли се с това, докато правехте филма?
- Когато се срещнахме за първи път с Асанж през юли, той вече беше под голямо напрежение. Това беше, преди да изтече цялата информация за Афганистан, след това и за Ирак. Той говореше много внимателно и бавно – обмисляше всяко свое изречение.
Джулиан Асанж е много умен и потаен човек.
Сменя мобилния си телефон по няколко пъти на ден
Няма личен адрес – винаги спи в жилищата на свои приятели.
Ние доста трудно се свързахме с тази организация, която всъщност се бори за прозрачност. Трябваше два пъти да пътувам до Лондон, за да преговярам с партньорите на Асанж. Искахме само да ги интервюираме и да разберем малко повече как работят зад кулисите.
За да завърша, да – беше доста трудно. Бяха много предпазливи какви сме – дали могат да ни се доверят. И това беше още преди международният фокус да се насочи толкова върху Асанж.
Сега вече той има публицист, който му организира интервютата.
Наистина са доста потайни, но това е разбираемо. Особено след като пуснаха видеото с хеликоптерите "Апачи", те са под огромния натиск и на Пентагона, и на Белия дом, и на много други организации. Затова ги разбирам.
- Джулиан Асанж и "Уикилийкс" промениха ли журналистиката?
- Да, вече трябва да се прави едно разграничение -преди и след "Уикилийкс". Преди "Уикилийкс" беше доста сложно за някого да разполага с важна информация и да иска да я направи публична. И аз, и моят партньор Пол Морейра смятаме, че трябва да има тайни документи. Не трябва всичко да бъде публикувано. И, разбира се, някои дипломати трябва да имат поверителни разговори със своите източници и нещата не трябва на другия ден да излизат на първа страница във всеки вестник.
Асанж създаде изключително оръжие, което предотвратява опитите да се разбере кой е точно информаторът. Джулиан Асанж никога не е потвърждавал например, че Брадли Манинг -войникът, който излежава присъда от 52 г. зад решетките за подаване на документи към "Уикилийкс", е негов източник. Но има един или може би няколко, които наистина са подали тази информация. Това виртуално беше невъзможно преди няколко години.
- Какви промени се случват след "Уикилийкс"?
- Надявам се, че сайтът създаде чувство на отговорност на различните демокрации. Те вече знаят, че всеки техен доклад може да стане публичен. От друга страна, това ни дава вяра на нас, репортерите, в нашите източници.
Документите, които излизат в "Уикилийкс", са нищо, ако след публикуването им не последва разследване от журналисти, адвокати, неправителствени организации или който има достъп до тях. И отнема доста, за да разбереш какво точно стои зад написаното. Както ще видите и в нашия документален филм, те могат да показват само една гледна точка – примерно какво е видяла американската армия.
- Цензурира ли се информацията в "Уикилийкс"?
- Не, просто те се появяват малко по малко, за да могат да бъдат положени в контекста им от специалисти и експерти.
Интервюто е взето със съдействието на "Дискавъри нетуъркс".
Люк Херман е френски разследващ журналист. В момента продуцира серия от разследващи документални филми за редица канали, сред които франс 2, Canal+, France 5 и Arte.
До 2006 г. Люк Херман е изпълнителен продуцент и заедно с Пол Морейра води 90-минутно предаване по френския Canal+, в което се обсъждат теми като международни спорове, войни и конфликти, мултинационални корпорации, здравни проблеми, както и политически казуси.
Люк Херман е продуцирал множество истории за фармацевтичната индустрия, включително предавания за наличието на генерични лекарства против СПИН в развиващите се страни и опасностите от антидепресанти. Той се занимава и с разследвания на войната в Косово и Ирак.
Джулиан Асанж трябва да бъде екстрадиран в Швеция, предаде Ройтерс.
Такова е обявеното вчера решение на лондонски съд. Екстрадирането може да стане до десет дни. Самият Асанж и адвокатите му разполагат с една седмица, за да обжалват решението пред Върховния съд. Защитата обяви, че ще го стори незабавно- До окончателното решение, каквото и да е то, Асанж ще остане на територията на Великобритания. В момента той е пуснат на свобода срещу парична гаранция. Основателят на скандалния сайт "Уикилийкс" бе обвинен в сексуално насилие над две жени, които срещнал в Швеция, докато е бил на бизнес пътуване през август 2010-а. Макар обвиненията в изнасилване да бяха свалени в началото, делото бе отворено отново и апелативният съд ги възобнови. Асанж заяви вчера, че процесът срещу него в Швеция няма да бъде прозрачен. Съдията Хауърд Ридъл обаче не прие аргумента и заяви, че екстрадирането в Швеция не нарушава правата му.
Стр. 18
Събитието за медиите ще се проведе на 28 февруари 2011 година (понеделник), от 12.00 часа в зала на Ансамбъл „Филип Кутев, 3-ти етаж, ул. "19 Февруари", вход от към "Оборище", София (голямата сграда на ъгъла на бул. „Васил Левски” и ул. „Оборище”).
