www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

Оригинална публикация

www.news.bgnes.com I 26.08.2014г. 

Има тенденция през определен интервал от време различни форми на социални вируси да възпламеняват целия свят.

Преди време подобен лавинообразен ефект предизвика, т.нар. "висящо кафе". Помните ли го изобщо? Отиваш в заведение, поръчваш си кафе и поръчваш едно "висящо", което плащаш, но оставяш да бъде изпито от човек, който не може да си го позволи. Защо не направиха "висящ хляб", не мога да ви кажа. Сега светът отново пламна по поредната вирусна "благотворителност" – "ледената кофа".

Фейсбукът ми е пълен с клипове на мои приятели, познати и въобще всякакви хора, които се заливат с ледена вода и крещят истерично, докато номинират някого да направи същото. Толкова стана модно, че онзи ден видях Николай Бареков да се къпе със студена вода, а от вчера стената ми в мрежата не може да се изчисти от ревящия като бесен бик Цветан Цветанов, който щял да дарява на децата с "алтруизъм". Това трагикомично изпълнение е до някъде и причината да ви кажа в прав текст – да се поливате с ледена вода в горещото лято не помага на никого.

"Ледената кофа" е измислена в Щатите като част от една конкретна кампания – за популяризиране и най-вече за набиране на средства за изследване на Амиотрофичната латерална склероза или наричана още болестта на Лу Гериг. Защо ледена кофа? Защото поливането с ледена вода води до няколко милисекундно парализиране на поливащия се. Целта е да усетите, макар и за много кратко, как се чувстват хората с болестта на Лу Гериг – при нея човек се парализира изцяло, но и остава с напълно функциониращ разсъдък. До няколко години от диагностицирането, в общия случай, болестта има летален изход.

Защо тази кампания не работи у нас? Защото от кампания в подкрепа на фондонабирането и популяризирането на една конкретна тема с цялата приходяща логика към нея, ледената кофа се изврати и превърна в един щастлив момент за всеобщ хилеж. Съжалявам, че трябва да съм "party killer", обаче докато вие се поливате с ледена вода не помагате на никого.

"Ледената кофа" е форма на онази индулгенционна благотворителност, която обикновено се развива у нас покрай Коледа и други светли празници, които ни дават удобен повод да пуснем по един СМС за някой в нужда и да заспим щастливо като хора, които много помагат на околните. Имам особено отношение към тази форма на благотворителност. Знам, че за мнозина е удобна и лесна, но замисляте ли се дали и как помагате като се поливате с ледена вода, или като пускате СМС на стойност 1,20 с ДДС? Истинската благотворителност е оправдано да е публична само когато цели и да повиши разпознаваемостта на темата, когато популяризира нещо неизвестно за широката общественост. Да, в САЩ поливането с ледена вода прави точно това. А у нас? Един се залива за Мизия (защото там има придошла вода и той като се полее с вода е някак логично?), друг се къпе за децата с "алтруизъм", т.е. даже не може да изговори това, за което уж ще дарява – нито разбира от какво имат нужда децата с аутизъм, нито знае какво е това, нито пък знае как да го изговори.

Да направиш нещо благотворително означава да си наясно къде, как и за какво помагаш. Да си наясно, че никой няма да ти каже "Браво!", защото истинската благотворителност трябва да идва от сърце. Да си готов да се лишиш от възможността да се тупнеш гордо в гърдите. Ако не си готов да се разделиш с публичността на дарителството си, когато тази публичност няма за цел да популяризира маргинализирана тема, то тогава ти го правиш от гордост, а не за да помагаш. Правиш го, за да задоволиш своя потребност да изглеждаш добър в очите на околните, а това няма нищо общо с нуждаещите се от твоята подкрепа.

Има моменти, когато е напълно оправдано да дариш с кратко съобщение, защото едно е да пратиш СМС за Варна, когато градът е под вода – тогава има бедствие, което е извън контрола на държава и община, тогава има нужда от обединена енергия, която да реши този извънреден проблем. Съвсем друго е да се изкъпеш със хладна водица, да се позабавляваш с приятели и после да си щастлив колко много си дал на обществото. Масата хора, които видях да се заливат, го правят за забавлението. Заради възможността да "номинираш" някого и да се посмееш. Хубаво. Но защо маскирате тази форма на воден летен атракцион като благотворителност? Това се превръща в една безплатна и забавна индулгенция, с която изкупуваш греха си на тотална незаинтересованост по проблемите, които уж решаваш като се къпеш в лед.

Истината е, че не ни интересува. Не ни интересува Мизия, не ни интересуват децата с "алтруизъм", не ни интересуват домовете за хора с увреждания, не ни интересуват ромските гета. Горе-долу не ни интересува нищо, което не е свързано с нас самите. Защото ако някой се интересуваше, тези проблеми отдавна щяха да са решени – нямаше да има домове-затвори, нямаше да имаме "Могилино", нямаше да съберем луди пари и от едно голямо "Могилино" да направим 20 малки "могилинчета", които се различават от голямото по това, че имат хубава дограма. Щяхме вместо да пускаме пари в благотворителен Вип Брадър, за да се оперират 3 деца, които са загубили зрението си от некачествени кувьози, да съберем пари и да купим качествени кувьози. Ако ни интересуваше нямаше да се заливаме със студена вода, а щяхме да впрегнем тази енергия, за да решим поне един конкретен проблем. Един-единствен. Но нас не ни интересува.

Повечето хора, които се поливат с ледена вода, изключае "алтруистите", които правят всичко това с цел посредствен пиар, всъщност са едни добри хора. Лошото е, че добрите хора не се замислят, а извършват дадено действие, защото сега то е модно/готино/забавно. Когато настане повсеместна липса на критична мисъл у добрите хора, тогава властва посредствеността на лошите хора. Когато вместо да се попитаме "Аз защо правя това? Не мога ли вместо да се смея пред камерата, да ида и да видя как живеят децата в един дом за лишени от родителски грижи?", ние правим едни забавни, но безсмислени неща, тогава проблемите се трупат, а не се решават.

Когато един добър човек се полива с ледена вода, вместо да се замисли как да премахне някоя несправедливост, тогава властват посредствените непукисти, които се интересуват не от това да решават проблеми, а от това да вземат заплати. И така колелото се върти – лошата система възпроизвежда все повече и повече несправедливост, а добрите хора отговарят на това с кофа студена вода. Това се случва, когато прескочим мярата на една добра идея и я превърнем в поп-благотворителност. /БГНЕС

——————-

Петър Кичашки, гражданско непартийно Движение "Модерна България".

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

В началото на седмицата бях предизвикан от мой колега и негови приятели да се полея с ледена вода и така да подкрепя Българския червен кръст и даренията за бедстващите в Мизия. За секунда не се колебах да приема предизвикателството (въпреки че в. “Капитал" ми приписа дори авторство), още повече че идеята идваше от млади хора, които, признавам, твърде оригинално я “побългариха", отчитайки колко е важно сега да подкрепим именно хората, които са в най-голяма нужда.

В много други държави вече бяха “локализирали" идеята, първоначално родена в Съединените щати, за да се помогне на болните от амиотрофична латерална склероза и ползвайки се с огромен успех. Нямам представа в България какъв е броят на болните, но поне публично не съм чул нито една организация досега да е обелила и дума за тях.

Ето защо се обърнах към Българския червен кръст, който координира помощта за пострадалите от Мизия, и получих подкрепата на неговия председател Христо Григоров. Подкрепа, която високо ценя, защото идва от един истински голям българин, който е правил много за страната ни неведнъж.

Както и да е – полях се с кофа вода с много лед в нея и на свой ред предизвиках еврокомисарката Кристалина Георгиева, певицата Рут Колева и банкера Левон Хампарцумян. Дарих своята сума на краткия номер 1466, така, както са правилата на идеята, и зачаках да видя какво ще се случи.

Кристалина беше на мисия в Ирак, но оттам написа в профила си във фейсбук, че подкрепя тази акция, дарява 5000 лева за пострадалите от наводненията в Мизия и желае пълен успех на инициаторите. Левон, мой много добър приятел, се появи на видео пред един неработещ душ и някак си нелогично обясни, че не бива да се дава публичност на даренията, пък дори и да не се залива с вода, щом събираме пари за пострадали именно от наводния. Аргументи, които веднага му написах, че не приемам, ама негово си право. Дори самата ледена вода символизира, че изпитваме за миг шока именно от наводнение. Рут Колева прие посланието и заедно с ледената вода дари и 1000 лева лични пари в сметката за Мизия. Бях щастлив – мисията бе изпълнена.

През следващите дни за моя огромна изненада започна масово поливане. За Мизия се поляха също двама баскетболисти – Иван Лилов и Мартин Маринов, Николай Бареков предизвика дарения за пострадалите от наводненията в квартал Аспарухово, не разбрах Цветан Цветанов за какво се поля, но и той го направи, една дузина известни спортни журналисти се поляха, за да подкрепят легендарния футболист Садъков…

Някои го приеха като игра, други като модна (или по-скоро водна) тенденция, на чийто гребен непременно трябва да се качат, трети сериозно инвестираха време, пари и креативност, за да дадат добър пример. Или както каза Соломон Паси – в България най-после настана съревнование на идеи. Това според мен е огромна крачка напред в движението за благотворителност въобще.

От света тя се пренесе в България и направи живота ни още по-разнообразен и още по-смислен, дори и за тези, които възприеха идеята за “ледена кофа" като възможност да покажат оригиналността си.

И както с всичко ново и както става по тези южни географски ширини, веднага в социалните медии изригна вълна от “кибици" опоненти – ама защо за Мизия, ама кой колко е дарил, откъде е взел тези пари, ама наистина ли ги е дал, дали пък водата не е била топла, ама май нещо видеото може да е фалшиво…

Приемам това спокойно като част от това, което сега се случва в целия свят – анонимно или не, но най-вече анонимно всеки може да се направи на съдник, на цербер, на многознайко и на вечно съмняващия се фактор.

През тези дни ми се обадиха стотици хора, за да ме подкрепят в “побългаряването" на световната инициатива, част от тях бяха и от Мизия.

Правя дълбок поклон пред тях и обещавам, че щом ми стане ясно как и къде, ще поема благотворителна кампания и за болните от амиотрофична латерална склероза. Досега съм инициирал и организирал десетки оригинални благотворителни акции, започвайки от легендарната “Топлина за болните деца" през студената Виденова зима.

С нетърпение очаквам всички следващи, които ще направя.

Едва седмица по-късно разбрах, че всъщност цялото това “масово поливане" ни направи по-добри, по-борбени, по-сплотени и ни накара да повярваме, че можем да променим света. Без значение кой ще ни критикува, ще се присмива и ще гледа недоверчиво само защото не си е мръднал и пръста да направи нещо добро. Критикари и празнодумци винаги е имало, просто сега им се чува повече гласът, пък и оливането им се вижда още по-добре. Ето защо те не бива да ви спират в нито една кауза, в нито една добра мисъл или жест, в нито една идея.

Предстои следващата акция. Съвсем скоро. Дотогава – ще поглеждам с приятелска и добродушна усмивка и “кибиците", и критиците.

Защото социалните медии – особено Facebook и Twitter, имат и друга сила – безпогрешно оценяват заливането от оливането…

*Максим Бехар e основател и изпълнителен директор на PR компанията M3 Communications Group, Inc.

Оригинална публикация 

в. Вяра, Благоевград | 23.03.2012

Опозицията пък поиска проверка за държавния резерв и цените на горивата 

Парламентът създаде временна анкетна комисия за скандала "Хохегер" по предложение на ГЕРБ. Гласуваха общо 126 народни представители, от които "за" 92-ма, "против" – 33-ма и 1 "въздържал се". БСП и ДПС се обявиха против решението на управляващите. Лют-ви Местан заяви, че не се притеснява от предмета на комисията, а че се променя дневният ред на обществото. "Няма какво да се проучва, защото всичко за Хохегер е известно. Страната е пред финансов колапс, а властта се разяжда отвътре и е пред морален разпад", каза местан и даде за пример темата с бонусите. "Затова и ГЕРБ подменят темата и претоплят манджи, тюрлю гювеч.
Много други теми също плачат за комисия – високите цени на горивата, за държавния резерв. Нямате отговор за много по-съществени проблеми, които са генерирани от тази власт", допълни той.
Коалиция за България предложи да се разшири обхватът на комисията, като бъде разследвана и ГЕРБ за скандала "Хохегер", но то беше отхвърлено, което разгневи Мая Манолова Комисията ще бъде съставена на квотен принцип, с 13 членове от всички парламентарни групи. Председател ще бъде Димитър Главчев от
ГЕРБ. Ог управляващите ще участват още Цвета Караянчева, Емил Радев, Снежана Дукова, Пламен Нунев и Румен Иванов. От Синята коалиция в комисията влиза Кирчо Димитров, от Атака – Венцислав Лаков, от ДПС ще участват Лютви Местан и Йордан Цонев. Димитър Колев предложи от името на независимите народни представители Дарил Матов. От БСП ще участват Ангел Найденов и Антон Кутев. Петър Курумбашев предложи комисията да бъде оглавена от Яне Янев, който имал опит и бил експерт в тази област. Вече разследвал предишния президент, можел да разследва и настоящия.
Покрай разследването в Австрия стана ясно, че правителството на Станишев е платило на Хохегер 1,5 млн. лв., за да лъсне имиджа на България. Част от парите, получени от българското правителство, са отишли в джоба на австрийския вътрешен министър. Друга част се е върнала в PR агенцията на Моника Янова, с която лидерът на БСП живее и имат дъщеря. Предложението за анкетната комисия дойде от Цветан Цветанов.

Стр. 17

- Г-жо Патрашкова, явно взривът е бил за сплашване. Кой смятате, че ви сплашва?

- Аз не мога да посоча конкретно име, но нашият вестник смятам, че е един от най-опозиционните, да не кажа – най-опозиционният. Очевидно на хора, които са в управлението, не им е приятно да бъдат разкривани техни действия. Тоест – те имат интерес ние да бъдем сплашени. И колкото по-бързо министър Цветанов открие извършителя – да си помечтаем, че това ще стане – толкова повече ще отпаднат абсолютно всякакви съмнения. Аз лично ще се извиня, ако съм изрекла по-остри думи, а те не се потвърдят. Така че очакваме действията на органите на реда. Това, което се случва, е просто чудовищно. Смятаме да сезираме всички организации в Брюксел, които имат отношение към медиите.

- Имате ли съмнения, че конкретни хора от властта стоят зад този взрив?

- Аз не мога да кажа, че министър Хикс или Игрек е наредил да отидат и да сложат взрив. Това е абсурдно. Но това е действие, което трябва да каже: “Внимавайте в бъдеще какво ще публикувате и какво ще се случи!" Не допускам версията, че примерно певецът Борис Дали ни е много ядосан, че сме го разкритикували в последния брой и е изпратил някой да сложи бомба.
Не е и Златка. Живеем в държавата на Златките, но не е Златка. Не зная кой е. Питайте министър Цветанов.

- Обвързвате ли взрива с мярката "подписка" на Алексей Петров?

- Боже мой! Някой каза сутринта, че се е появила версията, че Алексей Петров е сложил бомбата. Аз вече не мога да разбера ние свързани ли сме с Алексей Петров или той ни е сложил бомба. Да, да – днес е 10 февруари. Показната акция, при която той беше задържан и проснат по очи, се извърши миналата година на 10 февруари. Но това е обикновено съвпадение.

- Как ще коментирате версията, че взривът е заложен за самореклама?

- Това е най-абсурдната версия. Ние нямаме нужда от подобна реклама. Истината е, че ние сме вестникът, който е най-коментиран през последния месец и половина. Каква повече реклама да търсим?

Стр. 2-3

Цветан Цветанов ще седне на стола срещу Цветанка Ризова в студиото "На четири очи" на Нова тв от 17,45 часа в неделя. Вътрешният министър ще отговаря на въпросите на водещата за скандалните разговори на висшите представители на властта. Дали ще бъде кандидат за президент на ГЕРБ и приключиха ли историите с имотите му също ще бъдат теми на разговор в предаването.
След него в студиото "На четири очи" ще гостува и Ивайло Христов. Актьорът режисьор също ще се включи по темата за популярната напоследък политическа пиеса "Чуй кой говори". Христов ще разкаже и подробности за новия си филм "Стъпки в пясъка".

Стр. 28 

в. Дума | Александър СИМОВ | 29.12.2010

Най-популярните фигури на правителството го издъниха най-тежко през 2010 г.

Политическата мъгла "ГЕРБ" не може да бъде описана с рационални думи. Много хора опитаха и се провалиха като писатели, тръгнали да затъмняват "Братя Карамазови". ГЕРБ просто е антилогическо явление, което се характеризира с абсолютно тъпоглавие и душевен мрак.
Парадоксално е, но лидерската партия на Бойко Борисов се дъни най-силно именно чрез своите фигури емблеми, чрез своите политически тотеми – тези, които трябваше да подсигурят на "гражданите за европейско развитие" поне три последователни мандата, бляскав икономически възход на България и седем магистрали за три години.
Най-силните сривове в истеричното управление на страната донесоха хората, които са в най-близка премиерска орбита и трябваше да сияят с отразената светлина вовеки.

Първа гръмна

Румяна Желева, която ни бе представяна от упоритата журналистическа пропаганда като светило на европейската политическа и социологическа мисъл. Ако си направите труда да препрочетете част от портретите, написани за нея, преди да се издъни грандиозно пред очите на цяла Европа, ще се удивите. В нито един от материалите за нея няма да видите дори и най-малко съмнение за блестящия й ум, за стратегическата й мисъл, за прелестната й фигура и танцувални умения. Всички материали са написани в горно "до", в някакво медийно кресчендо, което днес изглежда като гротеска. А за целта беше необходимо съвсем малко – 10 истински въпроса към Румяна Желева. Когато й ги задодаха – тя се разпадна като човек и политик. Притиснаха я съвсем леко и тя се разлетя на парчета, въпреки безкрайната убеденост на дежурните медии, че Желева направо е готова за шеф на Еврокомисията със своята неограничена от нищо компетентност и ум, който бие поне с една обиколка Айнщайн.

Същото се случи с Божидар Димитров

Той никога не е бил особено възвеличаван, но пък е редовен посетител на всички медии. Типичен представител на балканското разбиране за осмисляне на света, пълен с три тона дебелашки шеги, 20 националистически стереотипа, нямаше начин Димитров да не е близък на Бойко Борисов. Те са клонинги от една и съща ДНК. Димитров се подхлъзна заради своята страст към спектакъла. Той просто не може да съществува в среда, в която някой не проявава интерес към него. Заради това трудоустройването му на министерско място без почти никакви отговорности просто не му беше достатъчно – нямаше как да запълни отчаяната му нужда да дава акъл на целия свят.
Ето как се появиха драматичните арии за "шибания народ", медийното шоу с "останките на Йоан Кръстител", почти поклонническия туризъм до тях край морето и цяла серия от интервюта с назидателни искания към Турция, които ужасиха всеки дипломат в радиус от 300 километра от министъра без портфейл.
Божидар Димитров стана жертва на политическия шоубизнес. Той просто не разбра докрай правилата на играта на Бойко Борисов – премиерът няма приятели, той се отървава от тях в момента, в който приятелите му започнат да хвърлят сажди върху бляскавата повърхност на редовно излъсквания му медиен рейтинг. И така след година и нещо Божидар Димитров също отпадна от кабинета "Борисов", въпреки че нищо не предвещаваше такава буря около най-големия митоман, попадал някога в новата българска политика.

Разбира се, най-голямата издънка на този кабинет ще бъде вътрешният министър Цветан Цветанов, бодро вече наричан от народа единствено Цвъ Цвъ.

Учителят по физкултура се оказа човек с плашещо ограничен кръгозор, обща култура и интелект, но за сметка на това с безгранична страст към придобиване на имоти. Започнаха да го наричат дори Шесторъкия Шива.
Хуморът е заместител на ужаса. Защото Цветанов олицетвори смазващата милиционерщина на този кабинет и опитът му да нахлуе в личните пространства на всеки български гражданин. Тази власт, която официално обяви подслушването за политическа добродетел, не признава такова нещо като човешки права, лично достойноство или свобода.
А всичко започна толкова невинно – с буйни акции с гръмки имена, после няколко видеофилмчета на "МВР-Пикчърс", бесен и пиян прокурор, който крещи на бивш министър "вие сте абсолютен престъпник" и пребиването на невинно семейство в Кърджали. Милиционерщината не признава обществото като нещо невинно. Тя го гледа с подозрение, защото е убедена, че то е виновно, а подслушването само ще докаже величествените подозрения на Цвъ Цвъ.
Винаги съм се отнасял с подозрение към Цветанов. Първоначално изцяло по стилистични причини. Този човек показва как българският език може да бъде изнасилен по невероятно брутален начин. Предадена едно към едно, неговата реч не признава логически правила, мята се от един факт към друг, логиката се гърчи, а резултатът е все едно човек е напълнил мозъка си с вряло олово. Цветанов, тази медийна измислица като министър, дори не може да говори правилно, той не владее български език, което веднага поставя под съмнения всички останали негови компетентности.
Именно този човек с милиционерски манталитет сътвори най-жестокия и противен гаф на кабинета досега – българския "Уотъргейт" с подслушването на лекарите в Горна Оряховица. Нека да оставим встрани моралния казус и проблема за лекарския речник и действията на медиците. Този проблем е по-важен дори от въпроса за полицейщината, просто последните развития на нещата дават основателна възможност да се съмняваме в достоверността на СРС-то, което Учителят по физкултура прочете в парламента. Но всеки нормален човек трябва да се притеснява от момента, в който един милиционер започне да се изживява като парламентарен обвинител на цяло обществено съсловие. Един министър, който се опита да се прави на неонатолог, за да може да прикрие факта, че полицията му слуша наляво и надясно.
Защо това прилича на аферата "Уотъргейт"? Нека да не пропускаме един простичък факт – подслушваният директор на болницата в Горна Оряховица е лидер на СДС в града. Ченгетата вече подслушват всички политически противници на тази власт, а с институционалното им господарство над СРС-тата могат да лепнат всекиму каквото обвинение си пожелаят.
Цветанов, подобно на Румяна Желева, също започна да се разпада като човек и медийно въобразен политик. Започна да реагира истерично, да отбягва парламента и не поднесе извинения на лекарите, дори и след като петорната експертиза показа съвсем различен резултат от това, което МВР беше обявило.
Именно това е драмата на Милиционера. Неговият свят се разпука, а хората видяха, че Цвъ Цвъ няма сили да пребори организираната престъпност и вместо това организира виртуални симулации на такава борба, за да залъже народа поне до президентските избори.
Горнооряховският случай е част от истеричната битка на ГЕРБ да се задържат на гребена на вълната и да не пропаднат във все по-увеличаващата се бездна между тях и обикновените хора. Заради това те ще стават още по-озлобени.
Наскоро гледах отново филма "Фаренхайт 9/11" на режисьора Майкъл Мур. Там има един разтърсващ момент. В деня, в който Джордж Буш-младши трябва да влезе в Белия дом за първия си мандат, хората обстрелват с яйца негова лимузина, защото в дните след изборите изведнъж всички са изтрезнели и разбират, че са позволили на един шут да поеме президентския пост. Изтрезняването е ужасно нещо, защото махмурлукът идва като божие наказание. Знаем какво направи Буш след това. Осигури на американците спектакли, страх, ужаси, параноя, войни, високомерие, ужасяваща криза, маниакална полицейщина и невижданото чувство за отчаяние и липса на перспектива.
Прочетете пак последното изречение.
Случайно да ви напомня на нещо?

Стр. 15