БНР, Нещо повече | 27.02.2012 

Водещ:Добър ден на колегата Светослав Терзиев от в. „Сега”. Колега Терзиев, днес конференция, мисля, че на фондация „Фридрих Еберт”, не знам и на кого друг…
Светослав Терзиев:…СБЖ.
Водещ:И на СБЖ, добре. „Професионалните стандарти в българската журналистика”, нали така, а не изобщо в журналистиката.
Светослав Терзиев:Да.
Водещ:Добре, първо, има ли я журналистиката у нас, има ли почва тя сега у нас? И второ, ако има журналистика, има ли професионални стандарти в нея?
Светослав Терзиев:Има я и журналистиката, тя съществува отдавна, има и богата история, но е на изчезване. Защото журналистиката по обективни причини, не само разбира се действащи в България, но и въобще, преживява тежък период на трансформация и на обща криза. Което е свързано с невъзможността и тя да се самофинансира пряко от своя пазар, от информационния пазар, т.е. от обществото. Журналистиката все повече се превръща в безплатна професия, в хоби и по тази причина тя олеква, тя става евтина, медиите стават лесни за купуване, защото отслабват, и съответно с тях се злоупотребява. Тъй като нямат опора в обществото, те и не носят толкова вече отговорност към него.
Водещ:Доста точно казано. Ти беше медиатор-анализатор на тази конференция, нали така?
Светослав Терзиев:Аз бях един от докладчиците.
Водещ:Докладчици. Добре и докъде стигнахте там на конференцията? Има ли наистина твърди, стабилни професионални стандарти, спазват ли се те?
Светослав Терзиев:Стандарти има, те са написани, но те са като законите, ако не се прилагат, си остават на хартия.
Водещ:Добре, аз съм казал, че нито един от законите в България не се спазва, включително Конституцията, така че ако са като законите…
Светослав Терзиев:Това е бедата. Всъщност стандартите са познати и журналистите много добре разбират каква трябва да бъде тяхната отговорност пред обществото, защото в крайна сметка журналистиката не е нищо друго, освен пазител на човешкото право на информация. Т.е. тя е защитник професионален на едно основно човешко право, което е гарантирано с други закони. Както да кажем лекарите са пазители на правото на здраве или…
Водещ:И на живот даже, да.
Светослав Терзиев:Но става така, че журналистите, вършейки своята работа, все повече я вършат доброволно. Защото обществото има нужда от техния труд, но няма как техният труд, не е измислен механизъм да се заплаща вече в ерата на интернет. Традиционните медии изчезват. И се превръщат в електронни издания, които много си приличат, защото са мултимедийни, които обаче не могат да се самофинансират. Какво обаче това означава? Това означава, че издатели, които имат друг бизнес, които се занимават с някаква друга търговия, могат да отделят средства да закупят медии заедно с целия им състав и да ги употребяват за свои цели.
Водещ:Това преобладава, така ли?
Светослав Терзиев:Ами всичките сериозни медии, които заслужават да бъдат наричани така, в момента са от т.нар. корпоративен тип. Т.е. те не се самоиздържат от това, че извършват журналистическа работа. Те са притежание на собственици, които имат друг бизнес и които могат да отделят средства, за да добавят недостигащите средства за издателска работа, за журналистическа работа, за медийна дейност. И това води до много условности. Защото онзи, който се е нагърбил с медии, си дава сметка, че навлиза в територии, които могат да го поставят в конфликт с влиятелни кръгове, в конфликт с властта, в конфликт с други търговски среди. Защото журналистите са призвани да защитават общият интерес на обществото да бъде информирано, да знае какво се случва в него. Докато всички онези кръгове, включително и властовите, имат интерес едно или друго да не достига до обществото, да не се знае, за да не бъдат контролирани, съответно да няма натиск върху тях.
Водещ:Стана ли днес дума за войните, които избухнаха в т.нар. медийни среди, в медиите тук?
Светослав Терзиев:Стана дума, защото те послужиха по-скоро като илюстрация, макар че съвпадението беше случайно. И амбицията да се създава нов съюз на издателите е много показателна, защото става дума за съревнование точно между такива корпоративни кръгове, които в крайна сметка виждаме, че борбата между тях не е за журналистическата етика и за медийните стандарти, въпреки че се провъзгласява и такава…
Водещ:Не е.
Светослав Терзиев:А по-скоро борбата е еднопосочна, кой да стои по-близо до властта, така да се каже до дясното коляно на властта, за да ползва облагите. И ако проследим, ще видим, че новоучреденият съюз е съставен главно от медии, които са близки или се финансират по някакъв начин от Корпоративна търговска банка, в която пък са концентрирани капиталите на държавните предприятия. И по този начин банката косвено фактически установява държавен контрол над въпросните медии и съответно неслучайно те са най-благосклонните към властта, най-хвалебствено е тяхното настроение към властта, и което е още по-важно – няма значение кой е на власт. Във всеки момент, в който се смени партията или лицето, което е на власт, те могат да сменят на 180 градуса своята политика, както се видя през лятото на 2009г. От другата страна са медии, които се издават главно на търговски принцип, т.е. от издатели, упражняващи друга дейност, които обаче имат интерес също да са близо до властта, за да не се пречи на другата тяхна дейност. Те са зависими от лицензии, зависими са от регламенти, от обществени поръчки. Имат притеснения понякога, когато се правят проверки за техните операции финансови и т.н. Т.е. те предпочитат да не са в конфликт с властта. И се оказва така, че и двете групи издатели на практика са заинтересовани от добри отношения с властта и много по-малко са заинтересовани да разобличават пред обществото онези безобразия, които се случват всекидневно.
Водещ:Добре, с едно изречение?
Светослав Терзиев:С едно изречение картината е много печална и перспективата не е за подобряване. Затова, за да се спаси по някакъв начин журналистическият образ и да не се превърнат журналистите в пиари, т.е. в платени пропагандисти…
Водещ:Това е ужасно, това е ужасно! Няма ли такава тенденция журналистите да стават пиари?
Светослав Терзиев:Това е много силна тенденция. Тя се вижда още от факултетите, където две трети вече от студентите изучават PR и само една трета журналистика. Но се наблюдава и в медиите, защото много от медиите се държат точно като пиари. И за да не се стига до това падение, което ще бъде много жалко и не само за журналистиката, не само за медиите, но и въобще за обществото, защото то ще бъде лишено от своето основно право да бъде информирано, би трябвало да се потърси и някакъв баланс, някаква контратежест, така че журналистите да не бъдат просто предмет на покупко-продажба, както става сега, а и самите те да имат своя глас. Може би чрез СБЖ, но чрез трансформиране на тази организация, която е творчески съюз в по-силна синдикална организация.
Водещ:Синдикална, това съм го искал преди 22 години. Благодаря!         

БНР I Светослава КУЗМАНОВА I 27.02.2012

Не за първи път Фондация "Фридрих Еберт" и Съюзът на българските журналисти дискутират състоянието на репортерската професия у нас и не за първи път констатират наличието на сериозни проблеми и ако през април миналата година координаторът на проекта от фондацията Петко Хубчев твърдеше, че медиите са загубили статуса си на четвърта власт у нас, то днес беше още по-критичен, назовавайки няколко проблема. Според него натискът върху медиите е в три посоки: извиване на ръце чрез парите за реклама, изпращане на есемеси до главните редактори и директно включване в ефир и даване указания на водещите как да водят предаването и за какво да говорят. Такава намеса в медиите е непозната в цял свят, каза той.

Снежана Тодорова, която е главен секретар на Съюза на българските журналисти, започна директно с една провокация, започнала преди дни и разделила гилдията за пореден път:

В една електронна медия бе разкъсан един от нашите вестници. Нещо, което е недопустимо и което нарушава грубо етичните права и норми в журналистиката. Мисля си, че на днешната среща би следвало не само да си отговорим на въпроса защо златният телец победи в много случаи моралните устои на този кодекс, защо журналисти се подават на политически, икономически и корпоративен натиск, защо една агресивна посредственост се представя като донкихотсво?

Според журналиста Светослав Терзиев журналистиката се превръща все повече в пиар услуга, а деформацията и извращенията са сполетели гилдията.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

Оригинална публикация

Accent Select I 27.02.2012

Какво в действителност е рекламация и кога може да се направи такава?

В наши дни потребителите трябва да защитават все по-настоятелно своите права и интереси по отношение на качеството на стоките, които купуват.
Целта на „ХРАНА ОТ КЛАСА“ е да се оформи потребителска култура, за да може търговците да се научат да имат отношение и съвест за всяка една рекламация постъпила при тях от страна на потребителя.

Какво в действителност е рекламация и кога може да се направи такава?
По принцип рекламация означава искане, възражение, оплакване от дадена стока за потребление. Затова, ако ви се случи да закупите продукт, който е от продуктовата група на „ХРАНА ОТ КЛАСА“ и не сте доволни от него, можете да заявите рекламация без да е необходимо да пишете жалби до Комисията за защита на потребителите.

Екипът на бранда ще се погрижи всяко едно ваше оплакване да бъде разгледано и най-вече да стигне до производителя. По-този начин искаме да съдействаме не само за вашето спокойствие, но и да коригираме производителя, който е допуснал да се стигне до продажбата на некачествен продукт.

За да може вашата рекламация да бъде зачетена като основателна и достоверна, е необходимо да спазвате няколко изисквания.
- да знаете името на продукта и неговата марка
- количество/грамаж и задължително партиден номер
- дата на изтичане срока на годност
- името и адреса на магазина, от който е закупен продукта

Препоръчително е да пазите касовата бележка от покупката, за да се види ясно, че данните са верни и точни. Важни са датата и часа изписани на нея, за да може да се установи, например, че наистина продуктът е с изтекъл срок на годност.

Колкото по-рано установите, че продуктът е негоден за консумация и направите рекламация, по-добре за самите вас. Необходим е известен период от време, в което вашето оплакване ще бъде разгледано от нас и в последствие да предупредим, когото трябва.

Ако оплакването е основателно, по преценка на „ХРАНА ОТ КЛАА“ ще бъдат предприети мерки по компенсирането на потребителя. Ще последва проверка по случая и установяване на причината за производството и разпространението на некачествен продукт.

Имате право да върнете продукта, ако се установят липси и несъответствия между описаните характеристики на етикета и действителния вид и състояние на стоката. Преди всичко съветът към вас е да пазарувате с внимание и да обръщате внимание на качеството на продукта. Следете за хранителни стоки, за който ясно е обозначено, че безопасността им при консумация е гарантирана.

В сайта на „ХРАНА ОТ КЛАСА“ ще видите какво представлява формата за рекламация – http://hranaotklasa.bg/Yadosan-sam-Iskam-da-se-oplacha/10/supages/ и при необходимост я използвайте, а ние ще се погрижим вашето оплакване да бъде проучено и изяснено. 

Асоциация на европейските журналисти – България I 27.02.2012

Осветяването на даренията в МВР – блестящ пример за положителната роля на медиите, изфабрикуването на “Зеления октопод” – доказателство за манипулативната им сила

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) класира най-доброто и най-лошото от българската журналистика за изминалата година.

Класация за качествена журналистика:

1. Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото. Тук първото място е за поредицата от материали на в. “Сега”, посветени на даренията в МВР, с автори Доротея Дачкова,  Диян Моркин и Диана Петрова.

2. Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание. В тази категория първото място си делят Нева Мичева за поредицата й от материали за чуждите култури за вестниците „Култура” и „Капитал”, и Светла Енчева за неуморното й отстояване на лична гражданска позиция и текстовете в нейния  “Неуютен блог” (http://svetlaen.blogspot.com) по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България.
3. Цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България. Отличаваме програма „Христо Ботев“ на БНР.

Класация за псевдожурналистика:

1. Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси. Тук победител е Анелия Иванчева с нейния материал „Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg.
2. Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора. В тази категория челната позиция е за недопустимия начин, по който бе отразено убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина от някои медии – вестниците „Монитор“, „Стандарт“, „Телеграф“ и „24 часа“.
3. Принос за влошаване на българската медийна среда. Първото място е за Нова българска медийна група.

Въпреки нарастващия брой на медиите, на които трябва да се припомня, че журналистика се прави в полза на обществото, ние, членовете на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) сме категорично несъгласни журналистическата професия да бъде заклеймявана заради негативните примери, които безспорно съществуват. Напротив, убедени сме, че медиите имат неоценима положителна роля за развитието на демократично общество. За да докажем, че това не са лишени от съдържание фрази, решихме да инициираме постоянен процес на оценка с положителни и отрицателни номинации за журналистически материали, автори и медии. Може да номинирате вашите избраници ежемесечно на сайта ни www.aej-bulgaria.org.

Номинации за месеца

Резултатите от класацията ще допълнят проучванията за свободата на словото, които изготвяме като част от екипа на международната Association of European Journalists.

Коментар към класацията за 2011 г.

Поредицата от материали на в. “Сега”, посветени на даренията в МВР, са изборът на АЕЖ – България в категорията Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото. Усилията на Доротея Дачкова и колегите й, работили по темата, са блестящ пример за журналистическо разследване. Фактът, че въпросът, повдигнат за пръв път от вестника, намира място в два последователни доклада на Европейската комисия е доказателство не само за значимостта му, но и за професионалния подход на журналистите. Адмирации заслужава и решението на вестниците “Сега” и “Дневник” да обединят усилията си, за да доведат това разследване до край. Качествените журналистически разследвания обикновено са трудоемки, скъпи, а често могат да бъдат и опасни.  Затова, независимо от конкуренцията в медийния сектор, намираме, че e изключително важна солидарността между отделните медии и журналисти, когато водещ е общественият интерес.

За съжаление обаче, по-често сме свидетели на солидарност между различни медии, когато се водят кампании в полза на определени икономически или политически интереси. Съществуват сериозни подозрения, че издания като в. „Република”, в. „Стандарт”, в. „Телеграф”, в. „Уикенд”, в. „Класа”, frognews.bg, vsekiden.bg, и др. водят организирана негативна кампания срещу представители на екологичните движения в България. Израз на тази кампания е и материалът „Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg., с автор Анелия Иванчева, който оглави нашата антикласация в категорията Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси. Във въпросния текст се отправят тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения. За жалост, реалността в България е такава, че засегнатите от негативни медийни кампании лица трудно могат да изчистят името си и да бъдат подходящо овъзмездени.

В годишната ни класацията създадохме категорията Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора. Тук попада недопустимият начин, по който бе отразено убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина от някои медии – вестниците „Монитор“, „Стандарт“, „Телеграф“ и „24 часа“. Трябва да се отбележи, че след категоричната обществена реакция тези издания побързаха да променят тона си. Едва ли подлежи на коментар и изказването на Николай Бареков от TV 7 по адрес на протестиращите в центъра на София зърнопроизводители. Отбелязваме с тревога и множеството сигнали, които получихме от хора с репродуктивни проблеми, относно публикации във в. „Стандарт“, които са засегнали чувствата им. Въпросните публикации не са редакционни коментари, а отразяват гледната точка на представители на Българската православна църква. Затова не можем да говорим за пряко нарушение на журналистическата етика. Но самият факт, че толкова много хора ни писаха за статии като „Коланче от Атон вместо ин витро“, говори, че е добре журналистите да подхождат с по-голямо внимание при засягане на подобни деликатни теми.

Втората ни положителна категория е за материали, третиращи оригинални теми, останали извън медийното внимание. В тази категория, насърчаваща журналистите, търсещи теми „извън коловоза“ независимо от намалените ресурси в периода на криза, отличаваме Нева Мичева за поредицата й от материали за чуждите култури, публикувани във вестниците „Култура” и „Капитал”, и Светла Енчева за неуморното й отстояване на лична гражданска позиция и текстовете в нейния  “Неуютен блог”  http://svetlaen.blogspot.com/ по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България. Пример за гражданска журналистика на високо ниво е  публикацията „Честните избори на Цветан Цветанов“ от блога на Константин Павлов – Комитата, в която авторът повдига ключови въпроси около законността на провеждането на местните и президентски избори през 2011 г.

В категорията цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в Българиябихме искали да отличим програма „Христо Ботев“ на БНР. Във време на засилваща се комерсиализация на медиите, националното радио успява да изпълнява функциите си на обществена медия и предлага програма, която не е насочена към преследване на икономически интерес, а отделя ресурси за културна журналистика и за важни теми, които по ред причини остават извън вниманието на частните медии. На мнение сме, че БНР се утвърждава като една от най-независимите големи медии, която, въпреки че получава финансирането си от държавния бюджет, си позволява критичност и безкомпромисност спрямо управляващите.
В тази категория е редно да бъде споменат и сайтът reduta.bg, чието създаване маркира надигането на нова вълна на независимата журналистика през изминалата година. За приноса й за поддържането на високите стандарти и свободата на словото в българските медии отличаваме и журналистката Любослава Русева. Приветстваме и последователността и отговорността в отразяването на проблемите в съдебната система, които демонстрира Росен Босев, журналист от в. „Капитал“, през изминалата година.

Накрая, в категорията Цялостен принос за влошаване на българската медийна среда първото място е за Нова българска медийна група. Намираме за особено притеснителни подозренията, че медиите, зад които стоят Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, народен представител от ДПС, демонстрират едностранчивост в редакционната си политика. Необяснимо е, че праволинейната подкрепа за правителството на ГЕРБ, политически противник на партията на Пеевски [sic!], замени същата категоричност, с която преди парламентарните избори от 2009 г. се нападаха сегашните управляващи. Няма как да останем равнодушни и към разкритията, че държавните институции щедро подпомагат банката, финансираща тръста на Кръстева и Пеевски, който продължава експанзията си и заплашва да монополизира българския медиен пазар.

Оригинална публикация

Начало: Понеделник, 27 Февруари 2012 г. – 11:00 часа

Край: Понеделник, 27 Февруари 2012 г. – 12:30 часа

Място: София, Национален археологически музей, ул. "Съборна" №2

Достъп: За медии

Организатор: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

Отворено за медии: Да

Файлове:
UK_Project_Media Invitation Final Press Conference _ 27 02 12.docx: Покана

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма организира заключителната пресконференция относно отчитането на резултатите по дейностите, предвидени в проект „Провеждане на рекламна кампания на пазар Великобритания”, която ще се проведе на 27 февруари, 2012 г. от 11:00 ч. в Археологическия музей.

В присъствието на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма – г-н Иво Маринов, г-жа Александра Ланг, съветник на министъра по въпросите на маркетинга, г-жа Анелия Генова – Дирекция "Маркетинг, реклама и информация в туризма", ще бъдат представени акценти от рекламната кампания и използвания комуникационнен микс .

Резултатите по дейностите по проекта ще бъдат представени чрез видео филм, който на практика ще визуализира етапите на реализация на проекта и съпътстващите го активности, ще представи мнения и отзиви на участниците по проекта – сред които изявени личности от британската медийна общност.

Програма

10:30 – 11:00 Регистрация

11:00 – 11:45 Пресконференция Представяне на финален отчет за резултатите по дейности относно изпълнението на проект за „Провеждане на рекламна кампания на целеви пазар Великобритания”. Формата на представянето – видео филм.

11:45 – 12:00 Въпроси и отговори (Q & A сесия) Предоставяне на възможност за обратна връзка, за мнение и коментари по отчета от страна на медиите

12:00 – 12:30 Kоктейл по повод закриването на проекта Възможност за неофициален диалог с реализаторите на проекта

За потвърждение за участие или повече информация, моля свържете с:

Радиана Шопова
ПР мениджър
Intelday Solutions
[м] +359 886 860 494 ;
[т] +359 2 981 46 25
[e] r_shopova@intelday.com
www.intelday.com

Диана Йорданова
New Media Director
tel: +359 2 400 9469 • fax: +359 2 400 9402
m: +359 885 724 104
dianna.jordanova@mpg.bg

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/2703