в. Струма, Благоевград | Жана ХРИСТОВА | 13.09.2013

С нов пиар – красивата Десислава Айдарова, нов офис и нов престижен пост за лидера-депутат Кирил Калфин започват политическият сезон кюстендилските гербери.

Новата дама, отговаряща за връзки с общественост в партията на Бойко Борисов, е от Сапарева баня, тя е 24-годишна и досега е била глас на партийната структура в Дупница. Завършила е "Публична администрация" в ЮЗУ – Благоевград и член на младежката структура на ГЕРБ.
Новината около областния координатор на партията и депутат от ГЕРБ Кирил Калфин е, че той е включен в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.
Това не е съвсем ново поприще за мен, тъй като и в предишния парламент бях в тази комисия, каза за "Струма" Калфин. Връщането на хората на ГЕРБ в комисиите в НС става от есенния
политически сезон. Новият офис на кюстендилската структура на ГЕРБ пък вече не е на алеята с липите в центъра на града, а малко по-настрани, в така наречената къща на "Баба Дона", където доскоро се помещаваше партийният клуб на една от ВМРО структурите.
Смятам, че там ще ни е по-добре, въпреки че има само две стаи, обясни Калфин. В момента се прави ремонт на сградата и до седмица се очаква и освет на клуба, каза лидерът на кюстендилските гербери.
За разлика от наема на досегашния офис на партията, този тук е по- скоро символичен, още повече че сградата е общинска и по Закона за партиите кюстендилските гербери се възползвали от възможност да наемат общинско помещение.

Стр. 3

Снимка: в. Вяра

БНТ, Новини в 20.00 часа | 12.09.2013

Отчетът за дейността на СЕМ пред парламента стана повод за гореща дискусия в пленарната зала. Депутати от левицата подложиха председателя на СЕМ Георги Лозанов на кръстосан критичен огън. Депутатите определиха отчета като писан от бюрократични държавни чиновници, без анализ за състоянието на обществените медии и каквито и да било препоръки към тях и към законодателя. Георги Лозанов не се съгласи констатациите.
Репортер: Истинска студия, надхвърляща далеч отчитания миналогодишен период, беше подготвил депутатът от левицата Мартин Захариев. Той поиска от СЕМ в отчетите си да не констатира само факти, а да прави аналитични и сравнителни оценки за състоянието на медийната среда – от изразходването на средства в обществените медии, през нарушенията на законовата уредба, до състоянието на цифровизацията. Според Захариев, в отчета липсва становище за дейността на обществените БНТ и БНР, а СЕМ се е отказал от регулаторните си функции спрямо тях. И още:
Мартин Захариев: Генералните директори представят и защитават концепции при избора си и всичко след това се забравя за целия период от мандата им от 3 години. В последствие не става ясно дали концепциите изобщо, или в каква степен те се изпълняват. Вярно, че СЕМ не може да се меси в програмната политика на БНР и БНТ и никой не иска това от него. Но ние като народни представители не разбираме каква е неговата оценка за изпълнението на обществената мисия, която имат тези 2 медии.
Репортер: Захариев поиска и становище на СЕМ за финансирането на обществените медии, как се харчи субсидията им и какви са нуждите им за следващи периоди. Според него по време на конкурса за генерални директори на двете медии, нито 1 от кандидатите не е споменал за бюджетите на радиото и телевизията. Председател на СЕМ Георги Лозанов не се съгласи с констатациите, че съветът е подходил схематично към отчета си. Според него той трябва да е чисто фактологичен, защото аналитичната работа на съвета намира място в публичните анализи на медийната среда, а те са на разположение на депутатите.
Георги Лозанов: В изказването на г-н Захариев имаше неизречена негативна оценка за работата на обществените медии в България в последно време. Нека да кажа, че тя не съвпада с оценката на СЕМ. Нашата оценка е, че обществените медии, БНР и БНТ през последните няколко години в една общо взето медийна криза са острови на стабилност и плурализъм.
Репортер: За изразходването на публичните средства в обществените медии Лозанов посочи, че институцията, която следи това не е СЕМ, а Сметната палата. Отрече, че при конкурсите за генерални директори не е имало виждания за финансовото развитие на двете медии, защото те са били част от изискванията към кандидатите. Отпорът на Лозанов провокира и други изказвания от ляво.
Татяна Буруджиева: Вие сте длъжни като СЕМ да покажете каква е ефективността и затова ви се отчитат БНР и БНТ. Каква е ефективността на тези 110 милиона, които се вземат от джоба на българите, за да отидат в тези две медии? Какво са постигнали те? И вие ми казвате, че са постигнали много?
Георги Лозанов: Аз си давам сметка, че това е политическа сцена и тук се говори от политически позиции и така е нормално, но нека не забравяме, че свободата на словото един от синонимите, е ненамеса в медиите.
Репортер: И председателят на парламента се включи в спора.
Михаил Миков: Къде е нализа от годините от прилагането на закона, за да може НС евентуално от такъв тип дискусия да вземе повод за промени в закона? Вие да ги подскажете.
Репортер: ГЕРБ се включиха в дебатите за да отхвърлят критиките, че по тяхно време е забавена цифровизацията.
Ивайло Московски: Ако съществува някакъв дефект и забавяне в този процес по цифровизация, то той, неговото начало е поставено по време на управлението на тройната коалиция, защото именно тогава са направени процедурите, които в последствие и от ЕК се отчитат като в някаква степен нарушили конкурентния принцип на пазара.
Репортер: Макар и с различен знак всички спорещи стигнаха до извода, че е необходимо ново медийно законодателство. 

www.dariknews.bg | 12.09.2013

Трябва да има нов закон за медийните услуги въобще, смята председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. Въпросът за нов закон беше повдигнат от депутата от „Коалиция за България” Мартин Захариев по време на дебатите в парламента по отчетите за дейността на СЕМ за първото и второто шестмесечие на 2012 г.
И аз мисля, че трябва да има нов закон за медийните услуги въобще, Законът за радиото и телевизията е остарял, каза Лозанов. Той обаче посочи, че закон за медиите се прави само на базата на обществени и професионални консенсуси.
В същото време парламентът прие за сведение отчетите за дейността на Съвета за електронни медии за първото и за второто шестмесечие на 2012 г. По време на дебатите Мартин Захариев от „Коалиция за България” отправи критики към съдържанието на докладите.
В анализа трябваше да фигурира и темата за цифровизацията, посочи Захариев. По думите му в отчета бегло се споменавало колко лицензи са издадени по този повод, но липсвал разбор как върви качването на програмите на мултиплексите. От издадени 28 цифрови лиценза, все още не се знае откога тези 28 програми ще се излъчват, защото те първо трябва да се договорят с мултиплекс операторите, изтъкна Захариев, посочва БТА. По думите му процесът на цифровизация е забавен с два месеца, а рекламата му е най-скъпата правена някога.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов посочи, че в отчетите си се придържат към фактологично описание на дейността на регулатора. В отчетите не стигаме до оценки, защото това би било нескромно, ако те са хвалебствени, а анализите на СЕМ имат широка публичност и са част от работата на регулатора през цялата година, отбеляза той. Съветът не е пазарен регулатор, а е регулатор на медийното съдържание, затова изказаното от Мартин Захариев се разминава в някакъв смисъл с работата на СЕМ, посочи Лозанов.

Оригинална публикация 

www.mediapool.bg | 12.09.2013

Вменен беше още един грях на регулатора – пренебрегвал правото на гражданите да се информират

Методите за мониторинг на Съвета за електронни медии са "брадясали", БНТ и БНР не оправдават милионите, с които се издържат от българския данъкоплатец, а СЕМ вместо да контролира цифровизацията, я наблюдава безучастно. С такива критики се нахвърлиха депутатите от левицата върху председателя на съвета Георги Лозанов, който представи отчета на медийния регулатор за миналата година в пленарната зала. Въпреки критиките обаче народните представители гласуваха положително за документа и той бе приет.
"Методите за мониторинг, които Съветът за електронни медии упражнява, са брадясали, мухлясали и прашасали, а БНТ не оправдава стотиците милиони, с които българските граждани я издържат", заяви депутатът от Коалиция за България Таня Буруджиева. По думите й СЕМ се е превърнал в орган, който е безучастен и присъства единствено като страничен наблюдател на медийната среда в България.
В отчета си, прочетен от председателя Георги Лозанов, СЕМ отчита положително работата на БНТ и БНР, като според депутатката и шеф на кабинета на Станишев подобна оценка е неадекватна.
“Какво са постигнали те (националните електронни медии – бел. ред.)? Вие ми казвате, че са постигнали много. БНТ е на четвърто място, според статистиката. Надявам се, че в следващия доклад на СЕМ ще видим как точно БНТ и БНР оправдават стотиците милиони, с които българските граждани ги издържат”, коментира Буруджиева.
Тя поиска следващият отчет на СЕМ да следва "основната цел на регулатора – да постига резултати в демократизацията и отстояването на свободата на словото".
"И тук разбирам свободата на словото на всеки гражданин, защото в комисията вие казахте, че за вас е приоритет свободата на словото само на журналистите", каза тя и обвини Лозанов, че пренебрегва правото на гражданите да бъдат информирани.
Буруджиева обвини още СЕМ, че не е изпълнил задълженията си да следи и регулира процеса по цифровизацията, който ще се забави с месеци. Подобно мнение изказа и депутатът Мартин Захариев, който също нападна Лозанов за националното радио и телевизия.
Двамата депутати обаче не бяха толкова остри към СЕМ, когато номираха преди месеци за негов член Радомир Чолаков. Кандидатурата тогава му не бе приета от мнозинството на БСП и ДПС. Захариев пък застана открито зад идеята бившият шеф на БНР Валерий Тодоров да оглави БНТ на мястото на Вяра Анкова. Съветът за електронни медии обаче избра Анкова за втори мандат.
Дни преди конкурса за шеф на телевизията именно Захариев бе идеолог медийната комисия в парламента да поиска отчет от БНТ за целесъобразността на харчене на държавната субсидия за обществени поръчки.
В четвъртък той отново поде този въпрос. По думите му от доклада на СЕМ "отсъства дълбочина на анализа относно субсидията на БНТ и БНР, как се харчи и какви са финансовите нужди за други периоди".
"В анализа трябваше да фигурира и темата за цифровизацията", посочи още Захариев. По думите му в отчета бегло се споменавало колко лицензи са издадени по този повод, но липсвал разбор как върви качването на програмите на мултиплексите.
"Съветът не е пазарен регулатор, а е регулатор на медийното съдържание, затова изказаното от Мартин Захариев се разминава в някакъв смисъл с работата на СЕМ", опонира Георги Лозанов.
Той отбеляза, че е била изразена негативна оценка за работата на обществените медии, която не съвпада с оценката на СЕМ. "Нашата оценка е, че обществените медии през последните
няколко години в една общо взето медийна криза са острови на стабилност и плурализъм", заяви председателят на регулатора. Относно бюджета на обществените медии и изразходването на средствата, той посочи, че СЕМ не осъществява такъв тип надзор.
В критиките към Лозанов се включи и председателят на Народното събрание Михаил Миков. Според него отчетът на СЕМ не дава достатъчно ясна представа за работата на регулатора и за проблемите в сектора. Той отбеляза и липсата на анализ за тенденциите в работата на медиите. "Вие не сте разбрали какво искат хората, включително от независимите регулатори", обърна се той към Лозанов.
Председателят на СЕМ отхвърли обвиненията и намекна, че атаките на левицата са провокирани от политически интереси.
“Аз си давам сметка, че това е политическа сцена и тук се изразяват политически позиции, но нека не забравяме, че свободата на словото не търпи такива намеси”, каза Георги Лозанов.

Оригинална публикация

ТВ7, Новини в 12.30 часа | 11.09.2013

Николай Бареков напуска поста изпълнителен директор на ТВ7, News7 и Super7. От 16 септември той започва телевизионния проект България без цензура. Предаването ще бъде продуцирано от продуцентската компания No frame media. То ще се излъчва в понеделник, сряда и петък и ще бъде в 20 града в България. Бареков потвърди, че ще има политически проект, в който той ще участва и се надява България без цензура да постави началото на ново гражданско движение за дълбоки реформи в страната.
Николай Бареков: Това е граждански проект, медиен проект. Това не е политически проект. Искам да направя това абсолютно уточнение в самото начало. Това е проект, отворен към всички граждани на Р България и всички политически сили. Те са канени, добре дошли са. Единствената ми молба към тях и условието е да не политизираме това събитие. И всички кметове, общински съветници, представители на политически сили, които ще бъдат заедно с нас, за да чуят гласа на хората, ще трябва да се съобразят с условието да не обявяваме техните политически пристрастия. Искаме тази кампания да има и своето позитивно начало. Обществото е крайно разделено към настоящия момент. То е политически много настроено едни срещу други. Искаме тази кампания освен да чуем гласа на хората,за да разберем накъде трябва да вървим като държава, да покажем и едно позитивно начало. Да дадем и да подарим на хората мигове на прекрасно настроение, да се почувстваме общност, да напълним площадите на страната, да се почувстваме единни, да се почувстваме заедно, да се почувстваме сякаш имаме наистина нещо, което ни споява и обединява като нация.
Нешка Робева: Приветствам проекта, смятам, че е необходим на България.
Деси Добрева: Аз съм човек, който определено иска и винаги ще подкрепя добрите каузи. Действително се надявам, че ще успеем заедно кой с каквото може да помогнем на колкото се може повече хора. Ако можем да помогнем цялостно на нашата държава, ще стане най-добре това.
Николай Бареков: Аз сам си тръгвам от телевизията по собствено желание. Никой не ме е гонил, нито ме е освобождавал. Аз съм провел своите разговори с компанията собственик Alegro capital и съм стигнал до споразумение, че това е най-доброто решение и за двете страни. Как оставям телевизията? Оставям я в прекрасна спортна форма. Ето ги данните пред мен. Искам да ви цитирам само няколко цифри. За последната една година имаме ръст на рейтингите средно с над 100%. Да, политически проект, в който аз ще участвам нов ще има. В това няма никакво съмнение. Това няма да бъде лидерски проект. Това няма да бъде проект, който наподобява всички сегашни проекти. Общо взето идва някъде от някъде някой, прави нещо, хората му вярват, това е поредният месия, хората гласуват за него, той взима властта и се провала съответно. Това ще бъде проект, който ще тръгне от долу, от българските региони, от българските граждани. Именно това е смисълът на България без цензура. Смятам да използвам тези мои качества като организатор, като водач, ако щете и да поставя началото на гражданско движение, което да цели дълбоки и пълни реформи в държавата. Говорим за управление, които трябва да тръгне от самите граждани, включва в себе си изключителна експертност, каквато само гражданите имат, прозрачност и управление, което да бъде само в полза на хората, с грижа за тях, а не с грижа за банковите сметки. 

Intelday Solutions I 11.09.2013

Днес, 11.09.2013 г. Максим Заяков, изпълнителен директор на най-големия български телекомуникационен оператор „Булсатком“, взе участие в първия симпозиум „Перспективи за ТВ разпространение“, част от World Satellite Business Week, организиран за поредна година в Париж, Франция. Форумът бе организиран от Euroconsult, водещата международна консултантска фирма и анализатор, специализирана в спътникови приложения, комуникации и цифрово излъчване и бе проведен паралелно със седемнадесетата среща на високо равнище за спътниково финансиране.
Симпозиумът събра над 500 водещи мениджъри от цял свят включително оператори, дистрибутори и доставчици на услуги, които обсъдиха гледни точки и идеи за стратегията, използването и развитието на телевизионни услуги в глобален мащаб.
Г-н Заяков взе участие в панела за цифрови телевизионни платформи, като в своето изложение подчерта ясната визия на Булсатком за развитие на цифровите телевизионни платформи, включваща стремежа на компанията да предоставя трайно достъпни във времето за широката аудитория качествени услуги.
В своя доклад „Платформи за сателитна телевизия, световно изследване и перспективи до 2021 г.“ Еuroconsult отбелязва, че:
„С близо 140 сателитни платформи в експлоатация през 2011 г., индустрията на сателитна платена телевизия достигна приходи близо до 90 милиарда щатски долара, в сравнение с 79 милиарда през 2010 година. Общите приходи на индустрията се очаква да достигнат близо 150 млрд. долара през 2021 г., с развиващите се пазари (Латинска Америка, Централна Европа, Русия, Близкия изток, Африка и Азия), представляващи растящ дял от приходите. Все пак, съществуват големи различия между утвърдени играчи и нови платформи, които изграждат бази с абонатни. В някои пазари, включително Централна Европа, консолидацията и увеличаването на цените, започнаха да подобряват финансовите резултати. Очаква се близо 350 милиона домакинства в света да се абонират за сателитна платена телевизия до 2021 г., като през 2011 г. са били 184 млн., като нововъзникващите региони се очаква да представляват 77% през 2021. Платформите за Pay-TV инвестират в услуги с добавена стойност, като например HD телевизия, и следващо поколение цифрови декодери, за да развият конкурентни предимства.“
Повече информация за събитието ще намерите на http://www.euroconsult-ec.com/

За повече информация:

Слав Соколов
0878-539-002
s_sokolov@intelday.com 

www.gramofona.com I 10.09.2013

Заглавията и текстовете на вестниците вече са неблагоприлични. В тях все по-често се срещат обида, оскърбление, ирония и безуважителност към политици, институции, Народно събрание, президент. Това каза пред журналисти проф. Галя Христозова от БСУ. Тя е ръководител на проекта „Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти в медийния език на пресата в България”, който учебното заведение приключи. Той е финансиран от фонд „Научни изследвания” на МОН, на обща стойност 600 000 лева. По време на изследването екип от бургаски преподаватели са наблюдавали 13 вестника: Труд, Новинар, 24 часа, Капитал, Дневник, Телеграф, Дума, Експрес, Монитор, Сега, Стандарт, 168 часа, Уикенд.

„Огромна работа. Екипът се сдоби със софтуерна програма, която предостави вестниците в електронен вариант, така че да можем с търсачки да работим по-лесно. Спряхме се по няколко много важни теми, по които да работим. Теми, свързани с развитието на обществото през последните години като: Етнос; Европейски съюз; Криза в политическия и в социалния живот; Криза в културата; Образът на политиците; Протести на гражданите. Идеята е била изследваните вестници да са с най-голям тираж и да са съществували през последните години. От направените анализи е установено, че във вестникарския език все повече се е засилила употребата на метафори, метонимии и чужди думи.

„Характерно е, че в медиите доминират негативните новини. На първите страници все по-често са поместени трагедии-убийства, земетресения, катастрофи. Масово във вестници материлите свързани с образованиет са много малко. Повечето са свързани с информация, касаеща ежедневието на звезди. Въпреки това вестниците няма да отмрат, тъй като в тях се публикуват анализи. За разлика от електронните медии, където новините стигат 5 минути, след като събитието е приключило. Там обаче анализите не могат да бъдат така задълбочени, както във вестниците“, обясни проф. Христозова. По думите й в електронните медии има журналисти, които съобщват факти, а във вестниците има политици, специалисти, аналитици, които правят анализ на тези факти. Като най-фрапиращо по време на изследването може да се определи заглавието. Според проф. Христозова то се стреми да грабне вниманието, но понякога няма връзка между него и текста.

Резултатите от научноизследователската дейност са публикувани в над 35 статии, 2 монографии. Проведена е и научна конференция с над 30 участници от университети в цялата страна. Общо са публикувани над 1700 страници по темата на проекта. В процес на подготовка е обширна монография, включваща цялостната изследователска работа на екипа в периода 2009-2013 година.

Оригинална публикация 

Български дарителски форум I 10.09.2013

За осма поредна година Български дарителски форум (БДФ) обявява конкурс „НАЙ-ГОЛЯМ КОРПОРАТИВЕН ДАРИТЕЛ” 2013 г.

Номинациите ще се приемат само още 10 дни – до 20-ти септември т.г.

Конкурсът отличава компаниите в България, които имат активна социална политика и устойчиво инвестират в значими обществени каузи. Наред с наградите, целта му е да налага и стандарти за отговорно и прозрачно бизнес-дарителство.

Призовете в състезанието са количествени (по инвестирани средства във важни обществени каузи) и качествени – излъчват победителите според качествата на техните социални програми и проекти.

Наградите „НАЙ-ГОЛЯМ КОРПОРАТИВЕН ДАРИТЕЛ” се връчват в още 6 страни от Централна и Източна Европа – Полша, Русия, Словакия, Украйна, Унгария и Чехия и насърчават корпоративната филантропия в полза на обществото.

Церемонията по награждаването на победителите ще състои през ноември.

www.topnovini.bg I 4.09.2013

Валентина Колева е новото пресаташе на областната администрация в Разград. Тя бе представена днес официално от областния управител Стоян Ненчев.

„Разчитам, че тя ще може да отговори на високите изисквания, които налага тази отговорна дейност – връзки с медиите и с обществеността и съм убеден, че ще се справи”, заяви Ненчев.

От 2010 година Колева е главен редактор на Общинското радио в лудогорския град. Заяви, че ще съвместява работата си в радиото и дейността PR в областта.

Тя е завършила специалността „Журналистика“ във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”. Работила е пет години в радио „Оберон“, а повече от четири години е била главен редактор на местния „Лудогорски вестник“.

Валентина Колева е омъжена, има една дъщеря.

Оригинална публикация