www.tbmagazine.net I 21.08.2015г.

Мануела също е един от ПР-те, който представяме в рубриката ни, с които списанието се познава от самото си начало. Тя работи в сферата на комуникациите през последните 12 години. Кариерата й започва като пресаташе в Българска търговско-промишлена палата. След период от 5 години се насочва към корпоративния сектор, където работи като Мениджър Корпоративни комуникации в МЕТРО Кеш енд Кери България.

В периода 2005-2007 работи като PR консултант за клиенти като Ideal Standard and Vidima, Grand Hotel Sofia, Mr. Bricolage, HBO and Cinemax, представителните организации на ЕС и др. От 2007 до 2010 г. отговаря за събитията и корпоративните социално отговорни проекти на Юробанк И Еф Джи – България (Пощенска банка).

Мануела има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността“ от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет, както и диплома от Международния банков институт в София. Продължава своето образование в Британския институт за връзки с обществеността (Лондон), както и завършва редица специализирани обучения по маркетинг, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България, Сърбия, Чехия и Германия.

Тя е заместник-председател на Българско дружество за връзки с обществеността. Член е на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD).

Днес Мануела Дюлгерова-Тотева заема позицията Мениджър Комуникации в Аурубис България от 2010 г., където отговаря за вътрешните и външните комуникации на компанията, информационните центрове и планирането и участието в социални проекти на местно и национално ниво.

Мануела, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Постоянната динамика, предизвикателството на медиатор и комуникатор, печелещ общественото доверие и ролята на защитник на обществените интереси. Това е професия, в която се налага да вървиш с максимално бързи крачки, редом с технологичните промени, които владеят света, защото това са „оръдията на твоя труд“ – социалните медии и високите технологии. За мен ПР е една от най-цветните и всеобхватни области, която ме изпълва с удовлетворение и вярвам, че съм истинска късметлийка да практикувам професия, която обичам 24 часа от 365 дни в годината – работохолизъм, който често опиянява. Напоследък допълнително ме провокира задачата да доказвам стратегическата роля на комуникационния специалист в управленските процеси на организацията – нещо, което мисля все още не среща достатъчно разбиране у нас.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Моите предпочитани области от ПР практиката са вътрешните комуникации и социалната корпоративна отговорност. В този смисъл всички успешни проекти, реализирани именно в тази сфера, са ме карали да се чувствам удовлетворена. Най-силни моменти съм имала в програми за изграждане и задържане на принадлежността на служителите към компанията, сред които такива за отговорно отношение към околната среда, здравословния начин на живот, безопасността. Отговорността на организациите към обществото е другата най-предизвикателна област за мен. Реализирала съм редица проекти, насочени към подобряване на диалога с различни ключови аудитории, сред които е имало дългосрочни практики, както и отделни събития. Едни от най-силните моменти в ежедневието ми са тези, в които виждам положителната промяна – дали в хора от екипа, с който работя, или пък в отношението към репутацията на организацията, която представлявам. Едно затвърдено или преобърнато мнение е голяма победа за всеки ПР специалист.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- За мен разликата не е „тънка“ и липсата на диференциране е в резултат на информационен дефицит на тези, които не я правят. Основните разлики, са в контрола на комуникационното съобщение, креативността и най-вече – начинът, по който потребителите приемат и възприемат информацията. Чрез ПР се стремим да постигнем доверие, разбиране и емоционална връзка с публиките, докато рекламата има за цел да провокира пряко потребителското поведение и желание за покупка на опреден продукт или марка.

Има ли безплатен ПР?

- Има „евтин“ ПР, но безплатен – не. Не трябва да се вярва на „черно-бели“ определения за „безплатния“ ПР и „платената“ реклама. Както всяко нещо изисква ресурс – физически, интелектуален, финансов, времеви, така е и в нашата професия. Въпросът тук по-скоро опира до етиката в професията и това кой за какво си плаща, за да му „правят ПР“. Всеки ден ставаме свидетели на различни негативни примери на неетично поведение, които рефлектират върху репутацията на тази професионална сфера. Тук бих казала, че по-скоро предизвикателството е в управлението на мрежа от контакти и креативността, която е водеща в нашата ежедневна работа – да, те не изискват средства и постигат високи резултати, ако се справяш успешно.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам липсата на етика във взаимоотношенията. Да не говорим за ценностите, които днес не се демонстрират и насърчават почти по никакъв начин.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- На човек, който много държи да прекарва пълноценно време със семейството и приятелите си и да се забавлява с пътувания, социални прояви, сред природата, все стандартни занимания. Обичам да карам ски, фитнес тренировките, да танцувам народни танци, напоследък се запалих по маратоните. Въпросът е, че времето за удоволствия е дефицит и трудно се намира правилният баланс, но без него не сме пълноценни нито в една от двете сфери – професионалната и личната.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- За мен е важна оценката на хората, с които работя, били те тези, за които отговарям, или пък директният ми ръководител. Позитивна или негативна, тя ми дава посоката и енергията да се подобрявам непрекъснато. Разбира се, малките стъпки на подобрение, ми дават енергия ежедневно, мисля, че умея да откривам мотивация в малките неща. За мен са много важни откритите и директни взаимоотношения с хората, натоварва ме и донякъде, дори убива ентусиазмът ми, необходимостта да се влиза в сложни роли. Практически погледнато, спортът дава много енергия, когато човек има време за това.

Какво би учила още?

- Учила съм доста в сферата на ПР-а, затова в момента съм се насочила към индустриалния мениджмънт и едновременно с това бях приета за участник в „Лидерската академия“, организирана от Съвета на жените в бизнеса. И двете обучения надграждат познанията ми в областта на управленските процеси, което ме развива както като специалист, така и като личност. Планирам да изучавам още езици, без които няма как да постигна целите, които си поставям. Мечтая ако някога остане време за това, да изучавам режисура.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва малко след 6.00 сутринта. Много рядко имам време да гледам сутрешните блокове, обикновено слушам радио в колата на път към завода, където работя (на около 80 км от София), а най-вече се информирам от нет-а през телефона, като така научавам новините в реално време, което е неизменно за нашата професия. Иска ми се да чуя „добрата новина“, но тя все по-осезаемо липсва от българското медийно пространство. Усещам комерсиализъм и „пожълтяване“, което ме кара да се концентрирам върху два-три източника на информация, които приемам за все още съхранили обективност. За мен добрите новини, са тези за нови инвестиции, откриване на нови работни места, успехи на български талантливи деца по света и у нас, спортни постижения, с които да се гордеем. Именно те ми помагат да съм мотивирана да продължавам да работя и да отглеждам детето си тук.

Оригинална публикация

www.publicis-consultants.bg I 13.08.2015г.

През лятото на 2014 г. 38-годишната Шели Бенек, директор на компания от Лагуна Бийч, Калифорния, сменя своя седан BMW 5-та серия с водороден автомобил Hyundai Tucson.

„В един момент осъзнах, че е време да се замисля за вредните емисии и околната среда“, казва г-жа Бенек, запален триатлон състезател, за която е важно да разполага с практично спортно превозно средство, достатъчно голямо за нейните велосипеди и сърфове.

Шели Бенек е заменила BMW-то си за водородния  Tucson

  Г-жа Бенек е един от хилядите шофьори, които днес карат автомобили с водородни горивни клетки. Но след години на затруднения техният брой би могъл да се увеличи драстично, благодарение на подкрепата на правителства, автомобилни производители и изграждаща се мрежа от станции.

  Специално автомобилните производители и най-вече корейската компания Hyundai и японската Toyota, започват все по-сериозно да навлизат на пазара.
 Така например, в края на 2014 г. Toyota стартира в Япония производството на първия си масов водороден автомобил, наречен Mirai, в превод „бъдеще“. Според Крейг Скот, мениджър по авангардни технологии в Toyota САЩ, вече има списък на чакащи за след три и четири години. Toyota планира да представи колата в САЩ и Европа през 2015 г. и очаква да продаде около 3000 броя в рамките на следващите три години само в Съединените щати. Нещо повече, цените се доближават все повече до финансовите възможности на потенциалните клиенти. В САЩ цената на автомобил с водородно гориво в момента е по-малко от 60 000 $.

Традиционните предимства

 Привържениците на водорода твърдят, че в свят на ниски емисии автомобилите с горивни клетки имат предимство пред  електромобилите, защото функционират като автомобилите с дизелов или бензинов двигател. Единствената разлика е, че от ауспуха им излиза чиста вода.
„От гледна точка на представяне на пътя, ускорение и комфорт водородните коли са сравними с конвенционалните автомобили“, казва д-р Волфганг Варнеке, главен експерт по мобилността в Shell. Той често има възможност да кара тестовия автомобил Mercedes- Benz B-Class с горивна клетка, нает от Shell.

Запаленият автомобилист и учен на Shell Волфганг Варнек тества задвижвания с водород Mercedes-Benz.

 Изчислил е, че може да измине около 350 километра с едно зареждане на резервоара с водород или около 250 км, ако шофира с висока скорост по магистралата.

 Повечето автомобили с електрически батерии имат по-ограничен обхват и необходимост от по-често презареждане, което им отнема часове. От своя страна, автомобилите с водородни горивни клетки могат да изминат почти същите разстояния като колите с двигатели с вътрешно горене и в същото време се зареждат за минути. Те генерират своя собствена електроенергия чрез смесване на кислород във въздуха със сгъстен водород в резервоара на превозното средство. Но водачите на водородни коли се нуждаят от мрежа от станции за зареждане, за да бъдат практични техните коли. Някои правителства вече предприемат редица стъпки, с които подкрепят технологията.

 В Германия, например, Shell си партнира с производители на газ като френската компания Air Liquide и германската Linde, както и с производителя на немски автомобили Daimler и с петролните и газови компании Total от Франция и OMV Австрия, за да се развие мрежа от 400 водородни станции до 2023 г.

Oчакванията са Toyota да продаде около 3000 от задвижваните с водород модели Mirai в следващите 3 години в САЩ.

 Германското правителство и Европейският съюз (ЕС) също финансират част от инициативата.  Днес Shell разполага с три водородни станции в Германия, а още четири ще бъдат открити в началото на 2016 г. Станцията в Хамбург използва електричество, генерирано от вятърна енергия за производството на водород, който се съхранява на място. Електричеството, изработено от изкопаеми горива, произвежда повече емисии.

„Сътрудничеството между компаниите и финансовата подкрепа на правителствата ще бъде от съществено значение за превръщането на водорода в част от бъдещия горивен микс“, казва Оливър Бишоп, генерален мениджър „Водородни технологии“ в Shell.

 Освен това правителствата въвеждат разпоредби за засилване ефективността на двигателя и намаляване на емисиите от ауспуха. ЕС, например, очаква да намали наполовина емисиите от новите леки автомобили между 2000 г. и 2020 г.

Масовият пазар

 И все пак, може да минат много години, преди водородните автомобили да влязат в масова употреба. Prius на Toyota е пример в това отношение. От началото на 1997 г. компанията е продала над 7 милиона от хибридните автомобили. Но напредъкът не бе бърз. Десет години бяха необходими на Toyota, за да продаде първия милион хибридни коли, но от 2012 г. компанията продава по 1 милион годишно. „Това е времето, необходимо за една нова технология като водорода, за да пробие“, казва Скот от Toyota.

 Междувременно, по данни от Hyundai компанията е предоставила в Калифорния под наем около 70 автомобила Tucson, задвижвани с водород. Клиентите като г-жа Бенек плащат по 499 $ на месец, което включва безплатно гориво и поддръжка в продължение на три години. Това е приблизително два пъти стойността на същия модел, но с конвенционален двигател. Но г-жа Бенек е oще по-впечатлена: „Автомобилът е удобен, безшумен и енергичен“, казва тя. „Следващата ми кола вероятно също ще бъде задвижвана с водород.“

Автор:
Михаела Янева

 www.capital.bg I 28.07.2015г.

Размисли на един бивш кмет и настоящ министър преди местните избори

"В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя".  Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.
"Нищо не мога да направя. Работата ми е да съм виновен за всичко". Реплика на кмет след приемен ден
"Къде е кметът?" Реплика на гражданин.

Инженер или бивш стопански ръководител. По-рядко юрист, по-често бивш военен или полицай. Висок, с достопочтен корем, добре сресан, с идеален ръб на панталона и бяла риза. По-често с дискретен, по-рядко с юнашки мустак. Професионална усмивка в стил "ранния Софиянски". В административните граници на общината винаги и навсякъде е на мястото си. Еднакво уверен е на бюрото си, респектирайки общинския съвет, наблюдавайки пълненето на дупки или гушкайки първолаци на 15-ти септември. Изпускането на някоя от тези характеристики не променя субстанцията и успешно се компенсира от най-важното умение за лидера – да бъде ловец.

Това е архетип на български градоначалник от края на миналото и началото на новото хилядолетие.

И ако в годините жителите на някои населени места леко са се обърквали и по една или друга причина са си избирали нисък и плешив градоначалник, човек на изкуството или в тежки случаи са пращали в кметския кабинет да се мъчи някоя нежна душа, в последно време нещата съвсем се объркаха.

През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии, (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…
Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Очевидно е, че и мустакът няма. Виждал съм опитни мъже да "гълтат гипса" в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен (супергърл). Изисква се такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко. Трябва да можеш да не губиш мотивация дори и след незаслужена обида, да управляваш надеждата и разочарованието.

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове "продукти" и основните им характеристики. Чиста типология на кметовете не съществува, както не съществуват в чист вид и видовете темперамент. В повечето случаи срещаме комбинация от отделните типове – със или без доминация на един от тях.

Започваме с "класика" - има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции. Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години.

Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време. Лош е под-видът на класика, наречен "заспа". Води се от двата основни принципа "не пипай да не се обърка нещо" и "не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат".

"Хиперактивният" излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по трите си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н. Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

"Хитрецът" знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственикът й и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него "пазарлък" се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

"Дървеният философ" не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за Европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липса на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята "широка политическа култура", е опасен. Човекът копнее за "голямата политика" и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до "идеалния". Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е "отлепил" или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последно е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с "професионално" съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея.

Безкрайни потребителски спорове:

Нов vs. опитен

Опитният с рутина се справя със сложни ситуации. Познава администрацията, законите, министрите. Натрупал е много полезни умения, както и лоши навици. След повече време, прекарано в кметския кабинет, става все по-трудно да реагира на непознати предизвикателства. Друг риск на дългото кметуване е "срастването" с администрацията и консервативното възприятие кое може и кое не може. На някои места наричат това явление  "общинясване".

Неопитният, дори и да има визия, поне в началото няма инструментариум. По-висока е вероятността да прави грешки или да бъде непоследователен. Наред с това новото предизвикателство предполага хъс и нови идеи. Най-ценното качество на новия е, че не знае кое може и кое не може. По тази причина могат да се случат куп неща, които по принцип не могат.

Като цяло, ако харесвате вашия кандидат, не се притеснявайте от това, че е нов, нито че е понатрупал опит. Не това е най-важното.

Независим vs. обвързан

През последното десетилетие нямаме избран кмет на областен град без подкрепата на национална политическа сила. "Независимите" кметове могат и да минат за чаровен феномен, но безкрайната им маневреност не се ограничава само в смяна на политическите пристрастия, а често и във всички останали решения. Да не забравяме, че политическата принадлежност, освен вид негатив (предвид наивния копнеж да ни управляват не-политици експерти), е и дисциплиниращ фактор. Има кой да търси отговорност.

Експерт vs. Политик

Преди години един познат барман сподели:
– Ако знаеш как ме измами един… дойде, поиска една каса бира и каза, че ще я плати след малко.
– А ти защо му я даде?
– Ами имаше антураж, беше много мазен и добре облечен….абе беше някакъв голям мошеник….политик някакъв…

Все още битува митът за "лошия политик" и "добрия експерт". Поради умората от много политически разочарования, хората често копнеят не за друг политик, а за човек, който не е такъв. Благоразумен професионалист, нормален човек като всички тях (каквото и да значи това).

Хубаво е един ръководител на отговорна позиция да е експерт. В местната власт огромна полза носят познанията и опитът в икономиката, правото, както и инженерните науки. Свеждането на комплексните отговорности на висшата управленска позиция само до експертиза е недопустимо подценяване на изискванията. Добре е кметът да бъде експерт в нещо, но освен това той трябва да бъде и лидер, за да може да мотивира и показва посоката на администрацията и хората. Политиката е висше управленско умение, които съчетава уменията на мениджмънта, способността да се планира стратегически с обществената чувствителност и способност да убеждават. Слабите политици трябва да ни мотивират да търсим силни политици, а не нещо друго.

Мъж vs. Жена
Няма значение.

–
Добре би било да има упътване, подобно на това с опасните Е-та в хранителните продукти, което да ни помага да открием опасните характеристики и на кметовете (и не само). Такова засега няма и, убеден съм,  подобно етикетиране ще се случи трудно. Не защото в местната власт няма Е-та, а защото изследваният обект, точно като квантовия обект, се променя при всяко наблюдение. Обикновено той е това, което искаш да видиш.

Много колеги може да се засегнат или трескаво (макар и шеговито) да искат да определя кой към коя категория принадлежи. Не това е целта. Редно е да отбележа, че впечатленията ми се градят на крайно неизмерими данни и лични наблюдения, включително от времето, когато самият аз бях кмет. Ако ме питате, трудно бих казал към коя група принадлежа. И за да не предизвиквам подозрения в нездравословно фокусиране върху институцията на кмета, дължа подобен анализ и за народните представители и министрите – с единствената цел да ви предизвикам да наблюдавате, слушате и ако трябва – да питате.

Оригинална публикация

www.b2bmagazine.bg I 12.07.2015г.

Д-р Зехра Гюнгьор – практикуващ ПР в Турция, бивш президент на Международната ПР асоциация (MПРА) и председател на БАПРА Брайт Ауърдс 2015.

Какво мислите за ПР-а (сферата на „Връзки с обществеността”) в България?

Аз съм добре запозната с ПР проектите в България, защото вече четири години съм член на журито на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Това е моята четвърта година и този път съм председател на журито. Забелязах, че въпреки, че са местни ПР проекти и дейности, те са на международно ниво. Може би това се дължи на факта, че журито е съставено от международни ПР специалисти, но, честно казано, българското ПР общество е водещо в Източна Европа.

Какво мислите за проектите, които са представени тази година за наградите БАПРА?

Честно казано, проектите са много иновативни. Аз бях член на журито и два пъти председател на журито на наградите Golden World на Международната ПР асоциация и мога да направя сравнение между международните победители и тези на наградите на Българската асоциация на ПР агенциите. Повечето от проектите, които прочетох и оцених тази година, бяха на много високо и международно ниво. Те не са местни проекти и дори аз като чужденец, докато се запознавах с тях, можех лесно да уловя идеята, което е много добре.

Това означава ли, че според Вас България има бъдеще в сферата на публичните комуникации?

Разбира се! В наши дни ПР има по-широко значение. Т. нар. „Връзки с обществеността” днес са нещо като комуникационен мениджмънт, който може да се установи на всички нива на управлението и маркетинга на компаниите. Така че той има широк спектър. ПР е важен за привличането на международни инвестиции и чуждестранни компании в страната. За първи път посетих България през 1980 г. и помня онези дни, въпреки че беше преди 35 г., а аз бях млада студентка. Така че като направя сравнение, днес България прилича на държава от Европейския съюз. В страната наистина има много чуждестранни инвестиции (основно инвестиции от ЕС) и те помагат за бъдещето на ПР. Но това е взаимно, защото ако обществото е затворено не може нищо да се очаква от ПР. В света все още има много затворени общества и като погледнем проектите, които изпращат като ПР, става ясно, че това е просто маркетинг. Но аз вярвам, че България има бъдеще и благодарение на наградите на БАПРА сферата на връзките с обществеността се развива.

И накрая, бихте ли споделили с нас малко повече относно вашите проекти? Опишете с няколко думи практиката си на ПР в Турция.

Създадох компанията си преди 15 г., а преди това 20 г. бях журналист, така че съм в комуникационния бизнес вече от над 35 г., което е много, много време. Ще се опитам да разширя областта на ПР, защото той е навсякъде. Докторантурата ми е в областта на международните отношения и комуникацията и вярвам, че дипломацията и комуникацията вървят ръка за ръка при решаването на проблеми. Когато решаваме даден проблем, международните отношения са като връзките с обществеността: средство, което се използва от ръководствата на компаниите и брандовете. Затова в компанията ми в Турция не се съсредоточавам единствено върху ПР (напр. организиране на събития, връзки с медиите и социално отговорни проекти). Достатъчно! Стига толкова социално отговорни проекти, защото връзките с обществеността и комуникациите имат много сфери с далеч по-голяма значимост. И точно заради това казвам благодарност към БАПРА, защото те повишават нивото на ПР проектите в България.

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

 www.aej-bulgaria.org I 4.07.2015г.

Видео журналисти от страни членки на ЕС, могат да кандидатстват за кореспондентска позиция в ICF Mostra. Информационната агенция, специализирана в новини за обществени кампании от ЕС, наема журналисти на свободна практика, които могат да заснемат и редактират видео материали от страните, в които живеят.

Кандидатите трябва да познават европейската тематика по теми като околна среда, здравеопазване, бизнес, образование, култура, правосъдие. Нужно е да имат добри познания за политическата, икономическата и социалната сфера в държавите, които отразяват, да работя с HD формат и да вледят добре английски език. Повече информация ще намерите тук.

Оригинална публикация 

www.aej-bulgaria.org I 02.04.2015

Европейският журналистически център (EJC) и Европейският институт за иновации и технологии (EIT) канят журналисти от ЕС да вземат участие във форум на тема иновации – INNOVEIT 2015. Събитието ще се проведе в периода 5-7 май в Будапеща, Унгария, а  организаторите поемат разходите за път и настаняване.

Форумът ще събере 600 представители на сектора , които ще представят новите си достижения. Най-изявените иноватори и предприемачи ще бъдат отличени с годишните награди на EIT.

Събитието е насочено предимно към журналисти, които покриват теми свързани с ЕС, предприемачеството, технологиите, търговията и бизнеса. Кандидатите могат да се регистрират преди 24 април тук или да се свържат с Кристина Ромеро (romero@ejc.net) или Бианка Леменс (lemmens@ejc.net).

Оригинална публикация

www.cross.bg  I 16.05.2014

В България се регистрира нова неправителствена организация, която се нарича „Европейска инициатива за медиен плурализъм". България е поредната страна, в която се прави такава неправителствена организация. Целта на организацията е да мотивира българските журналисти да заявяват директно пред ЕК своето желание за достоен труд. България е осмата европейска държава, на която организацията протяга ръка в борбата с монопола. Ако се съберат 1 милион подписа от тези 8 държави, ще бъде поискано от ЕК да се създаде или нова европейска директива, или да бъде поправена сега съществуващата, според която по законен път и на европейско ниво да бъдат прекратени връзките между медии, бизнес и политика в отделните държави членки. 

От самото начало нашата стратегия беше да се мобилизираме най-вече в държавите, в които проблемът беше най- осезателен. Стартиращата точка в нашата кампания са държави като България, Унгария, Румъния, Великобритания, Гърция. Причината да се фокусираме върху България е и това, че тя е нещо като показател на държава за държавите в Югоизточна Европа и за липсата на плурализъм в медиите. Като цяло в Европа ситуацията с плурализма на медиите е добра, но от географска гледна точка не е балансирана и проблемът е най-вече в Югоизточните държави на Европа, заяви Джовани Мелоли от европейската инициатива за медиен плурализъм, цитиран от БНР.

Оригинална публикация  

който бе остро разкритикуван, че не отговаря на европейските изисквания за защита на свободата на словото, предаде "Дойче веле". Правителството на премиера Виктор Орбан внесе в парламента съгласуваните с ЕС поправки, които се отнасят до изискванията за балансирана информация, за регистрацията на медиите и за налагане на санкции срещу медии, работещи в други страни от ЕС. Очаква се депутатите да ги гласуват следващата седмица или най-късно до средата на март. Спорният медиен закон помрачи началото на унгарското председателство на ЕС, което започна в началото на годината.

Стр. 8