Не, наистина, това дразни!

www.manager.bg I 17.01.2015г.

Има някои особености на прессъобщенията, които ме дразнят.

Не се заблуждавайте. Аз не мразя прессъобщенията, въобще. Вярвам, че те са инструмент – много полезен на пиар специалистите. И все пак искам да споделя някои неща за тях, които не харесвам. Може би така бих бил полезен на някои професионалисти. Например следното:

  • Не харесвам как някои прессъобщения представят професията. Те са изпълнени с грешки или съдържат прекомерна доза суперлативи. Или пък новината, която разпространяват, е абсурдна. При все това, мнозина които не знаят много за работата на пиара, си мислят, че основната му задача е да пише, редактира и разпространява такива съобщения.
  • Представата, че прессъобщението може да се разпространява от само себе си. Има схващане, че всичко, което трябва да направи един пиар или маркетингов специалист, е да напише информация и да я прави. И тя ще продължи самостоятелен живот. Каква заблуда, колеги! В реалността нещата далеч не са толкова прости.
  • Твърденията за смъртта на прессъобщението, изказвани от комуникационни експерти.  “Хората на новите медии” често прокламират тази смърт. При това го правят от доста време. Действителността обаче продължава да ги опровергава – всеки ден се изпращат безброй нови и нови пиар съобщения по цял свят.
  • Примирението с агресивните нападки на четвъртата власт. Журналистите и в частност тези, които ходят на пресконференции, често критикуват пиар специалистите от позицията на публикуваща инстанция. Обясняват колко много се дразнят от подготвените папки с информация и че те обикновено са написани много лошо. Но също толкова често, когато попаднат на интересна, история питат: “А дали имате прессъобщение с информация, подготвено по темата?”
  • Ангажирането на големи групи от хора да участват в подготвянето на едно прессъобщение. В повечето компании като настъпи моментът да се изпрати прессъобщение често се събира група по-голяма от тази, която е написала Декларацията за независимостта на САЩ. Хората от различни отдели с разностранни компетенции идват да дадат своя принос. Ако сте пиар специалист, този процес може да е изключително “забавен”.
  • Клишетата. Прочел съм достатъчно цитати на изпълнителни директори, за да съм сигурен, че всеки, който заема тази топ длъжност, изпитва определен тип емоции. Той е или “развълнуван”, или “има честта” да каже нещо, или е “радостен” да съобщи някоя новина. Понякога е “дълбоко загрижен”, “натъжен” и т.н. от всичко негативно. И си задавам въпроса изпълнителните директори всъщност способни ли са на друг тип емоции? Според прессъобщенията, не.
  • Езикът. Само в тази епистоларна форма в днешно време може да срещнете изрази от рода на: “пазарен лидер”, “променящ играта”, “новатор” и “притежаващ основни компетенции” в едно и също изречение. 

Има ли нещо, което ви притеснява в прессъобщенията? Ако да, моля, добавете коментар.

Джаксън Уитман, PR и маркетинг специалист, в сп. Entrepreneur

 

Оригинална публикация

 

Милена Атанасова, PR експерт: Всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква

www.m3college.com I 04.11.2014г. 

Днес ще разговаряме за различните аспекти на пиара с Милена Атанасова, комуникационен експерт с близо 15-годишен опит. През годините практикува в различни сфери – изкуство, реклама, търговия, интериор и дизайн, фармация, медии, бързооборотни стоки, политика и др. Като мениджър Връзки с обществеността работи от 2003 г. в компаниите Хигия АД, Българска Радиокомпания (Ретро Радио), Communicorp, Ficosota Syntez и Инвестор БГ.

А от днес тя вече е и официално част от преподавателския екип на M3 College с курса по „Стратегически комуникации и PR мениджмънт”, който се провежда за първи път в Колежа.

Ето какво разказа Милена пред M3 College:

Кои са задължителните качества за един пиар специалист?

Професионалните комуникатори трябва да притежават богат букет от лични качества, за да бъдат успешни в работата си. Тези, за които се сещам на прима виста, са: отлични комуникационни умения, етика, стратегическо мислене, гъвкавост, инициативност, креативност, отговорност и решителност, убедителност, неподатливост на стрес. Понякога бързината също е решаващ фактор, ако ситуацията е реактивна.

Много важно качество в тази професия е също интуицията, но това вече е въпрос на даденост. Важна е и упоритостта, защото рядко нещата се получават от първия път… и не бива да се отчайваме.

Това ме подсеща и за позитивната нагласа – вярвам, че тя се предава по въздуха, включително върху публиките, които искаме да привлечем на наша страна (доказано и от личен опит). Да не говорим колко важна е емпатията за успешната ни работа – иначе няма как нито да разберем, нито да влезем под кожата на клиента.
Сещам се също за това колко важна е и професионалната самооценка, т.е. да умеем да ценим и оценяваме правилно труда си – за да ни ценят и клиентите ни. Ключово качество също е нестандартното мислене и умението да излизаме извън рамките, отвореността за нови неща; да ги търсим умишлено, за да подобряваме услугата ни и да не преставаме да се учим и да се развиваме.
И на първо място по важност и на последно по ред (като черешката на тортата) е отношението към истината, истинността и търсенето на достоверност. Това донякъде е свързано с етиката, която вече споменах – личната и професионалната.

Мисля, че изброените неща са едно добро начало. Със сигурност има още много!

До каква степен е важна комуникационната стратегия за стартирането на един бизнес?

Степен? В проценти – 100%. Защо? Защото всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква, да ги стимулира, да ги кара да реагират. Иначе се обезсмисля. Ето защо, когато правиш бизнес план, трябва паралелно с него да правиш и комуникационната стратегия за неговата реализация. В противен случай рискуваш той просто да не се осъществи, респективно комуникационната стратегия да е неадекватна и неработеща.

Както казваше Деси Бошнакова в една своя презентация: „Ако мислите, че бизнесът е преди всичко пари, няма да направите нито успешен бизнес, нито много пари.“ Защото в основата на бизнеса стои именно бранда – мисията, визията, ценностите…, които различават една компания от друга.

С коя твоя комуникационна кампания най-много се гордееш?

Ооо, това е един въпрос, на който никога не съм могла да дам отговор. Човек не може да подбира от работата си по този начин, особено когато се занимаваш с пиар. Във всичко съм влагала сърце и душа. По какъв критерий да съдя? По концепция, по мащаб, по медийно отразяване, по социална значимост… по какво?

Ако говорим за социална значимост, може би кампаниите, с които най-много се гордея, са назад във времето – едната беше за детските храни Frutek, когато още бях пиар в Хигия АД. Направихме я съвместно с Ротари клуб „Витоша“ и обиколихме доста домове за деца, лишени от родителска грижа, като раздавахме десетки храни. Естествено, не сме правили новина от това, но по съществото си беше CSR кампания.

Бих казала, че тази кампания и до днес е знакова в моята работа, защото тя ме накара да се замисля именно за етиката в професията и колко благородни неща могат да се направят, ако си пиар. Втората кампания в полза на обществото, която наистина много обичах, беше кампанията на Ретро Радио „1000 бебета на България“.

Правихме я няколко години поред и имаше за цел да стимулира раждаемостта, тъй като тогава България беше на едно от първите места по ниска раждаемост. От настоящата ми работа единствената социално-значима кампания, която ме е грабвала толкова, е „Забавното лятно четене“ на Az-deteto.bg като част от медийна група Investor. Тази година резултатите при нея бяха наистина поразяващи, защото екипът беше още по-богат и мотивиран. Обобщена информация можете да намерите тук.

Има ли пиар гурута, на които се възхищаваш?

Честно ли? Никога не съм имала кумири – нито в живота, нито в професията. Според мен животът е много кратък, за да се захласваме по каквото и да е. Добре е да се фокусираме върху собствените си цели и стремежи, вместо върху постиженията на някой друг. Това не означава, че не уважавам труда им – напротив. Но в действителност нещото, което ме възхищава, е продуктът. Когато видя една кампания в цялата ѝ прелест, тогава мога да кажа „Wow!“. А знаете, че зад една добра кампания никога не стои само един човек. Стоят много хора.

И трудът на всеки един трябва да се уважава. В този смисъл трудно мога да споделя някой гуру, на когото се възхищавам. Когато един пиар продукт е добър, креативността е тази, която наистина може да ме възхити. Концепцията и елементите в нея, които я правят различна от всички останали.

Много често агенциите са тези, които имат наистина уникални концепции и имат ресурса да осъществят мащабни кампании с много висока ефективност – дали национални, дали световни. Затова по-скоро съм склонна да споделя кои са световните комуникационни агенции, които ме впечатляват със своя подход, например Saachi@Saachi, DDB, Ogilvy&Mather…

А ако ме питате за хората, които по някакъв начин са повлияли върху моята собствена работа и са ме мотивирали… не са малко. Ако говорим за хора от професията в България, косвено това са проф. Петев, проф. Милко Петров, проф. Кафтанджиев, проф. Стойков. Казвам „косвено“, защото никога не съм учила Връзки с обществеността в СУ, но винаги сме си партнирали по проекти, особено когато говорим за дейностите на Българското дружество за връзки с обществеността.

Пряко върху стила ми на работа са повлияли Нери Терзиева, Нели Бенова, Деси Бошнакова, Любов Костова, Росен Мисов, Красимира Краева… Все интересни хора, безкрайно различни един от друг. Изброявяйки така обаче рискувам да пропусна някого. Да не говорим за връзката на нашата работа с колегите журналисти – не бихме могли да се разграничаваме от тях. От моето поколение много харесвам професионалисти като Косьо Вълков, Емо Спахийски, Албена Борисова, Велислава Попова например…

Кое най-много обичаш в професията си?

Това, че всеки ден е различен и крие нови изненади, нови преживявания, срещи с нови хора. Онова, което може да ме убие, е боксуването на едно място. Винаги съм имала нужда от нови хоризонти, да вървя напред и да преодолявам нови предизвикателства. И си мисля, че само тази професия може да ми го даде.

Трите книги, които всеки пиар специалист трябва да прочете са… ?

Хахаха, това като с хората. Еми явно ще трябва накрая да вляза в рамки въпреки всичко, за да отговоря на този въпрос. Нека бъдат „Ефективен пъблик рилейшънс“ на Къптлип и Сентър, „Без лого“ на Наоми Клайн и по моята специалност – „Създаване на корпоративна репутация“ на Греъм Доулинг.

 

Оригинална публикация 

Как една кофа с ледена вода подлуди цял свят

www.segabg.com I 25.08.2014г.

Нетрадиционните пиар кампании виреят особено добре в социалните мрежи

Предизвикателството, което онлайн носи официално името Ice Bucket Challenge, буквално подпали социалните медии, набирайки не само средства, но и популяризирайки борбата с Амиотрофичната латерална склероза (АЛС), по-известна като болест на Лу Гериг. Болестта засяга нервните клетки и в крайна сметка води до тотална парализа, макар съзнанието да остава непокътнато. Обикновено прогнозите са за от две до пет години живот след поставянето на диагнозата.

Как започна кампанията,

която успя да привлече вниманието на знаменитости като Опра Унфри и Бил Гейтс? Случайно. Крис Кенеди, голфър от Сарасота, Флорида, е предизвикан от приятел да се включи в Ice Bucket Challenge, което по онова време няма нищо общо с АЛС и се разпространява в някои щати на Америка. Кампанията не е обвързана с никаква специфична благотворителност, участниците избират сами на коя кауза да дарят пари. Приятелят на Кенеди избира да даде пари за деца с рак в региона. Самият Кенеди избира АЛС, защото негов роднина страда от тази болест. И предизвиква братовчедката на своята съпруга Жанет Сенергия, чийто мъж Антъни също страда от АЛС. Кенеди публикува и видео на 15 юли. Това е първото видео, което свързва Ice Bucket Challenge с AЛС.

"Моят братовчед Крис ми изпрати съобщение да си погледна "Фейсбук" страницата. Той ме предизвика като шега, защото ние обичаме да се обзалагаме," разказва Жанет Сенергия пред "Тайм". Тя приема предизвикателството, хвърля ръкавицата на други хора и също публикува във "Фейсбук" видео на 16 юли. Сенергия обяснява, че тяхното градче – Пелам, Ню Йорк, е малко, и начинанието бързо става популярно сред техните приятели, техните семейства и дори приятелите им от училище. А клипчетата се множали с часове.

Така идеята достига до Пат Куин от Йонкерс, Ню Йорк, който през март 2013 г. е диагностициран с АЛС. Той предизвиква Пийт Фрейтс в Бостън, който има широка мрежа последователи и е много ангажиран с АЛС общността. Фрейтс е диагностициран с АЛС година преди Куин. Преди това е бил капитан на бейзболния отбор на колежа в Бостън и професионален играч по бейзбол в Европа. Фрейтс пуска своето клипче във "Фейсбук" на 31 юли, използвайки хаштаг #StrikeOutALS и #Quinnforthewin, и така започва кампанията, която подлуди цял свят.

АЛС асоциацията забелязва необясним ръст в даренията

между 29 юли и 4 август. От старта на кампанията досега организацията е получила над 23 млн. долара – от своите донори и още 307 598 нови. "Всички вече са наясно с болестта и с нейните последици", казва Фрейтс.

АЛС предизвикателството е перфектно измислено. Да, то е шантово. Объркано. Театрално. Но е успешна кампания за набиране на средства като по учебник, също както беше кампанията "Кони 2012" преди това. Основното й предимство е, че използва социални и емоционални лостове, които карат хората да дадат нещо, при това по лесен и забавен начин.

Кампанията е персонализирана

ALS Ice Bucket Challenge не е просто кампания за набиране на пари за битка с някаква ужасна болест. Тя е за съвсем конкретни личности – Пийт Фрейзър става нейно лице и символ. По-вероятно е хората да подкрепят някоя личност, свързана с кауза, отколкото кауза, която ще засегне много хора. Или както биха го обяснили академичните умове – ние сме загрижени повече за "идентифицируемите" жертви, отколкото за "статистическите". Едно изследване например доказа, че при равни други условия хората даряват повече, ако знаят предварително при кое семейство ще отидат парите им, отколкото, ако изборът на бенефициента стане, след като са събрани парите.

Кампанията е социална

Ти искаш твоите приятели да те последват. Те искат техните приятели да ги последват. Ти искаш да постнеш всичко това във "Фейсбук". И искаш да видиш кой още ще го направи. Експертите, изучаващи благотворителността, отдавна са установили, че верижните послания имат най-голям ефект. Изследванията показват, че хората даряват повече пари, ако трябва да разкрият каква сума са дали, или когато някой, когото те познават, ги помоли за дарение.

Кампанията кара дарителите да се чувстват добре. Тя определено е летен феномен – участниците трябва да направят нещо глупаво и да се почувстват добре, че са го направили. Това се нарича ефект на "мека топлина" и е доказано добър мотиватор. Идеята е, че донорите често не са съвсем алтруисти, когато даряват пари. Те даряват не защото са загрижени за получателя, а за да имат добро мнение за себе си. Ice Bucket Challenge предизвиква силни емоции, съдейки по всички тези клипчета във "Фейсбук", и определено ласкае егото.

Кампанията подкрепя добра кауза

След всички онези неудобни въпроси за "Кони 2012", тук въпросителни няма. АЛС асоциацията е сериозна благотворителна организация, която дава по-голямата част от парите за изследвания и за подкрепа на семействата на болните. Това има значение за донорите. Когато става въпрос за благотворителна кампания по социалните медии, много потенциални дарители отказват да участват, защото се опасяват, че става въпрос за измама, или защото не са уверени в ефективността й, или защото се страхуват от споделянето на лична информация. Според проучване всеки пети отказва да дари, защото не е сигурен как ще се използват парите му.

Кампанията има простичко конкретно изискване

- плати или изсипи ледена вода върху главата си. Или плати и изсипи ледена вода върху главата си. Ice Bucket Challenge е модел за простота. Лесно е да бъде разбрана, лесна е да бъде изпълнена и е лесно да дадеш. За всеки – от милиардер до тийнейджър. "Искането на $10 000 не може да доведе до верижна кампания. Искането на $10 може," обяснява един консултант по благотворителни кампании. "Ако искате да стартирате верижна кампания, искайте нещо малко и конкретно – $10 за купуване на мрежа срещу комари, и ще преборите маларията."

Резултатът от всичко това е, че хората дават. Вярно е, че ще е по-ефективно, ако всички спестят пилеенето на вода и просто дарят някой долар за добра кауза. Но кое ще е забавното тогава?

КАК Е У НАС

Кампанията Ice Bucket Challenge вече достигна и България, но за разлика от световния феномен, целите у нас са напълно различни. У нас идеята е да се помогне на пострадалите от наводнения региони, начело с Мизия, като доброволците се включват в дарителската кампания на Българския червен кръст. Като част от тази проява "номинираните" са "задължени" да дарят 10 лева и да приемат предизвикателството да се полеят с ледена вода, а отказалите са длъжни да дарят 100 лева и да нямат право да номинират други хора. Сред първите номинирани бяха Кристалина Георгиева, Левон Хампарцумян, Рут Колева. Номинира ги пиар специалистът Максим Бехар. В ефира на Нова телевизия Рафи, Ники Станоев и Павел Владимиров се поляха с леденостудена вода в подкрепа на 32-годишната Ивелина Кехайова, която събира пари за лечение. Най-забавно обаче стана, когато политиците видяха в ледената кофа шанс за още малко реклама преди изборите. Първи естествено се включи Николай Бареков. Заедно със сина си той се заля с ледена вода "за децата в Аспарухово" и на свой ред номинира Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Цветан Цветанов обаче реши да последва не предизвикателството на Бареков, а това на дъщеря си Гергана. В чие име го направи остана не съвсем ясно за публиката, защото в клипчето Цветанов посвети изпитанието на "децата с алтуизъм". (По материали от чуждия печат)

 

Оригинална публикация