Интервю с Николай ЯРМОВ, CEED България I 17.06.2011 г.
Разкажете за вашия проект?
Този проект няма толкова допир с хората, колкото предишния. Украинско семейство, което търси убежище в нашата страна, родителите си търсят работа, с малко дете са, което трябва да намери училище, нужда от храна, жилище, езиково обучение. Проектът помага на тези хора да преодолеят по-лесно житейските проблеми, с които се сблъскват в страната.
С какво точно се занимава проекта?
Анализ – доста институции се занимават с имигранти, но или не знаят една ьа друга, или не работят заедно и координацията между техните дейности е слаба. Те трябва да работят заедно, да комуникират добре по между си, за да бъде работата с имигрантите ефективна и успешна, и наистина да се помогне на тези хора до колкото е възможно. Проектът организира срещи и семинари, на които събира представители на различните организации и инститции, което помага за опознаването на тяхната работа и добрата координация между тях. Всяка институция има правила и свои задължения, добре изработен план за действие, има закони, но разлоичните институции не са добре запознати с работата на другия и всеки прави неща без да координира своите действия с тези на другия.
Координацията между организациите се осъществяват на местно ниво и ниво община, защото по този начин работата ще бъде по-ефективна.
Статистически данни?
Преброяването става трудно, особено когато имигрантите са нелегални. Повечето от тях използват България като транзитна страна за западните държави. Но много от тях решават да останат тук по едни или други причини – успяват да се установят добре тук, климатът също им харесва. Може би са около 200-250 хиляди, но това са само предполагаеми данни. Основно имигрантите са от Турция, Русия, Украйна, Ирак, Авганистан, Ливан, Сирия, Македония и други. Рано или късно ще видим имигранти и от Северна Африка и може би ще се сблъскаме с проблемите, които имат Италия и Гърция. Ние сме външна граница за ЕС и страната ни е входна точка за това е добре да бъдем подготвени за евентуален такъв проблем. Имигрантите предпочитат по-големите градове, където по-лесно могат да си намерят работа и населението на тези градове е по-толерантно към тях. В София има голяма китайска общост. Варна и Бургас има доста имигранти от бившите съветски републики. В малките населени места имигрантите лесно се отличават от останалото население и там хората не са толкова толерантни, тъй като хората се чувстват заплашени от тях поради ограниения брой работни места.
Работите ли с институциите в страната?
Правили сме срещи в София, Враца, Варна, Бургас, Пловдив…. целат ни е с подобряването на работата между различните организации и институции да улесним тяхната интеграция в нашето общество.
За нас медиите играят голямо значение за нашата работа, защото чрез тях информацията достига до обществото, което да бъде запознато и подготвено за един евентуален проблем при голям наплив на имигранти от трети страни.
Доволни ли сте от резултатите на проекта?
Ние сме доволни от това, което постигнахме. Без добра комуникация, бед добра координация интеграцията става още по-сложен процес, защото отнема време, отнема много ресурси и с този процес се занимават много институции и самото общество. С финансовата подкрепа на ЕС фонд ние успяваме да помогнем на институциите в тяхната работа с имигрантите. Основната ни цел беше подобряване и разширяване механизмите за координация сред участниците в процеса на интеграция на имигрантите, което води до подобряване изпълнението на междукултурната компетентност.
Проблемите между интеграцията на малцинствени групи и интеграцията на имигранти съществено се различават. За това и дейностите по тяхното решаване са различни. Интеграцията на имигранти е нова тема за Република България. Като млада страна членка на ЕС има доста да се учим и да прилагаме нови неща в работата си с имигрантите. Доста ведомствени институции, които не комуникират по между си и не знаят какво прави другия. Трябва да има добра ефективна комуникация, обмен на информация и партньорство.
Какви са целите на проекта?
Важна цел на проекта ни, освен подобряване на координацията и работата между институциите, е изграждането на мултикултурна компетентност за по-лесното осъществяване на интеграционните процеси. Много е важно в този процес да се отчитат значими фактори като бит … (езиково и културно познание) и всички характерни неща за имигрантската общност., за да може тези хора да бъдат добре приети и разбрани от приемната страна.
Важно е и подобряването ная общата политика по интеграцията на имигрантите. Това е задача на всички институции и ведомства, които се занимават с тази проблематика. Единната политика е от голямо значение за ефективната работа с имигрантите.
За нас това е втори проект по тази тематика. Разликата е че по предишния проект работехме директно с имигранти и сме запознати с проблемите, с които се сблъскват и с техните нужди. За това знаем какво точно в работата на институциите трябва да се подобри, за да бъде по ефективна и да бъдат те от полза на имигрантите, на тяхната успешна интеграция и на обществото, което е засегнато пряко от този процес.
В работата на институциите трябва да има последователност и наследственост. Работейки по този начин инстотуциите надграждат своя капацитет и знания.
Самите имигранти се организират в клубове и сдужения и поемат ангажажимент към имиграционния процес.
До колко имигранти успяхте да достигнете?
Достигна ли сме до повече от 200 човека в страната. Голяма част от дейностите ни бяха насочени извън София в населени места, където има големи групи имигранти. Разбира се за 5 месеца ние не очакваме да сме направили чудо, защото това не е работа за определен период време, а е процес, който търпи своето развитие и партньортсвото между различните институции трябва да продължи да се равива и подобрява. Срещите и работните групи, които осъществихме дадоха началото на взаимната работа между засегнатите страни и ние ще подобрим да работим за ефективната комуникация между тях.
Желанието ни е след 2-3 години България да бъде един добър партньор в интеграцията на имигранти от трети страни.
——————–
Проект “Успешната координация – основа за правилна интеграционна политика” се осъществява от Фондация “Център за предприемачество и управленско развитие – България“ и се съфинансира от Европейския съюз
Проектът цели да координира усилията на членовете на работната група, в която са включени представители на държавните институции – МТСП, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, Държавна агенция за защита на детето, Главна инспекция по труда, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи и др.; представители на системата за професионално образование и обучение; представители на местната власт – областни и общински администрации; представители на неправителствени организации и международни организации, занимаващите с процесите на имиграция.
TV7 ще излъчи тази събота от 19,45 ч. първата част на хитовата анимация "Колите". Това става броени дни преди кинопремиерата на "Колите 2", която ще се състои у нас на 24 юни. "Колите" е американска анимация на Disney и Pixar от 2006 г. Филмът има две номинации за "Оскар" и е носител на "Златен глобус" за най-добър анимационен филм. Националната медия създаде и специален сайт cars.tv7.bg, посветен на телевизионното излъчване на "Колите" и предстоящата кинопремиера на "Колите 2". На него е достъпна игра с над 50 оригинални награди и билети за филма. В “Колите" екипът на лентата е заложил на звездното присъствие на актьорите Майкъл Кийтън, Пол Нюман, Бони Хънт, Тони Шалуб и Оуен Уилсън, които озвучават героите.
Най-новото фолклорно състезание на БНТ Свят "Надиграй ме" успя само за няколко седмици да утрои аудиторията на канала В този часови пояс. С рейтинг от 0,8% предаването се нареди сред първите 6 канала по гледаемост. Всяка седмица на сцената на "Надиграй ме" любители танцьори мерят сили В изпълнението на различни хора и задължителната ръченица. Уменията им се оценяват от зрителите и жури В състав актьорът Тончо Токмакчиев, Водещият Милен Иванов от БНТ u директорката на Националното училище за танцово изкуство Мариана Денева. Водещи са гранд-дамата на българската рок сцена Милена Славова и хореографът Асен Павлов.
