www.news.bgnes.com I 26.08.2014г. 

Има тенденция през определен интервал от време различни форми на социални вируси да възпламеняват целия свят.

Преди време подобен лавинообразен ефект предизвика, т.нар. "висящо кафе". Помните ли го изобщо? Отиваш в заведение, поръчваш си кафе и поръчваш едно "висящо", което плащаш, но оставяш да бъде изпито от човек, който не може да си го позволи. Защо не направиха "висящ хляб", не мога да ви кажа. Сега светът отново пламна по поредната вирусна "благотворителност" – "ледената кофа".

Фейсбукът ми е пълен с клипове на мои приятели, познати и въобще всякакви хора, които се заливат с ледена вода и крещят истерично, докато номинират някого да направи същото. Толкова стана модно, че онзи ден видях Николай Бареков да се къпе със студена вода, а от вчера стената ми в мрежата не може да се изчисти от ревящия като бесен бик Цветан Цветанов, който щял да дарява на децата с "алтруизъм". Това трагикомично изпълнение е до някъде и причината да ви кажа в прав текст – да се поливате с ледена вода в горещото лято не помага на никого.

"Ледената кофа" е измислена в Щатите като част от една конкретна кампания – за популяризиране и най-вече за набиране на средства за изследване на Амиотрофичната латерална склероза или наричана още болестта на Лу Гериг. Защо ледена кофа? Защото поливането с ледена вода води до няколко милисекундно парализиране на поливащия се. Целта е да усетите, макар и за много кратко, как се чувстват хората с болестта на Лу Гериг – при нея човек се парализира изцяло, но и остава с напълно функциониращ разсъдък. До няколко години от диагностицирането, в общия случай, болестта има летален изход.

Защо тази кампания не работи у нас? Защото от кампания в подкрепа на фондонабирането и популяризирането на една конкретна тема с цялата приходяща логика към нея, ледената кофа се изврати и превърна в един щастлив момент за всеобщ хилеж. Съжалявам, че трябва да съм "party killer", обаче докато вие се поливате с ледена вода не помагате на никого.

"Ледената кофа" е форма на онази индулгенционна благотворителност, която обикновено се развива у нас покрай Коледа и други светли празници, които ни дават удобен повод да пуснем по един СМС за някой в нужда и да заспим щастливо като хора, които много помагат на околните. Имам особено отношение към тази форма на благотворителност. Знам, че за мнозина е удобна и лесна, но замисляте ли се дали и как помагате като се поливате с ледена вода, или като пускате СМС на стойност 1,20 с ДДС? Истинската благотворителност е оправдано да е публична само когато цели и да повиши разпознаваемостта на темата, когато популяризира нещо неизвестно за широката общественост. Да, в САЩ поливането с ледена вода прави точно това. А у нас? Един се залива за Мизия (защото там има придошла вода и той като се полее с вода е някак логично?), друг се къпе за децата с "алтруизъм", т.е. даже не може да изговори това, за което уж ще дарява – нито разбира от какво имат нужда децата с аутизъм, нито знае какво е това, нито пък знае как да го изговори.

Да направиш нещо благотворително означава да си наясно къде, как и за какво помагаш. Да си наясно, че никой няма да ти каже "Браво!", защото истинската благотворителност трябва да идва от сърце. Да си готов да се лишиш от възможността да се тупнеш гордо в гърдите. Ако не си готов да се разделиш с публичността на дарителството си, когато тази публичност няма за цел да популяризира маргинализирана тема, то тогава ти го правиш от гордост, а не за да помагаш. Правиш го, за да задоволиш своя потребност да изглеждаш добър в очите на околните, а това няма нищо общо с нуждаещите се от твоята подкрепа.

Има моменти, когато е напълно оправдано да дариш с кратко съобщение, защото едно е да пратиш СМС за Варна, когато градът е под вода – тогава има бедствие, което е извън контрола на държава и община, тогава има нужда от обединена енергия, която да реши този извънреден проблем. Съвсем друго е да се изкъпеш със хладна водица, да се позабавляваш с приятели и после да си щастлив колко много си дал на обществото. Масата хора, които видях да се заливат, го правят за забавлението. Заради възможността да "номинираш" някого и да се посмееш. Хубаво. Но защо маскирате тази форма на воден летен атракцион като благотворителност? Това се превръща в една безплатна и забавна индулгенция, с която изкупуваш греха си на тотална незаинтересованост по проблемите, които уж решаваш като се къпеш в лед.

Истината е, че не ни интересува. Не ни интересува Мизия, не ни интересуват децата с "алтруизъм", не ни интересуват домовете за хора с увреждания, не ни интересуват ромските гета. Горе-долу не ни интересува нищо, което не е свързано с нас самите. Защото ако някой се интересуваше, тези проблеми отдавна щяха да са решени – нямаше да има домове-затвори, нямаше да имаме "Могилино", нямаше да съберем луди пари и от едно голямо "Могилино" да направим 20 малки "могилинчета", които се различават от голямото по това, че имат хубава дограма. Щяхме вместо да пускаме пари в благотворителен Вип Брадър, за да се оперират 3 деца, които са загубили зрението си от некачествени кувьози, да съберем пари и да купим качествени кувьози. Ако ни интересуваше нямаше да се заливаме със студена вода, а щяхме да впрегнем тази енергия, за да решим поне един конкретен проблем. Един-единствен. Но нас не ни интересува.

Повечето хора, които се поливат с ледена вода, изключае "алтруистите", които правят всичко това с цел посредствен пиар, всъщност са едни добри хора. Лошото е, че добрите хора не се замислят, а извършват дадено действие, защото сега то е модно/готино/забавно. Когато настане повсеместна липса на критична мисъл у добрите хора, тогава властва посредствеността на лошите хора. Когато вместо да се попитаме "Аз защо правя това? Не мога ли вместо да се смея пред камерата, да ида и да видя как живеят децата в един дом за лишени от родителски грижи?", ние правим едни забавни, но безсмислени неща, тогава проблемите се трупат, а не се решават.

Когато един добър човек се полива с ледена вода, вместо да се замисли как да премахне някоя несправедливост, тогава властват посредствените непукисти, които се интересуват не от това да решават проблеми, а от това да вземат заплати. И така колелото се върти – лошата система възпроизвежда все повече и повече несправедливост, а добрите хора отговарят на това с кофа студена вода. Това се случва, когато прескочим мярата на една добра идея и я превърнем в поп-благотворителност. /БГНЕС

——————-

Петър Кичашки, гражданско непартийно Движение "Модерна България".

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 25.08.2014г.

Нетрадиционните пиар кампании виреят особено добре в социалните мрежи

Предизвикателството, което онлайн носи официално името Ice Bucket Challenge, буквално подпали социалните медии, набирайки не само средства, но и популяризирайки борбата с Амиотрофичната латерална склероза (АЛС), по-известна като болест на Лу Гериг. Болестта засяга нервните клетки и в крайна сметка води до тотална парализа, макар съзнанието да остава непокътнато. Обикновено прогнозите са за от две до пет години живот след поставянето на диагнозата.

Как започна кампанията,

която успя да привлече вниманието на знаменитости като Опра Унфри и Бил Гейтс? Случайно. Крис Кенеди, голфър от Сарасота, Флорида, е предизвикан от приятел да се включи в Ice Bucket Challenge, което по онова време няма нищо общо с АЛС и се разпространява в някои щати на Америка. Кампанията не е обвързана с никаква специфична благотворителност, участниците избират сами на коя кауза да дарят пари. Приятелят на Кенеди избира да даде пари за деца с рак в региона. Самият Кенеди избира АЛС, защото негов роднина страда от тази болест. И предизвиква братовчедката на своята съпруга Жанет Сенергия, чийто мъж Антъни също страда от АЛС. Кенеди публикува и видео на 15 юли. Това е първото видео, което свързва Ice Bucket Challenge с AЛС.

"Моят братовчед Крис ми изпрати съобщение да си погледна "Фейсбук" страницата. Той ме предизвика като шега, защото ние обичаме да се обзалагаме," разказва Жанет Сенергия пред "Тайм". Тя приема предизвикателството, хвърля ръкавицата на други хора и също публикува във "Фейсбук" видео на 16 юли. Сенергия обяснява, че тяхното градче – Пелам, Ню Йорк, е малко, и начинанието бързо става популярно сред техните приятели, техните семейства и дори приятелите им от училище. А клипчетата се множали с часове.

Така идеята достига до Пат Куин от Йонкерс, Ню Йорк, който през март 2013 г. е диагностициран с АЛС. Той предизвиква Пийт Фрейтс в Бостън, който има широка мрежа последователи и е много ангажиран с АЛС общността. Фрейтс е диагностициран с АЛС година преди Куин. Преди това е бил капитан на бейзболния отбор на колежа в Бостън и професионален играч по бейзбол в Европа. Фрейтс пуска своето клипче във "Фейсбук" на 31 юли, използвайки хаштаг #StrikeOutALS и #Quinnforthewin, и така започва кампанията, която подлуди цял свят.

АЛС асоциацията забелязва необясним ръст в даренията

между 29 юли и 4 август. От старта на кампанията досега организацията е получила над 23 млн. долара – от своите донори и още 307 598 нови. "Всички вече са наясно с болестта и с нейните последици", казва Фрейтс.

АЛС предизвикателството е перфектно измислено. Да, то е шантово. Объркано. Театрално. Но е успешна кампания за набиране на средства като по учебник, също както беше кампанията "Кони 2012" преди това. Основното й предимство е, че използва социални и емоционални лостове, които карат хората да дадат нещо, при това по лесен и забавен начин.

Кампанията е персонализирана

ALS Ice Bucket Challenge не е просто кампания за набиране на пари за битка с някаква ужасна болест. Тя е за съвсем конкретни личности – Пийт Фрейзър става нейно лице и символ. По-вероятно е хората да подкрепят някоя личност, свързана с кауза, отколкото кауза, която ще засегне много хора. Или както биха го обяснили академичните умове – ние сме загрижени повече за "идентифицируемите" жертви, отколкото за "статистическите". Едно изследване например доказа, че при равни други условия хората даряват повече, ако знаят предварително при кое семейство ще отидат парите им, отколкото, ако изборът на бенефициента стане, след като са събрани парите.

Кампанията е социална

Ти искаш твоите приятели да те последват. Те искат техните приятели да ги последват. Ти искаш да постнеш всичко това във "Фейсбук". И искаш да видиш кой още ще го направи. Експертите, изучаващи благотворителността, отдавна са установили, че верижните послания имат най-голям ефект. Изследванията показват, че хората даряват повече пари, ако трябва да разкрият каква сума са дали, или когато някой, когото те познават, ги помоли за дарение.

Кампанията кара дарителите да се чувстват добре. Тя определено е летен феномен – участниците трябва да направят нещо глупаво и да се почувстват добре, че са го направили. Това се нарича ефект на "мека топлина" и е доказано добър мотиватор. Идеята е, че донорите често не са съвсем алтруисти, когато даряват пари. Те даряват не защото са загрижени за получателя, а за да имат добро мнение за себе си. Ice Bucket Challenge предизвиква силни емоции, съдейки по всички тези клипчета във "Фейсбук", и определено ласкае егото.

Кампанията подкрепя добра кауза

След всички онези неудобни въпроси за "Кони 2012", тук въпросителни няма. АЛС асоциацията е сериозна благотворителна организация, която дава по-голямата част от парите за изследвания и за подкрепа на семействата на болните. Това има значение за донорите. Когато става въпрос за благотворителна кампания по социалните медии, много потенциални дарители отказват да участват, защото се опасяват, че става въпрос за измама, или защото не са уверени в ефективността й, или защото се страхуват от споделянето на лична информация. Според проучване всеки пети отказва да дари, защото не е сигурен как ще се използват парите му.

Кампанията има простичко конкретно изискване

- плати или изсипи ледена вода върху главата си. Или плати и изсипи ледена вода върху главата си. Ice Bucket Challenge е модел за простота. Лесно е да бъде разбрана, лесна е да бъде изпълнена и е лесно да дадеш. За всеки – от милиардер до тийнейджър. "Искането на $10 000 не може да доведе до верижна кампания. Искането на $10 може," обяснява един консултант по благотворителни кампании. "Ако искате да стартирате верижна кампания, искайте нещо малко и конкретно – $10 за купуване на мрежа срещу комари, и ще преборите маларията."

Резултатът от всичко това е, че хората дават. Вярно е, че ще е по-ефективно, ако всички спестят пилеенето на вода и просто дарят някой долар за добра кауза. Но кое ще е забавното тогава?

КАК Е У НАС

Кампанията Ice Bucket Challenge вече достигна и България, но за разлика от световния феномен, целите у нас са напълно различни. У нас идеята е да се помогне на пострадалите от наводнения региони, начело с Мизия, като доброволците се включват в дарителската кампания на Българския червен кръст. Като част от тази проява "номинираните" са "задължени" да дарят 10 лева и да приемат предизвикателството да се полеят с ледена вода, а отказалите са длъжни да дарят 100 лева и да нямат право да номинират други хора. Сред първите номинирани бяха Кристалина Георгиева, Левон Хампарцумян, Рут Колева. Номинира ги пиар специалистът Максим Бехар. В ефира на Нова телевизия Рафи, Ники Станоев и Павел Владимиров се поляха с леденостудена вода в подкрепа на 32-годишната Ивелина Кехайова, която събира пари за лечение. Най-забавно обаче стана, когато политиците видяха в ледената кофа шанс за още малко реклама преди изборите. Първи естествено се включи Николай Бареков. Заедно със сина си той се заля с ледена вода "за децата в Аспарухово" и на свой ред номинира Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Цветан Цветанов обаче реши да последва не предизвикателството на Бареков, а това на дъщеря си Гергана. В чие име го направи остана не съвсем ясно за публиката, защото в клипчето Цветанов посвети изпитанието на "децата с алтуизъм". (По материали от чуждия печат)

Оригинална публикация