БНР, Преди всички | 09.08.2016 | 10:41

Тема: Асоциацията на европейските журналисти в България настоя за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС
Гост: Иван Радев, АЕЖ

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя със специална нарочна позиция за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Знаете, че тази тема се нажежи през последните седмици след изнесени в медиите данни, които показват, че обществени пари са получили лица, свързани с министъра на културата Вежди Рашидов и с вицепремиера Меглена Кунева. „Изказваме недоумението си – пишат от Асоциацията на европейските журналисти – и от решението за изпълнител да бъдат избрани четири медии: „Стандарт”, Агенция „Стандарт нюз”, Агенция „Блиц” и Агенция ПИК.” Ще говорим за това с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. Здравейте!
Иван Радев: Здравейте!
Водещ: Какво е всъщност главното Ви притеснение около този сюжет?
Иван Радев: Да, притесненията са няколко. От една страна, разкритията за потенциален конфликт на интереси. Според публикации в медиите, се оказва, че пари за разяснителна кампания за председателството са достигнали до фирми, които по един или друг начин се свързват със сина на министър Вежди Рашидов. Това трябва да се провери от компетентните органи, според нас и ако е така, това би било недопустимо и трябва да се предприемат съответните мерки. Другото ни притеснение е свързано с медиите, които получават пари, публични средства за тази разяснителна кампания, за начина им на подбор. Тъй като ние нееднократно сме настоявали и правителството се е ангажирало в програмата си да работи за прозрачна и в крайна сметка по-добра медийна среда, считаме, че едни медии и част от медиите, които са получили пари, имат реномето на таблоидни медии, които не са подписали никакъв етичен кодекс и не са известни с това да спазват някакви етични стандарти. А смисълът изобщо да се разпределят пари, публични пари до частни медии е да се насърчи качествената журналистика.
Водещ: Да, впрочем имаше по едно време такова обществено усилие, говорене поне – подписването, присъединяването към етичния кодекс да бъде критерий при отпускането на каквито и да е обществени пари.
Иван Радев: Ами, да. Аз ще го обясня по по-друг начин. Използвам аналогията с Министерството – защо съществува Министерство на културата? Ако то съществува, това е, за да насърчава например симфоничните оркестри, които чисто пазарно не биха се преборили с други стилове, други жанрове музика. Като общество, сме преценили, че е важно за нас да имаме симфонични оркестри, затова сме създали специално министерство, което да разпределя някакви субсидии към тях. По същия начин и с медиите. Ако държавата разпределя обществени средства към медиите, то не трябва да ги разпределя към тези, които по една или друга причина получават огромна популярност благодарение на това, че работят на едно много ниско, много масово ниво. Тоест, тези пари трябва да се използват за контрапункт за една качествена, задълбочена журналистика, която да се създава. Виждаме, че в случая въобще не е спазено това изискване, а напротив – наливат се пари в медии, които се славят, освен с всичко друго, с черни кампании срещу определени лица, т. е. т. нар. медии-бухалки. И в нас остава усещането, че може би им се плаща, за да… с цел да се предотвратят атаки, т. е. тези медии да се настроят благосклонно към съответните министри. Виждаме и всъщност качеството на материалите, които са публикувани с… които съдържат т. нар. таг „#председателство”. … 40 материала отчете правителството. Това основно са PR прессъобщения, PR материали, които са изпратени от съответната държавна администрация. В част от агенциите открихме само това публикувано. А в друга част от материалите, вероятно това вече е след изтичането на договора, са определено… могат да се определят като черен PR срещу определени… срещу министри и то виждаме, че вицепремиерът Меглена Кунева е обект на такава атака през март месец.
Водещ: Колкото по-бързо има реакция и то ясна реакция по въпроса, толкова по-добре. Обаче защо пишете в позицията си, че искате премиерът да вземе отношение по въпроса вижда ли конфликт на интереси?
Иван Радев: Да, много е важно премиерът да вземе отношение дали това е политика на цялото правителство или някакво изолирано действие на Министерството на културата, което е разпределяло тези пари, поне на първоначалния етап. Видяхме, че вицепремиерът Меглена Кунева по един или друг начин сега се разграничи от това. Важно е да го направи доста ясно. И тъй като в крайна сметка това е записано в правителствената програма 2014 – 2020 г., нека премиерът и вицепремиерите, които бяха много активни при приемането на тази програма, да кажат тя продължава ли да е валидна и изобщо какво практически се прави по нея.
Водещ: Още повече, че оттук нататък ще има едни други пари да се разпределят, тъй като този сюжет по някакъв начин е затворен заради годината, в която се случва. Така че оттук нататък какво е важно да виждаме ние, като общество, около това председателство и парите, които се дават за него?
Иван Радев: Да, тези суми, за които сега говорим, всъщност са изключително дребни, някъде 10 – 20 000 евро, на фона на парите, които по принцип се разпределят за медиите и от които тепърва ще се разпределят, разбира се, за… във връзка с председателството. Много, много е важно да не продължава по начина, по който почва, да не продължава със скандал, а България да се опита да се възползва максимално от факта, че ще бъде председател на Европейския съюз, за да постигне, макар и малки, но лесно измерими цели, като качеството на медийната среда – би могла да бъде една от тези цели, която е много важна всъщност, тъй като виждаме, че България продължава и продължава да затъва във всякакви международни класации, което се отразява, като цяло, на цялостната среда и на начина, по който живеят българите. Аз съм убеден в това.
Водещ: Много е показателно какво ще бъде продължението. Благодаря! Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. 

 www.standartnews.com | 16.11.2013 

София. Уникално тв шоу за Чудесата на България прави "Стандарт". Валя Балканска ще извиси глас, а танцьорите на Нешка Робева ще направят уникален спектакъл. Финалната церемония на националната кампания на в. "Стандарт" ще е идната неделя, на 24 ноември. Тя ще продължи 90 минути и ще е дебат на живо в ефира на TV7. Началото ще бъде в 19,30 часа и ще бъде дадено от ансамбъла на Нешка Робева.
В спектакъла ще участват още звездната Николина Чакърдъкова, както и невероятните таланти от "Бон-Бон". Всички те отново ще покажат с изпълненията си, че има с какво да се гордеем, че сме българи.
Водещи на финалната церемония ще са Стойчо Керев и Елена Йончева. Те ще разпалват и укротяват с въпросите си трите отбора, които ще защитават трите обекта, събрали най-много гласове в онлайн гласуването на www.bgchudesa.com. Челната тройка ще е ясна в 0 часа в понеделник.
Над 700 000 души досега дадоха вота си за крепости, светилища и съкровища в тазгодишната кампания "Чудесата на България".

Оригинална публикация

в. Свободен народ | 18.01.2013

Главният редактор и изпълнителен директор на "Стандарт нюз" Славка Бозукова ще бъде поставена на избираемо място в листите на ГЕРБ, научи "Свободен народ". Шефката на вестника отдавна е известна с това, че винаги е близо до управляващите. По време на правителството "Костов" тя беше пиар на вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев. Оттогава бдителните репортери помнят как тя вардеше началника си като куче пазач от неудобни въпроси.
Бозукова се сближи със сегашния премиер още от времето, когато той беше кмет. Специално за да блесне неговият спортен талант на тенисист, тя организира всяка година турнир, наречен "Лидер", който Бойко Борисов неизменно печели. В замяна сегашният министър-председател непрекъснато й се отблагодарява с пари от еврофондове, от които нейните издания захлебват. Бозукова, за която журналисти с опит в бранша не се сещат какви запомнящи се професионални постижения има, вече се надява да се изстреля в политиката. Там ще застане редом до Искра Фидосова и останалите.

Стр. 3

Икономика | Ния ИЛИЕВА | 03.09.2012 | 00:01 | Стр. 34, 35, 36, 37, 38, 39

Г-жа Славка Бозукова е в "Стандарт" вече от 17 години. Пътят й във вестника минава през всички стъпала на редакционната йерархия – репортер, редактор и завеждащ отдел "Бизнес". След това е първи заместник главен редактор, а от 2006 г. е главен редактор и изпълнителен директор на вестника. В момента тя е и председател на Съвета на директорите на "ГМ Прес", което притежава 50% от акциите на "Интермедиа" – дружеството, което издава вестниците "Шоу", "Доктор", "Над 55" и агенция "Блиц". "ГМ Прес" е едноличен собственик на вестниците "Струма" и "Марица".

В криза мениджърите не трябва да търсят само свиване на разходите, но и увеличение на приходите за него няма предел, казва Славка Бозукова, главен редактор на вестник "Стандарт"

- Г-жо Бозукова, "Стандарт" отбелязва своята 20-а годишнина. С какво смятате, че вестникът успя да спечели своите читатели през тези години?

- Вестникът печели читателите си със своята лоялност и с това, че им остава верен през тези 20 години. Това е вестникът, който е независим от политически и корпоративни интереси. Той е за хората, които отричат статуквото, които са носители на промяната. Със самото излизане на синя хартия преди 20 години "Стандарт"
беше носител на нов тип журналистика в началото на прехода. От тогава до сега той остана вестник на гражданското общество и мога да докажа това с различни примери.

- Бихте ли посочили такива примери?

- През 1997 г., при управление то на Жан Виденов, "Стандарт" и "Дарйк" бяха двете медии, които поведоха хората в онези времена, когато всички бяха на улицата и искаха да отхвърлят Виденовата зима. "Стандарт" беше гласът на гражданското общество в целия 20-годишен период на разграбване на държавата. Има емблематични примери за сделки, които бяха предотвратени благодарение на "Стандарт". Първата от тях е за "Булгартабак", когато вестникът разкри, че единстве ният купувач, избран по време на царското управление -"Клар Инис", е една куха фирма, "пощенска кутия", базирана в Амстердам. На адреса й се помещаваше само една секретарка, а тази фирма искаше да сложи ръка на тютюневия холдинг. Благодарение на нашите разкри тия държавата тогава отмени приватизацията. Ние бяхме пър вите, които написахме скандалната схема за първоначалната приватизация на БТК, когато държавата беше ощетена с над 400 млн. долара. Примерите са много. Ние бяхме тези, които първи се опълчихме срещу практиките в управлението на Костов, свързани със скандални приватизации. След това по същия начин го направихме при кабинета на Симеон Сакскобургготски. При управлението на Тройната коалиция първи алармирахме за непрозрачното използване на европейски средства, както и за схемата за ощетяване на държавата при концесията на магистрала Тракия. Така че в този смисъл ние сме вестникът, който е бил за читателите си камбаната, която бие срещу несправедливостите в 20-годишния преход. И смятам, че с това се съхранихме като изданието със своите стабилни читатели. Правейки различни социологически поучвания, ние открихме един факт, който изключително ни радва. Повечето вестници имат за ядро от читатели малък брой хора, докато периферията е доста по-голяма. Това е типично за нашите основни конкуренти. Докато при "Стандарт" схемата е точно обратната. Ядрото е доста голямо, а периферията е по-малка. Което даде възможност в периода на криза, когато хората започнаха да стесняват семейните си бюджети, "Стандарт" да не бъде перото, от което те се лишават. Така към днешна дата 250 хиляди души всеки ден четат "Стандарт" в печатното и електронното издание.

- Електронните издания набират все повече скорост, докато печатните губят пазар. Заплаха ли е интернет за вестникарството, ще изчезне ли то?

- Основната заплаха за вестникарството в момента е намаленото доверие на читателите, а не електронните издания. Смятам, че продължилите вече повече от година медийни войни доведоха до едно изключително намаляване на доверието на хората към Вестниците. Което се отрази и в тиражите и продажбите. И смятам, че в момента печатната журналистика е застанала на своя абсолютен кръстопът. Пред нея съществува един екзистенциален въпрос – не какво ще бъде нейното развитие оттук насетне, а ще я бъде ли изобщо и занапред. Защото печатните издания трябва да се докажат като лоялни партньори на своите читатели, които ги купуват всеки ден. И ако не успеят да върнат доверието и не покажат на хората, че темите, които поставят на дневен ред, са теми на гражданското общество, а не тези, провокирани от някоя политическа прослойка или корпоративна група, то тогава хората ще престанат да ги четат. В същото време е вярно, че навлизането на интернет променя вестникарството, но аз смятам, че успешната формула за развитие на вестникарството оттук нататък е формулата на крос-медията. Действително една медия не може да се развива като печатно издание, без да има своята алтернативност в интернет пространството. И от тук вече излизат и новите предизвикателства пред печатните медии. Ако в началото на 90-те години борбата между отделните печатни медии беше кой първи ще даде новината, то сега в цялото многообразие на сайтове въпросът е не точно кой първи в секундата ще съобщи информация, а кой най-добре ще я развие с различни коментари, анализи и най-вече с най-много гледни точки. Затова аз казвам, че всъщност бъдещето на печатните медии е в създаването на групи, които да бъдат успешни крос-медии, и това е най-голямото предизвикателство пред "Стандарт", по което работим през последната година. Смятам, че ще успеем да се утвърдим като крос-медия номер 1, което е нашата задача за следващите 2-3 години.

- Всяка медия е институция и е натоварена с очакванията да е коректив на властта и да работи в обществен интерес. В този смисъл по-трудно ли се ръководи медия от всяко друго търговско дружество?

- Една медия се ръководи доста по-трудно от всяко друго търговско дружество по няколко причини. Първата е, че тя е специфично дружество, което търси не толкова финансов резултат, колкото обществено влияние. На второ място, медийният пазар в България е структуриран по цени така, че себестойността на изданията е в голяма степен по-Висока от коричната цена. Това е така благодарение на факта, че за последните 10 години издателите не поискаха да променят цената на вестниците, която варира от 40 до 90 стотинки. На този фон дружеството не може да разчита да се самоиздържа от приходи от продажби, а това може да се направи единствено чрез допълнители приходи – от реклама, ПР и в последно време – участие в обществени европейски поръчки за медии. Тук идва и трудността за управление на дружеството. Ние разчитаме на приходи от реклама и ПР, но в същото време се опитваме да сме независим, балансиран вестник, който да не стои в защита на определени корпоративни интереси.

- Като човек, чийто професионален път е тясно свързан с икономиката, как оценявате условията за бизнес в България на фона на тежката европейска криза?

- в "Стандарт" съм вече 17 години и изключително много обичам моята професия. Тя ми дава възможност да контактувам с много хора, голяма част от които са бизнесмени. Когато започвах работа в журналистиката, мечтата ми беше да стана банкер. И не съм си представяла, че отивайки на работа в "Стандарт", 17 години по-късно ще бъда главен редактор и изпълнителен директор. Работейки на всички позиции в бизнес отдела, а после и като редактор, за мен винаги е било важно да насоча журналистите да мислят в посока на това, не какви точно са политическите процеси, а как икономическите процеси на прехода влияят върху развитието на политическите процеси в България. И смятам, че именно това до голяма степен отличава "Стандарт" от останалите вестници – политическите теми се разглеждат през призмата на икономическите. През тези 20 години съм видяла как бизнесмени, достигнали върха, се сгромолясват. Някои от тях години наред са във вихъра на съдебни битки. Виждала съм една картина до 1997 година, след което след 1998 г. се появиха нови бизнесмени. До 2007 година повечето бяха в изключителен разцвет, но в последните няколко години виждам водещи предпримачи, които потъват и са поставени на ръба на фалита. Това е един изключително тежък момент за обществото ни и създава опасен прецедент – богатият в България е равнозначен на мошеник, което съм твърдо убедена, че не е така. Затова и "Стандарт" има основен акцент върху бизнеса. Ние винаги сме се стремили да бъдем вестникът на бизнеса, защото съм твърдо убедена, че предприемачите създават националния доход, голяма част от който после се разпределя и от държавата през бюджета. Затова "Стандарт" има специално отношение към бизнеса и то не е свързано само с отделните материали и гледни точки, които показваме по всяка икономическа тема. Свързано е с улавянето на различни тенденции, полезни за бизнеса, с дискусиите, които организираме в различни градове, събирайки на една маса представители на властта и предприемачите. В същото време поддържаме постоянна рубрика "Гласът на бизнеса", в която даваме думата на лидери в отделните отрасли на икономиката, за да обосноват своите предложения за промени в законодателството, които биха направили работата им по-лесна. Не смятам, че бизнес климатът в България в момента е много добър, и виждам затрудненията в нашия бизнес, както и тези на нашите рекламодатели, които са от всякакви сфери. Това ме кара да мисля, че да правиш бизнес в България, в момента е изключително трудно. Голямата сума на междуфирмената задлъжнялост кара бизнеса от години да е на автопилот и да забрави за начина на управление до 2008 г., преди кризата. И аз като един от мениджърите в държавата мога да кажа, че до голяма степен всяко излизане на положителен финансов резултат в края на годината, за който и да било бизнес, е безспорен успех. Лично аз винаги съм изповядвала тезата, че в тази трудна ситуация много повече мениджърите трябва да наблягат върху увеличаване на приходите, отколкото върху намаляване на разходите. Нещо, което е основна задача и на собствениците. Намаляването на разходите може да се направи до голяма степен, но все пак има предел. Оттам нататък нормалното функциониране на едно дружество зависи от това, как то е успяло да увеличи своите приходи. Затова в "Стандарт" моята работа като изпълнителен директор е свързана с това, да се опитам да увелича постъпленията, което става както с вдигането на качеството на вестника, оттам и на приходите от продажби, така и с увеличаване на партньорствата с различни компании, които биха могли да бъдат рекламодатели. Но най-вече е свързано със създаването на отдел, който да се занимава с европейските проекти, защото спечелените проекти от Брюксел, от министерства и местни власти ни дават възможност да компенсираме "дупката", която се получава от разминаването в себестойността на изданието. И още нещо – изключително важен за мен е човешкият фактор. Много често собствениците на медии в кризата търсят изход в намаляване на възнагражденията и екипа. Основният капитал в една редакция са хората. И намаляването на екипа е свързано с намаляване на качеството. Това е една константа, с която винаги съм се съобразявала. Управлението на хора и на пари е нещо различно. Ако пари и активи се управляват, хората се вдъхновяват, за да може екипът да работи и да поеме всички турбуленции във времето и да бъде увлечен от мисията си, която за нас в редакцията е мисията "Стандарт".

- Един от проектите на "Стандарт" е и списание "Икономика", както и възраждането на конкурса "Мистър Икономика". Тази година той ще се случи отново през ноември и за първи път ще има и отделна награда "Мисис Икономика", лично по ваша идея. Защо решихте да се обърне специално внимание и на дамите в бизнеса?

- Един от най-успешните проекти на "Стандарт" в последната година и половина е "Икономика", макар и в началото да бе една авантюра на фона на слабия пазар на списания в страната. Но за повече от година то успя да се наложи като водещо, създаде и своя онлайн агенция – www.economymagazine. bg, и спечели доверието на голямата аудитория, която се интересува от тази проблематика. В него тежките икономически проблеми са обяснени на разбираем език и от всякакви гледни точки, което прави това списание многопалитрово. Агенцията само за няколко месеца се сдоби с аудитория от над 22 хиляди приятели във Фейсбук. Което означава, че не е вярно твърдението, че хората не искат да четат икономически теми, въпросът е как те се поднасят и как добрата обратна връзка прави хората съпричастни по описаните проблеми.
А относно конкурса "Мистър Икономика" – той предизвика истински фурор със завръщането си през 2011 година. И беше направен при изключително силна конкуренция. До голяма степен конкурсът мина под влиянието на медийните войни и заради това у мен остана едно неприятно усещане. Смятам, че безспорен авторитет в бизнеса като Цветан Василев не може да бъде поставян под съмнение като абсолютен призьор и заслужено получи статуетката. В България сме свикнали да сочим с пръст успелите, завистта и злобата вземат връх понякога. Затова се надявм сега, година по-късно, когато страстите са потушени, голямата академия на списание "Икономика" да направи равносметка кои са хората с най-сериозен принос за икономиката в този доста тежък за държавата момент и кои са тези, които могат да бъдат отличени във всичките категории. И тъй като ние, дамите, винаги сме били по някакъв начин под похлупак от мъжете в бизнеса – мениджъри и собственици, и на фона на засиленото мъжко присъствие в миналогодишния конкурс на "Икономика", взехме решение да направим отделна категория за дамите, които имат своя принос за развитието на страната. И съм убедена, че женската надпревара ще бъде още по-силна и от тази при мъжете.

- Кои са обществените, социалните и културните кампании и каузи, зад които ще застане "Стандарт" в годината на юбилея си?

- Един вестник няма как да е номер едно, ако не е на пулса на хората. "Стандарт" е доказал, че е институция, защото не просто информира от първа до 48-ма страница, а прелива в социални и обществени кампании. Те дори са запазен патент на "Стандарт" в последните 4-5 години. Една от тях е "Не сте сами" – за спасяването на българските медици, осъдени в Либия. А също и "Милост за децата", "Чудесата на България", "Коледата и Великден безопасни", дискусиите между бизнеса и управлението, които търсят разрешаването на специални регионални проблеми. Преливат и в издателство "Стандарт", където е насочена голяма част от нашата политика към културно-историческото наследство с поредиците от книги, които издаваме. Преливат и в създаването на голямо ветрило от сайтове, които съпътстват основния сайт на "Стандарт". Но специално от нашите кампании бих искала да откроя "Чудесата на България", защото тя е показателна за това, как един вестник може да превърне културно-историческото наследство в държавна политика. И ще изброя само няколко конкретни резултата от тази кампания – за първи път, благодарение на отличените ТОП 10 културно-исторически обекти, държавата отпусна 10 млн. лева за проекти за развитието на това културно наследство. Благодарение на нашата кампания за първи път се направи туристическият маршрут "Виа Понтика", в който държавата вложи над 20 млн. лева за разкопки и реконструкция на църкви по Южното Черноморие. За първи път, благодарение на "Стандарт", държавата прие като национална политика развитието на културното наследство в региона на Велико Търново, Белоградчик и Видин, което е изключително важно за развитето на Северозапада, особено след пускането в края на годината на Дунав мост 2. Тази кампания имаше и много сериозен международен отзвук. Благодарение на нашите срещи с румънски журналисти държавата отчита над 7,5% ръст на румънските туристи, особено около Албена и Балчик. Кампания на "Стандарт" за пренасянето на мощите на Св. Йоан Кръстител в София също бе жест към хилядите хора, дошли да ги видят в столицата. Поклони им се дори руският президент Владимир Путин при посещението си в София. След това над 250 хиляди руски туристи са посетили Созопол, където са положени мощите, само за един сезон. В същото време CNN и National Geographic направиха не само филми, но и поставиха България в ТОП 50 на туристическите дестинации, използвайки именно кампанията "Чудесата на България". Затова ние много се гордеем с нея и ще я продължим. Отбелязването на 20-годишния юбилей на "Стандарт" ще бъде на 3 октомври в НДК, където ще бъде направен за първи път концерт-спектакъл, посветен на Чудесата на България.

Стр. 34, 35, 36, 37, 38, 39

сп. HELLO! | 24.08.2012

20-годишен юбилей отбеляза екипът на вестник "Стандарт" и отпразнува рождения си ден с концерт в Борисовата градина. Въпреки отпускарското време терасата на редакцията едва побра екипа на медията, която за изминалите две десетилетия спечели на своя страна 250 000 българи. Дъждът като по поръчка спря, а празничните наздравици започнаха. "С гордост можем да кажем, че сме първи по тираж и влияние", поздрави колегите си главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова. "Да бъдеш журналист 8 "Стандарт" днес, звучи гордо", каза издателят на вестника Тодор Батков.

Стр. 21 

БНР, 12+3 | 25.06.2012

Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представи своя анализ на поведението на медиите. Става дума за анализ на медийната среда през последните 5 месеца. Ключовите въпроси в изследването са защо медиите продължават да губят свободата си, как изданията на основните участници в медийните войни пишат за премиера и правителството и кой е политикът №1 по брой публикации в пресата, то за това мисля, че няма нужда от изследване специално, че да разберете кой е политикът №1 по брой публикации в пресата. Но ето сега – репортажа на Светослава Кузманова.
Репортер: Че премиера Бойко Борисов е най-споменавания политик в медиите през последните 5 месеца едва ли е изненада за когото и да било. Той е може би най-споменавания в последните няколко години. Разликата обаче между неговото първо място и всички останали е станала толкова голяма, че :
Орлин Спасов: Бойко Борисов от началото на тази година присъства в наблюдаваните медии 4 пъти повече в количествено отношение от президента Росен Плевнелиев и така продължава много силно да доминира информационното пространство.
Репортер: Казва доц. Орлин Спасов от СУ, който е изп.директор на Фондация Медийна демокрация и ръководител на екипа, провел изследването. А то е на базата на пет вестника и едно онлайн издание. "24 часа", "Труд", "Телеграф", "Стандарт", "Сега", "Преса" и "Дневник". Повече от 30 000 са публикациите в тези медии, на чиято основа е анализа, а самото изследване е проведено в периода януари – май. И още от доц. Спасов.
Орлин Спасов: Бойко Борисов остава абсолютен лидер в дефинирането на това какво да се счита за важно в българското информационно пространство. Бойко Борисов до голяма степен е иззел инициативата и продължава доста лично да изговаря и формира поведението и отношението на партията си към ключови събития от дневния ред на страната. Той е централния, основен говорител на партията и там различаваме малко други хора, които изразяват отношение. Почти всички наблюдавани издания, с изключение на в. "Сега" имат подчертано позитивно отношение към премиера през този период от началото на тази година.
Репортер: И все пак – най-позитивен сред позитивните е в. "Телеграф". Изследването отчита, че той е най-близък до властта, защото най-положително отразява работата на кабинета. Но освен към Борисов, "Телеграф" ласкае и ДПС и в частност Ахмед Доган. За това, според Спасов, ако някой говори за коалиция между ГЕРБ и ДПС, то тя вече се е случила на страниците на това издание. Освен това:
Орлин Спасов: Може да се направи извода, че воюващите помежду си пресгрупи, едни събития, на които ставаме свидетели през последните месеци, всички тези пресгрупи без изключение, независимо от това, че воюват помежду си, пишат позитивно за премиера. Ето защо може да се каже, че битките им помежду им са в някаква форма битки за спечелване на благосклонното отношение на Бойко Борисов и сякаш медиите очакват изхода от битките помежду им да бъде решен еднолично от премиера и за това, както казах, почти без никакво изключение те пишат позитивно за него.
Репортер: Според Спасов, медиите помпат рейтинг и работят като PR-и на ключови фигури от политиката. В изследването е интересен образа на председателя на парламента Цецка Цачева. В медиите, присъствието ѝ е маргинално, твърди Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Тя е с един медиен образ на политик с представителна функция и с колоритни лични качества. Разбираме, че отказва цигарите и край – фурор. Купува подарък на майка си. Този образ се поддържа най-вече от уеб изданията на печатните медии. Доминиращото отношение е позитивно. Медийния рейтинг на политическите лидери показва фаворизиране на представителите на властта, категорично при премиера Борисов и президента Плевнелиев и ограничено при председателя на НС Цецка Цачева. Сергей Станишев е опозиционния лидер с най-благоприятно медийно отразяване до този момент. А налице е негативен медиен контекст за останалите представители на опозицията.

www.capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 12.03.2012

Вестникът е придобит от компания, близка до съдружниците в "Стандарт", "Шоу", "Доктор" и сайта blitz.bg

От началото на март от редакционното каре на вестник "Новинар" се разбира, че има нов собственик. Справка в Търговския регистър показва, че решението за прехвърляне на 100% от собствеността е от 12 януари и сделката е била факт към 27 февруари. Любен Дилов, Николай Даковски и Емил Касабов прехвърлят дяловете си на "Агенция Витоша".

Поредна сделка за един играч

Търговският регистър дава основания да се смята, че новият собственик е свързан с дружеството "ГМ Прес", което през последната година изкупува медии. То притежава 30% от вестник "Стандарт", 50% от "Интермедиа" (собственикът на сайта "Блиц", вестниците "Шоу", "Доктор" и др.). Свързани със същата група фирми придобиха през миналата година и четири радиостанции и една телевизия.
Така сделката за "Новинар" се оказва поредната стъпка в концентрирането на медийна собственост около компании, за които има основания да се предполага, че са свързани със собствениците на "Винпром Пещера".

Новият издател

Новият собственик на "Новинар" – "Агенция Витоша" ЕООД, пък се притежава от "Витоша ФМ" ЕООД. На пръв поглед фирмите на дружествата не говорят нищо, но по-детайлно вглеждане в управленския състав на компаниите описва интересна история на зависимости.
Като управител на "Агенция Витоша" в Търговския регистър е записана Гергана Данова. Нейното име фигурира и като управител на "А. Е. Бест съксес сървисис България" (собственост на едноименна офшорка от Кипър), която в края на миналата година придоби радиостанциите от групата на скандинавската SBS Broadcasting Group (част от ProSiebenSat.1): "Веселина", "Витоша", Magic FM и музикалните радио и телевизия The Voice. "Придобихме "Новинар", защото е силен бранд с 20-годишна история, и смятам, че присъединяването му към групата радиостанции и опита да оздравим всекидневника ще му помогнат да се справи с кризата на пазара", коментира пред "Капитал Daily" Гергана Данова.

И неговите връзки

"А. Е. Бест съксес сървисис България" е регистрирано през септември миналата година от пловдивския адвокат Светлин Панов с пълномощно от управителя на "А. Е. Best Success Services" Гергана Данова. Панов влиза в съвета на директорите и на "ГМ Прес" – дружеството, придобило дялове в "Стандарт" и "Интермедиа". Преди време той отказа категорично да коментира пред "Капитал" каква е връзката между "ГМ Прес" и "А. Е. Бест съксес сървисис". До редакционното приключване на "Капитал Daily" той не бе открит за коментар.

Свързаността на Панов с "ГМ Прес" обаче дава основание да се смята, че компанията има общо и със сделката за радиостанциите и че иска да разшири медийното си влияние и на радиопазара. Съдружници в компанията са президентът на волейболния отбор на ЦСКА Георги Георгиев, Галина Пеева и Кирил Захариев. Захариев и Георгиев имат еднакъв дял (по 40% от акциите, Пеева притежава останалите 20%). Преди няколко месеца фирмата беше създадена специално за сделката със "Стандарт".

От информацията в Търговския регистър става ясно също, че Кирил Захариев е управител на фирмата "Вектор фикс", собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя притежава пловдивския производител на цигари "Кингс табако", свързан със собствениците на най-големия алкохолен производител в страната "Винпром Пещера". Пред "Капитал" рекламният директор в компанията Нешо Нешев неотдавна коментира, че Захариев няма нищо общо с "Винпром Пещера". Тогава и Георги Георгиев отрече партньорът му да има участие в "Кингс табако".
Интересни са фактите и около собственика на "Агенция Витоша" – дружеството "Витоша ФМ". Негов управител е Драгомир Владов, който е и програмен директор на BBT. Каналът пък е собственост на "Нова българска медийна група", управлявана от бившата директорка на тотото и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева. "Нямаме нищо общо със собственика на ВВТ. Медийният пазар е малък и хора, които разбират от медии, се намират трудно. Избрахме Драгомир Владов да ни консултира по определени проекти", коментира управителят на "Агенция Витоша" Гергана Данова.

Промените във вестника

От няколко дни "Новинар" няма и главен редактор. До неотдавна тази позиция се заемаше от журналистката Десислава Апостолова. Много вероятно е тя да остане в медиата, но не е сигурно, че ще бъде на позицията главен редактор. Представителят на новия собственик Гергана Данова поясни, че в момента текат консултации за главен редактор и до дни той ще бъде ясен.
Изпълнителен директор на "Новинар" остава Николай Даковски. Председател на редакционния съвет в карето продължава да е Любен Дилов-син. Той не отговаряше на мобилния си телефон за коментар (повече за "Новинар" виж в карето).

 Оригинална публикация

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 14.01.2012 

За да спечелят по-голяма аудитория издателите трябва да помогнат да се изгради култура на абонамента

Ради е на 31 години. Добре образован. Баща на тригодишно момиченце. След като дълго време работи за различни компании, сега се опитва да развие собствен бизнес. Той е от хората, които си купуват вестници. "Ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата", уточнява той. На практика обаче чете основните всекидневници всяка сутрин в кварталното заведение, където обича да пие кафето си. Отскоро има и Kindle през който пък редовно преглежда западната преса и списания.
Признава, че български списания отдавна не си купувал, "случва ми се ако пътувам понякога, но не винаги", споделя Ради. Единственото издание, за което в момента е абониран, е Moncle и обича да си го чете вкъщи. Обяснява, че за вестник на този етап не би се абонирал, защото не вижда смисъл. "Вестниците много започнаха да се променят. Залитнаха към жълтото, което по-скоро ще ме откаже от тях. Дори да ги купувам", категоричен е Ради. (Тук, разбира се, ние от "Капитал" имаме аргументи против, но след като четете този текст едва ли имате нужда от тях.)

Всички хора в България имат различни причини да изберат да се абонират за списание или вестник. И съответно да не го направят.

Издателите обаче имат сериозни причини да се борят за всеки лоялен читател и абонат. С качествено съдържание и добре разработени абонаментни кампании. И с надеждата, че някой ден и в България ще се развие устойчива култура на абониране, така както е в Германия например, където близо 85% от тиража на вестниците се реализира през абонамент, докато за България делът е далеч по-малък и варира от 5 до 10%.
Според управляващия директор на медия агенция Initiative Media Club Катерина Буюклиева все пак "издателите почти никога не казват или не изтъкват абонаментите си, когато преговарят с потенциални рекламодатели, а това е силен инструмент и трябва да го правят. Защото абонатите всъщност са най-твърдата и лоялна аудитория на едно издание. А това е важно за компаниите, които рекламират в преса", коментира тя. Това твърдение обаче съвсем не важи за целия пазар.

Абонаментът като инструмент

Издателите, които "Капитал" потърси за мнение ("Медийна група България" – "Труд" и "24 часа", "Стандарт", "Sanoma – Блясък България", S Media Team и др.), са единодушни, че абонаментът им дава три основни възможности. Те могат да регулират брака (отпечатания, но непродаден тираж). Освен това им дава възможност да декларират гарантиран тираж пред рекламодателите. Доста важна възможност е, че през абонамента издателствата на вестници и списания предоставят възможност на рекламодателите да таргетират без брак целева група от лоялни читатели на изданието. Абонаментът е и един от инструментите за привличане на приходи към компаниите. Особено в началото на годината, когато рекламните инвестиции са много по-малко.
Търговският директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал", "Капитал Daily" и др.) Станислава Атанасова коментира, че "абонаментът е ключовата база читатели, които осигуряват постоянната аудитория на изданията на "Икономедиа" – броят на тези читатели може да расте тъй като зависи от усилията на фирмата да продава", каза тя. Например абонаментът на "Капитал" е около 1/3 от тиража на вестника, абонаментът за "Капитал Daily" е 3/4, тъй-като има по-силен бизнес фокус и потреблението му е в офиса и в рамката на деловия ден. Специализираното b2b (от бизнеса за бизнеса) издание "Регал" се разпространява само през абонамент.
Изпълнителният директор на S Media Team (издател на Hello!, AutoBild, BBC GoodFood, BBC Knowledge и др.) Любомир Станиславов също споделя, че абонаментът "е важен гарантиран приход и лоялна аудитория". Според Станиславов по отношение на рекламните приходи "абонаментите помагат при доказване на тази аудитория", каза той.
Често абонаментът се използва за влагане на брошури със специални предложения, талони за отстъпки при различни промоции и други инструменти, с които рекламодателите проверяват ефективност на рекламата си. Подобни кампании винаги са много успешни и връщат доверието в печатните медии.

Как работи бизнесът

Едно от предизвикателствата през последните 2-3 години на пазара на абонаментни услуги е, че компаниите заявяват по-малки бройки абонаменти заради оптимизация на разходите. "Читателите ни не намаляват, макар да има спад в количествата. Затова ключова става ролята на директния маркетинг и персоналното отношение към клиента", обяснява Станислава Атанасова. Тя е категорична, че целта на "Икономедиа" е да влиза в контакт с всеки абонат и да се опита да предложи възможно най-подходящото решение за абонаментен план.
Голямата промяна за "Икономедиа" тази година е, че компанията започна да предлага дигитален абонамент. "Логиката, която следваме, е, че вестникът като продукт предлага услугата – селекция на информацията, обозримост, крайност и подредба на съдържанието. Това е ценно, защото информационният поток в интернет е безкраен, а активните хора имат ограничено време, съответно нужда от филтър, на който се доверяват", обяснява търговският директор на "Икономедиа". Станислава Атанасова обяснява, че от тази услуга се очаква читателите да платят, като им се предложи избор на начина, по който да искат да я потребяват. "За някои този начин е само интернет и там ние направихме платен достъп до pdf версиите на "Капитал" и "Капитал Daily". Всички абонати на изданията имат достъп до тези секции, а отделно предлагаме и само дигитален достъп до тях", коментира Атанасова.
От търговския отдел на в. "Стандарт", споделиха, че през последните години се налага компанията да бъде все по-гъвкава, за да задоволи интересите на всеки абонат. "Започнахме да предлагаме освен стандартния абонамент от понеделник до неделя и такъв без уикендите, от който много фирми и учреждения се възползваха", коментираха от "Стандарт". "Медийна група България" (издател на "Труд", "24 часа" и др.) също се стреми да използва всички възможни канали за разпространение на информацията. "Вече имаме pdf версии на основните ни издания. За читателите, които не са в България, това е много удобен вариант. Те са на по-ниска цена, защото реално се плаща само за съдържанието, като отстъпката идва от отпадането на разхода за дистрибуция", обясни ръководителят на сектор "Абонамент" в издателската група Силвия Кръчкова.
"Винаги сме разчитали на директния маркетинг по време на абонаментните си кампании и сме извършвали директен абонамент в редакцията", коментира директор "Издания" в "Sanoma – Блясък България" (Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Story и др.) Николай Караджов. Той е категоричен, че Sanoma е издателството, което се стреми да предлага едни от най-разнообразните начини за сключване на абонамент на много различни точки. Вече четири години издателството си партнира с веригата магазини Office 1 Superstore, които имат директна онлайн връзка с абонаментната система на издателството и извършват абонаменти за списанията на Sanoma целогодишно и в реално време. "Работим и с различни вериги книжарници, като Ciela например, а също и с магазини за фототехника и консумативи като "Фотосинтезис". Същевременно, "Sanoma – Блясък България" засега е едно от малкото издателства в страната, което предлага предплатени карти за абонамент. "Тези карти придобиха водещо значение за абонамента на част от нашите издания. Предплатените карти позволяват и развитие на директен маркетинг под формата на кобрандирани b2b проекти с наши партньори", обясни Николай Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е на мнение, че "издателствата в България, залагащи и развиващи абонамента, в момента са много". Той е категоричен, че за издателството, което представлява, абонаментната кампания е неделима част от годишния маркетинг план, подкрепен с целенасочени реклами в телевизия, интернет, други печатни медии и външна реклама. "Абонаментните сайтове през последните няколко години от лукс се превърнаха в задължителен елемент от портфолиото на всяко издателство, тук ние също не правим изключение", коментира Станиславов.
Според него в момента разликата е, че ако допреди няколко години беше достатъчно да се привличат читателите да се абонират за конкретно издание с отстъпки в коричната му цена на годишна база, днес все повече се стимулират комбинирани оферти или с "добавена стойност" към абонамента. Например допълнителни приложения, книги и други.
Като сериозен инструмент в момента според някои издатели много по-важна е електронната форма на директния маркетинг, а именно социалните мрежи. "Те вече са неделима част от всяка абонаментна кампания", категоричен е Станиславов. Според него обаче при добре планирана и организирана абонаментна кампания, която обхваща повечето рекламни канали, директният маркетинг има по-скоро поддържаща, а не водеща роля.

Истината за пакета

За някои издатели и за "Икономедиа" абонаментът еволюира в пакетна услуга, защото предлагат достъп до няколко продукта през различни платформи. "Освен достъп до няколко продукта през различни платформи абонаментните пакети на "Икономедиа" включват набор от екстри – отстъпка за участие в събитията на "Капитал", бонус издания и реклама през текстови линкове в сайтовете на нашата издателска група за сумата на абонамента, което е стимул за компаниите да подкрепят продажбите си през промоции и друг тип комуникация, подходяща за този тип реклама", обяснява търговския директор Станислава Атанасова. "Икономедиа" е насочена основно към корпоративни абонаменти главно заради тематиката на медиите, а и заради липсата на абонаментна култура на домашния адрес. Съотношението корпоративни/индивидуални абонати в издателската група е 95/5%.
При списанията пакетните предложения дават възможност за допълнителни отстъпки и затова са все по-предпочитани от абонатите. "През абонаментната кампания 2012 "Sanoma – Блясък" предложи на читателите си пет пакетни оферти. Например National Geographic + NG KIDS, "Журнал за жената" + поредица романи "Световни бестселъри" и др.", каза Николай Караджов директор издания в групата. S Media също определят пакетните предложения като успешна търговска практика. "Все пак не мисля, че някой би се абонирал за допълнително издание само заради по-добрата цена. В случая с нашите издания водещият мотив са винаги качеството на съдържанието и интересът към съответната тема", убеден е Любомир Станиславов.
За списанията най-голямата част от абонатите на издателството са крайни потребители. Николай Караджов от Sanoma обяснява, че въпреки това по различни канали за директен маркетинг и посредством различни b2b проекти привличат и институционални клиенти.

Приходите

В света приходите на издателствата от абонамент и ръчна продажба са от 90 до 50% от общите. "В България това перо е далеч по малко, като причините за това са директно свързани с проблемите и особеностите на дистрибуцията на вестници и списания", обясни търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Има играчи на пазара, които смятат, че приходите на издателствата от абонамент са едва 5% от общите.
Според Любомир Станиславов от S Media Team "на Запад този процент понякога достига до 90% от приходите от продажба, но у нас подобни стойности са немислими. Все пак ние сме щастливи, че този процент се увеличава и при нас и в момента той вече надвишава 10%". Николай Караджов от Sanoma обяснява, че приходите зависят от изданията, а също и от броя абонати. "В нашата компания най-висок е делът при National Geographic, където през втората половина на 2011 г. имахме почти 10 500 платени абонаменти, което съставлява над 40% от общия брой продадени списания", уточни Караджов. Според него обаче зависи и от обема на рекламните приходи в конкретното издание. "В години на икономически подем делът на абонаментите намалява за сметка на приходите от реклама и обратно, в години на криза, когато рекламата намалява, приходите от абонаменти придобиват по-голяма тежест в общите приходи на изданието", каза Караджов.
Пазарът отчита тенденция на спад в цените на абонаментите за отделни издания, но тя е само за масовите издания. "При бизнес насочените издания, каквито са тези на "Икономедиа", няма спад в цените", обясни Атанасова. При специализираните, седмичните и месечните издания пазарът е по-стабилен.
Според Любомир Станиславов цената на абонамента е в пряка зависимост от броя на абонатите на дадено издателство, защото съществен компонент в нея е цената на доставката. "В този смисъл успехът ни в тази сфера през миналата година ни помогна да намалим цените за абонаментите за част от изданията ни в края на годината и за нас това е тенденция", уточни Станиславов.
Има издания, които не са променяли цените си за абонамент. Различни издатели на пазара твърдят пък, че не е полезно да се правят нови и нови отстъпки, защото те така или иначе бъркат в джоба на компаниите, защото услугите по доставка на вестници и списания не са евтини и се организират трудно като логистика.

Култура на абониране?!

Издателите са единодушни, че в България има много ограничена култура на абониране. "Между 90 и 95% от изданията се продават директно на крайната точка. Клиентите, които се абонират (почти изцяло офиси на фирми), имат устойчиви навици все пак. Но за разширяване на пазара към физически лица е трудно да се говори в момента по две причини", каза търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Според нея навикът за получаване на издания вкъщи като че ли е изчезнал, а и хората масово нямат надеждни пощенски кутии. "Второ, дистрибуторските фирми са на такова ниво, че няма достатъчно качествено предлагане на услугата "доставка по домовете", категорична е Атанасова.
Според директорът "Издания" в "Sanoma-Блясък" Николай Караджов за слабо развитата култура на абониране в България обективните причини са масовите проблемите с малки, счупени или направо липсващи пощенски кутии и цялостното ниво на пощенските услуги. Според него обаче културата на абониране и в доста от страните от Източна Европа е сходна. "Може би ние не правим изключение от общото правило в нашия регион", смята Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е по оптимистично настроен и се надява, че културата на абониране се завръща. "Спомням си, че през 80-те тази система работеше перфектно. За целта обаче ние, издателите, трябва да спечелим отново доверието на читателите. Основните пречки, за да осъществим по-бързо това, са две", твърди Станиславов. Първата е липсата на адекватна пощенска инфраструктура, а втората причина е лошата работа на пощите. Според него комбинацията от тези два фактора прави успеваемостта на класическите доставки под 50%. "Това е напълно неудовлетворително както за нас, така и за нашите читатели", коментира той.

Стр. 33, 34

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 12.11.2011

След като купи 34% от "Стандарт", "ГМ прес" придоби сайта blitz.bg и групата вестници около него

Февруари 2011. "Строителният предприемач и собственик на волейболния отбор на ЦСКА Георги Георгиев и бившата Мис България Галена Димова от Коледа обитават четириетажен палат в Бояна…", пише сайтът blitz.bg.
Допреди няколко месеца Георгиев е просто част от светските хроники на онлайн медията. Днес той вече е съдружник в "Интермедиа" ООД, компанията – издател на вестниците "Шоу", "Доктор", "Над 55", "Женски тайни", "Врачка" и blitz.bg (виж тиража в карето).
В края на миналата седмица в. "24 часа" съобщи, че акционерното дружество "ГМ прес", в което съсобственик е и Георги Георгиев, придобива 50% от "Интермедиа". Промените в собствеността и управлението на двете компании са регистрирани в началото на октомври в Търговския регистър. Преди сделката 89% от акциите в "Интермедиа" се държат от Георги Илиев, 10 са на съдружника му Пламен Каменов и 1% е на Милен Милушев. След сделката Илиев прехвърля 50% на "ГМ прес" от своите 89% и така остава само с 39%.
Георги Георгиев има участие във фирми, свързани със строителство, туризъм и търговия. По-известен е като президент на волейболния отбор на ЦСКА. След като придоби дяловете от "Стандарт", в интервю за "Пари" каза, че зад фирмата "ГМ прес" "седи един сериозен инвестиционен фонд, който не иска да влиза в България", но е с български капитали.
Това е втората инвестиция на същото дружество в печатна медия. Преди няколко месеца "ГМ прес" придоби малко над една трета от дружеството, което издава в. "Стандарт". Това беше представено по-скоро като заем за собствениците на всекидневника, който е гарантиран с акции. След влизането на "ГМ прес" и в групата на "Шоу" обаче инвестициите на компанията в медии изглеждат по-дългосрочни. Това е и поредната сделка на вестникарския пазар от началото на годината, след като ВАЦ напусна България и продаде два от най-тиражните всекидневника в България – "Труд" и "24 часа", на Огнян Донев и Любомир Павлов. Малко по-късно от страната се оттегли и шведската медийна група Bonnier. Издаваният от тях в. "Пари" беше купен от "Икономедиа" (собственик на вестниците с марка "Капитал").
През последните две години всяка сделка на пазара на печатни издания е под подозрението, че зад нея стои "Нова българска медийна група" ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач" и "Уикенд" + "Шок"), която упорито преследва целта си за монопол. Съмнения се породиха и при сделката със "Стандарт", и сега, когато "ГМ прес" прибави към придобивките си нова медийна група – "Интермедиа". Няма обаче преки доказателства, че зад сделките стои собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев – основна фигура в експанзията на "Нова българска медийна група".

Сделката

Цената на сделката за "Интермедиа" засега не е публично известна, не са и много ясни причините мажоритарния собственик на дружеството Георги Илиев да се раздели с половината от акциите в изданията си. След 2008 г. кризата доведе до катастрофален срив на рекламния пазар, като вестниците са може би най-силно засегнатият сектор. Това обаче не се отрази сериозно на масови издания като тези от групата на "Интермедиа". Жълтата преса обикновено разчита на големи тиражи и съответно на приходи от продажби, а не толкова на рекламни приходи. Според публикувания в Търговския регистър финансов отчет на "Интермедиа" за 2010 г. компанията няма сериозни финансови проблеми и загуби. Дори напротив. За миналата година печалбата на дружеството е 468 хил. лева и е с 58% по-голяма от 2009 г.
Изданията от групата на "Интермедиа" са преки конкуренти на "Уикенд", "Шок" и останалите издания от портфолиото на "Ню медиа груп" (зад която се смята, че стоят Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски). От свежи инвестиции обаче има нужда и жълтата преса, а пък инвеститорите в нея със сигурност обичат да се възползват от нарасналото й влияние. Собственикът на "Интермедиа" Георги Илиев твърди, че е приел офертата на новия инвеститор, "защото искаме да растем и да се развиваме и това ще стане с новия ни партньор. Имаме амбиции да се развиваме в интернет".
Слуховете, че Георги Илиев преговаря с потенциални инвеститори в медиите, са се появявали нееднократно. Собственикът на "Блиц" и "Шоу" потвърждава, че сред тях са и собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов. "Усилено преговаряхме, но цената, която те предложиха за "Интермедиа", беше обидно малка. Иначе имах голямо желание да станем партньори", обясни Илиев. Пред "Капитал" той поясни, че през годините е имал много предложения да продаде вестниците си, но не уточни от кого са били отправи. Той не пожела да коментира и каква е стойността на сделката с "ГМ прес". Илиев отрече зад сделката за "Блиц" и "Шоу" да стои Делян Пеевски. "Единственият ми досег с Пеевски е, че си партнирам с неговата Национална агенция за разпространение на печата", коментира Илиев. Пред "24 часа" той се защитава, че ако сделката имаше нещо общо с Пеевски, той ще печата вестниците си в ИПК "Родина", а не в печатница "София".
Новият съсобственик в "Интермедиа" и "Стандарт" Георги Георгиев мотивира поредната си медийна инвестиция с факта, че "издателският бизнес е интересен", и допълни "още когато купихме "Стандарт", казахме, че имаме желание да придобиваме и други вестници". Пред "Капитал" той уточни, че дружеството "ГМ прес" проявява интерес и към пазара на електронни медии. "Защо пък да не купим телевизия. По принцип нашата компания има такава стратегия, но все още е много рано да се говори за това", каза Георгиев. На този етап "ГМ прес" ще се фокусира върху това, което притежаваме, но в бъдеще " имаме желание да развиваме и други медии. Имам някакво виждане по този въпрос", уточни Георгиев.

Голяма въпросителна

Фактът, че "ГМ прес" е акционер и в "Интермедиа" с 50% и преди това в "Стандарт нюз" с 34% даде повод на пазара да се коментира, че се създава нова медийна групировка. Нещо повече управители на "Интермедиа" според регистъра вече са Георги Илиев и Славка Бозукова – изпълнителният директор и главен редактор на в. "Стандарт". Двамата управляват и "Интермедия трейдинг" – фирмата, която държи правата на търговските марки на издателството. В нея съдружници с равни дялове са Илиев и "ГМ прес". Защо става тази трансформация с главния редактор на "Стандарт"? "След като купихме вестника през лятото, се опознахме и имаме доверие на Славка Бозукова. Няма значение, че е изпълнителен директор и главен редактор на "Стандарт". Тя може да контролира и част от новата медийна група. Това предстои да бъде решено", коментира Георги Георгиев. Въпросът за влизането на Бозукова като член на съвета на директорите на "ГМ прес" (факт от 5 октомври) не се коментира от собственика на "Стандарт" и управителния съвет. "Славка Бозукова отива в "ГМ прес", за да помогне на миноритарния акционер в "Стандарт", да си направи новата структура като професионалист и мисля, че това ще е временно", коментира Мартин Батков, член на съвета на директорите на "Стандарт". Той беше категоричен, че издателството няма нищо общо с "Интермедиа". "Ние сме си отделна издателска група. Това, че акционер в "Стандарт" купува други медии, е негова свобода и не ни интересува, че влиза в друга група", каза Мартин Батков. Той уточни, че няма да продават "Стандарт", и допълни: "Очевидно сме атрактивни, но не се продаваме. На този етап нямаме никакво намерение да се разделяме с вестника. Фактът, че през лятото продадохме 34%, трябва да се тълкува като привличане на свежи капитали в дружеството, за да преодолеем трудната ситуация, в която се намирахме", обясни Батков. Пред "24 часа" Тодор Батков определи слуховете за продажба като "поредната интрига". Фамилията Баткови дава ясни знаци, че не харесва опитите "Стандарт" да бъде слаган в група с жълти медии.

Кой кой е

Освен Георги Георгиев другите двама собственици в "ГМ прес" са Галина Пеева и Кирил Захариев. Захариев и Георгиев имат еднакъв дял (по 40% от акциите, Пеева притежава останалите 20%). Очевидно дружеството бе създадено специално за сделката със "Стандарт", защото има няколкомесечна история.
От информацията в Търговския регистър става ясно също, че Кирил Захариев е управител на фирмата "Вектор Фикс", собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя притежава пловдивския производител на цигари "Кингс табако", свързан със собствениците на най-големия алкохолен производител в страната "Винпром Пещера". Оттам обаче коментираха пред "Капитал", че нямат никакво отношение към сделката. "Този човек, чието име цитирате (Кирил Захариев – бел. ред.), няма нищо общо с "Винпром Пещера", категоричен беше Нешо Нешев, рекламен директор в компанията.
На въпроса за връзката на неговия бизнес партньор Кирил Захариев със "Сигма консултинг" и цигарената компания "Кингс табако" Георги Георгиев отговори преди време пред "Капитал", че няма нищо общо с цигарени компании. "Няма други хора зад нас. Аз стоя зад сделката финансово. Това мога да ви го кажа 100%." И след това добави: "С Кирил (Захариев – бел. ред.) се познаваме отдавна. Още в началото на 90-те години изнасяхме цигари и други неща за Русия."
Факт е обаче, че с днешна дата "ГМ прес" влезе като съакционер в един от най-тиражните всекидневници на пазара и на първите места по приходи от реклама. По данни от пазара през седмицата вестникът се отпечатва в 40 хил. копия, а през уикенда достига до 100 хил. бройки. С по-голям тираж са "Телеграф" (115 хил. бройки), "Труд" (60 хил. бройки) и "24 часа" (40 хил. бройки). С днешна дата дружеството придобива влияние в нова вестникарска медийна група, която има сериозно място на пазара. Остава да проследим дали ще се опита да направи синергия между двете издателски групи и да спечели от това.

Стр. 35

в. 24 часа | 05.11.2011

Стандарт" и "Шоу" правят нова медийна група. Официално собственик на 50% от седмичника е "ГМ Прес" на Георги Георгиев, която засега държи 34% от всекидневника. Слухове водят към медийния бос Делян Пеевски, купувачи и продавачи отричат

Вестникарският пазар в България се пренарежда и най-вероятно в следващите месеци ще изглежда по следния начин.
Освен “Медийна група България холдинг", която издава най-влиятелните всекидневници “24 часа" и “Труд", и “Икономедия" – собственик на изданията с марка “Капитал", ще се очертаят още три други групи.
Първата е около Делян Пеевски и Цветан Василев, която включва “Телеграф", “Монитор", “Политика", “Уикенд", “Торнадо", агенция “Фрогнюз", “Всеки ден".
Втората е около “Шоу", “Стандарт", агенция “Блиц". Третата е около Тошо Тошев и бъдещия му проект, който включва и списанието “Тема" на Валери Запрянов.
Дали трите или само две от новите медийни групи са свързани чрез един общ английски фонд с български капитали, ще се разбере, когато те подадат документи в регистъра за собствеността, който поддържа Съюзът на издателите в България.
Защо и как се случва това?
Вестник “Стандарт" и жълтият “Шоу" се обединяват в нова медийна група. В нея ще влязат и сайтът на всекидневника standartnews.com, както и “Блиц" (blitz.bg) и другите издания на “Интермедиа" ООД, което печата седмичника.
Така вестникарският пазар продължава да се консолидира по подобие на целия медиен, както се прави по света. В повечето случаи това е следствие от световната криза, която сви остро рекламния пазар и кара издатели и собственици на медии да намаляват разходите и да оптимизират редакциите.
“Купуваме 50% от “Интермедиа", потвърди Георги Георгиев, съсобственик на “Стандарт".
“Да, ставаме партньори с в. “Стандарт", за да развиваме пазара и да създаваме нови медийни продукти – потвърди и собственикът на “Шоу" Георги Ст. Илиев. – В нашата пресгрупа нямаме всекидневник, те пък нямат седмичник. Останахме единствените независими големи, които се обединяваме."
Всъщност обединението вече е юридически факт. В “Интермедиа" – издателството, което печата “Шоу" и още няколко седмичника, 50% са на “ГМ Прес", показват данните в търговския регистър. Това дружество купи 34% от “Стандарт" през май тази година. То е учредено два месеца преди това – на 24 март, и в него влизат Георги Георгиев, собственик на волейболния отбор ЦСКА (2000 дяла), Галина Пеева (1000 дяла) и Кирил Захариев, собственик на фирма “Мегатрон БТ" (2000 дяла).
Останалите 66% са на дотогавашния едноличен собственик Тодор Батков, който преди продажбата притежава 3 млн. обикновени акции на приносител с право на глас. Всяка от акциите е с номинал един лев. На 12 май 2011 г. той прехвърля 1 036 000 акции на “ГМ Прес" и оттук нататък всяка акция може да бъде прехвърляна или залагана само с писменото съгласие на новия собственик. Георги Георгиев и Кирил Захариев влизат в борда на директорите на “Стандарт нюз".
Георгиев има фирми, свързани със строителство, туризъм и търговия. В част от тях има руски партньори. След придобиването на дяловете от “Стандарт" той казва в интервю за в. “Пари", че зад фирмата “ГМ Прес" “стои един сериозен инвестиционен фонд, който не иска да влиза в България", но е с български капитали.
Неотдавна издателят Тошо Тошев също каза, че зад неговия проект за нов вестник стои сериозен чужд инвестиционен фонд.
Когато бъдещият проект на журналиста стартира, ще е ясно дали става дума за един и същи фонд, базиран в Лондон с български капитали.
Галина Пеева е съдружник на Георгиев и в други фирми.
Другият съдружник в “ГМ прес" – Кирил Захариев, който според Търговския регистър е изпълнителен директор на компанията, участва в над 10 фирми. Фактът, че едноличната му “Мегатрон" е регистрирана в Пловдив на адреса на “Винпром Пещера", при покупката на “Стандарт" го свърза с тази пловдивска бизнес група, която притежава и “Кингс Табако" АД, има и сериозен бизнес в строителството и туризма. Още при първата сделка с вестника на Тодор Батков от Пещера обясниха, че не се интересуват от медии.
Според Кирил Захариев е силно казано, че се създава нова медийна групировка. “Ако един инвеститор е вложил средства в две медии, това не значи, че става дума за медийна групировка", обясни бизнесменът. Той смята, че “Шоу" и “Стандарт" се развиват добре, и на този етап не възнамерява стартирането на нови вестници
Освен “ГМ Прес" с 50% от дяловете в “Интермедиа" остават и старите собственици – Георги Ст. Илиев (39%), Пламен Каменов (10%) и Милен Милушев (1%).
Управители на “Интермедиа" според регистъра вече са Георги Илиев и Славка Бозукова – изпълнителният директор и главен редактор на в. “Стандарт". Двамата управляват и “Интермедия трейдинг" – фирмата, която държи правата на търговските марки на издателството. В нея съдружници с равни дялове са Илиев и “ГМ Прес".
На 5 октомври 2011 г. “ГМ Прес" променя състава на съвета на директорите си на общо събрание. От него излизат Георги Георгиев и Галина Пеева, а на тяхно място са приети Славка Бозукова и адвокатът Светлин Панов. На изпълнителния директор Кирил Захариев е възложено да регистрира промените в Агенцията по вписванията.
“Ще има промени, към нашата група се присъединява още един вестник – каза Славка Бозукова. – Но това не е новина, защото още когато дойдоха новите собственици във вестника, обявиха, че възнамеряват да присъединяват и други издания. Всъщност аз много се радвам, че ставаме група.
По време на криза е много трудно да имаш само един вестник.
Рекламният пазар е изключително свит. Откакто спряха и обществените поръчки, в. “Стандарт" трудно се справя. Докато групата успява да печели повече, когато има издания с различни позиции и мнения."
Засега съм само мениджър на “Стандарт", така Бозукова коментира очакванията, че тя вероятно ще оглави бъдещия борд на директорите, който ще управлява групировката. Такъв все още не е създаден, въпреки че Бозукова вече е в управлението и на “ГМ Прес", и на “Интермедиа".
“Стандарт" не създава групи и не се присъединява към такива.
Той е независим политически всекидневник и ще си остане такъв", каза пред “24 часа" мажоритарният собственик на вестника Тодор Батков. Той добави, че отношенията му с “ГМ Прес" са като с миноритарни съдружници в “Стандарт", в другите им планове и покупки той не се бъркал. Присъствието на Славка Бозукова в управата на “ГМ Прес" и “Интермедиа" той обясни с нейния опит и известност като журналист, когото съдружниците му са харесали и са поканили да работи и с тях. Отрече и слуховете, че след Нова година ще продаде и останалите си акции в “Стандарт".
Още преди три месеца около предстоящата сделка тръгнаха два слуха. Първият свърза вестник “Шоу" и агенция “Блиц" с издателя и депутат от ДПС Делян Пеевски, който бил придобил 50% от двете медии. Наблюдатели на медийния пазар твърдяха, че неговата група се е разширила и към седмичника “Торнадо", където той е придобил 50%. Освен това имал желание да подкрепи проекта на Тошо Тошев.
Илиев – собственикът на “Шоу", категорично отрече, че в новата медийна група ще се влее и всекидневникът, който се подготвя да се появи на пазара, правен от Тошо Тошев и негов екип. Изданието е планирано да започне да се печата от 1 януари. Според някои източници негов онлайн вариант ще се появи по-рано, а други твърдят, че хартиеният вестник ще тръгне на 11 ноември.
Той отрече Пеевски да е вече негов партньор.
Преди старта на новата група се усети леко напрежение между основните играчи в нея. В екипа на “Стандарт" не харесвали някои от посоките в редакционната политика на “Шоу" и обмисляли да изтласкат постепенно Георги Илиев от новата медийна група.
“Няма как да знам подобно нещо, но не се притеснявам, защото съм се доказал през годините", коментира Илиев. Преди да създаде “Шоу", той беше редактор в “Нощен Труд".
“Г-н Пеевски няма нищо общо с нас. Поне аз не знам такова нещо", така Георги Георгиев отрече категорично пред “24 часа" слуха, че неговата фирма “ГМ Прес" всъщност е партньор с Делян Пеевски. Вчера депутатът от ДПС не вдигна своя мобилен телефон. Иначе вероятно щеше да опровергае и мълвата, че преди изборите е изпратил като свой представител в “Интермедиа" журналистката Соня Колтуклиева. Тя е трябвало да придобие 20% от агенция “Блиц", а също така и да стане член на директорския съвет на “Интермедиа".
Истината е, че Колтуклиева е творчески шеф на сайта “Блиц" от 2 месеца. Там се говори, че тя е била представител на купувач, пожелал дискретност.
Единствената явна връзка между Колтуклиева и Пеевски бе отбелязана от репортерите в нощта след балотажа в НДК, когато в емоционален дебат тя защити медийния магнат от обвиненията на Илияна Беновска, че той създава монопол.
“Не съм човек на никого. Това е толкова вярно, колкото и слухът, че Славка Бозукова вече е била представена на редакциите на “Шоу" и “Блиц" – каза Колтуклиева. – Докато мога да оцелявам сама, ще го правя. Нямам част от собствеността, нямам предложение за друг пост, няма и да се съглася. Не ми трябва принадената стойност на изпълнителен директор", каза тя.
На 2 ноември Колтуклиева неочаквано взе решение да напусне “Блиц". Най-вероятно причината е, че все пак има вече официална регистрация в Търговския регистър на новата “Интермедиа", чийто съуправител е Славка Бозукова.
Вторият слух е за интерес към новата медийна група “Стандарт" – “Шоу" на Александър Сталийски, шеф на Българската федерация по културизъм.
“Това е абсолютно несериозно. Единственото, което ни свързва, е, че в. “Стандарт" е медиен партньор на федерацията по културизъм и отразява нейните прояви. “24 часа" също ни отразява", категоричен бе Сталийски.
***
Георги Георгиев, съсобственик на “Стандарт": Засега няма да купуваме други вестници

- Г-н Георгиев, вярно ли е, че купувате в. “Шоу"?

- Да, не аз, а издателството “ГМ Прес" купува 50% от “Интермедиа", в което е и сайтът “Блиц", както и други вестници.

- Защо правите медийна група?

- Още когато купихме “Стандарт", изявихме желание да придобиваме и други вестници.

- Как ще се казва новата медийна група?

- Не сме мислили още по този въпрос.

- Говори се, че ще има борд на директорите, който ще управлява изданията и ще се ръководи от Славка Бозукова. Кой ще е шеф на групировката?

- След като купихме “Стандарт", се опознахме и имаме доверие на Славка Бозукова. Тя е изпълнителен директор и главен редактор на “Стандарт", но може да контролира и част от новата медийна група. Това предстои да бъде решено.

- След “Шоу" какво още ще купувате?

- Засега няма да инвестираме в други вестници.

- Вярно ли е, че след Нова година имате намерение да купите изцяло в. “Стандарт"?

- Ние имаме 34% от вестника, Тошко (Тодор Батков – б.а.) държи останалите. Засега не мога да коментирам.

- Как ще развивате новите вестници и сайтовете? Освен “Блиц" “Стандарт" също има новинарски сайт.

- Живот и здраве, ще видим.
***
Тодор Батков, мажоритарен собственик на “Стандарт": Няма да продавам акциите си

- Г-н Батков, “Стандарт" и “Шоу" правят нова медийна група. Вашият съдружник “ГМ Прес" е изкупил половината от “Шоу".

- Аз не се бъркам в плановете и покупките на “ГМ Прес". Аз съм мажоритарен собственик на “Стандарт" и не мисля, че е добре вестникът да създава групи или да се присъединява към групи. Той е независим политически всекидневник и такъв ще си остане.

- Но Славка Бозукова вече е в управата и на “ГМ прес", и на “Интермедиа".

- Тя е известна журналистка, с богат опит, явно са я оценили и са я привлекли да работи и с тях, тя има това право.

- Носи се слух, че след Нова година вие ще продадете и останалите си акции от “Стандарт", така ли е?

- Изобщо не мисля да правя такова нещо, това е поредната интрига.
***
Соня Колтуклиева: Тръгвам си от “Блиц", аз съм соло играч

Ден след като се чу, че “Стандарт", “Шоу" и “Блиц" се обединяват, Соня Колтуклиева напусна мястото си на творчески директор на агенцията.
“Човекът, който влезе в “Стандарт", наистина влиза сега в “Блиц" и “Шоу", затова реших, че е най-добре да напусна", сама се обади журналистката в “24 часа".
Тя твърди, че не познава Георги Георгиев, който е собственик на “Стандарт", и “не е медиен човек" по нейните думи. “Като има промяна на собствеността, значи трябва да има и в моята позиция", казва Колтуклиева.
“Тръгвам си от днес (2 ноември – б.а.). С Жоро (Георги Ст. Илиев, собственика на “Шоу" – б.а.) оставаме в приятелски отношения.
“Влизам в месеца на четворката. Това означава сътресения, но и просперитет в океана от препятствия", каза Колтуклиева, която е и нумероложка.
Преди години тя беше тв журналист в БНТ и снимаше репортажи на бизнес тематика. След това излезе за известно време от професията и се занимаваше с пиар и консултантска дейност.
“Много ми хареса това връщане в журналистиката за 2 месеца в “Блиц". Сега ще продължа със собствения си сайт."

Стр. 21,22