Фондация "Медийна Демокрация" I 13.12.2011
На 5 декември 2011 г. лондонския Висш съд позволи на основателя на WikiLeaks, Джулиан Асандж, да се обърне към Върховния съд на Великобритания, за да обжалва решението за екстрадирането му в Швеция. Австралиецът е издирван за разпит от средата на 2010 г. по обвинения в изнасилване и сексуален тормоз на две от бившите сътруднички на организацията му. Издадена е европейска заповед за задържането му и Асандж е арестуван във Великобритания през декември миналата година. Оттогава създателят на WikiLeaks е под домашен арест в имението на Вон Смит, основателят на Frontline Club и защитник на независимата журналистика, в Елингъм Хол, Норфолк.
Няколко са основните причини, заради които Джулиан Асандж оспорва заповедта за своята екстрадиция. На първо място това е двустранната спогодба, сключена между САЩ и Швеция. Тя улеснява процеса и съкращава процедурата при екстрадирането на граждани между двете държави. Защитата на Асандж не веднъж изрази опасенията си, че връщането на интернет активиста в скандинавската страна директно ще го изправи пред американския съд по обвинения в шпионаж и конспирация. На второ място Европейският съюз е изградил механизми (като системата за законово сътрудничество), които позволяват на Асандж да отговори на всички въпроси на Шведските власти без да се налага да напуска Великобритания. Третата причина, изтъкната от Джулиан Асандж е фактът, че Европейската заповед за неговия арест е издадена от прокурор, а не от съдия. С тези мотиви австралиецът се опитва да оспори екстрадирането си в скандинавската държава. Решението на британския съд на практика дава възможност на Асандж да остане във Великобритания и през 2012 г., когато Върховният съд трябва да реши дали ще разгледа молбата му или не.
Юридическите и финансови затруднения, произтичащи от този процес, блокадата на кредитните гиганти Visa Europe и Mastercard върху дарителските потоци към WikiLeaks доведоха до временното преустановяване дейността на организацията. В периода от 24 октомври до 1 декември спряха публикациите на секретни данни и нови разкрития на интернет адреса wikileks.org. По време на тази „пауза” Джулиан Асандж търси начин за стабилизиране на финансовото състояние на своя проект. И изглежда е успял да го открие, защото организацията възобнови своята работа в началото на декември 2011 г., когато на сайта й бяха публикувани т. нар. „Шпионски документи”. Това са 287 секретни файла, които описват как правителства шпионират собственото си население с помощта на новите технологии. На световната карта са отбелязани най-разпространените методи (интернет, телефонно и GPS проследяване, гласово разпознаване и троянски кон), както и страните, които ги прилагат. Джулиан Асандж се закани, че това е само малка част от документите, с които разполага и които документират дейността на 160 компании от 25 държави, специализирани в наблюдението и прихващането на телекомуникации. Тепърва предстоят нови шокиращи разкрития.
Дни преди последните публикации на WikiLeaks стана ясно, че организацията ще възобнови системата си за електронно подаване на информация. Тя бе спряна преди повече от година и това силно възпрепятства дейността на WikiLeaks. В системата са заложени допълнителни предохранителни мерки, чрез които се гарантира сигурността на информаторите. Междувременно Брадли Манинг, смятан за основният източник на информация за организацията, ще се изправи пред военен съд на 16 декември по обвинения в придобиване и разпространение на държавни тайни на неоторизирани страни, както и в „подпомагане на врага”. Това дело е от голямо значение за съдбата на Асандж и неговата организация, тъй като САЩ се опитва да докаже, че действията на младият военен аналитик Манинг са насърчени от австралийския активист. Ако подобна теза бъде доказана, това би довело до повдигане на обвинения срещу Асандж в заговор за изтичане на поверителна информация и дори шпионаж.
„Рестартът” на WikiLeaks обори твърденията, че проектът е временно явление, което ще загине толкова бързо, колкото и се роди. Организацията на Джулиан Асандж, макар и да се прочу сравнително скоро успя да окаже влияние върху редица сфери от обществения живот. Само за няколко години WikiLeaks успя да се превърне в символ за прозрачност. Джулиан Асандж разкри подробностите около редица глобални и национални процеси, с което предизвика у някои гняв, а у други – уважение. Много са споровете около това, дали публикуваната от WikiLeaks информация наистина ни казва нещо ново или съобщава очевидни факти. Кой например не подозира, че макар Дмитрий Медведев да е президент на Русия, цялата власт е съсредоточена в ръцете на Владимир Путин? Нима има хора, които не са наясно, че броят на загиналите при военни действия обикновено е по-голям от обявения в официалната статистика? Документите, разпространени от WikiLeaks, обогатиха познанието ни за света с малки крачки. За онези, които се интересуват от външна политика тези грами внасят допълнителни нюанси и драматизъм в събитията от света. Освен това не трябва да се подценява фактът, че ако по-голямата част от населението на западните демокрации е наясно с основните глобални процеси, то съществуват страни, където достъпът до подобен тип информация е силно ограничен. Там е налице истински глад за подобни сведения и това е повече от достатъчна причина за съществуването и дейността на организация като WikiLeaks.
Разкритията на Джулиан Асандж и хората около него предизвикаха редица промени. Организацията безспорно взриви сферата на дипломатическите отношения, като публикува на сайта си хиляди класифицирани документи. Последиците от дейността на WikiLeaks не закъсняха. Месец след публикуването на грамите от „Кейбългейт”, Тунис бе завладян от т. нар. „WikiLeaks революция”. Редица посланици бяха преместени, а други – отзовани. Противно на всички обвинения в антиамерикански действия проектът на Джулиан Асандж всъщност подобри имиджа на САЩ в Близкия Изток. Местните жители са впечатлени от критиките, които американските посланици отправят към ширещата се корупция сред управляващия елит. Организацията на Джулиан Асандж въведе обикновените хора в света на дипломацията. Реформата в тази посока е наложителна, тъй като гражданите искат да имат по-активна роля в управлението на страната си.
Дейността на WikiLeaks оказа най-голямо влияние върху работата на медиите и развитието на журналистиката. Макар все още да се водят спорове за същността на проекта, организацията доказа, че с пълно право се нарича медия. Целта на WikiLeaks е оповестяването на значима за обществото информация. Джулиан Асандж и екипът около него внимателно проучват всички сведения преди да ги публикуват. Полагат се огромни усилия, за да се запази анонимността и сигурността на източниците. Всеки документ задължително преминава редакторска проверка, където се отстраняват всички уличаващи лични данни. WikiLeaks изпълнява основните функции на медиите и се придържа към фундаменталните етични норми на журналистиката. Проектът на Джулиан Асандж дори получи редица награди за своята дейност – например от „Амнести интернешънъл” и от фондация „Уолкли”.
И все пак проектът на Джулиан Асандж е уникален по рода си и притежава характеристики, които го разграничават от традиционните средства за масова комуникация. Сред тях са автономността, начина на финансиране и липсата на периодичност. WikiLeaks функционира на базата на дарения, а не на приходи от реклама. Така организацията гарантира своята независимост от рейтинг или рекламодатели и позволява на участниците в проекта да се фокусират изцяло върху информацията. От друга страна именно този метод на финансиране изправи Асандж и неговия екип на ръба на фалита, след като основните потоци на приходи към организацията бяха блокирани от гигантите PayPal, MasterCard и Visa.
При WikiLeaks не е ясно какъв е интервалът между отделните „течове”, защото няма установена периодичност. Асандж и неговите сътрудници публикуват получените данни без продиктувана от събитията необходимост. Не са известни нито характерът, нито моментът на следващото „изтичане”. Липсата на методичност и конкретни събития, които да провокират публикациите на организацията са причините много популярни лица, особено в САЩ, да съзрат терористични намерения в дейността на WikiLeaks. Всички опити да се оспори медийният характер на организацията са продиктувани от едно единствено желание – Джулиан Асандж да бъде подведен под отговорност за разкритието на класифицирана информация. Ако WikiLeaks бъде официално призната за медия, то тогава организацията и нейният създател ще се ползват със всички юридически протекции, които този статут им отрежда. А това ще означава, че действията на австралийския активист не само ще бъдат оправдани, но и поощрени.
Както WikiLeaks, така и медиите се промениха в резултат на съвместното си съществуване. Джулиан Асандж прибягна до услугите именно на онези, които преди това критикуваше с огромна ярост. Освен това той бе принуден да се откаже от първоначалният „уики” модел на сайта на организацията и да редактира съдържанието на документите, с които разполага. Медиите от своя страна се научиха да работят съвместно с Асандж в името на своята аудитория. Сътрудничеството между WikiLeaks и традиционните медии доведе до създаването на петстранен международен медиен консорциум, в който взеха участие Ню Йорк Таймс, Гардиън, Шпигел, Ел Паис и Монд. Подобен съюз осигури юридическа защита на всеки един от участниците в него. Подвеждането под съдебна отговорност за публикуването на класифицирана информация е изключително трудно, тъй като във всяка от страните действа различно законодателство. При евентуални обвиненията срещу една от медиите трябва да се вземе предвид дейността и на останалите. Практиката показва, че е много трудно да осъдиш журналист за това, че си е свършил работата, а вероятността за подобен развой на събитията клони към минус безкрайност, когато на подсъдимата скамейка застанат редакторите на най-авторитетните печатни издания в света.
Друг плюс на медийния консорциум е загърбването на съперничеството между отделните издания в името на правото на информираност на гражданите. Това е рядко срещана практика, но положителните ѝ страни веднага бяха оценени. Гардиън и Ал Джазира вече имат зад гърба си един съвместен проект – „Палестинските документи”. Със сигурност и други медии ще последват примера на WikiLeaks, защото подобно сътрудничество е дългосрочна инвестиция в повишаване доверието на аудиторията към журналистическата гилдия.
Отношенията между Джулиан Асандж и неговите медийни партньори не са гладки. Липсата на координация и последователност при публикуването на секретните документи изигра лоша шега на WikiLeaks. През септември 2011 г. изтекоха секретни документи, съдържащи данни за информаторите на организацията. Това е най-големият пробив в сигурността на WikiLeaks, която до този момент успешно се справя с голям брой хакерски атаки. Джулиан Асандж и сътрудниците му от Гардиън взаимно се обвиняват за този провал. Австралиецът смята, че журналистът Дейвид Лий неправомерно е публикувал в новата си книга паролата за достъп до един от файловете с нередактирано съдържание. Лий от своя страна приписва вината на Асандж, тъй като данните трябвало да бъдат изтрити веднага след тяхното декриптиране, а не оставени в интернет пространството. Разривът между партньорите е окончателен, след като WikiLeaks публикува нередактираните материали на своят интернет адрес под претекст, че така или иначе те вече са достъпни. Джулиан Асандж не може да се откаже от сътрудничеството си с традиционните медии, тъй като именно на тях до голяма степен дължи своя успех. Затова при последния си проект – „Шпионските файлове” той заменя старите си партньори с нови. Сред тях са печатните издания Вашингтон поуст, Еспресо, Хинду, немската телевизия ARD, френският информационен сайт www.owni.fr и др. Ползите и за двете страни са твърде големи, така че за момента WikiLeaks няма да остане без подкрепата на едни или други традиционни медии.
Успехът на Джулиан Асандж се дължи на това, че той откри най-слабите места на традиционните средства за масово осведомяване и се възползва от тях. Организацията му спечели доверието и симпатиите на аудиторията. Той използва дефицита на устойчиви идеологии и медийни авторитети, за да създаде идеалния продукт. Начинанието WikiLeaks показа посоката, в която средствата за масова комуникация трябва да се развиват. Сред основните моменти са понижаване на финансовата обвързаност на медиите и дистанцирането от политическите кръгове. Медиите днес не отговарят на нуждите на своята аудитория. Те отразяват само актуалните събития и процеси, но най-новото не винаги е най-важното. Според Асандж бъдещето на журналистиката се крие в анализа на фактите. Австралиецът настоява журналистиката да се основава на научни принципи. Медиите трябва да публикуват повече „суров материал” и по-малко журналистически текстове, по този начин ще се даде по-голяма свобода на интерпретация от страна на аудиторията. По-малката редакторска намеса в оригиналните материали ще намали подозренията в тенденциозно отразяване на събитията и манипулиране на общественото мнение.
Най-голямата заслуга на WikiLeaks е в утвърждаването на една позабравена практика, наречена от медийните експерти „журналистика на данните”. Основното при нея е, че журналистите се фокусират не върху непрестанния поток от новини, а върху архивни документи, статистически данни и друг вид специализирана документация, и се опитват да ги трансформират в разбираеми сюжети. В информационната ера, в която живеем днес, това би трябвало да е основна функция на медиите, тъй като аудиторията трудно се ориентира в огромния поток от данни. Сглобяването на отделните новинарски парчета в цялостната картина на съвременната реалност е почти невъзможно. Улавянето на тенденции и закономерности, както и прогнозирането са фундаменталните характеристики на журналистиката на бъдещето и WikiLeaks е първата, която „тласна” медиите в тази посока.
Начинанието на Джулиан Асандж е съчетание от традиционни журналистически практики и революционни методи за реализация. WikiLeaks е първият представител на медии от ново поколение. След появата на организацията се раждат множество нейни подражатели, което доказва, че идеята на Асандж бързо набира популярност. След появата на WikiLeaks се появиха редица организации със сходни имена. Най-известните от тях са OpenLeaks и GreenLeaks. Подражателите на WikiLeaks обявяват, че няма да допуснат грешките на Асандж и неговата непоследователност. За момента обаче първообразът има две сериозни преимущества пред своите конкуренти – разпознаваемо в цял свят име и широка мрежа от контакти с медиите. Това е гаранция, че WikiLeaks няма да бъде изместена толкова лесно.
Традиционните медии вече се възползват от наученото от WikiLeaks. Много редакции организират екипи, чиято основна цел е изследването и анализът на бази данни. Медиите полагат повече усилия за защита на своите източници. Стартират учебни програми, които да подготвят кадри, квалифицирани за новите изисквания към медийните служители. С други думи WikiLeaks може да е вододелът между две епохи в развитието на медийната комуникация.
Редица изследователи смятат, че не WikiLeaks, а световната мрежа доведе до всички тези промени в средствата за масова комуникация. Противно на подобни твърдения, обаче, Асандж всъщност се обявява именно срещу трансформациите в традиционните медии, предизвикани от появата на интернет. Асандж използва всички възможности, които World Wide Web му предоставя, но това не означава, че WikiLeaks e просто поредната уеб базирана медия. Проектът на австралийския хакер е много повече от това.
Съдбата на WikiLeaks е неясна. Организацията е наистина млада, а Асандж е твърде непоследователен, за да може да се направи прогноза за бъдещето. Тепърва ще следим развитието на WikiLeaks и нейния създател. Само времето ще покаже истинските измерения на този феномен и следите, които той ще остави след себе си. При всички положения едно е ясно: WikiLeaks ще остане в световната история като дръзко начинание, смутило представителите на най-високите етажи на властта. Името на организацията и репутацията на Асандж предизвикват различни асоциации, но не могат да бъдат отминати с безразличие.
Оригинална публикация
Преди Големия взрив
