www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I  8.07.2015г. 

Поправките ще дадат възможност на предложената от президента Бетина Жотева да влезе в регулатора

Депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт са внесли в парламента законопроект за поправки в Закона за радиото и телевизията, който променя правилата за избор на членове на Съвета за електронни медии. Той отменя изискването решението на Народното събрание и указът на президента за избор на нови членове на регулатора да влизат в сила едновременно. Текстовете ще бъдат обсъдени от парламентарната правна комисия в сряда.

Ако промените бъдат приети, това ще позволи на предложената от президента Плевнелиев Бетина Жотева, която в момента е говорител на външното министерство, да заеме мястото на Анюта Асенова, чийто мандат вече изтече. Изтече и този на Анна Хаджиева от парламентарната квота, но Народното събрание вече месеци бави новата си кандидатура. Това пречи и на Жотева да влезе в регулатора. Неофициално се коментира, че Патриотичният фронт упражняват натиск техен представител да заеме мястото от парламентарната квота.

СЕМ се състои от петима членове, като трима се избират от Народното събрание, а двама се посочват от президента. В миналото е имало няколко случая, в които парламентът се е бавил дори с години с избора си на кандидатура за СЕМ заради пазарлъци между партиите. Догодина изтича мандатът и на Георги Лозанов като член на съвета и парламентът трябва да посочи и негов заместник.

Промените в състава на СЕМ са ключови, защото догодина той ще трябва да избере нови генерални директори на обществените БНТ и БНР. И именно представителят на Народното събрание ще предопредели мнозинството в регулатора.

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

Оригинална публикация 

www.clubz.bg I 17.11.2014г.

Актриса във военното министерство, българската "Анджелина Джоли"- в спорта

Завръщането на ГЕРБ във властта се усеща и по пиарите. 

Очаквано дългогодишната пиарка на ГЕРБ Севдалина Арнаудова пое пресцентъра на Министерския съвет. Севи, както се обръщат към нея колегите, прекъсва майчинството си, за да помага на премиера Бойко Борисов в медийните дела.

Старият шеф на пресцентъра Николай Боев остана на работа в централата на партията във времето, в което ГЕРБ бе в опозиция. Засега той няма да се връща в сградата на "Дондуков" 1.

Във МВнР най-новото попълнение е Бетина Жотева – бивш кадър на БНТ, говорителка на постоянното представителство на България в ЕС, която след това се отдаде на институционалния пиар. В кабинета "Борисов" 1 тя отговаряше за най-коментирания министър – Симеон Дянков. Въпреки усилията й Дянков си остана най-недолюбваният министър. В служебния кабинет на Марин Райков бе пиар на икономическия министър Асен Василев, а във в този на Георги Близнашки – на вицепремиера Екатерина Захариева.

Бетина Жотева

Външният министър Даниел Митов засега няма да прави други промени. Пресцентърът ще се води отново от Геновева Червенакова, бивша колежка журналист, от няколко години дипломат, която влезе в системата на МВнР с конкурс и катери кариерната стълбица. Функцията на шеф на пресцентъра й бе вменена по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Кристиан Вигенин, след като медийният му съветник Стоян Витанов напусна. Геновева работи с Митов в това си качество и докато той бе служебен министър. Владимир Миланов, който пък бе експерт към парламентарната комисия за контрол на ДАНС, докато тя се оглавяваше от Иван Костов, е шеф на кабинета на Митов. Като съветник на министъра ще се изявява политологът Владимир Шопов. Последното пребиваване на Шопов в министерството беше по времето на Надежда Михайлова, като той беше от хората, които работеха по отпадането на визовия режим за Шенген.

Опитна пиар експертка ще се грижи и за интересите на икономическия министър Божидар Лукарски. Неговото назначение беше посрещнато с голяма доза недоверие в компетентността му за поста. Така че на дългогодишната икономическа журналистка и след това пиарка Лидия Колева ще й се наложи да изгражда точно такъв образ и да пази шефа си от непремерени изказвания. Сред съветниците на Лукарски има една доста ярка фигура – нито една медийна изява на икономиста Владимир Каролев не остава незабелязана.

Пресцентърът на финансовото министерство остава същият, но с едно ново попълнение. Николай Стефанов, който досега помагаше на ГЕРБ в парламента, става медиен съветник на Владислав Горанов. 

Трансфер от финансовото министерство към земеделието в последния служебен кабинет направи Ясер ел Амин. Ясер, също бивш колега журналист, ще остане в земеделското министерството. 

Екоминистърката Ивелина Василева ще разчита за публичния си образ на кадър от родния си Бругас. От морския град пристигна Калояна Живкова. Досега тя ръководеше пиар делата на ГЕРБ в Бургас. 

Към момента начело на пресцентъра на здравното министерство остава и Руслана Петрова. Дъщерята на шефа на ВМА Николай Петров беше назначена на поста по времето на служебния министър Мирослав Нейков. Докато стане министър д-р Нейков беше анестезиолог във ВМА и съответно подчинен на Николай Петров. 

Културният министър Вежди Рашидов може да бъде обвиняван в различни неща, но не и в непоследователност. От години негова пиарка е журналистката от Кърджали Радка Петрова, която се грижи за имиджа му и в добри, и в нетолкова добри дни.   

Министърката на туризма Николина Ангелкова също ще разчита на врял и кипял пиар експерт. За нейният имидж ще се грижи Радосвета Чобанова, която ще трябва да се оттегли от компанията си PeeR to peer. Двете бяха в тандем и през месеците, в които Ангелкова бе служебен министър на транспорта.

В транспортното министерство при втория мандат на Ивайло Московски начело на ведомството като шеф на пресцентъра остава Диляна Дойчинова. Тя заемаше същата позиция при управлението на министър Данаил Папазов в правителството на Пламен Орешарски.

Регионалната министърка Лиляна Павлова ще разчита при комуникацията си с медиите на изключително опитен и доверен човек. Таня Митова ѝ помагаше и по време на първия министерски мандат на Павлова, а също и за близо двугодишния опозиционен период на ГЕРБ. Сега двете отново са заедно в министерството.

Спортният журналист Красимир Панов остава и при новия министър Красен Кралев. Краси бе пиар на министъра на спорта в първия кабинет на Борисов Свилен Нейков, а после и на служебната министърка Евгения Раданова. И ако изборът на Панов не изненадва, Кралев заложи истинска бомба като назначи Айлин Дахилова-Василева, титулована като "Българската Анджелина Джоли" за шеф на кабинета си. Дахилова, която особено впечатлява с външен вид, веднага се превърна в една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи.

Новата шефка на кабинета на спортния министър.

Друго назначение, което не остана незабелязано е на гласа на новия военен министър Николай Ненчев. Валерия Кардашевска ще е медиен съветник на Ненчев.  Тя е преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс” и по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова. Защитава докторска степен. Работила е като актриса в Театър „Възраждане” и Драматичен театър „Иван Радоев”. Член е на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

© Надежда Чипева

Красен Кралев е свързан с политиката и държавата по няколко линии

Ако ще има правителство (за което се чудим на всеки час, час и нещо), ГЕРБ изглежда ще даде няколко ключови поста на "Реформаторския блок", но ще си запази други важни ресори като финанси, еврофондове, вътрешни работи и регионално развитие. За партията на Бойко Борисов ще остане и маргиналното Министерство на спорта (досега и на младежта, което не е ясно дали ще остане така). За там, по информация на "Капитал" и "Дневник", вече е определен и шеф – варненският бизнесмен Красен Кралев.

Кралев е свързан с политиката и държавата по няколко линии. До скоро той беше собственик на варненската "МАГ Адвъртайзинг", като приходите на групата рекламни агенции около компанията от обществени поръчки от 2009 г. насам са малко под 18 млн.лв.

Кралев е и учредител на партията "Новото време" (неин заместник-председател до 2012 г.) и кандидат за депутат на коалицията с партия ЛИДЕР на парламентарните избори през 2009 г. Поради особеностите на електората на партията на Христо Ковачки, тогава той се явява защитник на миньорите.

"Знам, че държавната машина се стовари с пълната си сила върху миньорите от Поморие. Това означава репресия. Прокурори и полицаи започнаха да разпитват миньорите за кого са гласували, защо са гласували за ЛИДЕР. Защо не разпитват други хора, ами разпитват точно тях – обикновени миньори, които 20 години живеят под земята и ги хващат веднага след вота, почват да ги привикват и да упражняват натиск върху тях", казва Красен Кралев в интервю за сайта "Всеки ден" тогава.

Той е един от основателите на Федерацията на независимите студентски дружества през 1990 г. и съосновател на Българското сдружение за честни избори. От тогава са близките му отношения с бившия енергиен министър Мирослав Севлиевски, когото определя като "най-добрия ми приятел" пред списание "Тема". Севлиевски е кум на Кралев, като преди втория му брак казва в интервю за Валерия Велева: "Че къде е шуробаджанащината? Бил съм кум на Красен Кралев на първата му сватба, ама той отдавна се разведе. Ще му бъда сигурно кум и на втората сватба. А дали ще бъдем заедно във варненската листа, ще стане ясно на 25 май".

Най-големият проект е от 2013 г., когато консорциумът "МАГ Адвъртайзинг ОО" поема рекламното обслужване на Българския спортен тотализатор (БСТ) за две години. За това тотото (което е под шапката на спортното министерство) плаща на агенцията на Кралев 6.5 млн.лв. Бюджетът за поръчката обаче вече е изчерпан и "Маг" в момента получава допълнителни 1.16 млн.лв., за да обслужва тотото докато не бъде избрана нова агенция. За новата обществена поръчка БСТ е определил сумата от 12 млн.лв. за реклама за три години. Предстои да видим коя агенция ще я спечели.

По повод поръчката за рекламно обслужване на спортния тотализатор Кралев коментира пред "Капитал", че тя е спечелена преди две години, когато той не е знаел, че ще има участие в политиката. По думите му спечелилата фирма вече не е негова, но има още два месеца, през които да доизпълнява договора си. Кралев допълни, че нито една от бившите му фирми повече няма да участва в обществени поръчки и че "МАГ Адвъртайзинг" не участвала в настоящата обществена поръчка за спортния тотализатор.

Министър на спорта

Потенциалният министър има опит в бъдещия си ресор като спортист – според официалната му биография той е бивш национален състезател по лека атлетика и рекордьор на България на 20 000 м за юноши старша възраст, както и бронзов медалист на Балкански крос през 1986 и 1987 г.

Кралев обаче става известен в спортните среди като президент на футболен клуб "Черно море". И в двата си периода – през 2001-2003 и 2004-2007 г. се явява в ролята на "спасител". Във втория случай довежда "Химимпорт" като спонсор, а впоследствие като собственик на клуба.

Според официалния уебсайт на "Черно море", "през 2004 г. Кралев стабилизира финансовото състояние в клуба, след като привлече за основен акционер корпорацията "Химимпорт", чиито две компании "Армеец" и Централна кооперативна банка станаха основни спонсори на ПФК "Черно Море". Успешният дебют като старши треньор на една от легендарните рожби на школата на клуба Илиян Илиев и отличното представяне на отбора през сезон 2004-2005 дават надежда, че ръководството на най-стария български клуб е намерило вярната посока."

Дълги години Кралев спонсорира варненски отбор по футзал (футбол в зала) и от 2010 г. е отговорник за това направление в Българския футболен съюз. От това лято е и председател на обединението на спортните клубове "Черно море" във Варна.

Реклама на държавна издръжка

Бизнесът на Красен Кралев в рекламата се разпростира върху няколко агенции. В момента формално той е в управлението единствено на "Аут ъф хоум медия". Майка му Султанка Кралева обаче притежава "Маг комюникейшънс", която е собственик на "Сън Аут-ъф-хоум медия", "Сън медия сървисиз" и "Алфа промо тийм". Основната "Маг адвъртайнзинг" вече е преименувана на "Про адвъртайзинг", но също е собственост на "Маг комюникейшънс". Самият Кралев излиза от собствеността и управлението на тези компании между юли и септември тази година.

Пред "Капитал" Красен Кралев заяви, че не може да коментира нищо по предложението да стане министър преди да мине цялата процедура по избор на новия кабинет. Той обаче увери, че е прехвърлил или продал своя дял във всичките си фирми, съгласно изискванията за избягване на конфликт на интереси.

Неговите компании работят най-активно за държавата по време на управлението на ГЕРБ. През 2012 г. агенциите от групата на "МАГ" печелят проекти за реклама за 12.6 млн.лв.

Онлайн медии

До лятото на 2014 г. потенциалният министър на спорта притежава и управлява и медиен бизнес. През 2013 г. той придоби 95% от акциите на "Уеб медиа груп" (сайтовете news.bg, topsport.bg, money.bg, lifestyle.bg) за 1.5 млн.лв. Така той увеличи портфолиото на създадената от него "Алтернатив медия груп" (сайтовете bulgaria.utre.bg, varna.utre.bg, sofia.utre.bg, plovdiv.utre.bg).

Ако поеме поста на министър на младежта и спорта, Красен Кралев ще управлява бюджет от около 60 млн.лв. годишно…

Оригинална публикация 

в. Струма, Благоевград | Жана ХРИСТОВА | 13.09.2013

С нов пиар – красивата Десислава Айдарова, нов офис и нов престижен пост за лидера-депутат Кирил Калфин започват политическият сезон кюстендилските гербери.

Новата дама, отговаряща за връзки с общественост в партията на Бойко Борисов, е от Сапарева баня, тя е 24-годишна и досега е била глас на партийната структура в Дупница. Завършила е "Публична администрация" в ЮЗУ – Благоевград и член на младежката структура на ГЕРБ.
Новината около областния координатор на партията и депутат от ГЕРБ Кирил Калфин е, че той е включен в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.
Това не е съвсем ново поприще за мен, тъй като и в предишния парламент бях в тази комисия, каза за "Струма" Калфин. Връщането на хората на ГЕРБ в комисиите в НС става от есенния
политически сезон. Новият офис на кюстендилската структура на ГЕРБ пък вече не е на алеята с липите в центъра на града, а малко по-настрани, в така наречената къща на "Баба Дона", където доскоро се помещаваше партийният клуб на една от ВМРО структурите.
Смятам, че там ще ни е по-добре, въпреки че има само две стаи, обясни Калфин. В момента се прави ремонт на сградата и до седмица се очаква и освет на клуба, каза лидерът на кюстендилските гербери.
За разлика от наема на досегашния офис на партията, този тук е по- скоро символичен, още повече че сградата е общинска и по Закона за партиите кюстендилските гербери се възползвали от възможност да наемат общинско помещение.

Стр. 3

Снимка: в. Вяра

pressadaily.bg I 18.02.2013

в. Струма, Благоевград | Петко КАРАКОЛЕВ | 02.06.2012

От вчера ГЕРБ в Пиринско е без пресаташе, след като титулярят Блага Евтимова прекрати по свое желание трудовите си правоотношения поради преминаване на друга работа. Занапред ще работя за евродепутата от ГЕРБ Мария Неделчева, ще съм неин сътрудник по въпросите на медиите, вече подписах трудов договор, с други думи тя е мой работодател от вчера, каза пред "Струма" Евтимова.
Тя стана PR на ГЕРБ в Пиринско няколко месеца преди парламентарните избори през 2009 г. През целия период бе от основните сътрудници, макар и негласно, на Мария Неделчева и лично съдействаше организационно за изпращането на обучение в Брюксел на разноски на евродепутатката на младежки групи на управляващата партия. Темите, по които г-жа Неделчева работи в европарламента – земеделието, правата на жените и т.н., отдавна ме интересуват, затова приемам новата си работа като шанс да се занимавам с това, което ме вълнува, каза Блага Евтимова. Все още ГЕРБ в Пиринско няма назначен нов PR.

Стр. 1, 5

www.capital.bg I Зорница МАРКОВА I 17.03.2012

Разследваният в Австрия лобист пред "Капитал"

С какво се занимавате в момента?

Разделих се с PR сферата и се занимавам с производството на био храни и възобновяеми енергийни източници. Фабриката за храните е в Бургенланд, а енергийните проекти са в Румъния и Латвия. За мен сега е важно информацията за моето минало да се преработи.

През 2005 г. започнахме да работим в България. Тогава една млада дама ни покани да създадем фирма в България. Това е Росица Велкова. Нейните аргументи бяха, че след като нашата агенция работи за такъв голям клиент като Telekom Austria (TA), след закупуването на "Мобилтел" в България ще може да работим пак за тях. Тя стана съсобственик и управител.

Преди да говорим за 2005 г., искам да питам друго. Кога за първи път имахте нещо общо с България? 

Аз лично не съм правил нищо в България преди това и дори никога не съм бил там. 

Името ви се свързва с двете сделки за "Мобилтел" (в периода 2002-2005 г. – бел. ред.). 

При самите сделки нямах участие. През 2003 г. Херберт Корд (част от консорциума на Мартин Шлаф, който купи "Мобилтел" – бел. ред.) се обърна към мен и ме попита дали мога да го съветвам. Той искаше да продаде по-късно "Мобилтел" на Telekom Austria. Имаше притеснението, че финансовия министър на Австрия (Карл-Хайнц Грасер – бел. ред.) би имал възражения заради участието на Мартин Шлаф в консорциума, собственик на "Мобилтел". Попита ме дали мога да му помогна и аз го съветвах в продължение на една година.

С какво помогнахте?

Задачата ми беше проста. Трябваше да разбера какво е мнението на финансовия министър и стана ясно, че той е неутрален към тази сделка. Другата задача беше да го информирам какво е мнението на борда на директорите на Telekom Austria. Беше ясно, че Хайнц Зунт и Борис Немшич бяха съгласни, но при другите не беше сигурно. Рудолф Фишер и Стефано Коломбо бяха по-скоро против. Тогава дадох съвета на Корд да махнат Хайнц Зунт от Надзорния съвет на "Мобилтел", защото беше невъзможно да е едновременно в борда на директорите на компанията купувач. Това и стана.

Колко пари получихте за тази консултация?

500 хил. евро.

Вярно ли е, че част от парите са били предназначени за финансовия министър?

Аз лично не съм имал нищо общо с финансовия министър. Имах бизнес партньор – Валтер Майшбергер, и двамата работехме по този мандат. Неговата задача беше да разбере каква беше позицията на финансовия министър и на ÖIAG (държавния акционер в Telekom Austria – бел. ред.) по отношение на сделката. Майшбергер имаше добри контакти към ÖIAG и финансовия министър. Аз осигурих информацията по линия на ТА. С Майшбергер си разделихме хонорара по равно.

Имаше ли спънки от страна на български политици?

Тогава не съм бил в България. Моята задача беше много ясна, изпълних я и получих хонорара.

При сделката между ТА и "Мобилтел" или в подготвителната роля имахте ли някаква консултантска дейност в България или в Австрия?

Не.

Какво стана след това? Как отворихте офиса в България?

Росица Велкова се запозна със служител на моята компания. Той я представи на управителя на Hochegger|Com Дитмар Трумер и разказа, че има много добри идеи и мрежа от контакти. Информираха ме и аз подписах договор с тях. Българският пазар ме интересуваше, защото по това време стана сделката на ТА с "Мобилтел".

Една година по-късно имаше конкурс на външното министерство за търсене на агенция, която да помага за подобряването на имиджа на правителството. Ние кандидатствахме, но не получихме договора, а той беше даден на Шимон Шевес, но малко след това прекъснат.

Така името на нашата агенция мина през медиите. Тогава Моника Йосифова ни се обади и каза, че правителството на всяка цена се нуждае от подкрепа и ни попита дали сме готови да работим за него. За мен това, разбира се, беше чудесна възможност и се съгласих. Тя беше във Виена и каза, че води разговори и с други фирми, но накрая се спря на нас, защото бяхме част от голяма международна група и имахме голям опит в работата си на политическо ниво.

Тогава тя ни покани на разговор, на който ни представи премиера Сергей Станишев. Това беше някъде през 2006 г. На този разговор взех Ернст Щрасер. Той трябваше да каже как се приема България сред европейските министри на правосъдието и на вътрешните работи.

Един уточняващ въпрос. Моника Йосифова беше ли на тази среща?

Тя беше там. Беше и един мой сътрудник – Щефан Крен.

Кой беше още от българска страна? 

Имаше пет-шест души, голяма група. Но не запомних имената им.

Какво стана на тази вечеря?

Ернст Щрасер представи как се гледа на България и какво трябва да се подобри. Това беше подкрепата, която Щрасер ни даде за този договор.

А защо Щрасер го направи?

Защото ние имахме договор с него, че ще получава по 100 хил. евро хонорар на година. В замяна той трябва да е на разположение за консултации за всички наши клиенти. Всички консултанти от нашите фирми можеха да разчитат на съветите на Ернст Щрасер. Този договор продължи две или три години и всяка година той получаваше по 100 хил. евро.

Този договор беше уговорен от моя партньор Дитмар Трумер и той работеше със Щрасер. Аз работех един-единствен път с него и това беше вечерята в България. За нас беше полезно, защото можехме да докажем, че имаме достъп до важни експерти.

Малко след тази вечеря получихме първия договор.

Ернст Щрасер работел ли е за други ваши клиенти?

От моя партньор Трумер знам, че е работел по много други проекти в сферата на имотите, финансите.

Защо Щрасер каза пред анкетната комисия в парламента, че е работел само по един проект и е получил хонорар от 100 хил. евро само за работата си в България?

Не мога да си представя, че е казал така.

Аз бях там.

Възможно е да не се е изразил правилно. За българския проект той не е получил нищо конкретно, защото плащането не е целево. Той имаше фиксиран договор с нас. Той си получаваше парите на всяко тримесечие, но не знам кога точно започна да получава сумите.

Какво правехте по първия договор за България?

Целта ни беше да представим концепцията на премиера на европейско ниво. Преди това проучвахме подробно какво е мнението за България и направихме предложения какво трябва да се прави и върху кои страни трябва да се фокусираме. Организирахме голяма пресконференция в Брюксел. Всички тези предположения, че сме взели хонорари и не сме свършили нищо, не са реалистични.

С кого подписахте първия договор?

Не мога да си спомня точно.

С някое министерство ли беше?

Не помня.

Възможно ли е да е било с "Международен панаир Пловдив"?

Да, най-вероятно е било така.

Защо?

Обясниха ми, че печалбата на панаира влиза в държавния бюджет и по този начин може бързо и без конкурс да се сключи договор.

Кой ви го обясни?

Не мога да си спомня.

Беше ли Моника Йосифова?

Възможно е.

За колко пари беше договорът?

За 500 хил. евро.

Кой ви предложи да вземете фирмата на Йосифова като подизпълнител на тези договори?

Когато тя дойде в началото при нас, й казах, че е важно да имаме контакт към правителството. Въпреки че имахме офис в София, нашите хора нямаха нейния опит и контакти. Казах й, че ако се стигне до съвместна работа, за мен е важно и тя да участва. А и това беше някак си естествено. Тя имаше доверието не само на премиера, но и на други министри – финансовия, европейския…

Между първия и втория договор работехте ли по други политически проекти?

Не.

Как се стигна до втория договор?

Беше ясно, че това е само началото и трябва да има продължение. Тогава трябваше да има конкурс, който отне много време. Ние използвахме времето, за да направим нашите проучвания и се подготвим. Анализирахме всички статии за България, кои са журналистите и ключовите теми и разработихме нашата концепция. На тази база направихме предложението си. Ключовият момент за избора ни беше предложението за Advisory Board, в който включихме важни на европейско ниво хора.

Колко пари получи Моника Йосифова от договорите?

Не мога да си спомня точните суми, счетоводството вече не е при мен. Това, което Моника Йосифова казва (на пресконференцията – бел. ред.) трябва да е вярно.

Каква беше ролята на Карл Блеха в проекта?

Ние имахме борд на съветниците, в който влизаха някои европейски и някои австрийски политици. Членовете знаеха, че няма да взимат големи хонорари, правеха го, за да изграждат контакти. Карл Блеха беше вътрешен министър, познава България много добре, съветвал е няколко правителства. Неговата задача беше да опише как се приемат действията на правителството и какво може да му се предложи.

Имаше ли някакво отношение към вътрешното министерство?

Неговата задача по проекта беше да участва в заседанията и да си казва мнението. Дали по същото време е работел за вътрешното министерство, не знам. Но мога да си представя, че е движел доста проекти в България. Той е женен за българка и ми е разказвал и за негови бизнес проекти. За нас работеше само в борда на съветниците.

Вие работили ли сте за вътрешния министър?

Кой беше той? Не, аз нямах отношение към министрите. Моята връзка беше към премиера. Имаше само един случай, когато се оплаках, че министерството не ни съдейства с даване на информация. Тогава премиерът събра кабинета и казахме на всички какво искаме и от какво имаме нужда. След това нещата функционираха много по-добре.

Кои бяха вашите хора, вашите довереници освен Моника Йосифова?

Най-често работехме с една дама от агенцията на Моника. От моя страна имаше няколко сътрудници.

Когато идвахте в София, с кого се срещахте най-често?

Различно. С Росица Велкова, с клиенти. Винаги, когато идвах в България, се опитвах да си направя среща с "Мобилтел". Ние имахме един малък проект с тях за широколентов интернет. Но иначе за нас вратите бяха затворени. Там беше Батков и той не допускаше никакви агенции, които нарушаваха личния му интерес.

Работили ли сте за сегашното правителство?

Не. Преди изборите имахме контакти с тях за един наш клиент. Това беше ORS, една дъщерна компания на Oesterreichiche Rundfunk. Те имаха интерес към НУРТС и в тази връзка търсехме контакта с ГЕРБ. Тогава не работех с Моника Йосифова, а с Росица Велкова и нашите служители.

Защо ORS се отдръпнаха?

За тях нямаше икономически смисъл.

Сами ли искаха да инвестират и в консорциум с български инвеститори?

Мисля, че се водеха разговори.

С кого?

Нямам представа. Вътрешно аз не бях отговорен за проекта, а моят партньор Трумер, който си говореше с управителите на ORF.

Имахте ли успех при разговорите си с ГЕРБ. Какво постигнахте?

Те не бяха още в управлението, но бяха отворени. Искахме да видим техните нагласи, защото имахме усещането, че при старото правителство предложението на ORF нямаше да мине.

Срещали ли сте се с банкера Цветан Василев?

Какви фирми има той? Има ли медии?

Да

С него се срещахме.

В каква връзка? 

Не мога да се сетя. Срещата беше организирана от Росица Велкова. Тя беше близка до ГЕРБ, работела е за кмета на София.

За какво си говорехте на срещата?

Не мога да се сетя. Може да е било във връзка с ORF, а може и от желанието ни да имаме контакт към ГЕРБ.

Знаете ли дали някой политик в България е получавал пари за нещо, свързано с ваши клиенти?

Мога да ви кажа едно. И там, и в Австрия, няма нито един политик, който да е получил пари в смисъла на подкуп. Никога не сме плащали за извършването на услуга. Когато австрийски бивш политик е получил пари от нас, то е защото е работел за нас. Навсякъде по света е нормално бивши политици да започват работа в лобистки компании или консултанти. От нас нито един политик в България не е получил пари.

Имало ли е бивши политици в България, които са работели за вас?

Аз не се сещам, но е възможно Росица Велкова да е работила с някого. Тя не беше длъжна да ми казва, тъй като беше както управител, така и съдружник.

Как изглежда вашият бизнес модел?

Ще ви дам един пример. Имахме договор с Philip Morris да работим за удължаване на duty free регулациите в Австрия. Трябваше да убедим правителството да не гласува срещу това. Казахме си, че трябва да намерим някого, който има личен интерес тези регулации да бъдат удължени и в същото време може с аргументи да повлияе на правителството. Отидохме при Ники Лауда. Той видя, че от своя 35 млн. шилинга приход 5 млн. идват по линия на duty free. Тогава той отлетя нанякъде заедно с канцлера и финансовия министър. Успя да ги убеди и Австрия не гласува против удължаването.
Нашият модел е да намерим правилния подход към тези, които вземат решения, и да им дадем убедителни аргументи.

Как се чувствате, когато всички ви сочат с пръст и ви наричат крал на корупцията?

През 2009 г., когато всичко започна, за мен беше шок. В живота има такива ситуации, в които човек си прави равносметка и или разбира, че е направил грешка, или продължава по същия начин. Аз погледнах собствените си грешки и направих анализ за себе си. Тогава човек придобива сигурност и може да промени нещо. Затова днес се чувствам спокоен. И се радвам, че всички в момента говорят за корупция. Защото какво е корупция? Политическите партии непрекъснато отиват при бизнеса и казват: "Помогни тук, помогни там". А когато всичко излезе на повърхността, вдигат ръце и казват, че нямат нищо общо. Политиката трябва да остави бизнеса на спокойствие.

Кои бяха вашите грешки?

Играх с инсайдери. Когато човек е част от системата, получава възможност да работи по проекти и да печели пари. Много малка част на света има възможност да печели пари и чрез това богатите стават все по-богати, а бедните – по-бедни. Тази система не може винаги да функционира, ще дойде момент, в който ще се срути. Аз играх няколко десетилетия и сега казвам, че това не беше правилно.

—————————————

Политическите мутации на аферата "Хохегер"

Урок по политическо използване. На това бяхме свидетели през изминалата седмица, след като медиите в България подхванаха историята за австрийския лобист Петер Хохегер и неговата дейност в страната. Хохегер в момента е разследван в Австрия за цялата си работа през последното десетилетие със съмнение за корупция на политици. Като част от това разследване се проверява и всеки негов проект в България.

След като стана ясно, че австриецът е работел по проекти за правителството на Сергей Станишев, а част от парите са се връщали обратно през фирмата на сегашната му приятелка Моника Янова, историята придоби невиждани мутации. Търсенето на отговорност беше заместено от напълно безсмисления въпрос кой пуска това. Политическите опоненти започнаха да се подозират взаимно, а след това и открито да се обвиняват в злонамереност. Бившият премиер Сергей Станишев заподозря управляващите в опит да отклонят вниманието от себе си заради скандала с бонусите. Премиерът Бойко Борисов прехвърли топката към бившия президент и сегашен конкурент на Станишев – Георги Първанов. Последният я върна при премиера.

Земеделският министър от своя страна намери обяснение на драмата с високите цени на яйцата. Тя била, за да се отклони вниманието от аферата "Хохегер".

След това дойде ред на вътрешния министър Цветан Цветанов, който реши да използва случая за натрупване на позитиви и се обяви за свикването на парламентарна анкетна комисия. Тя трябва да разследва дейността на австрийския лобист в България и отношенията му с политиците.

В средата на седмицата историята ескалира. На специално свикана пресконференция Моника Янова показа договорите си с австрийския лобист. Тя призна, че е работила с него, и разкри детайли от отношенията им. Част от тях. На пресконференцията Янова се извини, че е скрила факти от "Капитал". "Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер, и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви Янова.

Последва нова фаза, която подозрително прилича на отвръщане на удара, като фокусът се измести върху ГЕРБ. Сайтът offnews.bg представи управителя на компанията на Хохегер в България – Росица Велкова, като един от учредителите на ГЕРБ и съавтор на управленската програма. Информацията бързо обиколи медиите и постави черна точка в полето на управляващата партия. ГЕРБ разпространи официално съобщение, в което се дистанцира от бившата приближена на Хохегер.

В интервюто, което австрийският лобист Петер Хохегер даде на "Капитал", става ясна неговата версия за това какво точно е правел в България, кой го е довел и с кого си е общувал. От него се вижда, че вероятно пак има укрити подробности. Разказът на австриеца е добър повод политическата употреба да спре и да се наблегне на фактите.

Оригинална публикация

www.segabg.com I 15.03.2012

Една от учредителките на ГЕРБ Росица Велкова, която е близка на вицепремиера Цветан Цветанов, е била управител на фирмата "Хохегер БГ" от 2008 г. до лятото на 2009 г., съобщи offnews.bg. Велкова е и един от авторите на управленската програма на ГЕРБ и е координатор на ИТ екипа на ГЕРБ, който е подготвил стратегията на партията за информационни и комуникационни технологии преди парламентарните избори. Стратегията е писана точно по времето, в което Велкова представлява австрийския лобист у нас.
"Росица Велкова не е била учредител на ПП ГЕРБ, нито член на партията", съобщиха от пресцентъра на ПП ГЕРБ. През 2008 г. Велкова е участвала като един от експертите в Експертната комисия по информационни технологии към ПП ГЕРБ. В рамките на комисията всеки един участник е имал възможност да дава становища и препоръки за развитието на сектор информационни технологии като цяло.
Вчера ГЕРБ обявиха, че искат анкетна комисия в парламента, която да провери фактите, изнесени в рамките на скандала в Австрия. Моника Йосифова обяви на пресконференция, че австрийският лобист Петер Хохегер е платил над 382 хил. евро по два договора с нейната фирма "Актив груп". Тя раздаде договорите, данъчните си декларации и материалите, с които е отчетена свършената работа. Йосифова обяви, че е готова да отговори на всички въпроси на депутатите, но ще съди всеки, който замесва името й в австрийския скандал за корупция, с който тя няма нищо общо. Според нея атаката е заради факта, че в момента тя съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев.
В ГЕРБ бяха изненадани, че името на учредителка на управляващата партия е замесено със скандала "Хохегер".
"Честно казано нямам никаква идея", коментира заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов, цитиран от News.bg.
Управляващите не дават еднозначен отговор дали Велкова ще бъде изслушана в бъдещата парламентарна комисия по случая. Валентин Николов обаче намекна, че проверка по случая с фирмата на Росица Велкова може би ще бъде направена.
"Да видим дали са отивали потоци пари към нейната фирма. Аз поне не знам такова нещо. Знам, че има потоци пари към фирма, която е към госпожа Моника Йосифова. Нека да видим тези пари за какво са дадени, ако са дадени, аз нямам нищо против, ние не обвиняваме в момента. Досега не съм чул някой да обвинява. В момента нещата идват от Австрия. Поставяме въпроси, които в австрийския парламент са поставени и в австрийските медии. Така че аз не виждам проблем", коментира Николов, цитиран от БНР.
"През 2005 г. мои познати от Австрия, тъй като аз съм учила там, се обърнаха към мен да им създам офис в България. Тоест аз трябваше да намеря място, където да се разположи офисът и да намеря квалифицирани служители", обясни Росица Велкова пред "Блиц". Тя трябвало да намери и управител, който да поеме българския офис на компанията. От следващата 2006 г. Росица Велкова заявила, че напуска компанията “Хохегер БГ”. През 2008 и 2009 г. била на обучение в САЩ.
На въпрос в какви отношения е с Цветан Цветанов, Росица Велкова отговори: “Кой Цветан Цветанов?”. Младата дама обясни, че познава вътрешния министър и зам.-председател на ГЕРБ единствено от малкия екран. "Никога не съм работила за него. Подобни твърдения са спекулация", каза още Росица Велкова.
В момента ПР специалистката е управител на фирмата “Виена мениджмънт консултинг”.
Още един човек от екипа на ГЕРБ е работил за Хохегер. Ивайло Георгиев, който първо бе съветник на финансовия министър Симеон Дянков, после шеф на зала "Арена Армеец", а в момента – на НДК, също е работил за българския офис на "Хохегер".
"Работих за голямата ПР агенция Burson-Marsteller и отговарях за корпоративните клиенти. Агенцията имаше договор с "Хохегер" за Източна и Централна Европа. След като договорът бе прекратен през 2009 г., продължих да работя за Burson-Marsteller", обясни пред "Сега" Ивайло Георгиев.

Оригинална публикация 

Информация за Росица Велкова: http://vmc.bg/en/our-people.html

Информация за Ивайло Георгиев: http://www.prkernel.com/?action=80&id=195