Икономика | 13.01.2016 | Стр. 58, 59

СРЕЩУ КРИЗИ НЯМА ЗАСТРАХОВКА И ПО-ДОБРЕ ДА ЗНАЕТЕ КАК ДА ДЕЙСТВАТЕ. ОТКОЛКОТО ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА ВИ ПОДМИНАТ

Ако в търсачката напишете кризисен ПР, може и вие най-напред да попаднете на "Трите думи в кризисния PR – открити, смели, искрени". Макар да е вярно, това едва ли е универсалната рецепта, ако кризата вече ви е застигнала. Кризисните ситуации идват внезапно и понякога поводът може да е наглед незначителен, но да обезсмисли дългогодишни усилия за развитие на марка и на продукт и за поддържане на добро име. В световната практика има редица примери, които показват, че винаги има хора и организации, които не са взели урок, че не бива да надничат прекалено много през прозореца, за да не паднат.
Голяма част от кризите са самопричинени. Само с една непремерена дума високопоставен представител може да срине респекта на институцията, граден с много усилия. През 90-те години на миналия век фалира един от най-големите строителни предприемачи. Той дължи над 9 млрд. дойче марки на германска банка, и по тази причина тя попада в окото на общественото внимание. На пресконференция обаче нейният изпълнителен директор нарича "фъстъци" заплатите, които остават неполучени от доставчиците на недовършените строителни работи. Фъстъците задълго се превръщат в нарицателно, което продължава да се използва, когато става дума за пренебрежително отношение към сума, по-голяма от общите доходи на един обикновен работник за целия му трудов стаж.
Често срещан мит е ролята на медиите при възникването на кризата. Има мнение, че медиите и техните понякога недоброжелател-ни или лекомислени действия поне частично са виновни за кризата. Но ако начинът им на работа и целият процес по комуникацията се познава добре, рискът от такъв род кризи може да се сведе до минимум. За да си свършат по-бързо работата, журналистите обичат да прескачат пиарите, тъй като често вместо да улеснят, те забавят тяхната работа. И от това "прескачане" понякога се образува малка снежна топка, която предизвиква лавинообразен срив на имиджа. Така вместо да спестят усилия на пиара, те може да му направят "мечешка услуга".
В крайна сметка няма застраховка срещу кризи. Дори отказът от публични изяви не е гаранция, че публичността е неуязвима. Затова е по-добре да сте готови за всякакви ситуации, отколкото да си мислите, че има начин кризите да ви подминат.
Списание "Икономика" потърси няколко ПР специалисти, за да споделят виждане и опит за превенцията срещу кризи и за комуникацията в такава ситуация.

Стр. 58, 59

Свързани статии:

Пепа Гроздева: С непредвидените ситуации сме в постоянно надбягване

Томислав Цолов: Отличната репутация е превенция срещу криза

Розита Михайлова: Запазете самообладание, паниката пречи

Ралица Стоянова: Школата, през която е добре да минеш само веднъж

www.economy.bg I 18.06.2015г.

Вижте кои са основните отговорности и необходимите качества и умения според д-р Александър Христов – комуникационен специалист и университетски преподавател

От това, че регистрационните номера на пернишките автомобили започват с РК (ПК), тръгват немалко шеги по адрес на темперамента на хората там. Една от тях е, че тези букви са съкращение на „пръв или кръв”.

Като по чудо това приляга прилично към част от работата на ПР специалистите.

Един от важните принципи е, че разпространяваш ли информация за нещо, заговориш ли по дадена тема в публичното пространство, ти си в позицията да я водиш, което означава да убеждаваш по-ефективно.

Казано на по-професионален език – необходимо е да действаш проактивно, а не реактивно – тоест, да отговаряш. Именно затова ПР специалистите са хора, които търсят и намират факти и истории, които да са интересни и полезни както за компанията и организацията, за която работят, така и за медиите и гражданите. И се стремят да им ги разкажат по най-добрия начин.

Иновативен продукт? Полезна кауза? Добра идея? Промени в компанията? Несправедливо обвинение? ПР е това, което може да даде публичност на тези и на много други факти и събития. И което е още по-важно – да въвлече публиките в диалог, да работи за постигането на консенсус и да изгражда стабилни връзки на доверие между организацията и гражданите. Затова думата, която е най-съществена за работата на ПР специалистите, е „комуникация”.

Как се постига всичко това? На първо място, ПР специалистите създават комуникационна стратегия. Това е най-интересното от работата – да измислиш какво точно да кажеш, защо да го кажеш и как да го кажеш. Казват, че стратегията е като женитбата – правиш я като да е завинаги, пък ако не работи (не се получи), я променяш. На този етап се раждат и големите идеи – резултат от проучвания на пазара и на потребителите, много мислене и обсъждания. Оттам нататък е реализацията на идеите, за която ПР специалистите могат да използват най-разнообразни инструменти – това са и основните техни отговорности:

-комуникация с потребителите директно – в социалните мрежи, във форумите, на улицата, на плажа и къде ли още не;

-комуникация с медиите – срещи с представители на медиите и подготовка на информация и материали, за да могат те да я публикуват или излъчат;

-специални събития – организиране и провеждане на конференции, семинари, партита, годишнини, срещи с медии и с блогъри, презентации и какво ли още не;

-анализи и мониторинг – на комуникацията на компанията, на конкуренти, на публикации по дадена тема;

-спонсорства;

-социално отговорни инициативи и други.

Ежедневната работа на ПР специалиста е изключително разнообразна и динамична. Сутрин може да е на презентация пред главен изпълнителен директор на международна компания, по обяд може да разговаря с художници на графити, следобед да пише текстове в офиса, а вечерта – да присъства на стилно парти. И винаги трябва да бъде подготвен и на ниво. Хубавото е, че всичко това се учи. Лошото е, че донякъде изтощава.

Заради всичко това е хубаво ПР специалистите, а и бъдещите такива, да притежават някои качества и умения. Те не само ще им помогнат да блестят, а и да се чувстват удовлетворени и мотивирани. Това са:

-комуникативност – важно е да умееш да общуваш във всякакви ситуации и с всякакъв тип хора;

-екстровертност и позитивизъм – това помага много, ПР специалистът трябва да е непрекъснато отворен към нови възможности. А позитивното отношение е неизбежно – все пак той „произвежда добри новини”.

-фантазия и креативност. Един пример: да кажеш, че желираните бонбони се правят от дъга, е не просто закачка, то е сигнал, че мислиш нестандартно, което помага много при създаването на стратегии и кампании.

-управление на процеси и организираност – ПР специалистът бяга по няколко писти едновременно и е важно да умее бързо да превключва от една на друга тема;

-умение да пише и да говори добре – това е може би най-важното техническо умение на ПР специалиста. Не само като граматика и стилистика – те се разбират от само себе си. Текстовете и въобще цялата комуникация трябва да бъде съдържателна, разбираема и убедителна.

И последно: казват, че ПР специалистите нямат работно време, а имат срокове. Работният ден е разтегливо понятие – дори извън офиса е важно да следиш новините и да наблюдаваш, тъй като в тази работа високата информираност е изключително важна. Така че ако някой иска ясна граница между работно и неработно време, тази професия не е за него.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 05.04.2015г.

www.manager.bg I 26.02.2015г.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.news.bgnes.com I 26.01.2015 г. 

www.capital.bg I 23.01.2015г.

Нито едно правителство само по себе си не може ефективно и бързо да намери решение на всички проблеми, които съществуват, ако имаме нарушена публична среда. Ето защо искам да говоря за необходимите промени в тази насока, които трябва да се осъществят с активното сътрудничество на бизнеса и гражданския сектор.

Като първи проблем мога да посоча качеството на законодателството. От 1997 г. насам са приети 357 нови закона. Над 1000 и повече са действащите нормативни актове, а това създава изключително големи трудности за бизнеса. Колегите ми са изчислили, че средно на ден се падат по 2,5 промени. Амбицирани сме да въведем механизъм за оценка на въздействието на законодателството, за да можем да предотвратим лавинообразното нарастване на този процес оттук нататък.

Ще кажа нещо, което не сме обсъждали политически. Според мен е необходимо да има Закон за лобизма. Без такава регламентация няма да можем да изясним отношенията, които стоят, застават или прокарват една или друга законодателна промяна. Изключително важен е и мисля, че няма нито едно правителство, което само да може да реши тази задача. Ето защо трябва да има широка обществена коалиция, която да предложи проект за такъв закон.

Вторият важен момент за подобряване на публичната среда това е състоянието на медиите и информационната среда. Ние някак свикнахме с всичките недъзи – недостатъчната прозрачност на медийната собственост, за концентрацията, която не може да бъде доказана, с това, че рекламният пазар на практика толкова се свива, и т.н.

Решаването на този проблем пряко касае бизнеса и не трябва на регулирането на проблемите, които съществуват в медийната среда, да се гледа само като на политическо усилие.

Трябва да говорим за повече гаранции за конкурентност в медийната среда, особено на фона на промяната в структурата, изсветляване на медийната собственост, но и изсветляване на механизмите за финансиране на медиите.

Повече от наложително е да се въведат нови правила за разпределение на средствата, за медийни кампании, особено тези, които са свързани с еврофондовете. Този проблем е важен не само защото ще определи как оттук нататък ще се разпределят тези средства, но лично за мен това означава, че ако успеем да въведем едни ясни, справедливи правила и да гарантираме достатъчната публичност, ще създадем устойчиви модели.

Третият фактор е укрепване на демокрацията, чрез регламентиране на гражданско участие. Събитията след 2013 г. показаха едно активизиране, което е добър знак за жизненост на българското общество. Това, което виждам, е, че недостатъчното израстване на тази система на практика позволява отново вторично тя да бъде опорочена с формални участия, с прикриване на лобистки интереси зад граждански движения.

Четвъртият много важен фактор е модернизиране на технологията на осъществяване на обществените отношения. Става въпрос за електронното управление, въвеждането на прозрачност и откритост.  Не искам да говоря високопарно. Ние трябва да започнем сами от себе си, да електронизираме процесите и услугите вътре в държавната администрация, което много по-бързо ще доведе до развитие на услугите, които предоставяме на гражданите и бизнеса. Друг елемент е активното представяне на информация и прозрачност. Тук първото нещо, което ще направим, е публикуване на данни в машинно четим формат. Законодателно ще го уредим и ще започнем постепенно да публикуваме наличните в държавата бази данни в този формат, за да може да улесним тяхното използване.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 15.11.2014г. 

Създателите на малки фирми често не са сигурни дали да наемат професионална помощ в областта на пиара. Опасяват се, че тя може да им струва твърде много. В същото време не разбират идеално с какво точно пиар екипът може да им бъде полезен. Не са наясно с позитивните ефекти на публичността.
Но, знаят, че пиарът може да бъде добра инвестиция. И както при всяко вложение, трябва да се заложи на него след внимателно обмисляне.
Ако сте пиар и се борите за клиент от малкия бизнес, който се колебае дали да ви наеме, предложете му отговор на следните 8 въпроса:
Какъв опит имате в пиар индустрията? За какви марки и лица сте работили?
Къде може да се открият примери за работата ви? Има ли страници в социалните медии, създадени от вас? В печата, други достъпни платформи?
Какъв тип ангажираност очаквате от фирмата, за да си свършите работата? Управителите на бизнеса са заети хора. Често разполагат с минимален ресурс от служители. Всяко допълнително усилие от страна на фирмата може да се счита за разход за сметка на нещо друго, което същият човек може да извърши. Освен това някои компании предпочитат да сключват договори за услуги в определени срокове – 3, 6 месеца или други периоди, в които са планирали стратегията си.
В какъв период от време може бизнесът да очаква резултати и ефекти от дейността ви? Това зависи от претенциите на бизнеса за вид използвани пиар материали, идеята за пиар, която той е склонен да приеме, и желаните резултати от тази публична комуникация.
Колко трябва да се похарчи, за да постигне компанията желаните от нея цели? Говорете с точни числа и минимални финнсови прагове, за да няма недоразумения впоследствие.
Колко често ще се срещате с фирмата и ще я информирате? Ще посещавате ли офиса й веднъж седмично? Или веднъж на 3 дни? Това е особено важно, ако има специфични цели или проекти, чието изпълнение компанията желае да наблюдава.
Каква степен на намеса ще има клиентът в пиар дейността и изборите в кампаниите? Дава ли се пълен контрол на пиара? При всички случаи е добре това да бъде ясно още преди установяването и вземането на каквито и да решения между двете страни.
Как се измерват резултатите? Покажете на малката фирма как измервате успеха си.

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 31.10.2014г. 

Голяма част от пиар професионалистите смятат, че работата им е повече занаят, отколкото наука. Много от тези, които са начинаещи в професията или все още не са се усъвършенствали да работят професионално, често практикуват пиара, изхождайки от дълбоко погрешни представи за него.
Има много митове, които определят разбиранията на стотици служители на пиар отделите в компаниите и агенциите за връзки с обществеността, отбелязват авторите на MarketingAbout.
Ето кои са някои от най-опасните от тези митове:
"Всяка публичност е добра публичност“. Много хора в пиара си мислят, че докато името на клиента го има в текстовете на вестниците, това е добре и достатъчно. Независимо какво се казва. Заглавието на изданието обаче има значение. Контекстът, в който се появява името, също.
Пиарът се занимава с "прессъобщения" и "пресконференции". Това са двете популярни фрази от професията, които клиентите и шефовете знаят и повтарят. Хората използват тези думи често, но понякога това не е добре. Прекаленото внимание и повтаряне на факта, че има прессъобщение, пречи на пиара да намери по-правилните канали да си свърши работата и да наложи някакво общо разбиране сред публиката.
Щом името на клиента влезе в публичното пространство, той вече е "позлатен“. Това, че една пиар информация е обиколила медиите, не е успех. Тя би имала успех, когато вниманието към нея се задържи. Също както при музикалните хитове. Техният успех се признава от критиците в най-голяма степен, когато те се задържат по върховете на класациите. Самият факт, че са хитове предполага, че трябва да са достигнали до там.
Публичността е безплатна и лесна. Не! Много хора в днешно време опитват да влияят върху съдържанието на медиите.
За да има успех бизнесът, той трябва да наеме скъпа пиар агенция. Практиката сочи, че много предприемачи и собственици на малък бизнес успяват да рекламират фирмата си сами, със собствени непрофесионални усилия. И се справят доста добре.
Добрите продукти нямат нужда от публичност. Дълбоко невярно. Не бива една компания да изхожда от стратегията, че добрите й продукти "се продават от само себе си“ и да акцентира в публичното пространство на по-некачествените.
Пиарът не може да бъде измерен, следователно няма смисъл от него. Отзвукът в медиите не може да бъде отмерен със статистика, също както победите във футболните мачове или страниците с реклама. Но добрите отзиви в текстовете на пресата например са много по-ценни и влиятелни от рекламните илюстрации и страници.
Пиар професионалистът диктува волята си и контролира пресата. Строго забранено! Натискът на пиара върху репортерите има обратен ефект – това поведение отблъсква журналистите и се смята за недопустим опит за влияние върху правото им за подбор на темите.
Само бившите журналисти могат да се занимават с пиар. Няма такова нещо. Стига да те обучат добре правилните хора, можеш да практикуваш спокойно тази професия, не само ако не си бил журналист, но и ако нямаш диплома за квалификация в тази сфера.
Пиарът е увъртане, лозунги и пропаганда. Пак не! Това са средства за манипулация, а манипулацията означава да насочваш мнението, възприятията и действията на хората към нещо, което може да не е в техен интерес. По-скоро пиарът има за цел да улесни решенията на забързаните клиенти на компаниите, като ги информира за новите оферти. Или да набавя на журналистите нужната информация.
Вижте още: Рекламирането е скъпо, текстът с похвала – безценен 

Оригинална публикация

www.manager.bg I 09.09.2014г.

Понякога се налага собствениците на бизнес сами да се грижат за своята публичност. В други случаи образовани пиар специалисти не успяват да си вършат работата заради липса на подходящи умения за контакт с медиите.

Кои са най-честите грешки, които възпират опитите да се прави пиар в полза на някоя фирма? Според материал в списание Entrepreneur на Британи Уолтърс-Беърдън, изпълнителен директор и пиар експерт на американската компания At Large PR, те са следните:

Опитите да се третират репортерите, редактори и телевизионни продуценти като служители. Настояване за още и още безплатно внимание, като вграждане на линкове в публикувани в интернет издания материали или редактиране на въпроси за интервюта. „Важно е мениджърите да имат предвид, че медиите им правят услуга като работят с тях, не обратното“, смята авторката.
Опитите на бизнес лидери да прехвърлят изказванията си в интервюта и други журналистически материали на подчинени служители – зам.-директори, официални представители. Полезно е шефовете да делегират задълженията си на членове на екипа им, както препоръчва бестселърът „4-часовата работна седмица“. Но не всички задължения. На журналистическите въпроси е най-добре да отговарят самите те, казва Уолтърс-Беърдън. От малки подкастове до големи печатни издания,всички медии предпочитат да чуят отговорите на въпросите си от човека, който е създал бизнеса. Той би изглеждал в материалите им като по-вдъхновяваща и отговорна фигура.
Игнориране на редакторските молби. "Приемете вида на материала за вас такъв, какъвто го предлага редакцията, вместо да настоявате да се публикува собственото си разбиране за него", съветва още авторката. Липсата на разбирателство с медиите за естеството на материалите често води до откази и излишно влошаване на отношенията между двете страни.
Използване на пиара като реклама и маркетинг. Да си представим следната ситуация. До компанията е пристигнала чудесна новина – списание иска мениджърът да гостува с изказване на страниците. Но, той няма професионален пиар и е добър в полето си на работа, не в писането на текстове. Съветът към него е: Ако предавате отговора си в писмена форма, помислете как чрез него да покажете задълбочени експертни познания и да се представите като сериозна фигура. Не включвайте директни оферти на бизнеса си и суперлативи, защото това не е платена реклама, и не изтъквайте потребността от услугите си и как те решават проблем на хората – не е маркетинг.
Липса на разбиране на работата на медиите. Липса на опит в медиите сред пиар специалистите. Закъсняло изпращане на информацията в света на онлайн изданията, за които бързината е ключова и времето се измерва в минути.

Оригинална публикация