"70 години! Някога ми се струваха страшно много, но сега, когато ги навърших толкова неусетно – вече не. Когато бях много млада, се питах какво изпитват възрастните, когато са наясно, че смъртта върви по петите им. Вече имам отговора на този въпрос, но мисля, че за всеки човек той е различен." Това сподели нашата колежка, сътрудничката ни Янка Масленска, отбелязвайки своя юбилей в редакцията на "Втора младост". Използвах повода колежката да ми разкаже повече за себе си. "… Отпразнувах своя 70 рожден ден с малко тъга – започна Янка Масленска, – с чувството, че той се отнася за някой друг…" Родила се е в жарък юлски ден в село Радювене, Ловешко. Майка й жънала през целия ден на нивата, а вечерта се появила Янка – третото момиче в семейството. Баща й, който очаквал син – наследник, не се зарадвал, на момичетата се давало зестра – земя, гори. Зарадвала се само 8-годишната й сестричка, която я разнасяла из къщи. По-късно се появило и братчето. Трите сестри и братът били ученолюбиви и всички завършили висше образование. Винаги поддържали прекрасни отношения помежду си и заедно отпразнували юбилея на Янка. Едната й сестра е професор д-р на филологическите науки. Когато била преподавателка в Хавана, Куба, всички й отишли на гости, а когато Янка заминала за Коми, развела цялото си семейство из Москва и Ленинград. Но се случило така, че когато бащата умирал от рак на белите дробове, само Янка била до него. Било топъл зимен ден, той я извикал да седне до него, дълго държал ръката й, а после неочаквано казал: "Имам голям грях към тебе, дъще, когато ти се роди, не те исках, защото си момиче. А ти най-много се грижеше за нас с майка ти." Думи за прошка, след което възрастният човек издъхнал. Как станах журналистка? В трето отделение учителката им дала съчинение на тема "Какъв искам да стана". Било по време на образуване на ТКЗС-та и хората говорели как тракторите ще орат нивите, а комбайни ще жънат житата, но никой още не бил виждал тези чудни машини. И всички от класа написали, че ще станат трактористи и комбайнери, а Янка след дълго колебание решила, че ще бъде учителка, защото само тази професия й харесвала. Но като гимназистка в Ловеч станала дописник на окръжния вестник "Заря на комунизма". Неговият първи главен редактор Христо Хараланов помолил учителката им по литература-учениците, които могат да пишат, да сътрудничат на вестника. "Аз не чаках покана -спомня си Янка Масленска, – тъкмо се бях възмутила от формализма в комсомолската учебна година, в която изучавахме политически теми. Лекторите ни бяха по-големите ученици, които четяха нещо от книжките си, докато всички говореха и се смееха. Критичната ми статия се появи във вестника без поправки и разтревожи ония, които участваха в този формализъм. Започнах да изпращам дописки и мислех да се пробвам в журналистиката. Обаче главният редактор ме убеди да запиша българска филология, защото давала по-широки възможности за работа." Когато завършила образованието си, се върнала в окръжния вестник. Но се оказало, че е лесно да пишеш, когато си извън вестника, а е много по-трудно да пишеш по актуални теми, когато не си компетентен. Пролетта на 1969 г. била сушава и се получили спешни директиви в ТКЗС-та да компенсират с други култури, защото житото и царевицата загиват. Изпратили Янка в едно кооперативно стопанство да провери какво правят по компенсациите. Председателят бил млад и много амбициозен човек, който й нахвърлил няколко цифри за новите култури, които са засели, и си отишъл. Останала сама, колежката не можела да прецени дали добре, или зле се справят, а нямало кого да попита. И на летучката останала като попарена. Друг път я изпратили да провери как върви жътвата в с. Горско Сливово. Редакцията нямала кола и използвала такси. А таксиметровият шофьор сякаш бил роден за журналист. Като отишли на полето, той провел разговорите с комбайнери, бригадири, кооператори. Намирал многобройни кусури във всичко, а тя само записвала. Получил се критичен материал, затова как се разпилява зърното, как не се води точна статистика колко декари са ожънати и.т.н., която отпечатали на първа страница. "На другия ден, след като го прочитат в Горско Сливово, пристигат в редакцията, но търсят не мен, макар че моето име стои под материала, а мъжа, който ги разпитвал. Оказа се, че те били първенци в района си, а ние ги критикуваме… С една дума, повече от година минах през сито и решето, докато улуча вярната пътека. Бях най-млада в редакцията, но по онова време младите не ги галеха с перо. Учех се от собствените си грешки, стъпка по стъпка усвоявах професията. Обичам да се срещам и разговарям с интересни хора, да проучвам интересни съдби, ровех се в исторически материали, участвах в конкурси. На 32 години, неочаквано дори за мен самата, получих признание – наградиха ме с орден "Кирил и Методий"-Н степен. Отделът, който водех, беше винаги на първо място по отличени материали, по брой публикации, както и по нови автори – по тези показатели се водеше съревнование в редакцията. Но след една петилетка работата вече не ме удовлетворяваше." Решила да запише задочна аспирантура. Едно ново огромно натоварване. Изпити, които трябва да се издържат с отличие, две деца в семейството, работа във вестника. Да се защити дисертация се изисква огромна самодисциплина. Работила върху историческа тема, която защитава успешно, но вече била преминала възрастта, да се развива в тази насока. "Научният ми ръководител проф. Петър Остоич ме убеди да не постъпвам на работа в научен институт. Така си останах в журналистиката. Реших да замина в тогавашната АССР Коми, където на работа беше съпругът ми. Там постъпих в издавания местен български вестник "Знаме на дружбата". Вестникът се печаташе в с. Кослан, съседно на Усогорск, който си беше един българо-руски град. А печатницата беше разположена в бивша черква. Когато за първи път поех дежурството по брой, неясно по какви причини в печатницата жените ме приеха много хладно. В 10 часа се събраха на чай, а мен никой не ме покани. Пиеха чая с едни курабийки, които купуваха от магазините, вероятно правени преди година – твърди като камък. На следващото дежурство измайсторих кейк и вита баница и ги поканих. За трите години, които работихме заедно, така се сприятелихме, че се разделихме със сълзи, отрупвайки ме с подаръци." Върнала се обратно в Ловеч през 1988 г., когато той бил вече областен град. Старият вестник "Зора на комунизма" вече не съществувал, а на негово място се появил областният "Народен глас", който продължил и след политическите промени през 1989 г. Но след идването на СДС на власт един зам. областен управител наредил парите на вестника да бъдат приведени в републиканския бюджет. А това всъщност не били държавни субсидии, а парите на абонатите. "Три години водих съдебни битки – спомня си Янка Масленска, – само аз лично се занимавах с този въпрос – и ни върнаха парите, но инфлацията беше ги изяла и от всекидневник вестникът се превърна в седмичник. И когато оглавих този вестник, ми се наложи да бъда същевременно и мениджър. Трябваше непрекъснато да търся пари, за да може да излезе следващият брой. Веднъж печатницата ни заплаши, че няма да извърти броя, тъй като не бяхме платили предишните. Както седях отчаяна на бюрото си, влезе един непознат мъж и каза: "Аз съм Майкъл Капустин. Осведомиха ме, че вашият вестник е най-сериозният и реших да рекламирам тук." Остави ни над един милион лева за 6 страници, които всъщност не бяха рекламни. По-късно, когато го съдиха за пирамидата, ми стана жал за него." Янка Масленска се простила с журналистиката на 58 години с голямо разочарование, понеже в тази професия вече не се спазвали никакви етични норми. Колегите се интересували само от сензации, скандали, ровели в мръсното бельо на хората. Героите на деня станали бандити и крадци, далавераджии, само защото имали пари. Затова години не написала нито ред. Едва когато отново се появили нормални вестници, започнала да им сътрудничи. Заедно със съпруга си журналистката сега живее в неговото родно Галиче. Имат син и дъщеря и трима внуци. Навремето родителите на съпруга й построили огромна къща, за да живеят в нея и двете им деца, но след като починали, години наред тя останала празна. "Галиче е голямо село – разказва Янка, – все още има училище с гимназия, но духовен живот няма, за разлика от моето родно село Радювене, Ловешко. Там всеки вторник читалищният салон е пълен. Дните си прекарвам в труд – работата на село е като отворена чешма. Дружа с интелигентни хора. Две години бях председател на клуба на пенсионерите и всички отчитат, че това е било най-интересното време. Провеждахме срещи с писатели, поети, журналисти, посещавахме интересни исторически места, организирахме весели празници, но на нашия кмет феодал това не му хареса" – завърши разказа си Янка. А ние вдигнахме наздравица за юбилярката, пожелавайки й все така да бъде сърцата журналистка.

Стр. 4 

в . Капитал Daily | 27.08.2012

Стълбът на сегашното управление – PR с всички средства и на всякаква цена, е на път да претърпи сериозен удар. В медиите се изливат милиони чрез договори за "популяризиране", а продуктът основно е необозначена реклама най-вече на министрите, и то при строга йерархия (в петък водещата на тържеството за 100-годишнината на българската авиация простодушно обяви премиера Борисов за "кулминация"). Белята обаче дойде от две PR поръчки за по 50 хил. лв. от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) на ЕС. Нестихващият от две седмици скандал доведе и до изненадващото самосезиране на прокуратурата (стр. 5). Тя обяви, че ще провери как фирмата, поканена да направи профили на програмата в Twitter и Facebook и регистрирана малко преди това с капитал от 2 лв. от бивша PR служителка на агенцията по храните, за няколко месеца е придобила имоти за 500 хил. лв., акции от преработващо предприятие за 390 хил. лв., станала е съсобственик на 500 дка и арендатор на още 1000 дка ниви – без банкови или други заеми. Дали прокурорите ще видят очевидното, е друг въпрос. От ведомството на Мирослав Найденов обещаха да предоставят на "Капитал Daily" отчета и на фирмата, взела поръчката "да публикува информация и коментари по ПрСР в различни интернет форуми". Безумието на това начинание – от идеята да се пишат анонимни хвалебствия за министерството и министъра до смазващата посредственост на изпълнението й, във форумите на "Капитал" и "Дневник" например е онагледено от излиянията на участника с никнейм mila34 – http://id.capital.bg/mila34. Оперативните програми разполагат с огромни рекламни бюджети и вероятно не само в България тези пари често се пилеят за глупости. Еврокомисията, чийто председател в края на седмицата ще се включи в рязането на ленти, дължи обяснение на данъкоплатците в общността.

Стр. 2 

в. Новинар | 27.08.2012

Бившата съпруга на продуцента Иван Христов – Вихра, си тръгва от TV7. Тя изненадващо сподели в своя профил във Фейсбук, че напуска телевизията заедно с главния редактор на предаването "Споделено с…". Според водещата на нейно място вероятно ще назначат фолк певицата Кали. Част от епизодите от новия сезон на шоуто обаче вече били заснети, така че ще можем да гледаме Вихра в "Споделено с…" от 10 до 21 септември. Чак след това ще разберем коя е новата водеща. Бившата жена на Иван Христов остана в предаването едва 8 месеца. Като водеща тя наследи друга фолк певица – Камелия. В своето съобщение във Фейсбук Вихра благодари на зрителите за високия рейтинг на предаването.

Стр. 18 

в. Уикенд | 24.08.2012

Георги Коритаров е получил червен картон за завръщането си в сутрешния блок на Нова телевизия, научи "Уикенд". Бившият водещ на "Здравей, България" от няколко седмици се пазари с ръководството на медията след като бил поканен отново да изгрее на екрана. Журналистът обаче поставил куп изисквания около договора си, а за капак алчно си поискал заплата от 7000 лева чисто всеки месец. В Нова телевизия били шокирани от финансовите му претенции, тъй като досегашният водещ Евгени Генчев се разписвал срещу едва 2500 пв. на фиша си. След като се опитали да се пазарят някак с Коритаров, в крайна сметка от ръководството се отказали от идеята да върнат водещия в ефира си. Той не бил готов на никакви отстъпки от цената си и шефовете на Нова телевизия се принудили да търсят друг вариант за лице на "Здравей, България". В момента се обсъждало името на Цветанка Ризова, но пък щяло да бъде трудно да се намери мъж, който да пасне добре до нея пред камерата. Най-вероятно обаче именно тя щяла да е лицето на сутрешния блок.

Стр. 9 

Тенденцията, започнала през 2011 г., чуждите инвеститори да изнасят повече средства от България, отколкото да внасят, се запазва и през първите шест месеца на 2012 г. Това става ясно от справката на Българската народна банка за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от началото на годината, публикувана миналата седмица. За първото полугодие на 2012 г. чуждите компании са изтеглили от България 1.43 млрд. евро и са инвестирали 1.19 млрд. евро. За сравнение, през пиковата за чуждите инвестиции 2008 г. внесените в България капитали са 3 млрд. евро, а изнесените – 1.78 млрд. Добрата новина е, че инвестициите в България все пак отбелязват ръст през 2012 г. спрямо година по-рано (за първите шест месеца на 2011 г. ПЧИ са 63 млн. евро, а за първото полугодие на 2012 – 221 млн. евро), а разликата между внесени и изнесени от България средства се топи. Друг важен момент е, че в годините преди кризата огромен дял в чуждите инвестиции принадлежеше на вложенията в имоти и на финансови институции, които раздаваха кредити и лизинги на гражданите. И докато те претърпяват тотален срив, особено банковият и лизниговият сектор, инвестициите в производството и преработвателната промишленост не са се променили особено през годините, а някои сектори дори отбелязват ръст след 2009 г. Ако чуждите инвестиции продължат да нарастват до края на годината – само за периода от април до юни са се увеличили със 116 млн. евро, има шанс 2012 г. да приключи с положителни инвестиции, за разлика от 2011 г. По данни на агенции и НСИ, най-много средства от страната са изнесени от водещите промишлени предприятия, изчисли Mediapool.bg. Над 200 млн. е изнесла към Холандия регистрираната там "Лукойл Нефтохим", като най-вероятно става въпрос за върнат вътрешнофирмен заем. Медодобивният завод "Аурубис България" е върнал горе-долу същата сума по същата причина на компанията майка в Германия. Най-големият инвеститор у нас от началото на годината се оказва "НЕФ Телеком Къмпани", досегашният собственик на БТК, която е внесла в България 140 млн. евро. Второ място е за швейцарската "Хелиос Проджектс", внесла 95 млн. евро в страната. Компанията изгради огромен фотоволтаичен парк – над 1000 дка, в с. Победа. Последно място в челната тройка на големите чужди инвеститори е за Банка ДСК, собственост на унгарската ОТП, с 53 млн. евро. От Българската агенция за инвестиции (БАИ) се надяват до края на годината страната ни да изберат поне 4 чуждестранни компании, които оглеждат района за откриване на нови фабрики. В момента преговори се водят с 5-6 чужди производители, обясни пред Mediapool Борислав Стефанов, шеф на БАИ.

Стр. 6 

сп. HELLO! | 24.08.2012

20-годишен юбилей отбеляза екипът на вестник "Стандарт" и отпразнува рождения си ден с концерт в Борисовата градина. Въпреки отпускарското време терасата на редакцията едва побра екипа на медията, която за изминалите две десетилетия спечели на своя страна 250 000 българи. Дъждът като по поръчка спря, а празничните наздравици започнаха. "С гордост можем да кажем, че сме първи по тираж и влияние", поздрави колегите си главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова. "Да бъдеш журналист 8 "Стандарт" днес, звучи гордо", каза издателят на вестника Тодор Батков.

Стр. 21 

в. Уикенд | Любомира ТОНЕВА | 24.08.2012

За мен 40 – тият юбилей е специален не само заради поверието, че не е хубаво да се празнува. Той поставя границата между времето, носещо непринудения приключенски аромат на младостта, и онзи етап, когато човек се чувства достатъчно зрял, за да може да каже, че е натрупал мъдрост". Въпросните думи не са на някой мислител или философ, а на една от най-известните водещи от малкия екран – Мира Добрева. Колкото и невероятно да звучи, преди броени дни красивото лице на БНТ чукна точно 40 години. И макар че не й личат, самата тя не отрича, че се чувства по-особено на тази специална за всяка жена възраст. Поради тази причина и заради традицията 40-ти юбилей да не се отбелязва. Мира заявява на близките си, че купон на 12-ти август няма да има. Съпругът й Жоро Торнев обаче успява да й подари един от най-романтичните дни в цялото и лято. Телевизионната двойка си подарява време само за себе си, разглеждайки пясъчните фигури и мидената ферма край Бургас. Първо са само двамата, а после към тях се присъединява и синът им Жоро-младши. На връщане в комплекса, където водещата си почива през последните два месеца, я чака голяма изненада. Колегите й от "Отблизо" пристигат от София, за да й поднесат подарък. "Скъп не само в материално отношение, скъп за самата мен, защото успяха да ме трогнат", вълнува се все още рожденичката. Празничната вечер приключва с гледане на морския залез и професионална фотосесия от Жоро Торнев, увековечаваща красивата му половинка и малкия им наследник. В този момент, единственото, което Мира си пожелава, е да се раздели завинаги с всичките си илюзии. "С илюзиите, че доброто е навсякъде и винаги побеждава. Не е така и е време да го осъзная. Просто на 40 разбираш, че не всеки заслужава разкоша, който му даваш всеки ден и че той е нещо, предназначено само за най-близките, а не за хора, които винаги могат да ти забият нож в гърба", категорична е Мира Добрева. Относно БНТ звездата си пожелава единствено да започне да я приема чисто и просто като работа, без да влага никаква емоция. Казва, че времето на новинарските емисии отдавна е отминала част от кариерата й и никога не би се върнала отново към този етап. "Новините са част от миналото ми. Ако трябва да се замисля, след десет години (които минават много бързо), бих искала да съм свързана с качествената, истинската, социално ангажираната, сериозната журналистика. Това би ме удовлетворявало най-много", споделя намеренията си красавицата. На упоритите слухове, че наесен предаването й "Отблизо" ще бъде свалено от ефира на БНТ , Мира отговаря лаконично: Ако ви харесва това твърдение да е истина, вярвайте, когато дойде новият сезон, ще разберете какво точно се случва с мен и предаването ми". По отношение на личния живот и семейството си, водещата не смее да мечтае за по-голямо и пълно щастие от това, което има в момента при себе си. Съпреживява всяка емоция от живота на порасналата си вече дъщеря Пори и всяко детско вълнение на 4-годишния малчуган Жорко. "Понякога през главата ми се появяват мисли за трето дете но имам вътрешно усещане, което ме разколебава. Знам, че времето за това по-скоро отмина. Имам две прекрасни деца и бих искала да им дам и да ги науча на всичко, което ще им помогне да бъдат по-уверени, спокойни и сигурни по пътя си", завършва Мира Добрева.

Стр. 18,19 

в. Всеки ден | 24.08.2012

Росен Петров е изключително притеснен от бъдещето си в Би Ти Ви. Водещият на "Нека говорят" трепери заради завръщането на "Всяка неделя" в ефира на Нова телевизия. Двете предавания ще текат в един и същи часови пояс, като предварителни данни показват, че арменецът на 100% ще отвее конкуренцията в лицето на Роско.

Стр. 17